1. Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука.

 

  1. Определение за наказателното право – то може да бъде определено като система от правни норми, регулиращи обществените отношения, породени от извършване на престъпления, които норми са установени от държавата, защитават интересите на цялото общество и чието неспазване води до търсене на наказателна отговорност от извършителите на престъпленията.

2.Основни особености на наказателното право:

а)Специфично за наказателното право е това, че то урежда обществени отношения, които се пораждат само при извършване на престъпления ( деяния с висока степен на обществена опасност, които са особено вредни за отделни правни субекти или за обществото като цяло).

б)За наказателното право в съвременните европейски правни системи е характерно, че то винаги е установена държавна воля.Това е така, защото несъобразяването с установените от него забрани влече сериозно принудително засягане на правата и интересите на съответните правни субекти. А както е известно, в една правова държава както забраните, така и принудителното накърняване на правната сфера на извършителя на престъплението, може да става само въз основата на ясно и точно формулирана държавна воля.

в)Наказателноправните норми се установяват само със закон, те отразяват волята на законодателя и се приемат с консенсус в парламента.

г)Съобразяването с предписанията на неговите норми е гарантирано от възможността да се използват специфични мерки на държавна принуда. Наказателното право използва най-тежката форма на държавна принуда – наказанието. Всяка държава създава сложен апарат от органи, специално натоварени с осъществяването на наказателна отговорност.

3.Принципи на наказателното право:

3.1. Принцип на законността – намира израз в три положения:

а) законоустановеност на престъпленията – разпоредбата на чл. 5, ал. 3 Конституцията постановява, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

 б)законоустановеност на наказанията – това означава, че наказанията, като принудителното засягане правата на виновните в извършване на престъпления, трябва също да бъдат предвидени в закон. При това в закона трябва точно да се очертае кои именно права на осъдените ще се засягат отрицателно и в каква степен.

в) случаите на освобождаване от наказателна отговорност -също и въобще на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание също да бъдат уредени в закон.

 3.2. Принцип на демократизма.

а) наказателното право защитава интересите на цялото общество, на всички хора, които се намират в една или друга степен под българска юрисдикция.

б) равенството на гражданите пред закона – прокламирано в чл. 6, ал. 2 Конституцията, който забранява каквито и да било ограничения на правата или създаване на привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Установените в закона забрани са адресирани към всички физически лица, по отношение на които се разпростира действието на българския закон; предвидените в него наказания трябва да се прилагат еднакво за всички извършители на престъпления от съответния вид.

 3.3. Принцип на хуманизма.

а) означава съчетание на принудително и възпитателно въздействие върху престъпния деец. Така наказанието не остава само голо възмездие за извършеното престъпление, а се стига и до създаване на възможност провинилият се да се възвърне към нормален живот в обществото.

б) хуманизмът изисква наказанието да бъде подчинено на определени цели. Засягането на правата на осъдения не трябва да е самоцел, да се налага само за себе си, нито да е насочено към причиняване на физическо страдание или към унижаване на човешкото достойнство.

в) хуманизмът намира израз в стремежа към стесняване приложното поле на наказателната репресия, като принудата се използва във възможно най-малка степен.

г) използването на репресията трябва също така да бъде съобразено и с осъщественото засягане правата на пострадалите от престъпленията.

 3.4. Принцип на интернационализма -това основно изискване е свързано с необходимостта българската държава да осигури наказателноправна закрила срещу престъпни посегателства на ред интереси, макар и те да принадлежат на друга държава или на чужди граждани, без при това винаги да се засягат пряко български интереси.

 

  1. Система на Наказателното право – Българското наказателно право се състои от две части- обща и особена част.

а)В Общата част са закрепени преди всичко основните принципи на наказателната политика на държавата; уредени са общите категории и институти на наказателното право(каквито са например престъплението и различните форми на престъпна дейност, наказанието) ; уредено е и съдържанието на наказателната отговорност, както и някои от основните положения за нейното осъществяване.

б) Особената част пък урежда отделните видове престъпления и техните състави.

  1. Системата на наказателноправната наука.

а)Науката за общата част на наказателното право включва:

– учение за наказателния закон– това се отнасят до самите наказателноправни норми, до техните източници, видове, структура и предели на действие, както и до тълкуването им.

– учението за субекта на престъплението – въпросите, свързани с престъпния деец, с това кой може да извършва престъпление и да отговаря наказателно за него.

 -учението за престъплението – неговите общи и специални особености, видовете престъпления и форми на престъпна дейност.

 -учение за наказанието и за наказателната отговорност.

б) Науката за Особената част на наказателното право изучава:

общественоопасни прояви, които засягат основните права на човека – престъпленията против личността, престъпленията против конституционните права на гражданите и престъпленията против брака, семейството и младежта.

– престъпни прояви, които засягат икономическите отношения – престъпления против собствеността и престъпления против стопанството.

– престъпления, които засягат държавността – престъпленията против републиката, против дейността на държавните органи и обществените организации и посегателствата против отбранителната способност на държавата.

-останалите престъпления са такива, които засягат предимно различни публични интереси.

 

 

 

Предмет, метод и особености на наказателноправната наука. Задачи на науката за наказателното право. Отграничаване на НП от други сродни или близки правни науки.

  1. Предмет на наказателното правосистемата от обществените отношения, които се пораждат при извършването на престъпления и които са свързани с наказателната отговорност на техните извършители.

 2.Основните особености на предмета на наказателното право са:

а)основните юридически факти в наказателното право са отрицателни прояви, които увреждат или застрашават обществените отношения, съществуващи към момента на тяхното извършване.

б)засягат отрицателно съществуващите обществени отношения в сравнително висока степен.

в)престъпленията могат да засягат отрицателно практически всички области на обществения живот. И поради това наказателното право има универсална охранителна функция.

г)наказателното право има свое специфично обществено предназначение,което е  отразено в рапоредбата на чл. 1, ал. 1 НК, според която разпоредба НК „има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред“.

  1. Метод на наказателното право – методът на правно регулиране поначало включва съвкупността от средствата или способите, с които се постига определен резултат при регулиране на обществените отношения, както и начинът за използване на тези средства и способи.

а) основното средство, с което си служи наказателното право, е наказателната санкция. Тя е принудително засягане правата и интересите на престъпния деец по начин и в степен, предвидени в закона.

Поради това трябва още сега накратко да се посочат основните особености на наказателната санкция.

– Наказателната санкция е реакция на обществото срещу отрицателното засягане на определени обществени отношения. Тя е основното средство за регулиране на породените от престъплението отношения между държавата й престъпника.

– Наказателната санкция е мярка на държавна принуда, което означава, че деецът е длъжен да търпи засягането на неговата правна сфера.

– Наказателната санкция същевременно е израз и на категоричната недопустимост и подчертава моралната укоримост на извършеното престъпление и на престъпния деец.

– Наказателната санкция отразява и обществената необходимост да се окаже известно въздействие върху престъпника в посока на неговото поправяне, превъзпитание и сплашване.

– Наказателната санкция въздейства предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото.

б) Други правни последици извън наказателната санкция.

– предвидената още в ал. 2 на чл. 1 НК възможност за освобождаване от наказателна отговорност, като тя бъде заменена с възпитателни мерки.

възможности за отнемане в полза на държавата на средствата на престъпленията (което цели те да не бъдат използвани за извършване на друго престъпление)

отнемане в полза на държавата на придобитото чрез престъпление (насочено към ликвидиране възможността за извличане на облага от извършено престъпление)

възможността за прилагане на принудителни медицински мерки по отношение на лице, изпаднало в състояние на невменяемост след извършване на престъплението (чиято цел е такова лице да бъде излекувано).

в)Начинът за регулиране на наказателните отношения.

деянията, обявени за престъпления, се посочват в закона.

в закона също така се посочват и наказанията, които ще се налагат, ако бъде извършено дадено престъпление. Видът и размерът на предвидените наказания зависят преди всичко от вида, значението и степента на засягане на обществените отношения, които са обект на престъплението, също така от характера, естеството и значението на извършеното деяние.

– съдържанието на наказателната отговорноств общата част на НК се посочва кои права и интереси на осъдения ще бъдат засегнати и границите на това засягане.  А в особената част на НК се предвижда и в каква степен те ще бъдат засегнати.

– наказанието се определя само от държавен съд, като правилата за това също са законоустановени, което е и гаранция за законосъобразното засягане правата на осъдените лица.

  1. Предмет, метод и система на наказателноправната наука.

а)Предмет на наказателноправната наука – действащото наказателно право, неговите норми, принципи и институти, престъплението и наказанието, наказателната отговорност, отделните видове престъпления.

 б)Метод на наказателноправната наука – в основата на метода на тази наука стои изискването явленията да се разглеждат в тяхната многостранна връзка и взаимодействие. При изучаване на наказателното право следва да се отчита диалектическата връзка между качество и количество; трябва да се отчита и неразривната връзка с реално съществуващите обществени отношения. Накрая трябва да се отбележи, че най-точният критерий за верността на една теория, е нейната проверка в практиката.

 в)Задачата на наказателноправната наука – да развива изследователска дейност, която създава и развива знания за престъплението и наказанието като обществени явления, за наказателната отговорност и за престъпността като цяло, за методите и средствата за борба с нея, за действащото наказателно право, за неговите принципи, норми и институти, както и за отделните видове престъпления. На основата на познанието за наказателното право се развива съвременното законотворчество в тази област, както и конкретното правоприлагане по наказателни дела.

г) Система на наказателноправната наука:

-наказателноправната наука в тесен смисъл :  материално НП (НК) ; процесуално НП (НПК); наказателно – изпълнително право (Закон за изпълнение на наказанията).

-наказателноправната наука в широк смисъл – Криминология (причини и условия за престъпността); Криминалистика (научна техника за разясняване на престъпленията).

 

  Функции на НП

 

Задачата на НК (чл. 1) и функциите на НП. Предупредителна и възпираща функция. Общовъзпитателна. Регулираща. Отношение между основните функции.

 

1.Задача на НК и функциите на НП.

Основната задача на НП е отразена в чл.1/1 НК – да осъществява със специфични средства защитата на обществото, установения в страната правов ред, личността и правата на гражданите от престъпни посегателства, като съдейства за предотвратяване и ограничаване на престъпността. От тази задача произтичат и основните функции на НП и на НПН-ми в системата на действащото национално законодателство: превантивна, регулираща и защитна функция.

  1. Превантивна функция. Тя се изразява в:

общовъзпитателно въздействие спрямо всички адресати на наказателно правните норми.

предупредително-възпиращо въздействие спрямо тези адресати, т.е. идеята е да се подчертае, че чрез предвиждането на определено посегателства като престъпления се въздейства върху членовете на обществото, по начин, че в тях да се създаде известен страх от нарушаването на определени норми.

– поощрително въздействие върху тези членове на обществото, които вече са извършили престъпление да осъществяват едно последващо толерирано от закона поведение на основание на което да бъде смекчена наказателната отговорност спрямо тях, а в някои случаи изцяло да бъдат освободени от наказателна отговорност.

  1. Защитна функция – проявява се от една страна чрез въздигане в задължение за спазване на предписаното от НПН-ми, а от друга – чрез дефиниция на съдържанието на наказателните правоотношения в частност в определянето на задълженията на страните по тях в случай че бъде извършено определено престъпление.
  2. Регулативна функция -най-съществената. Тя най-напред може да се види в по-общ план от гледна точка на регулиране на обществените отношения между всички правни субекти – логически погледнато при така обособените особености на наказателното право алтернатива няма. В по-конкретен план регулативна функция се изразява и в регламентиране на отношенията между държавата от една страна и лицата, извършили престъпление от друга.

Според Л.Груев  регулира не само при извършено престъпление, но и преди и извън наказателния процес (чл. 18, 104, ал. 2, 115, 148 – 152, 194 НК ).

Според А. Стойнов съществува общо възпитателна функция.

 

 

 Източници на НП

 

Законът като единствен източник на българското НП. Законоустановеността на престъпленията и на наказанията като основен принцип на съвременното право. Видове наказателни закони. Значение на наказателната кодификация. Система на учението за наказателния закон.

 

1.Източник на НП – правните норми, установени със съответен нормативен акт. Законът е единствен източник по българското НП. Изискване за законоустановеност на престъплението и наказанието – основен принцип на съвременното право.

а) Конституцията на Република България от 1991 г. е основен закон, развива конституционните основи на НП. Има непосредствено действие. Някои от основните положения на НП са въздигнати е конституционни принципи. Признава международни договори за част от вътрешното право ( Международен пакт за граждански и политически права – съдържа норми относно забраната за обратно действие на по – тежкия наказателен закон и задължително обратно действие на по – благоприятния за дееца закон, особени правила за непълнолетните. Конституцията съдържа и норми относно наказанието лишаване от свобода. Съдържа и забрана за погасяване по давност на наказателното преследване. Деянията, определени за престъпления, трябва да бъдат точно очертани в закона. Конституцията не съдържа разпоредби, които очертават конкретни престъпни състави. Разпоредбите в Конституцията не предвиждат и наказания. В Конституцията има основни принципи на НП.

б) Международни договори и наказателното право– международните договори не са пряк източник на НП, не съдържат санкции. Някои норми може да им противоречат – стават противоконституционни.

в)Законът – основен източник на НП – следва от принципа за законност. Закон, който установява наказателно-правни норми е наказателен закон. Наказателният закон е съвкупност от правила, действащи като система от норми, взаимно свързани помежду си. Използва се специфичен метод на регулиране: те установяват забрани за осъществяване на определени форми на поведение под страх от налагане на наказание и предвиждат съответните наказания или свързани с тях забрани.

2.Видове наказателни закони:

а)С оглед обхвата на регулираната материя различаваме два вида: закон или кодекс. Наказателно-правната материя се урежда само със закон или кодекс.

б)С оглед пределите на действие наказателните закони могат да бъдат два вида:

-закони с универсално действие -не предвиждат ограничение относно тяхното действие по време, място или по отношение на лицата.

-закони с ограничено действие-Българският НК съдържа някои ограничения от гледна точка на неговото действие (престъпления, извършени в чужбина), но същевременно някои негови разпоредби имат универсално значение (престъпления против мира и човечеството).

 

Видове и структура на наказателноправните норми

 

Норми на Общата част и норми на Особената част. Видове норми на Общата част. Структура на нормите на Особената част на НК. Отношение между нормите на Общата и Особената част.

 

Нормите се делят на две групи-норми на обща част и на особена част.

1.Норми на общата част биват:

а) декларативни– съдържат основни принципи, чл. 35 НК,

б) определителни– легални дефиниции, чл. 9 определя престъплението.

2.Нормите на особената частвидове престъпления.  Според А. Стойнов се делят на основни, допълнителни и особени, но те не очертават самостоятелни видове престъпления. Критерий е начинът, по който се описват отделните видове престъпления, така се очертават четири вида:

-описателни-посочват всички признаци на престъплението

препращащи– в НК

-опростени-диспозицията не описва признаците на престъплението, а го назовава с определен термин, считан за общоизвестен

-бланкетни-препраща извън НК. Те са особени : необходимост обществените отношения да се защитават, те се съчетават и позволяват да се запази стабилността на наказателния закон.

3.Съотношение между нормите на обща и особена част-нормите на общата част са приложими към всички разпоредби на особената и обратно.

Според А. Стойнов санкциите биват абсолютно неопределени или определени и относително определени. При последните може да се индивидуализира: санкции със специален максимум и минимум, алтернативна или кумулативна.

 Тълкуване на наказателно-правни норми

 

Същност и задачи на тълкуването. Метод и способи на тълкуване. Видове тълкуване с оглед способа, обема и субекта на тълкуването. Отношение на тълкуването към прилагането на наказателния закон по аналогия.

 

  1. Понятие за тълкуването – мисловна дейност, която се свежда до изясняване на действителното съдържание на тези правила с оглед опознаването им и осигуряване на тяхното правилно прилагане.

-Наказателно-правните норми са абстрактни правила, които изразяват отделни принципни положения на наказателната политика на държавата и НП.

-Всяко правило е елемент от сложната система на НП.

-НП е само клон от цялостната правна система на държавата – налага се изясняване волята на законодателя и връзката на нормата с цялата правна система.

-Наказателно-правните норми се пораждат от определени обществени потребности, характерни за даден момент от развитието на обществото

-Нормите на НП са човешко творение и могат да бъдат несъвършени.

2.Метод на тълкуване.

Метод е начинът за постигане на определена цел/ дейност, подредена по определен начин. Методът на тълкуване е начинът за опознаване съдържанието на правните норми. Правилен е този метод, който позволява да се изясни диалектическата връзка между обществената същност и ролята на тълкуваните правила за защита на обществените отношения. Трябва да се отговори на въпроса в чий интерес е установена тълкуваната норма. Има 3 варианта за отговор:

-изключително в публичен интерес (гл. 1 от Особена част на НК)

-предимно в публичен, но защитава и частния интерес (закрила на човешкия живот)

-предимно в частен интерес (обида и клевета)

Важна е и ролята на тълкуваното правило за защита на обществените отношения (дали е застрашаване, увреждане или и от двете форми). Трябва да се установи и историческото значение на тълкуваното правило.

3.Способ на тълкуванесъвкупност от мисловни средства, които се използват при анализ на правната норма съобразно с изискванията на избрания метод. Използват се разнообразни знания от множество области на общественото познание: логика, психология, езикознание и т.н.

4.Видове тълкуване с оглед използвания способ:

а)езиково (лексическо и граматическо)-езиков смисъл на тълкуваната норма

б) логическо-логична връзка между отделни елементи

в)систематично-връзка на тълкувано правило с други норми на кодекса в зависимост от нейното място и значение

г) историческо

5.Видове тълкуване с оглед неговия обем– установяване на обсега на нормата.

а)буквално-законодателната воля е точно изразена

б) стеснително- по – тесен кръг случаи

в)разширително -по – широк кръг. Подобно на  стеснителното се използва се само когато води до намаляване използването на репресия

При  стеснителното  и разширителното  се установява различие между действителната воля на законодателя и изразеното в тълкуваното правило. Недопустимо е чрез тълкувателна дейност да се влошава или отегчава наказателно-правното положение на когото и да било.

6.Видове тълкуване с оглед субекта на тълкуването.

а) научно (теоретично) – от преподаватели, научни работници

б)Тълкуване от държавните органи -Може да се осъществи от:

-органи на съдебна власт – следствие, прокуратура, съдилища.

-ВКС- върховна инстанция, която издава задължителни тълкувателни решения. Значение имат и тълкувателните решения на ВАС.

-Конституционен съд:-произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите

  1. Аналогията в НПприлагането на конкретна наказателно-правна норма по отношение на случай, чийто фактически състав е близък, но не е идентичен с визирания в нормата, противоречи на принципа за законоустановеност на престъплението и на наказанието. Поради това тя е недопустима. Аналогията на закона е различно от разширителното тълкуване. Последното е мисловна дейност, с която се разкрива съдържанието на една наказателно-правна норма, докато при аналогията се знае, че конкретния случай не се обхваща от правната норма.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: