Неизбежна отбрана! Какво означава и как да я разберем.

Какво точно представлява неизбежната отбрана?

Чл. 12, ал. 1 от НК гласи: „Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.“

Тоест?

Какво значи това? Първо, при неизбежната отбрана е налице НАПАДЕНИЕ. Нападението е активно човешко действие, като най-често то е волеви акт на вменяемо лице. Субекти (жертви) на нападението обаче могат да бъдат и малолетни лица (т. е. ненавършили 14-годишна възраст), и невменяеми лица. То може да бъде проява на отделно лице или координирана дейност на няколко лица. Изключително важен е обектът на нападението – то трябва да е насочено срещу държавни, обществени или лични интереси, които са правно защитени.

Нещо съществено!

Нападението трябва да е „непосредствено“

Това означава, че с него е започнало увреждането на интересите или са налице условия за близко, предстоящо увреждане на интересите. Във всички случаи обаче нападението трябва да е „налично“, т. е. да е започнало и все още да продължава към момента на отбраната. Невъзможна е неизбежна отбрана спрямо бъдещо или прекратено нападение. Освен това началото на нападението не винаги се свързва непременно с началото на увреждането на интересите.

Нападението трябва да е и „противоправно“. Това означава, че с него се причинява увреждане, което е забранено от правни норми. Най-често, разбира се, с нападението се извършва престъпление. Но в случая това не е задължително, стига причиняваната вреда да е противоправна.

При неизбежната отбрана трябва да са налице и всички характеристики на ОТБРАНАТА, т. е. дейността на нападнатото лице в процеса на активна защита. Важно е да се отбележи, че на неизбежна отбрана може да се позове както лицето, което е пряко застрашено от нападението, така и всяко трето лице, включително органи на реда, охранители, обикновени граждани. Във всички случаи отбраната трябва да е насочена срещу нападателя. Вредите, нанасяни на нападателя, могат да засягат неговата личност (телесни повреди и др.) или негови вещи (използвани превозни средства и др.). Освен това неизбежна отбрана ще бъде налице дори и в конкретния случай да са съществували и други възможности за осуетяване или избягване на нападението (бягство на нападнатия, зов за помощ и др.).

Кога превишавам пределите на неизбежна отбрана?

Наред с всичко останало причинените вреди на нападателя трябва да бъдат в рамките на НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДЕЛИ. Това предвижда чл. 12, ал. 2 от НК. Там е казано: „Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.“ С други думи, за да се търси отговорност от отбраняващия се при неизбежна отбрана, трябва да е налице явно, несъмнено и безспорно несъответствие между защитата и нападението.

Когато са налице абсолютно всички изброени предпоставки, отбраняващото се лице не носи и гражданска отговорност за вредите, причинени на нападателя



Когато обаче се превишават пределите на неизбежната отбрана, отбраняващият се не се освобождава от отговорност. Ако превишаването на тези предели се е изразило в убийство или нанасяне на телесни повреди на нападателя, се предвиждат по-леки наказания.

Ако ме нападнат в моя дом или изпитам огромен стрес и превиша пределите на неизбежна отбрана?

Има и изключение. То е в чл. 12, ал. 4 от НК: „Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.“ При УПЛАХАТА е налице чувство на силен страх, което затормозява нормалните психични процеси. При СМУЩЕНИЕТО отбраняващото се лице е поставено в условия на обърканост и дезориентация. Тук обаче отбраняващото се лице не може да се позове на други психически състояния, например изпадане в състояние на гняв.

След разгорещени дискусии, съпроводени от жалби до Конституционния съд, през 1997 г. законодателят въведе няколко хипотези, при които няма превишаване пределите на отбраната, независимо от характера и опасността на защитата. И съответно не се носи отговорност за това.

Хипотезите са две: 1) когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище; и 2) когато нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. Първоначалният вариант на тези текстове от НК (чл. 12, ал. 3) предвиждаше и няколко други хипотези, но те бяха отменени от Конституционния съд.

Имайте предвид, че следната статия е синтезирала в съкратен вариант института на неизбежната отбрана. Ако търсите подробна правна помощ или консултация, можете да ни потърсите тук или да прегледате нашите оферти, за платена професионална юридическа помощ тук >>> линк.