„Ако продължаваме да спорим за история, за която историците отдавна са се произнесли, кой откъде е тръгнал, за да донесе азбуката, това не е европейски подход. Европейският подход е да кажем, че благодарение на светите братя Кирил и Методий, на азбуката, на тази писменост, която те са създали, над 300 милиона пишат, четат и в края на краищата oбoгaтявaт eвpoпeйcĸaтa ĸyлтypa.“

Така, след като получи наградата за проевропейска политика, премиерът Бойко Борисов коментира думите на руския президент Владимир Путин, който благодари на Македония за славянската писменост.

 

„Научих, че руският президент Владимир Путин днес се е обърнал към македонския си колега Георги Иванов с думите: „Писмеността дойде при нас от македонската земя.” Лидерът на нашата приятелска югозападна съседка отговаря, че светите братя Кирил и Методий са духовни учители на македонския народ, а свети Климент Охридски е най-известният македонски светец”, коментира от своя страна във „Фейсбук”, външният министър Екатерина Захариева.

„Създаването на писмеността е станало по волята и с участието на българската държава и неслучайно българският владетел Борис Първи присъства във всички старобългарски книги като цар Борис Михаил – Покръстител, въвеждащ вярата и писмеността”, добави тя.

„На 29-ти април 2012 г. Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил каза на президента Плевнелиев в София: Българите пренесоха книжната грамотност в Русия. Не може да не ни радва, че вече и държавните глави на други страни си честитят взаимно най-светлия български празник”, посочи Захариева.

Военният министър Красимир Каракачанов изрази учудване от думите на Путин.

„Учудва ме, че президентът на най-голямата славянска държава не познава историята на славянските народи. Истината е, че тази азбука става факт благодарение на българската държава. А македонските земи, за които говори руският президент, са част пт българската държава”.

„Днес двама държавни мъже споделили, че азбуката тръгнала от някъде другаде, а не от България, уважавани, големи политици. А аз съм министър на културата на една малка държава, не смея да говоря, чудя се как да ви поздравя. Пожелавам на всички хора по света, повече чувство, повече усещане за толерантност. Повече уважение един към друг, повече уважение към историята”, пък заяви министърът на културата Боил Банов пред БНТ, добавяйки, че е изненадан от думите на Владимир Путин.

„Виждам, че доста хора са разгневени или фрустрирани от тази новина. Трябва да се чете повече история – но истинска история, не апологетична. Разиграването на съперничества между „братските славянски народи” е основен инструмент на руската политика от векове насам. Всяка империя владее играта на „моркова и тоягата”, но в Кремъл винаги са били виртуозни играчи. Подклаждането на конфликти между България, Сърбия, Гърция за да се позиционира Русия в ролята на „посредник” и „помирител” е системна политика – при това не само на Балканите”, написа политологът Огнян Минчев във „Фейсбук”.

„Бих пожелал нашето министерство на външните работи да изпрати един набор от книги на руското посолство като историческа справка, за да се запознаят по-добре с българската история, но и да имат характера да напомнят на руското ръководство, че подобни изказвания не работят за добрите отношения между нашите страни”, заяви в студиото на „Здравей, България” по NOVA историкът проф. Ангел Димитров, който е първият посланик на България в Македония. Според него „руският президент Владимир Путин винаги знае какво казва и е внимателен в говоренето си”.

„Това е казус в развитие. Това е политика, не е изпусната фраза. Началото на този казус, за да не се връщам по-назад, е 18 септември миналата година, когато руският депутат Пьорт Толстой с откровен цинизъм каза, че руснаците са си купили половината Черноморие и ще купят и останалата част от България. Кой реагира тогава най-остро в България – русофилите, защото той им дръпна килимчето, дръпна им легитимността. Сега Путин надгражда. Само че България не е неговия център на внимание. На него му е важно да закрепи клатещия се македонски казус. Да напомпа руското влияние в македонското общество”, смята журналистът Иво Инджев.