5. Понятие за престъплението – обществена същност и определение. Престъплението като деяние. Престъпен резултат. Причинна връзка

  Понятие за престъплението

 

Обществен характер и историческа обусловеност на престъплението. Легално определение за престъплението (чл. 9, ал. 1 НК). Основните особености на престъплението и отношението между тях.

 

1.Определение за престъплението.

В действащия НК определението е дадено в чл. 9, ал. 1, според която разпоредба „Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.“ Тази дефиниция има своеобразно уточнение в ал. 2 на чл. 9 НК, където е посочено, че „Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“.

 2.Елементите на определението за престъпление.

 а)Обективните елементи на престъплението. От обективна страна престъплението се явява деяние, което е общественоопасно, противоправно и наказуемо.

-престъплението е деяние, човешка проява. То винаги е съзнателен и целенасочен волев акт, предизвикан от необходимостта индивидът да приспособи съществуващата действителност към своите потребности. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НК деянието може да се прояви в две основни форми – действие или бездействие.

Действието представлява система от телодвижения, извършени въз основа на конкретно решение и под контрола на съзнанието. Те са насочени към постигане на определена цел и се осъществяват при определени условия на време, място и обстановка.

Бездействието е пропускане на определено действие, което е необходим елемент за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка.

Няма пречка някои престъпления да се осъществят и чрез съчетание от двете основни форми на деянието.

-Обществената опасност на деянието е негово основно, обективно, неюридическо и определящо качество, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие върху съществуващите обществени отношения. Според разпоредбата на чл. 10 НК едно деяние е общественоопасно, когато „застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.“

-Противоправността на деянието също е негово обективно, но вече юридическо качество. Тя отразява противоречието му с установена правна забрана за неговото осъществяване. Когато запретът е установен в закон и за неговото пристъпване е предвидено наказание, говорим за наказателна противоправност.

-Наказуемостта също е юридическо свойство на престъпното деяние. Деянието е наказуемо, когато е предвидено наказание за лицата, които не спазят запрета за неговото осъществяване и го извършат. По нашето право наказуемостта се установява само със закон.

б)Субективният елемент на престъплението. Освен обективните качества на престъплението определението по чл. 9, ал. 1 НК предвижда то да бъде и виновно извършено деяние.

 -Вината е субективният елемент на престъплението. Тя е конкретното субективно или психично отношение на дееца към общественоопасния характер на деянието и към предизвиканите от него общественоопасни последици.

–Основните особености на вината са няколко – тя е елемент на конкретно деяние. Без деяние вина няма, тя не може да съществува като самостоятелен психичен елемент; психичното отношение на дееца е реално съществуващ факт в неговото съзнание, защото се касае за действително протекли психични процеси. Тя се свежда само до съдържанието на умисъла или на непредпазливостта. Другите възможни психични изживявания или процеси, като мотиви, намерения, емоции и други, се отнасят към субективната страна на престъплението въобще. Тя винаги е предмет на отрицателна оценка на обществото.

-Основните форми на вината са умисълът и непредпазливостта, съответно определени в разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и 3 НК.

 

   Обект и предмет на престъплението

 

Обществените отношения като обект на престъплението. Общ, родов и непосредствен обект на престъплението. Предмет на престъплението. Отношение между предмета и обекта на престъплението. Предмет и средство на престъплението.

1.Обект и предмет на престъплението.

Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 НК, кодексът  „има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.“ Така законът очертава обекта на защита на неговите норми.

Още по-разгърнато, но вече като обект на въздействие, е развита тази материя и при определяне на обществената опасност в разпоредбата на чл. 10 НК, където се посочва, че престъплението „застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.“

2.Обществените отношения като обект на престъплението.

Обектът на престъплението е системата от необходими, вътрешно свързани помежду си и детерминирани правни връзки между членовете на обществото, които възникват по повод на определена материална или духовна ценност, чието съдържание е съвкупността от правата и задълженията на участниците в отношенията и които се осъществяват посредством поведението на тези участници.

3.Общ,родов,непосредствеи и конкретен обект на престъплението.

а)Общ обект на престъплението е цялата съвкупност от обществени отношения, съществуващи в момента на неговото извършване. Поради всеобщата връзка между тях те всички се засягат в една или друга степен, пряко или косвено, именно като съвкупност. Така например причиняването на смърт някому уврежда не само обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот, но и всички правоотношения, в които участва пострадалият (семейни, трудови, граждански, административни, финансови, данъчни, от процесуално естество и т.н.), защото поради смъртта става невъзможно жертвата да участва в тях.

б)Групов (родов) обект на престъплението са група обществени отношения, обособени по даден родов признак или по няколко такива признака и които се засягат от даден вид престъпни посегателства. Различните видове групови обекти на посегателство са залегнали в системата на престъпленията по Особената част на НК и са в основата на групирането на нормите по глави.

в)Непосредствен обект на престъплението. С понятието „непосредствен обект“ в теорията и практиката се обозначава вид обществени отношения, които се засягат с даден вид престъпления. В този смисъл казваме например, че правоотношението на собственост е непосредствен обект на престъплението унищожаване и повреждане на чужда вещ по чл. 216 НК. В различните глави на Особената част на НК съставите на престъпленията са групирани по раздели на основата най-вече на непосредствения обект.

г)Конкретен обект на престъплението наричаме едно или няколко конкретни обществени отношения, засегнати с конкретното престъпление. При някои престъпления наистина се засяга само едно конкретно отношение, както това е например при неплащане на издръжка по чл. 183 НК, защото тя се дължи по силата на едно правоотношение между нуждаещия се и този, който я дължи. За други посегателства пък е характерно, че те засягат конкретна съвкупност от еднородни правни връзки, както е това например при правоотношението на собственост, където собственикът е едната от страните, а от другата страна на еднородните правни връзки стоят всички останали правни субекти.

4.Предмет на престъплението.

Предмет на престъплението е отделен елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателството, или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които субектът въздейства пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение (така е например при престъпленията против собствеността, защото правоотношенията на собственост възникват между правните субекти по повод на вещите, върху които деецът въздейства пряко и непосредствено).

5.Средство на престъплението.

По смисъла на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК средство или оръдие на престъплението са вещи, които са били предназначени или са послу¬жили за извършване на престъплението. Такива са например оръжието при убийството, специалните технически устройства при взломна кражба и други подобни.

Средството и предметът на престъплението са различни неща. Трябва да се отбележи, че една и съща вещ може да бъде предмет на едно престъпление и средство на друго престъпление, които са осъществени от един и същ субект. Например едно огнестрелното оръжие може да бъде притежавано противозаконно и тогава е предмет на престъпление, а когато се използва за убийство, то ще бъде и средство на последното.

6.Състав на престъплението.

а)Понятие – с  термина „състав на престъплението“ се означава „тази съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената част на наказателното право очертават отделните видове престъпления.“

Понятията „състав на престъплението“ и „диспозиция“ на нормите от Особената част на НК са близки.

Диспозицията на особената наказателноправна норма също е съвкупност от признаци, но една диспозиция може и често съдържа по няколко състава на дадения вид престъпление. Например измамата може да се осъществи като се възбуди, поддържа или използва заблуждението на измаменото лице, едно огнестрелно оръжие може да бъде придобито, държано или отчуждено противозаконно и т.н.

б)Признаци на състава на престъплението.

-Признаци относно обекта престъплението:

а.Признаците относно груповия обект най-често са посочени общо за всички състави в заглавието на съответната глава от Особената част на НК – например „Престъпления против личността“.

б. Признаците относно непосредствения обект много често са посочени обобщено чрез заглавието на раздела от съответната глава на Особената част на НК – пример „Престъпления против изповеданията”. Но за изясняване на непосредствения обект често се налага и анализ на конкретния състав. Например непосредственият обект на блудството по чл. 149 НК са обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и правилното физическо и нравствено развитие на малолетните, но до този извод не можем да стигнем само с анализа на заглавието на Раздел VIII — „Разврат“.

-Признаци относно обективната страна на престъплението – наричани още „обективни признаци“, са тези, които очертават неговите външни особености и които не са свързани с психичните изживявания на субекта на престъплението:

а. Основни признаци относно обективната страна на престъплението са характерни за всички видове престъпления, като евентуалното им отсъствие в състава също има точно определено наказателноправно значение.

           -признаци, които се отнасят до изпълнителното деяние – очертават неговата форма – действие, бездействие, съчетание на действие и бездействие, както и всичко онова, което деецът трябва да извърши, за да е осъществено съответното престъпление. Така например при грабеж, деецът „отнема вещ, като използва сила или заплашване,“ той „причинява смърт“ при убийството, „не е оказал помощ“ на пострадал от автомобилна злополука ,при злепоставянето по чл. 140 НК.

Особено положение във връзка с описанието на изпълнителното деяние срещаме при тъй наречените комисивни престъпления. В закона те са очертани само чрез резултата, който може да бъде предизвикан било чрез действие, било чрез бездействие.

Поради многообразието на всички видове човешка дейност и престъпната може да бъде твърде разнообразна, макар и да се касае до един и същи вид престъпление. В тези случаи изпълнителното деяние е посочено в закона в различни форми, многобройни понякога. Например лъжесвидетелството може да се осъществи, като свидетелят „каже неистина или затаи истина“, деецът може противозаконно да „произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася“ взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

           -признаци относно общественоопасните последици или още престъпния резултат, които дават описание на обективните отрицателни изменения в съществуващата действителност, предизвикани от изпълнителното деяние. Отсъствието на признаци относно престъпния резултат винаги означава, че съответното престъпление е формално или още на просто извършване. Тези престъпления са довършени само с осъществяване на изпълнителното деяние и законът не предвижда други изменения в действителността, освен самото деяние. Като примери могат да бъдат посочени участието в бунт при измяната по чл. 95 НК или противозаконното държане на огнестрелни оръжия или на наркотични вещества.

б. Допълнителни признаци относно обективната страна на престъплението – те са задължителни за съставомерността на престъпленията, в чиито състави са включени.

-относно предмета на престъплението, които указват върху кой елемент от действителността деецът въздейства пряко и непосредствено. Така например предмет на престъплението е жив човек при убийството, лице от женски пол при изнасилването, чужда движима вещ при кражбата.

–относно причинната връзка между деянието и резултата, като например нарушаване правила за движението, от което настъпи смърт за някого по чл. 343 НК, причиняване на имотна вреда в следствие на въвеждане другиго в заблуждение при измама.

          -други признаци от обективната страна. Такива признаци отразяват различни обстоятелства като време („нощем“ при проникване в чуждо жилище), мястото, където е извършено престъплението („полесражението“ при мародерство по чл. 405 НК), обстановката („бойна обстановка“ по чл. 397а НК), избрания от дееца начин („особено мъчителен начин за убития“ по чл. 116, ал. 1 т. 6 НК), използваните средства („моторно превозно средство“ при квалифицираната кражба по чл. 195, ал. 1 т. 4 НК), особените отношения между дееца и пострадалия (родството по чл. 116, ал. 1 т. 3 НК), поведението на жертвата („тежка обида или клевета“ при афектните убийства или телесните повреди) и други подобни.

-Признаци относно субекта на престъплението:

а. Когато законът не изисква особени качества на субекта, това се посочва чрез местоимението „който“, което означава, че даденият вид престъпление може да бъде извършено от всяко вменяемо физическо лице, достигнало предвидена в закона възраст.

 б. Престъпленията с особен субект могат да се осъществяват само от лица, които притежават особени качества и тогава те се посочват в закона по няколко начина.

-чрез посочване в самия състав на престъплението, като например „длъжностно лице“ по чл. 201 НК, „свидетел“ при лъжесвидетелството, „орган на властта“ при изтръгване на показание или признание по чл. 287 НК и други.

-чрез препращане към друг състав, както това е например при противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 2 НК или при изнудването по чл. 213а, ал. 2, т. 5.

-особените качества на субекта могат да следват и от естеството на престъплението, без те да са изрично упоменати в състава, както е например качеството „лице от мъжки пол“ при изнасилването по 152 НК.

-макар и рядко, особените качества на субекта се отразяват и чрез системата на общ и квалифициран състав, например така е в случаите на чл. 123, ал. 1 и 2 НК и чл. 126, ал. 1 и 2.

-Накрая само в Глава тринадесета, в разпоредбата на чл. 371 НК, е използвано общо посочване в началото на главата на особените качества, които трябва да имат извършителите на военни престъпления.

 

-Признаци относно субективната страна на престъплението – наричани още „субективни“ – очертават формата на вина или други психични изживявания на дееца като мотиви, особени цели и други:

а. Във връзка с признаците относно вината трябва да се отбележи, че по общо правило отсъствието на особени признаци за формата на вина означава, че престъплението е умишлено. Това следва по аргумент от чл. 11, ал. 4 НК, която разпоредба предвижда, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

б. В множество състави откриваме и особени субективни признаци, които отразяват допълнителни психични изживявания като цели (примерно користната цел при измамата и изнудването), мотиви (например националистичен илю расистки при участието в тълпа по чл. 163 НК), намерения (например да присвои имуществото при документната измама и кражбата) и други.

7.Видове състави на престъплението и отношенията между тях.

а) Видове състави на престъплението с оглед начина на тяхното формулиране – разграничават се в зависимост от използваната законодателна техника.

-подобно на видовете диспозиции различаваме описателни, изрично или мълчаливо препращащи, бланкетни и няколко опростени състава.

-съставите с алтернативно дадени признаци – „движими“ или „недвижими“ вещи; алтернативно посочени особености на обективната страна – чл. 209, ал. 1 НК деецът може да „възбуди“ или да „поддържа“ заблуждение у измаменото лице; алтернативно дадени признаци относно субекта на престъплението, както е примерно при разгласяването на служебна тайна по чл. 284, ал. 3 НК. Извършител на това престъпление може да бъде „вещо лице,“ „преводач“ или „тълковник“; алтернативно могат да бъдат посочени и различни аспекти на субективната страна – при измяна по чл. 95 НК деецът може да преследва различни противодържавни цели  – да „събори“, „отслаби“ или „подрови“ властта в държавата, користна цел има, когато субектът иска да набави „за себе си“ или „за другиго“ имотна облага.

б)Видове състави на престъплението с оглед отношението между тях:

-основните или още наричани общи са съставите, които определят дадения вид престъпление в неговите основни разновидности. Те съдържат онзи минимум от признаци, при чието наличие ще приемем, че е осъществен съответният вид престъпление. Основни или общи състави са например тези по чл. 115 НК за умишленото убийство, по чл. 194, ал. 1 – за кражба, чл. 209, ал. 1 и 2 – за измама и много други.

-специалните състави отразяват специфични особености на дадения вид престъпление, променящи в значителна степен и по типичен начин обществената опасност на съответните деяния и които по този начин обуславят предвиждане на наказания, различни по вид и размер в сравнение с тези на проявите по основните състави.

-Когато обстоятелствата, отразени с тези признаци в състава на престъплението повишават обществената опасност, в закона се предвиждат по-тежки по вид и размер наказания. Като примери могат да се посочат много такива състави – за убийство по чл. 116, за кражба по чл. 195, за длъжностно присвояване по чл. 202 и 203. Съставите от този вид се наричат в теорията и практиката квалифицирани състави.

-Когато пък обстоятелствата, отразени с особените признаци, указват на типично по-малка обществената опасност, се касае до състави на по-леко наказуеми престъпления от съответния вид. Такива са например всички състави за престъпления против собствеността, които предвиждат по-леки наказания при връщане или заместване предмета на престъплението до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В теорията и практиката те се наричат привилегировани състави.

-Когато специфичните обстоятелства на даден вид престъпление не са предвидени изрично в закона, но представляват повишена обществена опасност, са налице отегчаващи вината обстоятелства, а когато са с по-малка степен на обществена опасност – смегчаващи вината обстоятелства.

8.Съставомерност и несъставомерност на деянието.

а)с термина „съставомерност на деянието“ се обозначава пълно и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност.

б)с термина „несъставомерност на деянието“ се означава, че в конкретния случай деецът не е осъществил поне един от признаците от състава на даден вид престъпление. Неосъществяването на който и да е от признаците на състава означава, че не е извършено престъплението, визирано в дадена норма от Особената част на НК.

 

 Престъплението като деяние

 

Престъплението – деяние с определени свойства. Понятие за деяние, обща характеристика и елементи. Форми на деянието, същност на действието и на бездействието. Изпълнително деяние.

1.Престъплението като деяние.

2.Определение за деяние – съзнателен волев акт, предизвикан от определена потребност и проявен външно в действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка, който се осъществява с цел да бъде приспособена съществуващата действителност към нуждите на дееца, на трето лице или на обществото като цяло.

3.Основни особености на деянието:

а)деянието е съзнателен акт -то се осъществява в резултат на определена психична дейност, която предхожда външното проявление и която е в основата на взето решение за неговото извършване.

б)деянието винаги е един целенасочен акт– защото с него човек се стреми да постигне определено изменение на съществуващата действителност.

в)деянието е волев акт – то протича под контрола на съзнанието и се осъществява на основата на познанието на дееца относно свойството и значението на осъществяваното поведение.

г)всяко деяние винаги е акт, предизвикан от определена потребност, от осъзнатата необходимост съществуващата действителност да бъде изменена така, че тя да се приспособи към нуждите на дееца, на друг правен субект или на обществото.

д)деянието е външно проявен акт – действие или бездействие, които са и основните форми на деянието.

е)деянието винаги се осъществява при определени условия на време, място и обстановка.

Деяние ще има само когато са налице всички посочени особености в съвкупност. Не е деяние рефлекторната проява, предизвикана от възбуждане на телесно движение на основата на безусловен рефлекс, защото тя не протича под контрола на съзнанието. Така ще е например ако човек се допре внезапно до горещ предмет и отскочи, при което блъсне и счупи чужда вещ. Не са деяния също така и телесните движения, причинени от действието на външни сили, при което е изключена възможността човек да съобразява своето поведение с естеството на нещата. Например няма деяние, когато човек се подхлъзне внезапно и падне по силата на земното

4.Механизъм на деянието.

а)осъзнаване от индивида на необходимостта от някакво изменение на съществуващата действителност, което да я приспособи към определени обществени или лични нужди;

б)възниква потребността от изменение на действителността, което води до поставяне на определена цел;

в)процес на мотивация;

г)вземане на решение за осъществяване на определено поведение;

е)планиране на начините, средствата и способите за постигане на целта, както и времето, когато те ще бъдат използвани;

ж)външната физическа проява на деянието.

5.Форми на деянието

а)Равнища на поведение и тяхното наказателноправно значение

-телодвижение – хващането дръжката на един нож – не може да има самостоятелно наказателноправно значение, освен ако не е част от изпълнителното деяние

-деяние – има наказателноправно значение.

Действието е система от телодвижения, когато всички те са осъществени въз основа на едно решение и са насочени към постигането на една и съща цел.

Бездействието е съзнателно пропускане на определено действие, което също може да доведе до промяна на действителността, защото няма да се осъществи промяна в процеса на нейното обективно развитие.

-операцията – състои се от поредица от действия или от действия и бездействия, които съставляват единен комплекс и са насочени към решаване на определена по-сложна задача; подчинени са на една и съща цел.

-дейността – съвкупност от действия и операции, насочени към единна цел. Дейността може да се преценява от гледна точка на съдебното минало на дееца и е от значение за някои форми на усложнена престъпна дейност, както и за приложението на институтите на рецидива, условното осъждане и реабилитацията.

б)Действието като форма на деянието  – действието е система от телодвижения, извършени въз основа на конкретно решение и под контрола на съзнанието, които са насочени към постигането на една цел и се осъществяват при определени условия на време, място и обстановка.

Съществуват престъпления, които могат да се извършват само чрез действие, каквито са примерно кражбата, грабежа, изнасилването, блудството, обидата, клеветата и много други. Но действието може да бъде и една от възможните форми на деянието при някои от видовете престъпления. Така например престъплението палеж може да се осъществи, като се предизвика късо съединение или като не се изключи електрическа инсталация, лъжесвидетелството може да се осъществи чрез казване на неистина, но и чрез затаяване на истина.

в)Бездействието като форма на деянието  – пропускане на определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка. Бездействието също може да бъде единствена форма на изпълнителното деяние (например по чл. 2276) или една от възможните негови форми (например лъжесвидетелство чрез затаяване на истина).

г)Съчетание от действие и бездействие като форма на деянието  – всяка една от формите на деянието става общественоопасна само ако е съчетана с другата – престъплението по чл. 208, ал. 1 НК – откриване на съкровище и несъобщаване за това на властта в продължение на две седмици.

6.Изпълнително деяние -обозначава пълното и точно описание на фактическите признаци, които конкретно извършеното деяние трябва да съдържа, за да се осъществи съответното престъпление. Иначе казано само външно проявените признаци на деянието, не и неговата субективна страна или психично съдържание.

 

  Общественоопасни последици от деянието

 

Понятие за общественоопасни последици (престъпен резултат), обективни особености, формален белег. Видове общественоопасни последици. Видове престъпления в зависимост от визираните в закона общественоопасни последици – резултатни (на поставяне в опасност и увреждащи) и формални.

1. Понятие за общественоопасни последици – обективните отрицателни изменения в съществуващата действителност, които извършеното престъпно деяние причинява и които са предвидени в състава на съответното престъпление.
2. Видове общественоопасни последици

а) Деянието като вид общественоопасна последица – престъпното деяние е една обективна отрицателна промяна в съществуващата действителност, която е предвидена в състава на съответното престъпление.

а)Причинени от деянието общественоопасни последици – в чл. 10 НК е посочено, че деянието е общественоопасно, когато застрашава или уврежда определени обществени отношения.

-Увреждане на обекта като престъпен резултат, когато са засегнати отрицателно самите обществени отношения (при тяхното прекратяване – убийство, отрицателно изменение – увреждане на чужда вещ, неизпълнение на задължения)или условията за тяхното нормално съществуване (променя отрицателно само материалните предпоставки за упражняване на правата от страните по тези отношения).

–Застрашаване на обекта като престъпен резултат – създаване на опасност от тяхното увреждане – неблагоприятното изменение на действителността се явява именно във формата на създадена реална опасност от отрицателно засягане на определени обществени отношения, без обаче те да бъдат пряко и действителено накърнени. За да бъде такава опасност престъпен резултат е необходимо още тя да е посочена в състава на съответното престъпление, както е това например при злепоставянето по чл. 136 НК.

в)Отношение между застрашаване и увреждане

-Застрашаването на обекта на посегателство може да бъде самостоятелна форма на общественоопасни последици. Дадена престъпна дейност може да застрашава един и същи конкретен обект в различна степен (приготовление и опит за убийство) – застрашаването в по-голяма степен ще погълне това в по-малка степен, а от тук и деецът ще бъде наказан само за по-тежкото застрашаване (в дадения пример — само за опит за убийство).

-При увреждането по-тежкият резултат ще погълне по-лекия и деецът ще бъде наказан само за най-тежката форма на увреждане.

-степента на обществена опасност на деянието при застрашаване и увреждане винаги ще бъде твърде различна, поради това и наказанията за тях са различни.

-по-тежката форма на престъпния резултат – увреждането, ще погълне поставянето в опасност.

-когато дадено престъпно деяние засяга отрицателно различни по вид обществени отношения: например при грабежа се засягат едновременно личността на владелеца на една вещ и условията за упражняване правото на собственост – систематичното място на такъв състав обикновено се определя в зависимост от съотношението между двата вида засегнати обществени отношения и от функционалната подчиненост на единия резултат спрямо другия; вторият подход се изразява в създаване на квалифициран състав за даден вид престъпление – така е постъпил законодателят например при уредбата на престъплението палеж в случаите на създадена опасност за живота на някого (чл. 330, ал. 2, т. 1 НК).

3. Видове престъпления в зависимост от визираните в закона общественоопасни последици

а)Резултатни (или реални, или още материални) престъпления – тези, в чийто състав са посочени общественоопасни последици във форма на застрашаване или увреждане на обекта на посегателството. При тях на практика имаме най-малко две изменения на действителността – извършеното деяние и поне още едно предизвикано от него изменение в някой друг елемент от действителността.

-Застрашаващи престъпления, наричани още престъпления на поставяне в опасност – тези, чиито съставомерен резултат е именно реално създадената опасност от увреждане на определени обществени отношения (например опасност за живота при злепоставянето по чл. 136 НК).

-Увреждащите престъпления имат като сътавомерни последици действително настъпили неблагоприятни (отрицателни) изменения в непосредствения обект или в материалните условия за неговото нормално съществуване, като например „смърт“ при убийството, „значителните щети“ при безстопанствеността и много други.

-Увреждащо-застрашаващи – тези престъпления, които едновременно увреждат едни обществени отношения и застрашават други – престъпно застрашаване сигурността на въздухоплавателно средство в полет чрез разрушаване или повреждане на съоръжение за ръководство на въздухоплаването (чл. 341а, ал. 2, б. „а“ НК).

б)Формални (или безрезултатни) престъпления са тези, в чийто състав не е посочен някакъв резултат като изменение на елементи от съществуващата действителност. Тук единственото изменение е самото деяние, поради което те се наричат още престъпления на просто извършване – блудство по чл. 149, ал. 1 НК, подправката на частен документ или на ценни книжа по чл. 309, измяната по чл. 95 и други.

 

  Причинна връзка между престъпното деяние и последиците

 

Същност на отношението „причинност“ и неговото значение в наказателното право. Пряка и непосредствена и опосредена причинна връзка. Съпричиняването и неговото наказателноправно значение. Причинна връзка при действието и при бездействието.

1. Понятие за причинна връзка – причинна връзка между две явления е налице, когато едното от тях, наречено причина, по необходимост и закономерно обуславя, поражда другото явление, наречено следствие, по такъв начин, че следствието не може да се прояви в действителността, ако не се е проявила причината, а явлението-следствие ще се прояви винаги и неизбежно, когато се е проявило явлението-причина.

Причинна връзка между изпълнителното деяние на едно престъпление и предвидените в неговия състав общественоопасни последици има, когато деянието по необходимост и закономерно поражда тези последици по такъв начин, че престъпният резултат не би настъпил, ако деянието не е осъществено, а престъпните последици винаги настъпват, ако деянието е осъществено при определени условия на време, място и обстановка.

2. Видове причини

а)Пълна причина – съвкупността от всички обстоятелства, при наличието на които по необходимост и закономерно настъпва следствието (например при удар на стъкло – силата на удара, неговата посока, вида и здравината на предмета, с който е нанесен, физическата устойчивост срещу натиск на дадения вид стъкло, неговата дебелина, начинът му на закрепване към рамката).

а) Специфична причина – едно или няколко обстоятелства, които принадлежат към съвкупността от обстоятелства, образуващи пълната причина и които са особено характерни за нея. Така специфична причина за счупване на стъклото например ще бъде нанесеният удар, а предметът с който това е станало, качествата на стъклото и т.н. са само условия, при които е възможно да стане това. Следователно изпълнителното деяние е специфична причина за настъпване на престъпния резултат. Пълната причина не може да се прояви, ако отсъства който и да е от нейните елементи.

в)Видове причини в зависимост от материалните връзки между явленията:

-когато изпълнителното деяние променя действителността като предизвиква пряко измененията, които законът обявява за негови обществено опасни последици (счупване на стъкло-деяние = пряко причиняване повреда на чужд имот- престъпен резултат на престъплението по чл. 216 НК). Възможно е обаче изпълнителното деяние да предизвиква пряко проявлението на различни причини от материално естество, които от своя страна водят до настъпването на общественоопасните последици. В тези случаи се касае до причинен процес (счупване (деяние) = падане на парчетата стъкло от прозореца на висок етаж (физични закони) = нараняване на човек, изтичане на кръв (биологични закони) = смърт (ОПП))

3. Наказателноправно значима причинна връзка – причинната връзка има значение за съставомерността на деянието само когато е пряка и непосредствена, т.е когато престъпният резултат е обективно, закономерно и неизбежно следствие от изпълнителното деяние.
4. Причинната връзка при действието – чрез действието деецът или пряко променя обществените отношения по отрицателен начин, или поставя началото на обективен причинен процес, който води до тези изменения; общественоопасните последици се явяват пряко следствие от действието.
5. Причинната връзка при бездействието – бездействието е пропускане на правно дължимо действие.

а)възможно е дължимото действие да е необходимо за отстраняване на условие, при което може да се стигне до настъпване на общественоопасни последици в следствие действието на обективни природни или обществени закони. В тези случаи причините могат да бъдат от различно естество, но ако отсъства условието, което деецът е длъжен да отстрани, съставомерните последици не биха настъпили (обезопасяването на строително скеле)

б)дължимото действие може да е необходимо, за да предотврати възникването на причина, която обективно и закономерно би довела до настъпване на общественоопасните последици. Например изключването на една машина от електрическата инсталация по време на ремонт може да е заповядано за предотвратяване на пожар в следствие на късо съединение.

в)действието е дължимо, за да се прекъсне определен причинен процес, който протича и чието начало е предизвикано от природни или обществени явления, или от деянието на трето лице.

г)възможно е дължимото действие да е необходимо и за нормалното съществуване на възникнали обществени отношения, а бездействието да нарушава тези условия и пряко да предизвиква отрицателни изменения в обекта (неполагане на грижи за детето).