Част 2. Гражданскоправни производства

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ПРОИЗВОДСТВА

 

Предявяване на иск. Действия на съда по проверка  на допустимостта и редовността на исковата молба. 10

 

За да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува правото на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовното предявяване на иска. Това става във формата на писмена искова молба. Устен иск е недопустим! Предявяването на иска става като се подаде искова молба в съда или чрез пощата.

Считаме, че искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Освен първоначалното предявяване на иск имаме и последващо предявяване на иск. То става в процес, вече образуван чрез първоначално предявяване на иск. До последващо предявяване на иск се стига при предявяване на насрещен, обратен, инцидентен установителен иск, а също и при изменение на иска. С оглед принципа на  диспозитивното начало съдът дължи защита само ако бъде сезиран, което по правило става с подаването на искова молба.

За да бъде редовна исковата молба, то тя трябва да бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения. Исковата молба трябва да съдържа:

Œпосочване на съда

името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници ако има такива, както и ЕГН на ищеца и номера на факса и телекса ако има такива. Искова молба, в която са посочени само представителите на ответниците, но не и самите ответници, е нередовна.

Žиндивидуализиране на спорния предмет, като се посочат основанието и петитумът на иска. Основанието на иска включва обстоятелствата на които се основава искът, обхващат фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Задължение на ищеца е да посочи фактите, а не да направи правна квалификация на иска.  Ако от изложеното в исковата молба съдът не може да изясни правното основание на предявения иск, той следва да задължи ищеца да уточни фактическите обстоятелства в исковата молба. Съдът е длъжен да постанови съдебното си решение като се произнесе по фактите, наведени от ищеца в исковата молба. Ако се произнесе по непредявено основание, решението му ще бъде процесуално недопустимо, тъй като е постановено в противоречие с диспозитивното начало. Решение с такъв порок при обжалване подлежи на обезсилване. В петитума на исковата молба ищецът следва да конкретизира искането, което отправя до съда т.е съдържанието на конкретното спорно право – в какво се състои претендираното или отричаното право (напр. вземане в размер на 10000 лв., собственост върху определена вещ). Това се прави чрез петитума. Ищецът трябва да посочи вида на търсената защита, предмета и размера на искането си и съдът дължи произнасяне на решение в тези рамки. Изискването за конкретизиране на претенцията важи и при обективно и субективно съединяване на искове. И в този случай ищецът следва да разграничи по размер всяко едно искане по всеки от предявените искове. Когато предмет на искането е определена сума пари, ищецът следва да посочи размера й и той е максималният, който съдът може да присъди, дори и от доказателствата по делото да е видно, че правото на ищеца е в по-голям размер. Когато наред с главницата ищецът претендира и лихвите, изтекли до предявяване на исковата молба, той следва да посочи размера на своята претенция. Ищецът е длъжен да посочи началото и края на периода, за който претендира изтеклите лихви, само когато търси част от тях като си запазва правото с отделен иск да претендира останалите.  При обективно кумулативно съединяване на искове всеки един от тях има своя самостоятелност. Съобразно диспозитивното начало съдът е задължен да не излиза извън рамките на търсената правна защита и да не присъжда нещо повече от исканото. Това важи за всеки от исковете, който може да бъде уважен най-много до търсената по него сума. Цената на иска представлява паричната стойност на оценимото в пари спорно право. Тя е от значение за:

-родовата подсъдност;

-в зависимост от нея се определя държавната такса.

При обективно съединяване на искове цената на иска е равна на сбора от отделните искове.

исковата молба следва да съдържа още подпис на ищеца. Той символизира неговата воля да търси защита, а във волеизявлението да се разреши правният спор, конкретизиран в исковата молба се състои искът.

Неподписването на исковата молба е отстраним порок, включително пред въззивна и касационна инстанция.

в исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

Заедно с исковата молба трябва да бъдат представени и приложенията към нея: пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник. Законната представителна власт на законния представител се предполага и не подлежи на нарочно удостоверяване, документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Дължимата държавна така се определя съобразно с цената на иска.

Проверка на редовността на исковата молба се прави еднолично от районния съдия или от съдия от окръжния съд. Всяко отклонение от изискванията я прави нередовна. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. По същия начин се процедира и когато нередовностите се констатират в течение на производството. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща с разпореждане на съда. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба от която препис за връчване не се представя. Проверката на редовността на исковата молба се развива само между ищеца и съда. В нея ответникът не взема участие. Ако в дадения му срок ищецът отстрани нередовностите, исковата молба се счита за редовно подадена и то с обратна сила. Поради това, ако предявяването на иска е обусловено от спазването на определен преклузивен срок, той се счита спазен, ако самата искова молба, макар и нередовна е подадена в срок и нередовностите са отстранени своевременно.

Законът прикрепва към предявяването на иска важни процесуални и материалноправни последици.

Процесуалните последици от предявяването на иска се проявяват в няколко насоки:

Œпредявяването на иска предизвиква състояние на висящо дело между страните пред сезирания съд. Висящо дело означава започнато и още неприключено исково производство. Състоянието на висящо дело е пречка да бъде упражнено повторно правото на иск по същия правен спор. Същият иск не може да бъде предявен отново между същите страни относно същия спор. Целта на забраната е да се избегнат противоречиви решения.

сезира се съда по правния спор

Žвъзниква процесуално правоотношение между ищеца и съда и от момента на връчването на исковата молба на ответника възниква процесуално правоотношение между съда и ответника. То възниква от момента на подаване на исковата молба, а не от връчването на препис от нея на ответника.

стабилизирането на подсъдността – ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Материалноправните последици от предявяването на иска са: прекъсва да тече придобивна давност, както спира да тече давност, докато делото е висящо. Когато искът е частичен, давността се прекъсва само за предявената част от вземането: възникват правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от деня на предявяването на иска, ако преди това не е бил вече в забава, както и правото за получаване на плодовете, което ищецът добива даже срещу добросъвестния владелец на вещта.

След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.