60. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

Въпрос № 60

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

а)Съдебни заседания.Първо заседание по делото. Заседание за решаване на делото.

Разглеждането на делото става в открито (публично) заседание, като в него могат да присъстват винаги лица. Чл. 105 (3) по изключение делото може да се гледа при закрити врата. Извършването на процесуалната дейност по време на делото става в устна форма. Това е така, защото често възниква различие между протокола и заявеното в устната форма и възниква въпроса кое е действителното. При противоречие правилното е онова, което е извършено в установената форма и ГПК позволява да се иска поправяне на протокола. Протоколът се съставя под диктовката на съдията, но законът не задължава това да стане по време на разглежданена делото. Воденето на делото става под ръководството на съдията. При това съдията следи за спазването на процедурата и ръководи състезанието. Съдията следи за спазването на реда в съдебната зала и при неспазване може да постанови извеждането на лицето, неспазило реда. Съдията може и да налага глоби до 100 лв.

Първо се гледат делата, по които страните са се явили. При неявяване на страните, делото се оставя за накрая на заседанието за второ четене след другите дела. При второто четене, ако странитене са се явили – съдът проверява дали са надлежно призовани. Ако не е делото се наслочва за следваща дата и се постановява разпореждане на съда за призоваване на неявилите са страни. Ако страната не се е явила, о е надлежно призована, съдът може да гледа делото, но запитва явилата се страна дали може да гледа делото. Разтлеждането на делото преминава през две фази като едната страна има едни задачи, а другата други задачи и функции.

Първо заседание по делото и разтлеждане на делото по същество. Това разграничение е вътрешно противоречиво. Стамболиев – обозначаването на първата фаза като първо заседание е обозначава с числителни редни, а второто с качествената й характеристика,т.е. и в двата случая критерият е различен.

Истинското разграничение трябва да се прави с оглед на функците на тези две фази и те се разграничават на подготвително заседание и заседание по същество.

В ГПК първото заседание е свързано с упражняването на определени процесуални права, които се преклудират с края на първото заседание. То е част от подготвителната фаза. Тук страните са редовно призовани или са се явили, т.е. това може реално да не е първото заседание. Възможно е да се премине от първата фаза към втората и делото да се разгледа в първото заседание и де юре ще има две заседания, а дефекто – едно дело.

В първата фаза – функциятя е да се подготви разглеждането на делото по същество в първото следващо заседание. Подготвителното заседание има още две задачи, които се осъществяват в ъпровото заседание:

  1. Да се извърши проверка на правото на иск и неговото валидно упражняване.
  2. Да се упражнят редица процесуални права, които по същество не могат да се упражняват и се преклудират.

Въпросите, които се разглеждат в това подготвително заседание, законът ги е уредил в тяхната логическа последователност. Тук трябва да се спазва първо чл. 108 – разрешаване на предварителните въпроси. Това е т.нар. процес относно процеса. Първото нещо, което става в началото на разглеждане на делото. Нарича се така, защото се провелява допустимостта на процеса на татък. Предмет на този процес е правото на иск на ищеца, процесуалната легитимация на ищеца и ответника и надлежното упражняване на правото на иск. Възраженията, които може да бъдат направени, също са част от процеса относно процеса: може да се оспори процесуалната легитимация. Ако процесът относно процеса завърши негативно постановява се определие, с което делото се прекратява. То подлежи на обжалване по чл. 213 с частна жалба по реда на въззивното производство. Ако процесът относно процеса приключи положително – чл. 108 следва да се направи устен доклад. Задача – съдията трябва да даде правна квалификация на спора. Необходимо е защото ищецът не е задължен да я направи и дори да я направи, тя не е задължителна за съда. Втората причина за – правната квалификация предопределя предмета. И ако не се направи точен устен доклад може да тръге в напълно грешна посока. В практиката устният доклад или не се прави, или се прави чисто формално.

След като бъде направен устният доклад всяка от страните получава думата, за да изрази своето становище по иска. В практиката се е утвърдила една нелогична процедура – след устния доклад се дава думата на ищеца, след това на ответника, пак на ищеца. Нелогично е са се дава думата на ищеца – той е казал това, което иска. Ответникът – неговото становище, не е известно на съда, т.е. трябва да му се даде думата и след това на ищеца.

Ищуцът казва “поддържам иска” – не е необходимо даже да се каже. Дава се думата на ответника, който прави две неща:

  1. Дава своето стъновище относно фактите, които са заявени от ищеца в исковата молба.
  2. Внася нови факти, които ищецът не е внесъл в исковата молба – няма интерес от тях.

По повъд твърденията в исковата молба ответникът може да направи две неща:

  1. Да признае някои неща, които отпадат от обсега на доказване;
  2. Да отрече други, които водят до необходимост да бъдат доказани.

След това се дава думата на ищеца по повод на твърдените от ответника факти:

  1. Признание;
  2. Отричане – трябва да бъдат доказани тези факти. Следователно съдът изяснява фактите събрани по спора,т.е. имаме равно отделяне на спорното от безспорното.

След това съдът е длъжен да прикани страните да се спогодят, това е удобен момент. Страните знаят кое се признава и кое не. При сключване на спогодба делото се прекратява с определение и най-лошата спогодба е по-добра от съдебното решение, но спогодбата в Гп-с рядко се среща.

Ако не бъде сключена спогодба страните почват да сочат свои доказателства и да правят доказвени искове. По направения от страните доказателствен иск съдът се произнася с определение и са насрочва следващо съдебно заседание по делото, като заседанието е по същество. Разглеждането на делото протича през две фази:

I-вата фаза – две допълнителни задачи: основанта – да подготви иска (т.е. дали е допустим); и втората – да бъдат упражнени в това заседание по делото процесуалните права, които по-нататък не могат да се упражняват, защото се преклудират. Кои са тези процесуални права:

1) Възражение (отвод) по чл. 92 (4) за несъблюдаване правилата на местната подсъдност – до края на първото заседание по делото (числетелно редно). Това, за което страните са редовни призовани, независимо от това дали са се явили или не. Могат да бъдат упраженени следните процесуални права:

2) възражение за подсъдност;

3) оспорване на цената на иска – в интерес на ответника, тъй като отцената на иска зависи родовата подсъдност;

4) привличане на подпомагаща страна по чл. 145. След края на първото заседание не може да става;

5) предявяване на насрешен иск по чл. 104;

6) предявяване на регресен иск от ответника по чл. 175 (2) срещу подпомагащата страна.

Задачата на заседанието по същество е да бъдат събрани доказателствените материали. Функцията е разкриване на истинността чрез събирането на доказателствения материал и обсъждането му. Събирането е различно от обсъжаденото на доказателствения материал. Събирането започва от момента на предявяване на исковата молба. Ответникът в първото заседание по делото трябва да представи своите писмени доказателства, но основното събиране на доказателствения материал става в заседанието по същество. Събирането в заседанието по същество става със съответните техники и методи, предвидени в ГПК. Това са разпита на свидетели, изслушват се експерти, оглед, освидетелстване. Събирането на доказателствения материал означава извличането на информация от носителя на тази информация, т.е извличането на материал от доказателствените средства.

След събирането на доказателствения материал, но преди неговото обсъждане, съдът е длъжен за втори път да предложи сключването на спогодба, защото страните са приблизително наясно какво може да се очаква от съдебното решение.

Обсъждането на доказателствения материал става в устните прения, устните състезания. Страните излагат своето становище по събраните по делото доказателствени средства, тяхната достоверност и заключението, което може да се направи от тях. Освен, че се обсъждат доказателствените средства, страната дава и своето логическо заключение какво трябва да бъде съдебното решение. Чрез пледоариите на страните се предоставят два модела на съдебното решение – представя се тезата от ищеца, антитезата, на базата на които съдът изгражда своята синтеза – своето съдебно решение. В практиката на съдилищата de facto устни прения липсват. Дава се думата на ищеца …., ответника…. Разглеждането на делото в това заседание приключва с определението по чл. 186 – критика от Ж.Сталев и Стамболиев – чрез писмената защита се нарушава принципът на равнопоставеността. Едната страна изгражда своята писмена защита на базата на писмената защита на процесуално противната страна. Естествено, че тя ще е по-добре. Следователно се нарушават принципите на равноспоставеността и непосредстевността. Трябва да има пледиране – Ж.Сталев и Стамболиев. Две са нещата, пориди което в практиката на съдилащата ги няма:

  1. Време – ако има пледиране на ден ще се гледат по две дела;
  2. Казаното отлита, написаното остава.

Срок за произнасяне на съдебното решение – 1 месец. Преди е бил една седмица, но беше инструктивен. Сега 1м. срок пак е инструктивен, тъй като пресрочването не води до процесуални нарушения.

В протокола се записват не повече от 10% от пледоариите. Стамболиев – компромисен вариант. Писмената защита е необходимост, което ще доведе до забраната за пледиране. Страните, когато се стигне до това заседание пледират, като в устните пледоарии и резюлирано представят своите тези и на края на устните заседания предоставят писмената си защита. След този момент не може да се предостави писмената защита – определението е по чл. 186.

Структура на (няма отнапред зададени правила в закона):

– пледоариите

– писмената защита

Две части: увод (уважаеми съдия …. по време на гражданско дело Nо бюха установени следните факти), същинска част, заключение.

Същинска част: 1. По фактическата страна на спора. В тази част първо се започва с това какво е било твърдяно; второ – какви доказателствени средства са били събрани за доказавне на горното; трето – какво може да се смята за доказано на базата на всичко това. В тази част страната обсъжда събрания по делото доказателствен материал. Приключва се фактическата част с внимателно аргументиран извод.

  1. по фактическата страна на спора. Страната подвежда онези факти, които приема за доказани и оттам се прави извода за това какво трябва да бъде съдебното решение.

Заключение: Моля уважаемият съд да отхвърли иска поради това, че искът е обоснован, недостоверен. При устните прения пледира първо ищецът, а след това ответникът. Ищецът има право на реплика, а отвенкикът на дуплика. Така се продължава докато счете съдът делото за напълно изяснено. В закона “разяснено” не е така – никой не разяснява на съда делото. Страните – не се конкретизира срокък, пишат в “законов срок”, не го сочат (срокът за произнасяне на съда). Тайно съвещание за постановяване на съдебното решение.

Постановяване на решението. Същност и видове рошения. Стабилитет на решението.

В 30 дневен срок след приключване на устините прения. Инструщтивен срок. При нарушаването на другите срокове е съществено процесуално нарушение – чл. 218 б,в ГПК. Минкова – основание и за въззивно обжалване. Инструктивен срок, нарушението му няма процесуални последици. Определението на съда за приключване ва устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението, тъй като края на устните прения. Ако в периода между опеделението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстация се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните преуния и тези доказателства се релевират в процеса.

Другият случай на отмяна е свързан с изаскването кой трябва да постанови съдебното решение – състава на съда, който е участвал при разглеждането на делото в последното заседание – чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се нарущи разпоредбата определението ще се отмени и ще се въозбовнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание – нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция – съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция – изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.

ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:

  1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдътняма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:
  2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (напр. представителят няма представителна власт – основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива – не се постановява решение.
  3. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не – основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.
  4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен (т.е. тримата съдии са налице). Съдът пазглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима рещение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение – предмет на делото.

РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ – чл. 189 (2):

– технически пподробнисти

– диспозитив

– мотиви – фактическите констатациина съда на базата на доказателствения материал. На тяхна база се постановява диспозитивът – логично е да предхожда диспозитивът.

На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев – дали и мотивите се обжалват – не. Заразлика от практиката, която твърди, че и мотивите се обжалват.

чл. 189г-е – същинската част, диспозитивът на решението. Съдебното решение трябва да се обяви – от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му – неотменяемостта (чл. 192 (1) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

  1. В публично съдебно заседание. Насрочва се сллед взимането на решение. Прочита се решението пред страните. Не се прави в практиката. Практическо значение, тъй като от момента на връчване на съобщението за решението на страните започва да тече срокът за обжалване. Срокът започва да тече по едно и също време, може съобщението за постановяванетона решениетода се връчи по различно време на двете страни – по разчино време започва да тече срока за тях, което нарушаване на равнопоставеността на страните като част от състезателното начало.
  2. Вписване на съдебното решение в срочната книга. В съда има две книги: а) азбучник – по номера на делото.

б) Срочна – по дати, след датата, разгледаните същия ден от съответния съд. Дата на обявяване, посочва се в тази книга, след нея решението става публично и не може да се оттегля. Датата на обявяването може да е различна от дадате на решението. Меродавна е датата на обявяването.

Актовете на съда са три групи: разпореждания, определения и решения. Решениета са актове по същество, заразлика от разрешението и опроделенията. С тях приключва делото. Актовете, с които съдът се произнася по повдигнатия пред него същностен спор, в повечето случаи се произнася по същество по повдигнатия материалноправен спор, но не винаги (напр. при касационните разглеждания – решението по процесуален, а не по материален спор). Стози акт делото приключва.

Видове решения:

  1. Уважаващи и отхвърлящи иска – значението е свързано с правото на обжалване. При отхвърлящите иска решеня могат да се обжалват от ищеца, а в други случаи само от ответника.
  2. Делението е свързано с вида на иска, но не винаги е така. В същност се извършва на базата на вида на правото, установено в решението:

а) Установителни решения – констатират съществуването или несъществуването на дадено право, с което се отхвърля иска като неоснователен. Отнасят се само засилата на присъдено нещо.

б) Осъдителни решения – притезателно право. Отнасят се за силата на присъдено нещо и изпълнителната сила.

в) Конститутивни решения – преобразуващо право, установява се правната промяна. Имат сила на присъдено нещо и конститутивно – преобразуващо действие (променят материални правоотношения).

СТАБИЛИТЕТ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ: Съдебното решение преминава във времето през няколко стерени на стабилизация. Ефектите на съдебното решение настъпват след втората степен на неговата стабилизация. Степените са три:

1) Настъпване с обяваване на решението. Съдът е изчерпил правораздавателната си власт.

2) Необжалваемост, т.е. влизане на решението в сила.

3) Неотменимост. Едно влязло в сила решение може да се отмени по чл. 231, когато и това основание отпадне, стане неприложимо, тогава решението е неотменяемо.

Няма ограничение в броя случаи на обжалване по чл. 231 и връщане във втората инстанция.

б) Спиране и прекратяване на делото

Спирането е временна недопустимост на развитието на висящ процес, т.е. подтиска развитието на процеса за известен период. Забрана да се извършват от съда и страните процесуални действия по делото. Запазват се: извършените процесуални действия, висящността на процеса, възможносттта да се поднови развитието на производството. Спирането на делото настъпва:

  1. По силата на закона – осъществяване на предвидения от закона факт – смърт на едната страна, ставането на една от страните недееспособна.
  2. По разпореждане на съда – при наличието на предвидените от закона факти, не е нужно преценка на съда, изразена в определението му за спиране на делото.
  3. По волята на страните – съвпадащи искания на двете страни да се спре делото, отправени до съда.

Последици от спирането на делото.

  1. Невъзможност да се извършват действия, насочени към движение на делото.
  2. Спират да текат всички процесуални срокове (законни и съдебни).
  3. Всички последици на спряното дело отпадат занапред от деня, когато то бъде възобновено. Възобновяване на делото означава подновяване на процесуалните действия по неговото развитие. Вдигане на временната забрана да се процедира. Възобновяването на делото става с нарочно определение на съда. Почин за възобновяване на делото могат да вземат както страните, така и съдът. Производството започва с това процесуално действие, което следва непосредствено процесуалното действие, след което производството е било спряно. Въз основа на чл. 182 “а” ако в течение на 6 м. спряното дело не се поднови се прекратява.

Прекратяване на делото – пресича възможността да се завърши процеса с решение и заличава с обратна сила извършените до момента процесуалните действия. Отличава се от завършването на делото, общото е, че се слага край на процеса, за разлика от спирането. Основания за прекратяване на делото.

  1. Липсва или ненадлежно упражняване на правото на иск.
  2. Десезиране на съда (оттегляне, отказ СС).
  3. Смърт на страната относно строго лични правоотношения. Сливане на качеставта ищец и ответник в един и същ субект. Невъзобновяване в срок – 6м. Пропущане на срока по чл. 193.

Последици: 1. Заличава се с обратна сила процесуалното правоотношение.

  1. Всички процесуални действия се обезсилват.
  2. Прекратяване на делото не може да бъде възобновено.
  3. Пречи да се формира СПН освен при отказът от иска при съдебната спогодба.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: