10. Стадии на умишленото престъпление. Приготовление към престъпление. Опит – видове, доброволен отказ от опит. Наказуемост на приготовлението и опита.

Понятие. Отношение между общото понятие за престъплението и състав на престъплението. Видове признаци на състава на престъплението. Видове състави и отношението между тях. Съставомерност на деянието.

 

1.Понятие – с  термина „състав на престъплението“ се означава „тази съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената част на наказателното право очертават отделните видове престъпления.“

Понятията „състав на престъплението“ и „диспозиция“ на нормите от Особената част на НК са близки.

Диспозицията на особената наказателноправна норма също е съвкупност от признаци, но една диспозиция може и често съдържа по няколко състава на дадения вид престъпление. Например измамата може да се осъществи като се възбуди, поддържа или използва заблуждението на измаменото лице, едно огнестрелно оръжие може да бъде придобито, държано или отчуждено противозаконно и т.н.

2.Признаци на състава на престъплението.

а)Признаци относно обекта престъплението:

-Признаците относно груповия обект най-често са посочени общо за всички състави в заглавието на съответната глава от Особената част на НК – например „Престъпления против личността“.

-Признаците относно непосредствения обект много често са посочени обобщено чрез заглавието на раздела от съответната глава на Особената част на НК – пример „Престъпления против изповеданията”. Но за изясняване на непосредствения обект често се налага и анализ на конкретния състав. Например непосредственият обект на блудството по чл. 149 НК са обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и правилното физическо и нравствено развитие на малолетните, но до този извод не можем да стигнем само с анализа на заглавието на Раздел VIII — „Разврат“.

б)Признаци относно обективната страна на престъплението – наричани още „обективни признаци“, са тези, които очертават неговите външни особености и които не са свързани с психичните изживявания на субекта на престъплението:

-Основни признаци относно обективната страна на престъплението са характерни за всички видове престъпления, като евентуалното им отсъствие в състава също има точно определено наказателноправно значение.

           -признаци, които се отнасят до изпълнителното деяние – очертават неговата форма – действие, бездействие, съчетание на действие и бездействие, както и всичко онова, което деецът трябва да извърши, за да е осъществено съответното престъпление. Така например при грабеж, деецът „отнема вещ, като използва сила или заплашване,“ той „причинява смърт“ при убийството, „не е оказал помощ“ на пострадал от автомобилна злополука ,при злепоставянето по чл. 140 НК.

Особено положение във връзка с описанието на изпълнителното деяние срещаме при тъй наречените комисивни престъпления. В закона те са очертани само чрез резултата, който може да бъде предизвикан било чрез действие, било чрез бездействие.

Поради многообразието на всички видове човешка дейност и престъпната може да бъде твърде разнообразна, макар и да се касае до един и същи вид престъпление. В тези случаи изпълнителното деяние е посочено в закона в различни форми, многобройни понякога. Например лъжесвидетелството може да се осъществи, като свидетелят „каже неистина или затаи истина“, деецът може противозаконно да „произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася“ взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

           -признаци относно общественоопасните последици или още престъпния резултат, които дават описание на обективните отрицателни изменения в съществуващата действителност, предизвикани от изпълнителното деяние. Отсъствието на признаци относно престъпния резултат винаги означава, че съответното престъпление е формално или още на просто извършване. Тези престъпления са довършени само с осъществяване на изпълнителното деяние и законът не предвижда други изменения в действителността, освен самото деяние. Като примери могат да бъдат посочени участието в бунт при измяната по чл. 95 НК или противозаконното държане на огнестрелни оръжия или на наркотични вещества.

 -Допълнителни признаци относно обективната страна на престъплението – те са задължителни за съставомерността на престъпленията, в чиито състави са включени.

-относно предмета на престъплението, които указват върху кой елемент от действителността деецът въздейства пряко и непосредствено. Така например предмет на престъплението е жив човек при убийството, лице от женски пол при изнасилването, чужда движима вещ при кражбата.

относно причинната връзка между деянието и резултата, като например нарушаване правила за движението, от което настъпи смърт за някого по чл. 343 НК, причиняване на имотна вреда в следствие на въвеждане другиго в заблуждение при измама.

          -други признаци от обективната страна. Такива признаци отразяват различни обстоятелства като време („нощем“ при проникване в чуждо жилище), мястото, където е извършено престъплението („полесражението“ при мародерство по чл. 405 НК), обстановката („бойна обстановка“ по чл. 397а НК), избрания от дееца начин („особено мъчителен начин за убития“ по чл. 116, ал. 1 т. 6 НК), използваните средства („моторно превозно средство“ при квалифицираната кражба по чл. 195, ал. 1 т. 4 НК), особените отношения между дееца и пострадалия (родството по чл. 116, ал. 1 т. 3 НК), поведението на жертвата („тежка обида или клевета“ при афектните убийства или телесните повреди) и други подобни.

в)Признаци относно субекта на престъплението:

– Когато законът не изисква особени качества на субекта, това се посочва чрез местоимението „който“, което означава, че даденият вид престъпление може да бъде извършено от всяко вменяемо физическо лице, достигнало предвидена в закона възраст.

– Престъпленията с особен субект могат да се осъществяват само от лица, които притежават особени качества и тогава те се посочват в закона по няколко начина.

          -чрез посочване в самия състав на престъплението, като например „длъжностно лице“ по чл. 201 НК, „свидетел“ при лъжесвидетелството, „орган на властта“ при изтръгване на показание или признание по чл. 287 НК и други.

          -чрез препращане към друг състав, както това е например при противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 2 НК или при изнудването по чл. 213а, ал. 2, т. 5.

-Особените качества на субекта могат да следват и от естеството на престъплението, без те да са изрично упоменати в състава, както е например качеството „лице от мъжки пол“ при изнасилването по 152 НК.

-Макар и рядко, особените качества на субекта се отразяват и чрез системата на общ и квалифициран състав, например така е в случаите на чл. 123, ал. 1 и 2 НК и чл. 126, ал. 1 и 2.

-Накрая само в Глава тринадесета, в разпоредбата на чл. 371 НК, е използвано общо посочване в началото на главата на особените качества, които трябва да имат извършителите на военни престъпления.

 

г)Признаци относно субективната страна на престъплението – наричани още „субективни“ – очертават формата на вина или други психични изживявания на дееца като мотиви, особени цели и други:

– Във връзка с признаците относно вината трябва да се отбележи, че по общо правило отсъствието на особени признаци за формата на вина означава, че престъплението е умишлено. Това следва по аргумент от чл. 11, ал. 4 НК, която разпоредба предвижда, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

– В множество състави откриваме и особени субективни признаци, които отразяват допълнителни психични изживявания като цели (примерно користната цел при измамата и изнудването), мотиви (например националистичен илю расистки при участието в тълпа по чл. 163 НК), намерения (например да присвои имуществото при документната измама и кражбата) и други.

3.Видове състави на престъплението и отношенията между тях.

а) Видове състави на престъплението с оглед начина на тяхното формулиране – разграничават се в зависимост от използваната законодателна техника.

-подобно на видовете диспозиции различаваме описателни, изрично или мълчаливо препращащи, бланкетни и няколко опростени състава.

-съставите с алтернативно дадени признаци – „движими“ или „недвижими“ вещи; алтернативно посочени особености на обективната страна – чл. 209, ал. 1 НК деецът може да „възбуди“ или да „поддържа“ заблуждение у измаменото лице; алтернативно дадени признаци относно субекта на престъплението, както е примерно при разгласяването на служебна тайна по чл. 284, ал. 3 НК. Извършител на това престъпление може да бъде „вещо лице,“ „преводач“ или „тълковник“; алтернативно могат да бъдат посочени и различни аспекти на субективната страна – при измяна по чл. 95 НК деецът може да преследва различни противодържавни цели  – да „събори“, „отслаби“ или „подрови“ властта в държавата, користна цел има, когато субектът иска да набави „за себе си“ или „за другиго“ имотна облага.

б)Видове състави на престъплението с оглед отношението между тях:

-основните или още наричани общи са съставите, които определят дадения вид престъпление в неговите основни разновидности. Те съдържат онзи минимум от признаци, при чието наличие ще приемем, че е осъществен съответният вид престъпление. Основни или общи състави са например тези по чл. 115 НК за умишленото убийство, по чл. 194, ал. 1 – за кражба, чл. 209, ал. 1 и 2 – за измама и много други.

-специалните състави отразяват специфични особености на дадения вид престъпление, променящи в значителна степен и по типичен начин обществената опасност на съответните деяния и които по този начин обуславят предвиждане на наказания, различни по вид и размер в сравнение с тези на проявите по основните състави.

Когато обстоятелствата, отразени с тези признаци в състава на престъплението повишават обществената опасност, в закона се предвиждат по-тежки по вид и размер наказания. Като примери могат да се посочат много такива състави – за убийство по чл. 116, за кражба по чл. 195, за длъжностно присвояване по чл. 202 и 203. Съставите от този вид се наричат в теорията и практиката квалифицирани състави.

Когато пък обстоятелствата, отразени с особените признаци, указват на типично по-малка обществената опасност, се касае до състави на по-леко наказуеми престъпления от съответния вид. Такива са например всички състави за престъпления против собствеността, които предвиждат по-леки наказания при връщане или заместване предмета на престъплението до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В теорията и практиката те се наричат привилегировани състави.

Когато специфичните обстоятелства на даден вид престъпление не са предвидени изрично в закона, но представляват повишена обществена опасност, са налице отегчаващи вината обстоятелства, а когато са с по-малка степен на обществена опасност – смегчаващи вината обстоятелства.

4.Съставомерност и несъставомерност на деянието.

а)с термина „съставомерност на деянието“ се обозначава пълно и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност.

б)с термина „несъставомерност на деянието“ се означава, че в конкретния случай деецът не е осъществил поне един от признаците от състава на даден вид престъпление. Неосъществяването на който и да е от признаците на състава означава, че не е извършено престъплението, визирано в дадена норма от Особената част на НК.

 

    Видове престъпления

 

Основните елементи на понятието за престъплението като критерии за подразделяне на престъпленията: видове престъпления съобразно тези критерии. Продължавано и продължено престъпление. Сложни (съставни) и двуактни престъпления.

 

1.Критерии от обективната страна на престъплението.

а) с оглед особеностите на деянието разграничаваме:

-престъпления извършвани чрез действия(чл.194,ал.1)

-престъпления извършвани само чрез бездействия(чл.138-140)

-престъпления извършвани както чрез действие така и чрез бездействие.

б) с оглед елементите на изпълнителната дейност се разграничават на:

-прости(обикновени) престъпления

-сложни(усложнени престъпления) – съставни, двуактни, многоактни, продължавани и др.

в) с оглед съставомерността на предизвиканите обществено опасни последици, разграничаваме:

-резултатни състави на престъпления(увреждащи и застрашаващи)

-формални състави на престъпления(престъпления на простото извършване).

г) с оглед особеностите на обществената опасност бихме могли да разделим престъпленията на:

-увреждащи

-конкретно застрашаващи(чл.136,ал.1)

-абстроктно застрашаващи(чл.343б).

д) с оглед степента на обществена опасност престъпления от един и съш вид могат да бъдат подведени под :

-основния състав(чл.115)

-привилигирован състав (чл.121-181)

-квалифициран състав (тежконаказуеми-чл.116).

 

2.Критерии от субективната страна на престъплението.

б) с оглед на вината престъпленията биват:

-умишлени

-непредпазливи

-съчетават две форми на вина(чл.124,ал.1;чл.126,ал.6)

б) с оглед на субекта разграничаваме престъпленията на:

-общи престъпления

-престъпления, за които се изисква особено качество на субекта(например- военнослужещ)

  1. С оглед на наказателната отговорност разграничаваме:

а) престъпления от общ характер по обвинителен акт на прокурора (чл.104)

б) престъпления от частен характер – те се преследват по тъжба на пострадалия(146-148)

Престъпленията в НК са от общ характер,като тези от частен се посочват изрично от закона.

 

   Довършено престъпление

 

Понятие. Довършеност на престъпленията, осъществявани чрез действие или чрез бездействие, довършеност на резултатните и на формалните престъпления. Стадии в осъществяването на умишлената престъпна дейност.

1.Понятие за довършено престъпление- престъплението е довършено, когато са осъществени всички елементи от съответния престъпен състав. А когато в обективната страна на съответното престъпление е предвиден и престъпен резултат, престъплението ще е довършено с неговото настъпване. До този момент престъплението е недовършено.

2.Довършеност при различните видове престъпления.

а) Довършеност на непредпазливите престъпления

По действащото българско наказателно право непредпазливите престъпления винаги и без изключение са от категорията на резултатните. Общественоопасните последици при тях винаги са елемент от състава на престъплението. Поради това те винаги ще са довършени, само ако са настъпили тези последици.

б) Довършеност на умишлените престъпления

-Съставите на формалните умишлени престъпления не предвиждат настъпване на общественоопасни последици. Поради това за довършеността на формалното престъпление е достатъчно да бъде довършено само изпълнителното деяние. С неговото осъществяване се изпълняват всички признаци от състава на престъплението. Все пак известни нюанси могат да се откроят в зависимост от това дали се касае за обикновено или за усложнено формално престъпление.

– Когато формалното престъпление е от категорията на обикновените престъпления, изпълнителното деяние е обикновено действие или бездействие. Такова формално престъпление ще е довършено с осъществяването на самото деяние. Например блудство с малолетно лице ще е довършено с факта на осъществяване да блудственото действие, противозаконното държане на огнестрелно оръжие ще е довършено в момента, в който деецът установи фактическа власт върху него.

– При усложнените формални престъпления изпълнителното деяние се състои от два или повече акта и тогава престъплението ще е довършено с осъществяване на последния акт, който е посочен в състава. Евентуалното настъпване на междинен резултат не е равнозначно на довършване на такова формално престъпление. Така е например при задържането на заложник по чл. 143а НК, което ще е довършено едва след като деецът постави условието, при чието изпълнение ще освободи пострадалия, а съставянето на неистински частен документ по чл. 309 НК ще е довършено след неговото използване като доказателство.

– Съставите на умишлените резултатни престъпления предвиждат в действителността да настъпят определени изменения като следствие от деянието – някакво застрашаване или увреждане на обществените отношения, непосредствен обект на престъплението. Тези престъпления са довършени с настъпването на съставомерните последици, примерно с отнемане на вещта при кражбата или когато настъпи имотна вреда при измама или изнудване. До настъпването на престъпния резултат съответното престъпление е недовършено.

– трябва да се отбележи, че при някои от резултатните престъпления последиците настъпват веднага с довършването на изпълнителното деяние, както е например при кражба, изнасилване или при противозаконно преминаване на държавната граница.

– но много са и престъпленията, при които изпълнителното деяние поставя началото на даден причинен процес и между довършване на деянието и настъпване на престъпните последици съществува известен период от време. Тези престъпления ще бъдат довършени, когато обективният причинен процес протече и като следствие от деянието и този процес настъпят съставомерните общественоопасни последици.

 

     Приготовление

 

Същност и определение (чл. 17, ал. 1 НК). Обективна и субективна страна на приготовлението. Особености на умисъла при този стадий на престъпна дейност. Наказуемост на приготовлението. Самоволен (доброволен) отказ от приготовление (чл. 17, ал. 3 и чл. 19 НК).

 

Приготовлението е първият застрашаващ стадий на умишлена престъпна дейност, за който е характерно, че деецът не се е насочил пряко към въздействие върху обекта на посегателството, а само създава условия за последващо такова въздействие.

1.Същност и определение. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 НК определя приготовлението като „подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение“.

2.Обективна страна на приготовлението.

а)За определяне обективната страна на приготовлението в закона са използвани три метода.

-същността на приготовлението – създаване на условия за извършване на престъплението. Касае се до дейност, предхождаща изпълнението на самото престъпление и предизвикваща изменения в отделни елементи от действителността, които в някаква степен са благоприятни за осъществяване на престъплението. Такива благоприятни условия могат да бъдат примерно проследяване навиците на жертвата, нейното отстраняване от мястото на престъплението, набавяне на огнестрелно оръжие и т.н.

-обективната страна на приготовлението е очертана в закона и с едно примерно изброяване на най-често срещаните форми на този вид дейност – набавянето на средствата, които деецът възнамерява да използва и намирането на съучастници – това изброяване е само примерно, а не изчерпателно.

– разглежданата престъпна дейност е очертана и с един неин отрицателен белег, а именно че приготовлението ще е налице само „преди да е започнало изпълнението на престъплението“. Така то се отграничава от опита като едно вече започнало пряко въздействие върху обекта на посегателството.

б) От обективна страна приготовлението се осъществява само чрез действие

в) От гледна точка на въздействие върху съществуващата действителност приготовлението може да бъде както дейност на просто извършване, така и резултатна дейност.

– Докато деецът търси или изготвя средства за извършване на престъплението, когато търси съучастници или изучава навиците на набелязаната жертва, например, приготовлението е формална дейност, защото още не са изменени други елементи на действителността.

– когато средствата са набавени или укрити, волята на съучастниците вече е съгласувана, жертвата е примамена на мястото на престъплението и в други подобни случаи, ще са налице изменения в съществуващата действителност и тогава приготовлението ще е резултатно.

3.Субективна страна на приготовлението.

а)В закона субективната страна на приготовлението е посочена с термина „намисленото престъпление“, което означава, че деецът има за цел да го извърши. Естеството на приготовлението като предварителен стадий на умишлена престъпна дейност е такова, че изключва възможността то да бъде извършено с косвен умисъл, т.е. като деецът се отнася с безразличие към създаването на условията за предстоящото престъпно посегателство.

б)Прекият умисъл при приготовлението е по-сложен в сравнение с умисъла за извършване на престъпление.

– По-сложен е неговият интелектуален момент. След като деецът е решил какво точно престъпление ще извърши, това означава, че той предвижда създаването на благоприятни условия за неговото извършване, предвижда и самото извършване на престъплението, а когато последното е от категорията на резултатните, предвижда и неговите съставомерни престъпни последици. Освен това, субектът съзнава общественоопасния характер на самото престъпление, но и на обстоятелството, че създаването на условия за неговото извършване също застрашава обекта на това престъпление.

– Волевият момент на приготовлението също е по-сложен. По същество деецът преследва две или три цели, в зависимост от това дали престъплението е формално или резултатно. Той винаги цели създаване на условия за извършване на престъплението и извършване на самото престъпление, а когато последното е резултатно -цели и неговите съставомерни общественоопасни последици.

 

4.Наказуемост на приготовлението – относно наказуемостта на приготовлението са възможни и познати три законодателни подхода.

а) Първият се свежда до предвиждане на наказание в намален размер винаги, когато е осъществено приготовление към умишлено престъпление, например налагане на наказание до една трета от предвиденото в закона.

б) Вторият подход се изразява в предвиждане на намалена отговорност за приготовление към престъпления, изрично посочени в Общата част на закона.

в) възможно е да се въздигнат в престъпления случаи на приготовление само към определени престъпления, изрично посочени в Особената част на НК – чл. 17, ал. 2 НК предвижда, че „приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи“ – например приготовлението към измяна или терористично действие, към убийство, грабеж, към подправка на парични знаци, към геноцид и други.

г) Накрая трябва да се отбележи, че поведението, в което се е изразило приготовлението, може да цели създаване на условия за извършване на даден вид престъпление, но същевременно да осъществява и признаците на друго престъпление. Например приготовлението към убийство може да се изрази в противозаконно придобиване на огнестрелно оръжие, което е общоопасно престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. В такъв случай деецът ще осъществи идеална съвкупност от приготовление и съответното друго престъпление, за което ще му се наложат наказания по правилата на чл. 23 – 25 НК.

 

5.Самоволен(Доброволен)отказ от приготовление.

а) Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 НК предвижда деецът да не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението, за чието осъществяване вече е създал някакви условия.

б) Самоволен отказ има само когато промяната в намеренията на субекта е станала по „собствена подбуда“. Тя ще е налице, когато деецът е имал обективната възможност да пристъпи към извършване на престъплението, субективно той е съзнавал, че може и да го извърши и въпреки това не го е извършил.

в) Както беше посочено, приготовлението може да бъде дадено в идеална съвкупност с друго престъпление. При самоволен отказ деецът обаче не може да се откаже и от последното, защото то ще е вече довършено. Чл. 19 НК. “В случаите на чл.17, ал.3 и чл.18, ал.3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.”

 

    Опит

 

Същност и определение (чл. 18, ал. 1 НК). Обективна и субективна страна на опита. Разграничение от приготовлението и довършеното престъпление. Видове опит: недовършен, довършен, годен и негоден. Наказуемост на опита (чл. 18, ал. 2 НК). Самоволен отказ от недовършен и от довършен опит (чл. 18, ал. 3; чл. 19).

 

1.Същност и определение на опита- чл. 18, ал. 1 НК „Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

2.Обективна страна на опита.

а)Изпълнението на престъплението започва от момента, в който деецът се насочи пряко и непосредствено към неговото осъществяване. Въпросът за определяне началото на изпълнението е фактически и се решава на основата на няколко възможни критерия.

– Кога започва изпълнението на престъплението ще зависи преди всичко от конкретния замисъл на дееца.

 – Най-лесно началото на изпълнението се установява при престъпленията, които се осъществяват само чрез действие. Така например при грабежа по чл. 198, ал. 1 НК то ще започне от момента, в който престъпникът се насочи към жертвата с намерение да упражни принуда и да отнеме предмета на посегателството или пък при джебчийска кражба – когато посегне към джоба или чантата на пострадалия.

– Когато престъплението се осъществява чрез бездействие, началото на изпълнението ще е налице в момента, когато субектът не извършва дължимото действие. Например ако умишлен палеж е предизвикан чрез оставяне на електрическата инсталация неизключена, началото на изпълнението ще започне от момента, в който за дееца възниква задължението да я изключи и той не върши това.

     – Не са малко и резултатните престъпления, чиито изпълнителни деяния са очертани чрез тяхната годност да причинят престъпните последици. Те могат да се осъществят както чрез действие, така и чрез бездействие.

– Понякога е трудно да се определи началото единствено въз основа на замисленото от извършителя, затова в практиката са възприети и допълнителни критерии.

– когато се осъществяват елементи от изпълнителното деяние. Примерно не може да има съмнение относно започналото изпълнение на кражбата, когато субектът е бръкнал с ръка в джоба на жертвата.

– когато деянието клони към довършен опит. Така например несъмнено ще е налице опит към грабеж, когато деецът е насочил оръжието си към пострадалия и му се заканва, че ако не предаде парите си, ще бъде лишен от живот.

б) Независимо от довършеността на изпълнителното деяние, за да е налице само опит към престъпление, е необходимо да не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици.

– От това, че законът изрично говори за предвидени последици следва, че опит по нашето право може да има само към резултатните престъпления или към тези от формалните престъпления, при които първият акт предизвиква междинни съставомерни последици (например при задържане на заложник, при съставяне на неистински частен документ с намерение да се ползва и някои други).

– Но съществуват и престъпления, към които опитът не е възможен.

– Преди всичко от тази категория са престъпленията на просто извършване, за които законът не предвижда междинни последици, като например противозаконното държане на огнестрелно оръжие или на наркотични вещества.

– трябва да се споменат и посегателствата, при които практически не е възможно да се отграничи началото на изпълнението от довършването на престъплението, като например обидата чрез думи, изречени в присъствието на пострадалия.

– И именно по отсъствието на съставомерните последици отграничаваме опита като застрашаващ стадий на умишлена престъпна дейност от довършеното престъпление.

3.Субективна страна на опита-чл. 18, ал. 1 НК използва израза „исканите от дееца последици“ – искането е волевият момент на прекия умисъл и следователно, от субективна страна, опитът е престъпна дейност, осъществявана само с пряк умисъл. Съдържанието на умисъла при опит не се различава от това при довършеното престъпление и ще зависи от съответния вид – например умисъл за убийство, за блудство, за кражба, за подкуп и т.н.

4.Видове опит.

а)Недовършен опит – според легалното определение недовършеният опит е очертан от обективна страна като „започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено“. Докато изпълнителното деяние е в процес на осъществяване, все още не се е формирала причината, която ще предизвика настъпването на общественоопасните последици, защото деецът не е извършил всичко, което обективно е необходимо за тяхното настъпване. При това положение престъпният резултат не може да настъпи, преди довършване на деянието. Тази обективна особеност на недовършения опит именно го отличава от довършения.

б)Довършен опит – при довършен опит изпълнителното деяние е довършено, но въпреки това не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици на престъплението. Такава хипотеза може да се получи само в случаите, когато деянието поставя началото на обективен причинен процес, след завършването на който престъпният резултат настъпва. Тази особеност обяснява защо при някои престъпления не е възможно да има довършен опит. Касае се за такива прояви, при които общественоопасните последици настъпват веднага след довършване на изпълнителното деяние, като например отнемането на вещта при кражба, нарушаване половата неприкосновеност при изнасилване, незаконно преминаване на границата и други. При тях е възможен само недовършен опит. В случаите на довършен опит деецът е осъществил това, което обикновено е необходимо, за да причини резултата, но поради различни причини престъплението е останало недовършено. Така например при опит за убийство смъртта може да не настъпи, защото деецът не се е прицелил правилно в пострадалия, оръжието е засякло, жертвата е потърсила медицинска помощ, трети лица са закарали умиращия в болницата, където той е спасен, самият деец е предизвикал медицинската намеса, довела до спасяване на пострадалия и други подобни.

в)Годен и негоден опит

– Годен опит е този, който е насочен срещу реално съществуващ непосредствен обект, чието изпълнителното деяние е от естество да увреди обекта и използваните средства или начини са такива, че с тях е възможно да се причини съставомерния резултат за съответното престъпление.

– Абсолютно негодният опит не е наказуем, защото в действителност той не застрашава никакви обществени отношения. Така ще е преди всичко когато деянието е насочено срещу несъществуващ непосредствен обект, например ако вещта, която деецът е решил да открадне, вече е погинала. Абсолютно негоден е и опитът, когато изпълнителното деяние не е от естество да увреди обекта, примерно ако деецът реши да открадне вещта чрез магия. Накрая възможно е и използваните средства или начини да са такива, че с тях не може да се причини престъпният резултат.

– Относително негодният опит обаче е наказуем, защото в действителност непосредственият обект е застрашен в някаква степен. В тези случаи опитът не е успял по различни обективни причини: временно отсъствие на обекта от местопрестъплението, неправилно осъществено изпълнително деяние или конкретни недостатъци на иначе годни средства. Например при опит за убийство смъртта може да не е настъпила, защото жертвата случайно е излязла от помещението, защото деецът не се е прицелил правилно или поради засечка на оръжието.

5.Наказуемостта на опита.

а) За разлика от приготовлението, опитът винаги застрашава непосредствения обект в такава степен, която оправдава използването на наказателната репресия срещу извършителя. Ето защо нашият НК предвижда, че опитът винаги е наказуемо престъпно поведение. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК при този стадий на умишлена престъпна дейност деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление.

б) Същевременно опитът само застрашава непосредствения обект на посегателството, но без да го уврежда окончателно. Затова при определяне на наказанието съдът трябва да вземе предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

в) в чл. 58, б. „а“ НК във връзка с чл. 55 е предвидена възможност за определяне на наказание под най-ниския предел на това, което е предвидено за довършеното престъпление или за замяна на предвиденото наказание за довършено престъпление с по-леко по вид наказание.

6.Самоволен отказ от опит – чл.18.(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

а)Преди всичко разлика има в обективната страна при отказ от довършен или недовършен опит.

-За недовършения опит е характерно, че деецът не е довършил изпълнителното деяние и той се отказва да го довърши по собствена подбуда (чл. 18, ал. 3, б. „а“ НК). Това е достатъчно, за да не настъпят престъпните последици, защото няма да се формира причината за тяхното настъпване.

-Различно е положението при довършен опит, когато изпълнителното деяние е довършено и следователно може да се е формирала причина за настъпване на общественоопасните последици. Поради това законът предвижда деецът реално да е предотвратил престъпните последици от деянието. Трябва да се има предвид също така, че не може да става дума за доброволен отказ от опит, когато деецът само е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на престъпните последици, но въпреки това те са настъпили. В тези случаи престъплението ще е довършено, а отказ от него е невъзможен.

б)От субективна страна самоволният отказ от опит трябва да е станал по собствена подбуда на дееца.

– При недовършен опит собствена подбуда е налице, когато деецът е имал обективната възможност да довърши изпълнителното деяние, субективно той е съзнавал тази възможност и въпреки това не го е довършил.

-Съдържанието на собствената подбуда при довършен опит пък се изразява в това, че деецът е имал обективната възможност да остави последиците да настъпят след довършване на деянието, субективно е съзнавал, че ако не направи нищо, те ще настъпят и въпреки това е предотвратил настъпването на престъпния резултат.

– В съдебната практика се изтъква, че не може да има собствена подбуда, а от тук и самоволен отказ от опит, когато са се проявили обективни пречки за довършване на престъплението или когато деецът е приел, че последното е невъзможно, както и когато промяната в намерението му се дължи на конкретни външни въздействия като например страх от разкриване.

в)Накрая трябва да се отбележи, че осъщественото при опит може да е довело до увреждане на известни обществени отношения, когато това по необходимост произтича от естеството на нещата. В случай на самоволен отказ от довършване на престъплението това отрицателно засягане остава и ако осъщественото съдържа признаците на друго престъпление, деецът ще отговаря за него, а ще бъде освободен само от отговорността за опита (чл. 19 НК). Така например преодоляването на преградата при взломна кражба може да е довело до нейното унищожаване или повреждане и тогава деецът ще отговаря за това, а самоволният отказ от опита за кражба ще го освободи от отговорност само за последния.

7.Отношение между приготовление,опит и довършено престъпление.

Трите стадия на умишлена престъпна дейност се намират в отношение на поглъщане, защото обществената опасност на всеки следващ съдържа тази на предшестващия. Ето защо при осъществено наказуемо приготовление то ще бъде погълнато от последвалият го опит и деецът ще отговаря само за опит. Когато е осъществен довършен опит, той поглъща недовършения. А довършеното престъпление поглъща приготовлението и опита и деецът ще отговаря само за довършеното престъпление.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: