12. Множество престъпления. Основни разграничения. Множество престъпления и усложнена престъпна дейност. Видове усложнени престъпления – продължавано престъпление, съставно престъпление и др

Множество престъпления

 

Единство и множество на деянието и на престъплението. Наказателноправно значение на засягането на множество обекти от един субект. Разграничение между множество престъпления и различните форми на усложнена престъпна дейност.

 

  1. Форми на усложнена престъпна дейност – за формите на усложнена престъпна дейност е характерно, че изпълнителното деяние на тези престъпления е усложнено и това обстоятелство е отразено в състава на престъплението.

2.Продължавано престъпление.

а) Определение за продължавано престъпление – продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

б) Обективни особености на продължаваното престъпление:

– Преди всичко разглежданата форма на усложнена престъпна дейност ще е налице, когато деецът е извършил две или повече деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства, при които е извършено. От психологична гледна точка отделните прояви могат да бъдат осъществени както в изпълнение на едно общо решение, така и въз основа на отделни решения, всяко от което е взето след изпълнението на предходното. Така например управителят на магазин може да реши веднъж да присвоява от поверените му пари всеки ден по малко или всеки ден да решава отново колко да присвои.

– Второ, необходимо е деянията, съставляващи продължавано престъпление, да осъществяват поотделно основния състав на даден вид престъпление. Този обективен белег се отнася до вида на престъплението. Възможно е отделните деяния да осъществяват и различни състави на едно и също престъпление.

– Необходимо е от обективна страна последващите да се явяват продължение на предшестващите. Такава обективна връзка между деянията ще е налице, когато те са насочени срещу един и същи непосредствен обект и всяко увреждане или застрашаване на този обект се явява част от едно общо негово отрицателно засягане.

– характерно е, че отделните деяния са осъществени при една и съща обстановка. Този белег показва едно трайно отношение на субекта към обекта или осъществяване на деянията по траен повод. Естествено, пълната еднаквост на обстановката не е възможна и поради това практиката приема, че е достатъчна известна нейна приблизителност.

– деянията са извършени през непродължителни периоди от време, като се има предвид това, което разделя отделните прояви. Този въпрос е фактически и се преценява в зависимост от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, причинените общественоопасни последици от всяко деяние и от всички други обстоятелства, като например периодичност на ревизиите, смяна на сезоните, това, че деянията се извършват на определени интервали от време, в определени дни на седмицата или месеца и други.

б) Субективни особености на продължаваното престъпление – от субективна страна продължаваното престъпление се характеризира с еднородност на вината и с наличието на субективна връзка между деянията, включени в него.

– Еднородност на вината ще има, когато всички деяния, съставляващи единното продължавано престъпление, са осъществени при една и съща форма на вина – умисъл или непредпазливост. И обратно – когато деянията са извършени при различни форми на вина, ще има отделни престъпни посегателства, а не единно продължавано престъпление. Например повреждането на две чужди вещи може да бъдат продължавано престъпление, ако и двете деяния са или само умишлени, или само осъществени по непредпазливост, а когато едното от тях е умишлено, а другото  непредпазливо, ще са извършени две отделни посегателства, макар и с еднороден непосредствен обект. Еднородността на вината не изключва възможността отделните деяния да бъдат осъществени при различен вид вина от една и съща форма – в едни случаи е възможно деецът да действа с пряк умисъл, а в други той да бъде косвен.

– Субективната връзка между деянията, включени в едно продължавано престъпление е налице, когато последващите се явяват и от субективна страна продължение на предшестващите.

в)Наказуемост на продължаваното престъпление – продължаваното престъпление е само едно и за него по общо правило следва да се наложи само едно наказание. Същевременно то включва няколко деяния (най-малко две).

– Когато продължаваното престъпление е резултатно, наказанието се определя съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и причинения от тях общ престъпен резултат, като то се съобразява и с общите правила за индивидуализация на наказанието.

– Своеобразни проблеми поставят и случаите, когато отделни деяния, включени в продължаваното престъпление осъществяват различни състави на едно и също престъпление. Тогава квалифициращите обстоятелства могат да се отразяват съществено на цялостната престъпна дейност или обратното – да не се отразяват значително върху нейната тежест.

– При продължаваното престъпление правилото е деецът да се наказва по по-тежкия състав, когато квалифициращите обстоятелства повишават обществената опасност на цялостната престъпна дейност.

– Възможно е обаче квалифициращите обстоятелства да не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност. Тогава и по изключение тя трябва да се подведе по по-лекия състав, като тези обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. В съдебната практика се приема, че деянията, с които са осъществени квалифициращи признаци, следва да се оценяват като отегчаващи обстоятелства.

– При продължавано престъпление е възможно някои от деянията да са довършени, т.е. да са причинили съставомерен резултат, а чрез останалите да е осъществен само опит към съответното престъпление. В тези случаи следва да се прецени значението на настъпилите общественоопасни последици, пак за цялостната престъпна дейност.

3.Трайно (Продължено) престъпление.

а) Определение за трайно престъпление – трайно или продължено престъпление се нарича това, което се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.

б) Особености на продълженото престъпление.

– Първата от тях се отнася до изпълнителното деяние при този вид усложнена престъпна дейност.

– продълженото престъпление се осъществява само с едно деяние, основано на едно решение и насочено към постигане на една цел.

– като форма на изпълнителното деяние за трайното престъпление е характерно, че то винаги съдържа бездействие – само него или съвкупност (съчетание) от действие и бездействие – примери за продължено престъпление: неплащането на издръжка по чл. 183 и злепоставянето по чл. 138 НК се осъществяват само чрез бездействие, а противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а и отклонението от военна служба по чл. 380 НК – чрез съчетание от действие и бездействие.

– Втората особеност на трайното престъпление е в обстоятелството, че субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време. Този период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено действие и продължава, трае, докато не бъде изпълнено това задължение или пък характерното престъпно състояние не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства.

– За продълженото престъпление е характерно, че деецът създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.

в) Отношение между продължаваното и продълженото престъпление

– продължаваното и продълженото се осъществяват през известен период от време. Това е определило и режима за погасяване на наказателното преследване по давност. Разпоредбата на чл. 80, ал. 3 НК предвижда, че давността за преследване започва да тече от момента, в който продължаваното, съответно продълженото престъпление, бъде прекратено.

– но иначе тези форми на усложнена престъпна дейност са твърде различни. Първото различие между тях е в броя на деянията – при трайното престъпление имаме само едно деяние, докато за продължаваното са необходими дай-малко две отделни деяния; при продължено престъпление се създава престъпно състояние, което трае непрекъснато, докато между отделните деяния, съставляващи продължаваното престъпление, такова състояние няма.

– съдебната практика приема за възможно да се осъществи едно продължавано престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията за това.

  1. Сложно (Съставно) престъпление.

а) Определение – сложното или още съставно престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнително деяние включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, обединени от едно решение и с които деецът преследва една и съща цел, като всеки от актовете, взет сам за себе си, осъществява състава на друг вид престъпление.

б) Особености на съставното престъпление :

– На първо място, неговото изпълнително деяние включва два или повече акта. По техните обективни признаци можем да разграничим разнородни по естеството им прояви. Например при грабеж деецът упражнява принуда върху владелеца на една вещ и я отнема (чл. 198, ал. 1 НК).

– На второ място отделните актове, включени в сложното престъпление, са насочени срещу различни по характер обществени отношения – с грабежа принудата засяга свободата на личността, отнемането на движимата вещ – условията за нормално упражняване правото на собственост.

– Така осъществените актове са функционално свързани помежду си, т.е. единият от тях е начин, метод, средство или условие за осъществяването на другия. Всеки акт, взет сам за себе си, има свой непосредствен обект, но засягането на единия обект е условие или предпоставка за увреждане или застрашаване на другия.

– Актовете, включени в състава на сложното престъпление, се осъществяват въз основа на едно решение и с тях деецът преследва една и съща крайна цел.

– Всеки от актовете, взет сам за себе си, осъществява основен или квалифициран състав на друг вид престъпление. Така само принудата е престъпление по чл. 143 НК, а отнемането на вещта без съгласието на нейния владелец и с намерение тя да бъде присвоена, е кражба по чл. 194, ал. 1 НК.

  1. Двуактно престъпление.

а) Определение – двуактното престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнение включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, които се осъществяват въз основа на едно решение и с тях деецът преследва една и съща цел, но всеки от актовете, взет сам за себе си, или не осъществява престъпен състав, или осъществява признаците на друг вид престъпление.

б) Особености на двуактното престъпление:

– Изпълнителното деяние включва два или повече акта, които по обективните си признаци са разнородни. По това тя си прилича със съставното престъпление. Примерно изнасилването по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК включва използване на принуда и съвкупление с пострадалата.

– Между двата акта съществува същата функционална връзка, като при сложното престъпление и по това те също си приличат.

– Но, за разлика от съставното, всичките или част от проявите, съставляващи заедно двуактното престъпление, не са престъпни. Така например съвкуплението поначало не е престъпление.

  1. Престъпление на системно извършване.

а) Определение – престъплението на системно извършване се осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деяния от този род (системността), ги обединява в едно престъпление. От този вид е например предоставянето на помещения за развратни действия по чл. 155, ал. 2 НК.

б) Особеностите на този вид усложнена престъпна дейност са няколко:

– Престъплението на системно извършване се осъществява чрез няколко еднородни деяния, за които деецът взема отделни решения. Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност.

– За разлика от продължаваното престъпление, деянията, включени в престъплението на системно извършване, не съставляват престъпление взети поотделно. Така например еднократното предоставяне на помещение за развратни действия не е престъпно.

– Накрая, съществен елемент от обективната страна на разглежданата форма на усложнена престъпна дейност е системността на еднородните деяния, тяхното многократно осъществяване от дееца.

  1. Престъпления по занаят – престъплението по занаят е форма на усложнена престъпна дейност, осъществена чрез множество еднородни деяния, за чието извършване съществува специална правна уредба, които само като система засягат отрицателно даден вид обществени отношения, като чрез тях деецът се стреми да придобие противозаконно известни основни или допълнителни доходи. Такъв вид са например извършването по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки по чл. 252 НК, престъпното ползване на чужда интелектуална собственост по чл. 172а, престъплението по чл. 324 НК.
  2. Множество престъпления.

а) Понятие за множество престъпления – действащият НК не дава легално определение на общото понятие множество престъпления, но подробно и изчерпателно определя различните видове множества от престъпления. Общото между тях е това, че едно лице е извършило две или повече престъпления.

б) Основни видове множество престъпления:

– когато деецът е осъществил всички престъпления преди да е осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Тогава върху него не е оказвано каквото и да е поправително и превъзпитателно въздействие. Този вид множество се нарича съвкупност от престъпления.

– субектът извършва престъпление след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление, извършено от него. Този вид множество престъпления се нарича рецидив.

в) Разграничение между множество престъпления и различните форми на усложнена престъпна дейност.

Всички форми на усложнена престъпна дейност имат една съществена обща особеност – че при тях винаги се осъществява само едно престъпление, макар и неговото изпълнение да разкрива известни различия в сравнение с обикновените по състав престъпления. Поради това и на дееца се налага само едно наказание. А при множество престъпления винаги са осъществени най-малко две престъпления, което е основание на субекта да се наложат толкова наказания, колкото престъпления е извършил.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: