21. Освобождаване от наказателна отговорност – обща характеристика и значение. Особености при освобождаване с налагане на административно наказание. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

.     Освобождаване от наказателна отговорност

 

Същност и обществено значение. Условно и безусловно освобождаване от наказателна отговорност. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни (чл. 78 и чл. 61 НК). Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78 а НК).

 

1.Същност и обществено значение на освобождаването от наказателна отговорност – за освобождаване от наказателна отговорност може да става въпрос само когато е извършено престъпление, защото то с единственият юридически факт, който поражда наказателното правоотношение ме¬ду престъпника и държавата, в рамките на което се осъществява тя.

  1. Понятие за освобождаване от наказателна отговорност – освобождаването от наказателна отговорност е осъществяване при условия и по ред, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ от страна на държавата от трите й правомощия, чрез които тя се осъществява, като се заменя с друг вид правна отговорност или с възпитателни мерки. Този институт се характеризира с три основни особености.

а) Преди всичко неговата същност се свежда до отказ на държавата от осъществяване на наказателната отговорност. Отказ се прави чрез акт на съда или на прокурора, с който се отказва образуване на предварително производство, образуваното предварително производство се прекратява или обвиняемият не се предава на съд или не се осъжда.

– Най-същественото тук е, че държавата не упражнява и трите своите правомощия – престъпникът не се осъжда и така няма наказание, което да се изпълнява, а деецът не се третира като осъждан, също поради отсъствието на осъждане.

– В един от случаите държавата се отказва изцяло да осъществи наказателната отговорност – по чл. 61, ал. 1 НК, когато прокурорът реши да не образува предварително производство по отношение на непълнолетен, извършил престъпление поради увлечение или лекомислие.

– В останалите случаи можем да приемем, че отказът е частичен, защото осъществяването на наказателната отговорност започва с образуване на досъдебно производство. Когато такова е образувано, налице е вече осъществяване на част от първото правомощие на държавата по реализацията на отговорността и поради това отказът е частичен.

б) Държавата обаче може да се откаже да упражни своите правомщия само при условия и по ред, установени със закон и това е втората съществена особеност на освобождаването от наказателна отговорност. Тя произтича от обстоятелството, че държавата поначало е длъжна да упражнява своите права да осъди дееца, да изпълни наложеното наказание и да третира дееца за осъждан, а това нейно задължение също произтича от закона.

– Условията, при които извършителят на едно престъпление може да бъде освоооден от наказателна отговорност, са посочените в кодекса задължителни предпоставки, без наличието на които не е възможно освобождаването. Те са различни за двата вида освобождаване от наказателна отговорност.

– Редът за освобождаване от наказателна отговорност също е различен за двата вида отговорност. Държавните органи, които имат право да осъществят отказа от упражняване на трите правомощия, са посочени в НК, а особените процедури, които те трябва да спазват са уредени в НПК.

в) Накрая трябва да се има предвид, че при освобождаване от наказателната отговорност НК предвижда тя винаги да се заменя с друга отговорност или с възпитателна мярка. Държавата не се отказва въобще от реакция срещу извършеното престъпление. Но законът отчита, че наказателната отговорност не винаги е най-доброто реагиране срещу престъплението и престъпника. Сега за непълнолетните извършители наказателната отговорност се заменя с възпитателна мярка, а за пълнолетните – с административнонаказателна отговорност.

  1. Правно действие на освобождаването от наказателна отговорност.

а) Преди всичко трябва да се отбележи, че освобождаването от наказателна отговорност прекратява наказателното правоотношение между престъпника и държавата, като го трансформира в други правоотношения. В зависимост от вида на освобождаването те могат да бъдат административнонаказателни или административни по ЗБППМН.

б) Второто действие на освобождаването се свежда до това, че актът на отказ от страна на държавата от осъществяване на нейните три правомощия има сила на присъдено нещо по отношение на престъплението, предмет на делото. Така освобождаването от наказателна отговорност се превръща в процесуална пречка за възбуждане на ново наказателно преследване за същото престъпление и по отношение на същото лице. Но освобождаването от наказателна отговорност не заличава факта на извършеното престъпление. Нещо повече, макар и деецът да не се третира като осъждан, той се третира като освобождаван от наказателна отговорност и това не е пречка за повторно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а, ал. 2 НК).

  1. Обществено значение на освобождаването от наказателна отговорност.

а) На първо място възпитателното, поправителното и превантивното въздействие от прилагането на този институт е съществено. Той позволява извършителят на престъплението да бъде порицан, да разбере , че е извършил нещо, което поначало се наказва и така да се формира у него убеждение или страх от осъществяване на такова поведение още веднъж. Чрез освобождаването обаче се набляга най-вече върху индивидуалната превенция.

б) Същевременно при освобождаване от наказателна отговорност правата на дееца се засягат в най-малката възможна степен, което е равнозначно на използване на минимум принуда за постигане целите по чл. 36, ал. 1 НК! Наред с това деецът обикновено не се откъсва от обичайната си социална среда или ако това все пак се получава (при непълнолетните), в най-малка степен се засягат възможностите му са нормално общуване с другите хора.

в) По-нататък освобождаването от наказателна отговорност става по сравнително бързи пропедури, поради което обществената реакция срещу осъщественото престъпно поведение е и по-своевременна.

г) Накрая съществен обществен интерес представлява и това, че разходите на държавата по приложението на този институт са незначителни в сравнение с осъществяването на наказателната отговорност.

  1. Случаи на освобождаване от наказателна отговорност – по нашето наказателно право освобождаването от наказателна отговорност винаги е само безусловно. Поради това и разгранич¬нията на уредените в закона случаи се правят въз основа на други критерии, а не във връзка с възможността за възобновяване на отговорността.

а) В зависимост от това, с какво се заменя наказателната отговорност различаваме два вида освобождаване от нея – с налагане на административно наказание и с налагане на възпитателна мярка.

б) От гледна точка приложимостта на института спрямо лицата в закона са уредени също два вида освобождаване от наказателна отговорност –на непълнолетни (чл. 78 НК) и на пълнолетни лица (чл. 78а НК).

  1. Освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетни – освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетните е уредено в Раздел III на Глава осма от Общата част на НК, чиято единствена разпоредба препраща към тази на чл. 61 НК. Непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като спрямо него се приложи съответна възпитателна мярка по ЗБППМН.
  2. Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –преди всичко този вид освобождаване дава възможност да се санкционират извършителите на деяния, за които не е оправдано да се използва наказателна репресия. То предоставя големи възможности от гледна точка на неговото поправително и възпитателно въздействие. То не струва скъпо, а поради това, че винаги се налага наказание глоба, дори носи и приходи за държавата. Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се прилага и при една опростена процедура поради по-лекото третиране на дееца.

Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е уредено в Раздел IV от Глава осма от Общата част на НК.

а) Предпоставки за приложението на чл. 78а НК:

– Първата от тях е извършителят на престъплението да е пълнолетен.

– На второ място освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а е обвързано единствено с вида и размера на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление. То е различно за умишлените и непредпазливите престъпления. Когато се касае за умишлено престъпление, за него трябва да е предвидено лишаване от свобода до три годин или друго по-леко наказание. А за непредпазливите престъпления то трябва да е лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. Така наистина се ограничава освобождаването от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК само до посегателства, които не представляват голяма обществена опасност.

– По-нататък условие за освобождаване от наказателна отговорност е възстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди или обезпечаването му (чл. 78а, ал. 3). Размерът на обезпечението се определя от прокурора или от съда, като следва да се обезпечават само „доказаните по основание, а не установени по размер имуществени вреди“.

– Когато са налице основанията по ал.1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години (чл. 78а, ал. 6 НК).

– Накрая НК предвижда, че разпоредбата на чл. 78а ще се прилага само по отношение на лица, които не са осъждани или не са освобождавани от наказателна отговорност. Това законово изискване ще е изпълнено и при последвала реабилитация за предходното осъждане или когато е изтекла една година от наложената възпитателна мярка, или от изпълнение на административно наказание по чл. 78а НК.

б) Приложими административни наказания:

– При този вид освобождаване от наказателна отговорност, на дееца винаги се налага административно наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева. За да се избегне едно ненужно репресиране  на виновния, разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК предвижда, че когато за извършеното престъпление е предвидена само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

– Също така на дееца може да се наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. Според съдебната практика той не е длъжен да наложи това административно наказание дори и когато неговото налагане е задължително според уредбата на съответното престъпление.

– Самото освобождаване от наказателна отговорност може да се осъществи както от съда, така и от прокурора, но административното наказание се налага само от районния съд.

 

Тема – 47.     Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание

 

Същност на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание. Условно и безусловно, пълно и частично освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. Условно осъждане (чл. 66 и сл. НК), предсрочно освобождаване (чл. 70-73 НК) и помилване (чл. 74). Особени случаи на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание (на непълнолетни – чл. 64 НК; във военно време – чл. 42; за престъпления от частен характер – чл. 84, ал. 3 НК).

 

  1. Понятие за погасяването на наказателното преследване и на наложеното наказание.

а) Правната същност на погасяването на наказателното преследване и на наложеното наказание – се изразява в изключване на възможността държавата да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание поради предвидени в закона фактически положения или поради последвала амнистия. Иначе казано тя губи тези свои права.

б) При погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание държавата губи своите права по силата на закона, без да е необходим формален акт на неин орган. Правната невъзможност за упражняване на съответните права възниква за нея в момента, когато юридическият факт, предвиден в НК като основание за погасяването, се прояви в действителността. След неговото проявление всяка държавна дейност по осъществяване на съответните елементи от наказателната отговорност става противозаконна.

в) Юридическите факти, които са правни основания за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание, са едни и същи и за двата института. Те са общо три вида и са уредени в чл. 79, ал. 1 НК: когато деецът умре, когато е изтекла предвидената от закона давност икогато е последвала амнистия.

  1. Загубване от страна на държавата да осъществи правото си на наказателно преследване.

В този случай възниква законна пречка за образуване на наказателно производство, в случай, че такова още не е образувано.

Когато е образувано наказателно производство и в процеса на неговото осъществяване настъпи погасяването, държавата губи правото си да го продължи. Ето защо тогава наказателното производство трябва да се прекрати във всеки един момент до влизане на присъдата в сила, независимо от това в каква фаза или на кой стадий от неговото осъществяване се намира то.

3.Загубване от страна на държавата да осъществи правото си на изпълнение на наказанието –погасяването на наложеното наказание пък създава законова пречка за изпълнението на наказание, наложено с влязла в сила присъда и подлежащо на изтърпяване от този момент. То също следва от самия закон и за него също не е необходим специален акт на държавен орган.

а) На първо място това означава, че правото на държавата да осъди извършителя на едно престъпление е осъществено, поради което и той се третира като осъждан.

б) Понеже погасяването на наложеното наказание е равнозначно на това, че държавата е загубила правото си да го изпълни, то може да има действие само по отношение на тези видове наказания, които се изпълняват чрез известно принудително въздействие от страна на държавата върху осъдения или неговата правна сфера. Не подлежат на погасяване тези видове наказания, които се изпълняват единствено с влизане на присъдата в сила. По-особено е положението с наказанието глоба. Задължението на осъдения да заплати определената с присъдата сума пари също възниква в момента на нейното влизане в сила. Но това задължение той може да изпълни доброволно или глобата да бъде събрана принудително. Поради това глобата сама по себе си не може да бъде погасена, но държавата може да загуби правото си да я събира принудително при известни условия.

  1. Основания за погасяването на наказателното преследване и на наложеното наказание –основанията за погасяване на наказателното преследване и наложеното наказание са посочените в чл. 79, ал. 1 НК. Те са обстоятелства, при чието проявление в действителността се погасяват тези права на държавата. Такива обстоятелства по нашето право са смъртта на дееца, изтеклата давност и последвалата амнистия.
  2. Смърт на дееца – според разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК наказателната отговорност е лична и наказателното правоотношение възниква между държавата и субекта на престъплението. В него той не може да бъде заместен като страна. С неговата смърт то се прекратява, което означава, че държавата не може практически да осъществи всички свои правомощия спрямо виновния.
  3. Давност -понятие за давност в наказателното право – давността обикновено се определя като период от време, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи чрез използване на държавна принуда. Но в наказателното правоотношение правомощията на държавата се осъществяват само по принудителен ред, който при това е точно регламентиран от гледна точка на държавни органи, които ги осъществяват и от гледна точка на възможните техни действия. Принудителният характер на тези правомощия изключва възможността за доброволно изпълнение на каквото и да било от страна на дееца. Наказателната отговорност е немислима без принудата. Ето защо погасяването на възможността да се упражнява принудително дадено право е равнозначно на погасяване на самото право.

а) Понятие – под давност в наказателното право се разбира период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание. Всички давностни срокове, предвидени в НК, са посочени в години. Всяка година ще изтича на съответната дата, на която е началото на давностния срок.

б)Факти прекъсващи или спиращи давността:

– Давността се прекъсва с всяко действие на компетентен държавен орган, предприето за упражняване на съответното правомощие на държавата. Такова действие означава, че правоимащият субект – държавата, не бездейства и упражнява своето право спрямо извършителя на престъплението. Действието, прекъсващо давността, протича във времето и също има начало и край. След свършване на това действие се възстановява положението на бездействие от страна на правоимащия субект и поради това започва да тече нова давност.

– Давността спира, когато упражняването на дадено право зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Тук сме изправени пред правна невъзможност за упражняване на съответното правомощие от страна на държавата, а не до бездействие, което зависи от активността на нейните овластени органи. Поради това за времето, докато трае тази невъзможност, давността спира, не тече. Когато предварителният въпрос е решен с влязъл в сила съдебен акт, отново става възможно упражняването на правомощията от страна на държавата и поради това давността продължава да тече, т.е. не започва нова, а продължава вече започналата и изтекла до спирането давност.

– Заради давността се погасява наказателното преследване и наложеното наказание по отношение на всички видове престъпления, с изключение на тези против мира и човечеството (чл. 79, ал. 2 НК). Това решение на закона е следствие от международни ангажименти на дадена държава.

в) Видове давност –  в зависимост от това кое право на държавата се погасява, различаваме два вида наказателноправна давност – давност изключваща правото да се осъществи наказателно преследване и давност, която погасява правото на държавата да изпълни наложено наказание.

Давност, погасяваща наказателното преследване – тя е уредена в чл. 80 и 81 НК и погасява правото на държавата да възбуди наказателно преследване. Според разпоредбата на чл. 80, ал. 1 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на посочените в т. 1-5 срокове.

– Юридическият факт, който влече изключване на наказателното преследване, е бездействието на държавата в лицето на нейните компетентни органи през посочените периоди от време. То се изразява в това, че те не са образували наказателно преследване.

– Началният момент на давността за преследване е различен в зависимост от формата на осъществената престъпна дейност.

– По общо правило давността, която погасява наказателното преследване, започва да тече от довършването на престъплението (чл. 80, ал. 3 НК). За резултантните престъпления давността ще започва от деня, в който са настъпили общественоопасните последици, а за формалните това ще е съответно денят, в който е довършено изпълнителното деяние.

– При опит и приготовление давността за преследване започва от деня, в който е извършено последното действие (чл. 80, ал. 3 НК). Законът отчита, че е възможно тези форми на престъпна дейност да се осъществяват по-дълго във времето и поради това обвързва началото на давността с прекратяването им.

– Давността за продължените и за продължаваните престъпления започва от прекратяването им.

– Когато престъплението е извършено от непълнолетен, давностните срокове по чл. 80, ал. 1 НК се определят, след като се съобрази заменянето на наказанията по чл. 63 (чл. 80, ал. 2 НК). Тази разпоредба е специална по отношение на първата алинея. И поради това при убийство на повече от едно лице, извършено от дееца като непълнолетен, не може да се прилага давността от тридесет и пет години, защото е невъзможно тя да се съобрази с предвиденото в закона наказание, след неговата замяна по реда на чл. 63 НК.

– Давността за преследване може да бъде прекъсвана или да спира.

– Тя се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването (чл. 81, ал. 2 НК). Такива действия са например образуване или възобновяване на предварително производство, предявяване на следствието, внасяне на обвинителния акт в съда, насрочване на съдебно заседание. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

– Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Касае се за съществени обстоятелства, които са от значение за осъществяване на наказателното преследване. Така например при отнемане на вещ от владението на другиго без негово съгласие е от съществено значение ,чия е собствеността върху нея. В случай, че по повод собствеността на такава вещ съществува съдебен спор, трябва да се изчака неговото решаване с влязло в сила решение, защото ако вещта принадлежи на дееца, може да се касае само до самоуправство, а когато тя не е изключителна негова собственост – до кражба.

– Наказателното преследване може да се погаси и поради изтичане на абсолютна давност, която не зависи от спирането или прекъсването и която разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК определя като срок, който надвишава с една втора този на обикновената давност, с която се погасява преследването за извършеното престъпление. При това положение най-кратката абсолютна давност за преследване е три години, най-продължителната в зависимост от предвиденото в закона наказание – тридесет години, а при убийство на две или повече лица — петдесет и две години и половина.

 

Давност за изпълнение на наложено наказание – този вид давност е уреден в чл. 82 НК – погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание.

– Давността за изпълнение на наказанието започва от деня, когато присъдата е влязла в сила, а в случай, че деецът трябва да изтърпява и отложено наказание при условно осъждане – от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68 НК, с които се постановява неговото изпълнение.

– Продължителността на давностните срокове, с които се погасява правото на държавата да изпълни наложено наказание, е обвързана с определеното наказание (чл. 82, ал. 1 НК). Най-продължителна е давността в случаите, когато е наложено наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор. Най-малкият срок е две години.

– Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, като например привеждане на присъдата в изпълнение, издирване на осъдения с цел тя да бъде изпълнена и други.

– Правото да се изпълни едно наложено наказание може да се погаси и от изтичането на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 НК. И тя е с една втора по-голяма от обикновената давност за погасяване изпълнението на наказанието. Единственото изключение в това отношение е предвидено във връзка с глобата, когато за нейното събиране е образувано изпълнително производство (чл. 82, ал. 5 НК).

  1. Амнистия.

а) Понятие за амнистия – докато смъртта на субекта на престъплението и изтичането на давността са фактически положения, то амнистията е особен акт на Народното събрание, с който се прави преоценка на обществената същност и значение на определени, вече извършени престъпни прояви. Според разпоредбата на чл. 84, т. 13 от Конституцията, „Народното събрание… дава амнистия“. Самата Конституция не посочва нищо повече относно правната същност на амнистията, нито за акта на парламента, с който тя се дава.

Амнистията е определена в чл. 83 НК, където се посочва, че „тя заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления„. Като се има предвид, че престъпният характер на даден вид деяния и наказателната отговорност за тяхното извършване се установяват само със закон, следва, че и амнистията трябва да се дава с нормативен акт от същия ранг – със закон.

Съществена особеност на амнистията е и това, че тя се отнася само до престъпни деяния, които са извършени до момента на нейното приемане от НС. Иначе казано, деянията, обхванати от закона за амнистията, са престъпни при тяхното извършване, но запазват този свой характер и за в бъдеще. По това амнистията се различава от декриминализацията, която действа само за бъдеще време.

б) Действието на амнистията най-общо се изразява в това, че тя е препятствие за търсене на наказателна отговорност от лицата, които са извършили деяния, обхванати от нея, макар че основанията са различни при двата вида амнистия. Тя погасява всяко едно от правата на държавата по осъществяване на наказателната отговорност. Но ако се касае до продължавано или до продължено престъпление, законът за амнистията има действие само ако те са прекратени до влизането му в сила. Държавата губи своите правомощия в момента, в който влезе в сила законът за амнистия. С оглед на това конкретните последици могат да бъдат различни.

– На първо място и двата вида амнистия изключват образуването на наказателно производство (чл. 21, ал. 1, т. 2 НПК), а когато такова е образувано, но не е завършило с влязла в сила присъда, то се прекратява (чл. 237, ал. 1, т. 1 НПК).

– Второ, амнистията е пречка за изпълнение на наложеното наказание, когато деецът е осъден с влязла в сила присъда за деяние, обхванато от нея. Поради това и не се пристъпва към неговото изпълнение, ако то не е започнало, а в случай, че наказанието е в процес на изпълнение, осъденият се освобождава незабавно от неговото изтърпяване.

– Накрая амнистията освобождава лицата, извършили деянията, които тя обхваща, и от последиците на осъждането. След влизане на закона в сила те престават автоматично да се третират като осъждани и при необходимост следва да им се издават свидетелства за съдимост като на неосъждани лица. В тази връзка съдебната практика правилно е приела, че реабилитацията не е пречка лицето да бъде и амнистирано.

в) Въпросите с обезщетяването на пострадалите се решават съобразно с правилата на гражданското право и не се влияят от дадената амнистия.

г) Видове амнистия – според разпоредбата на чл. 83 НК можем да разграничим два вида амнистия, в зависимост от нейното действие – такава , която заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния и амнистия, освобождаваща от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

– Със закона за амнистия, която заличава престъпния характер на определени извършени деяния, те се обявяват за прояви, които не се третират като престъпления, но се запазва техният престъпен характер за в бъдеще.

– Преоценката на обществената същност на проявите, визирани в закона за амнистия, се изразява именно в отказа на държавата да ги третира като престъпления. Законодателят приема, че поради съществено изменение на обществената действителност, тези прояви по същество не са били общественоопасни при тяхното извършване. Така е например, когато амнистията съпровожда декриминализацията на съответните видове деяния.

– Правното действие на амнистията, която заличава престъпния характер на извършени деяния, се изразява в това, че отпада основанието за търсене на наказателна отговорност, защото последната се предвижда само за лица, извършили престъпления.

– След като законът обявява едно деяние за непрестъпно, това означава че всички действия по осъществяване на наказателната отговорност, макар и законосъобразни в момента на тяхното извършване, се лишават от правно основание. Конкретно, необходимо е да се възстановят конфискуваните имущества, вещите, отнети на основание чл. 53 НК, както и да се възстановят правата им по чл. 37, ал. 1 т. 9 НК и военното звание, ако са били лишени от тях. Държавата не дължи обезщетение за тези действия.

– Вторият вид амнистия освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени извършени престъпления.

– Преоценката за обществената същност на деянията, обхванати от този вид амнистия, е свързана само с необходимостта от използване на наказателна репресия като реакция срещу тези прояви. Но те продължават да се третират като извършени престъпления, защото текстът на закона ги нарича именно така. На практика този вид амнистия е форма на държавна милост.

– Правно действие на този вид амнистия се свежда до отказ на държавата, осъществен от Народното събрание, от нейното право да търси наказателна отговорност от извършителите на престъпленията от даден вид.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: