18. Наказания без лишаване от свобода. Значение. Видове и съдържание на отделни наказания без лишаване от свобода

.     Наказания без лишаване от свобода

 

Характер и обществено значение на тези наказания. Отделни видове наказания без лишаване от свобода: поправителен труд без лишаване от свобода (чл. 43 НК), имуществени наказания (конфискация и глоба), задължително заселване, лишаване от права, обществено порицание.

1. Характер и обществено значение на наказанията без лишаване от совода.

а) Основна особеност на наказанията без лишаване от свобода е, че те не ограничават възможността на осъдения да се придвижва свободно в пространството. Чрез тях се въздейства върху други елементи от неговата правна сфера, като се засягат имуществени или трудови права, или се набляга на порицателното въздействие на съответното наказание.

б) Общественото значение на наказания без лишаване от свобода се определя от няколко техни особености.

– На първо място като съществена положителна страна трябва да се посочи, че при тези наказания осъденият не се изолира от обществото. Така той не губи навиците си за социални контакти и възможността сам да решава основни въпроси в своя живот.

– Като втора положителна особеност на тези наказания трябва да се посочи, че те не струват скъпо на държавата, а някои от тях дори й носят приходи.

– Използването на наказанията без лишаване от свобода набляга на поправянето и превъзпитанието на осъдения, както и в известна степен на сплашващото въздействие върху него.

в) В зависимост от естеството на засегнатите права и интереси на осъдения наказанията без лишаване от свобода могат да се обособят в няколко групи:

– наказанията, засягащи трудови права на осъдения – тук трябва да отнесем поправителния труд без лишаване от свобода, лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност и лишаването от право той да заема определена държавна или обществена длъжност (но само когато се касае до длъжности, заемани въз основа на трудов договор).

– имуществени наказания – конфискация и глоба. Те засягат само актива от имуществото на осъдения, като са предвидени норми, които в някаква степен гарантират интересите на трети лица.

– порицателните наказания, засягащи обществената оценка за осъдения. От тази категория са лишаването от право на почетни ордени, почетни звания и отличия, лишаване от военно звание и общественото порицание.

2. Видове наказания без лишаване от свобода.

а) Пробация – уредена е в чл.42а. ,който гласи ,че  Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Във следващата алинея са провъзгласени  пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес; задължителни периодични срещи с пробационен служител; ограничения в свободното придвижване; включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие; поправителен труд;безвъзмезден труд в полза на обществото. Продължителността на пробационните мерки е: от 6 месеца до три години – за мерките по ал.2, т.1-4;  от три месеца до две години – за поправителния труд; от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години – за безвъзмездния труд в полза на обществото. Алинея 4  гласи, че мерките по ал.2, т.1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал.2, т.5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

-В Чл.42б. са дадени определения на пробационните мерки:

      -Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

      – Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

      – Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за: посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения; напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора; напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

       – Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

      – Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл.43. гласи – Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. В този случай срокът на безвъзмездния труд може да бъде и под минимума по чл.42а, ал.3, т.3. Разпоредбата на ал.2 се прилага и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новата си месторабота. Времето, през което не се внасят удръжките по ал.1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.

-Чл.43а. Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: наложи друга пробационна мярка; замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл.39, ал.1.

б) Имуществени наказания – конфискация и глоба.

– Конфискация -конфискацията е определена в чл. 44, ал. 1 НК като „принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества„.

– Държавата става собственик на конфискуваното имущество с факта на влизане в сила на осъдителната присъда

– Предмет на наказанието конфискация могат да бъдат само имущества, които деецът притежава към момента на постановяване на присъдата (чл. 45, ал. 1 НК). Конфискацията може да засегне на първо място цялото имущество на осъдения, т.е. съвкупността от всички негови имуществени права, които подлежат на отчуждаване – вещи, вземания от трети лица, налични пари. Предмет на конфискацията могат да бъдат и идеални части от цялото имущество на осъдения. Предмет на това наказание могат да бъдат и отделни недвижими или движими вещи, както и идеални части от правото на собственост върху тях. В този случай конфискуваните вещи трябва да бъдат конкретно посочени в присъдата. Ако такива вещи са се¬юмейна имуществена общност, тя следва да бъде прекратена преди постановяване на наказанието. Предмет на конфискация могат да бъдат и отделни вземания на дееца спрямо трети физически или юридически лица, като например наличности по банкови сметки, спестовни влогове и други. Но не могат да бъдат конфискувани непрехвърляемите имуществени права, които са свързани единствено с личността на дееца, като например правото да получава издръжка или пенсия.

– В Особената част на НК конфискацията винаги е предвидена като наказание, което допълва въздействието на лишаването от свобода или това на доживотния затвор. В едни случаи законът предвижда нейното задължително кумулативно налагане, например за длъжностно присвояване по чл. 203 или за подкуп по чл. 302а НК. За други престъпления пък конфискацията е посочена само като наказание, което може да се налага по преценка на съда наред с лишаването от свобода.

– Освен че наказателната отговорност е само лична, наказанието не трябва да поставя осъдения в положение, при което той не може да осигурява своето съществуване и това на семейството си чрез законосъобразно упражняване на трудова дейност. Поради това уредбата на конфискацията изключва определени имущества от нейния предмет.

– Отчетено е обстоятелството, че обществото е заинтересовано да се съхрани възможността осъденият сам да осигурява своето съществуване чрез труд. Поради това от вещите, които могат да бъдат предмет на конфискация, са изключени предметите, необходими за упражняване на занятието му (чл. 45, ал. 2 НК).

– Разпоредбата на чл. 45, ал. 2 НК обявява за неподлежащи на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. Тази норма е императивна и следва да се прилага независимо от това дали виновният живее или не живее със семейството си.

– С престъплението често се причиняват имуществени или морални вреди, които деецът трябва да обезщети. Възможно е също той да има имуществени задължения към трети лица. Конфискацията не трябва да уврежда възможността за обезщетяване на вредите или за погасяване задълженията на осъдения към трети лица, защото наказателната отговорност е лична. Поради това и разпоредбата на чл. 46 НК предвижда, че „при конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.“

– Глоба – предвидена е в чл. 37, ал. 1, т. 4 и чл. 47 НК. Същността на глобата се свежда до създаване на задължение за осъдения да заплати в полза на държавата определена парична сума. Като парично задължение тя се превръща в пасивен елемент от имуществото на престъпника. Държавата придобива правото да получи тази сума и така тя става своеобразен кредитор на осъдения до събиране пълния размер на глобата.

      – Глобата е парична сума, чийто размер е определен с присъдата и представлява единно задължение за осъдения. Обстоятелството, че тя може да бъде събирана на части, не променя този неин характер. Задължението за заплащане на определената сума възниква за осъдения с влизане на присъдата в сила. Глобата подлежи на принудително събиране по реда, предвиден за държавните вземания. Ето защо тя може да се събира от всяко имущество, принадлежащо на дееца – налично, но и от такова, което той придобива след влизане на присъдата в сила. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 НК предвижда, че глобата следва да се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смьрт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

– В Общата част на НК е определен само минималният размер на глобата, която не може да бъде по-малка от 100 лв. Но размерът на конкретното наложено наказание следва да се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца (чл. 47, ал. 1 НК). Така се цели с това наказание да не се засягат прекомерно близките на осъдения.

– В Особената част на НК глобата се предвижда най-често като алтернавно наказание, по-малко като кумулативно и много рядко като самостоятелно наказание.

в) Наказанията лишаване от права – тези наказания са предвидени в чл, 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 НК.

– Същността на наказанията лишаване от различни права се свежда до налагане с присъдата на забрана деецът да заема даден вид държавна или обществена длъжност или да упражнява конкретна професия или дейност. С присъдата трябва да се посочи каква точно длъжност, професия или дейност се забраняват за дееца.

– Предпоставка за налагане на такова наказание в конкретния случай е деецът да е придобил съответното право преди постановяване на присъдата. Това изискване ще бъде изпълнено и когато деецът само временно е лишен от съответното право, защото това не е равнозначно на липса на правоспособност. В тази връзка трябва още да се отбележи, че определени права се придобиват само по ред, предвиден в действаща нормативна уредба и тогава правоспособността на дееца трябва да бъде доказвана. За други права обаче специален ред за придобиването им не е установен и тогава доказването им не е необходимо.

– Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат само за определен с присъдата срок, който може да бъде до три години, (чл. 49, ал. 1 НК). По общо правило той започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не може да упражнява правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода, ако такова е било наложено (ал. 3).

– Наред с това се предвижда, че когато лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК е наложено заедно с наказанието лишаване от свобода, срокът му може да бъде удължаван и тогава е позволено той да надвишава лишаването от свобода най-много с три години, освен ако в Особената част на НК е предвидено друго. В чл. 49, ал. 4 НК е предвиденото намаляване срока на лишаването от права с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. По-различно стои въпросът в случаите, когато второинстанционният съд изменя присъдата, като намалява срока на наказанието лишаване от свобода. В тези случаи той трябва да обсъди и реши отделно и въпроса за срока на лишаването от права, защото неговият срок не може да надвишава с три години този на лишаването от свобода. Изключение от посочените правила е предвидено само за случаите, когато лишаването от право се налага заедно с доживотен затвор без замяна. Тогава осъденият се лишава от указаните с присъдата права завинаги (чл. 49, ал. 5 НК).

– Чл.50. (1) “Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените в закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление” –  като например лишаването от право на управление на моторно превозно средство при извършено престъпление по транспорта.

– След изтичане срока на наказанието осъденият може отново да упражнява правата по чл. 37, ал. 1 т. 6 и 7 НК, от които е бил лишен с присъдата.

– Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 9 и 10 НК, си приличат в известна степен по това, че те са наказания, които имат предимно порицателен характер и чрез тях се дава отрицателна оценка за дееца и неговото престъпно поведение.

– Същността на лишаването от право на получени ордени, почетни звания и отличия се изразява в забрана осъденият да ги притежава и да ги носи. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 НК предвижда наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание да се налагат само при осъждане за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

г) Обществено порицание – в системата на наказанията по нашето наказателно право общественото порицание в най-ниска степен засяга правата и интересите на осъдения. Според разпоредбата на чл. 52 НК то представлява едно публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно указаното в присъдата.

– Същността на това наказание се свежда до публично разгласяване факта на осъждането чрез довеждане на присъдата до знанието на по-широк кръг хора.