Въпрос № 58
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ И ПОДСЪДНОСТ
Подведомственост
От гледна точка на органа е неговата компетентност да издаде държавен акт, от гледна точка на делото е когато този орган е задължен да го реши. Това е правото и задължението да се издаде държавен акт. Това е компетентността на съдилищата да извършат правораздаване. Това е юрисдикцията на съда. Има различни държавни органи и всички имат своята компетентност, т.е. те трябва да решават дадени въпроси, това е подведомствеността на съда. Трябва да има един орган, който е компетентен да решава даден въпрос, в противен случай ще има стълкновение между институциите. Подведомствеността на съдилищата обхваща гражданските, наказателните и административните дела.
Гражданския процес се интересува от подведомствеността по гражданските дела. Щом има спор за материално гражданско право, то те са в подведомственост на съда. Понятието гражданско дело трябва да се схваща в две насоки: а/ с оглед на компетентността /подведомственост или подсъдност на делото/; б/ с оглед на процедурата за разглеждане на делото. Гражданските, наказателните и административните дела не са подсъдни на едни и същи съдилища и не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК, наказателните по реда на НПК, а административните по реда на ЗАП и ДПК.
Съдът преценява, дали делото е граждански спор относно гражданско правоотношение. Съдът сам решава дали едно дело му е подведомствено или не. Ако съдът реши дадено дело, което не му е подведомствено, то решението е недопустимо и ще се обезсили от по-горната инстанция. Подведомствеността на съдилищата по чл. 6 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. С Конституцията от 1991 г. се премахнаха всички особени юрисдикции. Не всички спорове обаче се решават от граждански съд, лицата с дипломатически имунитет са извън юрисдикцията на българския съд. Относно подведомствеността съдът следи служебно. По въпросите за подведомствеността съдът винаги се произнася с определение, което подлежи на обжалване по реда на ГПК в седемдневен срок с частна жалба и то не само когато прекрати делото поради липса на подведомственост, но и когато го приеме за разглеждане, докато при другите процесуални предпоставки подлежи на обжалване само определението, с което делото се прекратява. След прекратяване на делото съдът трябва да го препрати за разглеждане на компетентен орган.
Според професор Сталев ако съдът разглежда дело, което не е гражданско, то решението не е нищожно, а е недопустимо. Никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, даже и да счита че делото му е подведомствено. Подведомствеността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – съдът я проверява още преди да връчи препис от исковата молба и следи по свой почин за нейната наличност във всеки момент на делото. При проверката съдът трябва да изхожда от твърдените в исковата молба белези на спорното право.
Подсъдност. Видове
Подсъдността е властта на съда да разгледа и реши граждански правен спор. Подобно на подведомствеността, подсъдността е от гледище на съда компетентността да разгледа така определената група дела, а от гледището на тези дела подсъдността е тяхното подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Тези дела са му подсъдни. Подсъдността е производна на подведомствеността и предпоставя властта на съда да разгледа делото. Докато подведомствеността обуславя възникването на правото на иск, подсъдността обуславя неговото надлежно упражняване. Подсъдността може да произтича от разпоредбите на закона и тогава тя е законна (такава е родовата, местната и функционалната подсъдност). Но подсъдността може да бъде предвидена и в договор, тогава тя е договорна. Подсъдността може да се основава на неразпореждане на съда, по силата на което дело, което е подсъдно на един съд, става подсъдно на друг. До това се стига когато окръжния съд изземе дело подсъдно на районния съд. Всеки съд може да извърши валидно процесуално действие само на територията на своя район. Но по делото може да възникне нужда да се призоват лица, живеещи в друг район, или да се съберат доказателства в друг съд. В такъв случай се налага сътрудничество на съда, в чиито район трябва да се извършат процесуални действия.
Видове подсъдност:
Родова подсъдност
Родовата (материалната, предметната) подсъдност определя на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото. В България има районни, апелативни, окръжни съдилища и ВКС. Правилото е че всеки спор е подсъден на Районния съд като първа инстанция. Те са винаги първоинстанционни съдилища, но има и редица изключения: а) искове за установяване и оспорване на произход – първа инстанция е ОС; б) прекратяване на осиновяването – първа инстанция е ОС; в) поставяне под запрещение и неговата отмяна –г) искове по граждански и търговски дела с цена на иска 10 000 лева – първа инстанция е ОС; д) когато спорът е за вещни права, първа инстанция е РС, независимо от стойността на този вещен иск; е) исковете за екзекватура са подсъдни на СГС. Едно решение на чуждестранен съд за да се изпълни на Българска територия, трябва да се одобри от СГС. Ако РС разглежда дело, което не е в неговата компетентност, то решението му е недопустимо и се обезсилва. Ако дело на РС се разглежда от ОС, то съдебното решение е допустимо. Апелативния съд и ВКС никога не са първоинстанционни. Когато има обективно съединяване на искове и сборът от цената им е над 10 000 лева, то се разглежда от окръжния съд като първа инстанция, а ако е под 10 000 лева всеки един от тях трябва да се разглежда от районния съд като първа инстанция (според Любен Корнезов). Ако има обективно съединяване на искове с различна подсъдност – например за установяване на бащинство и за издръжка – разглежда се от ОС тъй като главният иск е подсъден на ОС, най-напред се установява бащинство а после се присъжда издръжка.
Местна подсъдност. Договорна подсъдност.
Тя определя на кой конкретен съд е подсъдно едно дело, кой съд има властта да реши един гражданско правен спор. Тя се определя от връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Принципът при местната подсъдност е, че е компетентен съдът, в чиито съдебен район е местожителството на ответника /седалището на ЮЛ ответник/.
Изключения от този принцип: а/ при дела за издръжка, ищецът има право на избор , т.е. може да предяви иск по местожителството на ответника или по своето местожителство. Издръжката независимо то нейния размер е подсъдна на РС; б/ исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение – пред съда по местожителството на законния им представител; в/ искове за вещни права върху недвижими имоти – компетентен е съда, в чиито район се намира имота. Съдът следи служебно за тази подсъдност; г/ когато се води иск за подобрение върху имота, той също се предявява пред РС по местонахождението на имота. Същото важи за разваляне на договор или обявяване на предварителен договор за окончателен. Когато предмета на договора е недвижими имоти в различни райони, тогава ищецът избира един от районните съдилища, където се намира един от имотите, независимо от стойността му; д) исковете за наследства, за наследяване или унищожаване на завещание, дялове на наследство – искът се предявава там, където е открито наследството. Ако наследодателя е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителство в страната, искът се предявява по последното му местожителство в РБ или в района, където се намира имотът му; е) при непозволено увреждане, увредения (ищецът) има право на избор, може да предяви иск в чиито район е станало увреждането или пред съда, в чиито район живее ответника. Когато обаче едно увреждане е продължителен процес и е започнало в съдебния район на един съд а е приключило в района на друг съд, то искът се предявява в съда, в чиито район е приключил увреждането; ж) когато има ответник – студент, курсант, войник и т.н. и се касае за парични вземания, искът се предявява по местопребиваването на ответника.
Когато по делото има няколко ответника, които имат няколко местожителства, респективно седалища, ищецът избира по чие местожителство или местоседалище да предяви иск; з) когато лицето ответник няма местожителство, искът се предявява по местожителство на лицето, което го представлява, а ако няма такова по местожителството на ищеца същото важи за лицето, което няма местожителство в страната. Когато двете страни няма местожителство в страната, искът се предявява в СГС. Когато лицето няма местожителство се призовава в съда чрез ДВ; и) исковете срещу държавни учреждения, държавни предприятия, кооперации и т.н. – предявяват се по седалището им. Когато исковете са срещу държавата, те се предявяват в съда, в чиито район е възникнал спорът. Когато спорът е възникнал извън територията на България между граждани и държавата, компетентен е СРС и СГС.
Договорна подсъдност
По принцип подсъдността не може да се променя по съгласие на страните. Изключение от този принцип ГПК допуска те да уговорят различна от законово определената подсъдност и тя се нарича договорна. Този договор е процесуален. Чрез него се дава власт на съда, който не е компетентен, учредява се договорна подсъдност. Договорът важи само между двете страни, не обвързва трети страни. Договорът за подсъдност може да бъде сключен самостоятелно или като клауза на материално-правен договор, но и във втория случай има самостоятелно битие. Недействителността на гражданско-правния договор не пречи да се използва договорената подсъдност. От друга страна гражданско-правния договор може да е действителен, а да са нищожни уговорките за подсъдността.
Изисквания за договорната подсъдност:
- договорът винаги трябва да е писмен
- само за имуществен спор, тоест оценим в пари. Не може например за иск за развод да се сключи договор за подсъдност
- конкретно да бъде описан предмета на спора
- трябва точно да се определи (индивидуализира) съда
- договорът може да бъде само за местна подсъдност, с изключение на дела, имащи за предмет вещни дела върху недвижим имот.
Договорната подсъдност не може да определя родовата подсъдност или функционалната подсъдност. Законът допуска да се уговори подсъдността по един индивидуален или вече възникнал спор, който още не е съдебно предявен. Той не допуска обаче да се променя подсъдността на едно вече заведено дело.
Правно значение на подведомствеността и подсъдността
Подведомствеността е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното възникване на правото на иск. Подсъдността е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск. Съдът следи служебно и за двете. При подсъдността има изключения: родовата и функционалната подсъдност относно вещни права върху недвижим имот, те са абсолютни процесуални предпоставки. Съдът проверява родовата подсъдност преди да връчи препис от исковата молба. Въпросът за тяхната липса може да бъде повод по-късно за отмяна на решението. Местната подсъдност, с изключение когато се касае за недвижим имот, е относителна процесуална предпоставка. Тоест съдът не следи служебно, ако ответникът по делото не направи възражение в първото заседание по делото. Втората инстанция проверява служебно както функционалната, така и родовата подсъдност на съда, постановил решението.
Последици от нарушаването на подведомствеността и подсъдността:
- при нарушаване на подведомствеността се стига до недопустимо решение
- при нарушаване на родовата подсъдност се стига до недопустимо решение
- при нарушаване на местната подсъдност, с изключение на вещни права върху недвижим имот, решението е правно релевантно. Спор за подсъдност е допустим само когато подсъдността е отрицателна, но не и положителна, т.е. когато даден съд не иска да разгледа делото. Когато спорът е между РС, се решава от ОС окончателно. Ако има отрицателен спор между ОС, тогава решението се взима от апелативен съд ако ОС са от един регион, ако са от различни спорът се решава от ВКС.
