2. Действие на наказателния закон по време и място.

Влизане в сила и излизане от сила на наказателноправните норми. Понятие за действие на наказателноправните норми във времето: основен принцип (чл. 2, ал. 1 НК). Действие на наказателноправните норми, които установяват или засилват наказателна отговорност. Обратно действие на по-благоприятния за дееца закон (чл. 2, ал. 2 НК).Определяне на този закон.

 

ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ВРЕМЕ

1. Времеви граници на действие на наказателноправните норми –наказателноправните норми могат да бъдат прилагани при извършено престъпление от момента на тяхното влизане в сила до отмяната им по съответния конституционен ред.
2. Влизане в сила на наказателноправните норми.

а)За наказателните закони важи общото конституционно положение, че те трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок (чл. 5, ал. 5 Конституцията).

б)Обикновено в съответния закон се предвижда по-голям срок от посочените три дни. Този по-дълъг период от време е необходим на гражданите да се запознаят с новите моменти, свързани с определено забране-но поведение. Държавните органи пък трябва да се подготвят да прилагат новите норми.

3.Прекратяване действието на наказателноправните норми – те прекратяват своето действие при тяхната отмяна, когато отпада възможността за прилагането им:

а)изричната отмяна на отделни норми, на глави или раздели от НК или на целия закон. При този вид отмяна, както е известно, чрез закон изрично се сочи кои текстове или части от НК се отменят и няма да действат в бъдеще.

 б) Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна-когато идентични фактически състави са уредени по различен начин от норми, приети в различни моменти. В тези случаи се приема, че новата уредба отменя по-старата – мълчаливата отмяна не се практикува в съвременното българско наказателно право.

в)Наказателноправните норми не могат да прекратяват своето действие поради продължителното им неприлагане в практиката.

4. Действие на наказателноправните норми във времето.

В посочените времеви граници меродавен за наказателноправната квалификация на едно деяние е моментът на неговото извършване. Това правило се извежда от забраната, установена в чл. 5, ал. 3 от Конституцията, според която разпоредба никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 постановява, че „за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.“

Правните субекти могат да се съобразяват само с изрично установени за тях забрани. Принципното положение, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване, налага да се изясни кога именно е извършено престъплението при някои особени хипотези:

– Преди всичко такава хипотеза е налице при фактически усложнения, когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл известен период от време. В практиката правилно се приема, че престъплението е извършено към момента на осъществяване на деянието и се прилага законът, който е действувал по това време.

– Различно е положението, когато се осъществява форма на усложнена престъпна дейност, която започва при действието на един закон, но продължава и завършва при действието на друг. За продължавано или за продължено престъпление, за престъпленията на системно извършване и за тези, които се извършват по занаят, ще се прилага законът, който е в сила към момента на тяхното довършване или прекратяване.

 

5. Обратно действие на наказателния закон.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК предвижда, че за всяко престъпление ще се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а тази на ал. 2 постановява, че когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

 Условия за обратно действие на наказателноправните норми –наказателноправните норми могат да имат обратно действие само ако са налице предпоставките, предвидени в чл. 2, ал. 2 НК:

а)необходимо е осъщественото деяние да се третира от действащото наказателно право като престъпление в момента на извършването му, при което между дееца и държавата е възникнало наказателно правоотношение.

б) престъпната дейност, породила наказателното правоотношение, да е довършена при действието на стария закон. Когато тя е започнала при действието на стария закон, но е продължила и след влизане в сила на новия закон, ще се прилага новия, по силата на правилото по чл. 2, ал. 1 НК.

в) по отношение на дееца да няма влязла в сила присъда за извършеното престъпление, т.е. държавата още не е реализирала своето правомощие да осъди извършителя.

г) до влизане на присъдата в сила да са последвали различни закони, които предвиждат различни наказателноправни последици за извършеното престъпление, като единият от тях е по-благоприятен за дееца.

 

6. Действие на наказателноправните норми при обявяване на противоконституционност.

а) Искане за обявяване на противоконституционност може да се прави само относно действащи правни норми, т.е. такива, които са влезли в сила и които на общо основание трябва да се прилагат. Действащата правна уредба не предвижда какъвто и да е срок, в който може да се прави посоченото искане.

б) Нормата, обявена за противоконституционна, не се прилага от деня, в който влезе в сила решението на КС (чл. 151, ал. 2 Конституцията), т.е три дни след обнародването му в ДВ. Иначе казано, тя престава да действа занапред. Решението на КС няма обратно действие.

в) В тези случаи решенията имат и възстановително действие, т.е. възстановява се действието на закона такъв, какъвто е бил той до изменението му, което е обявено за противоконституционно.

г)Възможно е дадена наказателноправна норма, обявена за противоконституционна, да се окаже по-благоприятен за дееца закон.

 

   Действие на НП норми по място

 

Понятие за действие на наказателноправните норми по място. Принципите за действие на наказателноправните норми по място и отношението между тях. Териториален принцип (чл. 3, ал. 1 НК). Личен или национален принцип (чл. 4, ал. 1 НК). Реален принцип (чл. 5). Универсален принцип (чл. 6). Проблемът за екстрадицията на престъпници.

1.Действие на наказателноправните норми по място.

2. Действие на наказателноправните норми по място на основата на териториалния принцип – Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК предвижда, че НК се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

а) Територията на Република България включва сушата, затворена вътре в международно признатите граници на държавата, вътрешните и териториалните води, въздушното пространство над сушата, вътрешните и териториалните води, земните недра под тях, корабите, плаващи под български флаг в открито море и въздухоплавателните средства под български флаг, когато те се намират над открито море.

б) българският НК трябва да се прилага по отношение на всички престъпления, извършени върху територията на българската държава. Поради това е необходимо да се отговори на въпроса — кога дадено престъпление е извършено на територията на Република България?

– когато дадено престъпно деяние или престъпна дейност са осъществени изцяло на българска територия и общественоопасните последици от тях също са настъпили тук.

-когато част от престъпното поведение е осъществено в България или само престъпните последици са настъпили изцяло или отчасти на наша територия.

– престъплението ще отговаря на изискването по чл. 3, ал. 1 НК винаги, когато неговото изпълнение е започнало в България, макар и да е довършено в чужбина и евентуалните общественоопасни последици да са настъпили там.

– дадено престъпление ще е извършено на българска територия и когато неговото изпълнение е започнало в чужбина, но изпълнителното деяние е довършено у нас, независимо от това къде е настъпил престъпният резултат.

– достатъчно е само престъпните последици да настъпят на територията на страната, за да се приеме, че престъплението е извършено в България.

По силата на чл. 3, ал. 1 НК българският НК ще се прилага спрямо всички лица, извършили престъпление на територията на България, независимо чии граждани са извършителят и пострадалият.

Изключение от това правило се предвижда само за отговорността на чужденци, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, въпрос, който се решава съобразно приетите от нея норми на международното право (чл. 3, ал. 2 НК). Но това изключение има процедурен характер, защото създава само пречка за образуване на наказателно преследване. Ако имунитетът отпадне, наказателно преследване може да се осъществи и по отношение на тези лица.

3. Действие на наказателноправните норми по място на основата на Личния(Национален) принцип.

Личният или още национален принцип за действие на наказателноправните норми по място е обявен от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 НК, която предвижда, че НК се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

 а)Същност на личния принцип:

–когато дадено деяние, извършено от български гражданин в чужбина представлява престъпление по нашия НК, присъдата на чужд съд няма сила на присъдено нещо спрямо българския съд. Тя не е пречка за осъждане на дееца от наш съд и съобразно националното ни законодателство.

–когато гражданин на нашата страна може да бъде преследван и по законодателството на държавата, където е извършил престъплението – чл. 4, ал. 2 НК се предвижда, че български гражданин не се предава на чужда държава заради извършено от него престъпление на нейна територия нито за съдене, нито за изтърпяване на наказание. Щом извършеното от него е престъпление по българското наказателно право, той отговаря пред българското правосъдие и според българския закон. Съществува и конституционна забрана за предаване на български гражданин на друга държава (чл. 25, ал. 4 от Конституцията).

– след като българският съд не е обвързан с присъдата на чуждестранен съд, възможно е да се получи така, че деецът да трябва да изтърпи две наказания за едно и също престъпление. Чл. 7 НК предвижда предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина да се приспадат от българския съд, а когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание трябва да се вземе предвид при определяне наказанието от българския съд.

 б)Предпоставките за приложението на чл. 4 НК са посочени изчерпателно в законовия текст:

– извършеното деяние да е престъпление по българския НК – няма значение дали извършеното е престъпление по законодателството на чуждата държава. Възможно е там такива деяния да не са престъпления, както е например  многобрачието в някои ислямски държави; не се вземат предвид  деяния, които нашият закон не третира като престъпления (богохулство).

-необходимо е извършителят на престъплението да е български гражданин, което се определя по Закона за българското гражданство.

– българският НК ще намери приложение по силата на националния принцип, когато престъплението е извършено извън територията на Република България.

4. Действие на наказателноправните норми по място на основата на Реалния принцип.

а) Същност на Реалният принцип за действие на наказателноправните норми –отразен е в разпоредбата на чл. 5 НК, която предвижда той да се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

б)Предпоставките за прилагане на българския наказателен закон съобразно реалния принцип са посочени в разпоредбата на чл. 5 НК изчерпателно. Те трябва да са налице в съвкупност.

-субектът на престъплението да е чужденец, т.е. лице, което не е български гражданин.

-деянието, извършено от чужденеца извън пределите на страната, да е престъпление по българския закон. Това е достатъчно и няма значение дали деянието е престъпление по законодателството на държавата, на чиято територия то е извършено.

 -престъплението, извършено в чужбина, да е от общ характер, пак според българското законодателство. Това предполага наказателното преследване на дееца да се осъществява по общия ред, а не по тъжба на пострадалия.

-разпоредбата на чл. 5 НК визира само престъпления, извършени в чужбина, т.е. извън пределите на Република България.

 -извършеното в чужбина престъпление трябва да засяга интересите на българската държава или на български гражданин.

5. Действие на наказателноправните норми по място на основата на Универсалния принцип.

Универсалният принцип за действие на наказателноправните норми е залегнал в разпоредбите на чл. 6 НК, които предвиждат той да се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани (ал. 1), както и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участва Република България (ал. 2).

6. Отношение между възприетите правила за действието на наказателноправните норми в пространството.

-Наличието на предпоставките за прилагане на едно от правилата изключва приложението на останалите.

 -НК се прилага на основата на териториалния принцип винаги, когато дадено престъпление е извършено на територията на Република България. Останалите правила решават въпроса за приложимостта на българското наказателно право по отношение на деяния, извършени извън територията на страната.

-На второ място следват правилата на чл. 4 НК, които намират приложение винаги, когато български гражданин е извършил в чужбина деяние, което се третира като престъпление по нашето право, като не се отчита на кого принадлежат засегнатите интереси. Приложението на НК на основание личния принцип изключва неговото прилагане на основание чл. 5 и 6 НК.

-При това положение извършителят на едно престъпление ще отговаря на основата на реалния принцип, отразен в чл. 5 НК, само доколкото не може да бъде преследван наказателно на основание чл. 3 или 4 НК. В тези случаи международните ангажименти на страната за Наказателно преследване нямат значение.

–Накрая, разпоредбите на чл. 6 НК ще се прилагат, ако не могат да се приложат правилата, отразяващи териториалния, личния или реалния принцип и при наличието на разгледаните предпоставки.