Част 1. Организация на дейността на органите на съдебната власт

Адвокатура. Права и задължения на адвоката. 9



 

Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.

Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:

Œда има завършено висше юридическо образование

да има придобита юридическа правоспособност

Žда има най-малко две години юридически стаж

да е положил предвидения в този закон изпит, освен ако е доктор по право

да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на Закона за адвокатурата. Не може да бъде адвокат:
Œосъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.

Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи. Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението. Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й. Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред ВКС. Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на ВКС.  ВКС разглежда жалбата в 3-членен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.

Изпитът се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет. Успешно издържалите изпита и лицата се вписват след полагане на клетва. В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет. След вписването в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на горепосочените изисквания,  може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет. Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати. След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат и му се издава карта на адвокат.

Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест. Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.

Упражняването на адвокатската професия включва:

устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото

‚изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа

ƒпредставителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Пред ВКС и ВАС страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж. Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.

Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице. Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес. Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.

Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати. Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.  В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.

Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Адвокатурата има висши органи. Това са: Общото събрание на адвокатите от страната, Висшият адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет, Висшият дисциплинарен съд.

Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.

Права и задължения на адвоката. Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.

Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.

Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.

Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си. Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.

Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, той може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, независимо от техния размер. Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.

Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Длъжен е точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. Длъжен е да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.

Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.

Длъжен е да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.

Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото. Не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна. Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни.
Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на такъв от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Длъжен е да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им.

Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. При напускане на колегията той е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.

За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.


%d блогъра харесват това: