Въпрос № 29
МНОЖЕСТВО КРЕДИТОРИ И ДЛЪЖНИЦИ
А) Разделност и солидарност.
- СОЛИДАРНОСТ .1. СЪЩНОСТ НА СОЛИДАРНОСТТА.Самостоятелният характер на солидарните правоотношения се доказва от разпоредбите на редица текстове. Солидарните отношения могат да възникват както от един и същи, така и от различни юридически факти — вж. чл. 101, чл. 138 ЗЗД. Те могат да се различават по своето съдържание — някои от тях могат да бъдат срочни, други условни — вж. чл. 139 ЗЗД. Кредиторът притежава различно материално право и право на иск срещу всеки солидарен длъжник и предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници и не може да прихваща задължението си с вземания на другите съдлъжници към кредитора — чл. 122, ал. З, чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Самостоятелно за всяко солидарно задължение е действието на сливането, забавата, давността, невъзможността за изпълнение, за която един от съдлъжниците е отговорен, съдебното решение срещу един от солидарните длъжници — чл. 124, ал. З, чл. 125, 126 ЗЗД. Последиците от новацията и опрощаването могат да не ползват, но могат и да ползват останалите длъжници — чл. 124, ал. 1 и 2 ЗЗД.
1.2. СОЛИДАРНОСТ НА КРЕДИТОРИТЕ.Възможно е един длъжник да се задължи към няколко кредитора. В този случай отношенията между страните могат да се уреждат по различен начин.
Един от тях е така наречената „разделност на правата“, при която всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само на съответна част от задължението.
Друга възможност е солидарността. Солидарност на кредиторите, наречена още „активна солидарност“, е налице тогава, когато един длъжник дължи една и съща престация на няколко кредитори по такъв начин, че всеки от тях може да иска изпълнението й от длъжника, но точното изпълнение, извършено в полза на един кредитор, освобождава длъжника спрямо всички кредитори. Солидарността следва да се отграничава от неделимостта, при която няколко кредитори притежават общо право и длъжникът се освобождава от задължението си само ако предаде предмета на задължението на всички кредитори общо — чл. 129, ал. 1 ЗЗД.
Активната солидарност не е легално уредена. Тя може да бъде уговорена или да възникне като последица от други юридически факти- завет. Солидарността на кредиторите не се предполага, а се доказва от лицето, което се позовава на нея.
Обстоятелството, че правата на кредиторите са взаимно зависими, налага всеки от кредиторите да упражнява правото си не само в свой интерес, но и с оглед интереса на останалите. Отношенията между кредиторите и длъжника се уреждат от следните правила, изведени по аналогия на закона от режима на пасивната солидарност — чл. 46, ал. 2 ЗНА, чл. 121—127 ЗЗД.
Ако един от кредиторите постави длъжника в забава, действието му обвързва останалите. Всеки солидарен кредитор може да иска от длъжника изпълнение на цялото вземане, длъжникът няма възражение за разделяне на дълга. Длъжникът може да се освободи, като изпълни целия дълг на който и да е от кредиторите. Правото си на избор длъжникът може да упражни само докато един от кредиторите потърси изпълнението.
Юридическите факти, които биха имали неблагоприятен ефект за вземанията на останалите кредитори, са ирелевантни за тях. Така, ако един от кредиторите изпадне в забава, правата на останалите кредитори не се засягат. В случай на опрощаване и сливане, което има сила за един кредитор, правата на останалите се намаляват само с частта на кредитора, който е опростил кредитора или се е слял с него.
Посочените правила са диспозитивни и могат да се променят по желание на страните.
Разпределението на престацията между солидарните кредитори се извършва в зависимост от вътрешните отношения между тях. Възможни са различни хипотези — престацията да принадлежи само на един или на няколко от кредиторите, всеки от кредиторите да притежава равен или неравен дял от нея. Допустимо е вътрешните отношения между кредиторите да се регулират от правилата на активната или пасивната солидарност.
Практическото значение на активната солидарност е минимално. Причината за това е, че изпълнението, което длъжникът прави в полза на един от кредиторите, излага останалите на опасност, в случай че получилият изпълнение се окаже неплатежоспособен. Активната солидарност успешно се замества от упълномошаването на един или повече от кредиторите, което, за разлика от солидарността, може винаги да бъде едностранно оттеглено от упълномощителя.
1.3. СОЛИДАРНОСТ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ 1.3.1. Понятие. Отграничения. Когато повече от един длъжник се задължават към един кредитор, всеки от длъжниците отговаря към кредитора за своята част. В този случай се говори за „разделност“ на задълженията.
Възможно е и друго отношение между страните, което се нарича „солидарност на длъжниците“ („пасивна солидарност“). Пасивната солидарност е фигура, при която няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, но и останалите. Пасивната солидарност е уредена от закона. Общият режим на пасивната солидарност се съдържа в чл. 121—127 ЗЗД. Законодателят познава и особени правила на този вид солидарност — чл.50, ал.1,чл.53,101,141,261, ал.З, чл.76 ТЗ и пр.
Юридическите факти, които пораждат солидарността, могат да бъдат обособени в две големи групи. Първата от тях обхваща онези основания, при които солидарността възниква ех 1еgе, без да е изявена воля от страните“. Законодателят урежда пасивна солидарност в онези случаи, при които трябва да се осигури по-добра защита на правата на кредитора — така например солидарно отговарят собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се е намирала.
Солидарност на длъжниците възниква и от правни сделки. Солидарност може да се породи от договор или едностранна сделка — например завет. Солидарните задължения могат да възникнат или от един и същи юридически факт или от различни юридически факти — например едно лице поръчителства за задължението на друго — чл. 141, ал. 1 ЗЗД. Когато солидарните задължения се пораждат последователно, съгласието на задължилите се вече лица не е необходимо за възникването на последващите задължения. Също както активната солидарност, и пасивната солидарност не се предполага, а се доказва от лицето, което се позовава на нея — чл. 121 ЗЗД, чл. 127 ГПК. В гражданското право тя е изключение за разлика от разделността, която е правило — арг. от чл. 121 ЗЗД. Разрешението на търговското право е друго. Търговците са професионалисти и следва да отговарят по-тежко от непрофесионалните длъжници. Ако две или повече лица поемат общо задължение по търговска сделка, те отговарят солидарно, ако от сделката не следва друго — чл. 304 ТЗ.
Солидарността се прекратява и се превръща в разделност при наличието на различни юридически факти. Така например кредиторът и съдлъжниците могат да сключат новационно съглашение за освобождаването им от солидарността, наречено „опрощаване на солидарността“. Допустимостта на този договор може да се изведе по аргумент за по-силното основание от възможността за опрощаване на един, няколко или всички солидарни длъжници — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Смъртта на един от солидарните длъжници е друг факт, който прекратява солидарността и разделя задължението между наследниците пропорционално на техните части в наследствената маса.
По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу повече от един длъжник за една и съща престация, намалява риска от неплатежоспособността на длъжниците и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде удовлетворен.
Характерните особености на пасивната солидарност са две:
множество на задълженията и единство на предмета на престациите. За да има солидарност, необходимо е наличието на няколко правоотношения, по които кредитор е едно и също лице, но длъжниците са различни. Предметът на задълженията обаче трябва да е един и същ — чл. 122, ал. 1, чл. 53 ЗЗД. Хипотези, при които се дължат различни престации — например две индивидуално определени вещи или вещ и пари, не се субсумират под режима на солидарността, дори и задълженията да имат една и съща стойност.
Пасивната солидарност трябва да се разграничава от две сходни на нея фигури — неделимостта и неистинската солидарност.
И при неделимостта, както при солидарността, няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора. Близостта между двете явления предпоставя субсидиарното прилагане на режима на солидарността към неделимостта — чл. 129, ал. 2 ЗЗД. За разлика от солидарността обаче при неделимостта има само едно правоотношение с неделим предмет — чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Това налага уреждането на неделимостта и с правила, каквито солидарността не познава. Така, за разлика от солидарността, неделимостта се запазва и по отношение на наследниците на длъжника — чл. 128, ал. 2 ЗЗД.
Неистинска солидарност съществува в различни случаи, при които няколко длъжници дължат една и съща по предмет или по стойност престация на кредитора. Както отношенията между длъжниците и кредитора, така и вътрешните отношения между длъжниците обаче не се уреждат по правилата на солидарността, а по специални за всяка отделна хипотеза норми. Случаи на неистинска солидарност са едновременното задължаване на делинквента и застрахователя към увреденото лице.
За разграничаване на солидарността от неистинската солидарност са предложени различни критерии.
Всъщност разграничаването между солидарността и неистинската солидарност трябва да се извърши както с оглед на съществуващата уредба, така и на конкретната воля на страните. Солидарността възниква в две групи случаи — когато е уредена със специална норма (включително в случаите по чл. 304 ТЗ) и когато е уговорена — чл. 121 ЗЗД. Във всички останали хипотези (освен ако има неделимост) е налице неистинска солидарност, която се урежда със специални правила за всеки отделен случай.
1.3.2. Абсолютно действие на солидарността. Солидарните задължения са самостоятелни. Те са обаче тясно свързани помежду си, което е последица от обезпечителната им същност. В изчерпателно посочени от законодателя случаи както юридическият факт, пораждащ солидарността, така и допълнителни на него факти, които настъпват с оглед на едно (или повече) от солидарните задължения, пораждат действие за всички солидарни длъжници. Това явление може да бъде наречено „абсолютно действие“ на солидарността. За да не бъдат увредени солидарните длъжници, абсолютното действие е допустимо, извън хипотезата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, само когато е в полза на всички съдлъжници. Законодателят е уредил няколко случая на абсолютно действие.
Първият от тях е следствие на юридическия факт, пораждащ солидарността. Обстоятелството, че солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора, е предпоставка последният да може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници — чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички. На кредитора не могат да бъдат противопоставени нито възражение за разделяне на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се задължили. Солидарният длъжник не може да предявява установителен иск против кредитора, че и други лица са отговорни за същото задължение. Това правило е основното за солидарността. То е израз на нейната обезпечителна същност.
Друга хипотеза на абсолютно действие на солидарността, която също е функция на юридическия факт, пораждащ самата солидарност, е задължението на солидарния длъжник, срещу който е предявен иск, да противопостави на кредитора всички общи за съдлъжниците възражения — арг. от чл. 122, ал. З, чл. 127, ал. З ЗЗД. Неизвършването на това действие поражда неблагоприятни за съдлъжника последици — чл. 127, ал. З ЗЗД. Това абсолютно действие на солидарността е уредено, за да бъде принуден длъжникът, от който кредиторът е поискал изпълнение, да полага грижи не само за собствения си, но и на останалите солидарни длъжници интерес.
Абсолютното действие може да произтича от юридически факти, следващи солидарността.
Точното изпълнение на едно от солидарните задължения прекратява не само това задължение, но и останалите — чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Без значение е дали изпълнението е извършено от един, от няколко или от всички съдлъжници. Кредиторът не може да откаже предложено от един от солидарните длъжници точно изпълнение, без да изпадне в забава. Смисълът на тази норма е да се прекрати колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците. Ако кредиторът е получил от един съдлъжник само част от дължимата престация, той може да търси разликата от останалите.
Аналогично на това на изпълнението е действието на даването вместо изпълнение, извършено от един от солидарните длъжници. То освобождава всички — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Юридически даването вместо изпълнение е еквивалент на изпълнението, дори и стойностно двете престации да не съвпадат. Когато обаче на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, прекратителният ефект настъпва, след като бъде събрано вземането, освен ако не е уговорено друго — чл. 65, ал. З ЗЗД. Разграничаването между даването вместо изпълнение, при което длъжникът поема нов дълг, и новацията следва да се извърши в зависимост от намерението на страните.
Прихващането с вземане на един от солидарните длъжници има прекратително спрямо всички действие — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Прихващането замества изпълнението и е в интерес на всички солидарни длъжници. Волеизявлението за прихващане може да се направи както от солидарния длъжник, така и от кредитора. Трябва да се прави разграничение между правото да се извърши прихващане и самото прихващане. Правото принадлежи само на страната, която има насрещно вземане, и ако тя е съдлъжник, не може да се упражнява от останалите — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Прекратителното действие настъпва едва след като изявлението за прихващане достигне до кредитора — чл. 104, ал. 1 ЗЗД. То ползва всички съдлъжници.
Когато прекратяването на задължението е само частично, останалите съдлъжници се освобождават от задълженията си съобразно с прекратената част.
Абсолютно е действието и на забавата на кредитора спрямо един от солидарните длъжници — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, и на предаването на дължимото за пазене от един от длъжниците съгласно чл. 97, ал. 1 ЗЗД.
1.3.3. Относително действие на солидарността. Самостоятелният характер на правоотношенията е причина юридическите факти, пораждащи солидарността и повечето последващи юридически факти, които засягат едно или няколко от задълженията, да не оказват въздействие върху останалите задължения. Това явление се нарича „относително действие“ на солидарността. То се урежда от следните правила.
Изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно. Това положение не е легално уредено, но може да бъде обосновано със следните аргументи. Солидарните задължения могат да бъдат поети по различно време, някои от тях може да бъдат с модалитети, а други — не — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Солидарните длъжници може да не знаят за съществуването на солидарността или за настъпването на факт, който прави едно от задълженията изискуемо. Длъжникът, чието задължение е станало изискуемо, няма задължение да уведоми останалите за изискуемостта, защото той също може да не знае за солидарността. Изводът, че изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно, се потвърждава от правилото, че забавата на един от съдлъжниците не произвежда действие спрямо останалите — чл. 126, ал. 2 ЗЗД. Забавата се предпоставя от изискуемостта. След като действието на забавата е относително, същото трябва да важи и за изискуемостта.
Съображенията, които налагат действието на изискуемостта да бъде относително, са мотивирали законодателя да уреди правилото за относително действие на забавата — чл. 126, ал. 2 ЗЗД. Забавата влошава положението на длъжника, затова поведението на един от съдлъжниците не следва да се отразява неблагоприятно върху патримониума на останалите.
Израз на принципа за относително действие на солидарността е и правилото на чл. 126, ал. 1 ЗЗД, съгласно което, ако изпълнението на солидарните задължения стане невъзможно и само един (или няколко) от съдлъжниците е отговорен, кредиторът може да иска обезщетение за вредите само от лицето, което е причинило невъзможността. Останалите солидарни длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Солидарният длъжник дължи обезщетение за претърпените от кредитора вреди, щом невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която може да му се вмени във вина — чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Тъй като невъзможността е причинена от един от съдлъжниците, а не от трето лице, законодателят се отклонява от разпореждането на чл. 81, ал. 1 ЗЗД с оглед на останалите солидарни длъжници. Той не разглежда невъзможността като причинена от случайно събитие, и съдлъжниците, макар че не са отговорни за невъзможността, не се освобождават. Те дължат заплащане на обезщетение с обем, равен на погиналата престация. Това правило е създадено в интерес на кредитора. Правилото на чл. 126, ал. 1 ЗЗД се отклонява от общата уредба на невъзможността. Tо сполучливо разпределя риска от поведението на един от съдлъжниците между кредитора и останалите длъжници. Ако поведението на един от съдлъжниците е случайно събитие с оглед на останалите, кредиторът се лишава от обезпечението на солидарността.
По аналогия от чл. 126, ал. 1 и 2 ЗЗД трябва да се приеме, че във всички случаи на неточно изпълнение, за което един от съдлъжниците е отговорен, останалите не отговарят за последиците от неизпълнението, освен ако не са допринесли за неговото настъпване с виновното си поведение. Неустойката има относително действие, дори и да е уговорена от всички съдлъжници.
Относително е и действието на давността. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чиито задължения не са погасени, независимо че спрямо един или няколко от тях давността е вече изтекла. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните длъжници от давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл. 125, ал. 2 ЗЗД.
Относителното действие на давността може да бъде обяснено преди всичко с обстоятелството, че институтът на давността е уреден в полза на длъжника, а не на кредитора. Спирането и прекъсването на давността и отказът от давност обаче са факти, които са в интерес на кредитора, а не на длъжника. Балансът между интереса на длъжниците и кредитора е намерен в относителното действие на давността.
Спирането на давността е последица от изчерпателно изброени в закона основания, които препятстват кредитора да упражни правото си спрямо длъжника. Тези факти настъпват самостоятелно за всеки солидарен длъжник. Наличието на основание за спиране на давността спрямо един от съдлъжниците не е пречка кредиторът да упражни правата си срещу останалите.
Прекъсването на давността също е допустимо само в посочените от закона случаи. То е последица от извършването на действия от страна или на длъжника, или на кредитора. Затова действията, които един от длъжниците извършва, или които кредиторът предприема срещу един от длъжниците, не трябва да вредят на останалите.
Отказът от давност е акт на длъжника, който има последици, по-тежки дори от тези на прекъсването. Следователно действието му при солидарните задължения може да бъде само относително.
Понеже регресните права на изпълнилия солидарен длъжник срещу останалите възникват едва от момента на изпълнението, тези права не се засягат от обстоятелството, че техните задължения спрямо кредитора са вече погасени по давност. Затова, ако съдлъжникът, спрямо който давността не е изтекла, изпълни задължението си, той не губи регресните си права — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Това правило трябва да бъде коригирано, ако изпълнилият съдлъжник е извършил отказ от давност — чл. 125, ал. 2 ЗЗД, защото длъжникът по своя воля се е лишил от облагите на давността.
Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора срещу останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът може да съди последователно всички солидарни длъжници, докато се удовлетвори. Правото на иск е функция на материалното право. След като кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник, той трябва да има и самостоятелно право на защита на това право. Разбира се, ако кредиторът е получил вече изцяло дължимата престация, искът му следва да се отхвърли като неоснователен. В случай на частично изпълнение кредиторът може да търси защита само за неизпълнената част. Това правило е въведено в полза на кредитора. То е израз на обезпечителната същност на пасивната солидарност.
Самостоятелният характер на солидарните задължения не изисква привличането на останалите длъжници в процеса, воден срещу един от тях. Солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари – чл. 172, ал. 1 ГПК.
Солидарният длъжник не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници — чл. 122, ал. З ЗЗД. Лични възражения са онези, с които само отделен съдлъжник разполага —възможност да се прихване задължението с насрещно вземане — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Интервенцията в чужда правна сфера може да засегне сериозно интереса на титуляра на правото. Затова тя е допустима или с негово съгласие, или в изрично уредени от закона случаи — например в хипотезите по чл. 134 и 142 ЗЗД.
Влязлото в сила съдебно решение, по което ответник е бил един от солидарните длъжници, няма действие за останалите независимо дали е в полза на кредитора, или на длъжника — чл. 121 ГПК.
Значението на новацията и опрощаването на едно от солидарните задължения и сливането на един от солидарните длъжници с кредитора с оглед на останалите задължения се уреждат със специални правила. Тези задължения могат да се прекратят изцяло — новация и опрощаване без запазване на правата на кредитора; да се прекратят частично — опрощаване, при което кредиторът е запазил правата си, сливане; да се запазят изцяло — новация, при която кредиторът е запазил правата си.
Когато един от съдлъжниците новира задължението си, то се прекратява, а на негово място възниква ново — чл. 107, ал. 1 ЗЗД. Никой от останалите солидарни длъжници не е страна по новационното съглашение и не се задължава по него. Първоначално поетите от съдлъжниците задължения или се прекратяват, или ако кредиторът е запазил правата си срещу тях, остават непроменени — чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Без значение е дали новацията е обективна или субективна и дали стойността на новираното задължение е по-малка, равна или по-голяма от тази на прекратеното задължение.
Първата уредена от законодателя хипотеза, при която новацията на едно от задълженията прекратява не само него, но и останалите, е случай на абсолютно действие на солидарността. Тя е в интерес на останалите солидарни длъжници. Прекратяването настъпва ех 1еgе, без да е нужно кредиторът да извършва изричен или мълчалив отказ от права или да сключва договор за опрощаване със съдлъжниците, чиито задължения не са новирани.
Възможността за запазване на солидарните задължения е израз на относителното действие на солидарността. Солидарните задължения са независими едно от друго и прекратяването на едно от тях е без значение за останалите, щом като интересът на кредитора не е удовлетворен. За да се осуети прекратителният ефект на новацията, кредиторът трябва да обективира намерението си в съглашението, което се сключва между него и солидарния длъжник, чието задължение се новира. Когато престацията на новираното задължение е една и съща с престацията на останалите солидарни задължения, между длъжника, чието задължение е новирано, и останалите съдлъжници може да възникне неистинска солидарност. След като новацията може да има относително действие, по аргумент за по-силното основание, относително следва да бъде и действието на заместването в дълг, тъй като в последния случай старото задължение се запазва — чл. 102 ЗЗД.
Договорът, по силата на който кредиторът опрощава изцяло един от солидарните длъжници, освобождава и останалите, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. Във втората хипотеза задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, чието задължение е опростено — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Разрешението на чл. 124, ал. 2 ЗЗД е сходно на това на чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Съществува обаче и една отлика — ако кредиторът запази правата си срещу солидарните длъжници, които не е опростил, за разлика от новацията, задълженията на последните се намаляват с частта на длъжника, чието задължение е опростено. Това правило се основава на разбирането, че след като опростеният длъжник е освободен от задължението си спрямо кредитора, той трябва да бъде освободен и от регресните си задължения по вътрешните отношения.
Разбира се, задължението на един от съдлъжниците може да бъде прекратено чрез частичното му новиране и частично опрощаване. В такъв случай съдбата на останалите задължения трябва да се реши чрез прилагане на правилата на чл. 124, ал. 1 и 2 ЗЗД за съответните части.
Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник прекратява задължението на останалите за частта на този съдлъжник — чл. 124, ал. З ЗЗД. Сливането може да бъде последица на различни юридически факти, които предпоставят универсално или частно правоприемство. Действието на сливането настъпва по право. Правилото на чл. 124, ал. З ЗЗД може да бъде обяснено с положението, че след сливането всеки от останалите съдлъжници може да прихване задължението си с регресното си вземане за частта на слелия се длъжник по вътрешните отношения на солидарните длъжници — вж. чл. 127,ал. 1 ЗЗД.
1.4. ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СОЛИДАРНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ. Когато един от солидарните длъжници удовлетвори кредитора, той придобива регресни права срещу останалите, дори и задълженията им да са били вече погасени по давност — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Функцията на тези права е да се възстанови нарушеното имуществено равновесие между съдлъжниците.
Освен при наличието на специални легални правила — вж. чл. 513, ал. 1 и 2 ТЗ, или на специална уговорка, солидарните. длъжници отговарят един към друг не солидарно, а разделно. Задължението на всеки солидарен длъжник е само за част от това, което всички дължат на кредитора — чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Определянето на тази част се извършва в зависимост от вътрешните отношения между солидарните длъжници.
Ако не следва друго от отношенията между солидарните длъжници — например специална уговорка, дяловете им са равни – чл. 127, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припадащата му се съобразно вътрешните отношения част — чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник може да търси от останалите само горницата над неговия дял. В противен случай той ще се обогати за сметка на останалите. Поради това, че регресните задължения са различни от солидарните задължения спрямо кредитора и тяхната функция е да се възстанови имущественото равновесие между съдлъжниците, предметът на регресните задължения не зависи от предмета на солидарните задължения и поначало е парична сума.
Даването вместо изпълнение и прихващането са прекратителни способи, които ползват всички солидарни длъжници. Затова длъжникът, който е прихванал задължението си със свое вземане или е изпълнил с нещо друго, може да търси от останалите стойността на разликата над неговия дял. Ако стойността на заместващата престация е по-малка от тази на първоначално дължимото, солидарният длъжник може да търси от останалите само това, което действително е изразходвал, независимо че правата на кредитора се прекратени изцяло. Тежестта за доказване се разпределя по следния начин. Длъжникът трябва да установи, че е удовлетворил кредитора, а останалите длъжници, ако твърдят, че заместващата престация е по-малка по стойност от първоначалната, трябва да докажат твърдението си. Когато стойността на заместващата престация е по-голяма от тази на първоначалното задължение, горна граница на регресното право е стойността на първоначалното задължение.
При новация на едно от солидарните задължения длъжникът няма регресни права срещу останалите длъжници, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях и длъжникът е изпълнил новираното задължение (макар че в този случай е налице неистинска солидарност, изпълнилият длъжник има регресно вземане срещу останалите, ако се е обеднил без основание). Опрощаването е поначало безвъзмездно и опростеният не придобива регресни права.
Солидарният длъжник, чието задължение е новирано, но кредиторът е запазил правата си срещу останалите съдлъжници, отговаря регресно, ако те са погасили дълга и това следва от вътрешните отношения. Солидарният длъжник, който е опростен, не отговаря регресно, дори и кредиторът да е запазил правата си срещу останалите съдлъжници, защото задълженията на последните се намаляват с частта на опростения — чл. 124, ал. 2 ЗЗД.
Солидарният длъжник, който е изпълнил задължението си, има регресни права срещу останалите, дори и да не е предявил срещу кредитора лично възражение. Така, независимо че съдлъжникът не е унищожил договора или не е предявил възражение за изтекла давност, той може да търси от останалите припадащите им се части.
Ако кредиторът е удовлетворен от съдлъжник, чието задължение не е възникнало или е вече прекратено, този длъжник не придобива регресни права. Налице е получаване на нещо без основание — чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Отговорен е само кредиторът. В случай на изпълнение на чуждо задължение поради грешка изпълнилият встъпва в правата на кредитора срещу солидарните длъжници, щом кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или обезпеченията на задължението — чл. 56 ЗЗД.
Делът на всеки солидарен длъжник следва да обхваща не само главницата, но и съответна част от всички разноски — разходи по изпълнението, съдебни и съдебноизпълнителни разноски, щом разноските са спестени на останалите длъжници. Ако разноските останат за сметка на изпълнилия солидарен длъжник, останалите съдлъжници биха се обогатили. На изпълнилия длъжник могат да бъдат противопоставени насрещни вземания за вреди, в случай че той не е предявил общо възражение или не е уведомил останалите за изпълнението — чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетението, което един или повече от съдлъжниците са заплатили на кредитора поради виновно причинените му от тях вреди, остават за сметка на лицата, които са причинили вредите.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 2 ЗЗД последиците от частичната или пълната неплатежоспособност на един от съдлъжниците не остават в тежест само на изпълнилия солидарен длъжник, а се разпределят между него и всички останали платежоспособни солидарни длъжници. Неплатежоспособността на солидарния длъжник може да се определи като обективно състояние, при което регресното задължение не може да бъде изпълнено принудително. Делът на неплатежоспособния се разпределя между останалите съдлъжници пропорционално на техните дялове. Това правило се прилага обаче само между платежоспособните съдлъжници, но не и между тях и неплатежоспособния. Задължението на последния се запазва и то може да бъде приведено в изпълнение, щом състоянието на неплатежоспособност престане.
Друго общо правило, което урежда вътрешните отношения между солидарните длъжници, се съдържа в разпоредбата на чл. 127, ал. З ЗЗД. Съгласно това правило солидарният длъжник, който се готви да изпълни задължението си, има две задължения — да противопостави на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници притежават, и да уведоми останалите за изпълнението. Общността на задълженията на солидарните длъжници налага всеки един от тях да се грижи за запазване интересите на останалите. Затова общите възражения трябва да бъдат противопоставени на кредитора. Без значение е кога са възникнали тези задължения с оглед на различните солидарни длъжници — едновременно или по различно време. Що се отнася до задължението за уведомяване, неговото предназначение е да се избегне двойното плащане. Неизпълнението на уредените в чл. 127, ал. З ЗЗД задължения поражда за длъжника ново задължение — да обезщети останалите за претърпените вреди. Въпреки липсата на легално изискване трябва да се приеме, че поначало само виновното поведение на солидарния длъжник поражда за него отговорност за вреди. Всеки от солидарните длъжници може да прихване вземането си за вреди с регресното си задължение.
Солидарният длъжник, който е изпълнил задължението си, е лице с правен интерес и се суброгира в правата на кредитора срещу останалите съдлъжници — чл. 74 ЗЗД, чл. 326, ал. 1 ГПК. Суброгацията е функция на регресните права. Затова изпълнилият длъжник се суброгира само за разликата над своя дял срещу всеки от останалите съдлъжници в границите на дела на този съдлъжник. Когато един от солидарните длъжници се е възползвал изцяло от дължимата сума, той не се суброгира срещу останалите. Ако суброгиралият се би могъл да встъпи в правата на кредитора срещу който и да е от останалите съдлъжници не частично, а за цялото си регресно вземане, или изпълнилият ще се обогати неоснователно, или той ще трябва да връща получените суми над неговия дял в последващ процес. Суброгацията настъпва по право. Без значение е дали задължението на изпълнилия солидарен длъжник е възникнало преди, едновременно или след правото на кредитора, в което се встъпва. Изпълнилият съдлъжник може да се суброгира не само за главницата, но и за разноските, за които кредиторът има вземане. Суброгацията има сила и за изпълнителния лист на кредитора, щом останалите съдлъжници са били страна по делото и делът им е установен със сила на пресъдено нещо.
Суброгацията има действие не само срещу останалите съдлъжници, но и срещу техните поръчители и срещу третите лица, които са учредили в тяхна полза залог или ипотека — арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗД.
Съдлъжниците могат да противопоставят на суброгиралия се всички възражения, които имат срещу кредитора.
Дали изпълнилият солидарен длъжник ще упражни регресните си права, или ще се суброгира в правата на кредитора зависи от неговата преценка. Регресните права са по-големи по обем от Суброгацията, защото включват и разноските, които длъжникът е понесъл. Освен това останалите солидарни длъжници не могат да противопоставят на изпълнилия съдлъжник възраженията, които имат срещу кредитора. Суброгацията дава възможност на солидарния длъжник да се обърне срещу трети лица, които са обезпечили съдлъжниците. Тя може да превърне изпълнилия длъжник в привилегирован кредитор, в случай че някое от задълженията е обезпечено със залог или ипотека. Изпълнилият солидарен длъжник може частично да упражни регресните си права — например само с оглед на разноските, и частично да се суброгира в правата на кредитора.
Б) Видове солидарност.
В) Неделимост на задълженията. В зависимост от това дали задълженията могат да се изпълнят на части, без да се намали общата им стойност, задълженията са за делима и неделима престация.
Делимата престация може да бъде изпълнена на части, без да се намалява стойността й. Неделимост е налице тогава, когато предметът на престацията не може да бъде разделен и изпълнението на части е или невъзможно, или би намалило значително нейната стойност. Делимостта е правилото, а неделимостта е изключението.
Неделимостта е качество на задължението. Тя трябва да се различава от фактическото състояние, при което едно делимо задължение не е разделено.
Това деление на престациите има практическо значение само при задължения с множество на кредиторите или длъжниците, защото съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори и престацията да е делима. Правилото на чл. 66 ЗЗД, съгласно което кредиторът не може да бъде принуден против волята си да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, обаче не означава, че всяко задължение е неделимо. То не е специално правило за неделимостта и има действие по-скоро за делимите, отколкото за неделимите задължения. Само когато задължението е делимо, кредиторът може да се откаже от уреденото в чл. 66 ЗЗД право и да приеме частично изпълнение. Между правилото на чл. 66 ЗЗД и уредбата на неделимостта съществуват и други различия. Член 66 ЗЗД се прилага поначало само в случай че длъжник е едно лице. Той не намира приложение в хипотезите, при които длъжниците са повече от един и задълженията са поети разделно. От нормата на чл. 66 ЗЗД се прави обаче изводът, че правилата на неделимостта нямат приложение, когато има само един длъжник и един кредитор, защото в този случай кредиторът може винаги да откаже частичното изпълнение като че ли задължението е неделимо.
Юридическите факти, които пораждат неделимостта, са различни. Неделимостта може да произтича от природата на престацията — чл. 128, ал. 1 ЗЗД.
Неделимост може да има и в специално уредени от законодателя случаи, при които една делима по природата си престация се обявява за неделима.
Друг източник на неделимост са правните сделки — чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Уговорката за неделимостта може да бъде изразена както изрично, така и мълчаливо.
Законът урежда неделимостта с едни и същи правила независимо от юридическия факт, който я поражда.
Както вече се посочи, особените последици на неделимостта се проявяват, когато като кредитори или длъжници се конституират повече от едно лице. В такъв случай възниква сложно правоотношение с единен предмет. Неделимостта се урежда със специални правила.
Неизпълнението на неделимо задължение за известен период от време от един от съдлъжниците по отношение на един от кредиторите е основание за разваляне на целия договор, в случай че кредиторът има интерес от това. Частичното разваляне не може обаче да бъде отказано от съда.
Неделимото задължение остава неделимо и с оглед на наследниците на длъжника — чл. 128, ал. 2 ЗЗД. Правилото е изключително и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. По аргумент от противното следва, че неделимостта се превръща в делимост спрямо наследниците на кредитора по неделимо вземане.
Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо — чл. 129, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Всеки от кредиторите може обаче да иска престацията да се предаде за пазене съгласно чл. 97 ЗЗД — чл. 129, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правилото на чл. 129, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, ако длъжниците по неделимото задължение са повече от един. В такъв случай всеки от тях може да изпълни на кредитора.
Извън правилата на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 ЗЗД неделимостта се урежда чрез субсидиарно приложение на правилата за солидарността — чл. 129, ал. 2 ЗЗД.