Какво е давността?
Давността при административните нарушения е, най-общо казано, изтичането на определен в закона период, през който органът, който трябва да наложи административно наказание и да го изпълни бездейства, вследствие на което се погасява правото му на това, а за мен възниква право да се позова на това негово бездействие в моя полза. Давността с други думи е срокът, в който органът може да изпълни безпроблемно задължението си да събере вашето задължение произлязло от определена глоба, постановление или др.(тук говорим за погасителна давност, която не следва да се бърка с придобивната)
Давност при актовете, глоби, постановления…
За да ми бъде наложено административно наказание трябва първо да се премине през определена процедура. Тази процедура се нарича административнонаказателно производство и започва със съставяне на акта за установяване на извършеното от мен нарушение (АУАН), например в момента, когато от храстите изскочи чичко – полицай, попита накъде, аджеба, съм се засилил с тая скорост и извади кочана от джоба си, и завършва с издаване на наказателно постановление, с което ми се налага определено наказание, например глоба. Ние сме коментирали до известна степен процедурата, която можете да откриете в този линк >> линк.
Това производство обаче не се образува, респективно няма да има как да ме накажат, ако по една или друга причина, в определен срок от идентифицирането ми като нарушител / извършване на нарушението от моя страна не ми бъде съставен акт. Този срок най-често е 3 месеца от откриване на нарушителя, но не повече от една година от извършване на нарушението. В определени случаи, например при банкови, данъчни, екологични нарушения, нарушения на изборния кодекс, сроковете са по-дълги.
Отделно от горното, ако в шестмесечен срок от съставяне на акта, не ми бъде издадено наказателно постановление, образуваното производство се прекратява, което ще рече, че отпада поради изтекла давност възможността да ми бъде наложено наказание за извършеното от мен нарушение.
НЯМА НЕОБЖАЛВАЕМ АКТ В БЪЛГАРИЯ!
Писания от порядъка, фишът до размер 50лв, не е обжалваем и тем подобни, са напълна безсмислица. Имало е навремето подобен текст в закона но Върховният съд е съобразил и го е премахнал. Един акт става необжалваем само когато изчерпим всички възможности за обжалване или пропуснем срока за обжалване.
Важно е сега да обобща, че давността, която всички ни вълнува най- много е тази свързана със Закона за движение по пътищата. Това са най-честите нарушения, за които ни налагат глоби, още повече напоследък нашумя темата с промените в същия закон и едно знаково решение на Върховния административен съд.
Е, каква е давността при нарушенията на ЗДвП?
Давността е уредена в ЗАНН или Закона за административните нарушения и някои източници като определени решения на върховния съд.
Когато има влязло в сила наказателно постановление, законодателят е предвидил срокове, в които наказанието следва да бъде изпълнено. В случая се прилага Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
В чл. 82 е посочено следното:
(1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
И още: Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Това ще рече- покана от ЧСИ за плащане на глобата, запориране на трудово възнаграждение и др. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност (чл.82, 2 от ЗАНН).
Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Тоест, абсолютната давност за изпълняване на наложеното наказание е три години. Това не важи, ако през това време срещу шофьора са предприети мерки за принудително събиране на парите и има образувано изпълнително дело при съдия изпълнител.(Както споменахме по-горе)
Когато изтече абсолютната давност, административно-наказателното производство следва да се прекрати.
Какво казва Върховният административен съд?
Върховният съд се произнася в случаите когато има, така да се каже, неяснота в закона, неправилно прилагане от съдилища или други органи или просто законът се нуждае от тълкуване. В този случай съдът се произнася с решение, което става задължително и служи като източник на правото. С други думи, каквото каже съдът-това е.
Специалното, което ни вълнува тук е, че с решение от април 2017г. съдът затвърди това, че глобите имат давност 2 години от деня на връчването на наказателното ни постановление.
Тоест ако в тези 2 години, държавата е просто забравила за нас, то ние можем да бъдем спокойни, че такава глоба няма да дължим и може много лесно да я преборим в съда.
Ако ви се струва тази статия непълна или търсите правна помощ с изготвянето на жалба или консултация, можете да ни потърсите тук или да прегледате нашите оферти, за платена професионална юридическа помощ тук >>> линк.