15. Понятие за наказанието. Цели на наказанието. Отграничаване на наказанието от другите мерки на държавна принуда и от мерките за обществено въздействие и възпитание.

Понятие и обща хароктеристика на наказанието

 

Обществена същност и историческа обусловеност на наказанието. Понятие за наказанието, основни особености. Основание на наказанието. Принципи относно наказанието. Отношение на наказанието към другите мерки на държавна принуда, към възпитателните мерки и към тези по чл. 53 НК.

1.Понятие за наказанието.

а) Определение за наказание – наказанието е мярка на държавна принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице заради извършено от него престъпление и за да се постигнат определени в закона цели, като чрез нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се порицават от държавата.

б) Основни характерни особености на наказанието :

– същността на всяко наказание се свежда до някакво отрицателно засягане права и интереси на осъдения, които са му признати от Конституцията, международните договори, по които държавата е страна и нейните действащи закони. С наказанието могат да се увреждат само такива права на дееца, които той действително притежава към момента на осъждането му. Различните видове наказания засягат и различни права и интереси на субекта.

– наказанието е мярка на принуда, т.е. правата и интересите на осъдения се засягат против неговата воля, независимо от неговото съгласие или поне без да се взема предвид какво той желае или не желае.

– наказанието също така е форма на държавна принуда. То се налага и изпълнява правомерно само и единствено от държавата чрез нейните специализирани органи. Една правова държава не може и да делегира тези свои правомощия на когото и да било, защото тяхното осъществяване е съществен елемент от държавния суверенитет.

– то се налага само от съд – този негов белег е гаранция, че най-тежката форма на държавна принуда ще се използва единствено въз основа на закона и само в предвидените от него предели.

– основание за налагане на наказание по нашето право е само извършено от подсъдимия престъпление. Други деяния, които не са обявени от закона за престъпление, не могат да обуславят използването на тази най-остра форма на принуда, независимо от характера и степента на тяхната обществена опасност

– съществен основен белег на наказанието е неговата законоустановеност – неговото определение, съдържание и правилата относно реда за неговото прилагане са предвидени само в закон.

– наказанието винаги се налага само на конкретно физическо лице, на този, който е извършил престъплението; не могат да носят наказателна отговорност юридическите лица или каквито и да било други колективи от хора, нито вещи.

– то винаги се налага с определени цели, изрично посочени в чл. 36 НК.

– наказанието съдържа и един оценъчен елемент. Чрез него се порицава деецът и се дава отрицателна обществена оценка на осъщественото от него престъпно поведение.

2.Принципи относно наказанието.

а) Принципът за законоустановеност на наказанието – тази основна идея се свежда до изискването наказанията да се предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон, а конкретното наказание за извършено престъпление може да се определя само в рамките на закона и съобразно с предвидените в него общи правила. Този принцип е конституционен.

б) Наказанието има личен характер. Това е отразено в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК, според която „наказателната отговорност е лична“, като в ал. 2 се уточнява, че „наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление“.

в) Принцип на съответствие между наказанието и престъплението – той е обявен в чл. 35, ал. 3 НК: „Наказанието е съответно на престъплението“. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете престъпления, а видът и размерът на определяното от съда наказание за конкретното престъпление се съобразява с неговите индивидуални особености.

г) чл. 35, ал. 4 НК предвижда, че наказание могат да налагат само установените съдилища, съответно квалифицирани и специализирани да осъществяват тази дейност. Други държавни органи, обществени организации или частни лица нямат право да налагат наказания.

д) установено е със закон изискване за целесъобразност на наказанието. Този принцип произтича от императивния характер на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК, която задължава съдилищата да съобразяват всяко конкретно наказание с посочените в нея цели.

3.Отношение на наказанието към другите мерки, предвидени в НК – в действащия НК са предвидени и други мерки – медицински, възпитателни или от друг характер. Те могат да се налагат наред с наказанието или вместо него.

а) Наказанието и мерките по чл. 53 НК. Тази разпоредба предвижда, че независимо от наказателната отговорност, следва да се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; тези, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление (но само в случаите, изрично предвидени в особената част на кодекса); вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, както и придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

– Същност на мерките по чл. 53 НК:

– Отнемането на посочените вещи е едно тяхно безвъзмездно и принудително отчуждаване в полза на държавата, като собствеността преминава върху нея с влизане на присъдата в сила. Мерките по чл. 53 НК имат подчертано имуществен характер.

– Тяхното използване винаги се обуславя от вече осъществено престъпно поведение -наказуемо приготовление, опит към умишлено престъпление или довършено посегателство.

– Мерките по чл. 53 НК се прилагат по отношение на различни вещи, които са средство или предмет на престъплението, които трябва да принадлежат на виновния. Съдебната практика приема, че могат да се отнемат и вещи, които не са изключителна собственост на виновния, а са имуществена съпружеска общност или са съсобственик на дееца и на трето лице. Но в тези случаи на отнемане подлежи само частта, която принадлежи на субекта.

– Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата само когато това изрично е предвидено в норма от Особената част на НК.

– Придобитото чрез престъпление е всяка икономическа изгода, извлечена от вече осъществена престъпна дейност. Тя може да произтича пряко от престъпление, например отнетите чрез кражба или грабеж вещи, или от последваща тяхна реализация.

б) Наказанието и принудителните медицински мерки.

– Преди всичко принудителните медицински мерки имат свой специфичен характер, различен от този на наказанието. Става дума за лекуване на лицето, извършило общественоопасно деяние или престъпление. По същество такова въздействие върху неговия организъм е възможно и без използване на принуда, поради което последната не е част от съдържанието на медицинската мярка.

– Различно е основанието за тяхното приложение. Принудителните медицински мерки се прилагат както при извършено престъпление, така и при извършено общественоопасно деяние от наказателно неотговорно лице. Когато основанието е извършено престъпление, те се налагат не вместо, а наред с наказанието.

– Освен това принудителните медицински мерки не са възмездие за извършено престъпление, защото имат лечебен и само отчасти превантивен характер.

– Принудителните медицински мерки имат като единствена цел лечението на извършителя на общественоопасното деяние, който резултат въобще не е цел на наказанието.

– И накрая, тези мерки не се съобразяват с тежестта на извършеното деяние, а с характера на заболяването на лицето и необходимото лечение.

в) Наказанието и възпитателните мерки.

Възпитателните мерки са предвидени като реакция срещу извършени от малолетни или непълнолетни общественоопасни прояви, както и за случаите на освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни или при освобождаването им от изтърпяване на наказание. Когато се прилагат спрямо наказателноотговорни непълнолетни за извършено от тях престъпление, те се налагат вместо наказанието.

 

   Цели на наказанието

 

Понятие за цел на наказанието. Общи цели на наказанието (чл. 36 НК). Особената цел на наказанието по отношение на непълнолетните. Отношение между целите на наказанието.

1.Цели на наказанието – целите на наказанието са част от неговата същност по съвременното наказателно право и поради това на тях трябва да се обърне особено внимание. Наказателното право може да изпълни своите обществени функции само ако целите, които се преследват с наказанието, бъдат постигнати в максимална степен. Ето защо действащия НК ги посочва в разпоредбата на чл. 36, ал. 1, която повелява наказанието да се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави. 2) да се въздейства предупредително върху него й да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Наред с това следващата алинея изрично пък забранява то да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

2. Понятие за цел на наказанието – в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК различаваме общо четири цели. Наричат се „общи“, защото към постигане на тези резултати трябва да бъде насочено всяко налагано от българските съдилища наказание. Наред с това в чл. 60 е обявена и една особена цел относно наказанията, налагани на непълнолетните.

3.Общи цели на наказанието.

а) Цел за поправяне и превъзпитание на осъдения.

Общото между поправянето и превъзпитанието е това, че са продължителен процес на въздействие върху психиката на дееца и са насочени именно към изменение на неговия мироглед. Тези два вида пси¬хично въздействие са неразривно свързани и образуват единна цел, защото двата ефекта водят съвместно до промяна във възгледите и ценностната система на дееца.

-Поправянето на осъдения е такова психично въздействие, което следва да доведе до отстраняване от неговото съзнание на отрицателните възгледи и ценностни критерии, които са в основата на предприетото престъпно поведение.

– Превъзпитанието на осъдения пък е въздействие, насочено към формиране на нови възгледи и ценностни критерии, съответни на обществените изисквания за спазване на законовите предписания.

б) Цел за оказване на сплашващо въздействие.

– Преди всичко се отчита, че всеки нормален човек се стреми да избегне отрицателните последици на наказанието, които засягат неговите права и интереси и в известни случаи този стремеж също би могъл да бъде контрамотив срещу евентуален рецидив.

– Поправянето и превъзпитанието се постигат за един по-продължителен период от време. Очаква се, че през този период сплашващото въздействие ще бъде задръжка срещу извършване на нови престъпления от наказаното лице.

– Сплашващото въздействие може да замести поправянето и превъзпитанието по отношение на тези субекти, които не се поддават на превъзпитание и поправяне.

в) Цел за ограничаване възможността за извършване на нови престъпления.

Целта на наказанието за индивидуална превенция от самото начало е формулирана неточно в закона с израза „да му се отнеме възможността да върши други престъпления“ (на осъдения). Тази формулировка стана още по-несъстоятелна с отмяната на смъртното наказание, защото само при неговото ефективно изпълнение беше възможно такова “отнемане на възможността“.

г) Цел за възпитателно и възпиращо въздействие върху всички граждани – генерална превенция.

– Общото възпитателно въздействие е насочено спрямо всички граждани. То се постига в някаква степен чрез формулиране на забраните в Особената част на НК и чрез предвиждане на наказание, в случай, че те бъдат престъпени. Така се дава указание какво е забранено.

– Общото възпиращо въздействие е адресирано само към отрицателните личности, защото и те се стремят да избегнат неблагоприятните за тях последици от наказанието, макар и техният мироглед да не съдържа необходимите вътрешни задръжки срещу осъществяване на дадено престъпно поведение.

4. Особена цел на наказанието по отношение на непълнолетните.

Разпоредбата на чл. 60 НК изисква „наказанието на непълнолетните да се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.“