22. Давност, амнистия, реабилитация.

.     Погасяване на наказателното преследване и на изпълнението на наложеното наказание

Понятие, основания и правно действие на погасяването на наказателното преследване и на изпълнението на наложеното наказание. Давност, същност и видове, спиране и прекъсване на давността. Амнистия, същност и видове, разлика от помилването.

  1. Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание за престъпления от частен характер.

Престъпление от частен характер – е това, за което НК изрично предвижда наказателното преследване да се възбужда по тъжба на пострадалия, отправена направо до съда, компетентен да разгледа делото за това престъпление според правилата на подсъдността.

Особените разпоредби на чл. 161, 175, 218в и 348а НК изчерпателно посочват видовете престъпления, които ще се преследват по тъжба на пострадалия. За някои от тях се предвиждат и особени допълнителни изисквания, за да бъдат престъпления от частен характер. Става дума за прояви, засягащи лични или субективни права на гражданите, които имат подчертано лично значение и за които законът е решил самите жертви да се разпореждат с наказателното преследване.

  1. Наказателната отговорност за тези престъпления е ограничена в сравнение с престъпленията от общ характер в няколко насоки.

а) Преди всичко частният характер на престъпленията обуславя възбуждането на наказателното преследване да зависи от волята на пострадалия. В случай, че той умре до изтичането на срока за подаване на тъжбата, тя може да се подаде от неговите наследници до изтичането на този срок (чл. 84, ал. 2 НК).

б) Но за образуването на наказателното преследване за престъпленията от частен характер е предвиден особен преклузивен срок по чл. 84, ал. 1 НК. За тях то не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено. Началото на срока започва да тече от деня, в който пострадалият узнае, че престъплението е извършено. Този особен преклузивен срок е различен от давността за преследване. Неговото начало е деня на узнаването, а не извършването на престъплението, за него в закона не е предвидено да спира и той не се прекъсва.

в) Освен това ред обстоятелства по делата за престъпления от частен характер прекратяват наказателното производство, а от тук и търсенето на наказателна отговорност от дееца. Такива обстоятелства са оттеглянето на тъжбата от пострадалия (чл. 21, ал. 3, т. 4 НПК), неговото неявяване в съдебното заседание без основателна причина (чл. 269, ал. 3 НПК), помирението му с дееца (чл. 21, ал. 3, т. 3 НПК).

г) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение (чл. 84, ал. З).

 

Тема – 49.      Реабилитация

Правна същност и обществено значение на реабилитацията. Видове реабилитация: пълна и частична, по право и с акт на съда. Престъпление – наказателна отговорност – реабилитация.

1.Правна същност на Реабилитацията.

а) Легално определение за реабилитацията дава първото предложение от разпоредбата на чл. 85, ал. 1 НК: „Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане„. Но останалите норми от Глава десета показват, че нейното действие може да се прояви или като се осъществят определени в закона предпоставки, или когато бъде постановен специален съдебен акт, също при наличието на особени изисквания.

б) Особености на реабилитацията:

–  На първо място реабилитацията заличава осъждането като факт от миналото на дееца. Това се отбелязва в бюлетина за съдимост и при поискване за реабилитирания се издава чисто свидетелство за съдимост.

– Наред с това реабилитацията отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. По отношение на реабилитираното лице в бъдеще не могат да се прилагат законосъобразно тези ограничения и лишения, които законите свързват със самия факт на осъждането и които стоят извън наказанието.

– Реабилитацията е институт с почти универсално правно действие, защото не зависи от вида на извършеното престъпление, освен ако се касае до осъждане за престъпление против мира и човечеството (чл. 85, ал. 2 НК).

– Известен практически интерес представлява и въпросът за отношението на реабилитацията към амнистията.

Амнистията, независимо от кой вид е тя, винаги води до отпадане на наказателната отговорност в нейната цялост. Поради това и когато амнистията следва осъждането, тя отменя всички последици от него, защото освобождаването от наказателна отговорност включва както заличаване на осъждането, така и освобождаване от всички останали последици от него, включително и от задължението на осъдения да изтърпи наказанието. Това нейно действие се проявява по силата на закона, с който е дадена. Ето защо в съдебната практика правилно се приема, че когато едно деяние е амнистирано, осъденият не може да иска съдебна реабилитация, защото правните последици на реабилитацията са настъпили от амнистията, която обхваща и тях. От друга страна обаче, именно поради по-тесния обхват на реабилитацията, осъждането, за което последната е настъпила, не е пречка за приложение на закона за амнистията.

2.Видове реабилитация.

а) В зависимост от нейния обхват реабилитацията може да бъде пълна и непълна.

– Пълната реабилитация заличава окончателно и завинаги осъждането и освобождава от всички негови последици за определено престъпление, независимо от предвиденото в закон или указ.

– Непълната реабилитация поначало заличава осъждането и отменя за в бъдеще неговите последици, освен когато със закон или указ не е предвидено друго.

б) В зависимост от това дали настъпва по силата на закона или е необходим нов съдебен акт различаваме реабилитация по право и реабилитация с акт на съда.

– Пълна реабилитация по право :

– Пълната реабилитация предполага спрямо реабилитирания да не се прилагат никакви ограничения или лишения. Нейната цялостна уредба е дадена в чл. 88а НК.

– Пълната реабилитация настъпва по силата на закона, т.е. тя е реабилитация по право и за нея не е необходим особен съдебен акт.

– Предпоставките за пълната реабилитация са две и са посочени кумулативно.

– Първата от тях е след изтърпяване на наказанието или след изтичане на изпитателния срок при условно осъждане или условно предсрочно освобождаване осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което законът да предвижда наказание лишаване от свобода. Извършването на ново непредпазливо престъпление или на престъпно посегателство от частен характер не е пречка за пълната реабилитация на осъдения.

– Втората предпоставка е осъденият да е изпълнил това изискване през период от време, равен на давността за погасяване на изтърпяното наказание, съответно на това, чието изпълнение е отложено по реда на условното осъждане. Той обаче не може да бъде по-малък от десет години, когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и е постановено неговото ефективно изтърпяване (ал. 2).

Срокът по чл. 88а НК започва да тече по общо правило от изтърпяването на наказанието (ал. 1), а при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване – от деня, в който е изтекъл изпитателният срок (ал. 3). В случай на осъждане за две или повече престъпления, за които лицето не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания (ал. 4).

– Пълната реабилитация не настъпва по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството (ал. 5).

– Непълна реабилитация по право :

– Непълната реабилитация по право е уредена в чл. 85 и 86 НК и също настъпва, когато се изпълнят предвидените в закона предпоставки, без да е необходим нов съдебен акт.

– Нейното действие е ограничено в зависимост от това дали в закон или указ е предвидено съответните ограничения да се прилагат независимо от това, че са изпълнени предпоставките по чл. 86 НК.

– Изключението при този вид реабилитация може да бъде предвидено поначало само в закон, т.е. в нормативен акт от същия ранг като НК. Другата алтернатива е то да е предвидено в указ, има все по-ограничено значение. Разпоредбата чл. 85, ал. 1 НК визира нормативните укази, които, според по-старите конституции, имаха право да издават Президиумът на НС, съответно Държавният съвет. По действащата Конституция укази може да издава само Президентът на републиката, но те нямат нормативен характер и с тях не могат да се установяват съответните ограничения.

– Непълната реабилитация по право е предвидена за лица, които не се характеризират с трайни престъпни наклонности и които са осъдени за престъпления, чиято обществена опасност не е висока. Това е видно от предпоставките за нейното прилагане, посочени изчерпателно в чл. 86 НК:

– Те са обвързани с предходното осъждане, като законът отчита вида на наложеното наказание (чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 НК), с приложението на условното осъждане (т. 1) и с това, дали деецът е бил пълнолетен при извършване на престъплението (т. 4 и ал. 2).

– Общо изискване за всички хипотези на реабилитация по право по чл. 86 НК е деецът да не е извършил ново престъпление през определен период от време.

– Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано (чл. 86, ал. 2 НК), освен когато същото престъпление е и амнистирано.

– Непълна реабилитация с акт на съда :

– Непълна реабилитацията може да се постанови и от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, когато той е сезиран от самия осъден (чл. 87, ал. 1 НК) или след неговата смърт – от неговите наследници, ако той е имал право на това (чл. 88).

– Реабилитацията с акт на съда може да бъде постановена, когато такава не е настъпила по право и ако са изпълнени останалите предпоставки по чл. 87 НК,

– Преди всичко е необходимо осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Извършването на престъпление, което е наказуемо с по-леко наказание, не е пречка да се постанови реабилитацията, поне формално. Но то може да се преценява във връзка с това дали осъденият е изпълнил изискването „да е имал добро поведение“ (чл. 87, ал. 1, т. I).

– Наред с това законът изисква да са изминали три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание.

Законът не отговаря на въпроса – как следва да се постъпи при наложени две или повече наказания с различни присъди? Отговор на този въпрос дава съдебната практика, която приема, че тригодишният срок по чл. 87 ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание, когато присъдите са повече от една. Пак практиката е решила и проблема за началото на този срок при условно предсрочно освобождаване. Той започва да тече от момента, в който изтече изпитателният срок на неизтърпявана част от наказанието, за което осъденият е освободен условно. Решението очевидно е заимствано от разпоредбата на чл. 70, ал. 9 НК.

– Третата задължителна предпоставка се отнася до изтърпяването на евентуално наложеното друго наказание, по-леко по вид от основното наказание лишаване от свобода или пробация. Когато е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл и срокът на това друго наказание, а когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена (чл. 87, ал. 3 НК).

За реабилитацията по чл. 87 НК е достатъчно да е изтекъл само срокът на наказанията лишаване от права и задължително заселване и не е необходимо от изтичането на този срок да изтече и друг тригодишен срок.

– Друго условие за постановяване на реабилитация от съда е, при умишлено престъпление, осъденият да е възстановил и причинените вреди (чл. 87, ал. 1, т. 2 НК). Но съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини (ал. 2).

– И накрая, на съда е предоставено да реши дали през тригодишния срок осъденият е имал добро поведение.

Характерът на извършеното престъпление не може да бъде основание съдът да откаже реабилитация, щом като са налице изискуемите от закона условия, освен ако не се касае до престъпление против мира и човечеството.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: