Част 1. Организация на дейността на органите на съдебната власт

І. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

 

Конституционни основи на съдебната власт. Закон за съдебната власт – основни положения. 1

 

Конституционни основи на съдебната власт. Съвременната демократична държава е немислима без съдебна власт. Монтескьо казва, че съдебната власт е невидима. Това е така защото нейната функция стои встрани от ежедневието на държавната политика.  Съдебната власт действа, когато е нарушено правото. В Конституцията на Република България, глава шеста е озаглавена “Съдебна власт”. В нея са включени основните видове дейности по защита на закона и на нарушените права. Чл. 117 ал. 1 гласи “съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата”. Задачата на правовата държава е да формира и гарантира общия правов ред, който е жизнено необходим за съществуването и съжителството на индивидите.

Конституционните основи на съдебната власт са закрепени в Конституцията на РБ и това са:

1) независимост на съдебната власт от трети лица, организации, партии и други държавни органи – при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Независимостта се осигурява в това, че тя е отделена от другите власти и не е допустимо другите власти да се намесват в дейността на съдебната власт. Принципа на независимост се изразява и в това, че съдебната власт си има самостоятелен бюджет, който е отделен от републиканския. Съдебната власт има пресечни точки с държавния глава, а парламентът оказва косвено влияние на тази власт, чрез избора на част от състава на Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието е председател на Висшия съдебен съвет, като няма право на глас, защото е от изпълнителната власт. Президентът назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години без право на повторно избиране.

2) правосъдието се осъществява в името на народа – от това се личи високата отговорност на правосъдната система и на цялата съдебна власт. Това е гаранция за обективността в правораздаването.

3) у нас могат да правораздават само съдилищата – според чл. 119 от Конституцията на РБ правораздаването се осъществява от ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Конституцията не допуска създаването на извънредни съдилища.

4) принципът за равенство на гражданите в съдебния процес – в Конституцията е записано ,,всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”, както и ,,всички граждани са равни пред закона”. За да се спази принципа на равенството в съдебния процес, при определени условия съдът е длъжен да осигури служебна защита на страната, която не разполага с адвокат. Гражданите имат право на защита или да упълномощят защитници в съдебния процес, които да защитават законните им интереси.

прилагане на законите, еднакво и точно спрямо всички

Закон за съдебната власт – основни положения. В ЗСВ е уредено, че съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в РБ. Там е преповторен Конституционния принцип на независимост на съдебната власт. С правосъдието се защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

1) контрол за законност върху актовете на администрацията

2) несменяемост на кадрите след изтичане на пет години работа в съдебната власт, след положителна атестация и решение   от Висшия съдебен съвет. Несменяемостта създава независимост и сигурност на служителите на съдебната власт

3) деполитизация на органите – органите на съдебната власт не могат да участват в политически партии и организации. Те си имат свои сдружения

4) принципа на три-инстанционното производство

5) публичност на производствата – делата са публични, освен ако в определени от закона случаи са на закрити врати

6) участие на съдебни заседатели – те имат всички права на съдии и не са юристи

7) право на защита на страните в процеса

8) равенство и еднакви условия за състезателност в процеса – това означава, че страните по делото имат еднакво право да представят доказателства, да правят искания, възражения. Имат еднакви процесуални права. Един процес е едно състезание

9) установяване на обективната истина в процеса – стремежа е да се установят онези факти които са реални и са от значение за процеса

10) органите на съдебната власт имат право да решават случаите при свое вътрешно убеждение – когато тяхното убеждение почива върху доказателствата по делото и свободната преценка на съответния орган относно значението на тези доказателства за процеса

11) мотивиране на присъдите, решенията и другите актове – това са излагане на писмени съображения относно изводите на съответния орган – то има два смисъла: мотивира, самодисциплинира органа на съдебната власт и писмените съображения служат на следващата инстанция да прецени съобразността на решението.