Какво трябва да знаем при развод? – издръжка, семейно жилище, вина, разноски…

Въвод

    В настоящата статия ще се опитам да поместя най-важното при прекратяване на брака както и последиците от развода.

    Тази статия е полезна най-вече за лицата, на които им предстои подобен съдебен спор и да внесе яснота за техните права и какво да очакват от процеса, също така съм поместил и извадки от най-важната съдебна практика свързана с развода – попечителство над деца, вина, издръжка и др.

 

I.  Какво представлява разводът по взаимно съгласие и разводът пред съд?

  Разводът представлява прекратяване на брачния съюз, като в зависимост от това дали имаме взаимно съгласие или не, можем да разделим развода на два вида – спорно и безспорно. Въпреки че имаме съгласия на страните да се разведат, винаги в това производство трябва да се присъединят и други спорни моменти, които имам важно значение за последиците от развода – ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, с иска за развод,  задължително се съединяват и следните искове:   

        1иск за издръжка за детето/ децата; 

        2. иск за определяне на режим за осъществяване на лични контактни между страната, която няма да упражнява родителските права и децата;

        3. иск за упражняване на родителските права по отношение на общите деца;

        4. иск за ползване на семейното жилище; 

     С иска за развод може да се съедини още и иск за промяна на фамилното име на съпрузите, който не е задължителен иск, ако те или някой от тях е променил фамилното си име при сключването на брака и иск за издръжка между съпрузите . Тук трябва да се има предвид, че издръжка  се дължи на бивш съпруг, само ако той е нетрудоспособен и не може да се издържа от доходите и от имуществото си както и ако не носи вина за развода. Ако  бившият съпруг, на когото се предоставя издръжката, сключи нов брак, задължението за  заплащане на издръжка отпада автоматично, това се прилага тъй като се приема, че новият съпруг следва да понася вече грижите за семейството си. Ако страните нямат ненавършили пълнолетие деца, искът за развод може да се съедини и с иска за ползването на семейното жилище, специфичното тук, е че има особеност и има възможност да се присъди ползването на жилище на единия съпруг докато упражнява родителски права, въпреки че жилището е собственост на другия бивш съпруг.

     II.Как да започнем дело за развод

     Както споменах по-горе, има различия при двата вида хипотези развод – по взаимно съгласие и спорен.

Когато имаме постигнато съгласие между двамата съпрузи да прекратят своя брак, те следва да обърнат внимание и да се споразумеят по следните въпроси:

     Ако имат общи ненавършили пълнолетие деца – при кого ще останат те да живеят след прекратяването на брака и кой ще упражнява родителските  права по отношение на децата; кога другият родител ще вижда детето/ децата и каква издръжка месечно ще плаща за тях; кой ще ползва семейното жилище, какво ще е фамилното име на съпрузите след прекратяването на брака ако желаят да се обърне внимание на този въпрос и дължат ли си взаимно издръжка и в какъв размер.

     Ако съгласие не може да се постигне дори само по един от горните въпроси, развод по взаимно съгласие не е възможен и тогава, всяка от страните, която желае прекратяването на брака, може да заведе  искова молба за развод, в която се обсъждат горните въпроси.

     В молбата за развод по исков ред може да се постави въпросът кой е виновен за влошаване на взаимоотношенията на страните. По този въпрос съдът се произнася само ако има изрично искане в тази насока. Значението на вината в един бракоразводен процес е иманентна за една група въпроси, които могат да бъдат уредени доброволно чрез споразумение между страните, това са въпросите за издръжка, отглеждане на децата и семейното жилище. Какво имам предвид, според Семейния ни кодекс, право на издръжка има само невиновният за развода съпруг, друг момент е и разноските по делото, те се поемат от виновната страна, също така и предоставянето на семейното жилище за отглеждане на децата е свързано донякъде с вината за развода след като съдът обсъди всички обстоятелства по делото. Този момент от бракоразводния процес е обаче твърде тежък за страните тъй като показва факти от личния им живот и доста често влошава и без това изострените отношения помежду им. Затова съветвам тези въпроси да се уреждат от страните чрез взаимно разбиране под формата на споразумение, което ще се утвърди от съда.

     III. Как да подам молба за развод и в кой съд?

     Молбата за развод се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите. Впоследствие когато съдът вземе решение, ако разводът е по взаимно съгласие, то в такъв случай влиза в сила веднага, с постановяването му. Решението за развод по исков ред (когато нямаме съгласие) влиза в сила, с изтичането на 14 дневен срок за обжалването му, който срок тече за всяка от страните от датата на получаването му.

     Ако решението бъде обжалвано, разводът настъпва след влизане в сила на окончателното решение.

     Възможно е решението за развод по исков ред да бъде обжалвано само в частта относно вината, в който случай решението в частта, с която бракът се прекратява влиза в сила с изтичане на 14 дневния срок за обжалване от получаването на решението за всяка от  страните.

    Относно въпроса за разноските по делото, поместил съм в сайта националната тарифа за адвокатска помощ, която определя минималния размер на адвокатското възнаграждение. Решил съм да приемам заплащане в минимален размер съобразено с тарифата, която можете да видите като изберете този линк >> линк

Адвокатската помощ обаче не е задължителна, вие можете сами да изготвите документите, да съберете доказателства, внесете държавна такса и да се представлявате пред съд, но поради липса на опит и непознаване на материята е твърде вероятно да се допуснат сериозни грешки и това не е моят съвет.

     IV. Издръжка за мен и/или децата ми? 

     1. Издръжка на дете

     Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца то въпросът за издръжката им следва да се уреди задължително при едно бракоразводно дело. Това трябва задължително да присъства в споразумението при развод при взаимно съгласие, а ако имаме спорно производство, то съдът служебно подвига въпроса.

     Все пак, размерът на издръжката не се определя случайно, нито е предоставен изцяло в ръцете на съда. При определянето на размера, съдът взема предвид много обстоятелства свързани с възможността на осъдения родите да плати издръжка и нуждите на детете. Нормативно, тези моменти са закрепени в Семейния кодекс. Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето  – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.

    Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на министерския съвет и от 01.01.2018г. е 127,5 лв. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 на СК – т.е. не може да е по-малко от 127,5 лв. защото нормата е императивна, така да се каже, не зависи от волята на съда или страните.

    Както се вижда, никъде не е определен максимален размер, което е напълно разбираемо, но до 2009г. е имало краен размер. Все пак, съдът следва да определи размера на издръжката в поносими граници за този, който е задължен да я дава.

    2. Издръжка на съпруг

    Отново в Семейния кодекс законодателят е предвидил специални правила за правото на издръжка на съпруг. Малцина знаят, че кръгът от лицата с право да искат издръжка е много широк – от родители през братя и сестра, та чак до бивши съпрузи. При определени от закона обстоятелства всеки може да претендира пред съд за определена сума, която да му се плаща като издръжка. 

    Според чл.145 от кодекса „невиновният за развода съпруг има право на издръжка“. Тя се дължи най-много до три години от прекратяването на брака. По изключение този срок може да е и по-дълъг, ако страните го уговорят. Или иначе казано, съпругът може да се съгласи да плаща издръжка на бившата си жена и за 5, че и за 10 години. Срокът от 3 години не е задължителен и ако съдът реши да го продължи. Това правомощие може да се приложи, „ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения“. 
При всички положения обаче правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в нов брак. Това го разясних по-горе в статията. Тази издръжка не винаги се присъжда обаче, както е категоричен законът – „невиновният за развода“ има право на издръжка, но също така и този, който е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ако този, който търси издръжка е работоспособен, има изградена кариера и добро финансово състояние, ще бъде неморално да получава доход в тежест на друг.

Макар и да не съм покрил материята в подробности, смятам, че това е най-важното за запознаване с материята около видовете развод. Ако прецените, че търсите консултация или правна помощ при развод, можете да разгледате и тази подробна статия >> линк , отделно можете да потърсите контакт с мен за консултация.

С уважение 

Адвокат Георги Костов

имейл адрес: mail@pravnapomosht.bg

уебстраница: https://pravnapomosht.bg/advokatkostov или https://www.facebook.com/advokatkostov/

 

 

Адвокат Георги Костов
pravnapomosht.bg/advokatkostov

Тази статия е публикувана в Статии. Натиснете, за да я добавите като отметка натисни.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: