Историята на българската държава и право – кратки

Литература:

Михайл Андреев и Димитър Ангелов – История на българската държава и право – 1986 г.

Димитър Токушев – История на новобългарската държава и право – София 2001 г.

Фани Милкова

1 в. Предмет, метод и система на историята на българската държава и право

ИБДП е сложна дисциплина. Изследването на един голям фактически материал, което поражда необходимостта от периодизация и систематизация. Необходимост от изучаване на ИБПД.ИБДП използва няколко основни метода:

1. исторически метод;

2. сравнително-исторически метод;

3. сравнително-правен метод.

2 в. Понятие и класификация на изворите за средновековна история на българската държава и право. Законодателството на хан Крум.

Изворите са много разнообразни. Делят се на:

1) домашни и чужди – домашните са създадени от български автори, а чуждите са създадени от чужденци – византийски, атински, арабски и т.н.;

2) юридически и неюридически извори – юридическите извори са нормативни актове, които носят информация за правната система на българската държава, неюридическите извори по своята същина не са правни актове;

3) писмени и веществени – веществените са категорично второстепени.

Крумово законодателство – това е един много популярен документ. Създаден е по времето на хан Крум. Оригиналът не е запазен. Достигнал е до нас в една византийска енциклопедия – свидас, дълго време след като законите са създадени. Има мнения, че текста в свидас е някаква късна интерпретация, т.е че такива закони не са съществували.

3 в. Отговорите на Папа Николай І по запитването на българите

През август 866 г. в Рим пристига българска делегация, която носи на папата списък с въпроси, свързани с държавата и правото. Нямаме запазен самият списък с въпросите. Имаме отговорите.115 въпроса и 106 отговора.

В отговори 17 и 19 става въпрос за евентуални бунтове срещу владетеля.

22 – санкции за дезертьори.

23 – санкции при отказ за изпълнение на заповед.

40 – наказание за неподдържане на личното оръжие.

Умишлено убийство и убийство по непредпазливост.

51 – забранява двуженството.

Ценни сведения намираме и за съдебния процес. Държавната юрисдикция наказва само част от престъпленията.

86 – съдебният процес има откровено насилствен характер.

96 – азилното право – става дума за един вид привилегия на онзи, който е извършил престъпление. Ако той успее да се спаси от държавните органи, влизайки в храм, то се приема, че той излиза от кръга на държавното правораздаване и влиза в кръга на божието. Държавните власти по принцип нямат право да влязат в храма и да арестуват този престъпник.

Някои сведения в облигационното на международното право:

14 – за статуса на чужденците в България.

80, 81, 82 – за сключването на международни договори.

4 в. Закон за съдене на людите

Единствен достигнал до нас цялостен акт на българското средновековно право. Известен е в две редакции.кратка (32 текста) и обширна (77 текста). Българският вариант е кратката редакция. Не е запазен оригиналният български препис от закона. Запазени са руски преписи от 13-14 век. Това е една от причините за дискусии между историците.

Съдържание – Законът е условно оригинален български православен акт, защото всъщност текстовете на закона са взаимствани от титул 17 на един византийски средновековен юридически паметник – Еклога. Титул 17 разглежда проблемите на византийското наказателно право.

Промени на титул 17 в българското право:

1) нашият вариант е доста по-малък;

2) в Закона, в сравнение с Еклогата отсъстват някои тежки престъпления, като убийството и кражбата. Отговорът на това е, че санкциите за тези престъпления не са включват, защото тези тежки престъпления в България са били санкционирани по силата на обичайното право. Практически всички санкции в българския вариант са смекчени, в сравнение с византийския: в чл. 1 се предвижда санкция за село, в което се извършват физически обреди. Предвижда се наказание, както за селяните, така и за техните господари. Господарите търпят по-тежко наказание. Създадено е задължение на господарите да упражняват контрол над своите хора. В чл. 2 и чл. 7 е регламентиран един съдебен процес, който се доближава до препоръките на Папа Николай І, като се предвижда установяване на фактите в процеса, основно чрез събиране на свидетелски показания.

3) в Закона се регламентира и голям брой наказания за престъпления срещу половия морал. В чл. 30 са упоменати и основанията за развод.

5 в. – отпада

6 в. Византийска Еклога. Предметно съдържание. Съотношение между византийската и славянската Еклога.

Създадена е по времето на Папа Лъв ІІІ. С нея се поставя началото на реформите на познатото до тогава римско право. Еклога означава избрани закони. Византийската Еклога е била използвана и в България. Състой се от 18 титула (глави), като по-важни са: 1, 2, 3 и 7 титул – касаят семейното право, годеж, брак, настойничество и пр.; 5 и 6 титул – наследственото право; 4, 9, 10 и 12 – за различните видове договори; 14 и 15 съдържат информация за съдебния процес; 16 титул – разпоредби относно военното имущество; 17 титул визира наказателното право; 18 – как трябва да се поделя военната плячка. Основната специфика на Еклогата е, че тя демонстрира римското право.

По-характерни промени:

1) в сферата на семейното право – въвеждат се ограничения относно зестрата на съпругата – тя си остава нейно лично имущество;

2) в областта на наследственото право – създават се гаранции за защита правата на вдовицата, а кръгът от наследници на починалия се разширява;

3) в сферата на наказателното право се наблюдават смекчавания на наказанията.

Българската Еклога се нарича Славянска Еклога. В нея има някои съществени отклонения. Причина за това е, че обществените отношения в България и Византия са се различавали: в Славянската Еклога умишлено е пропуснат титул 12, който се отнася до т.нар. ефитевзи (дългосрочен наем на замя); в наказателната част от Еклогата липсва престъплението фалшификация на монети (в България няма монети). Съществуват известни различия в статуса на робите – в Славянската Еклога те могат да се освободят или откупят след 5 години прекарани в робство. Това във Византийската Еклога го няма. Византийската Еклога урежда различията между гражданския и назателния процес. Целите на двата процеса са различни. Според Византийската Еклога, когато някой почине и няма законни наследници, имуществото му се разпределя между църквата и държавата. В България това се осъществява между църквата, държавата и бедните. Във Византийската Еклога съществува т.нар. криминален аборт. В България ако едва след раждането детето бъде убито, то тогава има престъпление.

7 в. Български царски грамоти от 13-14 век

Царските документи са официален документ, който се издава от царската канцелария. Тяхното съдържание се явява първостепенен извор за историята на българската държава и право. Грамотите се разделят на 2: от една страна са тези, които дават привилегии на чуждестранни търговци; втората група са дарствени актове – дават се привилегии за определени църковни институции. Дарствените актове са три вида: хрисовул – подпечатан е със златния печат на царя; аргиовул – със сребърен печат и моливдовул – с оловен печат. Хрисовулите се състоят от три части – общи размишления за това колко е важно да се дарява; същинска част – диспозитив, който посочва този, който е надаряван и съответното дарение; заключителна част, където се предвижда санкция за този, който наруши диспозитива. Известни са 8 царски грамоти. Освен тях има и две късни фалшиви грамоти – Калиманова и Сводна Зографска грамота.

8 в. Сентагма на Матей Властар от 1335 г.

Това е един Византийски исторически извор, смесица от светски и канонични правни норми. У нас тя е известна, тъй като има информация за нейното използване. За съжаление и от нея няма преписи. Състой се от 333 глави, обединени в 24 раздела, всеки от които е обозначен с буква от гръцката азбука. Някои от по-съществените норми са:

Раздел 1, глава 4 – някои съществени подробности по отношение на т.нар. облигационно право (урежда института капаро).

Раздел 2 – отново елементи от облигационното право (около спекулативната покупко-продажба).

Раздел 3 – регламентира семейното право (определят се основанията за развод, които са доста по-различни от Юстиниановия сборник и Еклогата).

Раздел 4 – елементи от договорното право (наемът на вещи).

Раздел 14 – някой интересни наказателно-правни разпоредби (разглежда се убийството като престъпление).

В Сентагмата се посочва определена възраст, под която не може да се носи наказателна отговорност – 7 години. Предвидени са някой разпоредби, които при определени обстоятелства освобождават от наказателна отговорност.

9,10 отпадат

11в. Обичайно и писано право

Възникването на българското средновековно право е пряко свързано с появата на българската държава. Юридическите извори за нашето право са много ограничени и затова практиката е наложила да се използва доста широко и т.нар. сравнително-правен метод, т.е. да правим заключения по аналогия. Това е много хлъзгава материя, но ние сме принудени да поемем по нея, тъй като нямаме информация. Когато се разглежда българското средновековно право в подробности, там където нямаме домашни извори, ние приемаме сръбския Душанов закон.

През средновековието паралелно съществуват две правни системи, които някъде се допълват, някъде си противоречат. Става дума за обичайното и за писаното право.

Обичайно право – устна форма, консерватизъм. Обичайно наказателно право – вероятно се прилага още от преди създаването на държавата. Обичайно военно право. Българското обичайно право се прилага за цялото време на съществуване на българската средновековна държава. Дори по време на византийската власт се допуска прилагането му сред българското население. От тази епоха имаме по-малки преки свидетелства.

Писано право – за първи писани закони се считат Крумовите закони, като след приемането на християнството се наблюдава един процес на привеждане на византийски паметници. Малко по-късно се създава и Закон за съдене на людете – в него можем да видим силни влияния от местните правни обичай. Като цяло писаното българско средновековно право е изключително силно повлияно от византийското. То представлява някаква разновидност на византийското. Различните писани правни норми нямат действие върху цялата територия на държавата, няма унификация. За единна правна система на средновековната българска държава не може да се говори.

12 и 13 в. – отпадат

14 в. Правен статус на българското население и на чужденците в средновековна България. Правоспособност и дееспособност.

Правоспособност – това е призната от правния ред възможност едно лице да бъде носител на права и задължения. Когато на едно лице е призната такава способност, ние го наричаме правоспособно. В средновековна България правоспособността зависи от различни обстоятелства. Във феодалната прослойка и свободното градско население има пълна правоспособност. Селското население има ограничена правоспособност. Робите нямат правоспособност. Пълна правоспособност има мъжът, жената има по-ограничена, а децата най-ограничена. Правоспособността зависи в много голяма степен от поданичеството на лицата. Първоначално чужденците са неправоспособни. Постепенно обаче на различни категории чужди поданици започват да се дават ограничени права. Няма акт, който да се простира върху всички чужденци. Дават им се права с някои от царските грамоти – да извършват търговска дейност на територията на България. Понякога на определена категория чужди търговци се позволява да внасят стоки без мита или да заплащат мита по занижени тарифи. В сферата на вещното право, понякога на чуждестранните търговци се признава правото да придобиват частна собственост. В областта на наследственото право се дават някои права – ако чуждестранен търговец умре в България, вещите му се дават на неговите роднини, ако това не е възможно, те се разпределят между държавата и общината, в която е живял. На някои чужденци е разрешено правото на собствено съдилище.

Дееспособност – признатото право на определено лице да сключва самостоятелно правни сделки. Дееспособността зависи от възрастта, пола, психичното здраве, принадлежността към определено съсловие. Съпругата има по-ограничена дееспособност. Има ясна неравнопоставеност. Психично болните имат ограничена дееспособност в сферата на наследственото право. В Еклогата и Сентагмата има различни ограничения по отношение правото на сключване на брак.

15 в. Българско средновековно облигационно право

Развитието на облигационното право е един пряк показател за развитието на стокообмена. В средновековна България договорното право е уредено преди всестранно в Еклогата, както и в Сентагмата на Матей. По-същество договори са:

  1. Договор за покупко-продажба – при този договор едно лице прехвърля собствеността на дадена вещ на друго лице срещу определена сума пари или натура. Договорът може да бъде в писмена или устна форма. Договорът е консенсуален, т.е. двете страни трябва да достигнат обща договорка относно цената. Предвидено е да се дава капаро.
  2. Договор за заем на вещи – едната страна, т.нар. заемател получава правото да ползва определени вещи за определен срок и се задължава да ги върне в същият вид, количество и качество. Договорът за заем е съпроводен с определени гаранции, със залог. Ако заемателят не изпълни договора, другата страна има право да продаде залога и да си удържи сумата, като преди това трябва да предупреди заемателя пред свидетели.
  3. Договор за наем на вещ – договор, който означава, че наемодателят отстъпва временно ползването на дадена вещ срещу определена цена. Консенсуален договор. Известни са ни подробности относно наема на земя в средновековна България. Познати са били две форми, които се различават по начина на определяне на цената: изполичарство, при което се плаща половината от придобитата продукция и мортидство, при което цената не е в пряка зависимост от получената реколта. Условията на изполичарството са твърде тежки, но именно то защитава интересите на наемателя, защото все пак гарантира, че нещо ще остане за него.
  4. Договор за дарение – при него се отстъпва на т.нар. надарен собствеността върху вещ или пари. Това е безвъзмезден договор. Уредени са различни видове ситуации, при който договорът би могъл да бъде развален – ако надареният е причинил голяма вреда на дарителя; ако надареният е извършил конспирация срещу живота на дарителя; ако дарението е направено с някакви условия.
  5. Договор за влог – при него т.нар. влогоприемател получава една чужда вещ, пази я известно време, а след това я връща на собственика. Наличието на тези правни норми в нашето средновековно право не бива да се тълкува съвсем директно. До голяма степен те са привнесени от Византия и може да не са намерили развитие в България.

16 в. Българско средновековно семейно право

През езическия период семейните брачни отношения се уреждат по силата на обичайното право. Вероятно е разпространено двуженството, кражбата на булка и някои други подобни обичаи. След покръстването семейно-брачните отношения в най-голяма степен се уреждат от църковни предписания, от светското право. Бихме могли да твърдим, че широко разпространена практика е било сключването на годеж – това е взаимно обещание между двама души, че в по-късен момент ще се оженят. При годежа се разменят взаимни дарове и ако той се разтрогне, всичко остава за невинната страна. Цялата институция е създадена да защитава интересите на жената. Следва самото сключване на брак. Той е единствено и само религиозен, като се изпълняват различни ритуали под формата на венчавка. Минималната възраст, според Еклогата е 15 години за мъжете и 13 години за жените. Трябва да има изричното съгласие на двете страни и съгласието на техните родители. Годениците трябва да са християни.

Съществуват редица пречки за сключване на брак: различни видове родствени връзки – родството по права линия (дядо, син, внук), по съребрена линия до шеста степен (втори братовчеди), родствената връзка по т.нар. сватовство (когато мъж и жена се оженят се създава връзка и между членовете на техните семейства). Не могат да сключват бракове и роднините по т.нар. духовно родство (кръстници). Според някои от юридическите документи евентуалната душевна болест на един от годениците също е пречка за сключването на брак.

Съществуват множество основания за прекратяване на брака: изневяра на съпругата; ако единият съпруг се опита да убие другия и това се докаже по надлежния ред; при тежка болест на единия съпруг. Обществото е заинтересовано да съществуват колкото се може повече нормални семейства. Бракът може да се прекрати и в случай на доказана импотентност на мъжа за срок от 3 години. Това също защитава интересите на семейството. Бракът се прекратява също при някои много тежки форми на полови заболявания (като сифилиса), тежко пиянство на мъжа, при 3 годишно отсъствие на единия от съпрузите и др.

17 в. Българско средновековно наследство

И в средновековното българско наследствено право съществуват две форми: по завещание и по Закон. Завещанието се смята за едностранен договор, като завещателят би могъл да го отмени. Завещанието е правен акт, с който едно лице се разпорежда със своето имущество за времето след своята смърт. Според Еклогата има следните изисквания към завещанието:

  1. завещателят трябва да бъде над 15 години за мъже и над 13 години за жени;
  2. завещателят да е душевно здрав и да е собственик на вещите, с който се разпорежда.

Формата на завещанието може да бъде писмена и устна, но задължително пред свидетели, като тяхната бройка варира. Ако завещанието е устно, те трябва да присъстват на едно място и да чуят, а при писменото – да се разпишат. Запазена е частта за децата, т.е. има една част от имуществото на наследодателя, с която той не може да се разпорежда. Фалкидиевата четвърт се запазва за децата. Тази част се нарича четвърт, но не е била ¼. Ако децата са 4, то запазената част за тех е 1/3. Ако децата са над 5 – запазената част е ½ от имуществото. С останалата част от имуществото си, лицето може да разполага, както намери за добре. Съпругата също участва в тази запазена част, ако няма деца тя получава ¼.

При наследяването по закон, ако няма завещание, то имуществото се разпределя между кръвните роднини на наследодателя. Има няколко равнища на законни наследници: низходящи по права линия – ако наследодателят има деца, внуците не наследяват нищо. Децата наследяват по равно, независимо от пола. Ако няма низходящи роднини (деца и внуци), то наследството отива към групата на родителите; бабата и дядото. Ако няма и възходящи наследници, наследството отива към братята и сестрите. Ако те са мъртви, отива към техните деца. Под братя и сестри се разбират както т.нар. еднокръвни, също така и едноутробните (от различни бащи). Ако няма и братя и сестри, наследството остава на съребрени роднини. Ако се окаже, че няма никакви наследници, то наследството се дели между държавата и църквата.

Система за приемане на наследство – след като почине наследодателят, наследниците трябва да направят волеизявление, че приемат наследството. Ако дълговете са повече от активите – няма да го приемат. Това волеизявление може да бъде изрично в писмен или устен вид, или с предприемане на определени действия.

18 в. Българско средновековно наказателно право.

Субект на престъплението (наказателно отговорно лице) може да бъде всеки човек, от чието действие или бездействие са настъпили съответни правни резултати. Непълнолетните лица също носят наказателна отговорност. Единствено в Сентагмата на Матей е упоменато, че до 7-годишна възраст децата не носят отговорност. Субект на престъпление може да бъде и колектив от хора – Закон на Папа Николай І за съдене на людите. Съвременните правни доктрини отхвърлят колективната правна отговорност. Когато няколко души са участвали в едно престъпление е друго. Това е един много стабилен белег за недоразвита правна система. Субект на престъплението може да бъде животно – да се приеме, че в определени ситуации животното е извършило някакво престъпление. Само в някой случаи и робите могат да бъдат субект на престъпление. Не винаги се уточнява дали има умишлено престъпление, дали е извършено по непредпазливост и т.н. Различните видове престъпления са познати, съдейки по Закона за съдене на людите: престъпления против държавата/църквата – бунт срещу владетеля, измяна, дезертьорство, явяване на война с неизправно оръжие, немарливост на граничар, вероотстъпничество, ереси; престъпления против личността; престъпления против половата неприкосновеност; престъпления против собствеността .

Видове наказания:

1. Смъртно наказание – няма унифицирана процедура по изпълнението му;

2. Опозорително наказание – жигосване и подстригване;

3. Членовредителни наказания – режели са се носовете;

4. Имуществени наказания – глоби и конфискации;

5. Епитимийни наказания – налагат се от църквата: дългогодишен пост и покаяние, недопускане до църковна служба. Това са алтернативни наказания.

Познат е институтът на самозащитата – ако престъплението е извършено при самозащита, твърде вероятно е извършителят да не бъде наказан.

19 в. Съдоустройство и съдопроизводство в българската държава

Явно е, че съдебната процедура се е развивала. Исторически извори в тази насока са Крумовото законодателство и отговорите на Папа Николай І. Използвали се физически средства, за да се изтръгнат показания. Според Закона за съдене на людете, основни доказателства са свидетелските показания. Максималния брой свидетели е 11 души. Има определени изисквания към свидетелите – честни, правдиви и богоязливи. Според Славянската Еклога, общо взето съдебният процес е същият, но има още по-големи изисквания към свидетелите – да имат образ, да са състоятелни, да са познати на съда. Допуска се възможност мъчения да се използват и по отношение на свидетелите. Деца не могат да се използват за свидетели. В процеса се допускат и писмени доказателства. Съществуват т.нар. ордалили – божи съд. Те са израз на безпомощността в някои отношения на съдебните състави.

20, 21, 22 и 23 в. – отпадат

24 в. Ролята на българските общини, църква и еснафски организации

за запазване на българското обичайно право в периода 15-19 век

В правната система на българската държава по времето на османската власт царува дуализъм – някои от обществените отношения се регламентират от османското право, друга част от българското обичайно право. Основна роля заема българската православна църква, общините и еснафските организации. Под общата шапка, органи на местно самоуправление, това са общините. Те притежават доста ограничени права, свързани предимно с облаги, с данъци. Османската власт възлага на раята определени задължения, в замяна на което им дава някой права.

Църквата – османската власт запазва източно-православната църква. През 1453 г. е издаден специален ферман, с който християнската църква се превръща в структурна част на османската държава.

Еснафските организации – думата еснаф е от арабски произход, това е едно обединение на занаятчии в рамките на един занаят. Много стройна организация. Управлението на еснафите се осъществява от първомайстор, т.нар. устабашия. Общото събрание се нарича лонджа. Лонджата определя отношенията между отделните еснафи. Играе ролята на еснафски съд по правилата на обичайното право.

25 в – НЕ ОТПАДА

26 в. Българско обичайно семейно  право

Българското обичайно семейно право по времето на османското владичество до голяма степен осигурява сериозна приемственост със семейното право. Задругата е изключително жилаво образувание. Запазва се дори и след освобождението. Задругата се появява и съществува при обстоятелството, че в едно традиционно общество, физическото съществуване на едно малко семейство е доста проблематично. Затова се стига до т.нар. задруга, което е едно голямо обединение на 10-20 семейства. Те са обединени от кръвна връзка. Задругата включва няколко десетки работоспособни хора. По силата на обичайното право самата организация на задругата е много строга. Тя е построена на принципите на строгата йерархия. На чело на задругата е старейшина. Възможно е този пост да се заема и от жена.

В сравнение с българското средновековно семейно право, има някои малки промени: увеличават се ограниченията при сключване на брак; минималната фиксирана възраст като цяло отпада; появява се фактическото положение, при което булката е по-възрастна. Задължително се женят първо по-младите братя и сестри. Ако момчето е член на еснафска организация и е калфа, той трябва да има разрешение на първомайстора. Изисква се съгласието на родителите. Разводът е бил много рядко явление. Не може да има безвиновен развод. Основанията за развод са били: ако мъжът е гурбетчия и не се завръща, ако жената прелюбодейства, ако мъжа не се грижи за прехраната на семейството, пиянство. Отношенията между родители и деца са строго йерархични и са на плоскостта на принципа на подчинението. По отношение на задругата, бащата и майката имат задължения – материалната осигуреност на семейството е изключително задължение на мъжа, мъжът има по-засилени правомощия по отношение на синовете, задължение на майката е да подготви дъщерите за майки и съпруги. Специално отношения са съществували между деца и втори съпруг/съпруга. Българското семейно право задължава родителите да се отнасят към доведените деца като към свои. В много случаи това не е така. Тогава децата се дават за отглеждане на децата от родители на починалия съпруг или съпруга. Осиновяването е доста често срещано. Когато децата останат без родители задължение на техните най-близки роднини е да се грижат за тях. В много случаи се е стигало до формално осиновяване. Осиновявали се и деца на бедни родители. Обикновено тази процедура става пред свещеник. Понякога се изготвя и писмен акт. Осиновяването е пълно и непълно. При пълното се стига до прекъсване на фактическите връзки с истинските родители. При непълното осиновяване, децата запазват връзката си с родителите. Тук осиновените не стават наследници на осиновителите.

27 в. Българско обичайно наследствено право

Наследяването ставало по два начина – по завещание и по закон. Завещанието започва да става по-разпространена форма с развитието на стоково-паричните отношения в страната. То може да се състави тайно или пред свидетели, като е задължително присъствието на даскала и попа. Чрез завещанието завещателят е можел да лиши от наследство някой от наследниците си. В различните краища на страната има много съществени различия. Общ принцип е било дъщерите да получават майчиното, а синовете бащиното имущество. Осиновените при условията на пълно осиновяване деца наследяват на общо основание. Деца от няколко брака също наследяват. При бездетен брак, картината е много шарена – някъде мъжът наследява своята съпруга, на други места за надживелия е 1/8 и т.н. Наследството се поделяло чрез т.нар. делба. В повечето случаи се съставят т.нар. разделителни записи. При делбата на наследството е имало някои правила: недвижимите имоти, добитъка, земеделските сечива и наличната храна, предварително се разделя на равни части и след това се тегли жребий на кого каква част да се падне. Не подлежат на делба стопанските сгради, хармана, къщата. Обикновено къщата се дава на най-малкия син. Някой стопански сгради, които са носели определени доходи също не се делят, или се продават и се разделят парите, или се ползват чрез редуване. На делба подлежат и пасивите в наследодателя. Те се разделят по равно. Братята като част от наследството получават и задължението да отгледат и оженят, както невръстните, така и неомъжените сестри. Можело да има отказ от наследство. Възможно е да се извърши и делба приживе. Това е признак за развитие на стоково-паричните отношения и признак за упадане на задругата. Такава делба се извършва пред първенците на селото. Бащата оставя някакъв дял за себе си, след което той преминава у този, който го гледа. Тенденцията е била при делбата приживе да се дават равни дялове. Стигало се е до спорове. Белег за това, че те понякога са били доста сериозни е това, че се е стигало и до османските съдебни институции.

28 в. Българско наказателно обичайно право

В сравнение със средновековното наказателно право, съществуват известни промени: колективната наказателна отговорност не съществува; субект на престъпление не може да бъде животно; малолетните лица не нося наказателна отговорност. В някои региони на страната не носят отговорност и лица над 60 години. Ако престъплението е извършено от невръстен, но той е подстрекаван от възрастен, то наказанието е за подстрекателя. За неумишлени деяния не се носи наказателна отговорност. Не целият обем от престъпления е бил съден по българското обичайно право. По-тежките престъпления са се разглеждали от османския съд. Нанасянето на телесни повреди, прелюбодеянието, обидата са се отнасяли към българското обичайно право. Някой престъпления, който могат да се извършат само по отношение на чирака, неподчинен на майстора пред устабашията – да работиш в празничен ден. Санкциите, които са се налагали по българското обичайно право са били доста ограничени. Универсално наказание е бил боят. В много случаи е биел самия съдия. Имало е някой специални наказания с чисто специфичен характер – прелюбодейците са ги качвали на магаре голи, с лице към опашката.

29 в. Съдоустройство и съдопроизводство по българското

обичайно право в периода 15-17 век

В рамките на българската община правораздава Съветът на старейшините, църковния съд, еснафския съд – устанбашията е едноличен съдебен орган, а Лонджата е колективен. Понякога се свиква еснафски съд от 7-8 човека, членове на състава. Ако някоя от страните не е доволна от решението на българския съд, тя има право да се обърне към османските съдилища. Обичайният процес е твърде елементарен. Делото се започва от страна на пострадалия. Основно доказателство са свидетелските показания. Допустими са писмени и устни показания. Допустимо е представителството. Съдилищата са гледали много сериозно на някой специални доказателства, например рабош. Това са две пръчки, едната от които е по-дълга. По-голямата се нарича майка и е при кредитора, а малката е при заемателя. При всяко изплащане на определена сума пръчките се слагат една до друга и с нож се правят резки и на двете. Ако се стигне до спор, двете пръчки се носят в съда, където се решава спорът. Изключително силно развитие търпят устните договори.

Следва материала по вторият учебника на Токушев.

Въпроси 30, 31, 36, 40, 53, 63 и 64 отпадат.

Въпроси 58, 59, 60 и 61 се обединяват в едно.

Въпросите от 43 до 52 са супер важни. 54, 55, 56 и 57също.

Писмен изпит; четни и нечетни; 1 въпрос.

%d блогъра харесват това: