Част 1. Организация на дейността на органите на съдебната власт

Структура и функции на прокуратурата и следствените служби. Правомощия на прокурора по отношение на органите на досъдебното производство. 3


 

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. По-специално на върха на прокуратурата стои главен прокурор, след това са: Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

Броя на прокурорите се определя от Висшият съдебен съвет. Прокуратурата в Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички – на главния прокурор. Главният прокурор ревизира и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури ревизират и контролират работата на прокурорите в непосредствено по ниските по степен прокуратури. Висшестоящият прокурор може писмено да спира и да отменя разпорежданията на подчинените му прокурори в определените от закона случаи. Писмените разпореждания на горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.
Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. Главният прокурор, съответно неговите заместници могат да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, с изключение на случаите, когато са били предмет на съдебен контрол. Горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори.

Съгласно Конституцията на Република България прокуратурата следи за спазване на законността като:

Œръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

може да извършва разследване

привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвиненията по наказателни дела от общ характер

Žупражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки

предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове

в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Дейността на прокурора е подробно регламентирана в множество текстове от НПК, но най-обобщено неговите функции в наказателното производство и в частност в досъдебното производство са формулирани в НПК, според който прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези си задължения прокурорът:

Œръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор

може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия

Žучаства в съдебното производство като държавен обвинител

взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс и упражнява надзор за законност при изпълнение на  принудителните мерки.

Законодателят е регламентирал ръководната и надзорна роля на прокурора в досъдебното производство по отношение на разследващите органи. Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора. При упражняване на това свое правомощие прокурорът може:

да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по дело и да им дава указания по разследването

‚да участва при извършването или извършва действия по разследването

ƒда отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването

„да изземва делото от един разследващия орган и да го предава на друг

…да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението
†да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган
‡следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определен срок.

Следствените органи са в системата на съдебната власт. Следователите са концентрирани в: Национална следствена служба и Окръжни следствени служби. В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и за разследване на определени видове дела, както и помощни звена. Националната следствена служба и окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Броят на следователите във всички следствени служби се определя от Висшият съдебен съвет.

Следствените органи осъществяват досъдебното производство. Това производство се образува с постановление на прокурор, не се приема в НПК, че то се счита за образувано със съставянето на акта, с първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързани с него изисквания, разпит на очевидци. На следователите и дознателите е възложено непосредственото осъществяване на цялата разследваща дейност. Те са самостоятелни субекти на процеса. Изпълнявайки тази функция в досъдебното производство, те действат под ръководството и надзора  на прокурора. Когато осъществяват разследващата дейност, те трябва да са обективни и безпристрастни, какъвто трябва да бъде и прокурорът. С оглед на това в НПК е предвидена възможността за отвод и самоотвод на разследващите органи на същите основания, на които се прави отвод и самоотвод и на прокурора. По основателността на отвода и самоотвода се произнася съответният прокурор, на който е възложено да упражнява ръководство и надзор върху дейността им. Тъй като в хода на досъдебното производство е характерно извършването на неотложни следствени действия – оглед на местопрестъплението, претърсване и изземване, разпит на очевидци, чрез които единствено могат да се открият и запазят следите и другите веществени доказателства, в НПК е предвидена възможността до решаването на въпроса за отвеждането разследващите органи да извършват само онези действия, които не търпят отлагане.

Правомощия на прокурора по отношение на органите на досъдебното производство. Указанията на прокурора до разследващия орган, дадени в писмена форма са задължителни и не подлежат на възражение. Указанията на прокурора имат императивен характер. Формите на проявление на прокурорски надзор и ръководство в досъдебното производство намират конкретен израз в следните по-важни правомощия:

ŒПравомощия свързани с образуването или отказ за образуване на досъдебно производство. Досъдебно производство се образува с постановление от прокурора. Когато откаже да образува досъдебно производство прокурорът незабавно уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. По жалба  на заинтересованото лице или по свой почин прокурор от по-горестоящата прокуратура може да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.

Правомощия по разпределение на делата, по определяне на следствения район и по отвод на разследващия орган. Следователите провеждат разследване по дела за престъпления по чл. 95 – 110 , чл. 357 – 360 и чл. 407 – 419 от Наказателния кодекс, престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС; престъпления, извършени в чужбина. За всички останали случаи разследването се извършва от дознатели. От компетентността на прокурора обаче е разследването по материали, получени от ДАНС, в които случаи прокурорът може да възложи разследването или отделни следствени действия и на следовател. В НПК е формулиран принципът, че досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разглежда делото. Наред с това общо правило в следващите алинеи на същата разпоредба са регламентирани следните изключения:

  • досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми, или повечето свидетели когато обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища и когато се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.
  • въпросите за извършване на досъдебното производство в друг район се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасяне на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане.
  • с разрешение на главния прокурор, предварителното производство може да бъде извършено и в друг район, с оглед по-пълното разследване на престъплението.

По основателността на отвода или самоотвода на разследващия орган се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган.

ŽПравомощия, свързани със задържането на лица. Съгласно разпоредбите на НПК, прокурорът може да направи искане до първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, като за гарантиране довеждането на лицето в съда може да постановява и задържане до 72 часа. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който е направил искането за задържане. Искането на обвиняемия или неговия защитник за изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.

Правомощия по други въпроси на досъдебното производство. Прокурорът има решаващо становище и по други конкретни действия в досъдебното производство, каквито са:

-разрешаващите му функции при разпореждане с иззети веществени доказателства, преди окончателното приключване на наказателното производство

-разрешаващи и разпоредителни функции, свързани с погребението на труп, който е бил предмет на оглед, както и в случаите на необходимост от изравяне (ексхумация) и последващо заравяне на вече погребан труп

-разрешаващи функции при разпечатването на звукозапис и видеозапис. Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.

-разрешаващи функции на съответния прокурор по продължаване срока за завършване на предварителното производство, с едновременно произнасяне и по мярката за неотклонение.

Тези изисквания са задължителни за разследващите органи и всяко тяхно нарушаване би представлявало съществено нарушаване на процесуалните правила.

%d блогъра харесват това: