Лекции за държавен изпит по НПН
16. Система на наказанията по НК. Обща характеристика. Тенденции в развитието.
Система от наказанията по българското наказателно право
Обществено значение на системата на наказанията. Критерии за групиране на наказанията в НК. Видове наказания. Наказания, приложими спрямо непълнолетните.
- Понятие за система на наказанията – системата на наказанията е съвкупността от предвидените в НК видове наказания, обединени в единно цяло и подредени по начин, който отразява значението им като държавна реакция срещу извършваните престъпления, както и тежестта им едно спрямо друго в зависимост от тяхното съдържание.
- Основните особености на системата от наказанията:
а) Трябва да се отбележи, че се касае за система, за съвкупност, за множество от различни видове наказания, чието съдържание са разнородни права и интереси на осъдения.
б) наказанията са обединени в единно цяло от общественото им предназначение да служат като реакция срещу извършваните престъпления. Така се създава възможност да се реагира съответно на изключително голямото разнообразие от видове престъпления и в зависимост от характера и степента на тяхната обществена опасност.
в) системата на наказанията включва само тези, които са предвидените в действащото законодателство.
г) отделните видове наказания са обединени в система и поради това, че те са подредени по определен начин, който отразява законодателните възгледи относно различни съществени страни на наказателната политика на държавата.
3.Система на наказанията в зависимост от значението им за наказателната политика на държавата.
В зависимост от тяхното значение за осъществяване наказателната политика на държавата видовете наказания по нашето право могат да бъдат обособени в три групи.
а) На първо място трябва да се постави наказанието лишаване от свобода, на което главно се разчита в борбата с престъпността. То съответства в най-голяма степен на всичките прокламирани цели на наказанието, взети в съвкупност.
б) Следват наказанията без лишаване от свобода, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1-11 НК. В Особената част на НК те са предвидени като единствени, като алтернативни на лишаването от свобода или като наказания, предназначени да допълнят последното.
Трябва да се отбележи, че в съвременните наказателноправни системи се наблюдава тенденция към разширяване приложното поле на наказанията без лишаване от свобода, защото те дават широки възможности за поправително и превъзпитателно въздействие при използване на минимум принуда и срещу минимални средства за тяхното изпълнение.
в) На трето място трябва да се поставят най-тежките наказания – двата вида доживотен затвор, предвиждани само за изключително тежките умишлени престъпления, които засягат човешкия живот или устоите на българската държавност.
- Система на наказанията в зависимост от тяхната тежест.
а) След отмяната на смъртното наказание по българското наказателно право най-тежко е наказанието доживотен затвор без замяна. Неговата единствена цел е да се предпази обществото от възможни рецидиви на осъдения.
б) На второ място по тежест следва наказанието доживотен затвор, възстановено в българската система на наказанията след близо половин век. То е по-леко в сравнение с предходното, защото законът предвижда възможност да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години (чл. 38а, ал. 3 НК).
в) На трето място по тежест се нарежда наказанието лишаване от свобода, което е не само най-често предвижданото в Особената част на НК, но и най-често налаганото от съдилищата.
г) И накрая следват наказанията без лишаване от свобода, засягащи различни видове права на осъдения.
- Система на наказанията за непълнолетните – системата на наказанията, приложими спрямо непълнолетните, е уредена в чл. 62 НК.
а) Както вече стана дума в нея най-тежкото наказание е лишаването от свобода. За тези от тях, които са извършили престъплението на възраст между 16 и 18 години, то може да бъде най-много за срок от пет до дванадесет години.
б) От наказанията без лишаване от свобода на непълнолетните могат да се налагат само лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност (когато те са придобили такова право) и общественото порицание.
