Как пострадалите при ПТП лица могат да получат обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?

Непосредствено след като е претърпял ПТП, пострадалият има нужда да бъде правилно насочен относно предявяването на претенция за обезщетение. Има редица случаи, в които се оказва, че пострадалите напразно са чакали години наред, за да си получат дължимите обезщетения, само защото не са били правилно насочени още в началния момент.

В повечето случаи, когато при ПТП има пострадали лица, се образува наказателно производство срещу виновния водач. Често в хода на наказателното дело пострадалите лица предявяват граждански иск срещу виновния водач за заплащане на обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди. След приключване на наказателното дело, в случай че гражданският иск бъде уважен, пострадалият има право да иска издаването на изпълнителен лист за сумата, която наказателният съд е присъдил. Оттук нататък пострадалите лица тепърва започват да се сблъскват с неочаквани пречки, препятстващи получаването на присъденото им обезщетение.

     В огромната част от случаите се оказва, че виновният водач не разполага с достатъчно средства, за да заплати сумата, за която е осъден. При това положение пострадалите се обръщат към застрахователя на виновния водач по застраховката „Гражданска отговорност”, като най-често отговорът на застрахователя е, че не признава изпълнителния лист, тъй като не е издаден срещу него и той не е участвал в наказателното дело. Това принуждава пострадалият, след като до този момент е чакал приключването на наказателното производство, тепърва да завежда ново дело – този път срещу застрахователя. Oсвен това, в някои случаи се оказва, че петгодишната давност за предявяване на съдебен иск срещу застрахователя вече е изтекла, тъй като тази давност тече от датата на ПТП-то и не се прекъсва при образуване на делото срещу виновния водач.



     За да се избегнат всички гореизложени пречки, с които се сблъсква пострадалият, по-добрият вариант за него е да не предявява граждански иск срещу виновния водач в хода на наказателното дело, а да предяви претенцията си за обезщетение директно пред застрахователя.

Съществува заблудата, че, за да се заведе претенция пред застрахователя, винаги трябва да се изчака да приключи наказателното производство срещу виновния водач. Никъде в закона, обаче, няма такова изискване. Застрахователят може да изисква от пострадалия доказателства за приключило наказателно производство, само когато от представените му документи не може да се установи по безспорен начин как точно е настъпила катастрофата. Следователно за всеки конкретен случай следва да бъде преценявана необходимостта от представянето на акт за приключило наказателно производство. Когато обстоятелствата около настъпването на застрахователното събитие са установени от другите, представени по щетата документи, изискването на такъв документ е необосновано.

На първо време, претенцията на пострадалото лице към застрахователя може да бъде предявена извънсъдебно. В България все още няма приета методика за изчисляване на размера на неимуществените вреди и всеки застраховател по свое усмотрение преценява каква сума да изплати. Затова е много важно претенцията към застрахователя да е добре оформена и правно аргументирана. Адвокатът, който е специалист в тази материя, знае как да оформи претенцията на пострадалия, какви документи да представи и как да води преговорите, тъй като има големи амплитуди в размера на изплащаните обезщетения.



     Застрахователите често предлагат на пострадалия обезщетение, което е минимално с оглед размера на претърпените от него вреди, като разчитат, че пострадалият не е запознат с размерите на обезщетенията, които съдът обичайно присъжда за подобни увреждания. Особено в случаите, когато е настъпила смърт в резултат от ПТП-то, предложените на наследниците на починалия обезщетения могат да бъдат с десетки хиляди левове по-ниски от реално дължимите обезщетения. Един добър адвокат по застрахователно право познава добре съдебната практика по дела за застрахователни обезщетения и може да ориентира пострадалия за реалния размер на дължимото му обезщетение. Адвокатът, който е специализиран в тази материя, може да защити правата и интересите на пострадалия пред застрахователя и да съдейства за получаване на обезщетение в по-голям размер. Освен това, когато пострадалият се представлява от адвокат, застрахователите много по-рядко си позволяват да бавят необосновано дълго време произнасянето си по неговата претенция, както и да създават различни процедурни пречки, препятстващи изплащането на обезщетението.

изготвил: адв. Деян Николов