9. Непредпазливост – същност и видове. Обстоятелства, изключващи вината.

Непредпазливост

 

Същност и определение (чл. 11, ал. 3 НК). Самонадеяност, интелектуален и волев момент, разграничение от евентуален умисъл. Небрежност, отрицателен и положителен момент на небрежността. Наказуемост на непредпазливите деяния. Смесената вина и нейното наказателноправно значение.

 

1.Нормативна уредба-Чл. 11, ал. 3 НК постановява, че „деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати„. Според постановеното в чл. 11, ал. 4 НК „непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи“.

 Като правило по нашето право непредпазливите престъпления са само резултатни, при това, с едно единствено изключение (по чл. 136, ал. 2 НК), те са от категорията на увреждащите престъпления.

2.Престъпна самонадеяност – чл. 11, ал. 3 НК престъплението е извършено при престъпна самонадеяност, когато деецът е предвиждал възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, като е бил уверен, че ще ги избегне.

а)Интелектуалният момент при тази форма на непредпазливост се характеризира с това, че субектът предвижда вероятното настъпване на престъпни последици от определен вид или на конкретния престъпен резултат. Поради това, че субектът предвижда някакви обществено-опасни последици, самонадеяността се нарича още и съзнателна (съзнавана) непредпазливост.

– Най-често предвиждането е абстрактно, т.е. субектът има познание за това, че осъщественото деяние може да предизвика отрицателни последици от определен вид, а не конкретните настъпили последици. Например, като навлиза в населено място с превишена скорост, деецът предвижда по принцип, че е възможно на пътното платно внезапно да се появи пешеходец, без това да е свързано с конкретната обстановка или жертва.

– Но за разлика от умишлената вина, при съзнавана непредпазливост законът не изисква съзнание за общественоопасния характер на деянието. И това е естествено, защото, погледнато от психологична гледна точка, субективната увереност на дееца, че последиците няма да настъпят, изключва възможността да се формира представа относно някакво увреждане или застрашаване на обществени отношения чрез деянието.

-За разглежданата форма на непредпазливост е характерно от интелектуална гледна точка, че при преценката на конкретните фактически обстоятелства деецът надценява определени фактори или свои възможности, подценява значенето на други обстоятелства, при което у него се формира погрешна представа за действителното състояние на нещата, за свойството на извършеното деяние. Поради това в теорията и съдебната практика самонадеяността се нарича още и престъпно лекомислие.

б)Волевият момент – субектът е мислил да предотврати общественоопасните последици от осъщественото деяние. На практика субективната увереност на дееца може да се прояви в две форми.

-На първо място у дееца може да се породи представата, че едно или няколко от обстоятелствата, които образуват причината за настъпване на общественоопасните последици, няма да се проявят в действителността.

-На второ място неправилната преценка на обстоятелствата може да доведе до увереност у субекта, че, макар и деянието да предизвика причинен процес, чрез някакво свое последващо поведение той ще прекъсне този процес и поради това последиците няма да настъпят. Така е примерно, когато водачът разчита на бързите си реакции и умения, които се оказват недостатъчни.

3. Престъпна небрежност – изразява се в това, че при извършване на деянието субектът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят.

а)Отрицателният момент в определението за небрежност по чл. 11, ал. 3 НК отразява, че при извършване на деянието деецът не е предвиждал общественоопасните последици. Касае се до отсъствие на тази интелектуална дейност, която би довела до познанието за свойството на деянието, престъпните последици и причинната връзка между тях. Именно заради отсъствието на посочените представи в теорията и практиката небрежността се нарича още и несъзнателна (несъзнавана) непредпазливост.

б)Положителният момент в определението за небрежност отразява, че в конкретния случай деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици. Законът изисква едновременна наличност както на правно задължение за дееца да предвиди престъпните последици, така и реална възможност да осъществи такава мисловна дейност.

– Задължението за предвиждане трябва да произтича от разпоредба на нормативен акт.

-Възможността за предвиждане е конкретен фактически въпрос и на практика предполага два вида възможности – обективна и субективна.

-Обективната възможност за предвиждане съществува при такава фактическа обстановка, която позволява деецът реално да е могъл да възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на последиците. Освен това той трябва да е разполагал и с необходимото време за протичане на онези мисловни процеси, които ще доведат до предвиждане на резултата.

–Субективната възможност за предвиждане пък е свързана с личните качества на субекта за извършване на мисловната дейност, която би го довела до предвиждане на резултата. Тя обхваща неговите интелектуални възможности и необходимите познания за предвиждането на конкретните последици в конкретната ситуация.

-Престъпна небрежност ще има само при кумулативно наличие на отрицателния и на положителния момент.

4.Професионална непредпазливост – Тази  разновидност се нарича професионална, защото е свързана с упражняване на определени професии или дейности, представляващи източник на повишена опасност. Тя е предвидена в някои състави на Особената част на НК и се проявява като несъобразяване със специалните правила, установени за упражняването на дейността или на занятието. Нарушаването на тези правила се дължи на тяхното незнание или на немарливото им изпълнение.

а)Първата особеност на професионалната непредпазливост е свързана с изпълнителното деяние, което трябва да е елемент от упражняването на правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност.

б)На второ място дейността или занятието, във връзка с които се проявява професионалната непредпазливост, трябва да представляват източник на повишена опасност и това е тяхна обективна особеност. От тази категория са занятията или дейностите, при които „и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или здравето на други лица“ и които създават голям риск от увреждане на хората; например всички занятия, свързани със здравеопазването, строителните дейности, управлението на самоходни машини, ловуването с огнестрелно оръжие, някои спортни занимания и други.

в)Посочените занятия и дейности са правно регламентирани. За тяхното упражняване „се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответна разрешение“.

г)Изпълнителното деяние, чиято виновност се проявява като професионална непредпазливост, трябва да нарушава норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното упражняване на занятието или дейността, и именно нарушаването на тези правила прави занятието или дейността опасни.

 За да е проявена професионална непредпазливост, необходимо е също така нарушението на тези правила да се дължи на незнание или на немарливо изпълнение на съответното занятие или дейност.

– Незнанието на специалните правила води до това, че субектът не предвижда възможното настъпване на общественоопасните последици, когато е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

– При немарливото изпълнение субектът познава правилата, но извършва деянието в нарушение на техните предписания. То може да приеме различни конкретни форми – предприемане на забранени действия или неосъществяване на задължителни действия. За разлика от незнанието, немарливото изпълнение може да се изрази както в небрежност, така и в престъпна самонадеяност.

От субективна страна е възможно деецът да наруши правилата за упражняване на дейността или занятието било умишлено, било по непредпазливост, но към настъпилите последици той винаги ще се отнася непредпазливо.

 

5. Смесена вина – смесена вина е налице, когато с деянието се причиняват два или повече различни престъпни резултата, като по отношение на по-леките общественоопасни последици субектът действа умишлено, а по отношение на по-тежките – по непредпазливост. В тези случаи законът предвижда деецът да отговаря за по-тежките последици, причинени по непредпазливост, ако за тях не се изисква умисъл (чл. 11, ал. 5 НК).

а)изпълнителното деяние обективно е от естество да причини по-лекия резултат, че то е от естество да причини само този вид увреждане на пострадалия.

б)причиняването от субекта на два или повече различни престъпни резултата, които са разнородни по характер. Така е например в случаите на причинена телесна повреда, от която е настъпила смъртта на жертвата (чл. 124 НК), при нарушаване правилата за движение, от което настъпва смърт или телесна повреда (чл. 343 НК).

– при причиняване на двата престъпни резултата между по-леките последици и по-тежкия резултат съществува причинна връзка, която е пряка и непосредствена. Освен това по-лекият престъпен резултат може да бъде единствена причина за настъпване на по-тежкия или да е съпричина, наред с друго обстоятелство. Примерно пострадалият може да е блъснат единствено в следствие на движението на моторното превозно средство с непозволена скорост, но наред с тази причина е възможно и самата жертва да е пресичала неправомерно пътя.

– в тези случаи отношението между засегнатите обекти също може да бъде различно.

– те могат да бъдат разнородни, както е например при непредпазливото причиняване на смърт в следствие на палеж по чл. 330, ал. 3 НК.

– обществените отношения могат да се намират и в отношение на поглъщане, какъвто е случаят при непредпазливо причиняване на смърт в следствие на умишлено нанесена телесна повреда, визирани в чл. 124 НК.

в)по отношение на по-лекия резултат субектът действа умишлено, а по отношение на по-тежкия – по непредпазливост. Той предвижда по-леките общественоопасни последици и съзнава, че ако ги причини, деянието му ще увреди или застраши обекта на посегателство, като ги желае или се съгласява с тяхното настъпване. А настъпилите по-тежки последици субектът не предвижда, но е могъл и е бил длъжен да предвиди или ги е предвиждал, но е бил сигурен, че те няма да настъпят. Поради това, че към по-тежкия престъпен резултат деецът се отнася непредпазливо, опит и съучастие към тези престъпления е невъзможен, доколкото за тях се изисква умисъл за по-тежкия резултат.

Фактическа грешка (чл. 14 НК). Случайно деяние (чл. 15 НК); разграничение от небрежност. Изпълнение на неправомерна заповед (чл. 16 НК).

 

 

 

1.Изключващи вината обстоятелтва.

2. Фактическа грешка – според чл. 14, ал. 1 НК тя е незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението и изключва умисъла относно това престъпление. Грешката може да изключи и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост (чл. 14, ал. 2 НК).

а)Преди всичко става дума за незнание на фактически обстоятелства, за отсъствие в съзнанието на дееца на представи относно тяхното реално съществуване; той няма вярна представа за съвкупността от обстоятелства, при които осъществява деянието. Така например деецът може да не знае, че вещта, която отнема, е чужда, погрешно считайки я за своя или пък да не съзнава, че вместо по дивеч стреля по питомно животно.

б)Незнанието се отнася само до фактически обстоятелства, т.е. до такива, които са част от конкретната обстановка, при която се осъществява деянието. Поради това незнанието на правната уредба или юридическата грешка, не е извинително, защото презумпцията, че всеки знае закона, е необорима.

в)Фактическата грешка се свежда до незнание само на такива фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. Отсъствието на представи се отнася до един или до няколко елемента от действителността, описани в обективната страна от състава на съответното престъпление. При мнимата неизбежна отбрана например деецът погрешно възприема дадено поведение като нападение, когато в действителност такова не съществува.

г)Фактическата грешка изключва само тези форми на вина, които се характеризират с наличието на интелектуален момент – умисъла относно дадено престъпление и съзнателната непредпазливост (самонадеяността), доколкото самото незнание не се дължи на непредпазливост.

Психологически погледнато, познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в състава на дадено престъпление, е необходимо за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване общественоопасния характер на деянието. Поради това извинително е само това незнание, което пречи на дееца да формира интелектуалния момент на вината. И обратно, когато погрешната представа на дееца не е пречка за формиране на интелектуален момент, не може да става дума за извинителна грешка, т.е. за осъществяване на деянието при фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК. Така например незнанието, че една движима вещ е чужда, когато деецът погрешно счита, че е негова, изключва умисъла за кражба; от друга страна погрешната представа на дееца за това, че вещта принадлежи на едно лице, когато тя в същност е на друго лице, не може да изключи умисъла за отнемане на чужда вещ, защото тя и в двата случая ще е именно чужда и деецът знае това.

Фактическата грешка може да изключва и съзнателната непредпазливост, стига незнанието на фактическите обстоятелства да не се дължи на непредпазливост. Незнанието ще се дължи на непредпазливост, когато деецът не е узнал тези факти, които биха довели до предвиждане на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да ги узнае.

д)Грешката като обстоятелство, изключващо вината, трябва да се различава от случаите на aberatio ictus, т.е. хипотезата, при която деецът се е насочил да засегне даден непосредствен обект, но поради отклонение на удара не успява, а уврежда или застрашава друг обект.

3. Случайно деяние- чл. 15 НК „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.”

Случайно деяние ще е налице, когато деецът не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и когато макар и да е бил длъжен, не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Невъзможността за предвиждане може да се дължи на първо място на обективните обстоятелства, при които е осъществено деянието. Така например неправилно паркиран камион може да е закрил пътния знак, който предупреждава водачите за опасността от внезапно пресичане на деца. Невъзможността за предвиждане може също така да е свързана и с личността на самия деец, когато например са необходими специални познания, които той не притежава, но и не е бил длъжен да има.

Различието между небрежността като форма на вина и случайното деяние е в това, че при небрежност деецът осъществява виновно деяние и при наличие на останалите признаци по чл. 9, ал. 1 НК то ще бъде престъпление. А случайното деяние не е виновно и следователно не може да бъде престъпно. Посоченото различие се дължи на обстоятелството, че при небрежност деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди престъпните последици на своето деяние, докато при случайно деяние о¬съства едно от тези две изисквания.

4.Изпълнение на неправомерна служебна заповед – чл. 16 НК „не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление“.

При разглежданата хипотеза върху дееца тежат две правни задължения- да изпълнява служебна заповед и да съобразява своето поведение с разпоредбите на действащото право и в частност с тези на наказателното право.

а)Първото условие за приложение разпоредбата на чл. 16 НК е деянието да е осъществено в изпълнение на служебна заповед, то да съставлява елемент от изпълнението на служба от страна на дееца. Това изискване ще е налице тогава, когато извършителят е подчинен служебно на едно трето лице.

б)Второто изискване на разпоредбата на чл. 16 НК е служебната заповед да е неправомерна, защото е издадена в нарушение на установените правила за изпълнение на службата от страна на лицето, което заповядва.

в)На трето място заповедта, визирана в чл. 16 НК трябва да е дадена по установения ред. Това изискване на закона ще е изпълнено, когато заповедта е дадена  от лице, което има право да заповядва на дееца и е спазена формата за нейното издаване, установена в съответната нормативна уредба.

 г)Накрая последното изискване е изпълнението на заповедта да не налага очевидно за дееца престъпление, което вече е фактически въпрос. Очевидността на престъпния характер на заповяданото поведение следва да се преценява с оглед индивидуалните особености на дееца и с оглед нормалната практика за осъществяване на заповяданата дейност.

д)Само при кумулативното наличие на посочените изисквания ще е налице обстоятелство, изключващо вината по смисъла на чл. 16 НК.