Част 2. Гражданскоправни производства

 

Изпълнителни способи – видове. Действия на страните и съдебния изпълнител при различните видове изпълнителни способи.  Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми. 25

 

В гражданското право съществуват следните изпълнения:

Œизпълнение на парични вземания

изпълнение на непарични вземания.

В зависимост от обекта на изпълнението на парични вземания изпълнителните способи биват:

Œизпълнение върху движима вещ

изпълнение върху недвижими вещи

Žизпълнение върху вземания на длъжника

изпълнение върху вещи в съпружеска общност.

При изпълнение на непарични вземания изпълнителните способи са:

Œпредаване на движими вещи

въвод във владение на недвижим имот

Žизпълнение на задължения за заместими действия

изпълнение на задължения за незаместими действия

изпълнение на задължения за бездействия.

Когато изпълнителният способ, приложен от съдебния изпълнител, не доведе до удовлетворяване, взискателят може да посочи друг (нов) изпълнителен способ в писмена молба, подадена до него.

Съдебният изпълнител (независимо дали е частен или държавен) за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да състави протокол, в който посочва деня, и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. Протоколът се подписва от страните, присъстващи на извършеното действие. Протоколът съставлява пълно доказателство на отразените в него действия. Всеки частен съдебен изпълнител води Дневник на извършените действия по образец.

Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител. Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
Последиците настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.
Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността. Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:

Œпрехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната

решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната

Žпрехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение

отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.

Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът – физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Това не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.
Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми. През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Присъединяването става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.
Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.
Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда. Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя. Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.