33. ПРОДАЖБА. ХАРАКТЕРИСТИКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ВИДОВЕ

 

 

 

Въпрос № 33

ПРОДАЖБА

ПРОДАЖБА. ХАРАКТЕРИСТИКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ВИДОВЕ

Продажбата е важен способ за осъществяване движението на материалните блага, за реализиране на стопанския оборот. Тя е една от най-разпространените сделки и е основно средство, възникнало още в древността за осъществяване на разменните отношения.

С нея продавачът се задължава да даде на купувача една вещ, а купувачът да плати на продавача нейната цена.

В чл.183(1) ЗЗД е дадено легално определение на продажбата – договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача една вещ или собствеността на една вещ или др. право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. Нормативната уредба се съдържа основно в ЗЗД, но има отделни разпоредби в ЗС и ТЗ и наредбата за държавни имоти.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРОДАЖБАТА

  1. Продажбата е винаги двустранен д/р – възникват права и задължения и за двете страни. Затова всички общи правила за двустранните договори ще се прилагат и към д/ра за продажба. Става въпрос относно развалянето, риска, възражението за неизпълнен д/р и др.
  2. Синалагматичен д/р – тук правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани.
  3. Възмезден д/р, защото е налице еквивалентно разместване на имуществени ценности.
  4. По принцип е комутативен д/р – обикновено още в момента на сключването му страните знаят каква е облагата, която ще получат от него, знаят насрещните си задължения. В някои случаи обаче продажбата е алеаторен д/р – когато облагата, която ще получи купувачът и продавачът зависи от едно бъдещо несигурно събитие.
  5. Консенсуален д/р – става валиден ЮФ с постигането на съгласие м/у страните относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да му плати. Дори вещта да е само родово определена, д/рът е пак консенсуален. Индивидуализация е необходима за преминаване собствеността на вещта.
  6. Неформален, но има хипотези, в които за определени вещи се изисква ф/ма за действителност.
  7. Каузален – има намерение да се придобие едно право или вещ.

Продажбата се характеризира с облигационно-вещно действие. Облигационното и действие се изразява в това, че от момента на сключване на д/ра двете страни са обвързани и всяка е длъжна да престира на другата за да се освободи от тази обвързаност.

Вещно действие – с д/ра да продажба се поема задължение да се прехвърли право на собственост или др. вещно право в/у определена вещ. При тези д/ри, при които се поема такова задължение, прехвърлянето се извършва автоматично – и без заплащане на цената купувачът става соб/к на вещта или титуляр на правото ако продавачът е бил собственик на вещта или титуляр на правото. Ако вещта е била чужда – няма вещно действие, но продажбата на чужда вещ е действителен д/р, защото е породил облигаторното си действие.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРОДАЖБЕНИ ОТНОШЕНИЯ

  1. Договорът е основен източник за продажбените отношения.
  2. Съдебно решение по предварителен д/р – става въпрос за конститутивно съдебни решения по чл.19 ЗЗД и чл.33 ЗС (продажба на съсобствен имот). С предварителния д/р се поема задължение в бъдеще да се сключи окончателен. Всяка от страните по предварителния д/р може да предяви с/у другата иск за сключване на окончателен д/р – този, който е обещал да купи с/у този, който е обещал да продаде. Окончателният д/р се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква тук по делото от съдебно решение, по силата на което окончателния д/р се счита сключен.

Собственикът, който отчуждава своята част от общата вещ е длъжен да я предложи най-напред на останалите съсобственици. Ако той не стори това, или ако е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, от тези при които я е продал впоследствие, съсобствениците имат потестативно право да изкупят частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването се осъществява по съдебен иск и съдебното решение създава м/у страните едно истинско продажбено отношение – чл.33(3) ЗС.

Чл. 288 ГПК предвижда, че при съдебна делба ако неподеляемият имот е жилище, съдът по молба на сънаследника поставя жилището в негов дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с др. имоти. Ако уравняване е невъзможно, наследникът се осъжда да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойната вещ. И в този случай решението на съда е източник на отношение, аналогично на продажбеното.

ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ

  1. Обикновена – правно регулирана в ЗЗД чл.183-200.
  2. Търговска – чл.318-328 ТЗ.

а) поне едната страна да е търговец по занятие или сделката да сключена с цел печалба.

б) предмет – движими вещи, предмет на търговския обмен или ЦК. ТЗ определя като търговска сделка, т.е. сключена с цел печалба и спекулативната покупка на недв. имот с цел следваща продажба.

  1. Външнотърговска – отличава се от другите продажбени отношения по наличието на международен елемент и материалноправния режим, който я регулира.

Особени правила се съдържат в чл.201-213 и др. разпоредби в ЗДС и ЗОС и ГПК по въпросите за публичната продан. В ТЗ от чл.329-341 се съдържа пр. уредба на някои др. видове продажби

ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА

  1. Общи бележки. Правна уредба – чл. 318-341 ТЗ. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен и т.н. Съдържа всички особености на обикновената продажба, има облигационно-вещно действие, субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД. Основните елементи на договора са предметът и цената. Предметът може да е вещ или право. Безусловната продажба на бъдеща вещ emptio spei е единственото изключение, когато продажбата е алеаторен договор.
  2. Особености на търговската продажба спрямо продажбата по ЗЗД:

2.1. Според чл. 318, ал. 1: търговската продажба (ТПр) е тази, която според правилата на ТЗ е търговска сделка, т.е. абсолютна търговска сделка или продажба, която е свързана със занятието на търговец, който е страна по тази сделка. Тази сделка може да бъде едностранна, двустранна или търговска сделка по общите правила. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ, независимо, че по общите правила трябва да бъде търговска (ал. 2).

  1. ТПр има по правило за предмет движими вещи, т.нар. “стоки”. Това са движими вещи свързани с търговията. Не винаги е така – изключение има, когато предмет на ТПр е недвижим имот, напр. по чл. 1, ал.1, т. 14. Според проф. Герджиков продажбата на недвижим имот, макар и търговска сделка се подчинява до голяма степен на разпоредбите на гражданското право (напр. формата е нотариален акт).

Според проф. Герджиков при предаването на стоките, в изпълнение на договора има определени особености. При търговската продажба се използват клаузите “франко”, “ФОБ” и “СИФ”. Клаузата “франко” се използва само във вътрешно търговската продажба, тази клауза означава, че продавачът е длъжен да осигури стоката до определеното място (напр. “франко гарата на продавача”) и да понесе разноските за това. Клаузата не промяна момента и мястото на преминаване на собствеността и риска. Клаузата “ФОБ” (free on board) означава, че продавачът е длъжен да достави стоката до борда на кораба и да понесе всички разноски до този момент. Клаузата “СИФ” (cost, insurance, freight) означава, че продавачът е длъжен да достави стоката до пристанището, да я натовари на кораба, като поема разноските за това, да я застрахова за своя сметка и да поеме навлото до пристанището на местоназначението на стоката.

  1. Особености във връзка със съществените елементи на договора:

3.1. Цена. Цената трябва да бъде определена или поне определяема, по общите правила на ОП, но в ТП има отклонение от това правило в чл. 326, ал. 2 – ако няма правило, чрез което да може да се определи цената, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, т.е. критерият е зависим от правилата на оборота. По ал. 3 се изчислява нето-тегло: Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея. Разпоредбите по ал. 2 и ал. 3 са диспозитивни.

3.2. Срок.

1) Чл. 319 създава правило, което урежда срока за предаване на стоката: Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок. Разумен срок означава достатъчен според обстоятелствата.

2) Чл.320 също съдържа диспозитивно правило, което се прилага в случай, че е уговорено стоката да се предаде и приеме в склада на продавача: Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места – поне пет дни преди този ден. Уведомлението , че стоката е готова за предаване се нарича авизо.

  1. Допълнителни задължения за продавача, които не са познати на ЗЗД:

4.1. Чл. 321 съдържа задължение “за издаване на фактура”. На практика това е задължение по договора, но по Данъчното право има и административно-правно задължение за това, когато сделката е облагаема, с начисляване на ДДС.

4.2. Чл. 322 – задължение “за сервиз”. Става дума за задължение, което се изпълнява не безвъзмездно. Възниква в случай, че не се уговори друго, т.е. правилото е диспозитивно.

  1. Специални правила във връзка със задълженията на купувача:

5.1. Чл. 325 – задължение “за пазене на стоката”, когато тя е получена от друго населено място в случай, че купувачът отказва да е приеме (става дума по-точно за “получаване” на стока с недостатъци или за друго неизпълнение на договора), до тогава, до когато е необходимо продавачът да даде нарежданията си (срокът за това се диктува от обичайните правила на оборота). Ако продавачът се забави с нарежданията тогава купувачът може да предаде стоката на 3то лице за пазене за сметка на продавача като го уведоми. Според ал. 2 ако стоката подлежи на бързо разваляне или съхраняването й е свързано със значителни усилия или разноски купувача може да я продаде, но не може да се разпорежда със сумата, която принадлежи на продавача. Според ал. 3 когато не са дадени нареждания по ал. 1 продавачът отговаря само за умисъл или груба небрежност.

5.2. Чл. 324 – задължение “за преглед на стоката”, което не е същинско задължение. Упражняването на това задължение е необходимо, за да може купувачът да запази правата си в случай на неточно изпълнение със стока с недостатъци. Ако купувачът открие, че е налице неточно изпълнение, трябва незабавно да уведоми продавача. В противен случай той губи правата си да възразява по силата на необоримата презумпция в изр. 2, която не се прилага само при скрити недостатъци на вещта, защото тук става дума само за външен преглед.

5.3. Чл. 327 съдържа правило, свързано със задължението “за плащане на цената”, което е доразвитие на чл. 200 ЗЗД: Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Коносаментът и складовия запис материализират право да се получи стоката, предаването на такава ЦК се счита за предаване на самата стока. Правилото е диспозитивно. Ал. 2 урежда право да продавача да откаже изпращането на стоката при дистанционна продажба: Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

  1. Сделка за покритие. Чл. 323 съдържа още общо правило, уредено въз основа на едно общо правило на Виенската конвенция за международна продажба на стоки, т. нар. “сделка за покритие”. При разваляне на договора изправната страна може да търси обезщетение за претърпени вреди, резултат на развалянето (според Калайджиев това са негативни вреди). Проблемът е как се определят тези негативни вреди. Изправната страна може да сключи една заместваща сделка, която да компенсира негативните вреди, но тази сделка може да се сключи при по-неизгодни условия от развалената. Тогава изправната страна може да търси от неизправната страна разликата в условията между развалената продажба и заместващата сделка. Заместващата сделка обаче трябва да бъде сключена в подходящ срок, защото цените са динамична величина и условията могат да се изменят съществено. Освен обезщетение за негативни вреди, изправната страна може да търси обезщетение и за други вреди по общия ред, но тях трябва да докаже. Според Калайджиев това е общо правило и се прилага и при обикновената продажба по ЗЗД.
  2. Забава на купувача за получаване на стоки – чл. 328. Ал. 1 визира последиците и от забава на купувача, който освен, че е кредитор по сделката е и длъжник за получаване на стоката. В този случай продавачът има 3 възможности: 1. да я предаде за пазене; 2. да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга; 3. при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие. Т.2 следва да се тълкува по смисъла на чл. 337 и следващите. Във всеки от трите случая продавача се освобождава от задължението да предаде стоката. Предаването за пазене и продажбите са а сметка и на риск на купувача (ал. 2).
  3. Продажба на публичен търг с явно наддаване – чл. 337-341.

8.1. Основният въпрос е кой е оферент и кой е адресат на офертата. Оферент е участникът в търга, а не организаторът. Условията се обявяват предварително от продавача, но самата оферта се прави от купувача, който участва в търга. За да е валидна офертата трябва да отговаря на предварително обявените условия.

8.2. Търгът се ръководи от лице, определено от продавача, действащо в негов интерес. Между тях има договорни условия, той е мандатар, довереник.

8.3. Чл. 339 урежда диспозитивно правило: Лицето, което ръководи наддаването, възлага стоката на предложилия най-високата цена. Продажбата се смята сключена с възлагане на стоката.

8.4. Офертата се приема от продавача чрез лицето, което ръководи търга и договорът се счита сключен от момента на възлагане на стоката. За разлика от публичната продан на запорирана вещ, продажбата на публичен търг е деривативно, а не оригинерно основание.

8.5. Купувачът трябва да плати цената веднага и ако не изпълни това си задължение продавачът може да развали договора. В този случай продавачът се насочва към лицето предложило втората цена.

8.6. Чл. 341 урежда едно особено правило: Продажбата на търг, сключена в резултат на действия, които противоречат на закона или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересуван в десетдневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението на продажбата чрез възражение. Изр. 1 се нуждае от корективно тълкуване, тъй като по отношение на формата на недействителността се счита, че става дума за унищожаемост. Става дума не за порок на самата продажба, а за неморалност на действия, които са опорочили волята на страните. 10дневният срок е преклузивен и е кратък с цел да се постигне по-бързо стабилизиране на отношенията. Срокът не лишава кредитора от правото да унищожи продажбата по пътя на възражението, при това без ограничение във времето. Продажбата може да се унищожи чрез иск, който може да се предяви не само от страните по продажбата, а и от всеки заинтересован – и останалите участници в търга имат интерес от водене на такъв иск.

Особени правила за някои продажби

  1. Транзитна продажба – чл. 329. Договор, по силата на който продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. Тук има две правоотношения: 1) между продавач и купувач – страни по договора за транзитна продажба и 2) между купувач и трето лице, което също е договор за продажба, но купувачът по първото правоотношение е продавач по второто. Следователно има две продажби. Между продавача и 3тото лице няма правоотношение. Тъй като стоката се получава направо от третото лице и цената може да се заплати от него (ал. 3). Това е ясно и без изрично правило, 3тото лице сигурно ще трябва да плати нещо и на продавача защото иначе не би имало смисъл от тази конструкция. За да може продавачът да изпълни задължението си по договора, той трябва да съобщи на купувача за изплащането на стоката на третото лице. Освен това продавачът трябва да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката. Това е необходимо и за двете правоотношения. ТЗ не урежда преминаването на собствеността и риска, затова се прилагат общите правила на ЗЗД (чл. 24). Но когато предмет на продажба са родово определени вещи, трябва да се извърши индивидуализация и по двете правоотношения. Тя може да се извърши и от третото лице. С една и съща индивидуализация рискът може да премине към купувача по първото правоотношение и към третото лице по второто. Транзитната продажба се различава от финансовия лизинг по това, че при нея прехвърля собственост, а при договора за финансов лизинг не.
  2. Дистанционна продажба – чл. 330. Всъщност уредени са правилата за т.нар. “несъщинска дистанционна продажба”, което е условно наименование. Същинската дистанционна продажба е тази, при която купувачът и продавачът имат местожителство в различни населени места. Продавачът по ЗЗД изпълнява задължението си за предаване по своето местоживеене. Собствеността и риска преминават при предаването на веща на спедитор или превозвач или на самия купувач в населеното място на продавача. В чл. 330 става дума за превозване на стоката до място, което е различно от мястото на предаване. Правилата са диспозитивни. Според ал. 1: Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача. По ал. 2 продавачът поема допълнително задължение за предаване на място, което е различно от мястото на предаване ако предаването е уговорено франко определено място, като разноските за сметка на продавача. Ал. 3 според Калайджиев е излишна, защото разноските така или иначе винаги могат да се претендират: Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции. Става дума за условията на ИНКОТЕРМС. Обикновено всички разноски са за сметка на купувача.
  3. Особени случаи на продажби:

3.1. Продажба с уговорка за изкупуване – чл. 333. Продажбата с уговорка да изкупуване е продажба под прекратително условие според проф. Герджиков. Тази продажба е забранена в ГП, защото така се придобива един залог, а заложният кредитор не може да се удовлетвори извънсъдебно според ЗЗД. В ТП тази продажба много често се използва, особено при търговията с ЦК или валута (при т. нар репо сделки). За да бъде действителна тази продажба са необходими 2 условия: 1) писмена форма за действителност; 2) срок, в който правото на изкупуване може да се упражни, след което то се погасява.

3.2. Продажба, при която предметът на договора не е конкретизиран при сключването му – чл. 331: Страните могат да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора. Тук не е употребен точно термина “разваляне”, защото договорът още не е породил действие, по-точно е “отказ”. Според проф. Герджиков тук става дума за допълнителна спецификация, т.е. договорът вече има някакъв предмет, но той трябва да се конкретизира и индивидуализира.

3.3. Продажба с периодично изпълнение – чл. 332: При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно, даденото в повече през предходния период се приспада от дължимото. Срокът по ЗЗД се счита установен в полза и на двете страни, задължението не може да се иска или изпълнява преди срока. Тук има изключение от общото диспозитивно правило на ЗЗД. Тук става дума за прихващане на изпълнение.

3.4. Има 2 вида продажби, които визират отклонение от чл. 200:

1) Продажба с предварително плащане на цената – чл. 334. За да се приложи това правило уговорката за авансово плащане трябва да е писмена, като формата е за действителност. Ако продавачът не предаде стоката в уговорения срок, той дължи лихва от получаването на цената, която е възнаградителна законна лихва. Според изр. 3 цената се смята за задатък и купувачът може да я иска в двоен размер при неизпълнение.

2) Продажба на изплащане (pactum reservati dominio) – чл. 335 (обратна хипотеза на 334). В тази хипотеза има отклонение от принципа res periit domino. Необходимо е договорът да е в писмената форма, която е за действителност (това изискване се критикува от проф. Герджиков, защото подобно не съществува в общото ГП). Правилото по ал. 2 буди съмнение, въпреки че е диспозитивно: Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на стоката, не е основание за разваляне на договора. Ал. 3 е безсмислена, защото дублира чл. 88 на ЗЗД: Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение. Проф. Герджиков вижда смисъла на разпоредбата в съюза “и”, явно освен обезщетението, което е очевидно може да се иска нещо друго, което според него е възнаграждение за ползването на веща (по аналогия от чл. 206, ал. 2 ЗЗД. Той поставя въпроса и дали правилото на чл. 206, ал. 3: Уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е недействителна може да намери приложение в ТП. Тъй като тя не присъства в текста на ТЗ следва да се счита, че е неприложима при търговската продажба (единствената възможност е при едностранна търговска сделка).

Финансовият лизинг и продажбата на изплащане се различават по това, че при финансовия лизинг с изплащането на последната вноска не придобива автоматично собствеността, а за това трябва да се сключи ново облигационно отношение.

3.6. Продажба чрез прехвърляне на ЦК – чл. 336. До някъде дублира чл. 327, ал.1, макар в първият случай да става дума за време за плащане, а в другия за задължение за предаване, т.е. от различни ъгли се осветлява едно и също явление: При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго. Става дума за товарителница (товарителен запис – според проф. Герджиков), коносамент, складов запис.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: