17. Наказанието лишаване от свобода – обща характеристика, различие от другите видове наказания. Основни особености в съдържанието и режима на наказанието лишаване от свобода. Доживотен затвор.

.    Лишаване от свобода и доживотен затвор

 

Същност на наказанието лишаване от свобода и неговото място в системата на наказанията по българското право. Положителни и отрицателни страни на лишаването от свобода. Режим на изтърпяване. Задължението за полагане на общественополезен труд. Доживотен затвор, същност и особености.

  1. Понятие за наказанието – определение за наказаниенаказанието е мярка на държавна принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице заради извършено от него престъпление и за да се постигнат определени в закона цели, като чрез нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се порицават от държавата.
  2. Основни характерни особености на наказанието.

а) същността на всяко наказание се свежда до някакво отрицателно засягане права и интереси на осъдения, които са му признати от Конституцията, международните договори, по които държавата е страна и нейните действащи закони. С наказанието могат да се увреждат само такива права на дееца, които той действително притежава към момента на осъждането му. Различните видове наказания засягат и различни права и интереси на субекта.

б) наказанието е мярка на принуда, т.е. правата и интересите на осъдения се засягат против неговата воля, независимо от неговото съгласие или поне без да се взема предвид какво той желае или не желае.

в) Наказанието също така е форма на държавна принуда. То се налага и изпълнява правомерно само и единствено от държавата чрез нейните специализирани органи. Една правова държава не може и да делегира тези свои правомощия на когото и да било, защото тяхното осъществяване е съществен елемент от държавния суверенитет.

г) то се налага само от съд – този негов белег е гаранция, че най-тежката форма на държавна принуда ще се използва единствено въз основа на закона и само в предвидените от него предели.

д) основание за налагане на наказание по нашето право е само извършено от подсъдимия престъпление. Други деяния, които не са обявени от закона за престъпление, не могат да обуславят използването на тази най-остра форма на принуда, независимо от характера и степента на тяхната обществена опасност

е) Съществен основен белег на наказанието е неговата законоустановеност – неговото определение, съдържание и правилата относно реда за неговото прилагане са предвидени само в закон.

ж) наказанието винаги се налага само на конкретно физическо лице, на този, който е извършил престъплението; не могат да носят наказателна отговорност юридическите лица или каквито и да било други колективи от хора, нито вещи.

з) то винаги се налага с определени цели, изрично посочени в чл. 36 НК.

и) наказанието съдържа и един оценъчен елемент. Чрез него се порицава деецът и се дава отрицателна обществена оценка на осъщественото от него престъпно поведение.

3.Принципи относно наказанието.

а) Принципът за законоустановеност на наказанието – тази основна идея се свежда до изискването наказанията да се предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон, а конкретното наказание за извършено престъпление може да се определя само в рамките на закона и съобразно с предвидените в него общи правила. Този принцип е конституционен.

б) Наказанието има личен характер. Това е отразено в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК, според която „наказателната отговорност е лична“, като в ал. 2 се уточнява, че „наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление“.

в) Принцип на съответствие между наказанието и престъплението – той е обявен в чл. 35, ал. 3 НК: „Наказанието е съответно на престъплението“. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете престъпления, а видът и размерът на определяното от съда наказание за конкретното престъпление се съобразява с неговите индивидуални особености.

г) чл. 35, ал. 4 НК предвижда, че наказание могат да налагат само установените съдилища, съответно квалифицирани и специализирани да осъществяват тази дейност. Други държавни органи, обществени организации или частни лица нямат право да налагат наказания.

д) установено е със закон изискване за целесъобразност на наказанието. Този принцип произтича от императивния характер на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК, която задължава съдилищата да съобразяват всяко конкретно наказание с посочените в нея цели.

4.Отношение на наказанието към другите мерки, предвидени в НК – в действащия НК са предвидени и други мерки – медицински, възпитателни или от друг характер. Те могат да се налагат наред с наказанието или вместо него.

а) Наказанието и мерките по чл. 53 НК. Тази разпоредба предвижда, че независимо от наказателната отговорност, следва да се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; тези, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление (но само в случаите, изрично предвидени в особената част на кодекса); вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, както и придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

-Същност на мерките по чл. 53 НК:

– Отнемането на посочените вещи е едно тяхно безвъзмездно и принудително отчуждаване в полза на държавата, като собствеността преминава върху нея с влизане на присъдата в сила. Мерките по чл. 53 НК имат подчертано имуществен характер.

– Тяхното използване винаги се обуславя от вече осъществено престъпно поведение наказуемо приготовление, опит към умишлено престъпление или довършено посегателство.

– Мерките по чл. 53 НК се прилагат по отношение на различни вещи, които са средство или предмет на престъплението, които трябва да принадлежат на виновния. Съдебната практика приема, че могат да се отнемат и вещи, които не са изключителна собственост на виновния, а са имуществена съпружеска общност или са съсобственик на дееца и на трето лице. Но в тези случаи на отнемане подлежи само частта, която принадлежи на субекта.

– Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата само когато това изрично е предвидено в норма от Особената част на НК.

– Придобитото чрез престъпление е всяка икономическа изгода, извлечена от вече осъществена престъпна дейност. Тя може да произтича пряко от престъпление, например отнетите чрез кражба или грабеж вещи, или от последваща тяхна реализация.

б) Наказанието и принудителните медицински мерки.

– Преди всичко принудителните медицински мерки имат свой специфичен характер, различен от този на наказанието. Става дума за лекуване на лицето, извършило общественоопасно деяние или престъпление. По същество такова въздействие върху неговия организъм е възможно и без използване на принуда, поради което последната не е част от съдържанието на медицинската мярка.

– Различно е основанието за тяхното приложение. Принудителните медицински мерки се прилагат както при извършено престъпление, така и при извършено общественоопасно деяние от наказателно неотговорно лице. Когато основанието е извършено престъпление, те се налагат не вместо, а наред с наказанието.

– Освен това принудителните медицински мерки не са възмездие за извършено престъпление, защото имат лечебен и само отчасти превантивен характер.

– Принудителните медицински мерки имат като единствена цел лечението на извършителя на общественоопасното деяние, който резултат въобще не е цел на наказанието.

– И накрая, тези мерки не се съобразяват с тежестта на извършеното деяние, а с характера на заболяването на лицето и необходимото лечение.

в) Наказанието и възпитателните мерки.

Възпитателните мерки са предвидени като реакция срещу извършени от малолетни или непълнолетни общественоопасни прояви, както и за случаите на освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни или при освобождаването им от изтърпяване на наказание. Когато се прилагат спрямо наказателноотговорни непълнолетни за извършено от тях престъпление, те се налагат вместо наказанието.

5.Наказания със засягането на свободата на осъдения – съдържанието на тези видове наказания е свързано с принудително засягане на едни или други елементи от свободата на осъдения, т.е. на съвкупността от всички права, признати на гражданите от Конституцията, международните договори и законите на страната, както и възможността за тяхното упражняване.

  1. Лишаване от свобода:

а) Същност на лишаването от свобода – наказанието лишаване от свобода е принудително изолиране на осъдения в специални места, при което се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да определя сам своя режим на живот, ограничават се социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си, когато последното е несъвместимо с характера на това наказание.

– Преди всичко лишаването от свобода е едно ограничаване възможността на осъдения да се придвижва свободно в пространството, което се постига чрез изолирането му в специални места – затвори, поправителни домове за непълнолетните и трудово-поправителни общежития.

– Чрез лишаването от свобода се ограничава и възможността на осъдения сам да определя своя режим на живот. В местата, където той е изолиран принудително, съществува задължителен режим на труд, почивка и други занимания, определян не от него самия, а от администрацията на тези места въз основа на закона.

– Ограничаването на социалните контакти на осъдения е третият елемент на този вид наказание. В по-голямата част от времето те са със затворническата администрация и с другите лишени от свобода. Единствените контакти, за които не се предвиждат ограничения, са тези със защитника на осъдения.

– Наказанието лишаване от свобода винаги се налага за определен срок. Минималните и максимални размери са посочени общо в закона. Според правилото на чл. 39, ал.1 НК лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. Но разпоредбата на ал.2 предвижда, че е възможно по изключение наказанието лишаване от свобода да бъде за срок до тридесет години. Това е допустимо при замяна на доживотен затвор, в случаите на увеличаване общото най-тежко наказание за съвкупност от престъпления на основание чл. 24 НК, когато се определя общо наказание при общ рецидив по 27, ал. 1 НК, както и за някои особено тежки умишлени престъпления, при условие, че това е специално предвидено в Особената част на кодекса.

б)Положителни и отрицателни особености на лишаването от свобода:

– Няколко са положителните особености на този вид наказание:

      – То дава най-големи възможности за постигане на всички цели на наказанието по чл, 36, ал. 1 НК. По-специално трябва да се отбележи, че в сравнение с наказанията, които не засягат свободата, при изпълнението на лишаването от свобода най-ефикасно се ограничава възможността на осъдения да извърши ново престъпление.

– От друга страна възможността за количествено отмерване срока на лишаването от свобода и степента на засягане правата на осъдения чрез различията в режима на неговото изпълнение подчертават и възмездния характер на това наказание.

– Отрицателни особености на наказанието лишаване от свобода:

– Осъденият се изолира от останалата част на обществото, понякога за твърде дълго време. Това води до загуба на навиците за нормално общуване и участие в обикновения живот.

– Осъденият попада в среда, която може да окаже върху него и значително отрицателно въздействие. Така например не е тайна, че местата за лишаване от свобода са своеобразни „школи за престъпност“, в които се обменя престъпен опит от всякакъв вид.

– На практика, чрез неговото изпълнение често се стига до засягане интересите и на трети лица, които нямат нищо общо с извършеното престъпление, но които са свързани с дееца, като например тези на неговите близки.

в) Режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – режимът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е съвкупността от онези законосъобразни мерки, които се прилагат спрямо осъдения и чрез които се осъществява съдържанието на това наказание. Той включва: степента на изолация, характера на охраната, обзавеждането на спалните помещения, участието в различни видове труд, формите на възпитателна работа, броя на колетните пратки, писмата и свижданията, времето за разходка и сумите за задоволяване на лични нужди (чл. 44, ал. 1 ЗИН).

В зависимост от посочените мерки и съчетанието между тях в чл. 43, ал. 1 ЗИН са предвидени четири вида режим: лек, общ, строг и усилено строг. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя с присъдата, освен ако не се касае до условно осъждане. Определянето на режима става в зависимост от вида на престъплението (умишлено или непредпазливо, рецидив и т.н.), размера на наложеното наказание, от това дали осъденият е пенитенциарен рецидивист, както и от неговата лична обществена опасност. Първоначалният режим в последствие може да бъде променян.

г) Задължение за полагане на общественополезен труд – към съдържанието на наказанието лишаване от свобода трябва да отнесем и предвиденото в чл. 41, ал. 1 НК задължение за осъдените да полагат общественополезен труд през времето на неговото изтърпяване. Чрез него се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

Във връзка с посоченото полагане на общественополезен труд при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода трябва да се посочат няколко особености:

– Преди всичко разпоредбата на чл. 41, ал. 1 НК е императивна, т.е. полагането на този труд задължително съпровожда изтърпяването на наказанието. Това означава, че лишените от свобода са длъжни да работят, а системното им отклонение от общественополезен труд е основание за отмяна зачитането на работните дни. Същевременно държавата пък е длъжна да им осигури подходяща работа, която да бъде съобразена с особеностите на наказанието.

– Зачитането на работните дни за намаляване срока на наказанието също е задължително и става по силата на самия закон. Това следва от императивния характер на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 НК, както и от това, че възможността за отмяна зачитането на работните дни е уредена като изключение от правилото (чл. 41, ал. 4 НК).

– Законът предвижда възможност съдът да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение (чл. 41, ал. 4 НК), ако с поведението си той покаже, че не се поправя, формите на отрицателно поведение, които са основание за такъв извод, са изчерпателно посочени в закона: системно отклонение на осъдения от общественополезен труд, извършване на умишлено престъпление по време на изтърпяване на наказанието или тежки нарушения на установения ред.

– За положения труд осъденият следва задължително да получи и възнаграждение (чл. 41, ал. 1 НК).

  1. Доживотен затвор.

а) Същността на наказанието доживотен затвор е определена в чл. 38а, ал. 1 НК като принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Както при срочното лишаване от свобода и тук става въпрос за принудително ограничаване на възможността осъденият да се придвижва свободно в пространството. Изложеното по-горе относно ограничаването и на другите права на осъдения при наказанието лишаване от свобода важи и за доживотния затвор.

Б) Различия между тези два вида наказания:

-Първото от тях е, че по общо правило изолацията на престъпника е до края на живота му. Очевиден е превантивният характер на това наказание, защото с него се цели преди всичко максимално ограничаване на възможността осъденият да извърши ново престъпление.

-На второ място трябва да се отбележи, че за осъдените на доживотен затвор не се предвижда задължение за полагане на общественополезен труд. Законът не забранява това, но за държавата не съществува задължението да осигури възможност за упражняване на труд. А разпоредбата на чл. 38а, ал. 4 НК изрично постановява, че по време на изтърпяване наказание не се зачитат работни дни. Иначе и не би могло да бъде, като се има предвид, че няма определен срок на наказанието.

– Налагането на наказанието доживотен затвор е ограничено в зависимост от извършеното престъпление. Тези ограничения ще бъдат разгледани във връзка с видовете доживотен затвор.

– Накрая трябва да се посочи, че наказанието доживотен затвор се изтърпява при специални условия на изолация и това го прави изключително скъпо.

в) Видове доживотен затвор:

– Доживотен затвор с възможност за замяна с лишаване от свобода

– При въвеждането на доживотния затвор през 1995 г. законодателят прие, че лицата, на които това наказание може да бъде наложено, поначало са поправими. Поради това и разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 НК предвижда, че доживотният затвор може да бъде заменян с лишаване от свобода за срок от тридесет години. Единствената предпоставка за това е осъденият да е изтърпял най-малко двадесет години от наказанието. Сега не е ясно кой орган е компетентен да направи тази замяна.

– Наказанието доживотен затвор, който може да бъде заменян, може да бъде налагано само при условие, че „извършеното престъпление е изключително тежко“ (чл. 38а, ал. 2 НК). Използваният в закона израз „изключително тежко престъпление“ не е правилен, защото понятието „тежко престъпление“ е определено в чл. 93, т. 7 НК в зависимост от предвиденото наказание – такова, за което по закон се предвижда лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Така не става ясно кой е критерият за преценка на „изключителната тежест“ на престъплението.

– Доживотен затвор без замяна – този втори вид доживотен затвор беше възприет през 1998 г., за да замени смъртното наказание. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 2 НК доживотен затвор без замяна може да бъде предвиждан за най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления. При това този вид доживотен затвор е обявен за временна и изключителна мярка.

– Същността на това наказание вече беше посочена – принудителното изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. 3а разлика от другия вид доживотен затвор, тук вече отпада всяка възможност за замяна на наложеното наказание с лишаване от свобода за определен срок. Така осъденият никога не може да възвърне законосъобразно свободата си, освен при амнистия или ако бъде помилван.

– Доживотният затвор без замяна е обявен за временна мярка. Като се има предвид, че това става единствено чрез замяна на вида наказание в текста на чл. 37, ал, 2, очевидно законодателят е имал предвид същото, което важеше за смъртното наказание – че след време ще отпаднат условията за неговото използване като вид наказание.

– Правото на държавата да наложи наказание доживотен затвор без замяна е ограничено от особеностите на конкретното престъпление. И от тези на неговия извършител. С оглед особеностите на конкретно извършеното престъпление разпоредбата на чл. 38, ал. 1 НК изисква то да е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели на наказанието да не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. По същество това означава, че деецът е непоправим, че конкретната негова обществена опасност и тази на деянието са изключително високи (което налага завинаги да се ограничи възможността да извърши ново престъпление) и че целите на генералната превенция също не могат да бъдат постигнати дори и с доживотен затвор по чл. 38а НК.

-С оглед особеностите на субекта на престъплението разпоредбата на чл. 38, ал. 2 НК ограничава приложното поле на доживотния затвор без замяна, като отчита възрастта по време на извършване на престъплението, а когато последното е извършено от жена – нейната бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Съображенията за тези ограничения са от хуманно естество.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: