ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО

ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО

ЛЕКЦИИ НА СУ

ПОЛИТИКО-ПРАВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИСЛЯМА

Източник на политически и правни идеи в исляма на първо място е основната тяхна свещенна книга Коранът. По същество представлява един запис на различни проповеди и наставления, за които се смята, че са изказани от пророка Мохамед. ТОва на първо място, на второ е т.нар. СУНА, която представлява пък от своя страна разкази за това, какво бил казал Мохамед и какво бил направил, но вече не от негово име , а от името на трети лица. Тези две свещенни книги са основа на целият религиозен, морален и правов живот в рамките на исляма.Коранът и суната се считали за действащо право и се предполага, че в тях може да се намери отговор за всяка една реална конфликтна житейска ситуация, разбира се обаче ако сме в състояние правилно да разтълкуваме текстовете и правилно да достигнем до същинската роля на пророка Мохамед. Някои основни положения в исляма :
– Мохамед проповядва братска любов между вярващите;
– Коранът осъжда алчността;
– Коранът забранява лихварството;
– Коранът задължава всеки мюсюлманин да плаща определен данък върху своето имущество и доходи, който след това ще отиде за помощи на бедните, а всеки състоятелен мюсюлманин е длъжен да дава милостиня, да помага да бедняците , на тези, които са участвали във войните за утвърждаване на ислямската вяра и др.
– Коранът напълно оправдава социалното имуществено неравенство като се смята, че това неравенство е пропарано от самия Аллах, коранът порицава алчността на богатите, но и порицава завистта у бедните;
– Коранът защитава по много директен начин частната собственост – в него е казано, че за кражба трябва да се отсича ръката на крадеца;
– Коранът предписва безусловна покорност на властта, която се разглежда като дадена по божие усмотрение „Аллах дарява своята власт на когото пожелае”;
– Духовната и светска власт се считат за единно цяло, макар че в конкретни исторически ситуации между двете клонки на властта се е стигало до конфликти, но това е практиката, в теорията те са едно и също;
– При мюсюлманите няма йерархически организирана каста, група или съсловие от духовници, както православната религия, патриарх, митрополити,…монаси до свещенници, което не означава че няма нива. Тук йерархичната пирамида е упростена, всички духовници са на една плоскост, над тях има ХАЛИФ, личност която концентрира цялата духовна и светска власт; най-вече поради това, че от един момент нататък ислямът се превръща в световна религия, обхваща десетки, стотици и милиони хора, съвсем естествено е ,че в исляма могат от време на време да стават разклони, да се формират направления, които понякога са в противоречие помежду си – таков най-голямо и до днес е делението на СУНИТИ и ШИИТИ – разликите имат чисто богословски характер; СУНИТИТЕ смятат, че халифът трябва да се избира от съответната мюсюлманска община, а ШИИТИТЕ принават за законни халифи само четвъртият поред халиф /в исторически аспект/ на име Али, който е пряк кръвен родственик на Мохамед, разбира се признават за законна и властта на неговите последвали потомци, смята тяхната власт за дадена по божие усмотрение за това, защото по кръвен път те тръгват от Пророка, т.е. отстояват идеята за предаване на властта по наследство. Основните разлики идват от това, че смятайки се че коранът и суната съдържат отговори на всички възможни въпроси, подразбира се че тези отговори не са пряко дадени в текста, отговорите са следствие на тълкуване на свещенните книги и тъй като всяко тълкуване е субективно, то се получава и разликата на различните тълкувания. Допуска се т.нар. ИДЖТИХАД, т.е. самостоятелно съждение или тълкувание на авторитетни юристи, подчинено на определени правила на разсъждение и постепенно с натрупването на най-различни тълкувания по най-разнообразни въпроси в рамките на СУНИЗМА към 10 век се оформят няколко религиозно-правни школи, т.нар. ХАНБАЛИТИ, признават за източник на право единствено Коранът и Суната. Като отхвърлят възможността за някакво възможно логическо изтълкуване на текста. Това е възможно най-догматичният и най-негъвкъв подход. Най-консервативният. Обратно – най-либералните, т.нар. ХАНАФИТИ , които и в количествено отношение са най-разпространени, признават Корана , Суната и два логическо-технологически способа за тълкуване на тези свещенни книги, единият от тях е разсъждението по аналогия и другото е единодушното мнение на познавачите на правото на юристите, опиращо се на свещенните книги; разсъждението по аналогия може да се реализира от един единствен юрист и да се превърне в действаща правна норма, но аналогията пярко е задължително, по-далечно тълкувание,което не се опира на преки аналогии и което има по-косвен характер трябва да бъде обвързано с мнението на група юристи и да се опира на някакъв текст от свещенните книги, по-далечно от логическа гледна точка тълкувание.
Някъде към 10 век, когато в сунизмът се натрупват много различни тълкувания на правото официално се признава, че по-нататъшен процес на тълкуване на свещенните книги е невъзможен Това всъщност е действащото право в редиците на сунизма, това не може да доведе до друго освен до един дълъг застой в областта на културата и науката в онези части на света, където преобладава сунитския ислям,
ШИИТИТЕ признават като свещенна книга корана и само някои части от суната. И то тези, които имат пряко отношение към техния любимец Али, т.нар. „ СКРИТ ИМАМ” , вярва се, че през 9 век , дванайстият халиф изчезва безследво , именно това е скритият имам, за него шиитите вярват, че той е жив и че в определен момент той ще се върне в земния свят и ще изпълни света със справедливост, тази теза е аналогична с тезата за месията в християнството. Освен това друга голяма разлика между двете направления е тази, че шиитските тълкуватели на исляма и юристи считат, че не може и не бива да се слага край на тълкуванието на свещенните книги, че тълкувания винаги и всякога са възможни. Шиитите по принцип са малцинство в ислямския свят, макар, че има цели големи държави, които са шиитски, напр. Иран е шиитски, може би неслучайно там през 70-те години се стигна до онази революция начело с Аятоллах Хомейни, защото тази убеденост на техните богослови, че може да продължава тълкуванието на свещенните книги , прави този вариант на исляма по-гъвкав и приспособим към конкретната обстановка.
Има и някои значително по-малки направления в исляма, освен шиитите и сунитите, но те са незначителни.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ НА ДРЕВНОРИМСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ. ЦИЦЕРОН. РИМСКИТЕ ЮРИСТИ

N.b. прескача Цицерон, но не отпада от конспекта
Акцентува, че по линията на ораторските дадености и популярност на Цицерон, той присъства като фигура в много материали, като правен политически мислител не му отделя лично място – виж на Даче/ – посочена литература

РИМСКИ ЮРИСТИ

Това са неколцина души, чиито имена не са чак толкова известни и популярни; по принцип те живеят в епохата на ранната Римска империя, т.е. във времето между 1 в. Пр.н.е. и 3 в. След н.е.
В този период римските императори,които се стремят да ограничат законодателната власт на Сената предоставят на най-видните естествено избрани персонално от тях практикуващи юристи, дават им правото да разясняват и тълкуват действащите правни норми, в много случаи тези размишления на римските юристи надхвърлят рамките на тълкуванието и практически представляват НОРМОТВОРЧЕСТВО, създаване на нови правни норми.Избирателят им придава на тези норми задължителна сила по отношение на съдиите и останалите длъжностни лица, те се превръщат и в един от съществените извори за римското право от онова време.. От втората половина на 3 век, когато законодателната власт като цяло се съсредоточава в ръцете на императора, тази съществувала преди това практика се прекратява. Към тези юристи принадлежат имена като ГАЙ, ПАПИНЯН, ПАВЕЛ и др.
Най-съществената част от техните размишления е това, че разделят действащото тогава право на три части:
1. Естествено право;
2. Право на народите;
3. Право на гражданите ЦИВИЛНО право

Естественото право по техните представи се разпростира както върху хората, така и върху животните, към него се отнасят само част от обществените отношения в древен Рим, а именно – бракът, семейството и възпитанието на децата.
Правото на народите обединява онези правни норми, които римляните използват в своите отношения с покорените народи, които са според техните представи нещо второстепенно и с ония съседни държави, които все още не са покорени, ; тук са и отношенията към войната, робството, международната търговия и правото на гражданите, ЦИВИЛНОТО римско право, регулира отношенията между римските граждани
Пак от древен Рим е останало друго деление в правото, което се използва и днес
1. ЧАСТНО
2. ПУБЛИЧНО
Това е много устойчиво деление, по знаменитата формула на един от римските юристи, УЛПИЯН, публичното право се отнася до положението на държавата, а частното, до положението на отделните лица.
Основно внимание отделят на частното право и от техните трудове са заложини основите на сегашното действащо европейско гражданско право.

МАРСИЛИЙ ПАДУАНСКИ

Живее приблизително между 1280 – 1343 г.; тази личност е медик и богослов, бил е и ректор на Парижкия университет; неговата най – известна книга се нарича ЗАЩИТНИК НА СВЕТА и датира от 1324 г.; неговите разсъждения са изложени под формата на тълкувания на модните по това време тези на Аристотел.
Аристотел има доста сериозно въздействие върху цялата средновековна философия, политическа и правна теория, макар и за известно време забравен в правната теория, но по-късно неговите трудове през арабски се превеждат на латински и така стават достояние на Католическа Европа – парадокс, но факт.
Марсилий Падуански тълкува основните Аристотелови тези и достига до редица идеи, изпреварили времето си.
Той рязко критикува теократичните теории /онези теории, които се опитват да докажат върховенството на светската и църковната власт/;
В тълкуванието му има два типа закони:
1. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН – определя, такива неща като постигането на вечното блаженство, според разбиранията на християнската църква, също така определя какво е ГРЯХ, какво е ЗАСЛУГА пред бога, определя и наказанията и наградите, НО не в този, а в отвъдния свят; докато цел на
2. ЧОВЕШКИЯ ЗАКОН е постигане на общо благо тук, на реалната земя, също така целта на човешкия закон е да постигне здравина и твърдост на властта, както и съблюдаването и прилагането на човешкия закон може да се обезпечи само чрез принуда.
От различието на тези два закона Падуански много последователно различава сферата на дейност на църквата от сферата на дейност на държавата., според него църквата трябва да се занимава само с божествения закон и не трябва да се намества в светските дела, в „мирските” дела, духовенството има право само да учи, да проповядва християнското вероучение, но то няма право да прилага принуда, няма право да наказва грежниците тук на земята, право да наказва грешниците има единствено и само бог. Бог, който е установил божествения закон. По този начин той отрича правомерността на църковния съд, отхвърля каквото и да било принуждение в религиозните дела, даже явният еретик според МАрсилий Падуански може да бъде наказан единствено и само от бог. Разбира се, ако се прецени, че изповядването е вредно, този еретик може да бъде изгонен от държавата, но не църквата трябвало да го направи, а светската власт
Единственото, което признава като сфера на дейност на църквата е да учи и проповядва.
От тук се появява крайно радикална за времето си идея – става дума за 13-14 век, той е един от първите, издигнали идеята за СВОБОДА НА СЪВЕСТТА.
Също така той се изказва за дълбога реформа на църквата, за изборност на свещенниците и за отмяна на редица привилегии на Папата.
Много радикално за времето си решава и т.нар. ЧОВЕШКИ ЗАКОН, според него този закон трябва да се приема от съвкупността от граждани, от народа. В това свое убеждение той тръгва от там, че по принцип този закон преследва една цел, общото благо, след като то е целта, най-добре е законът да бъде съставян общо.Народът в много по-голяма степен ще бъде склонен да се подчинява на тези закони, които сам е създал за себе си. Много интересно решава въпроса за себе си за онази власт, която ще приведе закона в изпълнение.Той категорично твърди, че и тази власт трябва да се съобразява със закона, че законът стои и над тази власт „властта, правителството, затова и е създадено, за да спазва и изпълнява законите”
Правителството, властта, според него трябва да бъдат избрани от този, който създава закона, т.е. НАРОДА.
Ако се опитаме по-теоретично да представим мислите му, можем да кажем следното, Падуански теоретично обосновава идеята, че законодателната власт принадлежи на народа; той утвърждава идеята, че дейността на Правителството има строго подзаконов характер, че законът стои над Правителството; идеята за изборност от страна на народа на изпълнителната власт.Тези идеи далеко изпреварват времето, в което живее МАрсилий Падуански, те се родеят с големите лозунги на европейските революции от 17-18 век. В доктринално отношение тези твърдения не са плод само на чиста теория, те се опират на някои мисли на Аристотел, модерен за времето си, а също така и на някои чисто практически елементи в управлението на някои италиански градове-републики, съвременни на Марсилий Падуански.
Нагледно неговата идея за изборност от народа на изпълнителната власт стои в конкретен план – той се явява защитник на нещо, което бихме нарекли ИЗБОРНА МОНАРХИЯ, където има един избран пожизнено от народа Управител, монарх, крал, цар или няма значение как ще го наречем, който е отговорен пред тези, които са го избрали и който управлява на основа на законите.
Тези възгледи на Падуански са толкова радикални, някои изследователи търсят обяснение за неговата напредничавост в чисто политически ситуации от тогавашното време; някои смятат, че неговите теории имат известен пропагандиски отенък, затова обслужвал интересите на един от немските крале Людовиг Баварски, който се намира в конфликт с католическата църква и естествено в рамките на този конфликт за него би било изгодно да се появи някаква теоретична база, на която да обоснове правотата си в спора с църквата, същият този Людовиг Баварски имал и амбицията да стане император на номинално съществуващата Римска империя. Тезата „Да си изберем монарх” обслужвала всъщност неговите интереси. Възможно е и има резон в такова обяснение, но все пак ние не можем да отречем факта ,че този
Човек е бил един голям за времето си мислител, неговите теории са стройни, елеганти, явно в чисто интелектуално отношение той е надскочил времето си. Доколко е обслужвол този немски крал е неясно, но фактите говорят за неговият теоретичен размах

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО ПРЕЗ 19 В В ЗАПАДНИТЕ СТРАНИ

Наполеонов граждански кодекс – програмен документ, който оказва огромно въздействие :
1. Върху гражданските права на Франция , основен правен документ;
2. образец за законотворчество в областта на гражданското право в повечето от страните в Европа и Америка

В хода на революцията във Франция се ликвидират феодални правни институти, следователно изниква необходимост от нов цялостен правен граждански кодекс;
В продължение на години работи комисия от изявени юристи, при които и лично участва Наполеон Бонапарт и прави редица ценни предложения, макар че е артилерист, не юрист.
1804 г. е завършен, утвърден от Императора. Той е правен документ, който се отличава с :
– стройно изложение;
– яснота;
– сбитост на юридическите формулировки
Той се състои от три отделни книги и съдържа 2281 члена . Първата книга ЗА ЛИЦАТА , всъщност превежда общите принципи за буржоазното право на конкретния език на гражданскоправните норми.
Член 8 – всеки французин се полвзва с граждански права, т.е. утвърждава се принципа на формалното равенство между лицата в гражданския процес.
В нея отсъства понятието ЮЛ характерна черта, тъй като в началото на 19 век тенденцията към централизация все още не е получила пълно развитие. Все още буржоата са склонни да встъпват в имуществени отношения еднолично /индивидуално/
Закрепени са основните принципи на семейното право, тук прави крачка назад от редица завоевания на революционния период, когато са декларирани равенство на правата между мъжа и жената.
Присъстват „морализаторски” тези без юридическа подплънка, няма правни гаранции, определя за мъжа в семейството господстващо положение, разводът по причина на изневяра на един от двамата съпрузи – член 229, ако жената изневери, мъжът веднага може да поиска развод, член 230 , ако мъжът изневери, жената може да поиска развод , само ако наложницата е в дома им. Тази норма е отменена чак 1884 г. Неравноправно имуществено положение, по принцип то е общо, но в следващите членове е записано, че мъжът има право да се разпорежда с него и то без съгласието на жената.
Алтернативният режим, разделно владеене на имуществото, но и тук жената няма пълноправни собственически права, тя има право да ползва имуществото и доходи от него, но ако реши да се разпорежда с нея – трябва да има съгласието на мъжа. Неравни права и по отношение на децата, РОДИТЕЛСКАТА ВЛАСТ е сведена до понятието БАЩИНА ВЛАСТ, синовете до 25 години, дъщерите до 21 години, не могат да встъпят в брак без съгласието на своите родители, но ако между тях има разногласие се зачита мнението на бащата. Кодексът допуска по принцип мъжът да признае като свои извънбрачните си деца, а забранява на майката да търси по правен ред признание за бащинство.
Като цяло се смята, че семейното право има за своето време прогресивно значение, тъй като той до голяма степен извежда брака извън сферата на религиозното, формулира тезата, че бракът е един вид граждански договор, НК санкционира развода, дотогава в католическа Франция е в сила каноническото право, т.е. няма развод
Във втора и трета книга се разглеждат множество въпроси, свързани със собствеността, по-важни са правомощията на собствениците на земята – разтълкувани изключително широко;
Член 522 собствеността върху земята включва в себе си собствеността на това, което е отгоре и на това, което е отдолу /подземните богатства/, следователно е изгоден за собствениците, но неизгоден за държавата, затова тази правна норма е отменена със специален закон, който предвижда, че експлоатацията на природните богатства може да става само под формата на концесия, дадена от държоавата.
Кодексът нормира основните пътища и способи за придобиване на собственост, т.е.
– чрез наследяване;
– чрез дарение;
– чрез завещание;
– по силата на договорни отношения – покупко-продажба

Кодексът утвърждава новите принципи за наследяване като наследниците се обявяват неговите деца и някои други низходящи роднини, но в строго определена последователност до 12 степени на родство. Наследствените права на извънбрачните деца са значително ограничени в сравнение с правото от епохата на Френската революция, те могат да наследяват само в случай, ако са били своевременно признати по установения законен ред
Кодексът значително разширява приложното поле на различните завещания и дарения, особено завещанията, заобикаляне на наследяването по закон; компромисна позиция на френския законодател – английският напр. дава пълна свобода
Дарението не може да превишава 50 % от наследеното, в социално-икономически план тази риния води до раздробяване на имуществото на 18 век многочислени семейства, следователно се съхранява прослойката от дребни и средни собственици
Третата книга включва договорните отношения – договорно право, и тук има множество заемки от римското право, например идеята за доброволността на договора и за равенството на двете страни; основополагащ принцип в търговското право. Съгласието между двете страни е необходимо условие за действителност на договора.
В Кодексът се съдържат указания за сключването на различните видове договори, откроява се липсата на нормативно регулирани отношения между работници и работодатели, кодексът взема страната на работодателя.
Със своята ясна систематизация служи като основа за създаване на граждански закони в Европа, Америка, в това число и България
Авторско право върху ЗАКОН не съществува.

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ИНДИЯ /В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ/


Влиза в 20 век като английска калания, но съпротивата на местното население нараства и английският парламент 1919 г. Приема неща нещо като ВРЕМЕННА КОНСТИТУЦИЯ на Индия, според която в Индия се съставя двупалатен Парламент; тези палати имат съвещателни функции по отношение на реално управляващия в страната английски вицекрал. На практика това правно решение не удовлетворява никого и в Индия се формира много силна опозиционна партия, т.нар. ИНДИЙСКИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС, с лидер МАХАТМА ГАНДИ – юрист
Той става идеолог на ефикасна форма на съпротива – пасивна срещу англичаните мбез наследствени актове, изразяващи се например в спирането да се купуват определени продукти, така се срива пазара , ; от английска страна следва вълна от репресии, но те не помагат и следва да се изработи нова конституция, но работата на комисията продължава близо 8 години и когато идва Голямата икономическа криза, ситуацията става много тежка.
Края на краищата Англия дарява Индия с Конституция, влязла в сила през 1935 г., тя обаче не изменя колониалния режим в страната, държавната власт все още е в ръцете на английския вицекрал, наричан ГЕНЕРАЛ ГУБЕРНАТОР понякога; съгласно тази конституция Индия се обявява за ФЕДЕРАЦИЯ на отделни малки феодални държавици, наречени княжества и от провинции, пряко управлявани от губернатора;
Двустепенен федерален парламент – две камари; висок имуществен ценз, избирателни права имат приблизително 100 хиляди души
Компетенциите на парламента са изключително ограничени- изключват се въпросите на армията, полицията, При визекраля се създава СЪВЕТ НА МИНИСТРИТЕ – той ги назначава и те отговарят пред него, те са само помощници, съветници на вицекрала.
Поредният взрив на антианглийска съпротива е смегчен от избухването на Втората световна война, индийски военни части се включват на страната на антихитлеристката коалиция
1946 – цялата страна стач
Кува, масови демонстрации, английското правителство влиза в преговори с двете най-големи партии –
ИНДИЙСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС И МЮСЮЛМАНСКАТА ЛИГА=
В Колониална Индия живеят заедно индуси и мюсюлмани /териториите на днешен Пакистан и Бангладеш/, в хода на тези преговори се очертава план, при който Индия да се превърне във федерална държава , съюз на няколко провинции. Всички провинции се разделят на три зони:
– южна и централна част, където преобладават индуси;
– североизток и северозапад
Това води към сепаратизъм, разпадане на единна до този момент Индия. Мюсюлманската лига води борба за създаване на отделна държава и в хода на даването на независимост на Индия следва нейното разпадане, военна, с огромни кръвопролития; застрелян е и Махатма Ганди, в тези размирици. А той цял живот е проповядвал ненасилие. 26 ноември 1949 влиза в сила Конституцията на Индия и до днес Индийска република – състои се от няколко щата – ПРОВИНЦИИ, които се делят на три категории:
– А – щати, където глава на изпълнителната власт е губернатор, назначен от президента;
– В – малки монархии, главата на изпълнителната власт е председател на местната аристокрация, избран от местните князе, в рамките на една голяма република
– С – провинции, в които има местни законодателни органи с ограничени права и главата на изпълнителната власт се избира от тях – местните законодателни органи, т.е. МИНИРЕПУБЛИКИ
В голяма степен подобно Конституционно устройство е с оправдано силна роля на традицията в индийското общество, обичайното право и елементи от кастовата система

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В КИТАЙ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

Средновековен феодален режим в Китай до началото на 20 век, начело е Императорът с цялата гражданска и военна власт, огромен бюрократичен централен апарат; Изпълнителната власт се осъществява от Императора с помощта на шест министерства. Реално няма местно самоуправление, има императорски наместници по места и губернатори на провинции, на всички места административната власт е съединение със съдебната; Същевременно се отбелязва и обстоятелството, че в международното икономическо поле Китай се явява като полуколония, поради неговата обвързаност с редица търговски договори с водещи капиталистически държави.
Краят на този политически режим се свързва с партията ГОМИНДОН и лидерът й Сун Ятсен
Гоминдон е национална партия, програмата й има буржоазно-демократичен характер, идея за ликвидация на монархията, създаване на република и демократично правителство
Партията успява през февруари 1912 г. да свали монарх, но не чрез избори, в резултат на това от името на Сун Ятсен се публикува временна Конституция на Китайската република; Същевременно обаче начело на изпълнителната власт се оказват представители на китайския генералитет, чиито интереси постепенно се разминават с тези на Сун Ятсен. Конституцията провъзгласява Китай за република, законодателната власт е в ръцете на двукамеренс парламент, държавната глава е президентът с твърде сериозни правомощия, включително до обявяване на война
Според Конституцията министерския съвет помага на президента да управлява страната, но в същото време министрите носят политическа отговорност пред долната палата, В Конституцията присъства набор от буржоазно-демократични свободи, най-вече от политически характер. Избирателната система – двустепенна, тъй като страната е огромна, има доста цензове, включително имуществен. В края на 1912 г.-1913 г. се провеждат избори за парламент и въпреки, че Гоминдон получава мнозинство, Сун Ятсен не е избран за президент, а един от генералите Юан Шикай. Основен обществен фактор е армията и затова има генерали с политически амбиции , през целия 20 век. Става така, че генералът е недоволен от Временната конституция и започва подготовка на Постоянна Конституцияи в края на краищата готовия проект значително орязва президентската власт. Законопроектът е гласуван от Парламента, но този текст само след 4 дни е анулиран с Указ на президента, разпусната конституционната комисия, а партията – Гоминдон е забранена. Внасят се определени промени във Временната конституция в насока увеличаване властта на Президента почти до военен диктатор, целта на промените е да се ограничат правата на Парламента и дао се увеличат тези на Президента, през целия период до 1918 г.; през това време Китай не представлява единно политическо цяло – властта на централното правителство е съсредоточена само в северните централни провинции, столица Пекин, на юг пък действа друга китайска държава със столица Кантон; В Кантон управлява правителство със Су Ятсен, по временната Конституция без последващите промени.
През 1923 г в Централен Китай се приема постоянна Конституция на Китайската Република. Тя закрива принципа на разделяне на властите, двупалатен парламент, висшата изпълнителна власт принадлежи на президента той е на или по-голям от 40 години, последните 10 да е живял в страната, избира се по специален ред, детайлно записан в Конституцията : От народните представители се съставя комисия, която гласува с поне 2/3 гласа ДА и Не, Избран е този, който има повече от 75 % от подадените бюлетини, описват се и следващите процедури. Срок на пълномощията е пет години и има право на един мандат, появява се и фигурата на вицепрезидента, когато поради някакви обстоятелства постът на президента се окаже вакантен, т.е. копиране на американския опит. Вицепрезидентът е пост, който има реален смисъл само в държава, в която Президентът осъществява цялата или поне част от изпълнителната власт, а тя не трябва да остава без титуляр, тъй като държавната администрация не може да спре. В държави, където Президентът няма изпълнителна власт, постът ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ не е толкова необходим.
СЪдебната власт се осъществява от ВЪРХОВЕН СЪД , съдиите се назначават от президента, със съгласието на Долната камаа, по места, местни избори, съдебни палати, Формално Конституцията е въведена на цялата територия на Китай, тъй като Китайският юг действа с конституцията от 1912 г., с Лидер Сун Ятсен, чиито политически възгледи постепенно еволюират наляво и той се ориентира към комунистическата партия.
1925 г. Сун Ятсен умира и на власт идва военната диктатура на генерал Чон Койши, Гоминдан се превръща в държавна партия, Конституцията от 1923 г. е отменена. Висш орган на държавната власт става партийния орган НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС НА ГОМИНДАН, тази структура е закрепена 1931 с ВРЕМЕННА КОНСТИТУЦИЯ, а в следващите години 1934-36 г. правителството обнародва няколко проекта, но до постоянна конституция не се стига.
ДУАЛИЗМЪТ в разделението на територията на Китай се завръща под друга форма през 1927 г., в Североизточен Китай е провъзгласена съветска власт, това е Китайската съветска република, комунистическа държава с устройство подобно на СССР /1931 г/ Тя е призната само от СССР, ожесточена и неясна борба под формата на гражданска война, намесват се множество външни фактори.
1945 г. в края на Втонрата Световна война целият североизток е освободен от Японските окупатори, но останалвата част от китай е под командването на Чон Койши и Гоминдан, Гражданската война продължава до 1949 г., т.е. до тази година има две китайски държави/ В Южен Китай се приема Постоянна Конституция 1947 г. амеиканска по дух. Президент Чон Койши, обаче гражданска война с помощта на СССР завършва с победа на комунистите, Чон Койши и войските се евакуират на остров Тайван, от 1949 г. до днес съществуват две Китайски държави. Всяка със своя конституция и свой политически режим. Тайван е с незначителна територия, но с доста по-добри икономически условия. Сега в КНР има съчетание между капиталистическа икономика и комунистически политически режим

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ИТАЛИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

В политическо правно отношение Италия преминава следните основни етапи:

1. Конституционна монархия – 1861-1922;
2. Фашистка диктатура – 1922-1943;
3. Буржоазна демокрация в условията на война и окупация – 1943-1945;
4. съвременна демократична република – ликвидира се монархията
Силно изостанала и политически раздробена държава. В резултат на дълги национално-освободителни борби през 1861 г. осем неголеми италиански държавици се обединяват в единно кралство, към което 1870 г. се присъединява и папската област. Въпреки, че се създава нова държава, нова Конституция не е приета, а се приема ОСНОВЕН ЗАКОН НА КРАЛСТВО ПИЕМОНТ, тъй като точно то се явявава центърът на обединителните усилия
Тя е от 1848 г. и до голяма степен възпроизвежда Френската Харта от 1830 г., В областта на конституционното строителство често има заемки от чужди конституции, рядко има оригиналност.
До 1922 г. е тази Конституция – кралят е с широки пълномощия, въпреки наличието на Парламент.
Правителството се назначава и отговаря пред Краля. Двупалатен парламент – законодателна власт:
– сенат – пожизнен, назначен от Краля;
– налага на депутатите мажоритарна избирателна система

Централизирано управление, ограничено местно самоуправление.
През 1922 г. политическата криза довежда до прпедаване на властта в ръцете на фашистката партия, начело с Мусолини. Не е резултат на избори, а е свързано с „поход към Рим”, на въоръэжени фашистки отряди и кралят назначава Мусолини за глава на Правителството.
От този момент нататък ситуацията е като в Германия от 1933, т.е. поредица от закони променят коренно правния режим.
Началото на 1925 г. ЗАКОН ЗА ЗАДЪРЖЕНИЯТА И ПРАВАТА НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ – предава цялата законодателна и изпълнителна власт в ръцете на премиера МУСОЛИНИ, нищо , че има Крал и Парламент, назначава се ПРАВИТЕЛСТВО и то отговаря само пред него
1926 г. ЗАКОН, който узаконява правото на министър председателя да издава нормативни актове със силата на закон
Още 1923 г. – НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН, който позволява при последвалите избори фашистката партия да овладее парламента; Този закон – партията, спечелила най-много гласове на изборите получава 2/3 от местата, а не пропорционално на гласовете. Тук също фашистка партия има широка подкрепа, абсолютно мнозинство в Парламента от 1924 г.;
1926 г. разпускат се всички нефашистки партии и организации, а мандатите им в Парламента са анулирани.
1928 г.- РЕФОРМА в областта на политическото представителство, когато четиристотинте депутати се утвърждават от ГОЛЯМ ФАШИСТКИ СЪВЕТ – Централният комитет на фашистката партия/, т.е. от партиен орган, тя става държавна партия
1928 г. ГОЛЕМИЯТ ФАШИСТКИ СЪВЕТ е обявен за върховен държавен орган
Ликвидират се местните органи за самоуправление, започват да се назначават сериозни промени в съдопроизводството, вкарване в действие на специални военни трибунали.
Италия се превръщ в силно милитаризирана държава, военен министър – Мусолини; Изцяло недемократичен политически режим, би могло да се дадат някои положителни ефиекти:
– справя се с мафията – организираната престъпност, на практика избягва в Америка, не допуска друга власт, освен фашистката;
– затова мафията помага на съюзниците против фашизма
1943 г. – ангро-американски войски в Сицилия, част от италианската армия плюс краля освобождава Мусолини и назначава нов министър-председател. В Северна Италия, окупирана от немските войски , се създава малка фашистка държава, изцяло марионетна на Германия.
1945 г. след края на Втората световна война, фашистката държава е ликвидирана, Мусолини е екзекутиран без присъда; Основна промяна в държавното устройство – ликвидира се монархията – крал Виктор Емануел компрометира институцията поради сътрудничеството си фашистката парти, доскоро преките му наследници нямаха право да живеят в Италия;
Провеждат се избори за Учредително събрание, конституция от 01 януари 1948 г., в сила и до сега.
Типична Конституция на демократичната държава – двупалатен парламент
1. ДОЛНА- всеобщи избори;
2. ГОРНА – сенат , от представителните органи на отделрните области и тук има сериозни регионални икономически различия
Президентът е избиран за срок от седем години от двете палати – ценз равна или по-голяма възраст от 50 години; има доста правомощия – клавнокомандващ
Може да разпуска Парламента със съгласието на двамата председатели на камарите
Конституционния съд напълно избираем от Парламента с малки изменения действа и до сега.

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ЯПОНИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

Към 70-80 те години на 19 век в Япония се формира обществено движение, целящо въвеждане на конституционно управление; До тогава, феодално-милитаристичния политически режим с много феодални остатъци
1881 г. – действащият император обещава, че ще дари Конституция

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ГЕРМАНИЯ

В началото на 19 в, Германия се състои от 300 държавици, наричани княжества. Обединени в свещенната римска империя на германската нация, всяка една от тях има собствена политическа уредба и закон, те са подчинени на немския император, но всъщност са напълно независими.
1815 г. Виенски конгрес, подрежда в международно правен план европейското пространство след Наполеон; Той решава тези княжества да се обединят в по-големи структури: 34 монархии и 4 свободни град-държави
Всички тези 38 субекта на правото се обединяват в КОНФЕДЕРАЦИЯ
След 1815 г. до 1847-48 г. в Германия протича процес, при който абсолютните монархии се преобразуват постепенно в конституционни, като всички германски конституции от тогава са дарени от монарха , а не са резувлтат от Учредително събрание, те имат обща схема / не се отличават една от друга/, която включва следните елементи:
1. монарх;
2. съсловно представителен орган – ЛАНДТАГ;
3. назначавано и отговорно само пред монарха Правителство

През 1848 г. в хода на буржоазната революция в цяла Европа стои въпросът за общонационално политическо единство, идеята – пруският крал да стане наследствен император в Германия – проект, силно повлиян от Франция. Но пруският крал го отхвърля.
1850 г. в Прусия – се приема конституция ХАРТА , силно повлияна от конституцията на Франция от 1814 г.
Формално се ликвидира стария съсловен строй, провъзгласява се равенството пред закона, правата и свободите на гражданите . Особен вид конституционализъм – характерно – силна власт на монарха.
Основен проблем си остава политическата раздробеност на страната, по естествен начин се появяват два центъра – Австрия и Прусия
Австрия – съвместно с Унгария – Австро-Унгария
Прусия успява да създаде т.нар. северногермански съюз, в който влизат 22 държавици. Начело стои пруски крал, но ръководител е канцлерът Ото Фон Бисмарк
1871 г. Прусия побеждава Франция и окончателно закрива лидерската роля на Прусия сред германските държави. Като следствие Бисмарк обединява Германия и социално. Северно-германския съюз е преобразуван в т.нар. Втора империя.
1871 г. Нова обща германска Конституция
По формата на държавно устройство – тя прокламира една ФЕДЕРАЦИЯ от 22 монархии и 3 град-държави
Най-съществено място е отредено на Прусия
Особености на федерализма на Германия:
– силни права на федерационните органи;
– няма равнопоставеност между отделните държави;
– липсва централизирана имперска администрация – всяка държава си я осъществява отделно

Главен елемент е ИМПЕРАТОРЪТ, който има огромна власт, той е и КАЙЗЕРЪТ, който е и главнокомандващ, назначава канцлер/канцлерът пък е председател на Министерския съвет/, има право и да назначава висшите чиновници и офицери и по своя преценка да прилага военната сила !!!
Общо ГЕРМАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ се състои от две палати:
1. Горна палата – БУНДЕСРАТ
2. Долна палата – РАЙХСТАГ
Заседанията са закрити, законопроектите се внасят в долната, а се разглеждат и приемат в горната палата, горната се явява и Имперски съд, за някои по-важни престъпления; Тази конституция е в сила до поражението във Първата световна война , след която идва т.нар. ВАЙМАРСКА РЕПУБЛИКА.



В резултат на военното поражение на немците през Първата световна война, германската империя рухва, както и също дотогавашния конституционен модел.
В изключително бурното и противоречиво време след 1918 г. се установява Републикански строй, появява се нова Конституция, наричана ВАЙМАРСКА КОНСТИТУЦИЯ. А от това наименование и държавата се нарича ВАЙМАРСКА – ВАЙМАР , защото именно в този град е седалището на учредителното събрание на нова Германия. Ваймарската конституция има в определени отношения Уникален характер и поради това, че нейни преки създатели не са толкова немските политици от онова време, а няколко изявени немски учени, сред които трябва да отбележим световно известният МАКС ВЕБЕР.
Когато се прави някакъв закон се иска мнението на учените, но в края на краищата последната дума принадлежи на политиците – това е старо неписано правило, но тук като че ли по-малко вмешателство имат политическите доктрини и затова се получава една доста по-различна конституция от дотогава съществуващите. Затова не е прекомерно изказването че ВАЙМАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ полага основите на конституционализма на 20 в.
В Преамбюла на конституцията са фиксирани основните нови държавни принципи за Германия, народният суверенитет, федерализма, разделението на властите, свободата и социалната справедливост. Във ваймарската конституция известно структурно отстъпление от текстовете на по-старите европейски конституции, от които на преден план бяха поставени правата и свободите на гражданите, тук на преден план е поставено държавното устройство.
Германия е провъзгласена за Република със смесено президентско парламентарно управление и федеративна форма на държавно устройство.Бившите съюзни държави в рамките на империята получават названието провинция и всяка една от тях има своя конституция и свои законодателни и изпълнителни органи.Общофедералното право обаче има преимущество пред правните системи на отделните съставки на държавата.Общофедералното право регулира такива обществени отношения като връзките на държавата с други страни, въпросите около гражданството, митниците, пощите и телеграфите, въоръжените сили и някои други. При евентуален спор при провинциалните и федерални власи в качеството на арбитър се привлича Върховният съд. Ако се прецени, че някои от провинциите не изпълняват своите задължения, които са длъжни да реализират в условията на конституцията или някои от общофедералните закони, то федералният президент има правомощието да въздейства върху тази провинция дори и със въоръжена сила.
Висш представителен законодателен държавен орган е ДВУПАЛАТНИЯТ ПАРЛАМЕНТ.
Долната палата /РАЙХСТАГ/ – се избира по пропорционалната избирателна система за срок от четири години.
РАЙХСРАТ – форма на представителство вече не на гражданите на републиката, а представителство на отделните провинции, това е един класически модел на двупалатен парламент при федерално държавно устройство, където в представителния орган се комбинират два типа представителство, това на всички граждани в едната камара, а в другата камара имаме представителство на всички съставки на федералната власт, така се балансират всички интереси в държавата. Всяка една провинция има не по-малко от един глас в Райхсрата, а тези провинции, които са по-многобройни и изрично изброени в конституцията, получават право на един глас в райхсрата на всеки 700 хил.души население. От което следва че в законодетелната власт по-голяма тежест ще имат големите провинции
В РАЙХСРАТА – основно право е ОБЛАГАТЕЛНОТО ВЕТО по отношение на законите приети в РАЙХСТАГА и там може да се достигне до такова облагателно вето, т.е. да се спре влизането на закона в сила, това вето може да бъде преодоляно с ново гласуване в райхстага, с квалифицирано мнозинство на гласовете.
При гласувания има два типа мнозинство
– обикновено – 50% от реалните гласове + един;
– в случаи , когато се изисква по-голямо мнозинство и то се нарича КВАЛИФИЦИРАНО, обикновено това означава две/трети от избирателното тяло – в наши дни също има случаи, когато Народното събрание изисква такова мнозинство
Райхстагът има право и да провежда референдуми по някои въпроси, напр. въпросът за евентуалното отстраняване на президента на федерацията., а Президентът се избира за 7 години, той изпълнява обичайните правомощия на държавен глава, но в същото време има и някои елементи, които правят неговата власт твърде силна. Например – Конституцията му предоставя правото да въвежда извънредно положение, ако той прецени, че в страната
„ са сериозно нарушени обществената сигурност и ред” и в тези случаи президентът може да издава извънредни свои декрети и да приложи въоръжена сила. И от Президента зависи персоналното назначаване на главата на правителството на министър председателя, който по традиция и до днес се нарича КАНЦЛЕР. Това е и Главата на изпълнителната власт. Президентът лично определя канцлера.
Конституцията на ваймарската република акцентира на държавното управление и на заден план остават правата и свободите, те не се игнорират обаче, така или иначе и тук фигурира целият арсенал от познато изброени конституционни права и свободи
ДОРИ
Във ваймарската конституция се появяват някои нови ЧОВЕШКИ ПРАВА В СОЦИАЛНАТА ОБЛАСТ. Тук в членовете на ваймарската конституция намират отражение новите идеи за т.нар. СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА.
Конституцията в традиционен буржоазен дух, разбира се , провъзгласява свободата на собствеността.,онези традиционни фрази за собствеността като „свещена и неприкосновена”, обаче е и прокарана идеята, че частната собственост трябва да служи не само на своя собственик, но и на цялото общество. „Собствеността създава задължение за собственика нейното ползване да бъде в същото време и в служба на общото благо” В същия този член се съдържат и конституционни гаранции за правата на работниците; правото върху интелектуалната собственост, свобода на профсъюзите и ред други.

Като текст, като теоретична конструкция, ваймарската конституция е ОБРАЗЦОВА, но никоя конституция макар и обявена за пряко действащо право /като нашата например/, не може да бъде използвана пряко в обществения живот, ако за това няма необходимото детайлизирано законодателство. В Германия в периода между двете световни войни това не се случва, хубавата конституция не е подплатена със съответстващото законодателство на по-ниско ниво в йерархията. Разбира се не само това е причината ваймарската конституция да си остане в много отношения само един текст. Тук има множество други комплицирани причини, като нивото на обществено съзнание в страната по това време, политическата и особено икономическата нестабилност, в началото на 20-те години в Германия имало такава ужасна инфлация, че един хляб струвал милиарди марки. Германия е победена държава, част от териториите са окупирани от Френските армии, страната има да плаща огромни репарации и това също не позволява този хубав текст да се разгърне в обществената практика; така че времето между 1919-1933 г- е време на една перманентна криза в Германия. Разбира се управляващите търсят начин за изход от тази криза, вероятно те не поемат по най-правилният път, тъй като се „подхлъзват” по плоскостта на прилагането на ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ, които пък имат тази неприятна особеност, че подкопават основите на демократичния строй в страната и донякъде стимулират стремежа към авторитаризъм, който бил присъщ на немският манталитет според народопсихолозите. 1923 г – президентът въвежда обсадно, военно положение на територията на цяла Германия; отменени са изконни конституционни права като неприкосновеността на личността, свободата на словото, печата и пр.
Дори се достига до извънредни съдилища и обявяване на смъртно наказание за някои държавни престъпления.
За съжаление и през март 1930 г излиза още един извънреден закон;
Март – 1931 г – още един подобен.
Така че в началото на 30- те години на власт в Германия идва една декларирала се ясно НЕдемократична партия, това е НАЦИСТКАТА партия и по-точно НАЦИОНАЛ – СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА НЕМСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ.
– Предлагат социализация на икономиката, т.е. одържавяване на някои от големите капиталистически производства, оземляване на селяните, за сметка на някои безвъзмездни конфискации на земя от едрите собственици;
– Да възстановят „Величието на немската нация”, това е обстоятелството, което по реда на парламентарните избори довежда до спечелването на властта от тази политическа сила ;
След Пруската война националното самочувствие на Германия е особено високо, поражението на Германия във Първата световна война именно за това се приема за рухване, крах на националните идеали, необходимост имало от някой, който да ги съживи. Може би решаващи са Парламентарните избори през 1930 г.;, когато нацистката партия печели 30 % от местата в Райхстага, но това в никакъв случай не е мнозинство, но пък тяхната парламентарна група се оказва най-голяма, през 1932 г има президентски избори и тогава нацистката партия подкрепя кандидатурата за президент на престарелият фелдмаршал от Първата световна война Хинденбург, същият този човек, в качеството си на президент според правото на президента от конституцията да определя канцлера, същият той през февруари същата година назначава за канцлер Адолф Хитлер. От този момент Германия тръгва по низходящ път в обществено-политически смисъл, за сметка на икономически подем, в следващите години със серия от извънредни закони постепенно е ликвидирана Ваймарската република.
4 февруари 1933 г ДЕКРЕТ „ЗАЩИТА НА НЕМСКИЯ НАРОД” забраняват се политическите събрания, ако те „нарушават общественото спокойствие” това е една формулировка, в подкрепа на произвола
„Против измяната на германския народ и защита на държавата” – на практика отменя някои членове от ваймарската конституция относно някои изконни конституционни права и свободи.
Декември 1933 г. се издава закон „За осигуряването на единството между партията и държавата” – той пък осигурява непосредствен партиен контрол върху държавните институции и решенията на нацистката партия започват да имат силата на закон
24 март 1933 г правителството получава извънредното правомощие и право да издава закони само с един подпис на канцлера
След смъртта на президента Хинденбург 1934 г със закон се приема обединяването на президентската и канцлерска институция в едно.
Наред с тези извънредни закони, обаче, поради особено очертания популизъм на нацистката партия, някои съществени държавни въпроси се решават и с референдум. Тъй като значителна част от народа подкрепя Хитлер, а несъгласните са били „стопирани” по един или друг начин, 1934 г. Горната Камара на Парламента е ликвидирана, а съставът на Райхстага започва да се определя по нов начин, а именно:
– чрез народогласуване се избират около 2000 кандидата;
– от тях фюрерът определя 810 депутати

Парламентът се превръща в нещо като придатък, отдел на Нацистката партия.
Друго направление по посока разрушаване на конституционния строй на Ваймарската република, това е ЛИКВИДИРАНЕТО на САМОСТОЯТЕЛНОСТТА НА ОТДЕЛНИТЕ ПРОВИНЦИИ И НА ЦЯЛОТО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Органите на местното самоуправление са унищожени, на тяхно място се назначават чиновници.
Така без да се приема нова конституция формално, старата е унищожена и в Германия е наложен съответно нов конституционен ред, нова конституция няма, но ако се опитаме да погледнем на цялото това извънредно законодателство и на някои от партийните решение на нацистката партия, ще видим, че писан основен закон ИМА, макар че той не е единен. Това положение се запазва до края на Втората световна война, когато в резултат на разгрома на Нацистка Германия този политически режим рухва. Конституционното развитие на Германия след войната е подчинено на обстоятелството, че Германия е разделена на две части и западната част се ориентира към строителството на една класическа демократична буржоазна държава, а Източна Германия – към социалистическа държава
Територията на Германия е разделена на четири окупационни зони, като всяка от тях се управлява от Америка, Англия, СССР и Франция, държавите победителки – обединението е Федерална Република Германия. 1949 г. се приема КОНСТИТУЦИЯТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, не случайно в самото название присъства ФЕДЕРАЛНА, тази особеност на немските земи , останала още от средновековието- наличие на региони с определени икономически, обществени и религиозни различия се запазва и до днес, по силата на тази конституция в страната има 14 провинции, след присъединяването в днешно време на Източната част те са повече, тази конституция на Германия от 1949 г, въпреки големите преобразования в страната през последните 15-20 г. , продължава да бъде в сила.
Всака една от провинциите си има своя автономия, своя конституция, свои представителни органи, свое законодателство.
Отново е запазен този принцип за двете палати на федералния парламент, така както е и във Ваймарската конституция – в дорната палата е представителството на гражданите, а в горната палата – представителството на провинциите.По силата на тази конституция Германия има президент, но поучени от историческия си опит, немците „порязват” драстично функциите на президента, така че президентът е чисто символична фигура, от последните мандата за президенти са избирани второстепенни и третостепенни политически фигури, което не е случайно.
Основната власт – изпълнителната власт – в ръцете на федералното правителство и на канцлера, има конституционен съд в държавата, членовете на който се избират поравно от двете камари на парламента, неговите функции са характерни за този тип съд, ; правата и свободите на гражданите са конституционно познатите, но тук е даден акцент като приемственост с ваймарската конституция – изрично е казано че Германия е социална държава – социални права, това също не е случайно, защото авторитарният режим в Германия идва на власт на гребена на социалното недоволство.
Източна Германия – типичен социалистически политически режим, …3 октомври 1990 г Германската Демократическа Република престава да съществува като самостоятелна държава и на нейната територия започва да действа конституцията на ФРГ от 1949, която става общогерманска.
Формално конституцията на ФРГ е предназначена за цялата територия на германия още с направата й, исторически оптимизъм, който сочи, и за далновидност, че ще се върне времето, когато ще се обединят териториално.

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

80-те години на 18 век – обществена криза в поритиката, икономиката и най-вече ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ – Кралската администрация свиква ГЕНЕРАЛНИТЕ ЩАТИ /институция от 150 години/ В нея влизат 561 депутати от духовенството и аристокрацията ; 584 от 3-те съсловия /буржоазни/
5 май 1789 г. депутатите от генералните щати внасят предлужение всички да заседават съвместно и решенията да се вземат с болшинство от прослойките, а не както е било дотогавда – поотделно. Кралската власт не одобрява предложението, дори се предлага да се ограничи влиянието на буржоазията в работата на генералните щати.
В отговор през месец юни 1789 г. депутатите третото съсловие обябявавт себе си за национално събрание, а през месец юли за Учредително събрание, което „ от името на нацията „ започва конструирането на конституционна монархия:

1. Избира конституционна комисия, която разработва ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА;
На 26 август 1789 г. Учредителното събрание провъзгласява тази ДЕКЛАРАЦИЯ, тя юридически закрепва основните елементи на политическата идеология на епохата на Просвещението.
В член 2 – „цел на целия държавен съюз е осигуряването на естествените и неотменими права на човека. Такива са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу гнета” Новата държава би следвало да бъде организирана върху принципа на разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна, да има всеобщо избирателно право, обществото да съхрани контрола върху въоръжените сили
В ДЕКЛАРПАЦИЯТА се утвърждават принципите на свободата и законноста; като цяло отразява интересите на мнозинството, НО тя има по-скоро програмен декларативен характер, няма силата на ЗАКОН и нейните положения не могат да се реализират в практиката.
През 1791 г се провежда УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ приема Основен закон на Франция като въвеждаща фаза в него е ДЕКЛАРАЦИЯТА , ОСНОВНИЯТ ЗАКОН съществено разширява /в сравнение с Декларацията/ наборът от политически и лични права и свободи на гражданите; ОСНОВНИЯТ ЗАКОН предвижда още свобода на движение из страната, свобода на словото, безплатно образование, забрана върху предварителната цензура; ЦЕНЗУРАТА бива
– предварителна – преглеждат се преди печат, контрол на текстовете;
– последваща – след като се отпечата – по-голяма заплаха за демокрацията;

предварителната цензура е позната и в демократичните държави, там, където започват да се увреждат гражданските интереси

Висш орган на законодателната власт е еднокамарно национално събрание, което не може да мбъде разпускано от Краля, народните представители се ползват с право на неприкосновеност, т.е. трябва Парламентът да разреши/
Конституцията въвежда всеобщо избирателно право, но с някои видове цензове.
– депутат на цялата нация, т.е. не отговаря пред сдвоите конкретни избиратели /и у нас сега има такава практика/
Народното събрание се състои от 745 депутати, избрани чрез двустепенни избори, избирателите са само мъже по-големи или на 25 години, с постоянно местожителство поне една година и плащат данъци.
Пълномощията на Националното събрание са:
– цялото законодателство]
– бюджета
– въпросите на войната и мира и др.
Законопроектите, приети от Народното събраниие подлежат на утвърждаване на Краля, той има право на ВЕТО – може да го спре , но ако тойа бъде едобрен от ново от двете следващи съсловия на народното събрание, той влиза в сила и без съгласието на Краля, т.е. облагателното вето е доста сериозно – законите се спират зае дълъг период от време.
Изпълнителната власт принадлежи на краля и правителството
Власт, стояща над закона във Франция няма. Кралят произнася клетва при коронясдването си за вярност към нацията и Закона, Главнокомандващ , дипломат, назначава и уволнява министрите;
Правният статус на Правителството не е определен от Конституцията, правосъдието се осъществявало от съдии, избрани от Народа, но утвърдени от Краля.
На практика съдебната власт като изборна основа е в ръцете на буржоазията.
Конституцията закрепва ново административно деление на Франция, тя допуска политически компромис между интересите на различните прослойки, следователно във всеки един момент , предполага се те да са недоволни, не може да са залегнати едновременно интересите на всички, при този компромисен вариант, напр. кралят и дворянството са орязани, а раикалите – не са доднанъчни.
09-10.08.1792 г Якобински държавен преврат,Кралят е арестуван;
12.08. – нов ред за избори, занижени цензове, възраст до 21 години /отпада „плащането на данъци”/
Септември 1792 г. – Нов Парламент КОНВЕНТ – повече депутати – около 800
Преустановяват Консдтитуцията от 1791 г. и ликвидират монархията, обявяват Франция за република, Карл Людовик 16 – държавен съд, обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран
Ноември 1792 г. Конвентът обсъжда проект за нова Конституция, представен от Кондорес, но той е отхвърлен – голям обем 400 члена/ Той обаче е основа за следващия на 24 юни 1793 г. новата Якобинска конституция приета чрез- всенароден режферендум – приемат я 1 800 000, против 17 000
Какъв е референдума, проведен в условията на Якобинската диктатура
Конституцията се състои от две части:
1. Декларация за правата на човека и гражданина;
2. Основния закон на Франция – доста е радикален – „народът има право на въстание, когато Правителството нарушава неговите права”

Конституцията провъзгласява Франция за единна република, с всеобщо избирателно право /само за мъжете/ С по-сериозен ценз е постоянното местожителство, не по-малко от 6 месеца преди изборите; Условия и за някои чужденци, да могат да гласуват / изключения почти няма/
В организацията на държавната власт – новости
1. отхвърля принципа за разделение на властите, в този смисъл конституцията противоречи на идеята за суверенитет на народа
Сложна система за приемане на закони – национален корпус , избран с пряко гласуване за една година, той не можие да приема закони, а само да предлага закони, които след това се одобряват /отхвърлят/ от Събранията на гражданите по департаменти, т.е. нещо като Референдум – трудно се реализира; За техните нужди на националния кторпус се дава правото да издава Декрети, които на практика заместват законите,
Изпълнителната власт се упражнява от Изпълнителен съвет, образуван от корпуса на избирателите от всеки департамент, избират се по един член, от всеки законодателен корпус се избират 24, които стават изпълнители
Конституцията от 1793 г. е оригинално дело на конституционната мисъл, но не става действаща.
Скоро след екзекуцията на Краля срещу Франция се обявява цяла западна Европа и започва гражданска война. Якобинския конвент приема решение Конституцията да не влиза в сила докато не свърши войната.
Якобинците провеждат политически терор – реки от кръв, след една две години това решение е свалено, поставя се въпросът за Нова Конституция, 1795 г. – нов проект, който отново е отхвърлен на референдум, одобрена от 1 000 000 , против 500 000.
Отхвърлят якобинските крайности, но запазват основните принципи на буржоазния конституционализъм – република, народен суверенитет
377 члена, също има 2 части
Отсъстват „ правото на въстание”, всеобщо избирателно право, но наред с правата започва да се говори за задължения на гражданите / например защита на държавната собственост/
Сложна изборна система
Двустепенна, 25 години, имуществен ценз
Това е третата конституция, в която е застъпен принципът за разделението на властите
За първи път се въвеждат две камвари /палати/
1. съвет на 500-те, състои се от депутати не по-млади от 30 години долна палата
2. Съвет от 250-те – на и над 40 години –

Долната палата изработва проектите за закони, а горната ги потвърждава
Изпълнителната власт се упражнява от ДИРЕКТОРИЯ – 5 човека, издигат се от долната, а се утвърждават от горната палата; ежегодно се подменя един чен на дирекщторията, тя има право да назначава министри, които да ръководят администрацията и са изпълнители на волята на директорията – в съвременния смисъл такива функции има министерския съвет.
Политическият режим, установил се във Франция след 1795 г. е неустойчив – борба между отделните клонове на властта и ролята на аристокрацията отивла към армията /това не е добра тенденция/ достига се до военен безкръвен преврат, 9 ноември 1799 г. начело с Наполеон, законен корпус и директорията са разрушени и се появява изпълнителната комисия от трима консули – първият е Бонапарт. Създава се законна комисия от 50 члена, която да разработи нова Конституция, Бонапарт предлага свой проект, ктойто е одобрен с режферендум – 3 000 000 са ЗА, 1562 са против. Отлика – НЕ СЪДЪРЖА ДЕКЛАРАЦИЯ за правата и свободите на личността и гражданите, тъй като Бонапарт счита понятието „свобода, деокрация” за политически БЛЪФ. Новата Конституция съдържа норми за избирателно право и организация на държавната власт, Конституцията провъзгласява всеобщо избирателно право, но след това няма избори, а се провежда на практика следната прпоцудера, във всеки окръг се съставя списък, в коъто фигурират една/десета от гражданите с избирателни права
На ниво департамент от списъците, дошли пак една/десета се избират и така се получава национален списък, от коъйто се назначават членове на представителните органи
КОНСТИТУЦИЯТА подкрепя едно СИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО, ТРИМАТА КОНСУЛИ като институция представляват една замаскирана еднолична власт, първият консул има особен статус, той е Наполеон. Той има всички права , вторият и третият имат само съвещателни компетенции. Консулите се избират за 10 години.
Законодателната влраст, избрана чрез избирателни списъци е надребнена на множество отделни ведомства, със специализирани функции.
Законопроектът се предлага от Първия Консул, държавният съвет го редактира, т.нар. Трибунат го обсъжда, т.нар. ЗАКОНЕН КОРПУС го приема или отхвърля, дискутирал се от т.нар. ОХРАНИТЕЛЕН СЕНАТ, който го утвърждава и пак отива при Първия консул, като този така обстойно разгледан закон влиза в сила само след неговият подпис.
Умишлено се раздребнява, обезличава законодателната власт, конституцията ликвидира местната администрация, назначаването е центално
КРАЙНА. Като характеристика това е най-точното определение на конституцията. Но през следващите години се допълва САМО в посока разширяването на властта на Първия консул- Франция се провъзгласява за Империя,приемница на Древния Рим, тъй като войската на Наполеон е била там
ПАРАДОКСАЛЕН ЧЛЕН 1, „управлението на републиката се поверява на императора, коронацията се води от папата, властта на краля е наследствена по мъжка линия., така приемница и на държавата на Карвл Велики
1812-1814 г – военни поражения на Наполеон – края на първата Френска империя
1814 г. сформирано ВРЕМЕННО ПРАВИТЕЛСТВО, възстановено е Кралство Франция, на престола – Людовик 18 – Опит да се приеме нова конституция , но кралят отхвърля и възстановява дореволюционната монархия.
04 юли 1814 г. обнародва документ, създава политически режим, близък до английскийската парламентарна монархия
До 1830 г. във Франция е установена „легитимна” монархия, по същество е конституционна монархия, върховен владетел е кралят , той има всички права
Законен корпус се създава по английски образец – две палати, горна – назначава се от краля, членството е наследствено и пожизнено;
Долна – пет години,Избирателно право включва сериозен ценз, възраст 30 години, за избирателите и 40 години за избраните , имуществен ценз

Съвет на министрите, избира се от Краля и отговаря само пред него;
Административната и съдебна система от времето на Наполеоновата империя;
През 1830 г правителството решава да се върне назад към дореволюционно време – въвеждане на допълнителна цензура, забрана на събранията – следва Юлската революция, която отново пристъпва към обновяване на конституционния строй.
ХАРТА – 1830 г. , нов документ, прокламиращ ограничена и представителна монархия донякъде се разширява ролята на Парламента, горната палата е два пъти по-малка и не е наследствена. Правителството се избира от двете палати.
Тези промени само частично отлагат народното недоволство – февруари 1848 г. – революцията налага една втора Република, назначено временно правителство, ЛИБЕРАЛЕН избираткелен закон, премахнат е имуществения ценз, назначава се ново Учредително събрание и Нова Конституция, съответно тя е Конституцията на Втората Република.
Интересното в нея е, че естествените права и някои социални конституционни права, като трудова заетост, обществена работа за безработните са задължителни /това е държавен ангажимент/
За пръв път се въвежда институтът ПРЕЗИДЕНТ, независим от Парламента, четири годишен мандат , непосредствено избиран от населението, не може да се преизбира, широки правомощия, право на вето, законодателна инициатива, право на помилване, право да назначава и сменя министри, дипломати, депутати и други длъжностни лица
Парламентът е еднопалатет, 750 депутата, за 3 години ;
1850 г. – Президент – плременникът на Наполеон Бонапарт – Луи-Наполеон
Радва се на широка обществена подкрепа
1851 г. Президентът насочва усилия за нов политически режим, стига се до гласуване /ПЛЕБИСЦИТ/, дали народът поддържа действията му – фактът е че 7 млн са ЗА ; отново се изблира НОВА конституция, напомня за тази от 1799 г. /На Наполеон/ Не смее да се провъзгласи за монарх, но концентрира силна еднолична власт в ръцете на институцията ПРЕЗИДЕНТ.Избира се за десет години, едновременно е и шеф на Правителството, и дъэржоавен глава, законодателната власт също е под негов контрол
Нов референдум – пак се възстановява инператорската власт – император Наполеон Трети
Тази Конституция с малки изменения действа до падането на Втората империя – 70 години на 19 век, падането става с външна интервенция – война с Прусия – 1870 г, победа на Германия, след разгрома Луи дебаркира, установява се Република



1871 г. УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ – Парижката комуна – революционна ситуация, комуната е разгромена, крупната буржоазия идва на власт
1875 г – приемат се ТРИ закона, които в съвкупност представляват НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ НА ФРАНЦИЯ. Това са:

1. Закон за организация на държавните власти
2. Закон за организация на Сената;
3. Закон за отношение между държавните власти
Утвърждава се смесената парламентарно президентска република

Двупалатен парламент – мажоритарна изборна система в два тура
– палата на депутатите;
– сенат – горна палата – пожизнени 75, 225 избирани за 9 години
Пълномощията на двете палати са балансирани, поделени по равно. Заедно / за седем години/ избират Президент на Републиката, сериозни пълномощия на Президента, законодателна инициатива, главнокомандващ и др.
Този държавен режим, юридически закрепен с трите закона , съществува до 1940 г., когато Франция е разгромена от Вермахта /Нацистка Германия/ и загубва своя суверенитет. Първоначално обаче Южна Франция остава формално Френска държава, ноачело с маршал Петен /герой от Първата световна война/, и столица Виши. Съществува за малко – Конституцията на Виши 1944 г., Франция е президентска република – в държавното устройство има голямо влияние
Държавното устройство на Германия /фашистка/, след Освобождението, през октомври 1946 г. е приета нова Конституция, не се връща към старата; одобрена с референдум – солиден блок социално-икономически права; Президентска република – двупарламентарност, всеобщо избирателно право, но с ограничения – възраст 23 г и 10 г. френско граждантво /минимално/
Гражданство се придобива :
– по рождение;
– при други условия , изброени в конституцията
Важно е , че Франция по това време е колония, да се ограничи тяхната възможност за улесняване на чужденците
1958 г, конституцията допуска видим уклон по посока увеличаване властта на Изпълнителната власт, Авторитарен уклон към Президента – 7 години – най – много власт

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В САЩ – НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ


В развитието на съвременния конституционализъм приносът на САЩ е огромен дори поради факта, че те за пръв път в света имат конституция като ЕДИНЕН ПИСАН ОСНОВЕН ЗАКОН ; но в същото време ние не бива да свързваме приносите на Северна Америка в областта на конституционализма само с тази Конституция от 1877 г. 17-18 в по Атлантическото крайбрежие на Северна Америка са основани 13-14 колонии, широко разпространено на юг е робството, а на север основа на икономиката стават фермерските стопанства и капиталистическата манифактура. Социалният състав на населението е нееднороден, като се започне от отделни английски аристократи, които се преселват в Северна Америка и стават крупни плантатори като се мине през търговци, фермери и занаятчии, голяма част от които се спасяват от репресии по политически и други съображения в Англия. Северна Америка е единственият район на планетата, където в условия на колониализъм съществуват три различни икономически системи
– робовладение;
– капитализъм;
– различни способи на икономическо производство
В областта на правото цари култът към английското конституционно право, те се стараят да копират английските политически и правни форми, но и да ги приспособяват към местните условия.
Към средата на 18 в. Английските колонии в Америка са 3 групи в зависимост от организацията на върховната власт
– колонии на короната, принадлежащи и намиращи се под управлението на английския крал;
– частни колонии, намиращи се и явяващи се собственост на отделни лица – например такава колония е Пенсилвания;
– колонии, ползващи се със самоуправление, дадено с кралски укази, например Кънектикът

Начело на управлението на колониите стоят ГУБЕРНАТОРИ; те се издигат по различен способ

– в кралските колонии кралят назначава губернатора;
– в частните, собствениците излъчват губернатора;
– в третите – населението

Във всички колонии има ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОРГАНИ, по модела на двете камари на Англия – ДВУПАЛАТНИ – ВЪРХОВНАТА /ГОРНАТА/ ПАЛАТА се назначава от губернатора, а ДОЛНАТА е изборна палата и се избира от населението въз основа на принципите на английското избирателно право, т.е. при наличието на имуществени сериозни ограничения; поради прилагането на този имуществен ценз е изчислено, че с реални избирателни права се ползват от 2 до 10 % от населението един твърде нисък процент.
В реален план в южните колонии управлението се намира в ръцете на аристократите земевладелци, тъй като там в основата на цялата икономика е отглеждането на памук, а в северните и централните колонии наред с крупните земевладелци, реални управници са представителите на търговско-промишлената буржоазия;
Колониалните представителни органи АСАМБЛЕИ имат право да издават закони, да въвеждат данъци. Като обаче губернаторът има правото на ВЕТО, забрана върху законите. Постепенно в колониите в Северна Америка се утвърждава смесена форма на управление , в която реални властови позиции имат няколко фактора:
– английския крал;
– губернаторите;
– двете палати на английския парламент, от където могат да дойдат общи закони за всички колонии;
– двупалатните асамблеи във всяка колония

Революцията и отделянето на тези колонии от Англия е резултат от недалновидната политика на английските управляващи, те Недооценяват човешкия ресурс в колониите, гледат на него като на суровинен придатък и като пазар за своите стоки, в следствие на което провеждат една политика , която бихме могли да наречем ГРАБИТЕЛСКА политика, а също така и ПОЛИТИКА НА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО РАЗВИТИЕ НА КОЛОНИИТЕ. Към средата на 18 век противоречията между Англия и американските колонии достигат особена острота, по цяла Северна Америка преминава вълна от антианглийски демонстрации, постепенно отделните колонии започват да приемат всяка за себе си отделни ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ПРАВАТА и да обявяват своята независимост от Англия. 1774 г в гр. Филаделфия се провежда ПЪРВИЯТ КОНТИНЕНТАЛЕН КОНГРЕС, който има представители на всики колонии и този конгрес утвърждава т.нар ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА, в която се изразява остър протест против дискриминационната английска политика. В отговор на този документ английският крал изключително „далновидно” започва военни действия.

На 4 юли 1776 г ВТОРИЯТ КОНТИНЕНТАЛЕН КОНГРЕС приема ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЕВЕРНА АМЕРИКА, в която се провъзгласяват основните естествени права на човека, обявява се окончателното прекъсване на зависимостта на колониите от Лондон и прието е с пълно основание, това че се полага същинското НАЧАЛО НА АМЕРИКАНСКАТА ДЪРЖАВА. В продължение на няколко години всички колонии освен две приемат свои писани конституции, тъй като след 1776 г , всяка колония съществува като независима държава. Съставна част от всички конституции е и ДЕКЛАРАЦИЯТА за правата, в които се изброяват правата и свободите на гражданите, гаранциите за неприкосновеността на личността и др. В същото време, обаче до голяма степен конституциите запазват английският вариант на избирателно право, т.е. високият имуществен ценз, така че с избирателно право се ползва една малка група бели мъже, собственици.
Конституциите на ЩАТИТЕ юридически закрепват републиканската форма на управление, двукамарен законодателен орган , губернатор ; изключение е щата Пенсилвания, където имало еднопалатен парламвент и вместо губернатор начело на изпълнителната власт стои един колективен съвет, който си има председател, който и в американската терминология започва да се нарича ПРЕЗИДЕНТ.
Обединяването на американските колонии също в много голяма степен се дължи на политиката на официален Лондон, тъй като войната, която се води с Англия по един естествен начин изисква обединяване на силите на колониите, нито една колония не може самостоятелно да води война, процесът на обединяване е сложен и противоречив.
1777 г. е разработен ПРОЕКТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ НА т.нар. ОБЕДИНЕНИ КОЛОНИИ, и 1781 г. този проект е утвърден и приет от всички щати. Този документ все още не е същинска конституция, по скоро представлява един международен договор между 13-те независими държави, в резултат на който се образува една КОНФЕДЕРАЦИЯ, а всеки щат съхранява своя суверенитет.
Това е конфедералния период.
За ръководство на управлението на Конфедерацията се урежда еднопалатен Парламент/Конгрес, в който отделвните щати изпращат свои делегации, размерът на тези делегации е различен, но това няма никакво осоено правно значение, тъй като всяка колония има право на един глас.
Тъй като този конгрес не може да заседава постоянно от неговия състав е изръчен един ОСОБЕН КОМИТЕТ, в който влиза по един представител на всеки щат.
По какъв начин са разделени управленските функции на конфедерално ниво и на отделните щати:
Конфедерацията се занимава със следните въпроси
– въпросите на войната и мира;
– назначаването на собствени посланници и приемане на чуждите;
– международните договори;
– общодържавните и общоконфедерационните правила за сечене на единна монета;
– въвеждане на общи правила за мерките и теглилките, без които е невъзможно общ пазар;
– регулиране на общата търговия, транспорт и свръзки;
– създаване на общи въоръжени сили

Пълномощията на конфедералните органи са твърде ограничени, няма механизъм нито формален, нито неформален конфедерацията да застави своите членки да вземат определено решение; във финансово отношение конфедерацията е напълно зависима от отделните щати, които са длъжни да въвеждат определени ежегодни суми за да функционират съответните представителни и помощни органи , така или иначе колониите излизат победителки във войната срещу Англия, но колкото и парадоксално да звучи, в следвоенното време в страната се оформя една твърде дълбока социално-икономическа криза, авторитетът на конфедералните органи твърде бързо пада и твърде скоро те не са в състояние да контролират ситуацията в страната, на всичко отгоре, войната, твърде кървава и жестока, /английските войски се държат така, все едно не воюват срещу свои сънародници, а срещу някакъв далечен враг/ , така че в резултат на тази дълбока криза се стига до едно въоръжено въстание, потушено с много усилия от страна на Северноамериканската армия. Следователно се появява нуждата да се преразгледа политическия режим в Северна Америка.
1787 г. отново във Филаделфия се събира т.нар КОНВЕНТ от 55 делегати от отделните щати, сред тях са и големите имена, които американците наричат днес бащите, основатели на САЩ, – ВАШИНГТОН, ХАМИЛТЪН, МЕДИСЪН и др. Тези хора имат доста сериозни различия в своите убеждения, но все пак в главното те са съгласни, че е НЕОБХОДИМО ДА СЕ РАЗРАБОТИ НОВА ПИСАНА КОНСТИТУЦИЯ , този път не на конфедерация, а на ФЕДЕРАЦИЯ.
По въпросите за формата на управление и структурата на държавната власт има доста сериозна дискусия, Северните щати настояват за демократическа република и за разделение на властите; консерваторите южнаци настояват за държавно устройство, копиращо това, което към тогавашния момент действало в Англия. Южняците са доста твърди в позицията си , дори изрично предупреждават Конгреса да не се повдига въпроса за отмяна на робството, дори заплашват, че ще излязат от федерацията и ще образуват самостоятелна държава, с цел да не се допуска конфронтация, проблемът за робството не се разглежда и той реално се разрешава в САЩ през следващия 19 век.
На 17 септември 1787 г. 39 от присъстващите 42 ма делегати на събранието гласуват за КОНСТИТУЦИЯТА, тя е ратифицирана в следващите месеци и от 1789 г. Конституцията на САЩ официално влиза в сила,; това е същата конституция, която действа и днес – ратификацията на този документ особено в южните щати не било никак лесна работа. Това е най-старият и най-краткият конституционен документ в света
КОНСТИТУЦИЯТА се състои от преамбюл/въведение/ и само 7 члена, към които обаче в течение на годините са направени множество поправки, към момента има 26 поправки , това представлява в момента Американската конституция. Всички изследователи са съгласни с твърдението, че тайната на нейното продължително съществуване се състои най-вече в това, че членовете на американската конституция имат твърде класическо и твърде абстрактно звучене, т.е. най-общо звучене и значение. Всяка абстрактна формулировка може да бъде изпълнена с различно съдържание. Конституцията обявява САЩ за единен съюз от държави, които започват да се наричат щати, правомощията на щатите във федерацията са строго разграничени; щатите запазват широка автономия при решаването на редица въпроси, като системата от органи на държавната власт, правосъдие, вътрешна правна система, практически в отделните щати функционират различни правни системи, към правомощията на федерацията се отнася:
– да се сече единна монета;
– въвеждането и събирането на данъци и различни други финансови събирания;
– общодържавните заеми;
– регулацията на търговията;
– общодържавната армия;
– въпросите на войната и мира

член 6 от Конституцията закрепва принципът за ВЪРХОВЕНСТВО НА ФЕДЕРАЛНОТО ПРАВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОТО В ОТДЕЛНИТЕ ЩАТИ; в случай на колизия на правни норми между федерално и щатско ниво, съдилищата са длъжни да отдават предпочитания на нормите на федералното право, като цяло Конституцията установява републиканска форма на управление, която напълно се гради на Теорията за разделението на властите – Висшата законодателна власт принадлежи на двупалатен Конгрес, на първо място т.нар. Палата на представителите; на второ място – СЕНАТ. Палатата на представителите се избира за срок от две години, по пътя на преки избори, членовете на сената се избират от законодателните органи на отделните щати за срок от шест години, като обаче една трета от сената се обновява на всеки две години.
ЗАКОНОПРОЕКТЪТ приет от една от палатите се нуждае от одобрение
Начело на изпълнителната власт – ПРЕЗИДЕНТ избиран за четири години, чрез косвени избори, тая система, която и в момента е запазена, напр- на предпоследните избори, когато за пръв път кандидатства Буш, се получи странна ситуация, когато на първично ниво за другия претендент са гласували повече, но поради съществуващата система се приема другия. Когато избирателите избират една/втора колегия, която пък прави избора.
Президентът можел да бъде избиран за по-дълъг срок, първият президент на САЩ ВАШИНГТОН слага началото на един прецедент, „Никой президент не може да бъде избиран два пъти подред” това е неписано правило, но с малки изключения това правило се спазвало – Изключението е при президента Рузвелт, който в края на втората световна война е избран за трети мандат, но тогава американците се „оправдават” с военното време.
Президентът има правомощия на държавен глава и шеф на правителството, той назначавал федералните длъжностни лица, включително и министри. Президентът е главнокомандващ, той сключва от свое име международните договори , има право на помилване в съдебната власт и има и други правомощия, присъщи по принцип на държавния глава. Отношенията между президента и конгреса конституцията определя по следния начин:
– президентът има право да свиква извънредни сесии на конгреса;
– президентът има право да налага вето по отношение законопроектите, приети от Конгреса; това вето може да бъде преодоляно от Конгреса с повторното му гласуване, за което второ гласуване се изисква мнозинство от 2/3 от гласовете на членовете и на двете палати в Конгреса
– президентът е длъжен периодично да информира конгреса за положението, ситуацията в страната

Съдебната система по Конституцията се осъществява от Върховния съд на САЩ и от нисшестоящите районни и окръжни съдилища.
Членовете на ВЪРХОВНИЯ СЪД се назначават от ПРЕЗИДЕНТА ПОЖИЗНЕНО , като в Конституцията е записана формулировката, че президента трябва да има предвид съгласието на сената за това назначение.
Към компетенцията на федералните съдилища се отнасят дела, с различни приложения на конституцията на федералните закони, спорове между отделните щати, приложение на международните договори . В последствие Върховния съд в буквалния смисъл на думата си присвоява правото да тълкува Конституцията, защото това не е никъде изрично записано, да обявява за недействителни , както федерални, така и щатски закони, ако Върховния съд прецени, че те противоречат на Конституцията. Една функция, която в европейската практика е дадена на отделен орган, който в България се нарича конституционен съд.
Конституцията на САЩ установява доста сложен ред за нейното изменение, поправките към нея могат да се внесат само с одобрението на 2/3 от гласовете във всяка от двете палати или в друг по-специален ред, свикдване на специален КОНВЕНт, начело трябва да има искане от страна на 2/3 от парламентите на отделните щати, такива конвенти в американската история не са свиквани, поради простата причина, че другият ред е по-икономичен, по-прост, след като се приемат тези поправки, те подлежат на ратификация от законодателните събрания на отделните щати и влизат в сила в момента, в който ¾ от отделните щати одобрят тези поправки, в американската история съществуват няколко хиляди предложения за поправки, от всички тези няколко хиляди факт са само 26., което също не е малко, при положение, че основния текст се състои от 7 члена. Американската конституция може да бъде дописвана, прогресивна композиция, защото това й дава възможност да бъде актуализирана.
Когато конституцията е подложена на ратификация, в хода на обсъждането на ратификацията става ясно, че конституционния текст има доста съществени слабости, голяма част от законодателните органи особено в северните щати акцентират, че липсва раздел за правата и свободите на гражданите, такъв не е приет поради нежеланието на южняците. Но американците се справят с тази ситуация и през 1789 г. американския конгрес приема първите 10 поправки в конституцията, в които изцяло се говори за правата и свободите на гражданите – свобода на словото, печата, събранията, целият този набор, който в голяма степен е универсален. Тук има някои американски особености, вкл. Че на американските граждани се дава правото да носят оръжие, обект на дискусии днес. Те много добре виждат, че в това свободно носене на оръжие има много криещи се опасности , но в същото време като че ли традицията им е по-скъпа. И към момента това си е действащо право, разбира се в следващите години както американското федерално право, така и правото на отделните щати вкарват някои ограничения, различни в отделните щати. Процесът на дописване на конституцията чрез тези поправки продължава през следващите години – 1795 г. се приема Единайстата поправка – която забранява федералните съдилища да се вмесват в спорове от частно-правен характер,
1858 г. идва времето на решаването на проблема с робството, тогавашния президент Линкълн е инициатор за подобни действия, среща разбира се до несъгласието на южняците, Гражданска война, особено кървава в историята на Света изобщо, победата е за страната на Северните Щати и Южните щати са подложени на един много дълбок процес на правни и политически преобразования, които като че ли не са довършени и до днес. Непосредствено след войната са приети три поправки, които са пряко следствие от военните успехи на Северните щати
13-та поправка отменя робството;
14-та поправка изравнява гражданските права на бели и черни;макар че южните щати чак до времето на Кенеди намират начин да заобикалят тази поправка, съществуват до Кенеди университети, където не приемат чернокожи, на обществени места – дискриминация; президентът Кенеди е принуден със силите на националната гвардия да наложи със сила окончателното премахване на елементите на расово неравенство;
15-та поправка изравняване избирателните права на бели и черни
Следващите 11 поправки са плод на юридическата дейност на 20 век, за сега в рамките на 21 век няма конституционни поправки, макар че след 2001 г има доста голямо оживление към посока обновяване и промяна. Доста съществено се засягат гражданските права на американеца.
20 век – 16-та поправка 1913 г разширява пълномощията на Конгреса при въвеждане на нови данъци;
17-та поправка отменя стария ред за назначаване на сенаторите и въвежда преки избори и за сенаторите, като този ред за подмяната на една трета от състава на сената на всеки две години се запазва;
1919 г. най-екзотичната поправка – 18-та поправка – на територията на САЩ се забранява производство, превозване и продажба на алкохол – т.нар. „сух” режим; в следващия период се вижда, че тази поправка не е възможно да бъде прокарана в живота и с една следваща поправка – 21-ва поправка 1933 г – отменя „Сухия” режим – но все пак 14 години се задържа.
22,23,25-ти поправки определят редът на встъпване в длъжност на Президента; редът, по който вицепрезидентът може да стане президент, в новата история на САЩ има няколко такива случаи, животът е наложил този въпрос да бъде уреден с поправка в конституцията; някои реформи в избирателното право чрез поправки 19,24 и 26. Най-важното е че се предоставят избирателни права на жените – едва 1920 г. Въвежда се възрастова граница за избирателно право – 18 години. Разминаване в американската правна система – граница на пълнолетие – 21 години, но след 18 години лицата могат да гласуват. По мнението на изследователите на конституцията, реално действащата американска конституция е по-различна от тази от 18 век, но от много места, самите САЩ се носи тенденция да се приеме една Нова и единна конституция.

НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ, ВРЕМЕТО ОКОЛО И СЛЕД БУРЖОАЗНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА В НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СТРАНИ, В САЩ, В ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ГРАЖДАНСКОТО И НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

Когато говорим за конституционализъм, емблематична е Англия. Терминът конституция е с античен произход, Юстинияновият кодекс – в него е казано, че конституцията е общо императорско право, терминът е известен и в средновековна Европа, но със съвременно съдържание започва да се изпълва едва в пределите на Англия.
В съвременната британска историко правна литература съществува мнението, че първата Конституция от феодален тип е от 1215 година, споменатата вече ВЕЛИКА ХАРТА НА СВОБОДИТЕ – това е документ, определящ отношенията монарх-поданици. Magnd Harta libertatum=
От 15 век британският парламент е разделен на две палати и постепенно правата и привилегиите на парламента се увеличават, напр. в 15 век парламентаристите в Англия придобиват имунитет, а и неговите функции се разширяват. Има вече право на законодателна инициатива, Палатата на общините може да възбужда съдебно преследване, по отношение на онези представители на кралската администрация, които са извършили злоупотреби при изпълнение на служебните си задължения. Така че средновековният английски парламент достига значителни успетхи и без съмнение е най-активния сред представителите на законодателните органи в европейските държави. В епохата на АБСОЛЮТИЗМА ,Английския парламент не прекратява съществуването си макар и с ограничени правомощия. Така кралската власт публикува ордонанси със сила на закон, кралят издава ордонанси, свои документи, укази със силата на закон, по този начин се отнемат властови позиции на парламента. Също така в тази епоха кралят има право да проверява правилността в провеждането на парламентарните избори – мощно средство за манипулация на парламентарните избори и да свиква по своя инициатива парламентарните сесии.
Издадени са закони, които определят границите на пасивното и на активно избирателно право.
Активното избирателно право е правото на всички от нас, да избираме – избиратели;
Пасивното избирателно прави, правото да бъдеш кандидат за определена длъжност, правото да бъдеш избиран

И активното и пасивно избирателно право са ограничени в Англия, Пасивното се отнасяло само до лицата от дворянски, аристократичен праизход, а с активно избирателно право се ползвали онези лица от мъжки пол, които имат установено постоянно местожителство и притежават поземлена собственост, която им носи минимум 40 шилинга годишен доход след изплащането на данъци. Цялата територия на кралството е разделена на 35 графства – условно на две системи, избираема, назначена от краля – шерифи, висшо длъжностно лице, което има правомощия в рамките на една година; в епохата на революционното утвърждаване на политическата буржоазна власт, през 17 век, английският конституционализъм придобива ново развитие, до голяма степен връзка има името на големият английски държавник КРОМУЕЛ, който в резултат на Гражданска война идва на власт, управлява като крал, без да бъде такъв, под измислената специално от него титла ЛОРД ПРОТЕКТОР , същият през 1853 г. въвежда нова политическа система, нова КОНСТИТУЦИЯ на Англия, според която държавата се управлява по следния начин, законодателната власт принадлежи на еднопалатен парламент, този парламент се избира от всички граждани, които имат имуществена стойност над 200 фута стерлинги. Става дума за обща стойност на имуществото, а не за доходи, Изпълнителната власт принадлежи на лорд протектора, който има пожизнен статус, той е и държавен глава . Той утвърждава парламентарния статут, назначава длъжностните лица, има право да помилва осъдените престъпници, водел международните и военни дела. Също така лорд протекторът контролира дейността на т.нар. ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ – практическото правителство на Англия; членовете на този съвет се избират от Парламента, а след това се утвърждават от държавния глава.
1658 г, твърде скоро след появата на тази нова Конституция , Кромуел умира и това е краят на тази съвсем малко просъществувала конституционна уредба, старата кралска династия е възстановена, възстановени са и някои стари държавни органи, напр. Палатата на лордовете.
Парламентаристите от това време се обединяват в две политически партии –
Консерватори и либерали
Тори и Виги
Консерваторите са привърженици на краля, либералите са привърженици на Парламента.
Именно под натиска на вигите/либералите/ 1679 г. е приет ЗАКОН под наименованието HAVEAKS KORPUS AKT – официалното наименование е АКТ ЗА НАЙ-ДОБРОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ СВОБОДИТЕ НА ПОДАНИЦИТЕ
Същественото тук е, че арестуването на който и да било гражданин можело да стане изключително и само чрез съдебна заповед
Също така съответният гражданин може да бъде освободен от залог под гаранция до началото на разглеждане на неговото дело в съда, този документ има конституционен характер, гарантира неприкосновеността на личността от произвол от страна на държавната власт.
Десетилетие по-късно 1689 г, в Англия е издаден така нар. БИЛ ЗА ПРАВАТА /BILL/, който утвърждава върховенството на Парламента в областта на законотворчеството.
Кралят вече няма право, без съгласието на Парламента, да прекратява действието на закони или пък да разрешава освобождаването на конкретни личности от въздействието върху тях на съответните закони.
Билът за правата прокламира свобода на изборите, свобода на петициите и забранява използването на наказания и санкции, които не са изрично предвидени в закона.
1701 г. се появява т.нар. ЗАКОН ЗА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕТО , който определя конкретния ред за наследяването на монархическия статут и същевременно потвърждава преминаването на част от дотогавашните кралски правомощия към Парламента. Тези правомощия вече са преминали от фактическа гледна точка, но сега преминават и юридически. От този момент нататък се забранява съвместяването на членството в Палатата на общините с едновременното заемане на някаква друга държавна длъжност.
Билът за правата провъзгласява, узаконява, т. нар. ПРИНЦИП НА КОНТРАСИГНАТУРАТА – контрасигнатура буквално означава ПРИПОДПИСВАНЕ, на практика означава, че кралските ордонанси нямат право на сила, ако не са приподписани от страна на съответния министър, който отговаря за съответната област на държавното управление. Това са практически правила с огромно значение, които продължават да са приложими и в момента /контрасигнатура, забрана за съвместяване на длъжности/ Също така в документа юридически е закрепен ПРИНЦИПЪТ ЗА НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДИИТЕ, те могат да бъдат сменяни само чрез решение на Парламента, така се отделя съдебната от изпълнителната власт.
Тези три закона съставляват Конституцията на Английската монархия/ Habeas Korpus Akt + закон за престолонаследието и принцип на контрасигнатурата/
Важна част от английската конституция са и някои неписани правила, които макар и неписани се осъзнават много добре както от управляващи, така и от избиратели. Към тези неписани правила спадат следните:
– забраната кралят да посещава заседанията на правителството;
– формирането на правителството от партията, която е победила на изборите
– и др.

По този начин продължава процесът на по-нататъшно укрепване на английския парламентаризъм, който към онова време си остава тесен в социално отношение, т.е. имуществените цензове. Напр. към 1701 г. могат да бъдат избирани в парламента само лица, които имат доход от недвижима собственост поне 500 фунта стерлинги, ако живеят в селска местност и поне 300 фунта стерлинги ако живеят в град, това е един много висок имущестдвен ценз;
1716 г. мандатът е увеличен от 3 на 7 години, но все още по средновековна традиция заседанията на парламента са тайни и сведения за неговата работа не се получават.
Следващият век – 18 век, е векът на много големите нововъведения в областта на АНГЛИЙСКОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО, които са постепенни, но определено насочени към разширяване социалната база на английския парламентаризъм:РЕФОРМИ:
– 1832 г. при тази реформа 56 селища с полуградски, полуселски облик и с население по-малко от 2000 души, са лишени от представителство в парламента, а за останалите по-големи населени места представителството било намалено от двама души на един. Тук бройката се съкращава, в резултат на което се освобождават над сто депутатски места, по-голямата част от които се представят на Ирландия, Уелс и Шотландия, като така английският парламент става БРИТАНСКИ ПАРЛАМЕНТ; въвеждат се нови конкретни ставки на различните видове цензове – има възрастов ценз за избирателите – 21 години, като избиратели са само мъжете, въвежда се ценз за уседналост 6 месеца, за да може да има активно избирателно право, трябва да живее в населеното място поне 6 месеца; въвежда се и нова ставка на имуществения ценз
В резултат на тази реформа нараства числото на реалните избиратели до 376 хил.души. !!!Към 1832 г. населението на Англия е приблизително няколко милиона, но избирателно право имат 376 хиляди души.
– 1867 г. при тази реформа – смисълът е в промяна на имуществения ценз, в посока намаляване, което води до увеличаване числото на избирателите до 1 милион.;
– 1884 г – тази реформа пък унищожава имуществения ценз, но само за градското население, като по отношение на хората, живеещи в селата под различни форми се запазва имуществения ценз, в резултат на тази реформа числото на избирателното население се увеличава до 5,5 млн. души;
– 1885 г. се провежда преразпределение на избирателните окръзи по следният разчет: един окръг от 50 хиляди избиратели избира един депутат. По онова време в Англия съществува, а и до днес, мажоритарна избирателна система, т.е. от съответния избирателен район се избира онзи кандидат, получил най-много гласове.
Постепенно се достига и до известно преразпределение на правомощията между Камарата на Общините и Камарата на Лордовете.
1911 г. се утвърждава правилото, че финансов закон или друг акт, приет от палатата на общините не се нуждае от одобрението на палатата на лордовете ,така цялата финансова политика преминава в ръцете на палатата на общините, а от там и управлението на държавата.
В същата 1911 г. се случва и друго – депутатите от палатата на общините започват да получават заплати, несъществен факт на пръв поглед, но на практика е от особена важност, защото се създават възможности освен двете традиционни партии да се появи и друга и такава се появява действително 1906 г. лейбъристката партия, със заплащането се стимулира политическия успех на лейбъристката партия, поради причината, че нейните депутати са с такъв статус, че не могат да съществуват без заплати. Така се разширява социалната база на английския парламент.
Англия е родината на съвременния конституционализъм, нейният опит е заимстван от САЩ, Франция и други

ШЕРИАТЪТ В АРАБСКИЯ ХАЛИФАТ

Под Шериат, ПЪТ НА ПРАВДАТА, буквален превод, се разбира една съвкупност от писани закони и обичаи, в които чисто правните норми и религиозните догми се сливат в едно. Главен източник за ислямското право, Шериата, е Коранът, свещенната книга на мюсюлманите, която според преданието е написана лично от Мохамед.
Не може да се съди само по Корана, към него има множество допълнения:
– СУНИ – това са сборници със съдебни решения на самият Мохамед;
– ФЕТВИ – това са правни тълкувания, реализирани от авторитетни мюсюлмански юристи като не е задължително тези хора да са съдии – в случая когато по дадено дело липсват указания във всички тези писани източници, то тогава се прилага обичайното право

Характерна особеност е това, че мюсюлманите имат по-широк кръг от права в сравнение с иноверците, напр. последните са доста ограничени, при избирането на място за живеене, при избиране на професия, при придвижването по територия
Нормите на ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО на Шериата пазят имуществените интереси на собственика, законния владетел на имуществото. Различават се следните способи за придобиване на собственост:
– в качеството на военна плячка – съвсем законен и редовен способ за придобиване на собственост;
– посредством гражданска сделка;
– собственост, получена по наследство;
– собственост, получена в дар от върховната власт – държавата

По учението на исляма светът се дели на мюсюлманска страна, територия и страна на неверници, съгласно това учение цялата земя принадлежи на Аллах и на неговият пророк Мохамед. От своя страна земята в страната на мюсюлмваните се дели на няколко категории
– държавна земя;
– свещенна земя – това са местата, в които според преданието е живял Мохамед;
– вакъфи – вакъфски земи – това са земи, които са дадени на училища, мюсюлмански религиозни учреждения и служат за издръжка на съответното училище или храм;
– икта – земя, която се дава като награда, компенсация за определена служба;
– земята, която се намира в частна собственост;
– общинска земя

Всяка от тези категории земи си има свой собствен , доста подробен правен статус, завоюваните земи в хода на война против неверните се присъединявали към държавната собственост и се отдавали на селяните под аренда. В МЕКА, в нейните околности, където се намират светините на мюсюлманската религия имат особен правен статут, не се разрешавало да има иноверци, забранявало се да се унищожават животни и растения. По Шериатът съществуват няколко типа задължения на конкретното физическо лице:
– задължения с религиозен характер – т.нар. обети, които имат едностранен характер, конкретното лице обещава, че ще извърши или съответно няма да извърши определени действия – напр. може да се обещае да се подари, пожертва имущество за някакви благотворителни цели, в исляма има доста силен благотворителен уклон. Или пък обещание да се освободи роб и т.н. Ако евентуално такова задължение не се изпълни, то съгрешилият е длъжен да направи изкупителна жертва, да нахрани бедни, да се подложи на пост и т.н.
– договорите в системата на Шериата се считат за недействителни в случаите, в които отсъстдва доброволното съгласие на двете страни и в частност, когато договорите са сключени чрез измама, грешка или чрез принуда;
– по учението на исляма е греховно да се дават пари в заем с лихва – разбира се в практиката са намерени начини тази забрана да бъде заобиколена, напр. може да се получат пари в заем ,като в замяна се поеме ангажимент за конкретна работа, няма да има лихва, но обемът на работата е такъв, че да включи и главница и лихва.

В областта на семейните отношения Шериатът утвърждава господството на мъжът, в качеството на съпруг, баща, 4 законни съпруги и неограничен брой наложници; при сключването на брака, жената се счита за предмет на сделка, влизайки в семеен съюз, жената преминава изцяло под властта на съпруга, длъжна е да не се показва на обществени места, да избягва случайни срещи с чужди мъже и т.н
На омъжената жена не се разрешава да учи и да се занимава с професионална дейност. Мъжът има право на телесни наказания спрямо членовете на семейството си, той е длъжен да ги издържа. Разводът по шериата зависи изключително от мъжа, който на всичко отгоре не е длъжен да обяснява и доказва причините и повода за вземането на подобно решение, но малката форма на компенсация, че след развода в течение на следващите 4 месеца, мъжът е длъжен да издържа бившата си съпруга. Сроковете в правото там са понякога доста странни, някои са носители на дълбока традиция, други много трудно могат да бъдат доказани.

По отношение на НАСЛЕДСТВЕНОТО право мюсюлманските юристи се ръководят от правилото, този който не може да язди кон и да владее боя с меч не може да получава наследство. Наследството се разглежда само като придобиване на права, но не и като придобиване на задължения, съответно след смъртта на физическото лице неговите парични задължения отпадат, което е добре за наследниците.

По характера на отговорността престъпленията според Шериата са два вида:
– престъпления от по-тежък характер, за които престъпникът буквално отговаря с живота и с тялото си;
– престъпления , чието извършване води до заплашване на глоба
Към първите се отнасято – участие във въстание, метеж, богохулство, оскърбление на религиозни светини, убийство в резултат на разбойничество, всички тези изброени престъпления се наказват със смърт, цялото имущество на виновника се конфискува, най-близките родственици от мъжки пол подлежат на същото наказание, а неговата съпруга и деца се продават в робство
Към втория вид престъпления се отнасят умишлените и случайни убийства, причиняване на рани и материални вреди
Шериатът разрешава кръвната мъст, по този начин родствениците на убития могат законно да отмъстят на принципа на Талиона; възможно е било престъпника да бъде физически предаден на семейството на пострадалия, което семейство по свое усмотрение решавало какво наказание да приложи.
Съществувала обаче възможността на убиеца да бъде простено, ако той или неговите роднини заплатят определен паричен откуп. Тази възмвожност поне за по-голямата част от населението имала чисто теоретичен характер. За убийството на жена – откупът е половин, за убийството на неверник – една-трета; Имало фиксирана стойност на откуп за човешки живот
При нанасяне на телесни повреди сумата силно се намалявала. В случая, когато не можело да се постигне споразумение за откуп или пък за семейството на престъпника се окажело невъзможно плащането на откуп, се прилагало директно кръвното отмъщение, ПРИНЦИПЪТ НА ТАЛИОН се прилагал буквално, със същото оръжие и да се нанесе същата рана.
Ислямът забранявал използването на алкохола – под алкохол разбирали само вино. За употреба на вино се наказвали до 45 удара с камшик, с бой се наказвало и участието в хазартни игри. Това важи за исляма и в момента.
За кражба се отсичал „инструментът” на извършването й. Наказвали се и съучастниците.
Спецификата на съдебния процес се състои че няма деление между граждански и наказателни дела, при разглеждането на делата няма прокурор и адвокат. Процесът започва само по жалба на потърпевшия или на неговите родственици.
В Шериатът отсъстват задължителни процесуални норми; Съдията има изключителна свобода във воденето, може да прекрати на всеки един етап от делото процеса. И в момента има страни, в които официалната правна доктрина е Шериата

Източници на феодалното право в страните от ЗАПАДНА ЕВРОПА

Северните райони на Франция преобладава прилагането на норми от обичайното право, кралски укази и местното управление, а на юг – преобладава реципираното усвоено писано римско право. Поради простата причина, че южна Франция по-дълго време е била част от Римската империя. За разлика от оличайното право от страните от континентална Европа, английското обичайно право е в основата на цялата страна, много от тези обичаи в последствие се включват и в писмените съдебни книги, издадени от англосаксонските крале, като напр. такава съдебна книга има издадена от Алфред Велики. Кралските съдии в Англия – пътуващите съдии , отправяйки се в провинцията се запознават с местните правни обичаи, а когато се завръщат в Лондон, обсъждат тези норми на обичайното право и общо-взето възприемат като действащо право най-ценните според тях обичайно – правни норми. Важно значение в изработването на общодържавното право в Англия са и предписанията на някои от висшите длъжностни лица. В качеството на действащо право постепенно се утвърждават и някои отделни съдебни случаи – ПРЕЦЕДЕНТИ – ПРЕЦЕДЕНТНО ПРАВО, които започват да се прилагат ; когато се образува Парламентът в Англия, се появяват т.нар. СТАТУТИ, и т. Нар ОРДОНАНСИ
СТАТУТИ – постановленията на парламента. ОРДОНАНСИТЕ са кралски актове, които обаче, са издадени с изричното съгласие на Палатата на Лордовете, в тези два кокумента се съдържат правни норми, които се използ-ват в правораздаването.
По отношение на Германия, почти във всеки град има сборници с наказателно и гражданско правни норми. В 13 век в Германия се наблюдават някои опити за кодификация на правото; затова свидетелстват появата на т.нар САКСОНСКО И ШВАБСКО ОГЛЕДАЛО – сборници със закони.Това са записани норми от обичайното право, а също така и някои норми, реципирани от римското право.
1532 г. немският Райхстаг утвърждава един сборник със закони , наречен в чест на тогавашния император КАРОЛИНА . Този кодекс съдържа общо 219 члена, 142 от тях са посветени на наказателния процес, а останалите на материалното право. Наказателният процес според този кодекс има инквизиционен характер, като мъченията се считат за един съвсем приемлив способ за водене на съдебно дело, твърде жестоки наказания; а при изпълненията на смъртните присъди преобладават различни квалифицирани наказания „смърт”…Твърде съществено своеобразие е широкото използване на римското право, тъй като липсва единен сборник от немски закони, съдиите се обръщат към Юстинияновия кодекс, а император Фридрих Първи през 12 век обявява римското право за световно право, за всемирно право.
Но разбира се римското право, както в Германия, така и в останалите европейски страни се прилага с някои допълнения, то започва да се преподава и коментира в университетите от тогавашните юристи, така че се получава една доста странна парадоксална ситуация, когато правната система на една отдавна загинала държава се прилага върху друга територия при различна социално-икономическа обстановка.

ГРАЖДАНСКО ПРАВО В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

В областта на собствеността, в областта на гражданското право получава разпространение т.нар. ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ – напр. във Франция, лице, което владее в продължение на 10 години имот, то става собственик
В Англия – ДОВЕРИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ – едно лице предавало своето имущество на друго и това последно лице управлява имуществото в интерес на собственика или в интерес на трети лица, ако за това е получило указания от собственика.
Във връзка със собствеността и стопанската практика, широко разпространение търговските и лихварските операции, лихвите са значително високи – между 40 и 60 % годишно. Като заемополучателят отговаря за полученият кредит със цялото си движимо и недвижимо имущество. Най-често разпространени сделки са ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, ДАРЕНИЕ, НАЕМ.
В много райони на Западна Европа се съхранява един древен обичай, при преход по някакви причини на земя между селяни, при наследство или при някаква друга търговска операция, се призовавали 12 възрастни свидетели и 12 момчета. Не случайно момчета, а не възрастни, защото по този начин се смятало че тези деца ще могат да бъдат реални свидетели, за въвеждането във владение на земята години напред и за да се запечата по – ярко в съзнанието на децата, ги биели…Тези архаични форми започват да се заменят с различни промени.
Семейните отношения се регулирали от католическите религиозни предписания, католическата църква е тоталният монополист, гледа на бракът като на божествено тайнство и категорично забранява извънбрачните връзки, разводите и кръвосмешенията;
Извършеният по църковните правила брак се считал за невъзможен за разтрогване до смъртта на двамата съпрузи.; Мъжът като глава на семейството има голяма власт върху жената и децата и се разпорежда по свое усмотрение с тази власт, има право на физическа сила, съпружеската измяна се разглежда като престъпление, а жената се считала за недееспособна и била подопечна на съпруга си.
В областта на НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО в различните региони на Западна Европа има сериозни различия – в някои от регионите преобладават правилата на обичайното право, в други преобладават правилата на писаното римско право; така например във Френския юг – наследяването по завещание било познато, на север пък – свободата на завещание доста се е ограничавала, напр. се забранявало чрез завещание да се отстраняват някои от законните наследници. За нашето съвременно модерно разбиране на правото е повече от странно практиката да бъде различна в рамките на една държава.
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И ПРОЦЕС ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО В ЕВРОПА
В периода на Средновековието широко разпространение получава способът на правораздаване, наречен още ЮМРУЧНО ПРАВО
Тъй като обичаят давал разрешение на феодала при защитата например на своите имуществени и други интереси, да използва оръжие и сила при разрешаването на спорове, в определени региони процъфтяват извънсъдебните репресии и произвол. Много широко и строго се преследвали определени престъпления, като например държавната измяна, престъпленията срещу светската и духовна власт, богохулството, атеизмът, магьосничеството, най-често се наказвали със смъртно наказание. Много широко се използвали някои твърде жестоки методи за налагане на смъртно наказание. Смъртното наказание се осъществявало публично, нерядко било с масов характер, зрелищно. По някои особено тежки престъпления се преследвали и родствениците и опекуните на виновника.
По много престъпления санкцията се съпровождала с конфискация на имуществото. Сред другите наказания необходимо е да се отбележат такива като изпращането на каторжна работа, като гребец на галера, напр., това било възможно най-тежкия физически труд. Други каторжни работи , преминаването през строя има познато едно такова наказание, познато и в по-късно време – за определени военни престъпления, от двете страни вървят войниците, виновникът – по средата, другите го бият и така, докато издържи. Затвор като наказание – представлявал крайно отблъскващо и зловещо място.
В Англия, в областта на наказателното право съдилищата различават ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и НАРУШЕНИЕ.
ПРОСТЪПКИ.
НАРУШЕНИЕ на правния ред е престъпление с по-ниска степен на обществена опасност. Напр. към тази втора категория се отнасяла лъжесвидетелството. Някъде към 12-13 век в страните на Западна Европа в областта на наказателното право, състезателният процес, когато страните, имали право да докажат правотата си по време на процеса, постепенно се заменя с ИНКВИЗИЦИОНЕН ПРОЦЕС
Постепенно възбуждането на съдебно преследване по искане на пострадалия се заменя с преследвания на повече широк кръг престъпления по инициатива на държавата. Инквизиционният процес е таен, с използване на мъчения, защита не се допуска, а за царица на доказателството се счита САМОПРИЗНАНИЕТО. Това е най-прекият път към съдебния произвол. Някои особености, присъщи на наказателния процес в Англия, са напр. ПРЕДВАРИТЕЛНОТО СЛЕДСТВИЕ, което се провеждало от страната, възбудила делото, с помощта на адвокати; съдебните заседатели произвеждали оценка на доказателствата, а след привършване на следствието съдията резулирал резултатите пред съдебните заседатели, които в отделна стая произнасяли присъдата – виновен-невинен; а след това съдията произнасял окончателната присъда като при определяне на наказанието съдията имал голяма свобода на преценка – това е същата тази система, която и до момента наблюдаваме в американската съдебна система , тя води своето начало от английското средновековно правораздаване. Съдиоята като отделна фигура, съдебните заседатели като друга съдебна фигура и ясно разграничаване на техните правомощия и компетенции.
Друга особеност в английското наказателно право е намерението да се извърши престъпление водело до същото престъпление, както ако е извършено и съответно санкцията трябвало да е една и съща. Съблюдава се принципа, че намерението да се извърши нещо лошо е равносилно на извършването, този принцип модерното право НЕ приема.

АРАБСКИ ХАЛИФАТ

Някъде в 7 век от новата ера се появява една нова религия, един племенен съюз, наречен халифат, за основател на харлифата и новата религия ислям, се смята пророкът МОХАМЕД, смятащ се за посланник на Аллаха на земята.Установява се нов обществен ред и всички араби, независимо от своето племенно произхождение били призовани да съставят единна народност. Постепенно войнствените арабски племена завладяват Месопотамия, Сирия и Египет и под тяхното въздействие процесът на формирането на феодализация на държавите се ускорява. Държавната власт в халифата има силно централизиран и религиозен характер. И духовната и светската власт се намират в ръцете на ХАЛИФА , като първите халифи се избират от Мюсюлманската аристокрация, но постепенно властта на халифа става наследствена. Властта на халифа се признава за неограничена, но в действителност той бил принуден да се съобразява с крупните феодали в страната, които нерядко прибягват и към насилствена смяна не неугодни им владетели. Централното административно ръководство се осъществявало от ДИВАНИ – административни ведомства, някои от по-съществените са напр. Диван Ал Джун, който се занимава със снабдяването и въоръжаването на армията, чиновниците, съставящи списъка с наемниците, ; диван Ал Харач – финансов орган, диван Ал Барид- управляващ пътищата и пощите – три ведомства общо – военни, финансови и комуникационни компетенции
На пощенското ведомство са поверени и компетенции на т.нар. политическа полиция, те трябвало да наблюдават тези настроения у населението. Висшите чиновници са избираеми. На първо място – ВЕЗИРА ; по подобие на майордомите във франкската държава, постепенно тези везири съсредоточават в себе си голяма власт и в голяма степен стесняват властта на ХАЛИФА.
Територията на халифата се дели на провинции, които имат за граници, границите на покорените държави. Като правило провинциите се управляват от военни наместници ЕМИРИ , които са отговорни единствено и само пред ХАЛИФА. Правораздаването е привилегия на духовниците. То има духовен характер. Емирите напр. и техните чиновници формално нямат право да съдят, висш съдия е халифът, той можел да разгледа всяко дело и да произнесе всяка присъда. Съществува и нещо като ВИСШ СЪД, съставен обаче от най-видните за съответното време богослови; тъй като в основата на мюсюлманското правораздавдане стои Корана, най-добрите негови познавачи, са и най-добрите познавачи на ислямското право. От името на халифа членовете на този висш съд назначават съдии – КАДИИ, които също са духовници; съдебните решения и присъди на кадиите се считали за окончателни и не подлежали на обжалвани, тясно свързано с това, че са духовници, няма как да се направи допускане, характерно за светското право, че на някоя степен от съдебното дело може да се допусне грешка, след като съдията е духовно лице, по подразбиране не може да греши. Опълченски принцип във формирането на армията
В края на 8 век се наблюдават нови тенденции – към децентрализация; постепенно феодалната аристокрация губи интерес към наличието на единна и силна държава. Емирите постепенно получават възможност да създават свои войски, така че разпадането на халифата на отделни държави е въпрос на време , което става къмв 8-9 век.

СРЕДНОВЕКОВНАТА АНГЛИЙСКА ДЪРЖАВА

Първите раннофеодални държави в Англия се образуват на базата на разлагането на родово-племенните отношения сред англо-саксонските племена. Постепенно цялата власт в държавата се съсредоточава в ръцете на краля. И аристокрацията, която образува т.нар. КРАЛСКИ СЪВЕТ Именно той става ВИСШ ОРГАН на държавната власт, без неговото съгласие кралят няма право нито на издаването на закони, нито да провежда някои конкретни държавни мероприятия. Нов етап в историята на феодалната английска държава е завоюването от Англия на норманите , начело с Вилхелм ЗАВОЕВАТЕЛЯ 1066 г, норманското нашествие , начело с Вилхелм Завоевателя, след което в Англия се образува силна държава с централизирана кралска власт – съдебна и военна власт се съчетават силно централизирани, действа КРАЛСКА КУРИЯ съвещателен кралски орган; Появяват се някои висши длъжностни лица – маршал, командващ войските и др.
В началото на 12 век от кралска курия се отделя личност, занимаваща се с контрола на финансите. Особеност на английската феодална държава е сравнително ранният отказ от войска, съставена от отделните военни дружини на съответните васали. Този отказ е следствие на заплахата, която тези военни формирования представляват за кралската власт и крал Хенрих Втори заменя това задължение на своите васали да му предоставят при необходимост военни дружини със един специален паричен данък, осигуряващ му средства за НЕГОВА, наемна войска, а не на васалите. СЪДЕБНАТА РЕФОРМА на същия този крал е другото важно мероприятие, като споменатата кралска курия става ДЕЙСТВАЩ ВЪРХОВЕН СЪД. Едновременно се създават и институтите на т.нар. ПЪТУВАЩИ СЪДИИ , т.е. лица, които пътуват по съответните места, разглеждат съответните дела и междувременно контролират и местната администрация. На този период от английската история характеризиращ се с много силна власт на краля се слага край до голяма степен във връзка с англо-френската война от началото на 13 век. Всяка една война изисква огромни средства, тогавашния английски крал Йоан Безземни, за да задоволи финансовите нужди на войната, въвежда извънредни данъци, встъпва в открит конфликт със светските и духовни феодали. Този сблъсък Не КРАЛЯТ е победителят, конфликтът завършва с това, че през 1215 г, се подписва един ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН документ, т.нар. ВЕЛИКА ХАРТА НА СВОБОДИТЕ – Magna harta libertatum – централно място в хартата заемат няколко члена, които защитават интересите на феодалите; техните владения са обявени за свободно наследяеми, ограничава се кралския произвол при облагането, както на феодалите, така на големите английски градове. Според този документ бароните са длъжни да оказват на краля парична помощ само в три строго фиксирани случая, :
– ако кралят е във военен плен и се налага неговият откуп;
– при посвещаването в рицарско звание на най-голям син, свързано с големи разходи;
– когато най-голямата дъщеря от неговия първи брак се омъжва, което е свързано с пищни и разточителни церемонии

По отношение на другите съсловия този документ утвърждава съществуващите привилегии на църквата и духовенството, а също така забранява на бароните, крупните феодали да вземат от своите васали по-големи повинности и данъци, отколкото е установил обичая.
Хартата потвърждава дребните свободи на Лондон и другите градове, които съществуват от дълбока древност. Правата на търговците, в това число и чужденци, свободно да пътуват из страната и да въртят търговия;
По отношение на свободните селяни, е фиксиран ангажимента на кралската власт, да не бъдат облагани с непосилни данъци и глоби.
Като цяло, съдържанието на този документ не излиза извън рамките на феодалната епоха, въпреки това, обаче, става основа за дълбока еволюция на политическия режим в Англия. Член 12 от Хартата – потвърждава правото на краля „да взима данъци само след тяхното утвърждаване от Кралския съвет” , а един последващ член изброява точният състав на този съвет. Този съвет може да се счита за праоснова на средновековният английски Парламент. Кралят, въпреки, че подписва хартата, не я изпълнява. Конфликтът между кралската власт и поданиците продължава и при неговите приемници. Във втората половина на 13 век възниква СЪСЛОВНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА МОНАРХИЯ, особена острота тази борба достига в средата на 13 век, а в 1265 г. , в хода на избухналата Гражданска война, в Англия е свикан Първият Парламент. В него заседават по двама рицари от всяко графство и по двама рицари от всеки град.В по-късните години този състав получава и определена еволюция, включват се и крупни светски и духовни феодали, вследствие на което през първата половина на 14 век, Парламентът започва да се дели на две палати:
– Горна Палата – Палата на Лордовете, където заседават представителите на феодалната върхушка;
– Долна Палата – Палата на Общинтите, където заседават представители на графствата и градовете

От началото на 15 век значението на Парламента започва да отпада, тъй като в страната, както и в другите европейски държави по това време започва да се формира АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ , всички изследователи обаче на тази епоха твърдят че за разлрика от континентална Европа при Английската абсолютна монархия има особености, които ни позволяват да я определим като НЕДОВЪРШЕНА АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ, практически никога в Англия не е имало такава абсолютна монархия, каквато е имало във Франция. Тук наред със силната кралска власт, продължава да съществува властта на Парламента и местното самоуправление. Осъщесвяването на управленските функции от страна на краля е ставало чрез подчинен немо апарат на съдебна и държавна власт. Тук влиза т.нар. ТАЕН СЪВЕТ, който осъществява непосредственото държавно управление и някои съдебни органи.

СРЕДНОВЕКОВНА ГЕРМАНСКА ДЪРЖАВА

Важна особеност на политическото развитие е нейният постепенен разпад след разпадането на франкската държава, на отделни княжества, които съхраняват самостоятелност чак до 19 век. Причини за това разпадане има както икономически, така и политически. Икономическото развитие е неравномерно, така и не се създава единен стопански център, много често стопанските интереси на отделните региони се разминават, дори и противоречат. За усилена сепаративност способства както вътрешната обстановка, така и външната. Дългата борба на немските крале за завоюването на Италия и противоборството с папската институция, макар и да завършва сравнително успешно и през 962 г немския крал Отон Първи приема титлата император; създава т.нар. СВЕЩЕННА РИМСКА ИМПЕРИЯ НА НЕМСКАТА НАЦИЯ, но фактически всичко това довежда до още по-голямо отслабване на императорската власт и от края на 11 век се утвърждава принципа на ИЗБОРНАТА МОНАРХИЯ императорът на тази свещенна империя става избираема институция, окончателно закрепено чрез ЗЛАТНА БУЛА , която е издадена 1356 г от император КАРЛ ЧЕТВЪРТИ. Съгласно този документ императорът на Германия се избира от една особена избирателна колегия, състояща се от князе на отделните княжества. Тази въпросна БУЛА утвърждава т.нар. КУРФЮРСТИ – местни владетели; тези феодали придобиват всички права на самостоятелно владение, императорът не може да взема решения без тяхното съгласие, кралската власт е номинална, освен императорът има още два имперски института РАЙХСТАГЪТ и ИМПЕРСКИЯ СЪД. Райхстагът се състои от три курии:
– на курфюрсти;
– на князете;
– на градовете

Всички тези курии заседават отделно. Компетенцията на райхстага включва:
– организацията на войната и мира;
– отношенията с другите държави;
– имперските данъци и такси;
– евентуалните изменения на териториалните граници и др.

Проблемът е в това, че нито райхстагът , нито императорът имат ресурсът да проведат в живота съответното решение, райхстагът може да реши нещо, но това решение може да остане само на хартия, тъй като реално управляват местните владетели и ако те не са съгласни с нещо, то няма да бъде въведено. 1495 г, се създава ИМПЕРСКИ СЪД , той има юрисдикция само върху определени престъпления, той изиграва определена роля в процеса на рецепцията, на възприемането на римското право в Германия. В рамките на отделните териториални образования съществуват някакви подобия на райхстага със сродни представителства в духовенството – ЛАНДТАГ /ландтази/ – първоначално изпълняват съдебни функции, но постепенно придобиват функции по отношение на администрацията. Към 17 век тяхното значение рязко пада, тъй като в отделните немски държавици започва да се утвърждава нов политически модел – МОДЕЛЪТ НА АБСОЛЮТНИТЕ МОНАРХИИ, доста близък до този, който имаме във Франция. Най-силните, най-крупните такива абсолютни монархии в рамките на Германската империя стават АВСТРИЯ и ПРУСИЯ , които имат водеща роля през 19 век в обединяването на НЕМСКАТА ДЪРЖАВА.

СРЕДНОВЕКОВНА ФРАНЦИЯ

Френското кралство възниква след разпадането на империята на Каролингите, в своето развитие преминава през няколко етапа
– етап на феодална раздробеност;9-13 век
– етап на съсловно- представителната монархия 14-15 век;
– етап на абсолютната монархия – 16-18 век
Първият период – множество феодални владения, херцогства, графства и др., които формално се считат за част от кралството, но са независими образования, властта на краля в тези отделни региони била слаба или отсъствала, само в личния си домен кралят има асолютна и пълна власт, формално върховен собственик на държавата бил краля, но голяма част от земите се намирала в ръцете на феодали под формата на това условно, но вече наследствено поземлено владение – на основата на системата,измислена от първият майордом на франкската държава. Тези феодали се считат за васали на краля, а той за техен сеньор. От своя страна васалите на краля оставят за себе си определена част от земята, а останалата предават пак в това условно владение на следващата по-нисша съсловна група васали, съответно те стават сеньори на своя васал, най-нисшата категория васали се наричат РИЦАРИ. КРАЛЯТ в това време бил ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ; неговата власт била чисто НОМИНАЛНА, формална. От този период е и правилото „васалът на моят васал не е мой васал”, при тези условия единственият орган, който има някаква реална възможност да окаже влияние върху общодържавната ситуация НЕ бил кралят, а т.нар. КРАЛСКА КУРИЯ или ВЕЛИК СЪВЕТ , това по същество бил един вид КОНГРЕС или СЪВЕЩАНИЕ на най-крупните феодали в страната.Започвайки от 13 век във Франция се наблюдава тенденция за укрепване на кралската власт, като последица от това започва да се преодолява и раздробеността на страната.
Последователно е отменен принципът за изборност на краля, личните кралски владения, домен, нараства като пространство и по пътя за укрепването на кралската власт – имат реформите на крал Людвиг 9, няколко насоки на реформата:
– разрешаването на спорове между отделните феодали се превръща изключително в право на краля или назначаване от него на съдии – това е верен път, той да придобие реална власт над феодалите в държавата;
– провеждане на финансова реформа – златна кралска монета – като универсално и единствено платежно средство, до този момент ситуацията била шарена, това е другото средство за концентрация на кралската власт
До края на 14 век обединението на Франция е завършило, тя придобива характер на СЪСЛОВНО-ПРЕДСТАВИТЕЛНА МОНАРХИЯ , в страната политическия режим се основава на съчетание между силна кралска власт от една страна, от друга страна , така нар;. Генерални щати , една представителна съсловна институция. Генералните щати се състоят от три палати
– първата палата – цялото висше духовенство;
– втората палата – представители на дворянството;
– третата палата – представители на т.нар. трето съсловие – реално се попълва от представители на т.нар. градски съвети

Всяка палата има по един глас, решенията се приемат с мнозинство, така че ясно се вижда , че висшето духовенство в колаборация с дворянството, има същесвено преимущество. Първоначално дейността на генералните щати се намира в голяма зависимост от краля, свикват се от него, той имал възможност да им влияе, за да вземат удобно нему решение.
Към 1357 г., когато обществото е в криза, Кралят е принуден да издаде УКАЗ – известен с названието ВЕЛИКИЯТ МАРТЕНСКИ ОРДОНАНС. Това е един от онези значителни документи от историята на Европа, който поставя началото на демокрацията, съгласно този указ, генералните щати могат да се събират два пъти в годината и то без да ги свиква краля и те получават изключителното право да въвеждат нови данъци и да извършват контрол над финансовите разходи на краля; навлизането на демократичните институции и принципи в Европа тръгва от там – от контролът върху финансите, върху данъците, размера, контролът по разходването на тези средства. Освен това генералните щати дават съгласие за започването на война, сключване на мир и назначават съветниците на краля. Когато обаче тази въпросна политическа криза се овладява, постепенно значението на генералните щати отпада , от 15 век те престават да бъдат свиквани, без формално да бъдат закрити.
Към началото на 16 век във Франция като цяло се оформя АБСОЛЮТНАТА МОНАРХИЯ. Това че кралят не се „досеща” формално да закрие генералните щати му изиграва лоша шега. При абсолютната монархия, властта се съсредоточава в ръцете на краля, законодателна, изпълнителна и съдебна, административна власт, целият този механизъм е концентрирано подчинен на краля. За да може да осъществява тази своя власт кралят използва широк чиновнически апарат, т.нар ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ, който е Висш съвещателен орган при условията на краля и няколко съвета, като напр. Финансовия съвет
Съществува ГЕНЕРАЛЕН контрольор на финансите, Държавен секретар по военните, външните, морските работи, апарат на местното управлени, полиция, разузнаване, контраразузнаване и т.н.

ФРАНКСКА ДЪРЖАВА.

 КАТО прародител на Франция, Германия и Италия – и като преход към Средновековието.
Възникването на франкската държава е свързано с фигурата на ХЛОДВИГ, от рода на Меровингите. Под негово предводителство 5-6 в. От новата ера, франките завладяват Галия, територията на днешна Франция. В политическо отношение франкското кралство при меровингите, Хлодвиг и неговите наследници – 6 и 7 век от новата ера не представлява единна държава, след смъртта на Хлодвиг, синовете и потомците им водят почти 100 годишни междуособни войни, но именно в този период започва формирането на социалните и класови отношения във франкската държава, постепенно се усилва обществената роля на различни знатни фамилии, отслабва позицията на кралската власт, като към първата половина на 8 век реално кралете вече не управляват, а управлява един висш чиновник, наречен МАЙОРДОМ. На границата между 7 и 8 век тази длъжност става наследствено притежание на знатния и богат род на Каролингите, които полагат началото на нова кралска династия. Най-известния майордом от този период се казва Карл Мартел, именно този човек във втората половина на 8 век провежда редица реформи, от значение за структурирането на франкското общество. Същността на тази реформа била въвеждане на УСЛОВНА ПОЖИЗНЕНА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМЯТА И ЖИВЕЕЩИТЕ НА НЕЯ СЕЛЯНИ, УСЛОВНА СОБСТВЕНОСТ. По принцип се смятало, че цялата собственост е в ръцете на краля и неговите аристократи не владеят земята като своя пълна собственост, не могат да се разпореждат с нея, а я владеят условно. И това условно държане на земята се нарича БЕНЕФИЦИЙ. Срещу привилегията да владеят тази земя и селяните върху нея, съответният държател, бенефиций е длъжен да носи служба, най-вече военна в полза на лицето, което го бенефицира. Отказът от служба лишава от това условно владение на земята. Пряката последица от тази реформа била, че се създава добре въоръжена конна войска, укрепваща позициите на централната власт, докато първоначално бенефициите се раздават само от държавния глава, по-късно във времето такава условна собственост започват да раздават и появилите се крупни феодали и по този начин постепенно се оформя СИСТЕМА НА СЪПОДЧИНЕНОСТ на различните феодали, която по-късно получава наименование СИСТЕМА НА ВАСАЛИТЕТ. В резултат на тази реформа се усилва централната власт, в 751 г, синът на Карл Мартел, Пипин Късий е провъзгласен за крал на Франкия, а при неговия син Карл Велики, франкската държава достига своя разцвет , а в 809 г, този крал Карл приема и титлата ИМПЕРАТОР.
Еволюцията в държавния строй върви в две направления- укрепване на кралската власт и на местното самоуправление.
Франкските крале притежават значителна власт, именно те командват войските по време на война, издават общозадължителни разпореждания, осъществяват висшата степен на правораздаване в държавата, събират данъци. Постепенно страната е разбита на отделни окръзи, начело с кралски чиновници – графове, оттам и термините графства, графът осъществява цялата съдебна, административна и военна власт в неговото графство. Наред с това съществува и официално централно управление , майордомът първи висш чиновник, маршал, ръководител на кралската конница и на цялата войска и др. Франската монархия не просъществува дълго време. В началото на 9 век след смъртта на Крал Карл Велики се разпада на 3 държави –
Франция, Германия и Италия.

РИМСКО ПРАВО. ЗАКОНИ НА ДВАНАДЕСТЕТТЕ ТАБЛИЦИ.

Първооснова на римското право са законите на дванадесетте таблици, в Рим съществувала известна убеденост, че не хора, а богове са създали тези закони. Тази идея разбира се генерално не може да се приеме, но връзката с божественото, религиозното в първоюридическата основа на обичайното право е налице. Процедурата по създаването на тези закони е известна, историята е следната, към средата на 5 век пр.н.е. плебейското мнозинство в Рим поисква да се запишат нормите на обичайното право, в резуртат на което десет души, да ги наречем юристи, отиват в Гърция, запознават се с атинското право и разработват тези закони, като първоначално те са в десет таблици, а по-късно, когато народното събрание и сенатът ги одобряват се добавят две и стават дванадесет, те се наричат ДВАНАДЕСЕТ ТАБЛИЦИ защото са написани на дванадесет големи дървени дъски, които стоели на градския площад. Съществувало дори мнението че тези закони трябвало да се знаят от всеки римски гражданин наизуст, за да не може никой да се оправдава с незнанието, това е древна форма на обнародване на закони, т.е. довеждане на закона до знанието на всеки гражданин. Пълният текст на тези закони не е съхранен, но отделни норми могат да се идентифицират, от съчиненията на различни римски автори. В по-голямата си част това право е ГРАЖДАНСКО ЧАСТНО ПРАВО .
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – нормите му в древен Рим стоят на равнището на законите на Хамурапи и Ману, много престъпления не били фиксирани в римското законодателство, т.е. в голяма степен е бил включен произволът. По принцип императорите не били длъжни да спазват закона, по собствено убеждение можели да отсъждат и съответно да определят санкция, тук отрано се отличават престъпления от публичен и престъпления от частен характер, към първата категория – престъпления от общ характер – престъпления против Римската държава и църквата, а към престъпления от частен характер – кражби, посегателства върху личността и имуществото на човека.
Освен смъртното наказание, се прилагала и каторжна работа, изгонване, глоби, телесни наказания и широко се практикувала конфискация, отнемане на цялото налично имущество в полза на държавата. До към 2 в. Пр.н.е.
В наказателния процес в Рим нямало никакви процедурни правила. Съответните магистрати провеждали разследване и произнасяли присъди, ръководени от вътрешното си убеждение. А в периода на монархията в съдилищата като цяло се въвежда т.нар. инквизационен процес, т.е. процес, при който следствените и съдебни функции са в ръцете на едни и същи хора, съдебното производство няма публичен характер, отсъства принципът на състезателност и широко се използват мъченията при разпита.
Съдбата на римското право е доста необичайна. Основните положения на римското право си остават живи, те представляват в голяма степен основата на феодалното право, а след това и на буржоазното право, до днес римското право е в основата на правните системи по света, изключая разбира се държави, в които правната система се строи на основата на Шериата.

ПРАВНАТА СИСТЕМА НА АНТИЧНА ГЪРЦИЯ

Основен източник на атинското право в периода на разцвета на демокрацията бил ЗАКОНЪТ и неговото строго съблюдаване се смитало за задължителен елемент на демократичната система.За най-древна систематизация на атинското право се считат ЗАКОНИТЕ НА ДРАКОНТ – 7 в. Пр.н.е. Тези закони до голяма степен са етични, тъй като в тях има прекалено крайна жестокост. При Солон тези закони били отменени и от това време нататък атинското право става несистематизирано. Т.е. в Гърция няма нещо подобно както Вавилон или пък в древна Индия, а и значителна част от атинското законодателство си остават неписани обичаи, дори при конкретното разглеждане на дело съдът е можел да създава всеки път нови норми като при това се ръководи самот своето вътрешно убеждение.
След като Гърция е завоювана от Филип Македонски, Атина и други градове-държави губят своята независимост, въпреки това всеки град има собствено право, което в доста аспекти се отличава от това на другите градове. От това време се появяват в Гърция и първите професионални юристи. За да се дефинира тази категория трябва да се знае правото на различните градове, което е по същество нелека задача.
В сферата на Имуществените Правоотношения – значително развитие, собственикът имал неограниченото право да се разпорежда със своето имущество. Устойчива формулировка на частната собственост СВЕЩЕНА И НЕПРИКОСНОВЕНА, и до днес, тази формула дължим на древните гърци, собственост, окачествена по такъв начин се охранява по най-строго действащ правен начин. Стигало се до там, че кражбата по принцип и без много да се отчита нейният размер, подлежала на смъртно наказание. Особено развитие в древна Гърция придобиват ДОГОВОРНИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ – РАЗЛИЧНИТЕ СПОСОБИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ЗАЕМИ, ЗАЛОЗИ, ИПОТЕКА, ПОРЪЧИТЕЛСТВО НА ТРЕТИ ЛИЦА и т.н.
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО като самостоятелен правен отрасъл в сравнение с гражданското е по-слабо развито в древна Гърция, определени по-леки престъпления, напр. за някои наранявания, оскърбление, са можели да бъдат разглеждани в съда не по друг начин, а само по заявление на заинтересованата страна. Има и категория на държавни престъпления, като държавната измяна, посегателство върху демократичния държавен строй, безбожието, оскърблението на чужд посланник, като цяло виновните в тези престъпления се наказвали със смърт. Доста ясно се разграничава и умишлено убийство от неумишлено като и санкциите съответно били различни. Доста разнообразни били средствата за прилагане на смъртно наказание, няма унифицирана процедура, както е в съвременния свят, където още е запазено смъртното наказание. Лишаването от свобода не фигурирало в системата от санкции в древноатинското законодателство, това лишаване от свободав е можело да е само предварително, до съдебния процес, с оглед да се обезпечи явяването пред съдебния състав, но съдилищата не са отсъждали лишаване от свобода, нямало е мрежа от затвори. Доста широко се използвали такива наказания като лишаване от гражданство или различни наказания, които увреждат честта и достойнството на наказания. В някои градове-държави, напр. остров Крит, прелюбодейците ги окичвали с копринени венчета на главата, което било индикация за тяхната морална разпуснатост. Това не се е считало за сериозно наказание, защото към това наказание комулативно е вървяло и наказание лишаване от имущество и някои граждански права. Определянето на наказанието разбира се зависело и от тежестта на престъплението, опит, подстрекателство и съучастничество също били познати, както и смегчмаващи вината обстоятелства.
Преди да се разгледа делото в атинския съд имало нещо като предварително следствие ,като в него и обвинителят и обвиняемият са можели да дават показания, да искат разпит на свидетели и да представят веществени доказателства. Показанията се запечатвали по правило в специален керамичен съд и в този вид се представяли в съда. Тъй като разглеждането на съдебните дела в древнаАтина е публично, основен елемент са Речите на двете страни. В тези речи освен изложенията на обстоятелствата, страните искали да се извадят показанията от предварителното следствие, да се прочетат, да се състави такава съдебна реч било доста трудна работа, а адвокатура в нашия съвременен смисъл на думата не е имало, но въпреки това, помощта на по-опитни и квалифицирани лица е била неизбежна. На практика се получавало така, че съдебната реч, написана от някой друг не е можело да бъде прочетена, а научена наизуст и буквално издекламирала, като в тези речи е имало доста формални изисквания, като времеви регламент, считало се за признак на правота и искреност да се включиш в съответния регламент.Също така се изисквало речта да бъде наситена с факти и логически заключения, както и да е изчистена от ненужни реторически украшения. Показанията си страните давали под клетва, съдебните заседатели изслушвали доводите на страните и свидетелите и по принцип те са можели да вземат всякакво решение. Разбира се тяхното решение, трябвало да е основано на доказателство. Първоначално се решавал въпроса за виновността на лицето – виновен – невиновен. След това се пристъпвало към определяне на конкретната мярка за наказание чрез тайно гласуване. Особено тържествен бил съдебния процес, провеждан от т.нар. АРЕОПАГ, там по принцип съдебните процеси се разглеждали нощно време, за да не могат съдиите да виждат лицата на съдените от тях. Същаталогика, поради която Темида се изобразява с вързани очи – белег за обективност. Клетвата се полагала върху осветени вътрешности на жертвено животно. Присъдата се постановявала до 3 –тия ден, като обвиняемият е можел да се спаси от наказание, ако доброволно напусне Атина, ако доброволно замине в изгнание.

ЗАКОНИТЕ НА МАНУ
Древноиндийски правен паметник

Съставянето на тези закони се отнася към 2-1 век пр.н.е. и техен колективен автор са древноиндийските жреци, т.нар. БРАХМАНИ , които им дават името на МАНУ , който пък от своя страна е митическия покровител на древните индуси. Поради обемността на тези закони, те са написани под формата на двустишие, което облегчава тяхното запомняне. Всичко в законите има 2685 члена. Една съществена част от този текст излиза извън точните предели на правото, тъй като се съдържат и редица положения, които се отнасят към политиката, морала, различните религиозни предписания и т.н.
Това смесване на чисто правни и религиозни норми и предписания вероятно е направено съзнателно, защото по този начин се повишава ефективността на този законник в едно явно силно религиозно общество. В законите на Ману могат да се открият, както общи черти с кодекса на Хамурапи, така и съществени отличия. Доста членове от законите говорят за различното социално положение на групите население. Доста голямо внимание законите на МАНУ, подобно на тези на Хамурапи, отделят на договорното право, в частност законите определят максимален размер на лихвата по заеми, като лихвата е най-ниска за представителите на най-висшите съсловия и най-висока за най-низшите. Ако определен член на обществото има няколко кредита, няколко дълга, то той бил длъжен да изплати първо дългът си към държавата, след това към брахмана, ако има такъв, съответно по низходяща линия се изплащали заемите. Ако длъжникът е от същата или от по-низша категория в сравнение с кредитора, било възможно дългът да бъде отработен. Но заемополучател от висша класа, ако е взел заем от низшестоящ този начин за изплащане не е бил възможен за реализация.
В НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО липсва онази равнопоставеност, която има в законите на Хамурапи. Напр. ако брахман има деца от жени от различни съсловия, син, от жена, принадлежаща на неговото съсловие, ще получи по-голям дял наследство, отколкото син от брак с жена от по-нисше съсловие. Само синовете унаследяват, с цел да се запази имуществото във фамилията.
Нормите на НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО също във висока степен защитават социалната система на касти и съсловия. Напр. много сурово наказание се предвижда за човек, който си присвои отличителните знаци, в това число и облеклото на висшестоящо съсловие. В по-голямата част от случаите този, който извършва престъпление срещу висшестоящо съсловие подлежи на членоувредително наказание. В обратния случай за същото престъпление обикновено виновният от по-висшата каста плаща само парично обезщетение. Други по-частни случаи , напр. ако човек защити брахман и убие негов нападател се счита, че няма извършено престъпление.
При СЪДЕБНИЯТ РАЗПИТ по принцип към членовете на нисшето съсловие се допуска мъченя, докато при по-висшите това било изключено.
Хора от нисша каста не могат да бъдат свидетели по наказателно дело срещу човек от висша каста. Ако пък при свидетелските показания има противоречия, то съдът бил длъжен да даде предпочитание на дадените от свидетел от висшата каста показания. Древноиндийското законодателство твърдо закрепва съсловната организация на древноиндийската държава.

ЗАКОНИТЕ НА ХАМУРАПИ

Паментник, който се счита за най-древен правен документ.
1902 г. френски археолози, провеждали разкопки в град Суза, дн. Ирак – един от най-старите градове на Месопотамия, при които се разкрива сензационна находка – конусообразна базалтова плоча, висока около 2 метра с рисунки и клинописни записи. Според тогавашните порядки този уникален паметник е закаран в Лувъра в Париж и когато правят внимателен оглед се оказва, че това е кодекса, законника на царят на Вавилон Хамурапи. /17-18 век преди новата ера / Кодексът на Хамурапи се състои от въведения 282 статии, члена и заключения. Говори се за божествения произход на тези закони и всяко нарушение е насочено не само срещу царя, но и срещу боговете. Казуистична форма на оформление – в отделните членове правните норми не са изложени в абстрактна форма, а под формата на частен случай, казус. Напр. чл.200 от законника –„ако човек избие зъб на равен нему, то трябва да се избие и негов зъб”. Законникът няма в себе си ясна структура за излагане на правният материал, т.е. да са отделени наказателни от гражданско правни случаи, нормите са представени смесено.
Информация за правната система на Вавилон според този кодекс – свободното население се състои от две категории – пълноправни и непълноправни, по принцип отговорността , която носят за определени престъпни деяния при непълноправните е по-голяма, отколкото при пълноправните. Законът разглежда отделно държавна и църковна собственост, собственост на религиозните учреждения и царят предоставя земя на своите земеделци и воини. Затова на царя се плаща данък, специално воините за носената от тях служба получават от царя едно комплексно имущество, в състава на което влизат земя, дом, инвентар и роби. С течение на времето това имущество се онаследява – от баща към най-големия син, който наследява и службата, това имущество е иззето, то не може да бъде предмет на сделка. Значително развитие във Вавилон е получило договорното , облигационното право, това е видно от Кодекса. Задължение за страните в облигационното право можели да възникнат или по силата на самия договор или от причинена гражданско- правна вреда, договорът може да бъде сключен ако има две страни, обект на сделката и свидетели . При това владелецът на вещта е трябвало да бъде действителният собственик и да гарантира, че спрямо същата вещ не могат да се появят претенции на трето лице, действителният собственик е длъжен да предупреждава за евентуални скрити недостатъци. Договорът се оформял в писмен вид и се регистрирал от специален чиновник. Отговорността за евентуалното неизпълнение на договор била различна в различни случаи. В повечето случаи неизпълнението водело до имуществена отговорност, като в различните случаи компенсацията е била в различни размери – от 3 до 6 пъти щетата на съответния контрагент.В крайни случаи, когато съответната страна не е можела имуществено да посрещне отговорността, се е стигало до изгубване на свободата на физическото лице, сключило договора, или същата санкция по отношение на членовете на семейството.
Изменения в договора можели да стават само по взаимно съгласие на двете страни, изключения имало, когато изпълнението на определени задължения е било невъзможно, поради независещи и от двете страни обстоятелства – при наличие напр. на някакво стихийно бедствие
Най-разпространени договори според кодекса – ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, ЗАЕМ, НАЕМ
Всяка сделка си имала своите особености. По отношение например на заемът, тези договори в древен Вавилон са били грабителски, процентите са се движели от 20 до 33 % лихва.
Договор за съхранение.
Законникът съдържа доста правила, които регулират брачно-семейните отношения, като цяло носещи патриархален характер, т.е. наличие на ясно очертано неравенство между съпрузите, пълно подчинение на деца спрямо баща. Бракът се считал за недействителен, ако нямало сключен брачен договор, древните вавилонци в това отношение са по-напреднали. Тъстът, т.е. бащата на булката е можел да иска откуп за дъщеря си, но е бил и длъжен да й осигури зестра. Ако мъжът починел или семейството се разпаднело не по вина на жената, тя можела да вземе своята зестра обратно, ако мъжът изневерявал или неоснователно е обвинил в изневяра жената, тя отново можела да си вземе зестрата. Само в някои отделни, крайно ограничени случаи жената имала право да сключва имуществени сделки.Допустимо било многоженството. Също така законът признавал възможността мъжът да осинови свое дете, родено от робиня.Мъжът в семейството имал огромна власт спрямо членовете на семейството си, като включително можел да ги продаде в робство, ; бракът се прекратявал със смъртта на единия от съпрузите, или с развод, който бил по-лесно реализируем за мъжът. Напр. ако жената заболее или ако мъжът е уличил съпругата в разпиляване на семейното имущество. Жената можела да търси развод само в няколко случая, ако съпругът неоснователно я обвини в прелюбодеяние и ако мъжът наруши съпружеската вярност; еднта добавъчна хипотеза ако мъжът изостави семейството си.
Законникът съдържа и доста правила в областта на наследственото право; по принцип във ВАВИЛОН по-голямо обществено пространство заема унаследяването по закон, като се спазвали следните правила:
– децата, независимо пола получават равни дялове от наследството;
– осиновените деца наследяват на равни основания с кръвните деца
– престъпниците рецидивисти се лишават от правото на унаследяване
– наследяване по силата на завещание – позната практика и в чисто исторически план е по-нов правен институт.

РИМСКА ИМПЕРИЯ

Периодът на монархията в Рим се дели на две части
– Принципат, който продължава до 3 век от новата ера;
– Доминат – между 4 и 5 век от новата ера

По отношение на двата периода – ПРИНЦИПАТ като термин се е появил по названието на титлата на лицето, което стои начело на държавата – ПРИНЦЕПС .От гледна точка на организацията на държавната власт от времето на принципата има видимост за преход от република към монархия, т.е.наред с поява
та на фигурата на принцепса се запазват някои републикански учреждения, които обаче формално и ли неформално сенамират във зависимост от него. Как се появява тази фигура на монарха – Октавиан – 36 година преди новата ера, избран за пожизнен трибун, по-нататък той се избира и за консул, 31 г, 29 г. му е предоставена титлата цензур, а по-късно той получава и титлата ПЪРВИ СЕНАТОР, тази титла съществува и преди това, но като словосъчетание означава онзи сенатор, стоящ на първо място в списъка на ораторите в сената. Това не означава практически особена власт, но в ръцете на Октавиан нещата се променят. 27 г. преди новата ера Октавиан е облечен във висша власт и след това приема името АВГУСТ. Властта на принцепса включва:
– командването на войските;
– външните отношения и международните договори;
– управление, администриране както на Рим, така и на провинциите

Първоначално властта на ПРИНЦЕПСА не е наследствена, а изборна от СЕНАТА. Постепенно поради ръста на вътрешните противоречия в страната и външни усложнения, властта се консолидира все повече в ръцете на принцепса, за да се стигне до там, че в началото на 3 век, един от най-знаменитетите римски юристи Упиан, да каже „ това, което е решил принцепса има сила на закон” Разбиа се тези управленски функции, концентрирани в ръцете на принцепса се упражняват с огромен административен и военен апарат, който се състои от избираеми длъжностни лица, назначавани от принцепса, те са „слуги” на монарха. Към него съществува и един СЪВЕЩАТЕЛЕН ОРГАН, където се обсъждат държавните дела, но той няма ръководни функции. Най-сериозната опора на такъв тип управление се явява АРМИЯТА. При Октавиан Август организацията на римската армия достига до своя апогей, това е постоянна армия, в състав от около половин милион души, много дори и за наше време, която е дислоцирана предимно в провинциите и по границата.Съществува едно общо правило, според което, войниците са наемници и обикновено се сключват договори за служба в продължение на 20 години, наред с това има и някои изключения, понякога се провеждат принудителни набори в определени кризисни моменти, в рамките на които попадат не само свободни, а и освободени роби. Особено положени заема императорската гвардия ПРЕТОРИАНЦИ. Те имат двояка роля, те са единствения постоянен военен гарнизон в града Рим, там други войски няма, защото по принцип наличието на войска в столицата на една държава при някои ситуации е плюс, но в други е минус. Войската разположена в столицата трябва да се ползва с пълното доверие на монарха. Преторианците са и личната стража и гвардия на императора. Преторианците в доста случаи са се възползвали от привилегированите си позиции. Наред с общата държавна каса, съществува и лична каса на императора, тук влизат доходи и от личното имущество на императора , но и от някои общодържавни вземания, ако в началото тя е съвсем малка в сравнение с държавната, то в по-късен момент личната каса дори става по-голяма от общодържавната, намираща се под управлението и контрола на Сената. Фактът че личната каса става доминанта, означава и каква е и ролята на монарха спрямо сената. Само в някои случаи и то в самото начало на периода на принципата, някои проектозакони одобрени от сената, отиват за гласуване в народното събрание, но по-късно основно законодателството е в ръцете на монарха. В началото на принципата ограничено влияние запазва сената. Дори може да се идентифицира известна борба между принцепса и сената, но тя неизменно завършва в полрза на първия. Самото кадрово комплектуване се извършва от принцепса, всички магистрати са лишени от реална власт, те са изпълнители на решенията на принцепса. Единственото длъжностно магистратско лице, което запазва своето значение е ПРЕТОРЪТ. Именно в този период до голяма степен се изглаждат различията между Италия,Апенинския полуостров и отделните провинции, получава се едно хомогенно устройство. Разбира се остават някои провинциални учреждения, но тяхната компетенция постепенно отпада.
ДОМИНАТ – времето между 3,4 и малко от 5 век от новата ера. По това време римската държавна машина представлява ВОЕННА ДИКТАТУРА, начело на която стои ИМПЕРАТОРА и това управление е характерно с особеността, че единствено армията е в състояние да съхрани управлението от надигащото се вътрешно недодволство и нахлуваштите от вън варвари. Чрез военна реформа се увеличава армията, две части – подвижни и погранични войски. Подвижните – за борба с въстанници, в началото на 4 век е въведена особената длъжност ГЛАВНОКОМАНДВАЩ на войските, изменя се редът за комплектуване на армията, като платените наемници в армията стават все по-малко, а пограничните войски се комплектуват от принудителни набори. Ролята на ХРИСТИЯНСТВОТО , в 4 век, то става държавна религия, християнската църква с целия свой авторитет поддържа господстващата класа и в конкретност императорската власт. Терористично управление по характер. Довежда се до някакъв максумум данъчното облагане и пред лицето на напора на варварските народи се достига до сериозно изменение в държавния строй, изразяващо се в това, че в края на 3 век при император ДИОКЛЕЦИАН, империята се разделя на две части, да се управлява такава огромна държава дори и днес при технологичния напредък е трудно, така че идеята за разделянето е била прогресивна, така че при ТЕОДОСИЙ ПЪРВИ това се реализира. На всяка от двете половини стои отделен император, това все още е единна държава, но постепенно в края на домината се говори вече за две отделни държави за ЗАПАДНА и ИЗТОЧНА империя. В този период СЕНАТЪТ, а и някои магистрати се запазват, но изгубват всякакво значение в държавните дела. Централен орган, който разглежда най-важните въпроси КОНСИСТОРИЯ – съвет на Императора, при императора има различни форми на управление, но подчинени на централизацията
Принципи на управление
– строга централизация;
– специализирани чиновници;
– отделяне на гражданската от военната власт

Всяка от двете половини се разделя на две ПРЕФЕКТУРИ, те пък се делят не деукцези, те – на провинции, провинциите – на окръзи. Що се отнася до град Рим, начело стои ПРЕФЕКТ на града, непосредствено подчинен на императора. Целиякт този регрес в Рим довежда до това че 476 г. от новата ера под ударите на нахлуващите варвари, западната империя престава да съществува, Източната обаче – Византия, поради известни специфики просъществува още 1000 години.

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Началото на образуването на египетската държава – 40 номи племенни обединения начело на тях племенни номи, 3200 г пр.н.е. номите се обединяват и възникват Горен и Долен Египет. По късно царете на горен Егиет обединяват двете държави в едно полритическо цяло. Държавен апарат – начело – фараон – с обожествена личности и с временен наследствен характер
Начело на Изпълниткелната власт – везир – назначаван от фараона; функции – глава на финансовото ведомство; съхпанява държавния печат градоначалник на столицата, правомощия в областта на правосъдието
Начело на военното ведомство – началник – член на фоараонското семейство или от аристокрацията. Той формира и въоръжава армията, строи крепости и военни кораби.
В Египет не съществува строго разграничение на компетенциите между отделни ведомства и между висшите чиновници, оглавяващи ги.
В управлението – система, при която държавния глава упълномощава определен чиновник да изпълнява определена дейност.
Съдът в Древен Египет не е отделен от администрацията, висшите длъжностни лица са и върховни съдии, съдопроизводството се осъществява колегиално. Съществува центрпълен съд – 30 съдии, подбрани от знатните граждани на различни градове.
Такива съдилища има в окръзите и различните градове ; Висша съдебна инстанция – Фараон, той може да решава лично и да отмени всяко решение на всеки друг съд, всички свободни египтяни имат право да се обръщат към него с молби за помилване

ДРЕВЕН ВАВИЛОН

Най-крупен земе и робовладелец тук е държавата; в страната обаче се запазва общинния строй , защото има нужда от изграждане и поддържане на напоителна система / земеделска държава/, такава системам е скъпо струваща, нужни са огромни човешки ресурси за изграждането й;
Върховен собственик на водата – е държавата, в лицето на царя, това дава право на царя на част от добитите продукти;
Членовете на отделните общини са икономически нееднородни, Робовладелци са само част от състоятелните експлоататорската класа – роби, в държавна собственост., колективна собственост, в частна собственост;
Робите се попълват от военнопленници;
Основен производител на материални блага са свободните селяни и занаятчии;
Властта на царя – абсолютна на теория, но на практика те се съобразяват с богатата търговска прослбойка;
Управлението на държавата – сложен централизиран държавен апарат; назначаван и отговорен пред царя.
Център на административното управление – царски дворец, водно стопанство се управлява от управител на реките, държавата е разделена на области с царски наместници с цел поддържане водоснабдяващите съоръэжения и прокопаване на нови канали, затова са можели да задължават свободните граждани към събиране на царски доходи, чнрез полицейски функции;
Понякога се е налагало да се пращат посланици, съхраняват се органите на общинното управление, всяка община – общински съвет, а шефът му е назначаван от царя.
Функции на общинския съвет – разрешаване на поземлени спорове, разрешаване на спорове за порлзване на водата, съдебно-полицейски функции;
Съдебната власт не е отделена от административната власт , царят и чиновниците му ръководят административните и съдебните дела; Висша инстанция е царят, който има право да помилва престъпниците. По-дребни съдебни функции – в областния наместник и общински шефовие, областният наместник свиква колегия от подчинени му чиновници, аналогични са и общинските съвети, в големите градове функцчионират царски съдилища, подчинени на царя и според инструкциите му.
ДЪРЖАВАТА В ДРЕВНА ИНДИЯ
Кастовата структура на общността
Първи държавни образования – северна част на полуостров Индустан, От първата половина на втори век преди новата ера от северозапад влизат номадски племена, покоряват Индия и определят и съответния обществен строй. В основата на кастовата структура стоят 4 съсловия / група от хора/ т.нар. ВАРИ
1. ВАРА – на жреците / на брахманите/ най-малка по численост, но най-високо в обществената йерархия;
2. цялата военна аристокрация, – т.нар. КШАТРИЙ;
Първите две съставляват господарската класа в държавата, смята се, че занятието на брахмана – изучаване на свещенните книги, участие в управлението на държавата, изработване на закони и други нормативи;
Брахманите имат особени привилегии, ако самите те са извършители на престъпление – санкциите са крайно ограничени – налагали им се само 2 мерки – остригване и изгонване
КШАТРИИТЕ произлизат всички царе, военачалници, цивилни чиновници;

3.Са непивилегированите съсловия – ВАЙШИ – селяни занаятчии, търговци
Т.нар. ШУДРИ – влизат освободени роби, селяни без земя и препитание
4.-те не се ползват с лична свобода, могат да се продават и купуват по тази причина те много малко се различават от същинските роби, но пък имат малки привилегии, могат да дават свидетелски показания, не могат да бъдат убити безнаказано
Принадлежността към дадена каста се предопределя от рождение и не може доа се преминава от едно в друго съсловие, това определя неравенството, но само тук то има краен вид.
Произходът на четирите съсловия не е съвсем ясно, вероятно има разделение на местонаселение, покорено и дошло отвън – покорители
ВАЙШИТЕ са най-низши слоеве покорители, а ШУДРИ на покореното население;
В началото – когато се появяват четирите съсловия границите между тях не са били толкова резки. С времето границите се оформят, по-късно четирите съсловия прперастват в по-голрям брой касти, това размножаване причинява във ВАЙШИ и ШУДРИ деление по прожфесионален признак
Принадлежността към определена каста е пожизнена и преминава при децата, насилствено закрепостяване към професиите, вътре в кастите – също формална йерархия – най-привилегированите групи на овчарите и тъкачите, защото са елитни професии
Има касти всеобщо презрение, на чорбарите
Държавно управление – съществува военна демокрация, царят е представител на бога на земята и властта му е ограничена от жреческите действия, царят има широки правомощия да назначава и уволнява длъжностни лица , да разпорежда строежи и пр.
Законодателни функции – също има, но са ограничени – да се съобразяват с релригиозните писания
Чиновниците – 2 групи – от централизирания апарат за управление и от местния апарат за управление
Централния апарат за управление се състои от три ведомства:
– военно;
– финансово;
– ведомство за други публични дела

Местното управление е свложно защото успоредно и в едновременност деъйстват чиновници назначени от центъра и чиновници, действащи в общините
Съществуват области директно подчинени на царя и други с автономия и там управлението е чрез робовладелска аристокрация и родственици на царя.
В определен период в Индия – армията се ръководи от един военен съвет, от 30 члена, разделени на 6 колегии, занимават се с няколко вида войски:

– пехота;
– кавалерия;
– бойни слонове;
– бойни колесници;
– военния флот;
– военния транспорт

Щателна данъчна система, съществуват и натурални повинности – строежи на пътища и мостове

ДРЕВЕН КИТАЙ

Историята на робовладелски Древен Китай обхваща четири епохи/периода/, които по имената на управляващите са:

– ШАН 18-11 в. Пр.н.е;
– ЧЖОУ – 11 – 3 в. Пр. н. Е.;
– ЦИН – най-малък 221-207 г пр.н.е.;
– ХАН – 207 г. пр.н.е. до 3 век от новата ера
Специфична черта на древнокитайското общество са някои характеристики:

– патриархален характер – робите живеят на семейства това е свързано с някои способи за попълване на робовладелското съсловие, не само от военнопленници, свободни извърщшили престъпление, стават роби или дългово робство. В същото време в държавата много на брой свободни селяни, съществува в държавата специфична система за ползване на земя, която се ползва от дадена община се дели на две части. Реколтата на първата част, така нар. ОБЩО ПОЛЕ отива в полза на централната власт , а реколтата от другата част за самите робовладелци. Между 14-11 век преди новата ера от общата маса население се отделя привилегирована върхушка, включваща монарха, родствениците му, жреци, чиновници и др. Постепенно в йерархията на робовладелското общество се оформят категории. Според ранга на определени дрехи и украшения, които могат да се носят. Рангът определя размера на жилището, броя на робите и размера на получаваната заплата.
Начело на държавата – наследствен император, считан официално за син на небето, разпорежда се със земята и е военачалник.

%d блогъра харесват това: