49. Произход. Установяване и оспорване. Припознаване. Осиновяване – условия и производство. Действие и прекратяване на осиновяването.

49. Произход. Установяване и оспорване. Припознаване.
Осиновяване – условия и производство. Действие и прекратяване на осиновяването.

Установяване и оспорване. Припознаване. Родство.

Произходът е биологична връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото. Той е връзката на детето с родителите му, създадена от факта на раждането на майката и факта на зачеването от бащата. и факта на зачеването от бащата. Разгледана от позицията на родителите, тази биологична връзка се нарича майчинство или бащинство. Разгледана от позицията на детето тази биологична връзка се нарича произход. Произходът е въздигнат от закона в юридически факт, свързан с определени правни последици. Естественото отношение между родители и деца е превърнато в правно отношение.

Установяване на произход.

Установяването на произхода е в тясна връзка с основните начала свързани с това правно отношение. Първото начало е начало на кръвната връзка като източник на правоотношенията и се изразява в равноправието на брачни и извънбрачни деца. Началото предопределя различия само относно техниката за установяване на произход. Останалите принципи са както следва: истинност /стремеж към издирване на обективната истина относно биологичната връзка на произход; пълна свобода за дирене на бащата – брачен или извънбрачен/; стабилност /стабилизиране на установения произход с цел осигуряване на правно спокойствие на лицето; не е допустимо дасе търси друг произход, ако не бъде оспорен по надлежния ред установения вече произход/; ограничена легитимация /установяването и оспорването на произхода по принцип е ограничено в триъгълника на отношенията между детето, майката и бащата – само те са активно и пасивно легитимирани в исковия процес, респективно могат да бъдат автор или адресат на припознаване; изключени са третите заинтересовани лица, изключени са даже и наследниците. Те могат само да продължат един предявен иск или да се явят като ответници при смърт на родителя. Трети заинтересовани лица могат да оспорват само припознаването – симетрично с широката възможност за извършването ме/; важимост на установения произход спрямо всички /установеният по надлежния ред произход има действие по отношение на всички – решенията по искове за гражданско състояние действа по отношение на всички – чл.220 ГПК; даже и да не отговаря на материалната истина, действието на установения произход е спрямо всички, докато не бъде оборен по надлежния ред/; изчерпателност на способите /изграждане на изчерпателна система от способи за установяване и оспорване на произход. Те се делят на: специфични – само за майчинство или само за бащинство и общи – отнасящи се до произхода и от двамата родители, какъвто способ е само припознаването/.

Установяване и оспорване на произход от майката.

Майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Произходът от майката се определя от раждането. Раждането и неговото доказване не се влияят от обстоятелството дали детето е брачно или извънбрачно. Семейното ни законодателство винаги е считало за майка на детето, жената която го е родила, но тази сигурност все повече се разколебава поради все по новите и модерни методи за зачеване и износване на детето и в резултат фактът на майчинството се оказва биологически под въпрос. Нашият Семеен кодекс, посрещайки новите тенденции в медицинската наука, прогласява, че “произходът от майката се определя от раждането” и е добавено новото положение : “това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена”.

Правните способи за установяване на произхода от майката са: акт за раждане, иск за установяване на майчинство, припознаване.

Установяване с акт за раждане

Нормалният способ за установяване на произхода от майката е документирането му в акта за раждане, който има пълна доказателствена сила за отразените факти. Актът за раждане установява две обстоятелства: самият факт на раждането, т.е. появата на нова човешка личност; и произхода на новопоявилия се субект от определени родители /когато те са известни/, по-специално от майката. Възможно е съставеният акт за раждане да бъде изгубен или унищожен или изобщо да не е съставен , то районният съд, след като призове заинтересованите лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт. Производството по съставянето е охранително. Приложението му е възможно само при безспорни случаи.

Иск за установяване на майчинство

Искът за установяване на майчинство може да бъде предявен в хипотезата, когато произходът на детето от майката не е документиран с акт за раждане. Това може да се дължи на различни обстоятелства: майката е била неизвестна и не е припознала детето, което е било подхвърлено, изгубено и т.н. Неизвестност на майката би възникнала и ако установеното в акта за раждане майчинство е било оборено с иска по чл.31, ал.2 СК. Възможно е също и да не е бил съставен акт за раждане или акта да е бил изгубен, унищожен и т.н. Искът за установяване на майчинство е уреден в чл.40 СК: “Произходът от майката може да се търси чрез иск, предявен от детето, майката или бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се счел за баща на детето съгласно чл.32”. Предмет на доказване е произходът от майката, т.е. раждането на определено дете от определена жена. Установяването на мйчинството включва два момента: 1. че жената която се сочи за майка е родила и 2. че тя е родила точно това дете, за което се твърди че произхожда от нея. Майчинството може да се доказва с всички доказателствени средства. Активно легитимирани са детето, майката и бащата /по точно лицата, които твърдят че имат такова качество/. Когато искът е допустим, т.е. детето няма установено майчинство, майката би могла и да припознае детето, но ако извършеното припознаване е било оспорено, то единствения възможен път е исковият. Бащата е мъжът, който твърди, че определено дете е родено от определена жена, която е заченала от него. Едновременно с установяването на майчинството, ще бъде установено и бащинството, ако обаче липсват предпоставките на презумпцията, мъжът който дири майката в качеството на “баща”, би трябвало да е припознал детето. Пасивната легитимация се движи в кръга на същите лица, само ако майката е починала мястото й се заема от нейните наследници. Пасивната легитимация зависи от лицето предявяващо иска. Ако детето предявява иска, ответник е майката или нейните наследници; като ответник обаче трябва да се призове и съпругът на майката – презумптивен баща. Ако искът се предявява от майката ответник е детето, но като ответник би следвало да се призове и лицето, считано за баща според презумпцията по чл.32 СК. Ако искът се предяви от бащата, ответници са майката и детето. Срок за предявяване на иска не е предвиден и искът за търсене на майка не се погасява по давност. Искът за установяване на майчинство е положителен установителен иск. Съдебното решение също е установително – то обявява, а не създава произхода. ГПК предвижда че с този иск може да бъде съединен и иск за издръжка на детето.

Иск за оспорване на майчинство

СК допуска произходът от майката, установен с акт за раждане, да бъде оспорен с иск за оспорване на майчинство, уреден в чл.31, ал.2 СК. /допустим е само когато майчинството е установено в самия акт за раждане/. Искът за оспорване на майчинството има за цел да установи, че жената посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила детето. Доказването може да протече в две форми : 1. че жената, посочена като майка изобщо не е родила; 2. че тя е родила, но не това дете. Всички доказателства са допустими. Не е необходимо задължително заедно с оспорването на майчинството да бъде търсена истинската майка – това са самостоятелни институти. Активната легитимация тук е твърде усложнена, номинално овластени отвоно са детето, майката и нейния съпруг, но последните две фигури могат да се изразяват от различни лица /формално фигуриращата майка и нейния съпруг, които отхвърлят родителското си качество, претендиращата майка и нейния съпруг, които търсят родителско качество/. Овластено е преди всичко детето – лицето, посочено в акта за раждане като дете на жената, която то отрича като своя майка. То се намира в центъра на отношенията. Наред с него овластени са и жената, посочена в акта като майка и нейния съпруг, овластени са и жената, която претендира че е майка на детето и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга /въпросната жена предявява два съединени иска – иск за оспорване на майчинство и иск за установяване на майчинство./ Пасивната легитимация зависи от лицето, което предявява иска. При иск на детето, ответници са фигуриращата в акта майка и нейният съпруг – презумптивен баща. При иск на жената, посочена в акта като майка, ответници са детето и нейния съпруг – презумптивен баща. При иск на съпруга – ответници са посочената в акта майка и детето. При иск на жената претендираща за майката, ответници са детето, посочената в акта майка и нейния съпруг – презумптивен баща. При иск на мъжа, който твърди, че майка е неговата съпруга, ответници са дедето, посочената в акта майка и нейният съпруг – презумптивен баща. По своя характер искът за оспорване на майчинство е отрицателен установителен иск. Декларативното съдебно решение ще има действиеда отрече произхода на детето от жената, фигурирала в акта като майка, от момента на самото раждане – отпадат с обратна сила всички правни последици, оказали се изградени върху нереална основа – върху неистинско майчинство, неосновано презумптивно бащинство.

Произход от бащата

Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Докато произходът от майката се определя от факта на раждането, то произходът от бащата се определя от факта на зачеването. Зачеването е факт без външен израз и то не се поддава на пряко доказване – за него могат да се правят само приблизителни заключения. За разлика от установяването на майчинството и раждането, бащинството се влияе от брачния или извънбрачен характер на произхода. Способите за установяване на бащинство са: предположение за бащинство, иска за установяване на бащинство, припознаване.

Предположение /презумпция/ за бащинство

Житейската логика е намирила юридически израз в класическата презумпция – за баща на детето се счита съпругът на майката. Законът приема за вярно, че съпругът е бащата и това не се нуждае от доказване, доказано трябва да бъде опровержението – че съпругът не е баща. Ако това не бъде сторено важи установеното с презумпцията. Презумпцията за бащинство действа при точно определени предпоставки:

1. Наличието на законен брак – към него е приравнен и унищожаемият брак. Заченатите и родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях се прилага предположението по чл.32 СК. Но презумпцията не намира приложение, ако бракът е нищожен; същото важи и при пълна липса на брак. Презумпцията не намира приложение и при последващ брак между родителите.
2. Детето да произхожда то съпругата – установява се чрез способите за установяване на майчинство.
3. Времето на раждането – две възможни ситуации: 1. времетраенето на брака – за баща на детето, родено през време на брака се счита съпругът на майката; 2. детето е родено до 300 дни от прекратяването на брака.

Конфликт на презумпции

Възниква в случаите, когато дете се роди по време на последващ брак на майката, но преди да се изтекли 300 дни от прекратяването на предходния й брак. Семейният кодекс изрично е решил този конфликт на презумпции – за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак. При конфликтно положение произтичащо от двубрачие на майката, то съпрузите на майката на абсолютно идентично основание могат да се считат за бащи на детето: законодателното решение е да се неутрализират двете презумпции и произходът на детето да се установява с други доказателства.

Презумпция при обявено отсъствие или смърт

СК урежда и въпроса за бащинството на детето в специалните хипотези на обявено отсъствие и обявена смърт на съпруга на майката: “В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал.1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт”. Уреждайки хипотезите на обявено отсъствие или смърт, СК наистина урежда запъва един пропуск, но по същество това решение е твърде изкуствено. Обявеният за отсъстващ или умрял е изчезнал значително време предварително. Презумпцията се оказва приложима и в случаи, когато са минали много повече от 300 дни от фактическото прекратяване на съпружеските връзки и когато от биологично гледище е абсурдно да се мисли, че дедето може да бъде заченато от изчезналия.

Оспорване на презумпцията за бащинство

Овластени лица

Презумпцията за бащинство е оборима, тъй като законът отчита възможността тя да не отговаря на действителността. Оспорването може да стане само чрез нарочен иск – иск за оспорване на бащинство. Оспорването не може да стане чрез възражение – например срущу иска за издръжка на детето, съпругът да противопостави възражението че той не е негов баща. Активно легитимирани да предявят иска са само две лица: съпругът на майката и самата майка. Тяхната легитимация се запазва и при евентуално пълно осиновяване на детето. Съпругът на майката е най-непосредствено засегнат от евентуалната неистинност на предоложението, той е овластен да оспорва дори когато е непълнолетен, ограничено запретен или пълно запретен /оспорва чрез законния си представител/. Семейният кодекс от 1968 г. овласти и майката на детето да оспорва бащинството на своя съпруг, за да може да търси бащата на своето дете. На самото дете обаче такава легитимация не е призната. Детето не би могло да оспорва презумпцията за бащинство и под формата на установяване, че съпругът на майката е всъщност негов осиновител. Това е вече различен петитум насочен към разкриване на осиновяване. Пасивно легитимирани са съпругът, майката и детето. Ако бащинството се оспорва от съпруга, ответници са детето и майката. Ако бащинството се оспорва от майката, ответници са съпругът и детето. Майката не може да предяви иска и от името на детето, като негова законна представителка, тъй като интересите им са противоречиви.

Срок

Искът за оспорване на предположенето за бащинство е ограничен със срок от 1 година – за майката тече от момента на раждането, а за съпруга от момента на узнаване на раждането. Срокът е преклузивен.

Предмет на доказване

Предметът на доказване при оспорване на презумпцията е твърде строго определен. Както съпругът, така и майката трябва да докажат че “детето не е могло да бъде заченато от спъпруга”. Допустими са всички доказателствени средства.

Искът за оспорване на предположението за бащинство е отрицателен установителен иск. Издаденото по него декларативно съдебно решение има за действие да отрече бащинството на съпруга от момента на раждането. С обратна сила отпадат всички правни последици, основани върху съборения неистински произход.

Забрана за оспорване

Забрана за оспорване при изкуствено оплождане на майката

Не се допуска опроване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена /чл.33, ал4 СК/.

Забрана за оспорване при зачеване с генетичен материал от друга жена

Това ново правило за бащинството е свързано с новото правило за майчинството: последното се определя от раждането и при зачеване с генетичен материал от друга жена. Кодексът установи забрана за оспорване на бащинство и когато майката със съгласие на съпруга си е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. В семейството на съпрузите се ражда дете, заченато от две чужди полови клетки. Семейният кодекс осигурява на така необикновено заченатото дете непоклатим статус на брачно дете на двамата съпрузи: защото майчинството се определя от раждането, съпругът се презумира за баща, бащинството е необратимо.

ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА БАЩИНСТВО

Това е иск чрез който може да се търси произходът от бащата. Характерът на произходът не е конкретизиран в СК– обхваща както извънбрачния, така и брачния произход от бащата. Но логическото тълкуване води до извода, че се касае специално до извънбрачния. За да се установи брачен произход от бащата, е достатъчно да се установи произход от майката, обхванат от презумпцията че баща на детето е нейния съпруг.някои правни системи забраняват търсенето на извънбрачния баща, или го затормозяват с такъв формализъм, който представлява истинска бариера пред разкриване на истината. Официалният предлог е защита на законното семейство. Българското съвременно семейно право допуска търсенето на извънбрачния баща не само по принцип, но и напълно свободно, без да изисква каквато и да е предварителна достоверност. Искът за установяване на бащинство може да бъде предявен в хипотеза, когато липсва титул за произход на бащата. Така би било когато бащинството не е установено нито чрез презумпция, нито чрез припознаване, нито е оформено чрез пълно осиновяване. Така би било още по конкретно в следните случаи: 1. когато презумпцията за бащинство изобщо е неприложима, т.е. детето е извънбрачно; 2. когато презумпцията е била приложима, но бащинството на съпруга, респективно и на първия съпруг /при конфликт на презумпции/ е било оборено; 3. когато при неприложимост на презумпцията поради едната или другат апричина детето не е било припознато от бащата; 4. когато то е било припознато, но припознаването е било оспорено и произходът не е установен по исков ред; 5. когато детето не е осиновено при пълно осиновяване, сочещо чрез новия акт за раждане определено лице за негов баща.

Овластени лица

Овластени лица да предявят този иск са сао майката и детето. Бащата не е легитимиран. Той би могъл просто да припознае детето. Искът за дирене на бащата принадлежи поотдело на майката и на детето. Всяко от тези две права е самостоятелно и съществува независимо от другото, но разбира се няма и пречкамайката и детето да предявят своите искове в един общ процес. Възможно е майката да се окаже едновременно в две роли – като ищец от свое име и като законна представителка от името на детето. Майката не може да предяви иска докато детето е само заченато, преди раждането, но майката може да предяви иска ако детето е починало. Ако искът на майката бъде уважен, несъмнено от това решение ще се ползва и детето, но ако искът на майката баде отхвърлен, това не е пречка за предявяване на иск от детето. Ответник е претендираният баща. Ако той е починал, искът се предявява срещу неговите наследници. Когато искът е предявен от детето, Ск изисква да се призове и майката, но когато искът е предявен от майката, СК не предвижда призоваване на детето.

Срок и предмет на доказване

Искът за установяване на бащинство е ограничен със срок. Срокът е различен за майката и за детето. Майката може да предяви иска до три години от раждането, а детето – до три години от пълнолетието. И в двата случая началният момент на срока е раждането.

Предмет на доказване

Предмет на доказване е обстоятелството, че майката е заченала детето от претендирания баща. Този факт не се поддава на пряко установяване, а се доказва по косвен път с всички доказателствени средства.

Искът за установяване на бащинство е положителен установителен иск. Действието на решението, с което той се уважава, се състои в установяване произход на детето от бащата. Решението не конституира отношението на произход, а само го декларира. Това деклариране става с обратно действие – към момента на раждането.

ПРИПОЗНАВАНЕ

За разлика от способите, които се отнасят до установяване само на бощинство или само на майчинство, припознаването е способ за установяване произхода и от двамата родители. По същността си припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда то него. Припознаването е способ за установяване на произхода без намесата на съда. То е неконтролируемо по същество волеизявление. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност. Липсва законно изискване за предварителна достоверност и чрез някаква минимална разлика във възрастта. Припознаването е строго личен акт, затова не може да бъде извършено от друго лице. Припознаването е формален акт е за да произведе правно действие трябва да се извърши в предписаната от закона форма. Припознаването е декларативен акт, то само обявява факта на майчинството или бащинството, а не го създава. Произходът е съществувал преди и независимо от припознаването. Припознаването е неотменим акт. Веднъж извършено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. Оттеглянето му би засегнало правната сигурност. Законът допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята. Припознаването е извънсъдебен и неконтролируем по същество едностранен, личен формален, декларативен, неотменим акт, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него.

Автор и адресат

Автор на припознаване може да бъде всеки родител – както бащата, така и майката. Възможността е съмостоятелна и не зависи то състоянието на произхода към другия родител. Последният може и да не е известен. Дееспособност за извършване на припознаванепритежава по начало навършилият пълнолетие. Но такава дееспособност трябва да бъде призната и на встъпилия в брак непълнолетен по аргумент от чл.12, ал.2 СК.

Адресат

Адресат на припознаване може да бъде само дете с неустановен произход. Припознаване на дете с установен произход ще бъде нищожно. По начало детето, което се припознава, е вече родено и още живо. Може да бъде припознато и едно още неродено, само заченато дете, припознаването е осъществимо от страна на бащата с оглед обезпечаване на неговите наследствени права. Може да бъде припознато и починало дете, ако е оставило низходящи.

Форма

Припознаването се извършва в една от трите предписани то закона форми: 1. с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние; 2. с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние; 3. със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

Оспорване и унищожаване на припознаването

Оспорване от другия родител и от детето

Припознаването е едностранен акт, който се извършва без знанието и съгласието на припознатия или на други заинтересувани лица и който не се проверява по същество. А е възможно то да не съответства на действителността, затова законът допуска припознаването да бъде оспорено. Оспорването може да бъде извършено от детето, от другия родител, от всяко заинтересовано лице. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен и на детето, ако то е пълнолетно. Тези лица имат право да изразят своята позиция в три месечен срок. Ако те не успорят припознаването, т.е. мълчаливо се ъгласят с него, то се вписва в акта за раждане. Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичане на три години от пълнолетието или от узнаването, ако това е станало по късно.

Оспорване от трети лица

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което има правен интерес. Оспорването се извършва чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаване на припознаването. Естествено третите заинтересовани лица не се уведомяват за припознаването от длъжностното лице. Третото лицце трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Искът е отрицателен установителен. Ответници са припозналият и припознатият. В зависимост от изхода на процеса припознаването ще запази действието си и ще се консолидира или пък ще бъде заличено с обратна сила от акта за раждане.

Унищожаване

Семейният кодекс допуска и унищожаване на припознаването поради порок на волята. Наред с възможността на различни лица да оспорват припознаването, кодексът дава възможност и на самия припознал да иска унищожение на собственото си волеизявление за припознаване поради грешка, измама, заплашване.

РОДСТВО

Родството представлява връзка, основана на произхода. Родството е връзка между две лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото или които имат общ родоначалник, без еднот ода произхожда от другото.

Видове родство

Родство по права линия – връзката между две лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото. Лицата, от които едното пряко или непрякопроизхожда от другото, са роднини по право линия. Например: баща и син, дядо и внук. Правата линия на родство може да се окачестви като низходяща или възходяща. Линията е низходяща, когато се разглежда от предшествениците към потомците, и възходяща, когато се разглежда в обратно направление – от потомците към предшествениците. В зависимост от това говорим за низходящи и възходящи роднини. В зависимост от това говорим за низходящи и възходящи роднини. Така за определено лице неговият син, внук, правнук и пр. Са негови низходящи, а неговите баща, дядо, прадядо и пр. Са негови възходящи. Едно и също лице може да се яви и като низходящ и като възходящ роднина в зависимост от това, към кое лице се определя неговото родство.

Родство по съребрена линия – връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда то другото. Лицата, които имат общ родоначалник без едното да произхожда от другото, са роднини по съребрена линия. Например: брат и сестра, чичо и племенник, братовчеди. Съребрените роднини могат да бъдат палнокръвни и непълнокръвни. Пълнокръвни са тези които произхождат от общ баща и обща майка, т.е. имат двама общи родители. Непълнокръвни са тези, които имат само един общ родител. Ако е обща майката – те се наричат едноутробни, а ако е общ бащата – еднокръвни. Между втория баща или втората майка от една страна, и доведените или заварени деца, от друга, не съществува родство. Между тях няма никаква кръвна връзка. Всъщност те се намират в отношение на сватовство. Не съществува родство и между съпрузите.

Степени

Роднините и по права и по съребрена линия се намират в различна степен на близост помежду си. Степен на родство е законното разтояние между вама роднини, изчислявано според броя на свързващите ги поколения, т.е. на ражданията, необходими за възникване на родствената връзка. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Така бащата и синът са от първа степен, дядото и внукът от втора. Броят се ражданията без да се брои родоначалникът. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Така двама братя са от втора степен, чичото и племенникът от трета, първите братовчеди от четвърта степен и т.н. отново се броят ражданията, без да се брои родоначалникът. По съребрена линия липса първа степен. Защотот са необходими минимум две раждания, за да възникне такова родство /това важи и за близнаците/. Следователно най-близката степенсъребрено родство е втората степен.

ОСИНОВЯВАНЕ

Условия и производство. Действие на осиновяването. Прекратяване

Условия и производство

Произходът е нормалният източник на отношения между родители и деца. Но подобни отношения могат да възникнат и по юридически път посредством осиновяването. Допустимостта на осиновяването се предпоставя от определени усровия, свързани с личността на осиновяващия и осиновявания. С оглед на това, дали се касае до факти, които трябва или не трябва да бъдат налице, те могат да бъдат разделени на положителни условия или просто условия и на отрицателни условия, т.е. пречки за осиновяването. С оглед на това, дали се касае до самата годност на лицето да бъде осиновяващ или осиновяван или пък се касае до допустимост на осиновяването между определени лица, условията за осиновяване могат да се разделят на абсолютни и относителни.

За осиновявания:

• Може да бъде осиновено само лице, което не е навършило 18 години. Следователно осиновяването на пълнолетни лица е забранено. Осиновяването има за цел отглеждането и възпитанието на детето. А пълнолетното лице е излязло от тази житейска фаза. Моментът към който осиновеният трябва да не е навършил пълнолетие, е подаването на молбата за осиновяване. Навършването на 18 години по време на производството и достигнатото пълнолетие при постановяване на решението не са пречка за осиновяването. Наред с максималната възраст законът не е установил минимална възраст на осиновявания. Известно е, че едва след определено развитие на детето могат да бъдат констатирани някои аномалии и наследствени обременености, които са в състояние да разстроят отношенията. Но според СК детето може да бъде осиновено веднага след раждането. Според Правилника на Дома за майка и детето осиновяване се допуска след петмесечна възраст, а преди това – само по изключение. Заченатият не може да бъде осиновен. Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица. Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Не е допустимо паралелно съществуване на няколко осиновявания, но последователното им съществуване е допустимо. Едно лице може да бъде осиновено за втори и следващ път след прекратяване на предходното осиновяване. От забраната за паралелни осиновявания е допуснато важно изключение. Възможно е осиновяване от две лица, ако те са свързани с брак. Законът не изисква бракът на съпрузите да е траял определено време. Осиновяването от двама съпрузиможе да стане както едновременно, така и последователно. Извършеното осиновяване от двама съпрузи не е единствено правоотношение. То е съчетание на две отделни осиновителни правоотношения.

За осиновяващия:

• Може да осиновява само деесопсобно лице, което не е лишено от родителски права /чл.50 СК/. Имат се предвид само физическо лице. Юридическо лице не може да бъде осиновител. Осиновяващият трябва да бъде дееспособен. Това значи, че той трябва да е навършил пълнолетие и да не е поставен под пълно или ограничено запрещение. Ненавършилите 18 години и запретените не могат да осиновяват. Би могъл обаче да осиновява всъпилият в брак непълнолетен. Той става по принцип дееспособен. Дееспособността на осиновяващия трябва да е налице, както при подаване на молбата з аосиновяване, така и при постановяване на решението. Ако към вторият момент, тя е отпаднала, осиновяването не може да бъде допуснато. Вън от възрастта свързана с придобиването на дееспособност, законът не установявав друга минимална възраст на осиновяващия. Той не установява и максимална възраст като предел до който е възможно да се осиновява. Осиновяващият трябва да не е лришен от родителски права /чл.50 СК/. Лишеният от права е признат за негоден да упражнява родителски функции по отношение на собствените си деца. Той не се ползва с необходимото обществено доверие, за да му се повери грижата на чуждо дете. Не са установени други изисквания или пречки, свързани с личността на осиновявания – например от расов, националин или религозен характер, същото важи и за пола. Може да осиновява, както мъж, така и жена и то дете от същия или от другия пол. Не е пречка за осиновяването и наличието на собствени деца или на вече осиновени деца.

Разлика във възрастта

• Между възрастта на осиновяващия и осиновявания трябва да има определена разлика. Тя е необходима за доближаване на осиновяването до естествения произход и за обезпечаване на нормални отношения между родители и деца. Разликата поначало трябва да наподобява възрастовата дистанция между родител и дете. По начало осиновяващия трябва да е поне с 15 години по-възрастен от осиновявания. От правилото са допуснати две отклонения, отнасящи се до две важни хипотези: когато съпругът осиновява рожденното дете на съпруга си, разлика във възрастта не се изисква; когато осиновяването се извършва от двама съпрузи едновременно или последователно – достатъчно е да съществува разлика във възрастта за единия от тях. Наред с минималната разлика, не е установена от закона максималната разлика във възрастта, но очевидно е че една неподходяща разлика /от 60-70 години/ отклонява осиновяването от подобието на естествената родителска връзка и симптоматизира неадекватните подбуди.

Отсъствие на родствена близост

• Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Недопустимо е на първо място осиновяване между роднини по права линия. Родител не може да осинови детето си. Ако обаче произходът не е формално установен, осиновяването би било възможно. То би могло да замени практически припознаването, свързано понякога с деликатни положения. Ако произходът бъде установен след осиновяването, последното ще се окаже автоматически обезсилено. Дядо, прадядо и пр. Не може по начало да осинови своя внук, правнук. Така би било даже и ако самия син /дъщеря/ е осиновен при пълно осиновяване и семейно-правните отношения с бащата са прекратени. Кръвната връзка не е заличена и в определени случаи проявява правно значение.
• Недопустимо е на второ място осиновяване межу братя и сестри. Не е естествено братът да стане син на брат си. А от там – внук на родителите си, племенник на другите си братя и пр. Ако родителите липсват, по-големият брат напълно подходящо може да бъде назначен за настойник. Нищо не му пречи и да издържа невръстния си брат. Забраната важи както при пълнокръвно, така и при непълнокръвно родство. Тя важи както между братя и сестри по кръв, така и между такива по пълно осиновяване.
• Без да е посочено изрично, недопустимо е осиновяването и между съпрузи. Брачната връзка и родителската връзка са несъвместими отношения.

Осиновяването е допустимо при всички други хипотези на семейни връзки: вторият баща или втората майка може да осинови доведеното си или заварени дете; чичото – да осинови племенника си; възможно е осиновяване между доведени и заварени деца; възможно е осиновяване между братовчеди и пр. Настойникът също може да осинови поднастойния, в какъвто случай настойничеството ще отпадне.

Интересът на осиновявания

• Необходимо условие за допускане на осиновяването е то да бъде в интерес на осиновявания. Това условие е самостоятелно. Възможно е всички формални условия да са налице и вси пак осиновяването да не е в интерес на детето. Съдът допуска осиновяването само, ако то е в интерес на осиновявания /чл.59, ал2 СК/. Съдържанието на понятието “интерес” не е дефинирано. По същество, интересът на осиновявания се свежда към получаване на условия за нормално отглеждане, добро възпитание и подготовка за дейност в живота. Те са свързани с : моралните качества на осиновяващия, здравословното му състояние, семейно и обществено положение, професия, материални условия за живот и т.н.

Осиновяване на внук от дядо и баба

• Условия – дядото и бабата или едни от тях могат да осиновят своя внук само, когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му.
• Съгласие на родителите – за осиновяване от дядо и баба на общо основание е необходимо съгласиетона известните и живи родители: на самотната майка, на установения извънбрачен баща, на останалия жив родител.
• Допускане и вид на осиновяването – осиновяването на внук от дядо и баба е само една възможност, която съдът не е длъжен да приложи. Допуснатото от съда осиновяване може да е както пълно, така и непълно. Тъй като не е предвисдено нищо специално, важат общите правила.

Необходими съгласия и мнения

Осиновяванео е акт, който засяга значителен кръг лица. За да бъде то извършено, законът изисква да се вземе предвид становището на най пряко заинтересованите между тях. Това становище е предвидено във формата на съгласие или на мнение в зависимост от лицата или от сътоянието на лицата. Необходимото съдържание на съгласието или мнението може да се разложи на два въпроса: дали де се извърши осиновяването и какъв да бъде неговия тип.

Осиновяващ

• За извършване на осиновяването е необходимо преди всичко съгласието на осиновяващия.

Осиновяван

• Необходимо е съгласието и на осиновявания, ако е навършил 14 години. Към кой момент на производството се взема под внимание възрастта на осиновявания и важимостта на изискването за неговото съгласие. В закона липса уточнение. Ако осиновявания е навършил 14 години, още при подаване на молбата, проблем не съществува. Ако тогава той е бил под тази възраст, но е навършил 14 години при провеждане на съдебното заседание, съгласието му трябва да се вземе предвид. Ако и тогава е бил под 14 години, но ги е навършил при произнасяне на решението, съдът е длъжен да се съобрази с този факт и трябва да проведе ново заседание, в което да вземе съгласието на осиновявания. Ако осиновяваният е на възраст от 10 до 14 години, той се изслушва от съда. Неговото отношение към проектираното осиновяване приема формата на мнение.

Родители

• Необходимо е съгласието на родителите на осиновявания. Тяхната възможност да проявят меродавна воля по въпроса за осиновяването е проява на родителските им права. Естеството на отношенията, чувствата и привързаността на родителите към детето правят недопустимо принудителното скъсване на връзките с него. Необходимо е единодушното съгласие на двамата родители. При несъгласие на единия от родителите , осиновяването е недопустимо по принцип. В определени случаи родителите дават само мнение за осиновяването /ограничено запретения родител и лишения от родителски права/. Има и случаи, в които съгласието /а също и мнението/ на родителите изобщо не се изисква – ако те са недееспособни или ако местожителството им не е известно.

Съпрузи

• Необходимо е съгласието на съпруга на осиновяващия. Изискването е оправдано, макар осиновяването да не създава правни връзки между него и осиновения. Тези лица ще се окажат в отношение на втори баща или втора майка и доведено или заварено дете. По аналогични съображения се изисква съгласието и на съпруга на осиновявания – касае се до рядката хипотеза на осиновяване на стъпил в брак непълнолетен. Необходимо е съгласието и на непълнолетните съпрузи, тъй като чрез брака те са станали дееспособни.

Настойник и попечител

• Ако осиновеният се намира под настойничество или попечителство, настойникът или попечителят дава само мнение за осиновяването. Макар той да замества родителите, законът не изисква неговото съгласие.

МНОГО СТАРА УРЕДБА , ИМА ПРОМЕНИ ОТ 2003 Г. В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

Управител на заведение

• В три случая съгласие за осиновяването дава управител на обществено заведение: 1. когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване; 2. когато родителите са неизвестни; 3. когато детето се осиновява без съгласие на родителя в специалната хипотеза на чл.57 СК

Форма на съгласията и мненията

• Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда. Съгласието на осиновяващия, на родителите и на съпрузите, както и мнението на родителите, на настойника или попечителя, може да бъде изразено по три начина: лично пред съда, чрез особен пълномощнок, чрез отделен акт с нотариално заверен подпис.

Осиновяване без съгласие на родител

• при тежко укоримо поведение – по изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
• при изоставяне на детето в обществено заведение – осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставел детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в 6-Месечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.

И в двата случая по чл.57 СК, родителят се призовава да бъде изслушан от съда. С това се гарантират както неговите права, така и по пълната ориентация на съда.

Производство по допускане на осиновяването

Производството по допускане на осиновяването е грижливо организирано като гаранция, че осиновяването ще бъде в интерес на детето, в хармония със закона иморала и със социалното предназначение на института. Но то не е нито същинско исково, нито чисто охранително. То е едно своеобразно производство, създадено и уредено от СК.

Компетентен е Районния Съд. Местната подсъдност не е посочена. ВС прие за компетентен Районния Съд по местожителството на осиновителите. РС бива сезиран с молба за осиновяване. Кодексът не сочи откого тя трябва да изхожда. Приема се, че молбата може да бъде подадена от осиновяващия, от осиновявания, от родителите, настойника, попечителя. Обикновено тя се подава от осиновяващия. РС се произнася в съдебно заседание при закрити врата. Съдът изслушва заключението на прокурора, което се отнася до допускането или недопускането на осиновяването предвид изискванията на закона и интересите на осиновявания. Участието на прокурора е продиктувано от общественото значение на решавания въпрос. Участието на съдебни заседатели не е предвидено. Решението на съда може да допуска или да не допуска осиновяването. Това дависи от констатациите за наличността на законовите условия и за интереса на осиновявания. Специално е уредено обжалването на решението. Уточнени са преди всичко легитимираните лица. Това са прокурорът, осиновяващият, осиновяваният, неговите родители, т.е. основните субекти на акта. Съпрузите, чието съгласие е необходимо за осиновяването, не са овластени да обжалват решението. Уточнен е и редът на обжалване на решението. Това става по “общия ред”.

Действия на осиновяването

Видове осиновяване

Стремейки се именно да отговори най-пълно на житейските нужди, първия СК установи два типа осиновяване. Предпоставките, които обуславят типа на осиновяването са от двуяко естество. Те са свързани, както с обективните обстоятелства на случая, така и с волята на заинтересуваните лица.

Пълно осиновяване

Основния принцип е пълното приравняване на осиновения към родно дете спрямо осиновителя и неговите роднини, съчетанон с прекратяване на правоотношенията към родителя и другите роднини по произход.

• Осиновен – осиновител: между визираните лица се създава по силата на закона родствена връзка. Поради юридическия си произход тя може да се окачестви като законно родство, за разлика от естественото родство. Линиите и степените и в двата случая са напълно идентични. За осиновителя, този ефект е резултат от изявено съгласие. За роднините на осиновителя, това е наложена от закона последица, несвързана с тяхната воля. Пораждат се по конкретно следните групи правоотношения:
  • Между осиновителя и осиновения: те сават родител и дете, т.е. роднини по права линия от първа степен.
  • Между осиновителя и низходящие на осиновения – те стават дядо и внуци, т.е. роднини по права линия от втора и следваща степен.
  • Между осиновения и роднините на осиновителя – те стават роднини по права и странична линия от различни степени, идентични с тези на естественото родство: осиновения е внук на родителите на осиновителя, брат на неговите деца, племенник на неговите братя и т.н.
  • Между низходящите на осиновения и роднините на осиновителя – те стават роднини по права и странична линия от различни степени: детето на осиновения е пра внук на родителите на осиновителя, племенник на неговите деца и т.н.

Не се пораждат правоотношения:

• между осиновения и съпруга на осиновителя – последния не става родител на детето. Пълното осиновяване като концепция логически включва детето в родствения кръг на осиновителя, а съпругът не е роднина. Сам той се намира в правна връзка с осиновителя.
• между осиновителя и съпруга на осиновения – връзката е идентична с тази между родител и съпруг на родно дете. Това е връзка на сватовство от първа степен.
• между осиновителя и роднините на осиновения /вън от низходящите му/ – родители, братя сестри и пр. Тук липсата на семейни връзки е пълна и абсолютна. Към тези лица осиновителят няма никакво отношение.

Последици от родството:

1. Вписване на осиновителя като родител. То се извършва задължително.
2. Име – осиновеният при пълно осиновяване приема бащиното и фамилно име на осиновителвя.
3. Родителски права и задължения – те преминават върху осиновителя. Без да е посочена изрично, това е несъмнено проявление на създадените отношения.
4. Задължения за издръжка – в качеството на родител, осиновителят е длъжен да издържа осиновения. Важи режимът на родителското алиментно задължение, отличаващо се със засилена взискателност. При невъзможност на осиновителя да оставя издръжка, такава ще се търси в рамките на неговия семеен кръг, а не от роднините по произход. Осиновеният на свой ред дължи издръжка на осинвителят и на неговите роднини, съгласно общите правила.
5. Наследяване – пълното осиновяване създава взаимна наследствени права между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини. Юосиновителят наследява осиновения. Низходящите на осиновения наследяват осиновителя. Осиновеният и низходящите му наследяват роднините на осиновителят. Роднините на осиновителя наследяват осиновения и низходящите му.
6. Пречки за брак – забране е бракът между лицата, които осиновяването прави роднини по права линия и братя и сестри.
7. Други последици – пълното осиновяване поряжда и всички други последици, които законите свързват с отношенията между родители, деца и др. роднини в различните области на правото: отговорност за вреди; спиране на погасителна давност; презумпция за недобросъвестност; получаване на детски надбавки; възникване или утежняване на наказателна отговорност; право на процесуално представителство; възможност за отводи в гражданския и наказателния процес.

• Осиновен – естествени сродници: конкретните проявления на принципа представляват обратна страна на последиците, които се пораждат по направления към осиновителя:
• Начална формалан основа за тези проявления е суспендирането на автентичния акта за раждане. Това става паралелно със съставянето на нов акт за раждане, сочещ осиновителя като родител.
• Необходима последица от официално съзцдадената привидност относно произхода на детето е отпадането на досегашното бащино и фамилно име и приемането името на осиновителя. Възможна е и промяна на собственото име.
• Отпадат родителските права и задължения на рожденните родители. Те вече принадлежат на осиновителя. Те не се възстановяват даже и ако осиновителят изпадне в невъзможност да ги упражнява, ако бъде лишен от родителски права или ако почине.
• Прекратяват се и задълженията да издръжка между осиновения, родителите и другите роднини. Осиновиният разполага с материалната обезпеченост на новото си семейство. Алиментните задлъжения не се възстановяват даже и ако осиновителят изпадне в невъзможност за издържа детето.
• Отпадат наследствените права – те се компенсират с такива права в новия семеен кръг.

Непълно осиновяване

Характеризира се в поставяне на осиновения в правоотношение само с осиновителя, смятана със запазване на правоотношенията към роднините по произход. По направлението осиновен-осиновител, принципът е създаване съмо на лична връзка: права и задължения като между роднини по произход взникват само между осиновителят от една страна и осиновеният и неговите низходящи от друга. Правоотношение с роднините на осиновителя не се създават. Това е основната разлика между двата типа осиновяване по тази права линия. Осиновителят и осиновеният стават родител и дете. Осиновителят и низходящите на осиновения стават дядо и внуци. СК изрично включва в обсега нта правоотношението и низходящите на осиновения. По направлението осиновен-естествени сродници, принципът е запазване на правоотношенията: правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Следователно осиновеният и низходящите му са субекти на две системи от семейни връзки. Това съчетание поражда определени съотношения на правните последици.

Последици

1. чл.62 СК не предвижда възможност за вписване на осиновителя като родител чрез съставяне на нова акт за раждане.
2. естеството на правоотношенията прави в случая приложима алтернативността относно името на осиновения по чл.6, ал.4 ЗЛС. При осиновяване по чл.62 СК осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име.
3. родителските права и задължения не биха могли да принадлежат едновременно и на осиновителя и на рожденните родители. В този случай родителските права и задължения преминават върху осиновителя.
4. относно издръжката на осиновения е възможно привличане и на осиновителя и на рожденните родители. Неприемливо е разбирането, че издръжката на осиновения трябва да се разпределя между родителите и осиновитея съобразно с възможностите. Привличане на родителите е оправдано, ако осиновителят изпадни в невъзможност да доставя издръжка. Прочее осиновеният трябва да търси издръжка от осиновителя, а а ко той не може да я достави от рожденните родители и други роднини.
5. в областта на наследяването и необходимо разграничение. Осиновеният и низходящите му наследяват както осиновителя, така и роднините си по произход. Ако през времетраене на осиновяването почине рожден родител или друг кръвен родственик, осиновеният ще се яви на общо основание като наследник по закон в ествествения си семеен кръг. Това наследяване няма да бъде пречка за наследяване в последствие на осиновителя. Ако най-напред почине осиновителят, осиновеният ще го наследи като дете. В послбедствие той ще може да наследи и роднините си по произход.
6. пречките за брак съществуват паралелно в двете направления. Спрямо роднините по произход те важат на общо основание.

Осиновяване от съпруг на родител

• Запазване на правата и задълженията – осиновяването от съпруг на родител може да бъде както пълно, така и непълно. Под права и задължения, които се “запазват” в този специален случай на осиновяване, се разбират тези, които по правило се прекратяват в останалите случаи. При пълно осиновяване по чл.61 СК, товав са въобще “правата и задълженията” между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход.
• Въздействие на развода – рожденният родител и съпругът осиновител на детето, могат да се разведат. Поставя се въпросът за въздействието на развода върху осиновяването. Щом е извършено по повод на брака, разводът н его ли обезсилва автоматически? Такава причина за прекратяване на осиновяването не е предвидена в кодекса. Нито такъв извод е наложителен житейски. Въпреки развода, връзките и чувствата между осиновителят и детето могат да бъдат незасегнати. А юридически положението на детето трябва да бъде уредено съгласно общите правила на чл.106 и 101 СК за мерките спрямо децата при развод. Не е даже изключено детето да се повери на осиновителя, а не на родителя. Разводът се оказва “обстоятелство, което дълбоко разстройва отношенията между осиновителя и осиновения”. В това си качество той може да послужи като основание за съдебно прекратяване на осиновяването. Но това е един възможен и косвен, а не автоматичен резултат. Ако при развод между осиновителят и родителят осиновяването бъде прекратено и особено ако детето бъде поверено на осиновителя, пита се дали не се прекратяват отношенията с рожденния родител? Защото се създава обстановка, при която детето се оказва осиновено от външно лице, чуждо на родителя. А т такава хипотези, принципът е прекратяване на правоотношенията с родителя. В случая обаче прекратяване няма да настъпи. Това следва преди всичко от положението на родителя и на детето при развода.
• Въздействие на смъртта на осиновителя – при смърт на осиновителя – съпруг народителя възникват специфични въпроси, отнасящи се до прекратяване на осиновяването. В случая ще се касае дасмърт на единствения осиновител. Трябва да се има в предвид установените за този случай последици от чл.65 СК. Непълното осиновяване ще “се счита” прекратено, а осиновеният ще наследи осиновителят. Смъртта на “единствения осиновител” при пълно осиновяване по правило може да обоснове съдебно прекратяване на осиновяването “ако то се налага от интересите на осиновения”. Прекратяване могат да искат и родителите на осиновения.

Прекратяване на осиновяването

Възможно е в резултат на различни причини да се получи разстройство на осиновителната връзка. Тя се превръща във формално отношение, опразнено от жизнено съдържание, негодно да изпълнява социалната си роля. Запазването на осиновяването става неоправдано и противно на морала. А има и факти, които автоматически изчерпват даден тип осиновително правоотношение /смърт при непълно осиновяване/. Нашият закон допуска прекратяване на осиновяването, но го подчинява на строга регламентация. Точно определен е начинът за прекратяване и само в един единствен случай това става автоматически: със смъртта на страна по непълно осиновяван. Във всички други случаи прекратяването се осъществява чрез съдебно решение. Осиновяването не може да бъде прекратено чрез едностранно денонсиране от едната страна, нито чрез извънсъдебно взаимно съгласие. То не се счита и автоматически прекратено и с прекратяване на брака, по повод на който е било извършено. Основания за прекратяване:

Смърт:

• Смъртта прекратява само непълното осиновяване и то става автоматически, по право. Но трябва де се отбележи, че осиновеният наследява осиновителя и това е напълно логично, защото в момента на смъртта осиновеният е притежавал качеството на “дете”, необходимо за конституирането му като наследник. При осиновяване от двама съпрузи, детето може да се счита разосиновено само ако починат и двамата. Кодексът говори само за смъртта на осиновителя. Той не споменава нищо за смъртта на осиновения и за нейното въздейсие – ако починалият осиновен няма низходящи, проблем не съществува, изчезва единият насрещен субект. И тък като осиновяването е лична връзка, то се прекратява. При тази хипотеза осиновителят се конституира като наследник на осиновения. Ако осиновеният е имал низходящи, то правните връзки между тях и осиновителят се запазват.

Взаимно съгласие:

• Осиновяването и от двата типа може да се прекрати от съда по взаимно съгласие на дееспособните осиновител и осиновен. Осиновителят и осиновеният, вече пълнолетен и дееспособен, най-добре могат да преценят състоянието на своите отношения и смисъла от тяхното продължаване. Щом и двамата желаят прекратяване на осиновителната връзка, това показва, че тя е опразнена от съдържание и безпредметна. Това положение и липсата на спор правят безпредметна преценката на съда. Малолетният осиновен не може да бъде представляван от законов представител – съгласието за прекратяване на осиновяването е чисто личен акт. Осиновяването не може да се прекрати по взаимно съгласие и ако пълнолетният осиновен или осиновителят е поставен под пълно или ограничено запрещение. Също – ако не е могъл да ръководи действията си, макар по начало да е бил дееспособен. Законът не възлага в предпоставка одобрението или съгласието на трети лица. Това важи и за лицата, чието съгласие е необходимо за допускане на осиновяването. По начин на извършване, прекратяването на осиновяването по взаимно съгласие е резултат на сложен фактически състав, включващ два момента: взаимно съгласие и съдебно решение. Взаимното съгласие е първият необходим момент. Но то няма за собствен юридически резултат прекратяването на осиновяването. Съгласието е основание, въз основа на което съдът извършва прекратяването. Съдържанието на взаимното съгласие се определя от неговата цел. То се състои в единодушното желание за прекратяване ан осиновителното правоотношение. По своя характер съгласието трябва да бъде сериозно е непоколебимо. Взаимното съгласие не се нуждае от някаква особена фарма – достатъчно е съгласието да бъде ясно и недвусмислено изразено в подадената до съда молба. Страните не са длъжни да съобщават мотивите на своето решение, нито да обосновават пред съда своето искане. Изявено съгласие може да бъде оттеглено – няма пречка з апризнаването на такава възможност до момента на съдебното произнасяне. Ако някоя от страните почине в течение на производството след изразяване на съгласието, прекратяването може да се счита допустимо. Съдебното решение е вторият необходим елемент в състава на прекратяването. За разлика от допускане на осиновяването тук ролята на съда е сравнително ограничена. Той не изследва мотивите на страните, нито целесъобразността на прекратяването. Единствената проверка, която съдът е компетентен да извърши, се отнася до обективната наличност на законните предпоставки: дали страните са дееспособни и дали тяхното съгласие е валидно, сериозно и непоколебимо. При такива констатации съдът е длъжен да уважи искането. Решението на съда е непосредствения акт, който прекратява осиновяването. Следователно то е конститутивно. Производството по издаването му е охранително. Прекратяването е подсъдно на Окръжния съд и местно подсъден е съдът по местожителството на молителите, а ако те имат различно местожителство – това на единия от тях.

Прекратяване по исков ред:

• В случай на тежко провинение: осиновяването се прекратява от съда при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Понятието “тежко провинение” не е дефинирано от закона, нито е изразено чрез някакъв списък от прояви. Преценката за неговото наличие е предоставена на съда във всеки конкретен случай. Но това бланкетно понятие все пак съдържа общи белези, характерни за всички отделни случаи. Автор на тежко провинение може да бъде само осиновителят и осиновеният. Кодексът говори за провинение на една от страните в правоотношението. Виновно поведение на трето лице не може да се окачестви като “тежко провинение”. Адресат на провинението – може да бъде насочено както непосредствено към насрещната страна, така и към нейни близки лица. Произтичащите от осиновяването задължения трябва да са нарушени сериозно, грубо, крайно осъдително. Тежкото провинение е такова поведение, което основно разстройва отношенията между осиновител и осиновен. Външният израз на проявлението е без значение – може да се осъществи както чрез активни действия, така и чрез бездействия. Малолетно дете не може да извърши тежко провинение, защото то може да бъде извършено само от лице, което е въ състояние да действа виновно, да осъществява съзнателна волева дейност. Това е валидно даже и за деянията на непълнолетния осиновен. Практиката на ВС отрича наличиета на тежко провинение в случаите: когато осиновителят /осиновеният/ сам е поставил насрещната страна в невъзможност да осъществява необходимите задължения и грижи; когато това е реакция срещу отрицателно поведение на насрещната страна; когато дадено поведение представлява упражнение на субективни права. Опрощаването на тежкото провинение няма формално значение и не може да се схваща като неотменим отказ от права. Прекратяване на осиновяването поради тежко провинение могат да поискат осиновителят, осиновеният, а ако е засегнат обществен интерес и прокурорът.
• При други разстройващи обстоятелства – освен при тежко провинение, осиновяването може да се прекрати и при други обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Други обстоятелства са всички факти, предизвикали основно разстройство на отношенията. Това е състояние, при което осиновителната връзка е изцяло опразнена по непоправим начин от дължимото се според морала съдържание и запазването й се явява неоправдано.

Смърт:

• Основание за съдебно прекратяване на пълното осиновяване е и смъртта на осиновителя. Въпреки смъртта на осиновителя, осиновяването съществува. Смъртта на осиновителя е основание за прекратяване само при смърт на единствения или двамата осиновители. По понятни причини, ако детето е осиновено от двама съпрузи, а почине само единия от тях, прекратяване не може да се иска. Решението е възприето и от втория СК. Смъртта на осиновителя /осиновителите/ не прав изадължително прекратяването на осиновяването. То се постановява по преценка на съда, само ако това се налага от интересите на осиновения. Интересно е решен въпросът с активната легитимация. Искът може да бъде предявен от осиновения, настойника, попечителя, прокурора, а също от родителите. Последните са оправомощени, макар и по дефиниция правните им връзки с детето да са прекратени.

Прекратяване поради унищожаемост:

• Осиновяваният е бил пълнолетин; липсвала е необходимата разлика във възрастта на осиновяващия и осиновявания; между тях е съществувало забранено родство; била е извършено осиновяване от две лица, без те да са съпрузи; не е било даден осъгласие за осиновяването от осиновяващия, родителите на осиновявания, навършилия 14 години осиновяван, управителя ан заведението, в което детето е било оставено с предварително съгласие за осиновяване или без такова съгласие – но не ебило потърсено в съответния срок. Има редица слабости: 1. касае се до нарушаване на най-съществените материални условия за допускане на осиновяването. Въпреки това, осиновяването не е нищожно по право, а само унищожаемо, т.е. поражда право действие; 2. макар да се касае да нарушение на закона при извършване на осиновяването, унищожаването се осъществява не под формата на анулиране на акта с обратна сила, а под формата на “прекратяване” за в бъдеще – т.е., както в случаите на последващи факти, настъпили след надлежното му учредяване. Срокове: за тези от тях, които могат да се предявяват само чрез обжалване на решението, ще важат сроковете за обжалване; за някои от нарушенията, които водят до унищожаемост и прекратяване е предвиден специалне срок; за останалите нарушения, които които водят до унищожаемост и прекратяване не е предвиден срок. Ако осиновяването е абсолютно невалидно, нищожно, недействителността му по общо правило може да се предявява безсрочно и то от всяко заинтересовано лице.

Участие на прокурора при прекратяване на осиновяването

• Предявяване на иск – участието на прокурора е предвидено в различни форми. Най-активната е предявяване на иск. Прокурорът е овластен от закона да предяви иск за прекратяване на осиновяването. Той може да стори тови при наличие на основанията: 1. унищожаемост на осиновяването; 2. тежко провинение на страната; 3. други обстоятелства, които дълбоко са разстроили отношенията; 4. смърт на единствения или двамата осиновители при пълно осиновяване. В първите три случая прокурорът може да иска прекратяване “ако е засегнат обществен интерес”. Обществения интерес би могъл да се съчетае с личния интерес на някоя от страните, с интереса на трети лица или да съществува вън от субективните интереси на отделни лица. Прокурорът би могъл да се намеси и в защита на осиновителя. Обществения интерес би могъл да съвпадне и с интереса на трети лица. Прокурорът предявява искъ кат одържавен орган в изпълнение на своята функция за защита на държавени обществен интересе. Той действа от името на държавата – като нейн представител. Когато предявява иск в защита на осиновения или на осиновителя, прокурорът не се явява законен представител на това лице. Последното се призовава служебно то съда. С встъпването му като страна по делото то става съищец наред с държавата, която прокурорът представлява.
• Участие в делото – втората форма, в която може да се изрази участието на прокурора, е участие в започнат от другиго процес. Прокурорът е длъжен да участва в делото. Вън от тези случаи, прокурорът може да продължи дело за прекратяване на осиновяването.

Продължаване на процеса за прекратяване на осиновяването

Смъртта на осиновителя или на осиновения може да настъпи в течение на започнат процес. Кодексът допуска процесът да бъде продължен от наследниците или от прокурора. Вероятната практическа цел е да се отстрани от наследяване преживялата страна. Но смисълът на продължаването не се изчерпва с това. При пълно осиновяване, смъртта на прекратява правоотношението. Това би се постигнало само в резултата на продължения процес. При пълното осиновяване, целта на продължения процес е разрушаване на запазената система от права и задължения. Искът на наследниците е също конститутивен, както и искът на починалата страна. При непълното осиновяване, самата смърт, прекратява правоотношението. Целта на продължения процес е всъщност да се установи основателността на предявения иск. Легитимирани да продължат процеса са преди всичко насредниците. Това са наследниците на починалия ищец – осиновител или осиновен. Всъщност като наследници могат да се явят три категории лица:

1. лицата, които изобщо не биха притежавали качеството на наследници преди прекратяването на осиновяването и биха го придобили едва след това – роднините по произход на осиновения при пълно осиновяване;
2. наследници са лицата, които по принцип влизат във възможния кръг на законните наследници при действие на осиновяването, но в зависимост от градацията на редовете се изключват от страна по осиновителното правоотношение;
3. наследници са лицата, които биха били такива и преди и след прекратяване на осиновяването, на чиито наследствен дял би бил по голям във втората хипотеза – другите низходящи на осиновителя, неговият съпруг, съпругът на осиновения.

Процесът може да се продължи и от наследниците по завещание. Ако почине ответникът, неговите наследници не са овластени да продължат делото. Но процесът може да бъде продължен от самия ищец срещу наследниците на ответника. Овластен да продължи процеса е и прокурорът – защита на обществения интерес.

Последици от прекратяване на осиновяването

• С прекратяването престава действието на осиновяването. Заличават се породените от него последици. Възстановява се първоначалното положение.
• Това отпадане настъпва от момента на прекратяването. То се извършва само за в бъдеще, а не с обратна сила. Възникналите до прекратяването последици не ес заличават ретроактивно, а запазват своята валидност. Престават да се пораждат последици в периода след прекратяването.

Осиновен – осиновител

В направлението “осиновен – осиновител” ефектът на прекратяването може сумарно да се обозначи като разрушаване на семейно-правните връзки. Осиновителят и осиновеният стават чужди един на друг. Чужди стават още низходящите на осиновения и осиновителя, а също при пълно осиновяване – осиновеният и неговите низходящи с роднините на осиновителя. Отпада родителското качество на осиновителя и свързаните с него родителски права и задължения. Отпадат пречките за брак между осинвения инеговите низходящи и осиновителя, евентуално и неговите роднини. Отпадат правата и задълженията за издръжка, които са били основани на прекратената семейна връзка. Не е установено никакво изключение. Отпадат наследственит еправа, произтичащи от осиновителната връзка. Ако бъде открито наследство след нейното прекратяване, бившите роднини по осиновяване не се призовават като наследници. Отпадат и всички последици в различните области на правото, които са били основани на прекратеното осиновяване. Възможно е през време на осиновянето, осиновеният да е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя – има право на надлежно обезщетение въз основа на забраната за неоснователно обогатяване. Възможно ли е повторно осиновяване между същите лица? – по принцип е възможно, стига все още да са налице необходимите предпоставки. Те биха съответствали по хипотеза, ако например осиновяването ебило прекратено по взаимно съгласие, тъй като осиновеният е станал пълнолетен.

Осиновен – естествени сродници

Обозначава се като възстановяване на семейно-правните връзки. Възстановяват се родителските права и задължения – автоматически. Възстановяват се правата изадълженията за издръжка в родния семеен кръг – това става в степента свързана с типа на осиновяването, до която те са били изместени от алиментни задължения в семейния кръг на осиновителя. Възстановят се и наследствените права с роднините по произход, това важи за правата на родителите при непъно осиновяване, отнети от закона въпреки теоретическата възможност да бъдат запазени. Ако пред ипрекратяване на осиновяването е починал родител или друг роднина по произход, възможността на осиновения, който се връща в родното семейство да го наследи зависи от вида на осиновяването. При непълно – това е възможно. Так аби било и без осиновяването да е прекратено. Но при пълно – наследяването е невъзможно, макар наследството да няма никакви наследници, защото качеството на наследник се определя към момента на откриване на наследството, а към тоза момент осиновеният не е могъл да осиновява роднините си по произход порад ипрекъсване на връзките с тях. Прекратяването не се отразява върху пречките за брак с роднините по произход. Защото те изобщо не са били засегнати от осиновяването.