65. СЪДЕБНИ АКТОВЕ

Въпрос № 65

СЪДЕБНИ АКТОВЕ

а)Разпореждания

б)Постановяване и стабилитет на съдебното решение

В 30 дневен срок след приключване на устините прения. Инструщтивен срок. При нарушаването на другите срокове е съществено процесуално нарушение – чл. 218 б,в ГПК. Минкова – основание и за въззивно обжалване. Нарушението на инструктивен срок няма процесуални последици. Определението на съда за приключване ва устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението т. е.  към края на устните прения. Ако в периода между опеделението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстация се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните прения и тези доказателства се релевират в процеса.

Другият случай на отмяна е свързан с изискването кой трябва да постанови съдебното решение – състава на съда, който е чуствал при разглеждането на делото в последното заседание – чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се нарущи разпоредбата определението ще се отмени и ще се въозбовнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание – нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция – съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция – изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.

ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:

  1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдътняма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:
  2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (нпра. представителят няма представителна власт – основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива – не се постановява решение.
  3. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не – основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.
  4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен (т.е. тримата съдии са налице). Съдът пазглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима решение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение – предмет на делото.

РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ – чл. 189 (2):

– технически пподробнисти

– диспозитив  – чл. 189г-е – същинската част – решението на съда по спора;

мотиви фактическите констатации на съда на базата на доказателствения материал – на тяхна база се постановява диспозитивът – логично е да предхождат диспозитивът.

На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев – дали и мотивите се обжалват – не. Заразлика от практиката, коятотвърди, че и мотивите се обжалват.

Съдебното решение трябва да се обяви – от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му – неотменяемостта (чл. 192 (1) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

  1. В публично съдебно заседание. Насрочва се след взимането на решение. Прочита се решението пред страните. Не се прави в практиката. Практическо значение, тъй като от момента на връчване на съобщението за решението на страните започва да тече срокът за обжалване. Срокът започва да тече по едно и също време, може съобщението за постановяванетона решението да се връчи по различно време на двете страни – по разчино време започва да тече срока за тях, което нарушаване на равнопоставеността на страните като част от състезателното начало.
  2. Вписване на съдебното решение в срочната книга. В съда има две книги: а) азбучник – по номера на делото; б) срочна – по дати, след датата, разгледаните същия ден от съответния съд. Датата на обявяване се посочва в тази книга, след нея решението става публично и не може да се оттегля. Датата на обявяването може да е различна от датата на решението. Меродавна е датата на обявяването.

Актовете на съда са три групи: разпореждания, определения и решения. Решениета са актове по същество, за разлика от разрешението и опроделенията. С тях приключва делото. Актовете, с които съдът се произнася по повдитнатия пред него същностен спор, в повечето случаи се произнася по същество по повдигнатия материалноправен спор, но не винаги (напр. при касационните разглеждания – решението по процесуален, а не по материален спор). С този акт делото приключва.

Видове решения:

  1. Уважаващи и отхвърлящи иска. Значението е свързано с правото на обжалване. При отхвърлящите иска решеня могат да се обжалват от ищеца, а в други случаи само от ответника.
  2. Делението е свързано с вида на иска, но не винаги е такаВ същност се извършва на базата на вида на правото, установено в решението:

а) Установителни решения – констатират съществуването или несъществуването на дадено право, с което се отхвърля иска като неоснователен. Отнасят се само засилата на присъдено нещо.

б) Осъдителни решения – притезателно право. Отнасят се за силата на присъдено нещо и изпълнителната сила.

в) Конститутивни решения – преобразуващо право, установява се правната промяна. Имат сила на присъдено нещо и конститутивно – преобразуващо действие (променят материални правоотношения).

СТАБИЛИТЕТ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ: Съдебното решение преминава във времето през няколко стерени на стабилизация. Ефектите на съдебното решение настъпват след втората степен на неговата стабилизация. Степените са три:

1) Настъпване с обяваване на решението. Съдът е изчерпил правораздавателната си власт.

2) Необжалваемост, т.е. влизане на решението в сила.

3) Неотменимост. Едно влязло в сила решение може да се отмени по чл. 231, когато и това основание отпадне, стане неприложимо, тогава решението е неотменяемо.

Няма ограничение в броя случаи на обжалване по чл. 231 и връщане във втората инстанция.

в)ОПРЕДЕЛЕНИЯ – видове и обжалване

Най-важните процесуални действия на съда са съдебните постановления. Те са израз на решаващата или разпореждащата дейност на съда. Делят се на:

  1. Решение – актовете, към които са насочени и с които завършват различни самостоятелни производства. С решението съдът се произнасе относно специфичния за производството предмет образуващ “съществото на делото”. В исковия процес, решението е това постановление на съда, с което той взема становище по предмета на исковия процес: спорното гражданско право, образуващо съществото на исковото дело. Дава защита по повод на гражданския спор, като го разреши със СПН, така решението завършва, т.е. актът, с който завършва исковото производство.
  2. Постановленията на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси са определенията. Различават се основно по своя предмет от решенията. Разлика: а) правните последици на определенията не могат да надхвърлят рамките на производствата;

б) не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с ЧЖ;

в) не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна;

г) могат да бъдат изменяни и отменяни от съда, който ги е постановил.

Две групи: 1. които като констатират, че производството е недопустимо му слагат край, като го прекратяват. Тези определения имат общия белег, че отричат допустимостта на исковия процес. Те съдържат в себе си отказ на съда да продължи да процедира. Не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил.

  1. С които съдът администрира движението (развитието) на производството. Определения по движение на делото. Такива, с които съдът взима становище по допустимостта на производството, без обаче да го прекратява:

– с които съдът дава ход на делото;

– препраща делото на компетентния съд.

Разпорежданията – идават се от едноличен орган.

 

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: