Рецидив Същност на рецидива, значение на миналата съдимост за наказателната отговорност. Видове рецидив: общ и специален, рецидив преди и след изпълнението на наказанието по предходното осъждане (чл. 27 НК), реален и формален рецидив, пенитенциарен рецидив. Повторност (чл. 28 НК). Опасен рецидив (чл. 29 НК), отношение към повторността (чл. 29, ал. 3 НК). Общо понятие […]
Съвкупност от престъпления Същност (чл. 23, ал. 1 НК). Идеална съвкупност, основни белези; привидна идеална съвкупност. Реална съвкупност, същност и видове, отграничаване от рецидив и от продължаващо престъпление. Наказуемост при съвкупност от престъпления, основен принцип (чл. 23, ал. 1 НК), корективи на основния принцип (чл. 23, ал. 2 и 3; чл. 24 и чл. […]
Множество престъпления Единство и множество на деянието и на престъплението. Наказателноправно значение на засягането на множество обекти от един субект. Разграничение между множество престъпления и различните форми на усложнена престъпна дейност. Форми на усложнена престъпна дейност – за формите на усложнена престъпна дейност е характерно, че изпълнителното деяние на тези престъпления е усложнено […]
. Съучастие в престъпление Същност, обективна и субективна страна на съучастието. Основни форми на съучастие (чл. 20, ал. 1 НК) и отношението между тях. Основание за наказателната отговорност на съучастниците. Съучастие и особени форми на задружна престъпна дейност. 1.Определение за съучастие – законът не дава легално определение на общото понятие за съучастие. В […]
Понятие. Отношение между общото понятие за престъплението и състав на престъплението. Видове признаци на състава на престъплението. Видове състави и отношението между тях. Съставомерност на деянието. 1.Понятие – с термина „състав на престъплението“ се означава „тази съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената част на наказателното право очертават отделните видове престъпления.“ Понятията „състав […]
Непредпазливост Същност и определение (чл. 11, ал. 3 НК). Самонадеяност, интелектуален и волев момент, разграничение от евентуален умисъл. Небрежност, отрицателен и положителен момент на небрежността. Наказуемост на непредпазливите деяния. Смесената вина и нейното наказателноправно значение. 1.Нормативна уредба-Чл. 11, ал. 3 НК постановява, че „деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на […]
Умисъл Понятие за умисъл, легалното определение (чл. 11, ал. 2 НК). Интелектуален и волев момент на умисъла. Основни форми: пряк и евентуален (косвен) умисъл. Други разновидности на умисъла и тяхното отношение към неговите основни форми. Общи положения. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 НК постановява, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал […]
Вина Понятие за вината. Вината като принцип в наказателното право. Форми на вината. Степен на вина. Отношение на вината към останалите елементи на престъплението и към вменяемостта. 1.Понятие за вина – вината според българското наказателно право е проявеното чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици […]
Обществена опасност на престъпното деяние Същност на обществената опасност като качество на престъплението. Характер и степен на обществената опасност. Отношение на обществената опасност към останалите свойства на престъплението. Определение за обществена опасност– обществената опасност на престъпното деяние е основно, обективно, определящо и неюридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на неговото […]
Понятие за престъплението Обществен характер и историческа обусловеност на престъплението. Легално определение за престъплението (чл. 9, ал. 1 НК). Основните особености на престъплението и отношението между тях. 1.Определение за престъплението. В действащия НК определението е дадено в чл. 9, ал. 1, според която разпоредба „Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), […]