8. Умисъл – същност и определение. Видове умисъл.

Умисъл

 

Понятие за умисъл, легалното определение (чл. 11, ал. 2 НК). Интелектуален и волев момент на умисъла. Основни форми: пряк и евентуален (косвен) умисъл. Други разновидности на умисъла и тяхното отношение към неговите основни форми.

 

1. Общи положения. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 НК постановява, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл при осъществяване на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства на случая.

2.Интелектуален момент на умисъла – отразява осъществената от дееца съзнателна дейност и включва два елемента-предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание за общественоопасния характер на деянието.

а) И при двата основни вида на умисъла деецът предвижда настъпването на конкретните последици. Той осъществява деянието при наличие на познание за бъдещото сигурно или вероятно настъпване именно на тези последици, които е предизвикал в действителността чрез своето деяние.

-за престъпленията на просто извършване е характерно, че в техните състави не са посочени конкретни последици. Единственото съставомерно изменение на съществуващата действителност тук се явява само осъщественото деяние. При посегателствата от този вид е достатъчно деецът да има познание само за обективните свойства на своето деяние. Например за да е налице умисъл за блудство е достатъчно деецът да съзнава, че деянието е от естество да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление.

-за резултатните престъпления е характерно, че наред с деянието в състава на съответното престъпление са визирани и точно определени престъпни последици. Поради това при тях е необходимо субектът да има познание както за обективните свойства на своето деяние, така и за бъдещото сигурно или вероятно настъпване на конкретния съставомерен резултат. Когато се касае до престъпления на поставяне в опасност, последната е визираният в състава общественоопасен резултат. Поради това интелектуалният момент на умисъла при тези посегателства включва представи на дееца относно конкретната опасност, която ще предизвика със своето деяние. При увреждащите престъпления съставомерните последици се изразяват в конкретно отрицателно изменение на обекта на посегателството или на условията за неговото нормално съществуване. Тогава деецът трябва да предвижда именно това конкретно отрицателно изменение на непосредствения обект, съответно на посочените условия.

б)субектът трябва да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, т.е. че осъщественото деяние застрашава или уврежда обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното престъпление. Съзнанието за общественоопасния характер на деянието трябва да обхваща и всички обективни признаци от съответния престъпен състав, защото те характеризират престъплението от гледна точка на място, време, обстановка, използвани средства и други обстоятелства, при съвкупността на които се проявява конкретната обществена опасност на осъщественото престъпление.

3.Волев момент на умисъла е отношението на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследва, предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно за двете форми на умисъла. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели да предизвика именно съставомерните последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие.

4.Отношение между интелектуалния и волевия момент – едно деяние може да бъде умишлено само при едновременна наличност и на двата момента, а отсъствието на който и да е от тях изключва умисъла.

5.Пряк умисъл – деянието е извършено с пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването на съставомерния резултат.

а)Интелектуалният момент – субектът е предвиждал конкретните общественоопасни последи¬ци от деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер

-Предвиждането на конкретните общественоопасни последици може да бъде сигурно или вероятностно. Сигурно ,когато деецът има познание за неизбежното настъпване на общественоопасните последици като следствие от извършеното деяние. Вероятното настъпване на конкретните последици , когато в неговото съзнание се е оформила представата, че такива последици могат да настъпят, но могат и да не настъпят.

– Съзнанието за общественоопасния характер на деянието е налице, когато извършителят знае, че конкретното негово поведение застрашава или уврежда непосредствения обект на престъплението от съответния вид, например че като стреля по жив човек, ще го лиши от живот.

б)Волевият момент – деецът е искал настъпването на общественоопасните последици, означава че той ги желае, че ги има за цел, цели тяхното предизвикване.

– При резултатните престъпления деецът ще действа с пряк умисъл, когато има за цел да предизвика опасността, която е съставомерна последица от деянието или предвиденото в състава увреждане на непосредствения обект, ако престъплението е от категорията на увреждащите.

– Във връзка с престъпленията на просто извършване трябва да се припомни, че единственото съставомерно изменение на действителността е самото деяние. Поради това е достатъчно той да съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство.

– Волевият момент на прекия умисъл може да приеме и още една форма – когато престъпните последици не са цел на деянието, но се явяват неизбежен резултат по пътя към осъществяване на целените от дееца изменения в действителността и той съзнава неизбежното и закономерно тяхно настъпване. Например при отвличане на въздухоплавателно средство целта може да е изпълнение на политически искания на субекта, но той предвижда неизбежното завладяване на средството.

6. Евентуален (косвен) умисъл – когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.

а)Интелектуалният момент – субектът е предвиждал само вероятното настъпване на конкретните общественоопасни последици от деянието и е съзнавал общественоопасния му характер.

– За косвения умисъл е характерно, че субектът преследва някаква цел, определени последици, които не са престъпен резултат на осъщественото посегателство. Нещо повече – целеният резултат може да бъде и правомерен. При косвен умисъл съставомерните общественоопасни последици са възможен, вероятен, страничен или косвен резултат от деянието. Например деецът може да цели спасяване от студ, когато пали огън, а опожаряването на сградата, намираща се в близост до огъня, да е само възможен страничен резултат.

– При тази форма на умисъл деецът има познание за възможното, вероятното, евентуалното настъпване на конкретните общественоопасни последици, които са съставомерен резултат на съответното престъпление.

– Когато деянието е осъществено с косвен умисъл, съзнанието за неговия общественоопаеен характер е свързано само с представата за отрицателното засягане на обществените отношения, в случай, че настъпят престъпните последици.

б)Волевият момент при евентуален умисъл е допускането на общественоопасните последици от дееца. Въпреки че ги е предвиждал, той се е съгласявал, примирявал се с тяхното настъпване, отнасял се е безразлично към тях, стига да постигне набелязаната цел.

6. Видове умисъл

а) Внезапен умисъл е налице, когато деецът взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решението незабавно след като го е взел или малко след това.

б) Предварителният умисъл или още предумисьл се характеризира с това, че субектът на престъплението е извършил деянието „по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването му“. Така определен, предварителният умисъл се характеризира с кумулативното наличие на три особености.

-преди всичко решението ще е взето предварително, когато между момента, в който субектът решава да извърши деянието и този на неговото осъществяване, е изминал известен период от време, който му позволява спокойно и хладнокръвно обмисляне на решението. Въпросът за продължителността на този период от време е фактически.

-решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява на субекта да обмисли престъплението спокойно и хладнокръвно и трябва да е налице при вземане на решението.

– предварителният умисъл се отличава и с известно обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършване на престъплението. Такова обсъждане ще е имало, когато деецът действително е обмислял решението, а не само когато е имал възможност за това.

в) Афектен умисъл- за него са характерни два момента:

– субектът взема решението за осъществяване на престъплението и действа в състояние на силно раздразнение, т.е., когато съзнанието му е овладяно от чувствата до такава степен, при което възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е в значителна степен намалена, без той да е бил лишен от нея.

– но за да има посоченото състояние наказателноправно значение, е необходимо то да е провокирано от определени в закона форми на противоправно поведение на пострадалия: насилие, тежка обида или тежка клевета или друго противозаконно действие на жертвата, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици. Противоправното поведение на пострадалия трябва да е било насочено срещу виновния или негови ближни.

г)Условен умисъл наричаме този, при който решението за извършване на престъплението съдържа известно условие, с чието сбъдване субектът свързва осъществяването на деянието. Условието е определено бъдещо и несигурно обстоятелство, при наличието на което деянието ще бъде извършено.

д)Алтернативен умисъл ще е налице, когато деецът се насочва към два или повече възможни престъпни резултата, различни по характер, като цели или допуска настъпването само на един, който и да е от тях.

ж) Неопределен умисъл – с него се обозначават случаите, когато субектът се насочва към последици от определен вид, като няма ясна представа за конкретното засягане на обекта. Така например той може да цели причиняване на телесна повреда, като степента на увреждане здравето на жертвата може да бъде различна, да желае отнемане на чужда вещ без ясна представа за нейната стойност, да иска унищожаване или повреждане на даден имот, като не знае коя точно степен на засягане ще постигне.