61. УСЛОЖНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС  СТРАНИТЕ

Въпрос № 61

УСЛОЖНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС  СТРАНИТЕ

 

ДРУГАРСТВО В ИСКОВИЯ ПРОЦЕС

а)Понятие и видове другарство.

б)Значение на вида другарство

в)Особености на съдебното решение при наличие на другарство и последици при обжалването му

Другарсктво има, когато в Гп-с участват повече от две лица на есна или и от двете страни. Терминът е легален. Отклонение от типичното развитие на гражданското производство. Отразява функционалната връзка между материалното право и Гп-с. В материалното правоотношение, когато има повече лица, те могат да заемат положението на страни и в процеса. Целта на института е процесуална икономия и да се постановяват различни съдебни решения по различни дела, коита да са противоречиви.

Предпоставки за допустимост: чл. 171 – две условия, които са алтернативни:

а) Другарите да търсят защита на общи права и задължения;

б) Общност в основанието на различните материални правоотношения. За наличието им съдът следи служебно. Следи не обективното съществуване, а дали субективното ще се появи твърдението. Обективната проверка може да се извърши едва при постановяване на съдебното решение, а тя трябва да се извърши при допускане на другарството.

Други кумулативни предпостваки: чл. 103 ГПК – общ ред на разжлеждане. Ако няма условия, съдът има право да раздели исковете и да образува отделни дела, които да разгледа – чл. 103 (2).

Учредяване на другарството: а) чрез предявяване на обща искова молба.

б) привличане на допълнителен ответник в хода на разглеждане на делото.

в) по инициатива на съда, когато има процесуален субституент (съдът служебно констатира и носителя на материалното право).

ВИДОВЕ: 1. Според това дали съществува от страна на ищеца или на отватника:

а) активно

б) пасивно

Делението е условно, тъй като това са страни, които имат право активно или пасивно да участват в процеса. Следователно се влага различно съдържание.

  1. Материално правен критерий – чл. 171, б. “а”, “б”.:

а) Обектовено

б) Необходимо

Ако предмета на делото е едно материално право е налице необходимото другарство (чл. 171,б “а”). При различни материални правоотношения, които имат съвпадане във ФСобикновено другарство. Чл. 172 (2) – използва термина необходимо другарство. Ако материалното правоотношение е едно – решение е еднакво за всички другари. Материално право може да не е общо, а трябва да е едно и също.

  1. а) Факултативно

б) Задължително

Критерият е процесуален – правото на иск. Когато процесуалната легитимация е индивидуална – всяка страна притежава собствено право на иск – има факултативно другарство. При съвместна правото на иск се говори за задължително другарство.

Обикновеното другарство е винаги факултативно. Необходимото може да е задължително или факултативно. При обикновеното другарство правата са различни, правоотношенията са повече от едно и не е възможно да съществува съвместно право на иск. При необходимото другарство има много тясна връзка и следователно може да се появи съвместно право на иск. Примери за задължителното другарство са СИО и процесуалната субституция (чл. 134 ЗЗД, търговската несъстоятелност).

При задължителното другарство предмет на делото е едно и също материално право и има съвместно право на иск. Следователно всички действия на разпореждане с предмета на делото се предприемат от всички другари. Мсички разпоредителни действия и с правото на иск трябва да се извършват съвместно със съгласието на всички другари.

При необходимото факултативно другарство има индивидуално право на иск и общо материално право, което се защитава. Следователно всички разпоредителни действия с материалното право трябва да са съвместими. Всички действия при доказване на материалното право ползват всички другари – чл. 172 (2). Всички разпоредителни действия с правото на иск могат да се извършват от другарите за неговото индивидуално право на иск.

При обикновеното другарство има различни материални правоотношения. Следователно почти пълна самостоятелност. Имат за цел правото на иск. Тук има частично съвпадане на основанията. Общи факти трябва да се установят от съда. Когато се доказват обстоятелствата за тези факти, те ползват всички другари. Те трябва да се установят по еднакъв начин за всички другари. Ако някой от другарите обжалва съдебното решение и другите не се присъединят към вазивната или касационната жалба, съдебното решение по отношение на тях влиза в сила.

 

 

Встъпване и привличане

Появяват се допълнителни страни, които не стават главни.

  1. ВСТЪПВАНЕ: За да може да се осъществи, тлябва да има висящ исков процес между други страни, като трябва да се намира най-късно във фазата на устните състезания. Няма уточнение на инстанцията – чл. 174 във вр. с чл. 175 – само в първата инстанция. Друго гледище (Стамболиев) – възможно е до последните устни състезания. Следователно е възможно встъпване и във втората инстанция, и в третата инстанция, и ако делото е върнато за преразглеждане, т.е. докато е висящо.

Началният момент на встъпването е от момента на подаване на исковота молба, тъй като от този момент има висящ процес. Лицето, всъпващо в процеса трябва да има интерес от постановяването на съдебното решение в полза на страната, която подпомага. Следователно е пряка защита на правата на страната в процеса и косвена защита на своите материални права, тъй като правното му положение е поставено в зависимост от страната, която подпомага. Интересът е правен.

Встъпването може да се направи по два начина: а) чрез писмена молба до съда; или б) в устна форма в съдебно заседание.

Дали ще го конституира, съдът се произнася с определение. Преценява предпоставките – висящо дело и интерес. Следователно преценява се дали лицето има или не право на встъпване. Само определението за отказ подлежи на обжалване. Режимът е различен, тъй като отрицателното определение е определение по процесуалното право на встъпване, което трябва да се защити, като се накърни. В обратния случай, дори лицето да няма право на встъпване и се допусне, не се засяга ничие процесуално право.

Определението, с което едно лице се допуска, може да се оттегли от постановлия го съд (служебно или по искане на другата страна). Отрицателното определение също е оттегляемо от постоновилия го съд. Стамболиев смята, че няма пречка при отказ в следващото заседание да се направи ново искане.

  1. ПРИВЛИЧАНЕ: чл. 175. Необходима е инициатива на някоя главна страна и при нея трябва да се покаже наличие на интерес от привличането. /За разлика от всътпването, където встъпващият трябва да има интерес./ Главната страна има интерес, когато от изхода на делото зависи регресно право (съществуването или възникването му) на главната страна срещу привлечената страна. Привличането може да се направи най-късно до края на първото заседание по разглеждане, т.е. ограничаване във времето. Ограничение във формата – само с писмена молба до съда, с копие до третото лице, което ще се привлече.

И в двата случая интересът е обективен. При встъпването интересът се преживява субективно като собствен. При привличането интересът субективно се преживява като интерес на главната страна. Обикновено обаче няма разлика.

Привличането става писмено. Съдът задава въпрос на насрещната страна дали е съгласна. Тази практика е неудачна, тъй като не води до никакви, нито положителни, нито отрицателни резултати. Ако привличането е допустимо по чл. 175, независимо от възпротивяването на ответника, съдът ще привлече лицето. Волята на насрешната страна е правно ирелевантна. Необходимо е само привличането да отговаря на закона.

Определението, с което се допуска привличането/встъпването конституира лицето като подпомагаща страна. Според чл. 175 (1, изр. посл.) лицето зависи дали ще вземе реално участие, факническо участие в процеса, но то става страна по делото. Ако третото лице заяви, че пожелае да встъпи, в някои съдилища не му изпращат призовка. Третото лице обаче е страна и следователно може да подаде въззивна жалба, защото не е призовано и на това основание може да се отмени решението.

Допълнителната страна има права почти равни на главната, но с някои особености, свързани с нейното положение, тъй като това лице е трето спрямо материалното правоотношение:

1.Няма право на иск за материалното правоотношение, т.е. не може да се разпорежда със спорното материално право. Не може да се разпорежда с правото на иск.

  1. Може да извършва всички съдопроизводствени действия – чл. 177. Поставя се въпросът трябва ли главната страна да поиска съгласието на допълнителната страна – и да, и не. Да, ако допълнителната страна би могла да има право на иск, ако не – не трябва да иска съгласието й.

Друг въпрос е може ли допълнителната страна да обжалва съдебното решение сама. Всичко зависи от първоначалната обстановка. Ако правото на въззивна/касационна жалба е самото право на иск – може. Но правото на иск е право и първоинстанционното решение. Правото на встъпване е право на правосъдие, както и правото на иск, т.е. допълнителната страна има право да обжалва, независимо от съгласието на главната страна.

Ефектът на съдебното решение, когато влезе в сила: Според чл. 175 (2) има установително действие, т.е. фактите се считат за установени за допълнителната и насрещната страна. Това, което е установено в мотивите за отношенията между главната и допълнителната страна също се счита за установено и не може да бъде пререшено. Ако е пропуснато да се предяви регресен иск, няма нужда да доказва това, което вече е станало и фиксирано в мотивите.

б)Спор между кредитори

в)Главно встъпване

Главно встъпване – чл. 171. Това е специфичен способ за обективно и субективно съединяване на искове. По пътя на главното встъпване едно трето лице се включва в процеса, като предявява два нови иска срещу първонамалните страни. Главното встъпване е средство за защита на третото лице. Предпоставки:

  1. Висящ процес между други лица.
  2. Чл. 171 (2) – до приключване на устните състезания в първата инстанция (ако решението е било нищожно и е било върнато от втората инстанция, може да се направи главно встъпване. Ако решението е било обезсилено като недопустимо поради нарушение на родовата подсъдност – също може). Ограничено или главно встъпване се налата от това, че има обиктивно съединяване на искове, т.е. трябва да е подчинено на режима на оубективно съединяване на искове (чл. 171 към чл. 103 и 104), за разлика от допълнителното встъпване. Делата трябва да се намират в една фаза и в едно прозводство. Дори при главното встъпване срокът е прекалено дълъг.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: