13. Съвкупност от престъпления – видове, наказуемост.

Съвкупност от престъпления

 

Същност (чл. 23, ал. 1 НК). Идеална съвкупност, основни белези; привидна идеална съвкупност. Реална съвкупност, същност и видове, отграничаване от рецидив и от продължаващо престъпление. Наказуемост при съвкупност от престъпления, основен принцип (чл. 23, ал. 1 НК), корективи на основния принцип (чл. 23, ал. 2 и 3; чл. 24 и чл. 25 НК).

 

1. Същност на съвкупността от престъпления – легално определение за съвкупност от престъпления дава разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК. Такава е налице, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
2. Реална съвкупност от престъпления.

а) Определение – разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК определя разглеждания вид съвкупност като хипотеза, при която едно лице, с две или повече отделни деяния осъществява две или повече отделни престъпления, но преди да е осъждано с влязла в сила присъда за което и да е от тях.

б) Особености на реалната съвкупност от престъпления:

– субектът е едно и също лице.

– всички престъпления са осъществени с две или повече отделни деяния. Деецът взема отделно решение за всяко от деянията и с тях той преследва различни цели.

– всяко от деянията осъществява състава на отделно престъпление, т.е. субектът извършва две или повече престъпления. Така например едното от деянията може да представлява кражба по чл. 194, ал. 1 НК, второто – обсебване по чл. 206, третото – грабеж по чл. 198 и т.н. Всяко от тях е насочено срещу самостоятелен непосредствен обект.

– при осъществяване на деянията деецът не е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това изискване на закона ще е налице и когато субектът извърши няколко престъпления след предходно осъждане, но то не е за посегателство, включено в съвкупността.

– Реалната съвкупност от престъпления следва да се различава от някои сродни хипотези.

– няма съвкупност, а само едно престъпление, когато съвкупността е въздигната в самостоятелно посегателство, както е това например във връзка с умишленото убийство по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК.

– престъплението е само едно и следователно няма да има реална съвкупност, когато се касае до сложно (съставно) престъпление, защото отделните актове, включени в него, макар и да са въздигнати като самостоятелни посегателства, съставляват единно престъпление.

– няма реална съвкупност, когато деянията осъществяват състави на престъпления, насочени срещу един и същ непосредствен обект, например подбуждане и подбудителство към едно и също лъжесвидетелство, приготовление и опит към едно и също престъпление, злепоставяне и телесна повреда вследствие реализиране на предизвиканата с първото опасност и т.н.

в) Видове реална съвкупност :

–  Еднородна реална съвкупност – при еднородната реална съвкупност , всички престъпления, включени в нея, са от един и същи вид, например деецът е изнасилил няколко жени, причинил телесни повреди на различни лица.

Еднородната реална съвкупност се различава от продължаваното престъпление по това, че между отделните деяния няма обективната и субективна връзка, която съществува между деянията при продължавано престъпление. Така вместо да се засяга само един конкретен обект, посегателствата увреждат или застрашават различни, макар и еднородни обществени отношения. Поради това продължаваното престъпление е само едно, а при еднородна реална съвкупност имаме две дори повече отделни престъпления.

– Разнородна е реалната съвкупност, когато включените в нея престъпления са от различен вид, примерно деецът е извършил кражба и е причинил телесна повреда.

3. Идеална съвкупност от престъпления – в теорията и практиката вторият вид съвкупност се нарича и идеална или формална, защото множеството престъпления се осъществяват само с едно деяние.

а) Понятие за идеална съвкупност – разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК определя идеалната съвкупност като хипотеза, при която „с едно деяние са извършени няколко престъпления“.

б) Основни особености на идеалната съвкупност :

– За да има идеална съвкупност е необходимо от обективна страна деецът да е осъществил само едно деяние. За да разграничим единичното деяние от случаите на осъществени две или повече деяния е необходимо да имаме предвид:

– телодвиженията като система, съответно тяхното отсъствие при бездействието, са осъществени въз основа на едно конкретно решение за изменение на определени елементи от действителността.

– всички телодвижения, съответно тяхното отсъствие, са насочени към постигане на една конкретна цел

– деецът осъществява всички телодвижения (респективно тяхното отсъствие) при определени условия на време, място и обстановка.

– Деецът е осъществил две или повече престъпления. Този елемент на съвкупността ще бъде осъществен при наличието на две предпоставки:

– макар и деянието да е само едно, то обективно е насочено срещу различни непосредствени обекти. Така деецът уврежда или застрашава различни по характер обществени отношения, например нечия телесна неприкосновеност и същевременно реда и общественото спокойствие.

– деянието трябва да осъществява основните състави на различни по вид престъпления , в дадения пример – тези на телесна повреда и на хулиганство.

в) Привидна идеална съвкупност – под „привидна идеална съвкупност“ се разбира положението, при което деянието осъществява само едно престъпление, макар и привидно да са осъществени съставите на различни престъпления. В тези случаи няма множество престъпления, а само една престъпна проява и на дееца съответно ще бъде наложено само едно наказание.

-Тя ще е налице преди всичко когато непосредствените обекти на съответните престъпления се намират в отношение на поглъщане:

– когато единичното деяние осъществява основен и квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление, непосредственият обект на втория по необходимост включва и обществените отношения, обект на посегателство по основния състав. Например убийството на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му ще погълне това по чл. 115 НК. В тези случаи съвкупността е привидна, защото деянието обективно не е насочено срещу различни обществени отношения.

– когато единият състав има допълнителна функция спрямо другия от гледна точка закрилата на съответните обществени отношения. Така например приготовлението към убийство по чл. 117 НК е насочено срещу същия непосредствен обект като самото убийство, за което деецът създава съответни условия.

– когато е извършено сложно (съставно) престъпление, защото негов непосредствен обект са различни по характер обществени отношения. Примерно грабежът винаги засяга както личността на жертвата, така и условията за нормално упражняване правото на собственост.

– При алтернативност на съставите също се касае до привидна идеална съвкупност. Това отношение между тях съществува, когато може да бъде осъществен само един от двата състава, така, че се изключва възможността да се осъществи другия. Така например ако деецът е взривил един имот, в следствие на което същият е започнал и да гори, няма да е налице съвкупност между престъпленията палеж по чл. 330 и взривяване по чл. 333 НК.

г) Разграничение между идеална и реална съвкупност

– Общото между тях е на първо място в обстоятелството, че деецът засяга отрицателно обществени отношения, които са непосредствен обект на различи престъпления. Освен това върху субекта не е въздействано чрез наказателна принуда.

– Различието между двата вида съвкупности е в броя на деянията чрез които се осъществяват съставите на отделните престъпления.

4.Наказуемост при съвкупност от престъпления – Погледнато исторически и сравнителноправно, познати са няколко принципа относно наказуемостта при съвкупност от престъпления. Общото между тях е, че винаги се възприема правилото, според което за всяко престъпление се определя отделно наказание по общите правила за индивидуализацията на наказанията. Различията в подходите са свързани със законодателните решения относно изпълнението на така наложените наказания.

а) Принципът за кумулиране на наказанията предполага всички наложени наказания да бъдат изпълнени. Такова решение на въпроса е в съответствие с изискването за пълната реализация на наказателната отговорност и с това у дееца да не остане впечатлението, че за някои от извършените престъпления остава ненаказан. Но неговото възприемане може да противоречи в определени случаи на хуманизма на наказателното право и на целите на наказанието и на наказателната политика на държавата.

б) Вторият познат принцип е този за поглъщане на по-леките наказания от по-тежките. Това означава, че за всяко престъпление на дееца ще бъде наложено отделно наказание, но той ще изтърпи само най-тежкото от тях. Този принцип съответства на необходимостта да се използва минимум принуда за поправянето на осъдения, но може да създаде у него впечатление, че за част от извършените престъпления той остава ненаказан.

в) Накрая третият принцип е този за увеличаване на наложеното най-тежко наказание, като се изпълнява само така увеличеното наказание. Той в някаква степен отговаря на изискването за използване на минимум принуда, като коригира възможността деецът да остане с впечатление, че за някои от престъпленията е останал ненаказан.

г) Българският НК възприема в някаква степен и трите принципа в зависимост от вида на наложените наказания.

