11. Съучастие в престъпление – основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост.

.    Съучастие в престъпление

 

Същност, обективна и субективна страна на съучастието. Основни форми на съучастие (чл. 20, ал. 1 НК) и отношението между тях. Основание за наказателната отговорност на съучастниците. Съучастие и особени форми на задружна престъпна дейност.

 

1.Определение за съучастие – законът не дава легално определение на общото понятие за съучастие. В чл. 20, ал. 1 НК са посочени изчерпателно само неговите форми. В доктрината и съдебната практика съучастието се определя като съвместна, задружна и умишлена дейност на две или повече лица за осъществяване на едно престъпление.

2.Същност на съучастието.

а)Обективна страна на съучастието – при съучастието е налице поведение на две или повече лица за осъществяване на дадено умишлено престъпление. Според формата, която е приело участието в дадено престъпление, можем да отграничим две основни хипотези.

– Преди всичко деецът може да е участвал в самото изпълнение на престъплението, като така той пряко и непосредствено въздейства върху обекта на посегателството, например да отнеме вещта при кражбата, да упражнява принуда при изнудването и т.н.

– Освен това съучастникът може и само да допринесе за извършване на престъплението, без да участва в неговото изпълнение, като мотивира извършителя или като го улесни.

б) Субективна страна на съучастието – съучастието е възможно само при умишлено престъпление. От субективна страна особеното при разглежданата форма на задружна престъпна дейност е в общността на умисъл на всички съучастници. Общ умисъл за съучастие ще има, когато всеки съучастник е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези които ще последват от деянията на другите съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал или се е съгласил с извършването на престъплението или с настъпване на неговите престъпни последици. Общият умисъл тук включва два компонента – умисъл за съответния вид престъпление и умисъл за съучастие.

– Умисълът за съучастие може да бъде както пряк, така и косвен. Това се отнася само до отношението на отделния съучастник към самото съучастие.

-Когато дадено лице действа с пряк умисъл за съучастие, то предвижда участието в престъплението на най-малко още едно лице, съзнава общественоопасния характер на неговото поведение и цели поне още едно лице да участва в осъществяване на престъплението.

-Евентуалният умисъл за съучастие се отличава от прекия само от гледна точка на волевия момент. Когато съучастникът действа с косвен умисъл, той също предвижда поведението на останалите лица и съзнава общественоопасния му характер, но се съгласява с това възможно участие, без пряко да го цели.

– Що се отнася до съдържанието на умисъла за извършеното престъпление, неговата форма и съдържание ще зависят от вида на осъщественото престъпление. Така, ако престъплението примерно е кражба, умисълът за него винаги ще бъде пряк.

– Интелектуалният момент на общия умисъл включва интелектуалния момент на съответното престъпление и представи относно участието на другите лица.

– Това означава преди всичко, че всеки съучастник предвижда общественоопасните последици на своето деяние, предвижда деянията на останалите съучастници и последиците, които ще последват от неговото собствено и от тяхното поведение.

– Наред с това е необходимо съучастникът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и на деянията на останалите съучастници.

– Волевото отношение при съучастие се изразява в желанието или в съгласието с извършване на престъплението или с настъпване на неговите престъпни последици.

3.Форми на съучастие – съучастието винаги се проявява в определени форми, посочени в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 НК: извършителство, подбудителство и помагачество.

а)Извършителството е основна форма на съучастие, без която то е невъзможно.

б)Подбудителството и помагачеството зависят от това, дали извършителят ще започне изпълнението на престъплението. От друга страна съучастие ще има само, когато наред с извършителството, е осъществено и поне една от другите две форми на съучастие -подбудителство или помагачество.

4.Основание за наказателната отговорност на съучастниците.

Според българското наказателно право всички съучастници носят наказателна отговорност за извършеното от тях. Основание за това законодателно решение е обстоятелството, че всеки от съучастниците има обективен принос било за извършване на престъплението от извършителя, било защото участва в самото изпълнение на престъплението, а от субективна страна – умишлено допринася за увреждане или застрашаване на съответните обществени отношения.

5.Съучастие и особени форми на задружна престъпна дейност.

Съучастието по смисъла на чл. 20 НК следва да се разграничава от формите на задружна престъпна дейност, т.е. от случаите на умишлено участие на две или повече лица в осъществяване на даден вид престъпление, предвидени в състав от Особената част на НК.

а) Една от особените форми на задружна престъпна дейност се нарича необходимо съучастие. При нея естеството на престъплението е такова, че то може да бъде извършено само ако в изпълнителното деяние участват най-малко две лица, като например участието в престъпна група или тълпа, кръвосмешението. В тези случаи поведението на всеки субект е необходимо условие за осъществяване поведението на останалите. Поради това и отговорността им е взаимно обусловена.

б) Съизвършителството в някои видове престъпления е предвидено в Особената част на НК като квалифициращо обстоятелство за тях, като например за изнасилване, кражба, грабеж, измама, длъжностно присвояване и други. Законодателят е преценил, че участието на две или повече лица в изпълнението им винаги повишава обществената опасност на съответния вид посегателство.

6.Съучастие и съпричиняване.

Съучастието и съпричиняването си приличат по това, че от обективна страна поведението на две или повече лица се намира в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Но при съпричиняването отсъства общност на умисъла. От субективна страна съпричинителите действат по непредпазливост или умишлено, като в последния случай отделният субект не знае за поведението на останалите. Поради това и отговорността на всеки от съпричинителите няма връзка с поведението на останалите.

 

  Извършителство и съизвършителство

 

Същност на извършителството, обективна и субективна страна (чл. 20, ал. 2 НК). Непосредствено и посредствено извършителство. Съизвършителство (чл. 93, т. 12 НК), същност и видове; съизвършителство при престъпленията с особен субект.

 

1.Извършителство и Съизвършителство – извършителството и съизвършителството са тези видове съучастие, при които деецът осъществява изпълнението на едно престъпление.

2.Извършителство – според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 НК извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. Извършителството е основна форма на съучастие, без чието осъществяване не може да възникне отговорността на останалите съучастници. Когато в състава на престъплението е предвидено то да се извършва от особен субект, извършител може да бъде само лице, което притежава съответното специално качество. Но подбудителство или помагачество към такова престъпление може да се осъществи и без тези съучастници да притежават това качество.

а)От обективна страна извършителството е участие в самото изпълнение на престъплението. Началото на изпълнението започва, когато извършителят пряко и непосредствено се насочи към осъществяване на намисленото престъпление. Неговото поведение именно съставлява изпълнителното деяние на съответното престъпление, а при резултатните посегателства то причинява и престъпните последици. Едва след началото на изпълнението възниква и отговорността на останалите съучастници.

б)От субективна страна съдържанието на общия умисъл при извършителство се характеризира с това, че извършителят предвижда общественоопасните последици на своето деяние, като съзнава неговия общественоопасен характер и иска или се съгласява с настъпването на резултата на престъплението, което извършва. Наред с това той съзнава, че умишлено е мотивиран или улеснен за извършване на престъплението от друго лице.

в)Извършителството като форма на съучастие трябва да се отличава от посредственото извършителство, което не е съучастие. За посредствено извършителство говорим в случаите, когато деецът съзнателно мотивира някое трето лице да извърши изпълнителното деяние на едно умишлено престъпление, при което обаче от фактическия извършител на деянието не може да се търси наказателна отговорност. По този начин това лице се явява само оръдие на престъпника. Практически можем да различим два варианта на посредствено извършителство.

– При първия от тях посредственият извършител умишлено мотивира едно наказателно неотговорно лице (т.е. малолетен или невменяем) да осъществи изпълнението на престъплението.

– Възможно е обаче като оръдие да се използва и наказателноотговорно лице, като деецът го мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла. Лицето, използвано като оръдие, може да действа невиновно или по непредпазливост. Така например използваното лице може да вземе една вещ и да я предаде на посредствения извършител, като погрешно мисли, че тя е негова собственост.

3. Съизвършителство – съизвършителството е легално определено в чл. 93, т. 12 НК, според която разпоредба престъплението е извършено от две или повече лица, когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица.

а) От обективна страна за съизвършителството е характерно, че е налице участие на две или повече лица в самото изпълнение на престъплението. Това означава, че всеки един от съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние, като конкретният принос на всеки от тях ще зависи от общия им замисъл и неговото реално изпълнение.

В зависимост от последователността на задружната престъпна дейност различаваме едновременно и последователно съизвършителство и такова при разпределение на ролите.

– Едновременно съизвършителство е налице, когато съизвършителите осъществяват признаци от изпълнителното деяние по едно и също време, примерно като изнасят заедно от помещението открадната вещ, като нанасят заедно побой на жертвата и други подобни.

– Последователно е съизвършителството, при което съизвършителите осъществяват елементи от изпълнителното деяние един след друг, например като единият от тях преодолява преградата, а другият отнема вещите при една взломна кражба.

– За съизвършителство при разпределение на ролите пък говорим, когато всеки един от съучастниците се намира на местопрестъплението и върши нещо съществено от гледна точка на конкретния замисъл на съизвършителите, съставляващо елемент от изпълнителното деяние на съответното престъпление. Като пример могат да се посочат случаите, когато единият от тях държи жертвата, а другият й нанася ударите.

– Съизвършителството в престъпление, осъществено при някоя от формите на усложнена престъпна дейност, може да разкрива известни особености. Възможно е при тези от тях, чието изпълнително деяние включва два или повече акта, всеки съизвършител да извърши само един от актовете. Но, при съответната координация и при наличие на общ умисъл, те заедно ще осъществят престъплението. Така например единият от тях може само да упражнява принудата при грабежа, а другият да отнеме вещите от пострадалия. В случай, че е необходимо особено качество, за да може да се осъществи само единият от актовете при усложнена престъпна дейност, достатъчно е само един от съизвършителите да има това качество. Примерно при изнасилване деецът трябва да е от мъжки пол, за да може да се съвкупи с пострадалата, но това качество е без значение за участието в упражняване на принудата.

б) От субективна страна съдържанието на общия умисъл при съизвършителство се изразява в това, че всеки съизвършител предвижда общественоопасните последици на извършваното от него деяние, съзнава, че го осъществява съвместно с друго лице, което също действа умишлено, съзнава общественоопасния характер на деянията и иска или се е съгласява с настъпването на престъпния резултат от тях

   Подбудителство и помагачество

 

Същност на подбудителството (чл. 20, ал. 3 НК), обективни и субективни елементи. Разграничение на подбудителството от посредствено извършителство, от подбуждане и от явно подбуждане към престъпление. Същност на помагачеството (чл. 20, ал. 4), обективна и субективна страна, видове помагачество. Разграничение на помагачество от извършителство, от подбудителство, от укривателство и от допустителство.

1.Подбудителство и помагачество – подбудителството и помагачеството, наричани още съучастие в тесен смисъл, са такива негови форми, при които съучастникът само допринася за осъществяване на престъплението, без да участва пряко в неговото изпълнение.

2. Подбудителство.

а) Същност на подбудителството – разпоредбата на чл. 20, ал. 3 НК постановява, че „подбудител е този, който умишлено е склонил другиго лице да извърши престъплението“

б) От обективна страна подбудителството е склоняване, т.е. въздействие върху психиката на извършителя по начин, че у последния възниква решение за извършване на престъплението. Поради своето естество тази форма на съучастие може да се извърши само чрез действие. Възможно е последното да се прояви по различни начини: чрез даване на съвет, като увещание, чрез използване на физическа или психична принуда, чрез злоупотреба с власт или използване на зависимост, чрез обещаване или даване на материална облага и т.н. До началото на склоняването извършителят няма оформено решение за извършване на престъпното деяние. Умисълът у него възниква именно като следствие от въздействието на подбудителя. Поради това подбудителството е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението.

в) От субективна страна умисълът за подбудителство включва предвиждане, че у извършителя може да възникне решение за извършване на престъплението, като подбудителят иска или се съгласява с това. Освен това той предвижда общественоопасните последици, които ще последват от деянието на извършителя, съзнава общественоопасния характер на това деяние и иска или се съгласява с неговия престъпен резултат.

г) Отношение на подбудителството към посредственото извършителство и подбуждането към престъпление .

-Подбудителството и разгледаното по-горе посредствено извършителство си приличат, защото и в двата случая деецът оказва известно психично въздействие върху другиго. Същевременно, както подбудителят, така и посредственият извършител, не осъществяват лично елементи от изпълнението на престъплението.Но посредственото извършителство и подбудителството се различават по това, че в първия случай мотивираното лице е наказателно неотговорно или извършва деянието без умисъл за съответното престъпление, докато извършителят и подбудителят действат с общ умисъл.

-Подбуждането към престъпление е особен вид престъпна дейност, въздигната като самостоятелно престъпление. И в двата случая деецът въздейства психично върху едно трето лице, като цели да го мотивира към осъществяване на конкретно престъпление, както е това например при подбуждане другиго към убийство по чл. 117, ал. 2 НК или към лъжесвидетелство по чл. 293 НК. Но за подбуждането към престъпление е характерно, че лицето което се склонява, не е взело решение и не извършва престъплението, докато при подбудителството то взема съответното решение и го изпълнява. Подбуждането и подбудителството към дадено престъпление са насочени обективно към един и същ непосредствен обект, но първото само го поставя в опасност. Поради това и подбудителството, като форма на съучастие в престъплението, поглъща подбуждането.

– Подбудителството и явното подбуждане към престъпление се различават по това, че при последното деецът оказва въздействие върху неопределен кръг лица с цел да ги мотивира да извършат престъпление от даден вид, например против националното или расовото равенство (чл. 162, ал. 1 НК), против Република България (чл. 108, ал. 1) и други. Но лицата, предмет на явното подбуждане, не вземат целеното от дееца решение и не осъществяват съответното посегателство.

3. Помагачество е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 НК обявява за помагач този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

а) Обективна страна на помагачеството.

-то е улесняване извършването на престъпление, т.е. че при този вид съучастие се дават условия, които в някаква степен благоприятстват извършителите. Най-често помагачеството се осъществява чрез действие. Макар и рядко, възможно е улесняването да се дължи и на бездействие, когато съществува „предварително или случайно, изрично или мълчаливо съгласуване на проявите“ между извършителя и помагача. В тези случаи помагачът е длъжен да извърши определено действие, което е от естество да противодейства на престъплението и което той съзнателно не извършва, като например да включи алармена инсталация, да заключи дадено помещение, да вдигне тревога и други.

– в определението по чл. 20, ал. 4 НК примерно се посочват неговите проявни форми, най-често срещани в живота: даване на съвети или разяснения, обещание да се окаже известна помощ след деянието, осигуряване средствата на престъплението, отстраняване на спънки.

– От гледна точка момента на изпълнение на престъплението помагачеството може да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на извършителя, защото само до този момент помагачът може да допринесе за осъществяване на престъплението.

б) Субективна страна на помагачеството – умисълът на помагача се изразява в това, че той предвижда извършването на престъплението и неговите общественоопасни последици, като съзнава, че деянието му улеснява извършителя. Във волево отношение той цели или се съгласява с улесняването и с извършването на престъплението, като иска или допуска и неговия престъпен резултат.

в)Видове помагачество:

– При физическото помагачество съучастникът изменя елементи от съществуващата действителност и така я прави по-благоприятна за завършване на престъплението: отстраняване на спънки, набавяне на средствата, превозване до местопрестъплението, наблюдение или предупреждение за приближаване на трети лица, създаване на пречки за охраната или за намеса на органите на властта и други.

– Интелектуалното помагачество пък е улесняване на извършителя чрез въздействие върху неговата психика, но при оформено вече решение за извършване на престъплението: съветите или разясненията относно отделни обстоятелства, свързани с престъплението, например помагачът може да осведоми извършителя къде се намира вещта, как да отключи вратата, каква е охраната на даден обект, какви са навиците на жертвата и други; обещанието да се даде помощ след деянието.

г) Отношение на помагачеството към другите форми на съучастие

– Помагачеството се различава от съизвършителството по това, че съизвършителят са намира на местопрестъплението и върши нещо съществено от гледна точка на конкретния замисъл за извършване на престъплението, докато помагачът само улеснява извършителя, без да участва в самото изпълнение.

– Някои форми на интелектуално помагачество трябва да се отличават от подбудителството. Разликата е в това, че помагачът няма отношение към формирането на умисъла, докато подбудителят предизвиква именно вземане на решение от извършителя да осъществи престъплението.

г) Отношение на помагачеството към укривателството и допустителството

– Укривателството може да бъде лично или вещно и следва да се различава от случаите на помагачеството. При помагачество обещанието за помощ след деянието се дава преди неговото извършване и деецът е улеснен поради по-голямата сигурност при извършване на деянието, докато укривателството се извършва след като деянието е осъществено и укривателят узнава за престъплението след неговото реализиране.

– От обективна страна помагачеството улеснява извършителя на едно престъпление и се явява участие в него. Докато укривателството затруднява само неговото разкриване и евентуалното възстановяване на щетите от него и между него и основното престъпление не съществува причинна връзка.

– От субективна страна извършителят и помагачът действат с общ умисъл, докато за укривателството е характерно, че умисълът на дееца се формира след като престъпната дейност, предхождаща укривателството, вече е осъществена.

– Допустителството е особено посегателство, при което деецът не се противопоставя на извършването на престъпление, когато е правно задължен да стори това. От обективна страна допустителят наистина улеснява чрез своето бездействие извършването на престъплението от другото лице. Но от субективна страна отсъства общ умисъл между допустителя и извършителя на престъплението. В случай, че такъв възникне, допустителството ще прерасне в съучастие.

4. Отношение междъ отделните форми на съучастие – съучастието е задружна престъпна дейност на множество лица и поради това е възможно някое от тях да е осъществило поведение, което да разкрива обективните и субективни особености на повече от една форма на съучастие. Това не може да бъде основание за налагане на две или повече наказания.

а)Извършителството е най-значимата форма на съучастие. Ето защо поведението, в което се е изразило участието под формата на извършителство и друга форма на съучастие, ще се квалифицира като извършителство, но другото участие следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието.

б) Съучастието в съучастие е дейност, която не е насочена пряко към извършителя, а към друг съучастник. В съдебната практика се приема съвсем основателно, че такава дейност без съмнение също е съучастие в извършеното престъпление. Съучастието в съучастие може да се прояви в няколко разновидности.

– възможно е да има подбудителство към подбудителство, т.е. умишлено мотивиране на едно лице от своя страна то да склони другиго да извърши престъплението. В тези случаи и двамата ще понесат наказателна отговорност като подбудители.

– Подбудителството към помагачество пък е умишлено мотивиране на едно лице то от своя страна да улесни извършителя при осъществяване на престъплението, например като набави средствата или предостави някаква информация. В такъв случай деецът пак ще отговаря като подбудител.

– При помагачеството към подбудителство се касае до умишлено улесняване на подбудителя да мотивира извършителя към престъплението, примерно като се предостави на подбудителя компрометираща информация за бъдещия извършител. Такова участие в престъпната дейност се квалифицира като помагачество.

– възможно е да има и помагачество в помагачество, когато деецът умишлено улеснява другиго той от своя страна да създаде благоприятни условия за извършване на престъплението, например когато единият достави материалите и инструментите, с които другият изготвя средствата на престъплението. В тези случаи и двамата ще отговарят като помагачи.

    Наказуемост на съучастниците

 

Принципът за наказуемост на съучастниците (чл. 21, ал. 1 НК). Характер и степен на съучастие. Особености във връзка с наказуемостта на подбудителя и на помагача (чл. 21, чл. 24, чл. 58 б НК). Самоволен отказ от съучастие (чл. 22 НК).

 

1.Принципът за наказуемостта при съучастие – принципното положение относно наказуемостта на различните форми съучастие включва три момента.

На първо място, законът предвижда всички съучастници да се наказват, защото всеки от тях умишлено е допринесъл за извършване на престъплението или е участвал умишлено в неговото осъществяване.

Вторият момент отчита обстоятелството, че при съучастие на няколко лица в осъществяване на едно конкретно престъпление индивидуалният принос на всеки съучастник на практика винаги е различен.

На трето място трябва да се отбележи, че са предвидени особени правила за наказуемостта на подбудителството и помагачеството и за самоволен отказ при тези форми на съучастие. Законът отчита, че подбудителят и помагачът не участват в самото изпълнение на престъплението и поради това са възможни различни особени, но типични хипотези, които са решени легално.

Общото правило за наказуемостта на съучастието е формулирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 НК, която предвижда всички съучастници да се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

а) Характерът на съучастието се определя от неговата форма – дали то е извършителство (съответно съизвършителство), подбудителство или помагачество. Когато едно лице участва в престъплението в няколко форми, това се отчита при индивидуализацията на неговото наказание.

б) Степента на участие отразява количествения принос на съучастника за осъществяване на престъплението. Установяването на степента на участие е фактически въпрос.

 

2. Особености при опрделяне на накзанието на подбодителя и на помагча – предвидени са в разпоредбите на чл. 21, ал. 2-4 и на чл. 58, б. „б“ НК.

а) Наказуемост на подбудителството и на помагачеството при ексцес на извършителя

– С понятието „ексцес на извършителя“ се обозначават случаите, когато той е извършил нещо повече или нещо различно от това, което се обхваща от общия умисъл на съучастниците. Тази възможност има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НК, когато постановява, че подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.

– Но от друга страна отговорността на подбудителя и на помагача е обективно обусловена от това, което конкретно е осъществено от извършителя, защото степента на засягане на обекта ще зависи от действително извършеното. Ето защо, ако извършителят е осъществил нещо по-малко от това, което се обхваща от общия умисъл, отговорността на останалите съучастници ще се ограничи само до това, което е извършено действително.

б) Наказуемост на подбудителството и помагачеството при особени обстоятелства

– Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 НК визира хипотезата, при която законът въвежда извършеното деяние в престъпление поради определено лично свойство или отношение на дееца. Предвидено е, че в тези случаи подбудителят и помагачът ще отговарят за това престъпление, макар и за тях тези обстоятелства да не са налице.

– Под „лично свойство на дееца“ се разбира особеност, свързана с личността на извършителя, която е необходимо условие за извършване на престъплението. Например извършител на изнасилване може да бъде само лице от мъжки пол, но негов подбудител или помагач може да бъде и жена.

– А „отношение на дееца“ означава негово участие в особени обществени отношения, което е предпоставка за извършване на този вид престъпление. Като пример може да се посочи длъжностното присвояване по чл. 201 НК.

– В чл. 21, ал. 4 НК пък е уреден въпросът за значението на особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците. Те не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

– Накрая законът отчита и това, че при помагачество степента на участие на дееца понякога е твърде малка, при което и най-лекото предвидено наказание може да се окаже несъразмерно тежко. За тези случаи разпоредбата на чл. 58, б. „б“, във връзка с чл. 55 НК предвижда възможност за съда да определи наказание под най-ниския предел на предвиденото в Особената част на НК или да го замени с по-леко.

3.Самоволен отказ от съучастие.

Подобно уредбата на опита и приготовлението, тази относно съучастието също предвижда ненаказуемост на съучастника, който по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие в престъплението. Отказът може да бъде направен преди да започне изпълнението или след неговото начало, но преди довършване на престъплението, когато обектът още не е увреден.

а) Отказ от извършителство и съизвършителство – възможен е само, ако престъплението не е довършено и тук се прилагат правилата за отказ от опит, които вече бяха разгледани.

б) Отказ от подбудителство и помагачество – разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НК предвижда подбудителят и помагачът да не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшното участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици.

Възможно е деянието, чрез което е осъществено съучастието в тесен смисъл, да е въздигнато в самостоятелно престъпление, например помагачеството да се е изразило в противозаконно набавяне на огнестрелно оръжие. При това положение ще е налице идеална съвкупност от помагачество и другото престъпление. Ето защо разпоредбата на чл. 22, ал. 2 НК предвижда, че при самоволен отказ от съучастие отпада само отговорността за него, като се запазва тази за другото престъпление.