Въпрос № 34

ДАРЕНИЕ

А) Дарение. Отграничения. Видове.

Правен режим: чл.225 – 227

Чл.225 “С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.”

Чл.226

Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Чл.227

“Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а/ умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б/ набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в/ отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.”

Според определението, което се съдържа в закона дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема.

Сравнение между дарението и заема за послужване:

безвъзмездни договори;

намерението;

действието – дарението може да има и най-често има вещно действие, докато заемът за послужване няма вещно действие;

договорът за заем за послужване е винаги срочен;

Страните по договора се наричат:

дарител;

надарен.

Когато дарителят е физическо лице, той трябва да бъде дееспособен – чл.73 /3/ СК:

Чл.73

“Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.

Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.

Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.12, ал.3.”

Чл.12

/3/ Непълнолетният с встъпването си в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.”

По правило дарителят трябва да бъдетитуляр на правата, които са предмет на договора, но дарението на чужда вещ не е нищожно.

Надарен може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ, но трябва да има субект, който да бъде надарен. В този смисъл заченатият не може да бъде надарен, той може да наследява.

Елементи на дарението

1. Съгласие между дарителя и надарения. Дарението е договор, а не едностранна сделка. Идеята е, че никой не може да бъде принуден да получи някакво имущество безвъзмездно против волята си.
2. Дарението има особено основание. По-специално това е каузата на дарителя, която е характерна и типична само за него: causa donandi: желанието или намерението да се отстъпи безвъзмездно другиму имущество. Кожухаров приема, че при дарението основанието и мотивът съвпадат – Калайджиев: не, защото мотивът е чисто субективната цел, която е съвсем лична и по-далечна, докато основанието е целта, която е типична за всички договори за дарение и тя е една и съща. Особеното при дарението е, че мотивът е релевантен в следните случаи /чл.226, ал.3/:

когато единственият мотив поради който е направено дарението противоречи на закона или на морала дарението е нищожно. Мотивът е релевантен само при безвъзмездните сделки, по специално само при дарението и завещанието, но мотивът се различава от основанието. Мотивът на едно лице, което прави дарението може да бъде различен: повод, сватба, други отношения, докато основанието е нещо типизирано.

3. Дарението в някои случаи е формален договор и тогава изисква форма за действителност /при дарение на недвижими имоти или вещни права върху такива – нотариална форма/.
4. Специално правило при движимите вещи – дарението на движими вещи може да се извърши по два начина:

в писмена форма с нотариална заверка на подписите – в този случай дарението е формална сделка;

чрез предаване на вещта – неформална, но реална сделка.

Трябва да се има предвид, че това е общото правило. Когато специален закон създава форма за действителност, той измества общия закон. Напр. ЗДП предвижда, че формата за прехвърляне на МПС е писмена с нотар. заверка на подписите, ако се подарява лек автомобил, той ще се подари в тази форма и дарението няма да може да бъде извършено чрез предаване.

5. Специално правило за ценните книги: чл.225 /2/:

“Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.”

Известно е, че има три вида ценни книги в зависимост от начина на прехвърлянето им:

ценни книги на заповед – при тях подаряването става чрез джиро, което е една особена формална сделка;

ценни книги на приносител, които се подаряват чрез предаване;

поименни ценни книги – подаряват се чрез цесия.

Предмет на договора за дарение

Дарението може да има за предмет всички възможни вещи, освен онези, за които това е забранено или онези, които са extra comercio. Дарението може да има за предмет и:

вземания;

ценни книги;

съвкупности от права /наследство/;

чужди вещи – според практиката на ВС дарението на чужди вещи не е нищожно.

Не могат да се подаряват бъдещи вещи – това е забранено с императивното правило на чл.226 /2/ ЗЗД.

“Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. “

Съображенията са, че дарението е безвъзмезден договор и ако дарителят отказва по-нататък, с оглед запазване на правната сигурност не би следвало да се даде възможност на страните да отлагат вещния момент. По същите съображения са забранени и предварителните договори за дарение – ако се допуснат предварителни договори за дарение или дарителят промени намерението си би трябвало да се даде възможност на надарения да води иск по чл.19, ал.3, което би противоречало на морала, защото той не е дал нищо насреща.

Може да се подарява правото да се получи жилище като обезщетение за отчужден имот, макар че още самото жилище не е построено – това се допуска както от практиката на ВС, така и от специалните правила на ЗТСУ. Може би тук има едно заобикаляне на изискването на чл.226 ЗЗД, ал.2, но е факт.

Правна характеристика

1. Безвъзмезден по дефиниция. Може дори да се каже, че понятието за безвъзмезден договор е създадено на базата на договора за дарение. Това означава, че съществува нееквивалетно разместване на имущество между страните и по-специално: един и същ ЮФ поражда от една страна обедняване на дарителя и от друга страна – обогатяване на надарения.
2. Едностранен договор по правило, тъй като създава задължения само за дарителя. Това положение обаче не е съвсем безспорно и в някои случаи дарението вероятно има поне в някаква степен двустранен характер. Дарението с тежест, когато тежестта е в полза на дарителя, без всякакво съмнение има в някаква степен двустранен характер, доколкото има насрещно разместване на блага. Проф. Попов приема, че дарението поне в още една хипотеза има двустранен характер и това е хипотезата на чл.227, ал.1, б.”в”:

Чл.227

“Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а/ умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б/ набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в/ отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Според проф. Попов от наличието на това основание за отмяна на дарението следва, че надареният винаги има едно насрещно задължение за осигуряване на издръжка. Калайджиев: задължението за осигуряване на издръжка не е функция на самия договор за дарение – то възниква като последица от допълнително настъпил ЮФ, а именно – нуждата от издръжка. Така че то не е последица на самия договор, а на новонастъпил ЮФ. На базата на това основание за отмяна като че ли не може да се обоснове двустранният характер на договора – а най-много може да се приеме, че договорът би имал характера на несъвършен двустранен договор. Но при дарението с тежест господстващото виждане е, че това дарение в някаква степен има двустранен характер и за него в някаква степен се прилагат правилата за двустранните договори.

3. Понякога дарението е формален, понякога – реален договор. Дарението на движими вещи напр. може да бъде реален договор, и неформален, а може да бъде и консенсуален и формален.

Видове дарение

Два вида дарение, посочени в чл.227, ал.2.

1. Възнаградително дарение. Особености:

съществува някаква взаимна връзка между дарителя и надарения, която предхожда договора за дарение и по принцип от тази взаимна връзка дарителят е извлякъл някаква полза, която може да бъде имуществена или неимуществена /спасяване на живота или др. под./;

обикновено при тях не съществува еквивалентност между онова, което дарителят е получил и това, което той дава. Поначало това, което той дава е по-малко от това, което е получил.

2. Обичайно дарение

прави се по типичен повод: раждане на дете, сватба, рожден ден;

обикновено е на ниска стойност /не винаги – особено при сватбите/;

съществува някаква връзка, която обикновено има морален характер /приятелски, роднински отношения/.

Дали дарението е възнаградително или обичайно има правно значение, защото според ал.2 на чл.227 тези дарения не могат да се отменят на основанията в ал.1.

3. Чисто дарение
4. Дарение с модалитети.

Поначало няма пречка дарението да бъде под срок. Макар че, ако дарението и под краен срок то може би е заем за послужване.

Дарението може да бъде и под условие, което пък може да бъде както отлагателно, така и прекратително. Когато условието е невъзможно дарението е нищожно. Това правило е специално на правилото на чл.26, ал.4 на ЗЗД:

Чл.26

“Нищожни са договорите, които – противоречат на закона или го заобикалят, – както и договорите, които накърняват добрите нрави, – включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които – имат невъзможен предмет, – договорите, при които липсва съгласие, – предписана от закона форма, – основание, – както и привидните договори.

Основанието се предполага до доказване на противното.

Нищожността на отделни части не влече нищожността на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.”

Поначало при останалите договори неъзможността на условието не е основание за нищожност на целия договор, но при дарението това е специално правило.

Дарението може да бъде и под тежест. Както е известно тежестта представлява някакво задължение, което е странично на основната цел на договора. Това, което по принцип важи за тежестите, а тежести има само при дарението и завещанието, то има сила при дарението:

• може ли да се иска принудително изпълнение на тежестта, т.е. тя създава ли правно задължение – господстващото виждане в литературата и в съдебната практика е да не се придава такова значение на тежестта. Но от друга страна, специално при дарението с тежест се поставя въпроса превръща ли се дарението с тежест в двустранен договор и отговорът на съдебната практика, а и на литературата /по Кръстьо Цончев напр./ е “да” – категорично. При това положение може би наистина тежестта създава правно задължение.
• ВС приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл.87 в случай на неизпълнение на тежестта:

Чл.87

“Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с пет годишна давност.”

Т.е. според ВС дарението с тежест се превръща в един двустранен договор, за който важат всички правила на двустранните договори.

Ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Това също е отклонение от общото правило на чл.26, ал.4, тъй като по принцип тежестта, разглеждана като волеизявление е някакво допълнително волеизявление и поначало в общия случай недействителността или невъзможността на някакви допълнителни волеизяления не прави недействителен целия договор.

5. Непреки дарения.

Това са дарения в икономическия смисъл на думата, но юридически те са други видове договори. При тях има безвъзмездност. Напр. едно непряко дарение може да бъде постигнато чрез:

• един договор в полза на трето лице;
• опрощаване;
• изпълнение на един чужд дълг и т.н.

Във вътрешните отношения може и да има облага, но по отношение на кредитора, на някакво трето лице обикновено няма.

Б) Сключване и форма на договора.

В) Отмяна на дарението.

Действие и отмяна на дарението

1. Вещно действие. То прехвърля вещни права, когато има за предмет такива и при това то не може да има за предмет бъдещо действие, нито може да има предварителни договори за дарение, т.е. по начало това прехвърлително действие трябва да настъпи веднага /поначало, защото дарението може да бъде и под условие – което е единственото изключение от това правило/.

Поставя се въпросът: ако е подарена вещ с недостатъци или чужда вещ или вещ, обременена с чужди права възможно ли е надареният да търси отговорност от дарителя, т.е. прилагат ли се правилата за евикция и за отговорност за недостатъци при продажбата за дарението. Поначало отговорът на този въпрос е отрицателен, освен ако дарителят е знаел за това, че прехвърля чужди права или за това, че прехвърля вещ с недостатъци – това е господстващото виждане /Кожухаров Цончев/.

2. Дарителят има задължение да предаде вещта. Това задължение по нищо не се отличава от аналогичното задължение при продажбата.
3. По правило надареният няма задължения /ако дарението не е с тежест/. Би могло да се говори за задължение за признателност от морален характер.

Отмяна на дарението

Тъй като дарението е безвъзмезден договор то може да бъде отменено само в конкретно посочените в закона случаи, за разлика от двустранните договори, които могат да бъдат разваляни в общи хипотези.

Чл.227 изчерпателно установява три случая, в които договорът за дарение може да бъде отменян. Правото за отмяна на дарението е също едно преобразуващо право, както и правото да се развали договора, но просто то се поражда от различен ФС.

“Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а/ умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б/ набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в/ отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.”

1. Тъй като това са изчерпателно посочени основания, те не могат да се тълкуват разширително, нито пък правните норми, които ги установяват могат да се прилагат по аналогия. Така че при първото основание напр. Убийството трябва да бъде само умишлено. “Да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете”, което означава, че когато убие брата на дарителя дарението няма да може да бъде отменено.
2. Хипотеза на набедяване
3. Ако надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тук веднага трябва да се има предвид, че:

за да може да се приложи това основание трябва да се преценят възможностите на надарения да осигурява издръжка и при това тези възможности трябва да се преценяват в рамките на подареното имущество, т.е. дарителят не може да иска по-голяма по стойност издръжка, отколкото е стойността на онова, което е подарил;

трябва да се преценява и нуждата на дарителя – фактически въпроси. При установяването на тази нужда трябва да се вземят предвид и средата, в която дарителят живее, неговите индивидуални потребности, като разбира се се изхожда от средното равнище на живот /може и да е свикнал с лукса, но това не означава, че ще може да иска отмяна на дарението, ако не получава издръжка, осигуряваща му луксозен начин на живот/.

Този иск, това право може да бъде упражнено в едногодишен срок, като началният момент на този срок е моментът, в който основанията или основанието е станало известно на дарителя.

Общо взето се смята, че този срок е давностен.

Правото да се отмени дарението може да се наследява и то може да се упражни в същия едногодишен срок от наследниците на дарителя.

С цел да бъде защитен дарителя законодателят с императивно правило е забранил предварителният отказ от този иск – дарителят може да се откаже от правото си да отмени дарението, след като е узнал за възникването на основанието, но не и преди това.

Възможно е обаче междувременно, преди упражняването на правото да се отмени дарението правата, които са били предмет на дарението да са били прехвърлени от надарения на трето лице. В такъв случай чл.227, ал.5 създава изключение от общото правило nemo dat, quod non habet. По-специално това изключение се отнася обаче само до недвижими имоти, то не отменя чл.78 от ЗС:

“Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.”

Но ако лицето, което е придобило нещо от надарения е вписало нотариалния акт преди вписването на исковата молба, то може да противопостави правата, които е придобило на дарителя. В такъв случай обаче дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил – трябва да с еима предвид, че той дължи обезщетение само за обогатяването си, а не за всичко, което е получил.

Хипотезата на чл.105 СК:

Специално правило. Трябва да са налице следните елементи от ФС:

1. Това право на отмяна може да бъде упражнено след развода
2. Дарението трябва да бъде на имущество със значителна стойност и то дари да е обичайно дарението – по чл. 105 може да се отменя, макар, че по 227 не може.
3. Могат да се отменят онези дарения, които са направени във връзка с или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки.
4. Отмяната по чл.105 е допустима доколкото тя не противоречи на морала – доста еластичен критерий
5. Искът по чл.105, ал.2 може също да се предявява до една година, но началният момент на този срок е разводът.

Смята се, че действието на отмяната на даранеието по чл.227 е обратно, докато като че ли относно отмяната по чл.105 голяма група автори поддържат, че тази отмяна има действие занапред.

Чл.30 Закона за наследството

Правото да отменят дарението принадлежи само на наследниците с право на запазена част и то можеда бъде упражнено само в случай, че тази запазена част е накърнена. Тук обаче давността е 5, а не 1 година.

Г) Спонсорство.

2. Договор за спонсорство. Договор, с които спонсорът се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейността на спонсорирания, който се задължава да извърши лично определени действия, като извърши реклама на спонсора.

2.1. Страните по договора са спонсор и спонсориран.

2.2. Характеристика. Договорът е двустранен. Поставя се въпросът дали е възмезден – смята се, че целта характеризира договора по-скоро като безвъзмезден. Особеността е, че характерът на действието на спонсорирания не е стопански.

2.3. Спонсорът има 1 задължение – да осигури имущественото подпомагане.

2.4. Задължения на спонсорирания:

1) да участва в проява, която няма стопански характер (състезание, конкурс);

2) да извърши действията, които образуват съдържанието на рекламата на спонсора;

3) да се въздържа от увреждане на интересите на спонсора.