Част 2. Гражданскоправни производства

 

Съдебно заседание – роля на съда, участие на страните, участие на прокурора, протокол от съдебно заседание. 12

 

Производствата по граждански дела започват с подаване на искова молба пред съответния съд. С тази молба се индивидуализират страните по спора, описват се обстоятелствата, на които той се основава, посочват се доказателствата. Ако съдът прецени, че молбата е редовна и притежава всички нужни реквизити насрочва делото в открито съдебно заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението. Съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Процесуалните действия на съда и страните, ако законът не предвижда друго, се извършват в открити съдебни заседания. Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. За да е налице редовно призоваване на страната, е необходимо призовката за съдебното заседание да й е връчена най-късно една седмица преди заседанието от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. При второто повикване съдът извършва проверка дали страната, която не се е явила е редовно призована. Ако не е редовно призована делото се отлага. Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

Първо заседание по делото. То има подготвителен характер. Под първо заседание се разбира това, за което страните са били редовно призовани! По време на това съдебно заседание се извършват процесуални действия, свързани с:

Œразрешаване на предварителните въпроси;

изясняване фактическата страна на спора;

Žизлагане от всяка страна на нейните искания и възражения и изразяване на становище по наведените от другата страна обстоятелства;

поставяне на въпроси на страните за изясняване на фактите  като указва значението им по делото;

представяне на писмените доказателства, посочване на другите доказателства, които страните желаят да бъдат събрани по време на производството и допускането на тези от тях, които са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото.

Някои процесуални права страните могат да упражнят само до края на първото съдебно заседание. След това те се погасяват и не могат да бъдат упражнени. Тези права са:

• оспорване цената на иска
• привличане на трето лице помагач
• оттегляне на исковата молба от ищеца без съгласието на ответника.

Ако в първото заседание се съберат всички необходими за изясняване на делото доказателства, делото се решава още в това заседание.

Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора. Пред съда са представени субективните твърдения на страните за това че са се осъществили определени факти. Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото. Тези въпроси имат за цел да се отдели спорното от безспорното. Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола. Ако се стигне до спогодба, съдът следва да я потвърди с определение след което пак с определение да прекрати делото. Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба.

Заседание за решаване на делото. Тази фаза включва:

–събиране на доказателства – съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини. До приключване на съдебното дирене страните могат:

• да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
• да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

-устни състезания. След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне съдът дава ход на устните състезания. Устните състезания представляват последователно устно излагане на фактическите и правни доводи и изводи на страните по делото.

Всяка от страните представя пред съда един модел за съдебно решение. Ищецът пледира, след това пледира ответникът. Ищецът има право на реплика, а ответникът съответно – на дуплика.

Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. Устните пледоарии приключват с определение на съда. Такова определение се постановява, когато съдът счита, че делото е напълно изяснено и ще се произнесе в срок. Съдът е длъжен да посочи денят, в който ще обяви решението.

При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. Съдът определя по-кратък срок за ищеца и по-дълъг за ответника.

Устните пледоарии и писмените защити трябва да представляват модел, който се състои от 2 части:

• по фактическата страна на спора – в нея всяка от страните посочва факти, които трябва да се изяснят. Всяка от страните обсъжда доказателствените средства, които са събрани. Дали от доказателствата може да се заключи за наличието на тези факти. Всяка от страните по своему се аргументира кои от фактите следва да се считат за доказани.
• по юридическата страна на спора – в нея се прави правна квалификация (напр. неоснователно обогатяване). За този правен спор са от значение….факти.

-заключение – приближава се максимално до модела на едно съдебно решение. При постановяване на решението, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, като взема предвид и настъпилите след предявяване на исковата молба факти от значение за спорното право, и основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия.

Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, ако има такава, след като вземе и неговото мнение.
Задължително е участието на прокурор в производствата за поставяне под запрещение. При охранителните производства прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения охранителен акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.

Прокурорът може да предяви иск и за унищожаване на брака, както и за прекратяване на осиновяването.
За разглеждане на делото се съставя протокол. Той  се съставя под диктовката на председателя т.е. председателят има право да редактира казаното по време на съдебното заседание. При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в 3-дневен срок се съставя протоколът. Ако има риск да е изкривена устната информация, получена по време на заседанието поради неправилно диктуване или неправилно записване. Затова съществуват възможности за поправка на протокола.
В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане – до влизането в сила на решението по делото. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени т.е. протоколът има доказателствена сила.