37.  ВЛОГ

Въпрос № 37

 

 ВЛОГ

1.1. Банков влог.

1.1.1. Правна уредба: ТЗ (чл. 420-425), ЗБ, подзаконови нормативни актове.

1.1.2. Видове банков влог.

1) Основното деление е на паричен и обикновен.

2) Срочен и безсрочен.

3) Спестовен влог.

4) Влог, съчетан с управление на ценни книги.

1.1.3. Това са абсолютни търговски сделки.

1.2. Обикновен банков влог – чл. 420 ТЗ: договор, с който банката се задължава да пази предадените й индивидуално определени вещи срещу възнаграждение.

1.2.1. Понятие: двустранен, възмезден, реален, неформален договор, в интерес на влогодателя. Според проф. Герджиков единствените разлики на този договор от договора за обикновен влог по ЗЗД е, че договорът по ЗЗД е по принцип едностранен и безвъзмезден, а този е двустранен и възмезден.

1.2.2. Предмет – движими вещи, по правило ценности (с по-висока стойност). Само индивидуално определени вещи – влогът е правилен (ако се вложат пари, банката трябва да върне същите купюри).

1.2.3. Задължения на банката:

1) Задължение за пазене с грижата на добрия търговец (по-голяма от грижата на добрия стопанин). Банката не може да ползва вложените вещи; иначе отговаря за вреди (обективна отговорност) и дължи възнаграждение за ползването. Задължението обикновено е срочно; може да е безсрочно, но не се среща – тогава банката може да предизвести влогодателя да си вземе вещта. При повреда след срока банката отговаря само при умисъл и груба небрежност (ЗЗД).

2) Задължение за връщане на вложените вещи. Дори договорът да е срочен, банката дължи връщането и предсрочно при поискване – срокът е в полза на влогодателя, но влогадателят дължи възнаграждение за периода на реалното пазене заедно с разноските, които са направени с оглед целия срок (чл. 420, ал. 2 ТЗ). Влогодателят има два иска – ревандикационен и облигационен. Банката има възражение за неизпълнен договор.

1.2.4. Задължения на влогодателя.

1) Влогодателят дължи възнаграждение и покриване на допълнителните разноски.

2) Трябва да плаща извънредните разноски за пазенето на вещта, ако са били необходими и неотложни.

3) Трябва да изпълни задълженията, които банката е поела с оглед запазването на вещта.

4) Трябва да обезвреди банката за вреди от скрити недостатъци на вещта, за които тя не е знаела.

5) Да си получи вложените вещи.

1.3. Паричен (неправилен) влог – договор, с който банката се задължава да върне получената от влогодателя сума в същата валута и размер, както и да заплати уговорената лихва.

1.3.1. Понятие:

1) Договорът е едностранен и възмезден – банката има две задължения: да върне сумата и дължи лихва. Това не е съвсем така, тъй като банковият влог не е в чист вид – винаги е съчетан с договор за банкова сметка и тук възникват задължения за влогодателя. Влогът е едностранен, но съчетан с банкова сметка е двустранен.

2) Не може да се твърди, че влогът е реален – законът не го урежда като реален, затова договорът е консенсуален, но страните могат да го уговорят като реален. Според Кацарски този договор диспозитивно е уреден като реален, но няма пречка той да се уговори като консенсуален. Според него няма пречка всяка реална фигура да се уговори като консенсуална.

3) Може да се приеме, че договорът е формален – има редица норми в този смисъл: издават се отделни документи за влога, договорът е съчетан с банкова сметка (открива се по писмена молба – Наредба N3).

4) Договорът има вещно действие, когато паричните знаци се внасят в брой от влогодателя – банката става собственик на паричните знаци, дължи не същите купюри, а същата стойност.

1.3.2. Съчетаването между влог и банкова сметка е основание договорът за влог да има смесен характер – съчетава елементи от договора за поръчка и договор за неправилен влог (може би и на договор за заем).

1.3.3. Видове:

1) С оглед на срока: 1) срочен и 2) безсрочен.

2) Спестовен влог – паричните знаци се приемат за натрупване и теоретично би трябвало да се начислява по-висока лихва (с оглед по-дългия срок) и да бъде за по-голям срок. Винаги се издава специален документ, с който се изразяват всички вноски и плащания по влога – спестовна книжка.

1.3.4. Задължения на банката:

1) Преддоговорни задължения:

а. Длъжна е да изготви общи условия, които да прилага към всички клиенти. ЗБ дава минималното съдържание: лихвени проценти, минимална сума по влога, минимален срок, размер, до който влоговете са гарантирани.

б. Задължение за обявяване на общите условия в помещение, до което клиентите имат достъп, и да им даде възможност да се запознаят с тях.

2) Задължения по договора:

а. Трябва да открие сметка, по която да се влага покритието или сумите по нея, депозитна или спестовна.

б. Да издава документи за всички вноски по плащанията (при спестовен влог – спестовна книжка). Тези документи имат не само доказателствено значение, но по чл. 422, ал. 2 ТЗ при различие между данните в книжата на банката и документите на влогодателя предимство има издаденият документ – презумпция за правилност на вписванията. Презумпцията е оборима – доказателствената тежест е за банката.

в. Да върне парите (или част от тях при изтеглени суми по влога). Тъй като влогът е в полза на влогодателя, той може и при срочен договор да изтегли сумата и преди изтичане на срока, но банката дължи лихва като при безсрочен влог (чл. 421, ал. 2). Тегленето се извършва само срещу представяне на документ, легитимиращ влогодателя, че има право да получи исканите суми – личен документ, често се изисква и представянето на издадения документ за откриване на влога (напр. спестовна книжка). Ако е от пълномощник, е необходимо пълномощно с нотариална заверка на подписите (според Калайджиев правилото не е императивно). По чл. 422, ал. 3 (повтаря чл. 75 ЗЗД) банката може да плати на лице, което не е титуляр, ако е добросъвестна, а лицето се явява овластено да получи по недвусмислени обстоятелства. Тези обстоятелства се дефинират по специален начин в областта на банковите сделки – влогодателят трябва да уведоми банката при опасност от използване на издадения документ от неовластено лице – такива обстоятелства винаги са налице, ако банката не е уведомена.

г. Банката е длъжна да заплаща лихва. Обикновено си запазва правото да промени лихвата с промяната на основния лихвен процент. Обикновено лихвата е толкова по-висока, колкото по-дълъг е срокът – за този срок банката разглежда този ресурс като свой и не държи собствени/разполагаеми средства за покриване на тегленията.

1.3.5. Задължения на влогодателя – характерни за всеки вид банкова сметка (следват от съчетанието с банкова сметка).

1) Да осигури минимално покритие по сметката. Поддържането на сметката е свързано с разходи, които се покриват с това изискване.

2) При използване на влога да използва стандартни банкови документи.

3) Незабавно да уведоми банката при риск от неовластено плащане – риск от лошо плащане.

1.4. Чл. 425 ТЗ урежда два вида влог:

1) Влог под условие (обикновен или паричен) – неясен. Ако условието е отлагателно, ненастъпването му е основание да се върнат парите на влогодателя, също и прекратително условие – няма смисъл от уредбата.

2) Влог в полза на трето лице – визира се само физическо лице. Има разлика от договора в полза на 3то лице, тъй като вложеното се връща на влогодателя при смърт на третото лице (би трябвало да се получи от наследниците на третото лице); подобен момент има при личната застраховка.

3) Корективно тълкуване на този текст предлага проф. Герджиков: При банков влог под условие и в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне и третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя. Бенефициерът не придобива правото ако условието не настъпи и при неговата смърт вложеното се връща на влогодателя, а не преминава към наследниците му.

1.5. Влог, съчетан с управление на ценни книги (чл. 424 ТЗ).

1.5.1. Договорът е смесен – включва договор за неправилен влог (банката не връща същите ценни книги) и договор за поръчка – договор за доверително управление на ценни книги. По ЗППЦК тази дейност се нарича попечителска дейност (администриране на ценни книги).

1.5.2. Предмет – ценни книги. Банката формира индивидуален портфейл на ценните книги.

1.5.3. Управление. Съдържанието на “управление” е много по-широко:

1) Упражняване на правата по ценната книга (зависи от самата ценна книга).

2) Разпореждане с ценните книги. Банката има право да се разпорежда, но трябва да поддържа портфейла от ценни книги с определени параметри. Според проф. Герджиков банката влогоприемател по принцип не може да се разпорежда с ценните книги.

Основното тук не е влогът, а отношенията, свързани с ценните книги (управление). Банката действа за риск и за сметка на влогодателя по правило от името на банката, но може и на клиента.

1.5.4. Задължения на банката.

1) Преддоговорни:

а. Банката трябва да изготви и представи общи условия, трябва да третира всички клиенти еднакво.

б. Банката е длъжна да уведомява клиента за рисковете, които са свързани с тези ценни книги, да уведомява клиента, че действа за негова сметка.

2) Договорни задължения:

а. Да извършва управление на активите с грижата на добрия търговец.

б. Трябва да предпочете интересите на клиента пред собствения интерес – дължи по-голяма грижа от тази на добрия търговец (носи по-висока отговорност).

в. Длъжна е да пази търговската тайна.

г. Трябва да уведомява за всички извършени сделки.

д. Периодично да се отчита, да прехвърля резултатите от сделките.

1.5.5. Задължения на клиента:

1) Да предостави ценните книги на банката.

2) Да заплаща възнаграждение.

Когато управлението не е съчетано с влог, може да се извършва и от инвестиционни посредници.

  1. Договор за банкова касетка.

2.1. Договор за банкова касетка.

1) Определение. Договорът за банкова касетка е договор, с който банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи в касетка. Достъп до касетката има само ползвателят.

2) Понятие: двустранен, възмезден, консенсуален, няма вещно действие.

3) Включва елементи от правилния влог, но и от договора за наем (касетката може да не е пълна).

4) Видове договори: 1) с обявено съдържание; 2) с необявено съдържание. Когато съдържанието на касетката е обявено се знае за какво отговаря банката. При необявено съдържание банката има ограничена отговорност. Може да се ограничи отговорността и при обявено съдържание.

Поставя се въпросът как се изчислява отговорността на банката при необявено съдържание на касетката – според Кацарски и Герджиков докаже ли клиентът погиване получава цялата стойност на вещите. Банката обаче има възможност да сведе обезщетението до реалните вреди, тъй като клиентът трябва да докаже, че самата касетка е погинала, ако касетката е на място си , без следи и е празна нищо не може да се докаже.

5) Предмет – движими вещи. Има ограничения: 1) вещи, застрашаващи касетката или банката; 2) вещи, чието приемане е забранено от закона.

2.2. Задължения на банката:

1) Да пази вещите с грижата на добрия банкер (търговец).

2) Да не нарушава неприкосновеността на касетката. Да допуска само клиента до касетката (чл. 451, ал. 1 ТЗ) – банката няма право да притежава копие от ключа на клиента (чл. 451, ал. 3).

3) Не може да ползва вещите.

4) Да върне вещите при поискване.

2.3. Права на банката:

1) Да контролира спазването на изискванията на чл. 452, ал. 1 ТЗ (ограничения на вещите) – чл. 452, ал. 2.

2) При неизпълнение на задълженията има възражение за неизпълнен договор – ако клиентът не даде възнаграждение.

2.4. Задължения на клиента:

1) Да спазва ограниченията за поставяне на определени вещи в касетката.

2) Да заплаща възнаграждение на банката.

2.5. Обективна отговорност на банката. Банката отговаря и за непреодолима сила – една от най-тежките отговорности. Извежда се от абсолютната сигурност на банковата касетка, вещите обикновено са ценност.

2.6. Прекратяване на договора.

2.6.1. Банката може да развали по общите правила.

2.6.2. Има две особени хипотези:

1) Ако вещта е по чл. 452, ал. 1, може да се прекрати без предупреждение.

2) При неплащане на възнаграждението касетката се отваря в присъствието на нотариус, вещите остават за пазене, но се дължат възнаграждение, разноски и вреди.

ВЛОГ В ПУБЛИЧЕН СКЛАД

  1. Определение – Договорът за влог в публичен склад е споразумение, с което едно лице, наречено влогоприематал, приема срещу възнаграждение от друго лице, наречено влогодател, стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи. Този договор има реален, двустранен и възмезден характер. Договорът е реален, защото наред със съгласието между страните, елемент от фактическия му състав е предаването на стоките за пазене в публичния склад. Двустранността идва от това че и за двете страни произтичат задължения : влогоприемателят поема задължението да пази приетите стоки и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи, а задължение на влогодателя е да плати възнаграждение. Договорът за влог в публичен склад е формален договор – изисква се да бъде сключен в писмена форма и вписан в складов регистър, който влогоприемателят е задължен да води. Договорът за влог в публичен склад се проявява в две разновидности : обикновен влог и неправилен влог. Обикновен е влогът, при който влогоприемателят поема задължението да пази приетата стока и да я върне на влогодателя или на легитимирания приносител на складовия запис, ако такъв е издаден. Неправилен е влогът, при който влогоприемателят придобива правото да се разпорежда с предадената му във влог стока и поема задължението да върне стока от същия вид, количество и качество. Допустимо е влогоприемателят да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество. Следователно влогът на заместими вещи в публичен склад по начало се отнася към категорията на неправилния влог. Когато вещите са незаместими или страните уговорят недопустимост на смесването на вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, влогът е обикновен.
  2. Права и задължения на страните
    • Задължения на влогоприемателя са :
    • да пази с грижат на добър търговец приетата стока и по искане на влогодателя да издаде складов запис за нея
    • да допуска влогодателят до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и др. подобни
    • да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно – влогодателя, когато в нея настъпват явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди.
    • Да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена то него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение.
    • Да върне вложената стока на влогодателя или, ако е издаден складов запис – на легитимация с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа
    • Задължения на влогодателя
    • да даде при сключването на договора сведенията, които са необходими за пазенето на стоката
    • да плати възнаграждението в края на всяко тримесечие или при връщане на стоката. Вземанията на влогоприемателя са обезпечени със законно право на залог върху вложената стока.
  3. Складов запис – това е документ, който влогоприемателят издава и който писмено изразява задължението му да предаде вложената стока на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу връщане на записа. Той е ценна книга, тъй като материализира правата върху вложената стока и я замества в търговския обмен. Складовият запис се състои от две части: стоков запис /цедула/ и заложен запис /варант/. Тези две части трябва да съдържат : посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър; име и адрес на влогодателя; вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й; срок за пазенето на стоката; заявление на влогоприемателя че ще предаде стоката според уговореното; действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката; данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия; дължимото възнаграждение и неплатеното възнаграждение до издаването на зописа; размера на фирите, освен ако стоката е била приета по бройки; място и дата на издаването на записа; подпис на влогодателя и влогоприемателя. Прехвърлянето на складовия запис, както и на стоковия запис се извършва с джиро.
  4. Прекратяване на договора за влог в публичен склад – допустимо е влогоприемателя да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичане на уговорения срок. Ако срок не е уговорен, такава възможност той има след три месеца от влагането й. Предсрочно прекратяване на договора, може да бъде извършено от влогоприемателя, когато: вложената стока е застрашена от повреждане; има опасност тя да повреди други стоки; налице е друга важна причина за прекратяване на договора.
  5. Давност – едногодишна, започва да тече от деня на връщане на вложената стока.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: