Прекратяване на трудов договор при уволнение, напускане и какви права имаме? (обезщетени, закрила и др.)

Съществуват разнообразни начини за прекратяване на трудови договори. По-нататък ще се спрем на най-често прилаганите форми и правата и задълженията, които те пораждат за работодателя и служителя.

Първо, независимо от формата на прекратяване, служителят винаги имам право да получи следното:

– трудово възнаграждение за всеки отработен ден;
– парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на изтеклия от годината период;
– трудовата книжка с вписано вярно и коректно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Прекратяване по желание на служителя

Взаимно съгласие без предизвестие и без обезщетения

Двете страни изразяват писмено желанието си да прекратят трудовото правоотношение, без никоя да дължи обезщетение (чл. 325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда). Служителят има право на обезщетение за неизползваните дни от полагаемия му се годишен платен отпуск. То се определя на база на заплатата, която е била в сила през последния месец, в който той е работил поне десет дни (чл.117). Това право важи при всички основания за прекратяване на трудов договор.

Прекратяване от служител с предизвестие (чл. 326 ал.2 т.1)

Предизвестието се уговаря в трудовия договор. Обичайно то е 30 дни, като страните могат да уговорят и по-дълго, но не повече от три месеца. Ако служителят наруши предизвестието, дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода на неспазеното предизвестие (чл. 220). Ако например трудовият договор предвижда три месеца предизвестие, но служителят напусне след един месец, същият ще дължи на своя работодател обезщетение в размер на две брутни заплати.

Прекратяване по желание на работодателя

Прекратяване в изпитателния срок (чл.71 ал.1)

Работодателят може да прекрати без предизвестие трудовия договор в срока на изпитване, ако такъв е предвиден в полза на работодателя. В този случай се дължи обезщетение само за неизползван отпуск (пак на база заплата в последния присъствен месец). Изпитателният срок не може да надхвърля шест месеца. Същият спира да тече, докато сте в отпуск – редовен, по болест, майчинство или на друго основание. С други думи, ако в трудовия ви договор е предвиден шестмесечен изпитателен срок и един месец след постъпването ви на работа, излезете в отпуск по болест, например за осем месеца, при връщането ви на работа все още ще сте в изпитателен срок.

Прекратяване, инициирано от работодателя, срещу уговорено обезщетение (чл.331)

Работодателят може да отправи предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ако работникът приеме, ще има право да получи обезщетение в размер на минимум 4 брутни заплати, но страните могат да уговорят и по-висок размер. Обезщетението се изчислява на база последната заплата, която работникът е получил. Вземат се предвид и допълнителните трудови възнаграждения, добавки за прослужено време и други добавки с постоянен характер, получени през последния месец.

Ако например през месеца преди прекратяване служителят е получил 1200 лв. основна брутна заплата, 72 лв. добавка за прослужено време и 200 лв. допълнително трудово възнаграждение, ще има право да получи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на 1 472 лв. (1200+72+200). За служителя това е най-изгодната форма на уволнение от гледна точка на размер на обезщетението. За работодателя пък е и най-сигурният начин да си гарантира, че уволнението няма да бъде оспорено и отменено по съдебен ред.

Съкращаване на щата – две заплати обезщетение

При този ред (чл. 328 ал.1 т.2) работодателят е длъжен да отправи писмено предизвестие, което обичайно е със срок от един месец (страните могат да уговорят и по-продължителен, но не повече от три месеца). Ако не го направи, дължи обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие. Тоест със или без предизвестие, служителят ще получи една заплата, считано от момента, в който го уведомят, че е съкратен. В случай, че има предизвестие, тази заплата ще е за положения от него труд през последния месец, в който е на работа. А в случай, че работодателят не спази предизвестието плащането ще е с характер на обезщетение.

Служителят има право и на обезщетение за времето, през което е останал без работа (или ако е започнал по-ниско платена работа), но за не повече от един месец (чл. 222 ал.1). Типичният подход е съкращението да влезе в сила веднага, работодателят да изплати една заплата обезщетение, а след един месец – още една, в случай, че служителят не си е намерил работа. Затова казваме, макар и с известни условности, че при съкращаване на щат обезщетението е в размер на две заплати. Обезщетенията пак са според последната заплата. За да получи това обезщетение, работникът подава молба свободен текст до своя работодател, в която декларира, че не е започнал работа някъде другаде и прилага копие от трудовата си книжка, от което това обстоятелство е видно.

Горното можем да илюстрираме с пример: моята месечна заплата е 1000 лв., работодателят ми ме съкращава без да спазва предизвестието, за което получавам обезщетение от 1000 лв. През следващия месец не успявам да си намеря работа, поради което получавам още една заплата от 1000 лв. Ако си намеря работа две седмици след съкращението на същата или по-висока заплата, второто обезщетение ще е 500 лв., понеже съм бил без работа само половин месец. Ако ли пък започна веднага работа, но за 800 лв., старият ми работодател ще трябва да ме обезщети за първия месец в размер на разликата до 1000 лв., или иначе казано – 200 лв.

Кодексът на труда дава право на работодателя да извърши подбор измежду всички служители, които заемат съответната позиция, която се съкращава (чл. 329 ал. 1). В действителност задължение на работодателя е да извърши подбора на база оценка за знанията и уменията на служителите. Ако работодателят не успее да докаже пред съда, че е извършил подбора правилно, съкращаването може да бъде отменено. Срокът за съдебно оспорване е два месеца.

Закрила при уволнение

Майки на деца до тригодишна възраст, трудоустроени работници, работници, които страдат от определени болести и други категории, описани в чл. 333 са защитени от уволнение. Те не могат да бъдат съкратени, нито дисциплинарно уволнени без разрешение на Инспекцията по труда. Ако предприятието не е закрито или не е спряло дейност за продължителен период от време, единствената възможна форма на прекратяване на трудов договор с майка на дете до три години, без да се изисква предварително разрешение, е по взаимно съгласие или по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.

Обезщетения за безработица от държавата

Правото на парично обезщетение от държавата е възможност човек временно да смекчи финансовия удар от безработицата, която не е за пренебрегване, още повече, че и сумите никак не са незначителни, особено, когато става дума за хора, които са работили на високи заплати.

Първото условие за възникване на това право е човек да се е осигурявал поне девет месеца през петнадесетте месеца, предхождащи прекратяването на трудовия договор (чл. 54а ал.1). В какъв размер и за какъв период е обезщетението зависи от осигурителния доход, трудовия стаж, но най-вече от това дали човек прекратява работа по желание на работодателя или напуска доброволно и по свое желание.

При съкращаване на щат, взаимно съгласие, инициирано от работодателя по чл.331 от КТ и при прекратяване по време на изпитателния срок обезщетението възлиза на 60% от осигурителния доход за последните две години (чл. 54б ал.1 от Кодекса за социално осигуряване). С други думи, ако брутната ми заплата през двете години преди уволнението ми е била 1000 лв. на месец, аз ще имам право да получавам от държавата 600 лв. на месец.

Максимално възможното обезщетение за безработица се определя от максималния осигурителен доход, който през 2014 г. е 2400 лв., съответно обезщетението би било 1440 лв., ако човек се е осигурявал две години на тази сума. Максимално обезщетение в този размер, разбира се, все още не е възможно, понеже, ако човек започне да се възползва от това си право от сега, в обхвата на базата за изчисляването ще влезе 2013 г., когато максималният осигурителен доход беше 2200 лв., и част от 2012 г., когато осигуровки се дължаха максимум върху 2000 лв.

Продължителността на получаване на обезщетение за безработица е от 4 до 12 месеца, в зависимост от осигурителния стаж (чл. 54в от КСО). За да се възползва човек от облагите на държавното осигуряване, необходимо е в 7-дневен срок от датата на прекратяване да се регистрира като безработен в Агенцията по заетостта и в тримесечен срок да подаде заявление до НОИ (чл.54 ал4 от КСО).

При доброволно напускане на работа или при дисциплинарно уволнение, служителят има право само на минималното обезщетение за безработица за период от четири месеца (чл.54б ал.3 от КСО). За 2014 г. минималното обезщетение възлиза на 7.20 лв. на ден. Ако са изминали по-малко от три години, откакто за последно човек е получавал обезщетение за безработица, също има право само на минималното обезщетение за срок от четири месеца (чл.54б ал.4 от КСО).