76. Изпълнителни основания

76. Изпълнителни основания

 

  1. Право на принудително изпълнение. Както исковият процес, да бъде допустим предполага право на иск, така и изпълнителният процес предполага наличие на право на принудително изпълнение. Това право се определя като право на 1 лице – взискател да изиска от съдия-изпълнителя образуване на изпълнително производство и предприемане на действията, включени в съответния изпълнителен способ. На това право кореспондира задължението на съдия изпълнителя да приложи предвидения в ГПК изпълнителен способ, т.е. адресатът на правото на принудително изпълнение е съдия-изпълнителя.

                               1.1. Правото на принудително изпълнение не съдържа правомощие взискателят да бъде удовлетворен. Взискателят ще бъде удовлетворен, когато съдия изпълнителя събере вземането, като реализира действията, включени в съответния изпълнителен способ.

                               1.2. Предпоставки за правото на принудително изпълнение. За да възникне право на принудително изпълнение следва да е на лице доказване, чрез предвидените за това в закона документ неудовлетворено притезание. За разлика от изпълнителния процес тук правото не е твърдяно, а доказано с предвидените в закона документи. Това се дължи на факта, че правната сфера на длъжника се засяга по-интензивно при изпълнителния отколкото при исковия процес. Голяма част от самите процесуални действия засягат материални права на длъжника – запора и възбраната ограничават възможността за разпореждане с вещни права на длъжника. Предпоставките в крайна сметка са 3:

1) Изпълняемо право.

2) Изпълнително основание, доказващото изпълняемото право.

3) Издаване на изпълнителен лист.

1.3. Поставя се въпроса, кога все пак възниква правото на принудително изпълнение. По този въпрос има две виждания:

1) Според първото на проф. Сталев с издаването на изпълнителното основание – удостоверителен документ. Според него изпълнителният лист не е предпоставка за съществуването на правото на принудително изпълнение, а за надлежното му упражняване. Изпълнителният лист не е условие за допустимостта на изпълнителния процес само когато законът позволява да се започне изпълнение направо въз основа на изпълнителното основание.

2) Според другото виждане правото на принудително изпълнение възниква с издаването на изпълнителния лист. Той е пряката предпоставка за съществуването на право на принудително изпълнение, а другите две предпоставки са непреки. Аргументи в полза на това виждане са:

а. Законът в чл. 323 изисква за започване на принудително изпълнение към молбата на взискателя да се прикрепи изпълнителен лист.

б. Изпълнителният лист докато не бъде обезсилен по съответния ред поддържа процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство.

  1. Изпълняемо право. То е предмета на защита от изпълнителното производство.  Не всеки вид гражданско право може да бъде обект на принудително изпълнение. От него се нуждаят правата от кръга на притезателните. За да е годен предмет на защита в изпълнителния процес притезателното право трябва да е:

2.1. Изискуемо – доколкото принудителното изпълнение е сурогат на доброволното изпълнение, т.е. докато не може да се иска доброволно изпълнение на още по-голямо основание не може да се търси и принудително изпълнение. Не са годен предмет на защита срочни притезания, условни притезания, както и притезанията, обусловени от изпълнението на насрещно задължение по чл. 243.

2.2. Ликвидно – определеността на дължимата престация обуславя изпълняемостта на притезанието.

Като извод може да се каже, че изпълняемото право е гражданско изискуемо и ликвидно притезание.

  1. Наличието на изпълняемо право обаче не е достатъчно, за да започне принудително изпълнение, необходимо е и документ, предвиден в закона, който да доказва съществуването на неудовлетворено изпълняемо право. Тези документи въз основа, на които съдът издава изпълнителен лист се наричат изпълнителни основания. Изпълнителното основание е винаги доказателство. По изключение законът може да допусне изпълнителният процес да започне без изпълнителен лист, напр. при наказателно постановление, с което се присъждат вреди (то е пряко изпълнително основание). По правило изпълнителните основания са косвени, въз основа на тях следва да се издаде изпълнителен лист и тогава да започне принудителното изпълнение.

3.1. Изпълнителните основания като документи се ползват със специфична доказателствена сила относно съществуването на изпълняемо право в производството за издаване на изпълнителен лист. Според проф. Сталев те се ползват с формална удостоверителна сила, която се изразява в това, че съдът само въз основа на проверка на данните в изпълнителното основание е длъжен да счита, че изпълняемо право съществува. Според проф. Стамболиев изпълнителните основания в производството по издаване на изпълнителен лист притежават материална доказателствена сила относно съществуването на изпълняемото право. Ако съществуването на притезателното право се проверява в исково производство изпълнителните основания се преценяват по общите правила – чл. 143 –144.

3.2. Според това дали изпълнителното основание удостоверява притезанието със сила на пресъдено нещо или не, се делят на:

1) Съдебни изпълнителни основания, които имат сила на пресъдено нещо;

2) Несъдебни изпълнителни основания.

Практическото значение на това деление е, че при несъдебните изпълнителни основания понеже спорът не е разглеждан в исков процес, длъжникът по изпълнението разполага с много по-лесен път за защита срещу принудителното изпълнение – чл. 250: Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, б. „в“, „г“, „д“, „е“ и „ж“, или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаването на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. От друга страна, принудителното изпълнение предприето въз основа на съдебно изпълнително основание е много по-стабилно защото, тя пречи да бъде повдигнат въпроса дали притезателното право съществува или не.

3) Има и трета група изпълнителни основания, които обаче стоят по-скоро при съдебните, това са невлезлите в сила съдебни решения. При тях силата на пресъдено нещо е в процес на формиране. Особеното е, че относно тях има специфични правила за защита.

3.3. Документите са предвидени в закона – чл. 237.

1) Съдебните изпълнителни основания са в б. “а” и “б”:

– Основно място сред тях заемат влезлите в сила съдебни решения. По правило става дума за осъдителни съдебни решения, а по изключение конститутивни или осъдителни решения, които установяват или пораждат изискуеми притезателни права.

– Невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища – това не е казано изрично, но се извлича a contrario от първото основание.

– Невлезлите в сила първоинстанционни решения, за които е допуснато предварително изпълнение. В този случай изпълнителното основание се формира от два акта: 1) невлязло в сила съдебно решение и 2) определение, което допуска предварително изпълнение.

– Влезлите в сила определения, които удостоверяват притезателни права, напр. определението, с което съда се произнася по разноските, в брачното производство определението относно привременните мерки, привременното разпределение на имотите в делбеното производство и др.

– Съдебна спогодба, която има за предмет изискуеми притезателни права.

– Влезли в сила арбитражни решения на Арбитражен съд, чието седалище е в България и сключени пред Арбитражен съд спогодби. (всички основания до тук са по б. “а”).

– Решения на чуждестранни съдилища, чието изпълнение е допуснато от СГС по реда на производството за екзекватура, както и арбитражни решения на  чуждестранни арбитражи, чието изпълнение е допуснато по същия ред. Изпълнителното основание в тези хипотези отново се състои от две части – чуждестранното решение и решението на СГС (основание по б. “б”).

                                               2) Несъдебни изпълнителни основания:

                                                               ‑ б. “в”: документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок. Тук става дума за парични вземания от правна сделка само спрямо изброените кредитори.

– б. “г”: постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Изрично трябва да е предвидено изпълнение по ГПК.

– б. “д”: записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях. Ценните книги предвиден в това основание, трябва да отговарят на всички изисквания предвидени в ТЗ. Активната и пасивната легитимация се проверява въз основа на данните по самата ЦК, като зависи дали се реализира пряка или регресна отговорност.

– б. “е”: нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи.

– б. “ж”: спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.

– б. “з”: други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист. Тази разпоредба показва, че изброяването на основанията в чл. 237 не е изчерпателно, тъй като самият ГПК предвижда други изпълнителни основания, напр. по чл. 300, ал. 6 акт за начет, по който не са направени възражения или залог, който отговаря на изискванията по чл. 160 ЗЗД и др.

3.4. Според проф. Сталев изпълнителните основания според пороците, от които може да бъде засегнати се делят на:

1) Неистински – подправени документи.

2) Нищожни – материализират нищожни изявления.

3) Унищожаеми – ползват се с изпълнителна сила до деня на унищожаването.

4) Неясни – съдържанието им поражда съмнение относно субектите или предмета на изпълняемото право.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: