14. Рецидив. Видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване. Опасен рецидив – основни хипотези. Режим на наказателната отговорност

Рецидив

 

Същност на рецидива, значение на миналата съдимост за наказателната отговорност. Видове рецидив: общ и специален, рецидив преди и след изпълнението на наказанието по предходното осъждане (чл. 27 НК), реален и формален рецидив, пенитенциарен рецидив. Повторност (чл. 28 НК). Опасен рецидив (чл. 29 НК), отношение към повторността (чл. 29, ал. 3 НК).

  1. Общо понятие за Рецидив.

а) В теоретичен план рецидивът се определя като вид множество от престъпления, при което едно лице извърши престъпление, след като е осъждано с влязла в сила присъда за друго престъпление.

б) За наличието на такъв вид множество от престъпления няма значение за какво престъпление деецът е осъждан. То може да е от общ характер или от частен характер, да е умишлено или извършено по непредпазливост, да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК или да не е от тази категория.

в) Наред с това разглежданото общо понятие не се обвързва, и с вида на новото престъпление. То също може да бъде от всякакъв вид.

г) Общото теоретичното понятие за рецидив не взема предвид и колко време е изминало от предишното осъждане.

д) За наличието на рецидив като вид множество от престъпления също така няма значение какви наказания са наложени на дееца, както и това дали субектът е изтърпял наказанието по предходното осъждане.

е) Така формулирано, общото понятие за рецидив отличава този вид множество от съвкупността въз основа на това, че престъпленията при рецидив са разделени от влязла в сила присъда.

  1. Видове рецидив.

а) Преди всичко с оглед момента на извършване на второто престъпление различаваме рецидив преди деецът да е изтърпял наказанието по първото осъждане и рецидив след изтърпяване на наказанието по първото осъждане.

б) Второто разграничение на видовете рецидив се прави в зависимост от вида на извършените престъпления. От тази гледна точка различаваме общ рецидив, когато престъпленията са от различен вид и специален рецидив (или още повторност, когато престъплението, за което деецът е осъден с влязла в сила присъда и това, което извършва впоследствие, са от един и същи вид).

в) От гледна точка на законодателната оценка за степента на обществена опасност на новото престъпление и тази на дееца, проявена чрез рецидива, различаваме общ рецидив, уреден в чл. 27 НК, специален рецидив или повторност, чиято уредба е дадена в чл. 28 и две хипотези на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 НК.

г) По-нататък, в зависимост от значението на рецидива за квалификацията на деянието, имаме рецидив, който обосновава налагане на по-тежко наказание (повторност и опасен рецидив) и такъв, който се отчита само при индивидуализацията на наказанието.

д) Наказателноправно значение има и делението на рецидива на реален и формален, което се прави с оглед обществената опасност на деянието, но най-вече с тази на дееца. Реалният рецидив отразява едно трайно обществено укоримо отношение на дееца към установения правов ред, съответно негова трайна склонност към нарушаване на установените с НК забрани. За формален рецидив пък говорим, когато отделните престъпни деяния имат случаен характер в живота на субекта, без да отразяват негови трайни престъпни наклонности.

е) И накрая пенитенциарен рецидив се нарича този, който отразява, че деецът изтърпява наказание лишаване от свобода, след като вече е изтърпявал такова наказание. По смисъла на чл. 158, ал. 1 от ЗИН рецидивът е пенитенциарен, когато лицето е осъждано два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23-25 от НК, ако е изтърпявало наказание лишаване от свобода, както и ако е осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив.

3.Общ рецидив.

а) Понятие – разпоредбата на чл. 27, ал. 1 НК предвижда, че когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът трябва да присъедини към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. В тези случаи определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

Общият рецидив се характеризира с две особености, визиращи наложените наказания за извършените престъпления.  За наличието на общ рецидив е без значение от какъв вид са последните.

– На първо място законът свързва общия рецидив с обстоятелството, че наказанието, наложено на дееца с влязла в сила присъда за първото престъпление, е лишаване от свобода за определен срок. В съдебната практика се приема, че осъждане на лишаване от свобода ще има и в случаите на замяна наказанието поправителен труд с лишаване от свобода по реда на чл. 43, ал. 7 и 8. Няма да има общ рецидив, ако наложеното наказание е от друг вид, например глоба. Без практическо значение е и обстоятелството, че деецът е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор, защото в такъв случай винаги ще се касае за опасен рецидив.

– Второто законово изискване за наличието на общ рецидив е наказанието по втората присъда също да е лишаване от свобода за определен срок.

б) Наказуемост при общ рецидив

– Най-напред са уредени случаите, когато наказанието по първата присъда не е изтърпяно. Възможно е деецът въобще да не го е изтърпявал или да извърши новото престъпление след като е изтърпял част от наказанието. Когато наказанието по първата присъда не е изтърпяно, са уредени два случая на общ рецидив, в зависимост от извършеното второ престъпление и наложеното за него наказание. За двата случая на рецидив по чл. 27 е характерно, че и при този вид множество от престъпления се определя едно общо наказание лишаване от свобода, което задължително включва неизтьрпяното наказание по първата присъда, към което се присъединява изцяло или отчасти това по втората.

Разпоредбите на чл. 27 НК са общи, защото не посочват причината, поради която наказанието по първата присъда не е изтърпяно. Ето защо те не могат да намерят приложение, когато това се дължи на условно осъждане или на предсрочно условно освобождаване. В последните случаи не се определя общо наказание, а въпросът за изтърпяване на неизтърпяното наказание е изрично уреден и следва да се прилагат нормите за условно осъждане (чл. 68 – 69а НК), съответно за предсрочно освобождаване (чл. 70).

– По общото правило на чл. 27, ал. 1 НК съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е за срок по-малък от 5 години и второто престъпление не е извършено при условията на специален или опасен рецидив. В тези случаи определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

– Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 НК пък предвижда, че, когато второто престъпление е извършено при условията на повторност или на опасен рецидив, или наложеното за него наказание е лишаване от свобода е за срок, по-голям от пет години, второто наказание задължително трябва да се присъединява изцяло към неизтърпяното наказание по първата присъда. В тези случаи пак се получава едно общо наказание лишаване от свобода, а съдебната практика приема, че неговият размер тогава може и да надвишава 30 години.

– Втората основна хипотеза на общ рецидив е налице, когато деецът извърши престъпление, след като вече е изтърпял наказанието по предишната присъда. За тези случаи разпоредбата на чл. 27, ал. 3 НК предвижда наказанието, наложено за това престъпление, да се изтърпява изцяло.

  1. Повторностспоред действащата уредба на рецидива „предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление“ (чл. 28, ал. 1 НК). Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 НК обявява за специален рецидив и случаите, в които се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

а) Определение за специален рецидив – въз основа разпоредбите на чл. 28 и 30 НК специален рецидив или повторност е налице, когато деецът извърши престъпление от същия вид като това, за което вече е осъждан с влязла в сила присъда, ако в Особената част на НК е предвидено специално наказание и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по първата присъда.

По нашето право специалният рецидив не е пенитенциарен, защото за квалификацията на едно деяние като престъпление, извършено повторно, не е необходимо деецът да е изтърпявал наказанието по предходното осъждане. Достатъчен е само фактът на осъждането с влязла в сила присъда. За разлика от опасния рецидив, осъждането на дееца като непълнолетен също е основание за квалифициране на новото деяние като престъпление, извършено повторно.

б) Предпоставки за повторност

– двете престъпления да са от един и същи вид (също и различни състави на едно и също престъпление). Според разпоредбата на чл. 28, ал. 2 НК, когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост, също ще е осъществено първото условие за квалификация на второто престъпление като специален рецидив.

– да е предвидено и специално наказание за повторно извършване на престъпление от съответния вид.

– не трябва да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по първата присъда, като реабилитацията в този срок не изключва повторността. А когато изпълнението на наказанието по първото осъждане е отложено или деецът е предсрочно освободен от неговото изтърпяване, петгодишният срок започва от деня, в който е изтекъл определеният изпитателен срок (чл. 30, ал. 2 НК).

  1. Опасен рецидив.

а) Общи предпоставки за опасен рецидив – общите изисквания за квалификацията на едно престъпно деяние като опасен рецидив са три и са визирани съответно в разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30 НК.

– Преди всичко разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НК изисква в Особената част на кодекса да е предвидено по-тежко наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив. Такива разпоредби са предвидени за дванадесет вида престъпления. Те всички се отличават с това, че са умишлени престъпления от общ характер.

– На второ място е изискването от изтърпяване на наказанието по последната присъда да не са изминали пет години (чл. 30).

– Накрая законът предвижда, че при прилагане разпоредбите относно опасния рецидив се вземат предвид осъжданията на дееца за престъпления, извършени от него само като пълнолетен (чл. 29, ал. 2 НК).

б) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК – този текст обявява за престъпление, представляващо опасен рецидив това, което е извършено, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66. Специалните предпоставки са дадени кумулативно.

– Първата от тях визира предходното осъждане с влязла в сила присъда, което трябва да е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – такова, „за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.“ Правилно в съдебната практика се отбелязва, че изискването престъплението да е тежко се отнася само до това, за което деецът вече е осъждан, а не и за деянието, извършено след осъждането. Осъжданията за непредпазливи престъпления не се вземат предвид, дори и те да са тежки.

– На второ място е необходимо с предходното осъждане да е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година.

– И накрая изпълнението на наказанието, наложено с първата присъда, не трябва да е отложено поради условно осъждане. Този вид рецидив също не е пенитенциарен. защото законът изисква само да е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не и деецът да го е изтърпял.

в) Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК – втората хипотеза на опасен рецидив ще е налице, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. И тук специалните предпоставки са посочени в закона кумулативно.

– На първо място се предвижда субектът да е осъждан два или повече пъти. Законът има предвид най-малко две отделни осъждания, постановени с отделни присъди и без това да е станало при условията на чл. 25 НК.

– Второто изискване е на дееца да са наложени най-малко две наказания лишаване от свобода. Но за този вид опасен рецидив няма значение какъв е размерът на наложените наказания лишаване от свобода. За осъждани на лишаване от свобода съдебната практика приема и лицата, на които наложеното наказание поправителен труд е заменено с лишаване от свобода по реда на чл. 43, ал. 7 и 8, съответно на чл. 48, ал. 6 НК.

– Необходимо е осъжданията да са за умишлени престъпления от общ характер.

– Най-малко с една от предходните присъди да е постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. За този вид опасен рецидив също не е необходимо деецът действително да е изтърпявал наказанието лишаване от свобода.

– Във връзка с рецидива по чл. 29, ал. 1, б. „б“ трябва да се пос¬чи и още една особеност, свързана с петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 НК. Съдебната практика приема, че е необходимо петгодишният срок да не е изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията най-малко по две от предишните присъди.

г) Отношение между рецидива по  29, ал. 1, б.  „а“   и   29, ал. 1, б.   „б“ –  възможно е дадено деяние да осъществява едновременно изискванията и за двете хипотези на опасен рецидив. В практиката се приема, че те не се изключват взаимно, а могат да съществуват едновременно, ако всички предвидени в тях условия са налице.

д) Наказателноправни последици от осъждане за престъпление, представляващо опасен рецидив:

– Първата от тях е визирана в чл. 27, ал. 2 НК. Ако деецът не е изтърпял наказание по предходно осъждане, ще изтърпява общо наказание лишаване от свобода, което по размер ще е равно на неизтърпяното наказание и новото наказание (чл. 27, ал. 2 НК).

– Втората неблагоприятна за дееца последица е уредена в чл. 26 НК, визираща съвкупност от престъпления, представляващи опасен рецидив. Става дума за извършени две или повече престъпления, всяко от което е осъществено след осъждане с влязла в сила присъда при условията на чл. 29, ал. 1 НК, но при положение, че за новите престъпления деецът все още не е осъждан. При това положение няма му да се определя само едно общо наказание, а за всяко престъпление той ще получи отделно наказание и ще изтърпява всички наложени му наказания едно след друго.

– Накрая по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив не се прилага условно предсрочно освобождаване (чл. 70, ал. 2 НК).

е) Отношение между опасен рецидив и повторност . Чл. 29, ал. 3 НК предвижда, че когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и е извършено деяние, което осъществява признаците на двата състава, то следва да се квалифицира като опасен рецидив.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: