19. Принципи за определяне на наказанието от съда. Законност. Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Определяне на наказанието

 

Същност и значение на индивидуализацията на наказанието като основен принцип при неговото определяне (чл. 35, ал. 3 НК). Основни правила за определяне на наказанието (чл. 54), значение на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства (чл. 54, ал. 2 и чл. 56 НК). Определяне на наказание при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Определяне на наказание при алтернативно или кумулативно дадени санкции.

  1. Същност и значение на индивидуализацията на наказанието – принципът за индивидуализацията на наказанието е основно ръководно начало за неговото налагане на лицата, извършили престъпление. По силата на това начало съдът е длъжен да съобрази наказанието с индивидуалните особености на конкретния случай.

Изискването за индивидуализация на наказанието намира своето развитие в НК, като разпоредбата на чл. 35, ал. 1 предвижда то да е „съответно на престъплението“.

  1. Общи правила за определяне на наказанието.

Основното правило за определяне на наказанието е уредено в чл. 54, ал. 1 НК, според която разпоредба съдът задължително определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на кодекса и като взема предвид: степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Посочените изисквания са дадени кумулативно, като чрез това тяхно формулиране законът изисква, но и създава възможност конкретното наказание да се определя при отчитане на всички индивидуални особености на извършеното престъпление.

Наред с това и за да се очертае значението на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, във втората алинея на чл. 54 НК се постановява, че „смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание“.

а) Преди всичко при определяне на наказанието е необходимо съдът да се съобрази с пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление. Това общо правило означава, че видът и размерът на наказанието са посочени в санкцията на съответната норма от Особената част на НК, в чиято диспозиция е очертано извършеното престъпление.

– Във всички случаи съдът няма право да определя наказание, което да е по-тежко от максимално предвиденото.

– Иначе е решен обаче въпросът за случаите, когато се касае до възможността за налагане на наказание, по-леко от това, което е предвидено в съответната разпоредба. В това отношение съдът има право да наложи по-лекото наказание при определени от закона хипотези (чл. 55 и 58 НК).

б) Второто задължително изискване на закона е при определяне на наказанието съдът да се ръководи от разпоредбите на общата част на НК. Към тях се отнасят тези по Глава пета, но и особените правила за наказуемост при приготовление, опит, съучастие, множество престъпления, особените правила относно непълнолетните.

в) Освен това, индивидуализирайки наказанието, съдът трябва да отчита степента на обществена опасност на конкретното деяние. Поради това е необходимо да се установи дали то само е застрашило обекта или пък го е увредило и в каква степен.

г) По-нататък е необходимо при определяне на наказанието съдът да вземе предвид и степента на обществена опасност на дееца.

д) В тясна връзка с обществената опасност на дееца се намират и подбудите за извършване на деянието, които също трябва да се вземат предвид от съда при определяне на наказанието. Той следва да прецени общественото значение на целите, които преследва деецът.

е) Накрая е необходимо да се отчитат и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наред с това е необходимо те да не са отразени в състава, защото разпоредбата на чл. 56 НК изрично изключва тези от тях, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Например не е отегчаващо обстоятелство користната цел при умишленото убийство, защото това престъпление е квалифицирано, когато деецът го е извършил с такава цел (чл. 116, ал. 1, т. 7 НК), нито пък е смекчаващо обстоятелство състоянието на физиологичен афект, в което е бил деецът (чл. 118 НК). Преценката дали даден обстоятелство е смекчаващо или отегчаващо се прави от съда.

– Смекчаващите вината обстоятелства са факти от действителността, които не са предвидени в закона, но са от естество да улеснят формирането на вината, защото благоприятстват протичането на психичните процеси, които водят до вземане на решението за осъществяване на определено поведение. Например такава емоция като ревност улеснява вземането на решение за причиняване на телесна повреда или дори на смърт. Съдебната практика възприема като смекчаващи различни обстоятелства: поведението на пострадалия, което е допринесло за извършване на престъплението или за настъпване на последиците, възстановяване на щетите от престъплението, когато това не е предвидено като привилигироващо обстоятелство в закона, малката стойност на причинените вреди.

– Отегчаващите вината обстоятелства са факти от действителността, които не са предвидени в закона и които обективно пречат на формирането на вината, защото са от естество да препятстват вземането на решение за извършване на деянието, като въпреки това тяхно въздействие субектът е решил да го осъществи. Примерно горещите молби на жертвата да бъде пожалена по начало се приемат като отегчаващо вината обстоятелство. В практиката като отегчаващи обстоятелствата се възприемат пияното състояние на дееца, голямата стойност на причинените вреди, характерът на допуснатите нарушения на определени правила, големият брой на извършените деяния, големият брой предходни осъждания. Но отказът на подсъдимия да се признае за виновен е форма на упражняване правото му на защита и поради това не може да бъде отегчаващо обстоятелство.

– Наказателноправното значение на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е посочено в чл. 54, ал. 2 НК, според която разпоредба първите обуславят налагане на по-леко наказание, а вторите – на по-тежко. В практиката се приема, че при наличието и на двата вида обстоятелства е възможно те се „уравновесяват“ и тогава съдът следва да се придържа към останалите правила за определяне на наказанието.

Разгледаните критерии са единствените законосъобразни опорни точки за съда при определяне на наказанието. Той няма право да преценява други обстоятелства, като например да съобразява размера на наказанието с времето на предварителното задържане.

3.Определяне на наказание при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Когато престъплението е извършено при изключителни по своето значение отегчаващи обстоятелства действащият български наказателен закон не позволява да се наложи наказание, надвишаващо максималният размер на предвиденото за съответното престъпление по преценка на съда, колкото и съществено да е несъответствието между извършеното и предвиденото в закона наказание. По-различно е положението, когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление: определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението.

а) Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство. Такова обстоятелство може да бъде например състоянието на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия (както при убийството по чл. 118 НК), но ако е извършено друг вид посегателство – обида, унищожаване или повреждане на имущество на жертвата, палеж.

б) А многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението. Обичайните смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца, неговата положителна обществена характеристика, това, че поначало е тих, кротък и отзивчив човек. Но ако към тях например се добавят такива като хронична преумора, болести в семейството, разстроен брак, тежко здравословно състояние, икономически проблеми и други, техният брой става необичайно голям, което може да доведе до известна лабилност и до вземане на необикновеното за субекта решение да извърши престъпление.

в) Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК.

г) Наказателноправните последици при констатиране на несъответствие между извършеното престъпление и предвиденото наказание са посочени в закона като възможност да бъдат приложени от съда. Но в практиката се приема, че присъдата ще бъде явно несправедлива, ако съдът не използва тази възможност при наличие на кумулативната даденост на посочените обстоятелства и констатацията относно несъразмерната тежест на предвиденото наказание.

Когато са предвидени алтернативно различни видове наказания, чл. 55 НК може да се приложи само по отношение на най-лекото от тях.

– На първо място съдът може да наложи наказание под най-ниския предел, когато такъв е предвиден в съответната норма на Особената част на НК (чл. 55, ал. 1, т. 1 НК). Практически тази разпоредба се отнася до наказанията лишаване от свобода, когато съответната особена разпоредба предвижда някакъв минимален размер, до конфискацията и до глобата, защото за останалите видове наказания е предвидено друго. Когато наказанието е глоба със специален минимум, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора (чл. 55, ал. 2 НК). В съдебната практика се приема, че тази разпоредба е приложима и когато глобата е предвидена като кумулативно наказание заедно с лишаване от свобода.

– Втората възможност е наказанието, предвидено в Особената част на НК, да бъде заменено с по-леко по вид (чл. 55, ал. 1, т. 2 НК). След като реши да замени наказанието, съдът го определя въз основа на критериите по чл. 54 НК. Когато предвиденото наказание е лишаване от свобода и съответната особена норма не предвижда за него специален минимум, то може да бъде заменено по отношение на пълнолетен извършител с пробация (б. „б“). А ако деецът е непълнолетен, в тези случаи лишаването от свобода се заменя с пробация или обществено порицание. Предвиденото наказание пробация се заменя с глоба от сто до петстотин лева (б. „в“). В случай, че предвиденото наказание е доживотен затвор, то следва да се замени с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години (б. „а“).

– Когато законът предвижда заедно с лишаването от свобода задължително да се наложи и още едно, по-леко наказание, и неговото налагане се окаже несъразмерно тежко поради наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът може да не наложи това      по-леко наказание и да се задоволи само с лишаването от свобода (чл. 55, ал. 3 НК).

  1. Определяне на наказание при алтернативно или кумулативно предвиждане на повече от едно наказание.

а) Определяне на наказанието при алтернативно предвиждане на повече от едно наказания. Когато се касае до престъпление, чиято обществена опасност може да се прояви в твърде широки граници, законът си служи с алтернативно дадени санкции, в които се предвиждат едновременно няколко наказания така, че съдът да може да наложи само едно от тях. Чл. 57, ал. 1 НК постановява съдът първо да избере най-подходящото по вид наказание, а след това да определи и неговия размер, като се ръководи от разгледаните вече правила и като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК.

б) Определяне на наказанието при кумулативно предвиждане на повече от едно наказание. Използването на санкции, които предвиждат възможност за едновременно налагане на два или повече вида наказания, е продиктувано от две съображения. В едни случаи това е обществената необходимост да се засили репресивното въздействие върху някои категории лица или да се даде възможност на съда да подбере по-силни средства за такова въздействие, като например, наред с наказанието лишаване от свобода, наложи и конфискация на имущество на дееца. В други случаи чрез кумулативното налагане на два или повече вида наказания законът цели да се засили превантивното въздействие, както това е например при предвиждане на възможността за налагане на лишаване от различни видове права, наред с лишаването от свобода.

В Особената част на НК различаваме две категории кумулативно дадени санкции.

– За първата от тях, е характерно, че се предвижда задължително да се наложат едновременно два или повече вида наказания. Например разпоредбата на чл. 203 НК задължава съдилищата да налагат едновременно лишаването от свобода, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и той да бъде лишен от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, когато е осъществил длъжностно присвояване в особено големи размери, което представлява особено тежък случай.

– Възможно е обаче и законът да предоставя на съда решението дали, наред с предвиденото основно наказание, да наложи и още едно наказание. Така е уредено например длъжностно присвояване по основния състав на чл. 201 НК, за което е предвидена възможност за кумулативно налагане на конфискация и на лишаване от права по преценка на съда.

– За посочените две хипотези разпоредбата на чл. 57, ал. 2 НК предвижда съдът да определи размера на всяко едно от наказанията така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36, ал. 1 НК. При това също се вземат предвид обществената опасност на деянието и на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.

  1. Приспадане на предварителното задържане и на изтърпяно наказание.

За да се избегне ненужно репресиране на престъпниците, разпоредбата на чл. 59 НК урежда няколко типични положения.

а) Нормалното провеждане на предварителното разследване и на съдебната фаза на наказателния процес е невъзможно без да се осигури участието на обвиняемите и на подсъдимите в съответните процесуални действия. Поради това НПК предвижда спрямо тях да се вземат съответни мерки за неотклонение. Най-съществено правата на обвиняемия се засягат, когато спрямо него се вземе мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и по това тя си прилича с наказанието лишаване от свобода. Същевременно той не е осъден с влязла в сила присъда. Поради това НК предвижда времето, през което осъденият е бил задържан, да се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, като в последния случай един ден задържане се зачита за два дни изтърпяно наказание (чл. 59, ал. 1 НК).

б) Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 НК предвижда същото приспадане да се прави и тогава, когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда. Условие за такова приспадане е деянието, за което деецът не отговаря и това, за което му е наложено наказание, да се намират в отношение, подобно на това при реалната съвкупност от престъпления.

в) Накрая в чл. 59, ал. 3 НК се урежда и приспадането от изпълнението на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

  1. Особени правила за определяне на наказанието – свързани са с различните форми на престъпна дейност.

От особените разпоредби трябва най-напред да се спомене тази на чл. 58 НК, която се отнася до определяне на наказанието при опит и помагачество. Тя предвижда възможност за съда да наложи по-леко от предвиденото наказание или го да замени с по-леко по вид, когато е осъществена някоя от тези две форми на престъпна дейност. Чл. 58 НК посочва различни основания, а за наказателноправните последици, както и за необходимостта от констатацията за несъразмерна тежест на предвиденото наказание, тя препраща към тази на чл. 55.

а) Преди всичко съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 НК при опит, поради недовършеността на престъплението, като трябва да съобрази степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено (чл. 58, б. „а“ НК).

При тази хипотеза налагането на по-леко по вид или по размер наказание се обосновава с обстоятелството, че опитът винаги само застрашава обекта на посегателството, докато наказанията, предвидени в Особената част на НК, са за довършени престъпления от съответния вид, т.е. за прояви, които най-често увреждат съответните обществени отношения. И именно поради недовършеността на престъплението може да се окаже, че предвиденото за него наказание е несъразмерно тежко в случай, че е осъществен само опит. Разпоредбата на чл. 58, б. „а“ НК е приложима и при двата вида опит – недовършен и довършен, защото и в двата случая ще е налице „недовършеност на престъплението“. При това положение не е необходимо да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

б) Съдът може да определи по-леко наказание и при помагачество, когато степента на участие на дееца в престъплението е малка (чл. 58, б. „6″ НК).

Помагачеството е дейност, която само улеснява извършителя, а предвидените в закона наказания са съобразени по вид и размер с обществената опасност на престъпленията от съответния вид, с действителното отрицателното въздействие, което те оказват върху обекта. Това ще доведе до положението, при което предвиденото наказание се явява несъразмерно тежко. Тук също не е необходимо да има изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: