1. Вина – същност и определение. Форми на вината.

Вина

 

Понятие за вината. Вината като принцип в наказателното право. Форми на вината. Степен на вина. Отношение на вината към останалите елементи на престъплението и към вменяемостта.

1.Понятие за вина – вината според българското наказателно право е проявеното чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер, което отношение получава отрицателната морална оценка на обществото и се изразява в умисъл или непредпазливост.

  1. Същност и основни особености на вината.

а)Вината като психично отношение включва три основни елемента или компонента: интелектуален, волеви и емоционален.

а.Интелектуалният момент се свежда на първо място до отразяване в съзнанието на дееца на деянието, на възможния резултат от него и на причинната връзка между тях. Второ, на основата на посоченото отражение, в съзнанието на дееца може да протече и оценъчен психичен процес, водещ до формиране на представа за отрицателното въздействие, което престъпното деяние ще окаже върху съществуващите обществени отношения, т.е. представата за общественоопасния характер на деянието.

-при пряк умисъл – субектт е формирал представи за сигурното, неизбежното и възможно, вероятното настъпване на конкретни общественоопасни последици; субектът е формирал представи и за общественоопасния хароктер на деянието;

-при евентуален умисъл – субектът е формирал представи за възможно, вероятното настъпване на конкретни общественоопасни последици; субектът е формирал представи за общественоопасния хароктер на деянието;

-при самонадеяност – субектът е формирал представи за възможно, вероятното настъпване на общественоопасни последици от определен вид и не е формирал представи за общественоопасния хароктер на деянието;

б. Волевият момент отразява отношението на дееца от гледна точка на целта, която той си поставя, отнася се само до резултата от деянието.

-при пряк умисъл-деедът иска, цели, желае настъпването на общественоопасни последици и предприема съответно поведение;

-евентуален умисъл-(преследва друга цел) допуска, съгласява се, примирява се, отнася се с безразличие към настъпването на  общественоопасни последици;

-самонадеяност- мисли да ги предотврати; деецът притежава субективната увереност, че ще предотврати  общественоопасни последици, която се оказва обективно необоснована;

-небрежност- (положителен момент) – субектът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасни последици;

в. Емоционалният момент пък е от значение за мотавацията и, вземането на решението, за това в каква степен и насока е обмислено то; не се отчита в закона при определящо за основните форми на вината; само се взема предвид, когато е във връзка с предварителния и афектния умисъл и във връзка с индивидуализацията на наказанието.

б)Втората особеност на вината е, че тя е субективно или психично отношение само към определени елементи на действителността, а именно към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици, към причинната връзка между тях и към общественоопасния характер на деянието. Възможните други психични изживявания, като особени цели, мотивите, намеренията, както и чувствата, стоят извън вината. Те, заедно с последната, образуват субективната страна на престъплението.

в)вината е конкретно психично отношение на дееца – поради това то може да се прояви само чрез конкретно деяние; чуждо е вменението само на помисли, колкото и да са обществено укорими. За да има вина е необходимо и външно проявено конкретно деяние.

г)вината е отношението на дееца по време, когато той осъществява престъплението –чл.166 Тя има временен характер и трае от началото на деянието до неговото довършване. Отношението на субекта след довършване на деянието няма значение за вината, но може да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието.

д)вината, като психично отношение, се изразява в две основни формиумисъл или непредпазливост.

3.Степен на вина – степента на вината е количествена характеристика на степента, в която са се отразили в съзнанието на дееца деянието с неговите обективни свойства и обществената му опасност. Тя зависи от:

-степента на обществена опасност на престъплението;

-особеностите на самото психично отношение, от това дали вината се е проявила във формата на пряк или евентуален умисъл, или на непредпазливост, както и от формата на последната;

-другите елементи на субективната страна – мотиви, цели, намерения, емоционално състояние;

-причините и условията, при които тя се е формирала, защото някои от тях благоприятстват вземането на решение и осъществяването на деянието, а други- обратно, пречат на това.

4.Форми на винатаначинът, по който са се отразили в съзнанието на дееца обективните свойства на деянието и неговото обществено значение, както и формираното на тази основа волево отношение на субекта към отрицателните изменения в обществената действителност.

а)несъзнателна форма на вина – в съзнанието на дееца въобще да не са се отразили свойствата на деянието, но обществото да изисква от него съзнателното усилие, което би довело до такова отражение – такава форма на вина е небрежността.

б)съзнателна форма на вина – когато в съзнанието на дееца са протекли психични процеси, довели до осъзнаване в някаква степен на обективните свойства на деянието и на тази основа – до формиране на укоримо психично отношение към самото деяние и неговите последици; това са умисълът в неговите разновидности и самонадеяността.

  1. Вменяемост и вина.

Вменяемостта е качество на психиката на субекта и се изразява в потенциалната възможност за формиране на вина. От своя страна вината е качество на деянието, конкретно психично отношение, формирано на основата на потенциалната възможност за това. Ето защо вменяемостта е предпоставка, условие, без което не може да се формира вината като психично отношение.

 

  1. Отношението на вината към останалите елементи на престъплението.

а)вината и деянието се отнасят като част към цяло. Без деяние не може да има вина, тъй като тя, като психично отношйние, е свързана с отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието.

б)вината и обществената опасноствината е отражение в съзнанието на дееца на обществената опасност. Поради това, ако деянието не е общественоопасно, то няма как да бъде виновно, тъй като няма какво да се отразява в съзнанието на дееца. Обратното обаче е възможно. Дадено деяние може обективно да застрашава или да уврежда определени обществени отношения и тогава то ще бъде общественоопасно. Но ако неговата обществена опасност не се е отразила в съзнанието на дееца и законът не поставя пред последния изискване за това, то няма да бъде виновно.

в)отношението между вината и противоправността и наказуемостта – незнанието на закона не извинява. Поради това и не е необходимо субектът да съзнава, че извършеното от него е противоправно, т.е. запретено от закона, нито че е наказуемо, че за неговото осъществяване е предвидено съответно наказание. Вината е предпоставка за наказването на дееца, но тя не предполага наказуемост на деянието. Възможно е едно деяние да е виновно и въпреки това да не бъде наказуемо, ако е налице обстоятелство, изключващо наказуемостта.

г)вината и субективна страна на престъплението също се отнасят като част към цяло. Вината е основният субективен елемент на престъплението. Но субективната страна е понятие, което не се изчерпва само с вината. Субективната страна на престъплението може да включва и други субективни елементи, визирани в неговия състав, като например особени цели, мотиви, намерения, чувства.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: