46. АВТОРСКО ПРАВО Обекти, субекти, съдържание, защита. Права, сродни на авторското. Издателски договор.

Въпрос № 46

АВТОРСКО ПРАВО

Обекти, субекти, съдържание, защита. Права, сродни на авторското. Издателски договор.

Обекти на авторското право

Обектите на авторското право са произведенията на литературата, науката и изкуството, плод на творческа дейност. За да се превърне в обект на авторско право всяка творба трабва да бъде обективирана по някакъв начин (т. е. по някакъв начин да е въздействала върху сетивата на други лица). В Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП) не се подчертава изрично, че произведението трябва да е ново и оригинално, но това изискване мълчаливо се съдържа в критерия „резултат на творческа дейност“. Според американския закон за да е налице обект на авторското право е достатъчно новото произведение да не се покрива напълно с вече създадено произведение. Авторскоправното ведомство на САЩ просто регистрира всяко заявено произведение, като всеки по съдебен ред може да оспорва дали произведението е ново, с цел да докаже, че правомерно го използва. Съгласно френското законодателство не е достатъчно само произведението да е ново, за да има автора права върху него, но е необходимо и да е оригинално, т. е. в творбата да може да се открие индивидуалността на автора. Употребеното в нашия закон понятие „резултат на творческа дейност“ балансира между двата посочени подхода, т. е. изисква се произведението да е ново, а така също и оригинално, но не в смисъл, че трябва да е съвършено различно, а просто да е резултат от положени интелектуални усилия.

Според някои законодателства (френското) обект на самостоятелна закрила са и заглавията на произведенията. У нас подобно положение не е възприето и заглавие може да е обект на авторското право само ако се възприема като част от произведение (на което законът дава закрила), което означава, че трябва да има характер на обособена част от произведението и да е резултат от творческа дейност ( т. е. да има елементи на оригиналност), но дори и тогава при спор съдът ще преценя конкретно дали става въпрос за самостоятелен обект на авторско право. При необходимост от защита на заглавия е по-ефикасно да се регистрира марка. В противен случай по принцип няма пречка заглавието на едно произведение да се ползва от друг автор за заглавие на друго произведение.

Съществуват три вида произведения: оригинални, производни и сборни.

А. Оригинални произведения:

Литературни творби (писмени или устни), включително произведения на техническата и научната литература.

Компютърни програми.

Музикални произведения (със или без текст). Ако става дума за съчетание между музика и текст, всеки от авторите има своите права, като свързването на съответната музика със съответния текст може да стане само със съгласието и на двамата автори, но не възниква съавторство, но всеки един от авторите може да дава разрешение за използване на своето произведение самостоятелно;

Сценични произведения. Това са драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски произведения. Според френската съдебна практика отделните постановки на едно произведение (например пиеса), представени от различни режисьори, не са отделни обекти на авторско право, т. е. не се признават авторски права на режисьорите. Музикално-драматичните произведения са единни произведения (за разлика от музикалните произведения с текст), т. е. разрешение за използване на такива произведения или на отделни компоненти се изисква от всички съавтори (ако създател не е един автор). Това се отнася за музиката и текста на произведението, докато пантомимни и хореографски произведения, както и декорите и костюмите включени в общото произведение запазват характера си на самостоятелни обекти;

Филми и други аудио-визуални произведения. Такива произведения са всяка поредица от образи (със или без музика), които са фиксирани на лента. Някои от елементите на аудио-визуалните произведения могат и да са самостоятелен обект на права, но докато се използват в такива произведения те се подчинавят на тяхния режим. Тези произведения са единни, създадени в съавторство;

Произведения на изобразителното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти. Не всяко произведение на изобразителното изкуство може да получи закрила по закона за авторските права, но при спор въпросът се решава от вещи лица. Според нашия закон всеки екземпляр на произведение върху който авторът се е подписал саморъчно се счита за оригинал. Броят на оригиналите се обявява от автора при първото разгласяване на произведението и не подлежи на последващо изменение. Но това правило не важи за приложните занаяти, дизайна и народните художествени занаяти;

Произведения на архитектурата. Това са сгради и други съоръжения или елементи от тях. Архитектурните планове и чертежи не са такива произведения, а са самостоятелен обект на авторско право. Това е направено с цел за тях да не се отнасят редица ограничения, предвидени за произведенията на архитектурата в закона. В англо-саксонската правна система не се предоставя закрила върху триизмерни предмети, а там съществуват права само върху чертежите и плановете. В Европа защита се предоставя само на оригиналните архитектурни обекти. У нас не се използва понятието „оригиналност“, а понятието „творческо усилие“, т. е. изискванията за предоставяне на права върху такива обекти са по-леки.

Фотографски произведения. В тази категория се включват и всички произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския. В англо-саксонската правна система за обект се възприема всяка снимка, която не е копие на друга. Във Франция снимката трябва да е с художествен или документален характер, за да е обект на авторски права. У нас няма точна формулировка и всичко се решава на плоскостта доколко дадена снимка е резултат на творческа дейност и е произведение на изкуството, но и двете понятия всъщност се схващат широко;

Проекти, снимки, планове, карти, схеми и др. Става въпрос за произведения на която и да е област на науката, които са резултат от творческа дейност;

Графично оформление на печатно издание. В тази категория се включват не само периодични издания, но и оформлението на различни издания от една библиотечна поредица.

Б. Производни произведения:

Преводи. Преведеното произведение е самостоятелен обект на авторско право. Но за превеждането на едно оригинално произведение е необходимо съгласието на автора. По принцип одобрение на самия превод от страна на автора не е необходимо, но може да се уговори изрично. Не се изисква съгласие тогава, когато авторското право е погасено, или тогава, когато самото произведение не е обект на авторско право. Но и в този случай самият превод на такова произведение е обект на авторско право;

Преработки. Става въпрос за трансфомиране на съществуващо произведение в ново произведение, в което личи старото (адаптация). Преработка може да се извърши само със съгласието на автора. При преработката се появява ново произведение като самостоятелен обект на авторски права, а старото остава в непроменен вид;

Аранжименти. Това е развитие на основен музикален материал по отношение на форма, мелодия, хармония и ритъм. Едно музикално произведение може да има много аранжименти, направени от много лица. Самият аранжимент не може да се изпълнява, без да се изпълни оригиналното произведение, т. е. има несамостоятелен характер. Като всяко производно произведение аранжиментът може да се прави само с разрешение на автора на оригиналното произведение.

В. Сборни произведения. Това са такива произведения (периодични издания, сборници, антологии и т. н.), които включват вътре в себе си две или повече произведения. Те биват два вида – колективни и съставни. Съществува и една трета група сборни произведения, много актуални напоследък, а именно библиографиите и базите данни.

Колективните произведения са тези, издаването на които се осъществява от едно физическо или юридическо лице, но в съставянето на произведението участват много хора, и поради това не може да се признае на всеки един самостоятелно авторско право върху цялото произведение. Това са периодичните издания и енциклопедиите.

Съставни са произведенията, които включват вече създадени произведения, а в самото създаване на сборното произвведение отделните автори не участват.

Библиографии и бази данни. За разлика от съставните произведения, при този вид сборни произведения се компилират произведения, които изобщо не са обекти на авторско право и съставителят не е необходимо да иска съгласието на когото и да било за включването им в сборното произведение. Но е необходимо да има творчески елемент при създаването на произведението, изразяващ се в подбор и подредба на материалите.

В българският закон са изброени изрично произведения, които не могат да се ползват от правна защита, и в този смисъл не са обекти на авторски права. На първо място това са нормативни и индивидуални актове на държавните органи за управление, както и официалните им преводи. Върху всички преводи, които не са официални, авторско право може да съществува. Не подлежат на закрила и идеи и концепции. Но обективирането на идеите или концепциите в статия, доклад и т. н. води до появата на самостоятелно произведение, обект на авторско право, което по никакъв начин не пречи за свободното използване на самите идеи от други лица. Изключени като обекти на авторско право са и фолклорните творби. Всеки може да използва фолклорни творби свободно. Но обработките на фолклорните творби от някой автор и създаването по този начин на нова творба води до появата на самостоятелен обект. Не са обекти на авторско право и новини, факти, сведения и данни. Всеки един материал – репортаж за новина или използването на сведения, факти и данни в изложения, обаче, може да е обект на авторско право, но самите новини, сведения факти и данни могат да се ползват неограничено от всички.

Субекти на авторското право

Понятието “субект на авторско право” е по-широко от понятието “автор”. Субект е лицето, което може да упражнява всички или отделни правомощия от авторското право. Автор е лицето, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Субект може да е лице, което не е автор на произведението (например работодател -физическо или юридическо лице). Моментът на възникване на авторското право е момента на създаване на произведението. Когато авторското право възниква със създаване на произведението се нарича първично възникване. Когато други лица придобият авторското право чрез правоприемство (например наследяване) има вторично възникване на правото. Обикновено вторични носители на авторски права са юридически лица – издатели, продуценти и т. н. Според нашето право първичен носител на авторско право може да бъде физическо лице (авторът), и само в някои изрично предвидени случаи – юридическо лице. Тези случаи са два и са уредени ЗАПСП:

  1. Авторско право върху периодични издания – “Авторското право върху периодични издания принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.” (чл. 10).
  2. Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение – “Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.” (чл.14)

По отношение на авторството законът урежда една презумция. До доказване на противното за автор на произведението се счита лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението. Всеки може да използва различни доказателствени средства за да обори тази презимция по съдебен ред и да докаже, че е автор на дадено произведение. Тази презумция обаче може да ползва само автори на произведението, не и вторични носители на авторското право – продуценти, издатели и т. н.

Режисьорите също имат права върху свои произведения, но законът прави разлика между различните видове режисьори. Така например режисьорите на филми или други аудио-визуални произведения имат авторски права върху режисираните от тях произведения. Но режисьорите на театрални постановки нямат авторски права върху пиесите, които режисират, а имат права, сродни на автроското и статутът им е близък до този на артистите-изпълнители.

Подобна диференциация прави законът и по отношение на продуцентите. Филмовите продуценти са вторични носители на права върху филма (първични носители са сценаристът, режисьорът и операторът), докато продуцентите на звукозаписи са първични носители на права, но не на типично авторско право, а на права, сродни на авторското право. Но продуцентът на звукозаписи може да бъде и вторичен носител на авторско право, ако получи по договорен път правото да запише произведението.

Когато в създаването на едно произведение участват повече от едно лица са възможни три варианта, които уреждат отношенията помежду им и спрямо трети лица:

Съвместно произведение – когато произведението е резултат на съвместни творчески усилия на две или повече лица (съавторство). За да възникне съвместно произведение необходимо е съавторите да са участвали в самия процес на създаването му, без значение дали в целия или в част от него. Освен това трябва изрично или мълчаливо съгласие между съавторите за съвместното създаване на произведението. Няма съавторство например когато отделни лица създават отделни разнородни по вид произведения, които по късно се сглобяват механично (например текст и илюстрации). Има два вида съавторство – делимо или неделимо. Делимо е съавторството, в което всеки от съавторите е участвал в създаването на част от произведението, като тази част може да се обособи (например отделните уроци в учебник). При неделимото съавторство приносът на единия съавтор не може да се отдели от този на останалите (например обща статия).

Авторското право върху съвместно произведение принадлежи на всички съавтори, т. е. за всяко използване или преработката на такова произведение е необходимо съгласието на всички съавтори. Но несъгласието на някой от съавторите може да се преодолее от останалите чрез сезиране на съда и пробелмът се решава в исково производство.

Възнагражденията за използването на произведението се разпределят между съавторите според дяловете, определени по съгласие между тях, като при липса на съгласие дяловете се считат за равни, но всеки от съавторите може да се обърне към съда и да докаже по-голям принос. При делимо съавторство всеки от съавторите може да разрешава използването на своята част сам, освен ако няма предварителна уговорка, не разрешаваща това или ако така се пречи на използването на общото произведение.

Колективно произведение – когато много лица, под инициативата и ръководството на едно трето лице, издател на произведението, са работили всеки самостоятелно за създаването на свое произведение, което става част от общото (вестник, списание и т. н.). В този случай носител на авторското право е издателя. Авторите на отделните произведения могат да се разпореждат с тях свободно, стига да не се накърняват интересите на носителя на правата върху колективното произведение, като това се урежда обикновено с договор.

Съставно произведение – когато две или повече лица са автори на самостоятелни произведения (върху които имат самостоятелни права) и тези произведения без тяхно участие стават част от едно общо съставно произведение (сборник, енциклопедия). Носител на авторското право е съставителят на съставното произведение, извършил подбора и подреждането.

Нашият закон (чл. 11) поставя енциклопедиите в третата група (съставно произведение), което означава че авторското право върху енциклопедия принадлежи на съставителя, а не на издателя, както би трябвало да бъде правилно, тъй като енциклопедията не обединява преди това създадени произведения, които се подбират и подреждат по-късно без тяхно участие, а обикновено екип от хора работи за създаването на една енциклопедия. Не е мястото при съставните произведения и на речниците, а ако речник е съставен от няколко лица по-скоро би трябвало да е в първата група (съвместно произведение). Библиографиите и базите данни, които също са посочени в чл. 11 изобщо не са съставни произведения, тъй като отделните им съставки не са произведения, в смисъл като обект на авторско право, но режимът им е същият като при съставните произведения, за това те са посочени тук.

Когато произведение се създаде в изпълнение на задължения по трудово правоотношение (т. е. при изпълнение на служебните задължения съгласно трудовата функция) авторското право принадлежи на автора, като това не може да се променя чрез договор, освен ако самият закон не предвижда друго. Така например относно компютърните програми и базите данни, създадени по трудово правоотношение авторското право принадлежи на работодателя, а не на автора (законово изключение от принципа), освен ако между тях не е уговорено друго (чл. 14 ЗАПСП). И в двата случая законът има пред вид първичното придобиване на авторското право, но вторичното придобиване на правото (по-точно на някои от правомощията му) е свободно и неограничено, и зависи от волята на автора. Освен това работодателят има право да използва, възпроизвежда и разпространява произведението безвъзмездно и без разрешение на автора, което напрактика му дава достъп до почети всички икономически изгоди от създаденото произведение, което е логично, имайки предвид, че работникът е създал произведението по задача на работодателя, с негови средства и т. н. В този случай възникват едновременно различни права върху едно и също произведение от една страна за автора, от друга – за работодателя. Ако трудовото възнаграждение на автора стане явно несъразмерно с приходите на работодателя от използването на произведението, той има право на допълнително възнаграждение.

Когато произведение е създадено по поръчка (чл. 42) правата възникват за автора, но за разлика от произведения, създадени в изпълнение на задължения по трудов договор, тук не само законът, но и страните по договора могат да предвидят друго. Освен това тук за използването на произведението от лицето, което го е поръчало, винаги се дължи възнаграждение на автора, дори да не е договорено изрично. Но произведението може да се използва без разрешение от автора само за целите, за които е поръчано. Страните могат да се договарят свободно за правата върху произведението, но законът все пак ограничава тази свобода, тъй като не може да се уговори например, че правото изцяло възниква за поръчващият (включително и неимуществените правомощия)

Съдържание на авторското право

Субективното авторско право е от категорията на абсолютните права, тъй като страни по правоотношението, което възниква при създаването на произведение са от една страна носителят на правото (който не винаги е авторът на произведението), а от друга – всички останали правни субекти. Това право представлява съвкупност от отделни правомощия и съдържа както лични (неимуществени), така и имуществени компоненти. Неимуществените компоненти отразяват връзката между произведението и неговият автор. Те са моралната страна от отношенията, свързани със създаването и използването на произведенията. Точно тази част от авторското право според повечето законодателства в Европа не подлежи на разпоредителни сделки. В някои правни системи (Великобритания, САЩ) не се регламентират изобщо неимуществени права на автора, а цялото авторско право, съставено от имуществени правомощия подлежи на отчуждаване. Някои правомощия са присъщи за всички автори и по отношение на всички обекти на авторско право. Други правомощия могат да се приложат само по отношение на някои категории произведения и автори.

НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА са посочени в чл. 15 от закона изчерпателно:

  1. Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Това право обаче не се отнася за авторите на филми и други аудио-визуални произведения, за произведения на архитектурата, както и за проекти, карти, схеми и др., освен ако не се постигне изрична уговорка с ползвателя.
  2. Авторът има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението.
  3. Авторът има право да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
  4. Авторът има право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.
  5. Авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. Това обаче не важи за произведения на архитектурата.
  6. Авторът има право да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица.
  7. Авторът има право на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон.
  8. Авторът има право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.

В европейската правна система всички тези неимуществени (лични) права не могат да се отчуждават. Според нашия закон само правата по т.2 и 4 не могат да се отчуждават. За контрол върху спазването на тези права са оторизирани Министерството на културата и съответните организации за колективно управление на авторски права.

ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА на автора се изразяват във възможността да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица. Размерът на възнаграждението за това използване се определя чрез договаряне. Законът посочва кръга на възможните използвания на произведението, за които може да се иска възнаграждение:

  1. Възпроизвеждане на произведението. Дефиницията, която законът дава на понятието “възпроизвеждане” е: фиксиране на цялото или част от произведението върху материален носител в един или повече екземпляри.
  2. Разпространение на оригинала или на екземпляри от произведението. Това може да стане чрез всякакви сделки (продажба, замяна, наем и т. н.). Но отдаването под наем на произведения на архитектурата, приложното изкуство и народните художествени занаяти не е разпространение по смисъла на закона.
  3. Публично представяне и публично изпълнение на произведението. Под “публично представяне” се разбира сценично изпълнение на произведения за сцена на публично място. “Публично изпълнение” е изпълнение на музикално или литературно произведение на публично място.
  4. Излъчване на произведението по безжичен път. Става въпрос за излъчвания по радио, ефирна телевизия или спътник.
  5. Предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство. Предаването чрез кабел и излъчването по безжичен път могат и да се комбинират, което често се случва. Според чл. 21 от закона: “Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.” Според чл. 22 от закона: “Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за предаване на произведението чрез сигнал до телекомуникационен спътник, позволяващ приемането му чрез посредничеството на организация, различна от предаващата го. Това е допустимо при условие, че авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В този случай предаващата организация не дължи възнаграждение.”
  6. Публично показване на произведението. Това се отнася за произведения на изобразителното изкуство, като и на такива, създадени по фотогарафски или аналогичен на него начин (изложби, експозиции и пр.). Показването трябва да е на публични места.
  7. Превеждане на произведението. Преводът трябва да е станал публично достояние.
  8. Преработка на произведението. Преработката трябва да стане достояние на неограничен кръг лица, за да е необходимо да се иска разрешение от автора. Няма да е необходимо разрешение за преработване на произведението в рамките на семейството например.
  9. Реализиране на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта. Нарушение ще е построяването на сградата без разрешение на автора, а не последващото й използване.

Имуществените правомощия, които се включват в авторското право, предполагат искането на разрешение от носителя на правото за използването на произведението. В редица случаи, обаче, обществено оправдано е произведенията да могат да се използват свободно. В този смисъл законът предвижда известни ограничения на правата на носителя на авторското право.

На първо място такова ограничение има при т. нар. лично ползване на произведението. В този случай не се изисква разрешение от автора и заплащане на възнаграждение. Става въпрос за възпроизвеждане на произведението за лично ползване, но не и разпространение на произведението, публично изпълнение, превеждане или преработка. Критерият “за лично ползване” означава, че резултатът от използването не става достояние на неограничен кръг лица. Изключение от правилото за лично ползване са компютърните програми и архитектурните произведения, за които при всички случаи е необходимо разрешение от носителя на правото, за тяхното използване. При личното ползване безспорно се накърняват правата на автора. За това редица страни предвиждат норми, които да компенсират носителите на авторски права за това ползване. У нас такиваправила се предвиждат по отношение на звукозаписването и видеозаписването за лично ползване. Според ЗАПСП производителите (вносителите) на звуконосители и видеоносители заплащат сума в размер на 5% от производствената цена на произвежданите (внасяните) празни звуконосители и видеоносители (респ. митническата облагаема стойност) по сметката на организация за колективно управление на права. 20 % от събраната сума се заделя за Министерството на културата.

Освен за лично ползване правата на авторите се ограничават и във връзка с определена група действия, за които е оправдано да не се иска разрешение от автора и заплащане на възнаграждение. Такива действия са:

  1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
  2. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;
  3. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси;
  4. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията;
  5. 5. възпроизвеждането на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
  6. публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на публичното изпълнение;
  7. възпроизвеждането по репрографски или друг аналогичен на него начин на части от публикувани произведения или на малки произведения, както и презаписването на части от филми и други аудио-визуални произведения или произведения, записани върху звуконосители или видеоносители от учебни или други образователни заведения и тяхното използване с учебна цел;
  8. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг, аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба;
  9. възпроизвеждането в малко количество на вече публикувани произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането;
  10. използването на детайли, фрагменти и отделни елементи от сгради и архитектурни проекти при посочване името на автора, ако то е означено. Използването трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.

Авторското право върху компютърни програми има някои особености. Според чл. 70 от закона: “Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.” Според чл 71 от закона: “Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:

  1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
  2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;
  3. да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.”

оръчващият.

Права, сродни на авторското право. Издателски договор………..????

 

ПАТЕНТНО ПРАВО /ПРАВО НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ/

Патентното право има два самостоятелни обекта на закрила- изобретенията и полезните модели. ЗП не съдържа дефениция на понятието изобретение. Законът само посочва признаците, които трябва да притежава едно изобретение, за да бъде признато за патентоспособно. Като изобретение може да се квалифицира техническо решение на задача, което са отнася до която и да е област на стопанството, науката, културата, здравеопазването и отбраната. Не е достатъчно обаче да е налице изобретение, за да се получи за него патент. За да се получи патент са необходими 3 кумулативно поставени от закона условия.Те са визирани в чл.6 ЗП. Съгласно него :

(1) Патенти се издават за изобретения от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

(2) Не се считат за изобретения:

  1. открития, научни теории и математически методи;
  2. резултати от художествено творчество;
  3. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;
  4. представяне на информация.

(3) Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.

Изключения от патентоспособност

Чл.7. Патенти не се издават за:

  1. (изм.,ДВ,бр.66 от 2002 г.) изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави. Нарушението не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството;
  2. (изм.,ДВ,бр.66 от 2002 г.) методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално до вещества или състави, употребявани при тези методи;
  3. сортове растения и породи животни, както и основно биологични методи за създаването им. Това правило не се разпростира върху микробиологичните методи и върху продуктите, получени чрез тях.

Новост

Чл.8. (1) Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката.

(2) Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент.

(3) (изм.,ДВ,бр.66 от 2002 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата съгласно ал.2, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4) (нова,ДВ,бр.66 от 2002 г.) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно ал.2 и 3, които се използват в методите по чл.7, т.2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката.

Изобретателска стъпка

Чл.9. Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл.8, ал.2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.

Промишлена приложимост

Чл.10. Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.

Полезните модели са самостоятелни обекти на индустриалната собственост, посочени като такива в Парижката конвенция.Тяхната правна закрила се удостоверява с патент, също както при изобретенията. Под полезен модел нашия закон разбира: обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията новост и промишлена приложимост.

Правната закрила на полезния модел се предоставя с патент, който има срок на действие десет години, считано от датата на подаване. Заявка за патент за изобретение до вземане на решение по нея може да бъде трансформирана по молба на заявителя в заявка за патент за полезен модел. Таксите за полезни модели са значително по-ниски от тези за изобретенията.

ПАТЕНТ

Право за използване на изобретението произтича от патента. Без издаването на патент то не може да възникне.Патентът е документ, който държавата издава на заявителя в уверение на това, че предложението му е преценено ,че притежава признаците на изобретение и може да получи правна закрила.Патента се издава ит държавен орган,който е задължен да го издаде при наличието на предвидени в закона предпоставки и при спазване на точно определено производство.

Патентът удостоверява наличието на патентоспособно изобретение, приоритета, изобретателя и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението. Патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява от тях съвместно. Отказът на едно или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на патента не е пречка останалите да извършват предвидените в този закон действия.

Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката.

Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласието на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.

Правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението включително внос, използването по предназначение на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.

Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.Патентния лицензионен договор е този договор, при който патентопритежателя отстъпва с/у възнаграждение изцяло или от части на лицезополучателя използването на патентното право. С лицензионен договор може също така да се отстъпи и правото на зявяване на изобретение или полезен модел.

Лицензионния договор е двустранен,защото създава права и задължения и за двете страни.Той е консесуален, защото се счита за сключен с постигане на съгласието, той е още формален, възмезден, комутативен.Още на стр.77 за неизклщчителна, исклщчителна , пълна и ограничена лицензия.

Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора. Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в регистъра на Патентното ведомство.

Всяко заинтересувано лице може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на защитено с патент изобретение, ако е налице поне едно от следните условия:

  1. изобретението не е било използвано в продължение на четири години от подаването на заявката на патент или на три години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича покъсно;
  2. в сроковете по т.1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар освен ако патентопритежателят докаже уважителна причина за това;
  3. обявено национално извънредно положение – за времетренето му.

(2) Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия.

(3) Принудителната лицензия може да се предостави в полза на патентопритежателя, чието изобретение влиза в обхвата на друг патент, ако притежателят му отказва да предостави лицензия при справедливи условия.

(4) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението – предмет на такава лицензия.

(5) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето й не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето й получателят не е започнал да използва изобретението.

(6) Принудителна лицензия не се предоставя в полза на нарушител на патента.

(7) В двустранни и многостранни договори, по които страна е Република България, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори.

(8) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Принудителна лицензия за секретен патент може да бъде предоставена от Държавната комисия по сигурността на информацията.

 

 

  1. ПРАВА ВЪРХУ МАРКИ, ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН, ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

 

Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Правото върху марка включва правото на притежателя є да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

  1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
  2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
  3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда.

Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по молба на лицензополучателя, към която се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. На лицензополучателя се издава удостоверение. Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър.

Чл.32. (1) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство.

(2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация.

(3) Заявката трябва да съдържа:

  1. искането за регистрация;
  2. името и адреса на заявителя;
  3. изображението на марката, и
  4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.

(4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал.3 се прилагат и правилата за използване.

(5) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

(6) Към заявката се прилага документ за платени такси.

(7) Документите и данните в заявката се представят на български език.

Чл.51. (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

(2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

(3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство. Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености. Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.

Промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Лицето, създало дизайн, има право на авторство по този закон. Това право е безсрочно и непрехвърляемо и се ползва от защита по този закон, независимо от защитата, която може да получи и по други закони.

Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.

Съгл. Чл.11. (1) Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

(2) Не се регистрира:

  1. дизайн, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
  2. дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническите или функционалните характеристики на продукта;
  3. дизайн, чиито особености са обусловени от необходимостта продуктът, към който е включен или към който е приложен дизайнът, да бъде механически свързан или поставен във, около или срещу друг продукт така, че и двата продукта да изпълняват функциите си, с изключение на дизайн, чиято цел е да направи възможно мултиплицирано сглобяване или свързване на взаимно заменяеми продукти в модулна система.

Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.

Съгл. Чл.15. (1) Срокът на действие на регистрацията на дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана за три последователни периода от по 5 години

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: