20. Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание – обща характеристика и значение. Видове. Условно осъждане – предпоставки, действие, значение. Предсрочно освобождаване. Помилване – същност, разлика от амнистията

Освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наложено наказание

 

Основание и обществено значение на пълното или частично неосъществяване на наказателната отговорност. Индивидуализация на наказателната отговорност, отношение към индивидуализацията на наказанието. Разграничение между освобождаване от наказателна отговорност (гл. VIII от Общата част на НК) и освобождаване от изтърпяване на наложено наказание (чл. 78 а НК).

  1. Същност на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание.

а) Понятие за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание – освобождаването от изтърпяване на наложено наказание е осъществяване при условия и по ред, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ от страна на държавата да изпълни едно наложено наказание.

б)Основните общи особености на различните видове освобождаване от изтърпяване на наказанието са няколко.

– Преди всичко трябва да се има предвид, че те са приложими само при наличие на едно наложено наказание, което е определено от съда с присъда според правилата за индивидуализацията на наказанието.

– Същността на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание се изразява в отказа на държавата да изпълни наложеното наказание. Той се осъществява чрез акт на съда или на президента на републиката, с който се постановява, че едно вече наложено наказание няма да се изтърпява от осъдения изцяло или отчасти. При това трябва да се отбележи, че освобождаването от изтърпяване на наложено наказание се осъществява било с присъдата, с която то се определя, било с последващ акт на съда или на президента.

– В зависимост от обхвата на освобождаването отказът на държавата да изпълни наложеното наказание може да бъде пълен или частичен.

Отказът е пълен, когато тя се отказва изцяло да изпълни наложеното наказание. Към този вид освобождаване се отнасят условното осъждане, помилването (когато се опрощава изцяло наказанието), освобождаването от наказание на непълнолетните по реда на чл. 64 НК, неизпълнението на наказанието, наложено за престъпления от частен характер (чл. 84, ал. 3 НК) и случаите на неизпълнение на наказанието, визирани в някои от поощрителните разпоредби в Особената част на НК.

Отказът на държавата да изпълни наказанието е частичен, когато тя го изпълнява само отчасти. От този вид са условното предсрочно освобождаване, някои хипотези на изпълнение на отложено наказание при условно осъждане и помилването, чрез което се опрощава част от наказанието.

Възможност за цялостно или частично освобождаване от изтърпяване на наложено наказание е предвидена и в чл. 42, ал. 2 и 3 НК, норми, които са приложими само във военно време.

– В зависимост от изискванията, които държавата отправя към дееца, освобождаването от изтърпяване на наложено наказание може да бъде условно или безусловно.

Когато се прилага условно осъждане или условно предсрочно освобождаване, спрямо последващото поведение на дееца се поставят определени изисквания, които са условие наказанието да не бъде изпълнено. В противен случай законът предвижда той да изтърпи отложеното наказание.

В останалите хипотези освобождаването е безусловно, защото държавата не предявява никакви изисквания спрямо дееца и наказанието няма да бъде изтърпявано от него.

– Третата особеност на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание е, че то може да се осъществи само от определен държавен орган.

Това може да бъде съответно компетентен съд. Но в НК са посочени задължителни предпоставки, без наличието на които не е възможно съдът да приложи тези институти.

Другият орган е президента на републиката чрез помилване на осъдения.

– Поначало освобождаването от изтърпяване на наложено наказание е уредено в закона само като възможност, която съдът или президентът на републиката могат да използват, без да са длъжни да го сторят. Изключение в това отношение е само освобождаването на непълнолетни по чл. 64, която норма постановява задължителна замяна на наложеното наказание с възпитателна мярка при наличието на съответните предпоставки.

в) Правно действие на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание – във всички случаи на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание държавата е осъществила своето право да осъди престъпника, защото на него му е наложено наказание, точно определено по вид и размер с влязла в сила присъда. Осъждането на дееца е факт и поради това винаги той ще бъде третиран като осъждан, по същия начин, както това става и при ефективно цялостно изпълнение на наложеното наказание.

  1. Видове освобождаването от изтърпяване на наложено наказание – видовете са Условно осъждане , Предсрочно освобождаване , Помилване и някои особени случаи на предсрочно освобождаване.

3.Условно осъждане – познати са две системи за условно осъждане, в рамките на които могат да се разграничат различни нюанси от гледна точка надзора върху лицата, спрямо които то е приложено.

Според първата система на условно осъждане (възприета в страните с англосаксонска правна система) съдът отсрочва и поставя под условие окончателното осъждане на виновния, т.е. определянето на наказанието. Така на практика може въобще да не се стигне до осъждане, ако деецът изпълни поставените му условия, като през изпитателния срок той се намира под надзор.

Втората система, се характеризира с това, че се отсрочва и поставя под условие изпълнението на едно вече наложено наказание. Този вид условно осъждане е възприето в континентална Европа. В различните държави условното осъждане се различава по това дали въобще след постановяване на присъдата върху осъдения ще се упражнява някакъв надзор и в каква степен.

а) Правна същност на условното осъждане – условното осъждане представлява пълен отказ на държавата да изпълни едно наложено наказание, като същевременно на осъдения се поставят известни условия – през определен изпитателен срок да не извършва ново престъпление, както и да работи или да учи. Законът предвижда и възможност през изпитателния срок за осъдения да се полагат определени възпитателни грижи.

Условното осъждане е приложимо и в случаите, когато на осъдения се налагат две или повече наказания, защото разпоредбата на чл. 66, ал. 3 НК предвижда, че съдът, при предпоставките на ал. 1 и съобразно особеностите на случая, може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

Условното осъждане е общ институт и може да намери приложение във всички случаи, при които са налице предвидените в закона предпоставки. Нещо повече, той може да се прилага и във връзка с всички форми на престъпна дейност – приготовление, опит, съучастие, съвкупност от престъпления.

б)Предпоставки за условно осъждане – условията, при които може да се отложи изпълнението на наказанието, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Отлагането става с присъдата, но след като бъде определено наказанието.

– Преди всичко условното осъждане е приложимо само по отношение на наказанието лишаване от свобода за срок до три години. Условното осъждане се прилага само по отношение на вече определено наказание. Следователно съдът най-напред определя наказанието по общите правила за неговата индивидуализация и едва след това решава въпроса за евентуалното отлагане на неговото изпълнение.

– Втората предпоставка за приложението на условното осъждане е свързана със съдебното минало на дееца. Той не трябва да е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Тази предпоставка ще е налице и когато деецът е бил реабилитиран по предходното осъждане, както и ако деянието, за което е осъден, е обхванато от закон за амнистия. От това следва, че предходно осъждане за престъпление от частен характер, независимо от наложеното наказание, не е пречка за приложението на чл. 66 НК. Той може да бъде приложен и когато предходното осъждане е за престъпление от общ характер, ако за него на дееца не е наложено наказание лишаване от свобода.

– Третата и последна предпоставка за условното осъждане е свързана с личността на дееца, като преценката за нея е оставена на съда. Съдът трябва да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпява наложеното наказание.

в) Условията, които осъденият трябва да изпълни :

– На осъдения се поставят две условия – да не извършва ново престъпление през изпитателния срок и да работи или да учи.

– Най-същественото условие, което той трябва да спази, е през изпитателния срок да не извърши друго престъпление от общ характер. В случай, че извърши ново престъпление от общ характер, за което му бъде наложено наказание лишаване от свобода, поначало се предвижда той да изтърпи и отложеното наказание.

– Наред с това с разпоредбата на чл. 66, ал. 4 НК през 1982 г. се въведе  изискването през изпитателния срок осъденият задължително да работи или да учи, освен ако няма основателна причина да не прави това.

– Задължението осъденият да работи трябва да се разбира в най-общ смисъл. То ще бъде изпълнено, ако той работи по трудово правоотношение, по граждански договор, като упражнява свободна професия, когато осъществява стопанска дейност като едноличен търговец и т.н., стига по законосъобразен начин да осигурява необходимите си средства за съществуване.

– Като алтернатива на задължението за работа законът предвижда осъденият да учи. Това задължение също трябва да се разбира в най-общ смисъл. То ще бъде изпълнено, когато осъденият участва в учебен процес от какъвто и да е вид: в държавно или частно учебно заведение, в професионални или квалификационни курсове.

– Задължението за осъдения да работи или да учи отпада, когато съществуват основателни причини, поради които той не може да го изпълни. Определени негативни за него последици се предвиждат само в случаите, когато той откаже да работи или да учи без основателни причини (чл. 68, ал. 4 и чл. 69а НК).

г) Изпитателни срокове при условно осъждане:

– Поначало изпитателният срок при условно осъждане на пълнолетните извършители на престъпление е от три до пет години (чл. 66, ал. 1 НК).

– За непълнолетните разпоредбата на чл. 69, ал. 1 НК предвижда този срок да е от една до три години. Тази норма обвързва срока с момента на извършване на престъплението, защото дори и осъждането да е станало след навършване на пълнолетие, съдът трябва да определи съкратения изпитателен срок.

– Но изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години (чл. 66, ал. 2 НК).

д) Полагане на възпитателни грижи за условно осъдените – при този вид освобождаване от изтърпяване на наложено наказание възпитателното въздействие се постига най-вече с факта на осъждането и със създаването по този начин на опасност за осъдения да изтърпи наложеното наказание, ако не изпълни поставените му условия. Но законодателят е отчел, че той остава на свобода без каквито и да е други ограничения и поради това практически се губи възможността за възпитателно въздействие, каквато дава ефективното изпълнение на наказанието. Ето защо разпоредбата на чл. 67 НК предвижда и полагане на възпитателни грижи през изпитателния срок.

– Когато се отлага изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която задължително организира полагането на възпитателните грижи (чл. 67, ал. 4 НК).

– Когато се отложи изпълнението на наказанието по отношение на пълнолетен се предвижда само възможност за полагане на възпитателни грижи по преценка на съда. Те могат да бъдат възложени на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие (чл. 67, ал. 1 НК) или на определено лице (ал. 2).

– Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок (чл. 67, ал. 3 НК).

е) Наказателноправни последици от неизпълнение на условията при условно осъждане – в случай, че осъденият по реда на чл. 66 НК през изпитателния срок не изпълни условията, които задължително следват този вид осъждане, той ще покаже с поведението си, че не се е поправил. Поради това и ще трябва да понесе неблагоприятните наказателноправни последици, предвидени в закона – да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

– Когато условно осъденият извърши в изпитателния срок ново престъпление от общ характер, режимът е различен в зависимост от това, дали деецът е бил пълнолетен при извършване на първото престъпление и дали новото престъпление е умишлено или непредпазливо. Неизпълнението на това условие се преценява към момента на извършване на новото престъпление. Поради това и съдебната практика приема, че деецът не е изпълнил това условие и когато се касае до продължавано или до продължено престъпление, щом тяхното изпълнение е започнало в изпитателния срок, макар и да са завършили след неговото изтичане.

– При извършване в изпитателния срок на ново умишлено престъпление от общ характер от пълнолетно лице, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, то задължително изтърпява и отложеното наказание (чл. 68, ал. 1 НК). Изтърпяването на двете наказания става поотделно. Тази разпоредба се прилага само при наличието и на двете предпоставки, отнасящи се до вида на новото престъпление и наложеното с втората присъда наказание. Поради това отложеното наказание ще се изтърпява и когато предходното осъждане е за престъпление от частен характер.

– В случай че пълнолетен извърши в изпитателния срок непредпазливо престъпление от общ характер и за него му бъде наложено наказание лишаване от свобода, отложеното може да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти по преценка на съда, който налага новото наказание (чл. 68, ал. 2 НК). В съдебната практика правилно се приема, че разпоредбата на чл. 68, ал. 2 визира само новото престъпление и че няма значение каква е формата на вина на престъплението, наказанието за което е било отложено.

– Пак на съда е предоставена възможност да прецени дали да освободи отчасти или изцяло от изтърпяване на отложеното наказание, лице, осъдено условно за престъпление, извършено от него като непълнолетен, когато в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление от общ характер, за което му се налага наказание лишаване от свобода (чл. 69, ал. 2 НК).

– Разгледаните случаи, при които отложеното наказание се изтърпява изцяло или отчасти поради извършено ново престъпление в изпитателния срок, са изчерпателно посочени в закона. Извън тях отложеното наказание не се изтърпява (чл. 68, ал. 4 НК).

  1. Предсрочно освобождаване.

а) Правна същност на предсрочното освобождаване:

– По своята правна същност предсрочното освобождаване винаги е частичен отказ на държавата да изпълни наложеното наказание, който може да бъде условен или безусловен.

– Възможно е предсрочно освобождаване при наказанията лишаване от свобода и пробация;

– С предсрочното освобождаване съществено се изменя наказателноправното положение на осъдения. Поради това то се постановява с нов съдебен акт. Въпросът за този вид освобождаване се решава от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието. Актът на съда е окончателен и не подлежи на обжалване, но отказът за предсрочно освобождаване не е пречка то да се иска отново при наличието на нови данни.

б) Видове предсрочно освобождаванекогато пълнолетно лице е осъдено на лишаване от свобода, предсрочното освобождаване винаги е условно. В останалите случаи то е безусловно.

– Условно предсрочно освобождаване – чл. 70 НК предвижда възможността съдът да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието лишаване от свобода по отношение на пълнолетен осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

– Предпоставките за условно предсрочно освобождаване са няколко.

– Преди всичко предсрочното условно освобождаване се прилага само по отношение на наказанието лишаване от свобода за определен срок и то само за лица, които са пълнолетни към момента на освобождаването (чл. 70, ал. 1 и 71, ал. 2 НК).

– На второ място е необходимо осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание, като във фактическото изтърпяване се включва времето на предварителното задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. При преценката на това изискване не се взема предвид намаляването срока на наказанието чрез работа или поради помилване. Например ако наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от четири години, осъденият ще е изтърпял фактически половината от наказанието, когато е пребивавал в местата за лишаване от свобода две години.

– Предсрочното освобождаване се постановява само по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне. В случай, че осъденият е нетрудоспособен, той не може да покаже отношението си към труда по независещи от него причини и поради това съдебната практика приема, че е достатъчно той само да е дал доказателства за своето поправяне. Достатъчно е съдът да направи основателно предположение за поправянето на осъдения, без да е необходим категоричен извод, че той се е поправил.

– При това условното предсрочно освобождаване се прилага само ако не се касае до осъждане за престъпление, което представлява опасен рецидив (чл. 70, ал. 2 НК).

– Накрая законът изисква осъденият да не е бил вече освобождаван предсрочно, освен ако е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване (ал. 3).

– На предсрочно освободения по реда на чл. 70, ал. 1 НК се определя изпитателен срок, чийто размер е равен на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, но който не може да бъде по-малък от шест месеца (чл. 70, ал. 6 НК). Понеже неизтърпяната част от наказанието е равна на неговия остатък, тя се изчислява вече след намаляване срока на наказанието поради работа или помилване.

– За да не изтърпява неизтърпяната част от наказанието, освободеният по реда на чл. 70 НК трябва да изпълни едно условие – да не извърши в изпитателния срок ново престъпление. След изтичане на този срок освобождаването става окончателно.

– Неизпълнението на това условие налага преразглеждане на условното предсрочно освобождаване (чл. 70, ал. 7 НК).

– В случай, че извършеното в изпитателния срок престъпление е умишлено и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода, неизтърпяната част от наказанието задължително се изтърпява отделно от наложеното му ново наказание. В тези случаи правилата за определяне на наказание при съвкупност вече не се прилагат.

– Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, въпросът за изтърпяване на отложеното наказание е предоставен на преценката на съда, който може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

– Законът решава и проблема с наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, когато такова наказание е било наложено заедно с лишаването от свобода. В практиката е прието, че съдът, който решава въпроса за условното предсрочно освобождаване, е длъжен да се произнесе и относно тези наказания. Предвижда се, че условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права (чл. 70, ал. 4). Тази разпоредба означава, че те ще бъдат намалени с толкова, с колкото се намалява и лишаването от свобода. Освен това съдът може въобще да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6 и 7, когато то е наложено заедно с лишаването от свобода. Но ако осъденият извърши в изпитателния срок ново престъпление, той изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5.

– Предсрочно освобождаване на непълнолетни – предсрочното освобождаване на лицата, извършили престъплението като непълнолетни, е решено различно в зависимост от това дали осъденият е навършил пълнолетие към момента, в който се постановява освобождаването.

– Когато към този момент деецът продължава да бъде непълнолетен, освобождаването е окончателно и безусловно. Предпоставките то да бъде постановено са осъденият на лишаване от свобода непълнолетен да се е поправил и да е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание (чл. 71, ал. 1 НК).

– В случай, че осъденият е навършил пълнолетие към момента на постановяване на предсрочното освобождаване, то се прилага при същите предпоставки.

– Но действието на предсрочното освобождаване след навършване на пълнолетието е подложено на същия режим като за пълнолетните (чл. 71, ал. 2 НК). Това означава, че то е условно, със същите изпитателни срокове, а при извършено ново престъпление в изпитателния срок ще се прилага разпоредба на чл. 70, ал. 7 НК.

в) Надзор и възпитателни грижи при предсрочно освобождаване – положителното поведение на осъдените, които са ползвали привилегията на предсрочното освобождаване, е основание за предположението, че те са се поправили. Но законът отчита и това, че върху тях не е оказано изцяло възпитателното и поправително въздействие на наложените им наказания. Ето защо разпоредбата на чл. 73 НК предвижда по отношение на тях да се полагат възпитателни грижи и те да бъдат поставени под надзора на специални органи.

По общо правило за пълнолетните надзорът и грижите се възлагат на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните – на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (чл. 73, ал. 1 НК).

Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените законът възлага на районния съд по местоживеенето им (чл. 73, ал. 3 НК).

  1. Помилване – съгласно разпоредбата на чл. 98, т. 11 от Конституцията на Република България едно от правомощията на държавния глава е да упражнява правото на помилване. Основният закон не уточнява неговото съдържание, но то е определено в чл. 74 НК. Тази норма предвижда, че „Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание – да опрости или замени“.

а)Помилването е акт на висша държавна милост. По своята наказателноправна същност то винаги е безусловен и окончателен отказ на държавата да изпълни наложено с влязла в сила присъда наказание. Опростеното наказание не подлежи на изпълнение, а нашето законодателство не допуска отмяна на президентските укази за помилване. От гледна точка на неговия обхват този отказ може да бъде пълен или частичен.

б)Свободата на президента да помилва е ограничена от естеството на някои видове наказания, защото не съществува възможност осъденото лице да бъде помилвано. Изложеното се отнася до наказанията конфискация, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 9 и 10 НК и при изпълнено наказание обществено порицание. Останалите видове наказания могат да бъдат опростени изцяло и в такива случаи става въпрос за пълно помилване. На частично опрощаване подлежат само тези видове наказания, които могат да бъдат определяни количествено.

Единствено смъртното наказание, което вече не съществува в нашата правна система (чл. 36, ал. 3 НК), подлежи на замяна с по-леко по вид наказание. След неговата отмяна тази възможност беше запазена, за да може държавният глава да реши положението на осъдените на смърт, чието наказание не можеше да бъде изпълнено поради приетия през 1990 г. мораториум върху неговото изпълнение.

– Президентът на републиката упражнява това свое право, като издава индивидуален указ, който е административен акт. Той не отменя присъдата, а чрез него осъденият само се освобождава от изтърпяване на наложеното наказание. Следователно фактът на осъждането не се заличава и помилваният на общо основание се третира като осъждан. Президентът може да помилва по свой почин или да бъде сезиран от осъдения, от негови близки или от когото и да е.

– Доживотният затвор може да бъде само опрощаван, тъй кто този вид наказание не се определя в количествени граници и поначало не е възможно неговото частично опрощаване. Най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна, може да бъде опрощавано чрез помилване само изцяло. Поначало същото важи и за обикновения доживотен затвор, но с уговорката, че след евентуалната му замяна по реда на чл. 38а, ал. 3 НК, срочното лишаване от свобода вече може да се опрощава и отчасти.

  1. Особени случаи на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание – разпоредбата на чл. 42 НК урежда три особени хипотези за отлагане или освобождаване от изтърпяване на наложено наказание, свързани с участието на Република България във военни действия. Под „военно време“ следва да се разбира времето от обявяването на война срещу Република България до нейното завършване или от започване на фактически военни действия до тяхното приключване.

а) Разпоредбата на ал. 1 предвижда възможността военният съд да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действащата армия. Отлагането се свързва само с едно изискване – осъденият да бъде изпратен в действащата армия. То не е окончателно, нито се поставя някакво условие спрямо осъдения. Поради това отлагането на изпълнението може да се отмени, ако той извърши ново престъпление.

б) В случай, че осъденият се прояви като добър защитник на родината, съдът може да го освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложено наказание, като предложение за това се прави от военния началник. Тогава освобождаването е окончателно.

в) Накрая, съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действащата армия поради инвалидност. Здравословното състояние на осъдения е единствената предпоставка за неговото освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Освобождаването също е окончателно.

г) Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание е възможно и по отношение на наказания, наложени за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (чл. 84, ал. 3 НК). Това освобождаване е окончателно, като единственото изискване тук е тъжителят да го е поискал, преди да започне изпълнението на наказанието.

 

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: