3. Наказателноотговорни лица – субект на престъплението, вменяемост и невменяемост

Понятие за наказателната отговорност. Съдържание на наказателната отговорност. Наказание и наказателна отговорност. Наказателната отговорност и другите видове правна отговорност.

1. Понятие за юридическа отговорност.

Правната отговорност е такава, която възниква между две страни по силата на правоотнешение. Всяка страна е длъжна да отговаря пред другата за своите постъпки или да отговаря за настъпване на други юридически факти, чието настъпване е засегнало интересите на другата страна.

По българското право юридическата отговорност може да се реализира по два начина:

а) без участие на държавата – по този начин се реализира отговорността, когато страната, която е отговорна, доброволно изпълни задължението си.

б) с участието на държавата – реализацията се осъществява в три хипотези.

–в първата хипотеза държавата НЕ е страна по засегнатото правоотношение, но юридическата отговорност не може да се реализира без нейно участие. Тук държавата се намесва по искане на заинтересованата страна (например производствата по ГПК).

-във втората хипотеза държавата НЕ е страна по правното отношение ,може да се реализира без значение на волята на засегнатия субект (това са всички производства, които започват по инициатива на прокуратурата).

-в третата хипотеза държавата Е страна по правоотношението, когато са увредени само обществени интереси или обществени интереси и частни.

2. Понятие за наказателна отговорност.

Основание за възникването й е конкретно извършеното престъпление. Наказателната отговорност се реализира чрез система от наказателни правоотношения, които се пораждат между престъпника и държавата.

Същността на наказателната отговорност се свежда до три основни правомощия на държавата: да осъди дееца, да изпълни наложеното наказание и да третира дееца като осъждан. Деецът е длъжен да изтърпи въздействието, оказвано му от държавата, върху него лично и върху правната му сфера, в установените от закона рамки. Тези три правомощия на държавата са взаимно свързани като първото се явява предпоставка за останалите две.

а) Правото на държавата да осъди престъпника се осъществява като се наложи на дееца наказание, съобразено с предвидената в особената част на НК съответна норма и при спазване разпоредбите на общата част на НК. За конкретното престъпление се налага конкретно наказание, точно определено по вид и размер.

Това правомощие на държавата се осъществява в рамките на двете фази на наказателния процес – досъдебно и съдебна фаза. Неговата реализация започва с образуване на досъдебното производство. Още при двете фази на процеса върху дееца се оказва известно превъзпитателно въздействие. Правото на държавата да осъди извършителя е окончателно реализирано в пълен обем, когато влезе в сила осъдителната присъда.

На това правомощие на държавата противостои насрещното задължение на дееца да търпи правомерните действия на компетентните органи, които засягат отрицателно него лично и неговата правна сфера.

б) Правото на държавата да изпълни наложеното наказание се състои в това държавата да подложи принудително осъденото лице на тези ограничения и лишения, които са предвидени в закона и които са съдържанието на наложеното наказание. Наказанието подлежи на изпълнение, когато присъдата влезе в сила, т.е. когато стане необжалваема.

На това правомощие на държавата противостои задължението на осъдения да понесе ограниченията и лишенията, наложени му с присъдата, визирани в нея като наказание.

в) Правото на държавата да третира деецът като осъждан е третото правомощие на държавата. Спрямо осъдения се прилагат тези ограничения на правата му, които законите свързват със самия факт на осъждане и които не са част от наложеното наказание. Фактът на осъждането е от значение и за квалификацията на деянието като опасен рецидив по чл. 29 НК или тези като специален рецидив по чл. 28 НК.

3. Система от норми на наказателната отговорност в българското законодателство – съдържа се в НК, НПК и ЗИН.

а) Правомощието на държавата да осъди дееца.

 Материалноправните въпроси на наказателната отговорност са уредени в общата част на НК чрез цялата система от норми.

Правомощието на държавата да осъди дееца се урежда (най-вече) с норми на особената част на НК, а именно нормите относно видовете наказания и тяхното съдържание (гл. IV), нормите, които уреждат определянето на наказанието (гл. V), нормите, които уреждат наказателната отговорност за непълнолетните (гл. VI), правилата за освобождаване от наказателна отговорност (гл. VIII); погасяване на наказателното преследване (гл. IX) и особените правила за наказуемост при съучастието, при множество престъпления и при различни стадии на умишлена престъпна дейност (приготовление и опит).

Процесуалните въпроси свързани с реализирането на това първо правомощие на държавата са уредени в НПК.

в) Правомощието на държавата да изпълни наказанието е уредено в три закона – НК, НПК и ЗИН.

в) Правомощието на държавата да третира лицето като осъждано е уредено в НК, в нормите относно реабилитацията, и в НПК – процесуалните правила при реабилитацията, когато тя се извършва от съда.

4. Отношение на наказателната отговорност и наказанието

Наказателната отговорност не може да се реализира без наказанието, тъй като неговото налагне и изпълнение са същността на наказателната отговорност. Същевременно обаче тази отговорност не се изчерпва само с налагане на наказанието на дееца, а включва и осъществяването на другите две правомощия на държавата.

5. Наказателната отговорност и другите видове отговорност

Възможно е в практиката, когато е извършено едно престъпление, освен наказателна отговорност, да се осъществи и друг вид отговорност.

а) Наказателна и административно-наказателна отговорност. Общото между тях е, че те се пораждат от извършеното престъпление. Освобождаването от наказателна отговорност с налагането на административно-наказателна (по чл. 78А) се прилага само спрямо деяние, което се отличава със сравнително ниска степен на обществена опасност. Такава сравнително ниска обществена опасност трябва да притежава и деецът. В случай на наложена административно-наказателна отговорност деецът НЕ се третира като осъждан.

б) Наказателна отговорност и административна отговорност. Административната отговорност е вид юридическа отговорност, която се търси от лице, извършило административно нарушение, чиято обществена опасност е значително по-ниска от тази на престъплението. Основанието за налагане на административна отговорност е извършено от дееца административно нарушение. В българското законодателство по принцип е недопустимо прилагането едновременно на наказателна и административна отговорност за едно и също деяние. В случая наказателната отговорност поглъща административната. Този принцип действа, когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект. Когато обаче деянието засяга два различни обекта, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление. Съответно ще се реализират и двата вида отговорност. Това е изключение от принципа за несъвместимост на двата вида отговорност (ТР №51/78г. ОСНК на ВС).

в)Наказателна и дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се поражда от виновно неизпълнение на трудови задължения. Тя се изразява в налагането на дисциплинарно наказание на провинилото се лице от страна на работодателя и може да се реализира съвместно с наказателната отговорност.

г)Наказателна отговорност и гражданска отговорност. Общото между тях е, че те възникват от неправомерно виновно поведение. То обаче може засяга различни интереси и поради това тези два вида отговорност могат да се реализират заедно (чрез фигурата на граждански ищец в наказателния процес).

Разликите са няколко. На първо място различни са интересите, които са засегнати. Наказателна отговорност възниква, защото се засягат интересите на обществото като цяло или заедно с тях и частни интереси, а гражданската отговорност е свързана преди всичко със засягане интересите на конкретните субекти. На второ място, гражданската отговорност е възможна и за виновно поведение на другиго, докато наказателната отговорност винаги е лична .На трето място, гражданската отговорност се реализира по искане на увреденото лице, а наказателната отговорност по-често се реализира по инициатива на прокуратурата, която се самосезира служебно. Единствено делата от частен характер се образуват по тъжба на пострадалия.

7.Освобождаване от отговорност.

Това понятие е проблемно и заради това се  налага  тълкуване, чл. 61- държавата може да реагира и с възпитателни мерки и за обществено въздействие. Първоначално идеята е за непълнолетните, после за пълнолетни. Според Груев правилното е не освобождаване от отговорност, а освобождаване от наказание.

8.Реализацията на отговорността.

В широк смисъл третирането на едно деяние като престъпление вече представлява диференциация на отговорността (външна диференциация: отграничава се наказателната от другите видове отговорност: правна, социална).Наказателната отговорност е отговорност за извършване на престъпление.Престъплението е единственото основание за нейното възникване, а тя е правна последица от извършеното престъпление. То е правопораждащия ЮФ. То включва в НПО наказателната отговорност. Съдържанието на наказателната отговорност зависи от вида и тежестта на извършеното престъпление и предвидената за него санкция. Реализацията на отговорността е реализация на санкцията като последица за възможност на реакция от страна на държавата.

 

    Наказателноотговорни лица (НОЛ)

 

Значение на проблема за субекта на престъплението и отношението му към въпроса за действието на наказателноправните норми по отношение на лицата. Понятие за субект на престъплението: субект на престъплението и наказателноотговорно лице. Основни качества на субекта на престъплението. Основни субекти на престъплението.

1.Понятие за субект на престъплението и наказателноотговорно лице.

Според Александъв Стойнов понятията „субект на престъплението“ и „наказателноотговорно лице“ не са напълно тъждествени, макар и често да се употребяват като синоними. По-общото понятие е това за субект на престъплението и с него се обозначава принципната възможност едно лице да извърши престъпление въобще или пък даден вид престъпление и съответно да понесе наказателна отговорност за това. А наказателноотговорното лице според разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НК е това, което притежава качествата за субект на престъплението и е извършило престъпление.

2. Определение за субект на престъплението

Според разпоредбата на чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице – навършило 18 годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. (2) Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

3. Основни качества на субекта на престъплението

а) Преди всичко субектът на престъплението е само физическо лице, човек – пълнолетно или непълнолетно лице. Само хората извършват деяния, защото притежават втора сигнална система. Наказателната отговорност е лична – тя не се търси от колектив от хора, няма наказателна отговорност за ЮЛ – участието на юридическите лица като страни по различни правоотношения се осъществява само чрез поведението на техните представители и ако последното има престъпен характер, за извършеното ще отговарят наказателно само физическите лица.

б) За да може едно физическо лице да бъде субект на престъплние, то трябва да е достигнало предвидената в закона възраст и определена степен на физическо, духовно и обществено развитие.В НК са предвидени три основни възрастови граници, които имат отношение към възможността физическите лица да отговарят наказателно. Малолетни са лицата, които не са навършили 14 години. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 1 НК те не са наказателноотговорни. Непълнолетни са лицата, които са навършили 14 години, но не са навършили 18 години. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 НК приема, че те по начало са достигнали необходимата минимална степен на физическа, умствена и социална зрелост, за да могат да отговарят наказателно за своите постъпки. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НК пълнолетни са лицата, навършили 18 години.

в) Накрая, за да може едно лице да бъде субект на престъплението, то трябва да притежава нормална психика. В закона е посочено, че престъплението трябва да е извършено в състояние на вменяемост.

В понятието за субект на престъплението е отразен онзи минимум от качества, които трябва да са налице в съвкупност, за да може да се търси наказателна отговорност, в случай че бъде извършено престъпление.

4. Особени субекти на престъпление – лица, които наред с основните качества на субекта на престъплението притежават и допълнителни лични или обществени особености, посочени в закона и по които качества те се отличават от обикновените субекти на престъплението. Такива са например качествата „длъжностно лице“, „орган на власт“, „военно лице“, пол, възраст и други.

Значението на тези качества се проявява в две насоки:

а)те се явяват условие за осъществяване на даден вид престъпление в два случая.

-Специалните качества на дееца се изискват по основния състав на някои видове посегателства, като например длъжностно присвояване, изнасилване, военните престъпления – такъв вид престъпление въобще не може да бъде извършено от лице, което не притежава съответното качество.

-Освен в основните състави, дадено качество може да бъде и квалифициращо обстоятелство, както това е например при престъпленията убийство или кражба. Тези престъпления могат да се извършват по начало от всяко наказателноотговорно лице, но особените качества на субекта отразяват засягане на по-широк кръг от обществени отношения в сравнение с тези, визирани в основния състав.

б) във връзка с режима на наказателната отговорност. Те се отнасят до възможността държавата де не я реализира изцяло или отчасти или пък обуславят засилена отговорност – напр. освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни по чл. 78 НК,когато се освобождава от наказателна отговорност пълнолетно лице с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.

Непълнолетието пък е от значение при освобождаване от изтърпяване на наложено наказание във връзка с приложението на условното осъждане и предсрочното освобождаване; обуславяне на засилена наказателна отговорност, както е в случаите на рецидив или когато особените качества са посочени като квалифициращо обстоятелство за дадения вид престъпление.

 

 Вменяемост и невменяемост

 

Нормалната психика като условие за наказателната отговорност на гражданите. Същност на вменяемостта като основно качество на субекта на престъплението. Невменяемост, същност, медицински и юридически критерии за нейното определяне (чл. 33, ал. 1 НК). Значение на разстройството на съзнанието след извършване на престъплението (чл. 33, ал. 2 НК).

 

1. Определение за вменяемост.

В закона няма легално определение за понятието вменяемост. Поради това в теорията и практиката то се извежда по аргумент на противното от легалното определение за невменяемост, дадено в чл. 33, ал. 1 НК. Вменяемостта следователно ще е налице, когато деецът притежава способността както да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ги ръководи.

2. Същност на вменяемостта.

а)интелектуалният момент на вменяемостта е свързан със способността на дееца да възприема със съзнанието си действителността като цяло или отделни нейни елементи и да ги оценява от определена позиция и съобразно с някакъв критерий. За да бъде едно лице вменяемо при извършване на деянието то трябва да е могло да разбира свойството (как деянието изменя действителността) и значението (оценката на обществото за постъпка и нейното въздействие върху действителността като цяло) на постъпките си.

б)Волевият момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата възможност да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.

в) Вменяемостта е единно качество на човешката психика. Интелектуалният и волевият момент трябва да съществуват кумулативно. За да може едно лице да носи наказателна отговорност има значение само наличието на вменяемост към момента на извършване на деянието.

3. Определение на невменяемостта.

Невменяемостта е легално определена в чл. 33, ал. 1 НК “Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.” Невменяемостта е налице, когато отсъстват било интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, било само волевият момент.

4.Критерии за невменяемост.

а) Медицински  критерий за невменяемост  – Умствената недоразвитост или олигофренията е патологично задържане развитието на главния мозък, при което отсъстват признаци на прогресиране. Олигофренията има три степени:

 -идиотия -най-тежката степен, налице е пълно отсъствие на втора сигнална система, пълна невъзможност за каквато и да е съзнателна или волева дейност.

 -имбецилност – има наченки на втора сигнална система, защото имбецилите могат да бъдат научени на елементарни действия, на отделни прости думи и тяхното значение. Но при тях отсъства каквато и да е способност за абстрактно мислене и волева дейност.

-дебилност– дебилите притежават способност за елементарна практическа ориентация, но са неспособни за абстрактно мислене и за оценяване на по-сложни ситуации. Теоретично се приема, че те могат да бъдат вменяеми в някои по-прости ситуации.

б)Психиатричен критерий  за невменяемост – Разстройството на съзнанието – съществено нарушаване на нормалната психична дейност, на правилното функциониране на главния мозък.

-при продължително разстойство на съзнанието са налице различни форми на хронични душевни страдания, свързани с прогресивно нарушаване дейността на главния мозък – шизофрения, циклофрения, епилепсия и др.

-краткотрайно разстройство на съзнанието – временно смущение в правилното функциониране на главния мозък, което се възстановява, когато причината за смущението отпадне. Такива причини са наркотичен глад, хипнозата, патологичният афект и др.

 в)Юридически и психологически критерий – отразяват резултата, до който води медицинската причина. Тя трябва да е довела до това, че лицето „не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си“ (чл. 33, ал. 1 НК).

Според Ал. Стойнов не може да съществува състояние на психиката, което от гледна точка на наказателното право да се определи като „частична вменяемост“, съответно „частична невменяемост“. Също така неправилен от наказателноправна гледна точка е и изразът „намалена вменяемост“. Вменяемостта е качество на психиката, което не може да се измерва количествено, защото представлява определено психично състояние минимум, предел, под който ще е налице невменяемост.

5. Значение на разтройството на съзнанието след извършване на престъплението.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 НК предвижда да не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Когато извършителят на едно престъпление изпадне в състояние на невменяемост след деянието, той не може да възприема съзнателно въздействието върху него, от тук и невъзможност за постигане целите на наказанието.

Ако деецът изпадне в разглежданото разстройство на съзнанието след произнасяне на присъдата, то вече е наказано и по начало наказанието подлежи на изпълнение, но ще се наложи осъденият да бъде лекуван по време на изтърпяването му.

6. Принудителни медицински мерки –Чл.34. “По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.”

 Видовете принудителни медицински мерки са посочени в чл. 89 НК.

Чл.89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:

 а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер

 б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение

в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Срокът, през който ще се прилага, не се определя при постановяване на мярката, но съдът е длъжен да се произнесе след 6 месеца дали той да бъде продължен или за евентуалната й замяна, или да я отмени.

 

    Малолетни и непълнолетни

 

Значение на възрастта като основно качество на субекта на престъплението. Наказателноправен режим на малолетните (чл. 32 НК). Непълнолетни (чл. 31, ал. 2 НК). Особеният наказателноправен режим на наказателноотговорните непълнолетни. Същност и значение на възпитателните мерки, приложими спрямо малолетните и непълнолетните.

1. Наказтеноправен режим на мололетните.

Наказателноправните проблеми, свързани с малолетните извършители на общественоопасни деяния, не са много и сложни, защото разпоредбата на чл. 32, ал. 1 НК предвижда, че малолетното лице – ненавършило 14-годишна възраст, въобще не е наказателноотговорно. Неотговорността на малолетните по наказателния закон е абсолютна. НК приема, че те никога не са достигнали онзи минимум на физическа, психична и социална зрелост, който  не позволява да се използва наказателна репресия спрямо тях, дори и когато са извършили деяния с най-висока степен на обществена опасност. Така се установява необорима презумпция за това, че малолетните не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Малолетието се преценява към момента на извършване на деянието, като единственият критерий е възрастта. Но държавата и обществото не са дезинтересирани от факта, че такива деяния се извършват и от малолетни. Поради това разпоредбата на чл. 32, ал. 2 НК предвижда възможност да бъдат приложени съответни възпитателни мерки по отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния. Тези мерки са предвидени в специалния Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН).

 

2. Наказтеноправен режим на непълнолетните.

Много по-сложни за решаване и с изключителна обществена значимост са проблемите за наказателноправния режим на непълнолетните. Към тази категория се отнасят лицата, навършили 14 години, но ненавършили 18 години (чл. 31, ал. 1 НК). Според закона непълнолетното лице е наказателноотговорно, когато е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Особеният наказателноправен режим на непълнолетните решава два основни въпроса.

а) Значение на основните особености на психиката на непълнолетните –тези особености са обусловени от възрастта и са в основата на наказателноправния режим на непълнолетните.Формирането на личността е продължителен процес, за чието протичане е от особено значение колко време човекът е живял. Формирането на личността  зависи от няколко фактора:

-Преди всичко формирането на личността зависи от физическото развитие на човека и най-вече от степента на развитие на главния мозък като физиологична основа за формиране на втората сигнална система. От медицинската наука е известно, че този процес завършва с раждането на индивида. Особено значение имат и измененията, които настъпват в организма през пубертета.

-Вторият фактор, който обуславя формирането на личността, е човешкият опит. Той включва както лично придобития от индивида опит, така и този на другите хора, защото и неговото предаване от човек на човек също участва в този процес. Към придобития опит следва да се отнесат и познанията за едни или други аспекти на обществения живот.

-По-нататък процесът на развитие включва и оформянето на мирогледа на индивида, защото той е онази съвкупност от възгледи ,за която включва и критериите за избор на поведение.

-Накрая формирането на личността включва и създаването и развитието на динамичния стереотип на човека, тъй като той е съвкупност от привички и навици, включително и за общественото проявление на индивида.

 

При непълнолетните всички тези особености се проявяват в различна степен, индивидуално обусловена от условията, при които те се развиват. Поради това способността им правилно да възприемат действителността, да контролират постъпките си и да ги оценяват от определени позиции непрекъснато се променя. Същевременно трябва да се отчита и обстоятелството, че непълнолетните са в много по-голяма степен податливи на въздействие и най-вече на възпитателно въздействие.

 

Като взема предвид посочените особености на психиката на непълнолетните, НК предвижда едно специално изискване относно способността им да отговарят наказателно. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 непълнолетно лице ще е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Законът изисква способността на непълнолетните да отговарят наказателно да се доказва във всеки конкретен случай.

б) Втората особеност на психиката на непълнолетните е свързана с тяхната вменяемост.

– Преди всичко различната степен на психично развитие може да доведе до различия в способността да разбират постъпките си. Ето защо законът изисква вменяемостта на непълнолетните да се разглежда във връзка с конкретното деяние и тя трябва да бъде изрично констатирана.

– На второ място е необходимо възможността за осъзнаване на конкретното деяние и способността за волева овладимост да се преценяват съобразно равнището на физическа, психична и социална зрелост на конкретния деец. При непълнолетния отсъствието на тези възможности може да се дължи не на отклонения от нормалната психика, а на недостатъчното познание за живота и липсата на необходимия социален опит.

– При това следва да се има предвид, че психиката на непълнолетните се отличава с повишена податливост на външни въздействия, както и с известна неуравновесеност, дължащи се на възрастта.

 в) Преценката на вменяемостта на конкретния непълнолетен извършител на общественоопасно деяние е предпоставка за едно от две възможни наказателноправни решения.

-Първо, не е изключено да се установи, че макар и по начало да е вменяем, в конкретния случай той не е наказателноотговорен поради това, че не е разбирал свойството или значението на деянието, което е извършил. Тогава спрямо него могат да се приложат специални възпитателни мерки.

-Второто и много по-сложно положение е налице, когато се установи, че непълнолетният извършител е наказателноотговорен. Тогава за неговата наказателна отговорност съществува цяла една система от особени правила. Те в съвкупност съставляват особения режим относно наказателната отговорност на наказателноотговорните непълнолетни.

3.Особен режим относно наказателната отговорност на наказателноотговорните непълнолетни.

Историкоправният анализ показва, че при определяне на наказателноправните мерки, използвани спрямо непълнолетните, се наблюдават две основни тенденции. Първата от тях е тази на диференциран подход при използване на наказателноправните методи и средства в зависимост от възрастта на непълнолетните. Наказателната отговорност на непълнолетните е свързана с научнообосновани възрастови граници. Така с измененията на НК от 1982 г. те бяха разделени на две възрастови групи: непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и такива на възраст от 16 до 18 години. Втората тенденция е за разширяване приложното поле на извъннаказателните мерки, поне такава е идеята на закона. В действителност тя е трудно осъществима, защото за реализирането на това намерение са нужни много пари. Отчита се, че липсва зрелостта на пълнолетните, но и това, че отсъстват трайни престъпни навици, поради което непълнолетните могат да бъдат поправени и с по-леки средства.

4. Особени правила относно правото на държавата да наложи наказание.

Първата група особени правила за непълнолетните уреждат специалните въпроси, свързани с правото на държавата да накаже непълнолетния. Те се отнасят до освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетни и до наказанията, които могат да им се налагат.

4.1. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

Освобождаването от наказателна отговорност по начало е отказ от страна на държавата да осъди дадено лице, въпреки че то е извършило престъпление и наказателното правоотношение между него и държавата е възникнало. И понеже в тези случаи няма осъждане, няма наказание и лицето не може да бъде третирано като осъждано. Освобождаването от наказателна отговорност може да се осъществи само при ред и условия, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 78 НК предвижда, че непълнолетният може да бьде освободен от отговорност, като му се наложи съответна възпитателна мярка при условията на чл. 61 НК.

а)Преди всичко разпоредбата на чл. 61, ал. 1 НК създава широки възможности за освобождаване на непълнолетния от наказателна отговорност с оглед момента, в който това може да стане, както и от гледна точка на органа, който може да освобождава. Тя предвижда, че „ По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните.”

-чл. 61, ал. 2 НК “В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.”

б) чл. 61, ал.3 НК “Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство или да прекрати образуваното производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.”

 в)Освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл. 61, ал. 1 НК може да стане само при предвидените в тази норма предпоставки.

– Разглежданата разпоредба е приложима само когато деянието не представлява голяма обществена опасност. Степента на обществена опасност на извършеното от непълнолетния се преценява въз основа на общите критерии. В практиката се приема, че тази предпоставка може да бъде налице дори и тогава, когато извършеното престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, но в конкретния случай степента на неговата обществена опасност не е голяма.

– Второто условие за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен извършител на престъпление е деянието да е извършено поради увлечение или лекомислие. Тези психични състояния често са характерни за мотивацията на подрастващите.

Увлечението е интензивно проявено неосъзнато смътно стремление, което не е насочено към определен обект и не е свързано с ясна представа за целта. То засяга волевите способности на дееца и се отразява на възможността му да ръководи постъпките си. При увлечението надделяват чувствата, импулсите. Лицето разбира характера на деянието, но е затруднено да се противопостави на желанието да го извърши.

Лекомислието е недообмисляне на конкретната постъпка. Недообмислеността може да се прояви както при вземане на решението, така и при неговото изпълнение.

– Накрая, разпоредбата на чл. 61, ал. 1 НК може да се приложи, ако съдът установи, че спрямо непълнолетния деец може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. Преценката по този въпрос, както и избора на най-подходящата мярка, трябва да се прави с оглед на личността на дееца, неговото обкръжение и бит, трудовата му ангажираност, минала съдимост и други.

4.2. Приложими наказания спрямо непълнолетните.

Правото на държавата да осъди непълнолетния извършител на престъпление е ограничено, този път императивно, с оглед наказанията, които могат да им се налагат.

а)На първо място на непълнолетните могат да се налагат следните наказания -лишаване от свобода, пробация, обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност (чл. 62 НК). Това положение е дадено в закона императивно, което означава, че на непълнолетен извършител на престъпление не може да се налага друг вид наказание при каквито и да било условия.

б)Правото да държавата да наложи наказание е ограничено и от разпоредбите на чл. 63 НК, които предвиждат задължителна замяна на предвидените в Особената част на НК наказания, когато престъплението е извършено от непълнолетен. Тази замяна е обвързана с възрастта на дееца в момента на извършване на престъплението и поради това ще се прилага и след навършване на пълнолетие, ако присъдата се постановява тогава. Съдът е длъжен първо да замени предвиденото в Особената част на НК наказание по реда на чл. 63 НК и едва след това да го индивидуализира според общите и специални правила за определяне на наказанието.

в)Правото на държавата да наложи наказание е ограничено и с оглед възможността да се възбуди наказателно преследване по отношение на лице, извършило престъпление като непълнолетен. Това следва от обстоятелството, че давността за наказателно преследване е обвързана с предвидените в закона наказания и ще бъде по-кратка, защото тези наказания са значително по-леки за непълнолетните след замяната по реда на чл. 63 (чл. 80, ал. 2 НК).

5.Особени правила за непълнолетните във връзка с изпълнението на наложеното наказание.

В НК съществуват и множество правила, които пряко ограничават правото на държавата да изпълни наложеното наказание, когато се стигне до осъждане на непълнолетен, или които създават възможност да се ограничи изпълнението на наказанието.

а)Сред тях на първо място трябва да се отбележи задължителната замяна на наказанието лишаване от свобода с възпитателна мярка при условията на чл. 64 НК. Това е хипотезата, при която на непълнолетния е наложено наказание лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по реда на условното осъждане. Предпоставките за тази замяна са няколко.

-На първо място чл. 64 НК е приложим само в случаите, когато определеното с присъдата наказание е лишаване от свобода по-малко от една година. Законодателят е приел, че когато наказанието е по-тежко от посоченото, то трябва да се изтърпява. Разпоредбата на чл. 64 е неприложима спрямо другите два вида наказания.

-Второто изискване е да не е приложено условно осъждане. Ако изтърпяването на наложеното наказание е отложено по чл. 66 НК, замяната му с настаняване във възпитателно училище-интернат или с друга мярка по ЗБППМН би влошило неоправдано положението

-Наред с това наказанието не трябва да е наложено след навършване на пълнолетие (чл. 64, ал. 3, б. „б“ НК), защото възпитателните мерки по ЗБППМН не могат да се прилагат спрямо пълнолетните.

-По-нататьк разпоредбата на чл. 64 не може да се приложи и когато престъплението, за което е наложено наказанието, е извършено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Иначе непълнолетният би получил привилегия, ако, без да е изтърпял едно наказание и при извършване на второ престъпление, бъде освободен от изтърпяване на наказанието.

-Накрая не трябва да се касае и за повторно осъждане при условията на чл. 64, ал. 4 НК.

-Чл.65. (1) НК “Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.”

 б) В закона са предвидени и особени правила във връзка с условното осъждане и предсрочното освобождаване, които, в сравнение с положението при пълнолетните, създават по-големи възможности за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода.

–При условното осъждане за лицата, извършили престъпление като непълнолетни, е предвиден по-кратък изпитателен срок (чл. 69, ал. 1 НК). Освен това е създадена възможност съдът да прецени дали да се изтърпява отложеното наказание за случаи, в които това е задължително за пълнолетните (чл. 69, ал. 2 НК). Този по-благоприятен режим на условно осъждане е свързан с непълнолетието на дееца по време на извършване на престъплението, поради което правилата по чл. 69 ще се прилагат и когато присъдата се постановява след навършване на пълнолетие.

-Предсрочното освобождаване е безусловно за непълнолетните, като изискването е те да са изтърпели само една трета от наложеното наказание (чл. 71, ал. 1 НК).

6.Ограничаване правото на държавата да третира непълнолетните извършители на престъпления като осъждани.

Наказателната отговорност на лицата, извършили престъпление като непълнолетни, е ограничена и от гледна точка възможността държавата да ги третира като осъждани и да прилага спрямо тях тези ограничения на правата им, които законите свързват със самия факт на осъждането. Тези ограничения са свързани с реабилитацията и възможността последващо престъпно поведение да се третира като опасен рецидив.

а)Най-напред в НК са предвидени особени правила относно реабилитацията за престъпление, което деецът е извършил като непълнолетен.

-На първо място законът отчита възрастта на субекта към момента на осъждането и свързва реабилитацията по право с нея. Така когато лицето е осъдено като непълнолетно, срокът за настъпване на реабилитация по право е две години от изтърпяване на наказанието, независимо от вида на извършеното престъпление и от размера на наложеното му наказание (чл. 86, ал. 1, т. 4 НК).

-Освен това разпоредбата на чл. 86, ал. 2 предвижда, че реабилитацията по право може да настъпва само веднъж за престъпление, извършено от пълнолетно лице. По аргумент на противното, ако престъплението е извършено от непълнолетно лице, реабилитацията по право не е пречка за повторно реабилитиране, пак по право.

-Във всички случаи по-благоприятно е положението на непълнолетните във връзка с пълната реабилитация по чл. 88а. Последната разпоредба препраща към сроковете за погасяване на наложеното наказание. Последните пък са по-кратки за случаите, в които престъплението е извършено от непълнолетен, защото наказанията се определят след замяната им по реда на чл. 63 НК.

б)Правото на държавата да третира престъпника като осъждан е ограничено и във връзка с възможността последващи престъпни прояви да бъдат квалифицирани като опасен рецидив. В чл. 29, ал. 2 НК е предвидено, че при прилагане разпоредбите относно квалификацията на деянията като извършени при опасен рецидив, не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

7.Особености при осъществяване наказателната отговорност на непълнолетните.

Пълното изясняване на особения наказателноправен режим относно непълнолетните налага да се спра и на няколко положения, които се отнасят само до тях.

а)Преди всичко трябва да се отбележи особената цел на наказанието, предвидена в чл. 60 НК. На непълнолетните наказанието се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд . Тази цел на наказанието не отменя целите по чл. 36 НК, а само набляга на превъзпитанието на виновния, като се отчита отсъствието на трайни престъпни навици и това, че непълнолетните са податливи на въздействие, включително и на превъзпитание. Наред с това законът поставя и една допълнителна цел – подготвянето за общественополезен труд, като се има предвид, че подрастващите по начало нямат професио-нална квалификация и установени трудови навици.

б)Преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието в съдебната практика също разкрива известни особености.

–Възрастта се третира като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, като се отчитат различията във възможностите за оценка на конкретния непълнолетен извършител.

-Към това трябва да се добави, че при престъпленията, за които не може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност поради повишената им обществена опасност, увлечението и лекомислието са самостоятелни смекчаващи обстоятелства.

-Смекчаващо обстоятелство е и повлияването от пълнолетно лице при вземане на решението за извършване на престъплението.

в)Също така при определяне на наказанието задължително трябва да се съобразят и психичните особености на конкретния извършител.

г)Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от непълнолетни става в специални заведения – поправителни домове (чл. 65, ал. 1 НК). Там те могат да останат и след навършване на пълнолетие и до навършване на 20 години за довършване на тяхното образование или квалификация (ал. 2). Изпълнението на наказанието спрямо непълнолетни е съпроводено от задължително осигуряване на образование, както и на професионална квалификация.