– Поглъщане на по-леките наказания от по-тежкото

– Основно правило относно наказуемостта при съвкупност от престъпления по българското наказателно право е това за поглъщане на по-леките от наложеното най-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК предвижда, че в случаите на идеална или реална съвкупност от престъпления „съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.“

– Приложението на основното правило по чл. 23, ал. 1 НК не създава проблеми, когато наложените наказания са от един и същи вид, например лишаване от свобода или лишаване от еднакви права за различни срокове. По-особено е положението, когато наказанията са различни по вид, примерно лишаване от свобода и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, защото с различните видове наказания се преследват различни цели. Ето защо в НК са предвидени известни корективи и изключения от основното правило, като някои от видовете наказания могат да бъдат присъединявани към наложеното най-тежко наказание.

– Присъединяване на наложените наказания. Под „присъединяване на наложените наказания“ се разбира тяхното изпълнение наред с наложеното най-тежко наказание или след като последното бъде изпълнено. В закона са предвидени случаи, когато присъединяването е задължително и такива, когато то може да се прави по преценка на съда.

– Задължително присъединяване на наложените наказания се предвижда в зависимост от вида на по-леките от тях. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 НК задължително присъединяване към наложеното най-тежко наказание е предвидено за : обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1 точки 6, 7 и 9 НК. Ако са наложени няколко еднакви наказания, ще се присъедини задължително само това, което е за най-дълъг срок.

– Присъединяване по преценка на съда се предвижда за имуществените наказания глоба или конфискация, при това те могат да се присъединят изцяло или отчасти към най-тежкото наказание (чл. 23, ал. 3 НК).

– Увеличаване на общото най-тежко наказание – под „увеличаване на общото най-тежко наказание“ се разбира увеличаване на неговия размер по преценка на съда, но при условия, посочени изрично в закона. Тази възможност е предвидена в нашия НК като коректив на общото правило по чл. 23, ал. 1 НК по две съображения. Първото от тях цели да компенсира отрицателния ефект от поглъщането на по-леките наложени наказания от най-тежкото, свързан с възможното впечатление у осъдения, че за част от престъпленията е останал ненаказан. На второ място наказанието винаги има възмезден характер и поради това обществото е заинтересовано деецът да получи възмездие за всяко престъпление.

Разпоредбата на чл. 24 НК предоставя на съда възможност да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, когато наложените наказания са от един и същ вид, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

– Определяне на наказание с отделни присъди. Разгледаните по-горе правила за наказуемост при съвкупност от престъпления ще се приложат и в тези случаи, независимо от обстоятелството, че наказанията се определят с различни присъди (чл. 25, ал. 1 НК), т.е. в крайна сметка ще се стигне до определяне на едно общо наказание, съответно увеличено или към което ще се присъединят и по-леки наказания от друг вид. Компетентен да го постанови е съдът, който е постановил последната присъда.

При определяне на наказанията с отделни присъди е възможно някое от тях вече да е изтърпяно от дееца изцяло или отчасти. И именно защото той трябва да изтърпява само едно наказание; това, което вече е изтърпял, следва да се приспадне от определеното най-тежко общо наказание.

– По начало такова приспадане е възможно, когато наказанията са от един и същи вид, но с различен размер, например лишаване от свобода за различни срокове (чл. 25, ал. 2 НК). При такава хипотеза общото наказание ще бъде това, чийто размер е най-голям.

– Законът предвижда и приспадане на пробацията от лишаване от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

– Във връзка с приложението на чл. 25 НК може да се постави и въпросът за наложени наказания, които вече не могат да бъдат изпълнени.

– Такава хипотеза е възможна, когато изпълнението на съответното наказание е погасено по давност (чл. 82 НК), когато деецът е освободен от това наказание поради амнистия или когато съответният вид наказание е отпаднало от системата на наказанията поради изменение на НК. В тези случаи наложените наказания не подлежат на изпълнение и те не следва да бъдат взети предвид при определяне на общото наказание.

– Не подлежи на изпълнение и наказание, изцяло опростено чрез помилване, поради което то също не може да се взема предвид при определяне на общото наказание при съвкупност от престъпления.

– За приложението на чл. 25 НК няма ограничения във времето. Неговите разпоредби могат да бъдат приложени в който и да е момент и по искане както на обвинението, така и на самия деец.

– Накрая в закона е уреден и въпросът за това как следва да се постъпи, когато при определяне на едно или няколко от наказанията е постановено отлагане на неговото изпълнение или замяната му с възпитателна мярка (чл. 25, ал. 4 НК). В тези случаи съдът следва да постъпи съобразно общите критерии за индивидуализацията на наказателната отговорност.