81.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА на несъстоятелността

81.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА на несъстоятелността

– понятие, разграничение между несъстоятелност и неплатежоспособност, маса на несъстоятелността- обхват и управление. Органи на несъстоателността: съд, синдик, събрание на кредиторите.Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Във феодална Франция се създава първата кодификация на материята през ХVІІ в. В по нови времена първата съвременна кодификация е във френския Code Commerce – несъстоятелността, регламентирана там отдавна вече не съществува. В България първият режим исторически се създава със създаването на стария ТЗ и съществува в периода на неговото действие от 1989-1951 г. В по-нови времена с Указ 56 от 1989 г. се създава уредба на несъстоятелността, която е много несъвършена и просъществува до 1994, когато е приета част V на ТЗ “Несъстоятелност”. От тогава до сега режимът е в тази част V, като е претърпял 2 много сериозни изменения – уредбата не е съвършена, а и практиката е противоречива. В момента уредбата на несъстоятелността е уредена в чл. 607-760 ТЗ.Терминът “несъстоятелност” има няколко значения:

2.1. Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя).

2.2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.

2.3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия . Като производство несъстоятелността има следните особености:

1) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място.

2) Производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, които е неплатежоспособен или свръхзадължен. Щом става дума за принудително изпълнение, явно имаме изпълнително производство. Съдебните производства най-общо биват 3 вида: 1) искови производства (решава се правен спор), 2) изпълнителни производства и 3) обезпечителни производства (свързано с гарантиране на права). Несъстоятелността е изпълнително производство, но в неговите рамки има искови производства, квазиискови производства, обезпечителни производства и охранителни производства (при които съдът оказва съдействие, а не решава правен спор). Независимо, че несъстоятелността е изпълнително производство, тя е и двустранно спорно производство. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци и по това нашето право прилича на френското (най-несъвършено спрямо немското и англо-американското, където е насочено не само срещу търговци).

  1. Разграничение между несъстоятелността и индивидуалното принудително изпълнение по ГПК:

3.1. Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК започва по иск само на кредитор и се движи от него. Производството по несъстоятелност се образува по инициатива на кредитор, но може и от длъжника, Агенцията за държавни вземания (за публично-правни задължения към държавата или общините).

3.2. Образуването на производството по ГПК изисква особен акт – изпълнителен лист. При несъстоятелността изпълнителен лист не се издава.

3.3. Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е насочено към удовлетворяване на 1 кредитор (не винаги е така). Несъстоятелността е производство насочено към удовлетворяване на всички кредитори със съразмерно и справедливо разпределение на имуществото на длъжника.

  1. Несъстоятелността може да се сравни и с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника:

4.1. Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността.

4.2. При ликвидацията няма спор.

4.3. Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а несъстоятелността в интерес на кредиторите.

4.4. Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.

  1. Несъстоятелността като производство има 2 големи фази: 1) откриване на производството по несъстоятелност и 2) същинско производство по несъстоятелност.
  2. Маса на несъстоятелността.

6.1. Масата на несъстоятелността включва всички имуществени права – както настоящи, така и бъдещи (т.е. придобити след откриване на производството по несъстоятелност). Тя включва само имуществени секвестируеми права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите.

6.2. Особени хипотези:

1) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) – вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО (без значение дали са част от търговското предприятие) (определят се конкретно).

2) С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива несъстоятелност и на съдружниците – ако съдружник е физическо лице, в неговото имущество се включва и и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО.

6.3. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите – кои са тези кредитори.

1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания. Това са т.нар. стари кредитори – вземанията им са възникнали до датата на откриване на несъстоятелността.

а. Кредиторите по чл. 616, ал. 2 (за лихви, безвъзмездни сделки, отпуснат на длъжника кредит от съдружник) се удовлетворяват след удовлетворяване на всички останали кредитори.

б. Местните и чуждите кредитори имат равни права.

2) Нови кредитори – вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до обявяване на решението за несъстоятелността. Те стават кредитори в хода на производството и подпомагат длъжника да извършва своята дейност.

а. Затова имат привилегирован режим – удовлетворяват се на падежа, ако длъжникът няма средства за удовлетворяване, удовлетворяването става по общия ред (чл.639, ал.1 във връзка с чл.722, ал.1, т.7).

б. Новите кредитори могат да получават и обезпечение от масата (чл.639, ал.2).

Задължителни органи:

  1. Съд – изпълнява различни функции в производството.

1.1. Той е съдебна инстанция по същество по всички спорове в това производство – правораздавателен орган.

1.2. Съдът действа като административен орган, било на спорна или безспорна администрация – назначаване на синдик, потвърждаване на оздравителен план, утвърждаване на списък на приетите вземания (административни актове). Ако допуска обезпечителни мерки, това пак ` са съдебни решения. Обжалват се актове по общия ред – пред АС и ВКС. Най-важните решения, които са изчерпателно изброени, се вписват в търговския регистър и се обнародват (чл. 622).

  1. Синдик. Не е ясно какъв е точно – държавен орган или представител на длъжника. По-правилно е държавен орган, а не частноправен пълномощник. Той е самостоятелна страна в процеса.

2.1. Синдик е само физическо лице, но може и повече от едно лице, като решенията се приемат с единодушие, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор не решат друго (чл.655, ал.3). Синдик е дееспособно лице с подходяща квалификация. Съществено изискване е да положил изпит за придобиване на квалификация и да евключен в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Има изискване да няма конфликт на интереси между него и длъжника, защото ако има, той ще действа в свой интерес. Изискванията са в чл. 655, ал. 2.

2.2. Синдикът се назначава от съда по несъстоятелност, но предложение прави първото събрание на кредиторите. Синдикът трябва да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.

2.3. Чл. 657 дава основания за освобождаване на синдика по всяко време на производството. Синдикът може по всяко време да бъде освободен служебно, по искане на кредитори, на комитета на кредиторите или на длъжника, ако не изпълнява задълженията си или застрашава интересите на кредитора или длъжника. До встъпването на новия синдик освободеният синдик изпълнява задълженията си, само ако е освободен по свое искане.Per argumento a contrario, в хипотезите на останалите основания прекратява упражняването на функциите си до встъпване на нов синдик, назначен от съда въз основа на избола му от събранието на кредиторите. Вместо това съдът назначава за синдик лицето, посочено от кредиторите, направили искането, тоест назначава временен синдик (<= чл.666).

2.4. Правомощия на синдика – подробно описани в чл. 658.

1) Най-общо синдикът управлява търговското предприятие и представлява длъжника относно това предприятие. Не може да упълномощава други лица със своите права освен с изричното разрешение на съда (чл.660, ал.2).

2) задължения за отчетност: а) да води дневник – записва всички свои действия по масата; б) отчита се веднъж месечно и при поискване от комитета на кредиторите или от съда (чл.695); в) при прекратяване на дейността си представя окончателен отчет, който може да се оспорва от новоназначения синдик, длъжника, комитета на кредиторите или кредитор.

2.5. Ограничения (легално установени в чл.662): 1) не може да договаря сам със себе си или със свързани лица, дори със съгласието на длъжника; 2) не може да придобива имущество от масата на несъстоятелността (и свързаните с него лица); 3) синдикът трябва да пази тайните на длъжника.

2.6. Синдикът е длъжен да полага грижата на добрия търговец (чл.660, ал.1).

1) Ако не полага дължимата грижа, дължи обезщетение за вреди. Ако синдиците са повече от един, отговарят солидарно (чл.663, ал.3).

2) Ако синдикът не е внесъл дадена сума навреме, дължи законната лихва от получаването до внасянето (чл.663, ал.2).

3) Съдът може да му налага глоби, когато синдикът не изпълнява задълженията се или ги изпълнява лошо (чл.663, ал.1).

2.7. Задължителна застраховка за професионална отговорност – за вреди вследствие виновно неизпълнение на задълженията (чл.663а) за времето, през което е синдик на конкретно дружество, при нормативно установен минимум на застрахователната сума, което е предпоставка за встъпването му в длъжност.

2.8. Синдикът има право на възнаграждение – периодично или окончателно, като се определя от събранието на кредиторите. Окончателното възнаграждение се определя и при приключване на производството по несъстоятелност чрез приемане на оздравителен план и извънсъдебно споразумение, а не само в склучаите на осребряване на имуществото при предпоставките по чл.735, ал.1.

  1. Във времето между откриване на производството и събранието на кредиторите съдът назначава временен синдик – има същите правомощия и задължения, но има и специфични задължения, които трябва да се изпълнят в 14-дневен срок:

1) Да изготви списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника като посочи техните вземание. Списъкът е от значение кои кредитори ще участват в първото събрание на кредиторите.

2) Да изготви и завери извлечение от търговските книги на длъжника.

3) Да изготви писмен доклад за причините на неплатежоспособността, за състоянието на имуществото, взетите марки за запазването му, възможностите за оздравяване.

Тези документи се представят на първото събрание на кредиторите.

  1. Първо събрание на кредиторите.

4.1. То се провежда не по-късно от 1 м. от решението за откриване на производството – посочва се в решението (чл.630, ал.1, т.5). Ръководи се от съдията, който разглежда молбата за откриване на производството (чл.669, ал.1).

4.2. В това събрание участват кредиторите от списъка на временния синдик. Те се установяват и от извлечението от търговските книги.

1) Минималният кворум е двама кредитори, освен ако в списъка е един кредитор.

2) Кредиторите трябва да участват лично. Представител може да участва с изрично писмено пълномощно. Ако кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да е с нотариална заверка на подписа.

3) Длъжникът може и да не участва (чл.671).

4.3. Първото събрание на кредиторите има следните правомощия – чл.672:

1) Изслушва доклада на временния синдик.

2) Избира синдик. Може да изберат няколко синдици, които са класирани по някакъв начин и от които се назначава един при (i) невтъпване на избрания в срока по чл.656,ал.4, (ii) при освобождаването му до избирането на нов от събранието на кредиторите и (iii) липса на предпоставка по чл.655, ал.2 (чл.672, ал.2). Съдът не може да назначи синдик, ако не му е предложен.

3) Избира комитет на кредиторите – факултативен орган.

  1. Събрание на кредиторите – по-широки функции.

5.1. Провежда се след одобряване от съда на списъка на приетите вземания (чл.673).

1) Свиква се от съда по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредиторите с 1/5 от размера на приетите вземания (чл.674, ал.1).

2) Съдът може да го свика служебно, когато е необходимо да се определи методът за оценка на имуществото на длъжника и да се определи възнаграждение на оценителите.

3) Свиква се чрез покана, която се обнародва в ДВ.

5.2. Участие и кворум:

1) Участват: (i) кредиторите с приети вземания; (ii) кредиторите по чл.637, ал.3, ако за вземанията им с апредставени убедителни писмени доказателства, (iii) кредиторите с неприети вземания, които са предявили положетелен установителен иск по чл.694, (iv) кредиторите с приети вземания, срещу които са предявени искове по чл.694 за установяване несъществуването на вземанията им.(чл.673)

2) Кредиторите по чл. 616, ал. 2 не участват.

3) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на кредиторите, които присъстват. Ръководи се от съда по несъстоятелността (чл.676, ал.1).

5.3. Актовете на събранието са решения, които се приемат с обикновено мнозинство. Гласовете се определят съобразно размера на вземанията (не по глави) (чл.676, ал.2).

5.4. Правомощия на събранието на кредиторите – чл. 677.

5.5. Решението обвързва всички кредитори, дори да не са присъствали. Решението има характер на сделка-решение, а не на многостранна сделка (678).

5.6. Решенията могат да се отменят, ако са незаконосъобразни или съществено увреждат част от кредиторите. Отмяна може да иска длъжник или кредитор.

  1. Комитет на кредиторите – факултативен орган.

6.1. Членовете са от 3 до 9. Те са довереници на кредиторите. Всички обезпечени и необезпечени кредитори с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 могат да включват свои представители.

6.2. Правомощия (чл.681):

1) Спомагателни правомощия – подпомага синдика при управление на имуществото от масата.

2) Контролни правомощия – може да проверява търговските книги и да уведомява съда за нарушения, които са основание за освобождаване на синдика. Проверява касата минимум веднъж месечно.

3) дава становища относно продължаване дейността на предприятието, възнаграждението на синдиците, осребряване на имуществото и др.

6.3. Възнаграждението е за сметка на кредиторите.

6.4. Членовете не могат да придобиват имущество от масата.

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

  1. 1.Традиционно се смята, че откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на 2 типа предпоставки:

1.1. Материално-правни предпоставки:

1) Производство по несъстоятелност може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило:

а. Не може да се открие производство по несъстоятелност за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон – за тази категория търговци несъстоятелността се урежда отделно.

б. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение на банка или на застрахователно дружество, защото за тях има ред по специални закони – ЗБ и ЗЗ, които се прилагат субсидиарно.

в. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н.

2) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност:

а. тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния;

б. неограничено отговорните съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството;

в. откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице – (i) за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен; (ii) за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и (iii) за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация. Срок за отправяне на искането в хипотезите на (i) и (ii) – едногодишен от настъпване на събитието. Следователно, в хипотезата на (iii) такова искане ликвидаторът може да отправи до приключване на производството по ликвидация.

г. правилата за несъстоятелността на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

3) Неплатежоспособност – правно-технически термин, определен в ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. С последното изменение достатъчно е да се установи съществуването на такова задължение (юридически факт). Не е необходимо задължението да е установено по размер – това е много спорно. Задължението трябва да е по търговска сделка. С измененията от 98 г. се дава възможност и да бъде публично вземане, свързано с търговската дейност.

Чл.608, ал.2 съдържа три необорими презумпции за неплатежоспособност. Първа хипотеза – неплатежоспособност при спиране на плащанията. Терминът “спиране на плащанията” не е уреден в закона – ясно е, че става дума за обективна и трайна невъзможност за плащане. Самата неплатежоспособност е същото нещо. Разликата между ал. 1 и ал. 2 е само количествена – по ал. 2 става дума за повече от едно плащане. Следователно, няма разлика между двете – това произтича от стария ТЗ (уредено е само спиране на плащанията), сега в ТЗ има по-модерно разбиране (дори и едно да не се плати), т. е. има ново и старо основание. За съда е по-лесно да установи едно плащане, а не повече. Втора и трета хипотеза – ако задължението е установено с влязъл в сила акт (когато е публичноправно) или със сила на пресъдено нещо (когато е по търговска сделка) и просто не е изпълнено, без оглед на възможността за изпълнението му. Превръщайки простото неизпълнение на парично задължение, установено с влязъл в сила акт за публично вземане или със съдебно или арбитражно решение, в основание за откриване на производство по несъстоятелност, законодателят всъщност прави универсалното принудително изпълнение равностойно по отношение на търговците кат оприложно поле на изпълнението по ДПК и ГПК. Следоватлно, производството по несъстоятелност въобще не е обусловено от цялосното имуществено състояние на длъжника ипредпоставките по ал.2 са по същество нови предпоставки за неплагежоспособност.

В чл. 608, ал. 3 са уредени две оборими презумпции за неплатежоспособност. Първата е с презумпционна предпоставка забава по парично задължение по търговска сделка повече от 60 дни, без да е необходимо задължението да бъде установено със сила на пресъдено нещо. Втората – неплатежеспособността се предполага даже ако един длъжник е платил или е в състояние да плати частично или изцяло претенциите на отделните кредитори. Съгласно чл.631 производство по несъстоятелност не се открива, когато а) затрудненията на длъжника са временни или б) той има (i) имущество, достатъчно за покриване на задълженията си (ii) без опасност за кредиторите. С доказването на тези факти се оборват презумпциите по чл. 608, ал. 3.

4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост – само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.

1.2. Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца (чл.613). Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.

  1. Начало (откриване) на производството.

2.1. Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно:

1) Длъжник – има и задължение по чл. 626, ал. 1.

2) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник.

Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия.

3) Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза).

4) Агенция за държавни вземания – ако е налице публичноправно парично задължение на държавата или общината, свързано с търговската дейност.

2.2. Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага. Чл. 628, ал. 1 посочва и допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.

2.3. С цел бързина законът предвижда, че съдът образува делото (дава му номер) в деня на подаване на молбата (чл.629, ал.5).

1) Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание (ал.1).

2) Ако молбата е подадена от кредитор, трябва да я разгледа в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата (ал.2).

2.4. Съдът трябва да разгледа делото по същество в 3-месечен срок – в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество. Целта е ускоряване на производството. Както са предвидени, сроковете са императивни, но съдът гледа на тях като на инструктивни.

2.5. До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, в производството могат да се присъединят и други кредитори. Срокът е преклузивен. Вече изрично е предвидено, че на този етап могат да участват повече от един кредитори – досега практиката беше противоречива. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и затова не е нужно да има много кредитори на тази фаза (участието на повече ще забави производството).

  1. Съдът, въз основа на събраните доказателства, постановява едно от следните четири решения:

3.1. Решение за откриване на производство по нестоятелност – ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството.

3.1.1. Съдържание:

1) Съдът обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период – ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите.

2) Открива производството по несъстоятелност.

3) Назначава временен синдик.

4) Налага обезпечителни мерки – да се попречи на длъжника да разхищава имущество.

5) Да се обяви датата на първото събрание на кредиторите – не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.

6) Може да има и други незадължителни елементи: спиране на дейността на търговеца, забрана търговецът да се разпорежда с имущество.

3.1.2. Решението се вписва в търговския регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение erga omnes – спрямо всички, а не спрямо определен кредитор (чл.630, ал.3). Решението има незабавно действие – обжалването му не спира изпълнението на действията по него (в гражданския процес единствено решението на въззивната инстанция подлежи на незабавно изпълнение) (чл.634). Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.

3.1.3. Характерът на решението е спорен – комбинация от няколко акта:

1) Налагат се обезпечителни мерки – решението е акт за допускане и постановяване на обезпечителни мерки.

2) Назначава се временен синдик – акт на безспорна администрация (административен акт).

3) Декларативно-конститутивно действие – декларативно е, защото се установяват факти по делото (материалноправните условия за откриването, длъжник, неплатежоспособност), конститутивно е, защото поставя началото на същинското производство по несъстоятелност.

4) Материално-правно конститутивно действие, защото известна категория сделки след решението са недействителни.

Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо.

3.2. Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му – заедно с откриване на производството или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план (чл.630, ал2). Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството има (по стария ТЗ разлика няма) – в производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).

3.3. Съдът може с един акт да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да обяви длъжника в несъстоятелности да прекрати производството, ако длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на разноските. Това може да се избегне, ако кредитор предплати необходимата сума (определя се сума от съда) (чл.632).

3.4. Съдът може да отхвърли молбата – две алтернативни основания (чл.631):

1) ако затрудненията са временни;

2) ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени

Всяко едно от тези четири решения (по чл.630, ал.1, ал.2, чл.631, чл.632) подлежи само на касационно обжалване (преди промените от юни 2003 подлежаха и на въззивно).

  1. Последици от решението:

4.1. За длъжника:

1) Десезиране – длъжникът може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си (чл.635).

а. Десезирането може да е частично (ал.1) – длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Частичното десезиране е честа хипотеза. Сделките на длъжника се одобряват от синдика.

б. Пълно десезиране (ал2) – предприятието се дава на синдика. Пълно десезиране се постановява, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите.

Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.

2) Прекратяване на търговската дейност – не е задължително.

3) Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.

4.2. За третите лица:

1) Непаричните задължения на длъжника по силата на закона се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството (чл.617, ал.2). Превръщат се, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.

2) Длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране (чл.636).

3) Съдебното и арбитражното производство по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите спорове с предмет парични вземания, се спират от датата на решението – кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства (чл.637, ал.5). Тези производствата от горепосочените видове, по които длъжникът е предявил насрещен иск или възражение за прихващане, не се спират.

4) Изпълнителните производства се спират. След датата на решението не могат да се образуват индивидуални изпълнителни производства по същата причина, както и при исковите производства. Изключение от това правило са хипотезите на чл.159, ал.1. от ДПК – наложено обезпечение или започнало принудително изпълнение за публично вземане. Последици от спирането:

а. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността (чл.638, ал2).

б. По-особено е уредено положението на заложните и ипотекарните кредитори. Те винаги имат първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност (по чл. 136 ЗЗД се допуска правото на задържане да ги предхожда). Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.

в. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието в списъка на приетите вземания по чл.693.

5) Наложените в изпълното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.

6) След откриването на производството по несъстоятелност е недопустимо налагане на обезпечителни мерки по ГПК и ДПК върху имуществото на длъжника.

РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА И ПОСЛЕДИЦИТЕ МУ

Г) ПОПЪЛВАНЕ НА МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА И ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

  1. Запазването на масата на несъстоятелността може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Предварителните обезпечителни мерки са уредени в чл.629а. Чл. 650-654 уреждат специални обезпечителни мерки:

1) Запечатване (движими и недвижими вещи) – прави се от съдия-изпълнител.

2) Опис – от съдия-изпълнител и синдика.

  1. Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:

2.1. ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са недействителност по право – относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646).

1) Сделки и действия, извършени а) след датата на решението за откриване на производството и б) не по установения ред – напр. без съгласие на синдика (ал1). Това са 3 типа сделки:

а. Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството – един кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност).

б. Учредяване на залог или ипотека – за един кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството.

в. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.

2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период – между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.

а. Изпълнението на парично задължение (независимо то начина на изпълнение) е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.

б. Безвъзмездни сделки.

в. Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение.

г. Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.

3) Чл. 647 – недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени павлови искове.

а. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки (хипотезите от т.1 до т.7), различни от тези по чл. 135 ЗЗД.

б. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика и то поначало от него, а при бездействие от кредиторите.

в. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД – 5 г.) – за да има възможно най-бързо решаване.

Увредените кредитори могат на общо основание да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.

2.2. Право на синдика да събира невнесените или неизпълнените (неизплатените) вноски (дял не се събира) от съдружниците – чл. 643. Това право е по отношение на ООД. Спорно е дали може и при АД – законът нищо не казва, но според Калайджиев е възможно.

2.3. Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти – чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие – типичен пример е договорът за наем.

1) Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна – по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение.

2) Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла.

3) Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).

2.4. Особено право на прихващане – чл. 645.

1) Правото на прихващане принадлежи на кредитора.

а. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството. Предпоставките са като по чл. 103 ЗЗД, но тук не се изисква ликвидност.

б. Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент.

Пасивното задължение не е нужно да е изискуемо.

Това разрешение не е възприето навсякъде, защото прихващането променя реда на удовлетворяване и така хирографарен кредитор може да изпревари обезпечен.

2) Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане или задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъстоятелност. Тази относителна недействителност се установява с иск.

3) Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави – извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Такова правило в някои чужди законодателства има и за кредиторите.

Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може – третото лице става кредитор за вземането си (чл.648).

Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физическо лице, което е било встъпило в брак.

Предявяване на вземанията. Извънсъдебно споразумение

  1. Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по несъстоятелност. Самото производство по несъстоятелност се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на несъстоятелността; 2) същинско производство по несъстоятелността.

1.1. Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по несъстоятелност е да вземат участие всички кредитори – за да участват, трябва да предявят вземанията си:

1) Участието им поначало е функция от тяхната воля (някои се конституират и служебно).

2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини.

1.2. Предявяването на вземанията се извършва пред съда.

1) Преди (по по-стария режим) се смяташе, че има характер на искова молба. Сега не е точно така, защото решението на съда няма сила на пресъдено нещо – става дума за квази искова молба.

2) Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор – доказването е непълно (няма исков процес).

1.3. Срок за предявяване:

1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в едномесечен срок след датата на обнародване на решението за откриване на производството (чл.685).

2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 2 м. Предявяването след първия месец (до 2) има неблагоприятни последици:

а. Кредиторът не може да оспори прието вземане.

б. Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка.

в. Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка.

3) Ако кредиторът изпусне 2-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство (чл.688, ал.1, in fine). Тези ограничения са за старите кредитори. Има едно изключение за кредитори, за които има висящи дела (предявен е иск преди откриване на производството по несъстоятелност) – това производство се спира, но ако вземането не бъде прието, исковото производство се възобновява (чл.637).

4) За новите кредитори не важат всички тези срокове – техните вземания се предявяват по общия ред, ако не се удовлетворят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък (чл.688, ал.3).

1.4. В 7-дневен срок от изтичане на срока за предявяване (1 м.) синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка:

1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване.

2) Списък на вземанията по чл. 687 – на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО, държавата).

3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже.

4) Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.

1.5. Оспорване.

1) Възможно е един кредитор да не е съгласен с вземане на друг кредитор или длъжникът да не е съгласен, че е длъжник на определен кредитор. Оспорването се прави пред съда с копие до синдика в 7-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците (чл. 690). Синдикът само дава становище по възраженията.

2) Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът – има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо (чл.691).

3) Възражението се разглежда от съда в открито заседание с призоваване на синдик, длъжник и кредитора, чието включване/невключване е оспорено, и възразилия кредитор. В 14-дневен срок от заседанието съдът се произнася окончателно. Определенията за одобряване на списъка, рес. за уважаване на възраженията не подлежат на обжалване.

1.6. Съдът одобрява или не списъците.

1.6.1. Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация.

1.6.2. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не.

1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание.

2) Ако има възражения, съдът се произнася в 14-дневен срок от откритото заседание. По принцип всички възражения се обсъждат в едно заседание, но понякога това е обективно невъзможно. Ако намери възраженията за основателни, то съдът прави съответните промени в списъка. Ако не – оставя ги без уважение.

1.6.3. Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо – може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.

1.6.4. Значение на предявеното вземане да е прието:

1) Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите.

2) Може да гласува оздравителен план.

3) Може да участва в разпределението.

4) може да участва в извънсъдебно споразумение.

5) може да иска въобновяване на производството по несъстоятелност.

1.7. Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път (чл.694).

1.7.1. Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил пред съда.

1.7.2. Това е нормален иск, но има особености:

1) Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността.

2) Особени процесуални предпоставки – предявява се в 7-дневен срок от обнародване на определението на съда за одобряване на списъка по чл.693, ал.3 .

1.7.3. Обжавнането на решението по този иск е триинстанционно.

1.7.4. Решението на съда е със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори (чл. 637, ал.2).

Има колебание дали да съществува този иск. По чл. 694 първо имаше, после се счете, че много забавя производството, защото решението по него засяга производството по несъстоятелност (при разпределението има задължение да се заделят средства за оспорени вземания). Положителна страна на иска е, че осигурява по-голяма възможност за защита.

1.8. Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства.

1) Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват(чл.637, ал.2).

2) Ако синдикът откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява при условията на чл. чл.637, ал.3, т.1.

3) Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор при условията на чл. чл.637, ал.3, т.2.

  1. Извънсъдебно споразумение – трети способ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Без практическо приложение.

1) Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори.

2) Може да се сключи по всяко време в писмена форма.

3) В това споразумение може да има всякакви клаузи. Основното значение е, че прекратява производството по несъстоятелност.

4) Ако длъжникът не изпълни задълженията по споразумението, кредитори с вземания 15% от общия размер на вземанията могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва неплатежоспособност/свръхзадълженост. Ако производството се възобнови, не може да има оздравително производство.

Д) ОЗДРАВИТЕЛЕН ПЛАН

1. Оздравяване.

1.1. Общи бележки.Производството по оздравяване е част от производството по несъстоятелност. То е включено в производството по несъстоятелност и това е основната разлика между сегашния режим на несъстоятелността и режима по стария ТЗ. Тогава предпазният конкордат не е бил част от производството по несъстоятелност и не е било задължително да се премине през него.

1.2. Основното предназначение на оздравителното производство е кредиторите да се удовлетворят не от осребреното имущество на длъжника, а от приходите от неговата дейност. Това е идея съвършено различна от осребряването. За да се оздрави предприятието трябва да се изпълнява оздравителен план. Не е ясно каква е същността на оздравителния план. Може да се приеме, че от една страна планът има характер на спогодба (многостранна сделка), а от друга страна планът е свързан и с решение на съда, с което той се потвърждава. За това може да се приеме, че оздравителният план наподобява съдебна спогодба – уговорено от съда споразумение между кредиторите.

1.3. Лица, които могат да предложат оздравителен план:

1) длъжникът;

2) синдикът;

3) кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания и кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;

4) съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;

5) неограничено отговорен съдружник;

6) 20% от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

Кредиторите по чл. 616, ал. 2 не могат да предложат оздравителен план, тъй като нямат интерес.

В хипотезата на чл.630, ал.2 оздравителен план не може да се предлага.

1.4. Може да се предложи повече от един план или един план да се предложи съвместно от няколко лица, които имат право да предлагат планове(чл.698, ал.1). Законът обаче урежда преклузивен срок за предлагане на плана – най-късно 1 месец от датата на обнародване на определението на съда, с което се приема списъкът на приетите вземания (ал.2). Целта на това правило е да се мотивират заинтересованите лица да предложат план.

1.5. Съдържание на плана – реквизити според чл. 700:

1) степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана. Това е разпоредба, изменена с последните изменения на ТЗ, като е добавена гаранция за оспорените вземания.

2) условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения – тази разпоредба има приложение само за СД и КД;

3) степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. Това е вторият важен елемент от оздравителния план (след този по т.1). От плана ясно трябва да се види как ще бъдат удовлетворени кредиторите в сравнение с осребряване на имуществото. Само със съгласие на кредиторите те могат да получат по-малко с оздравителния план отколкото при осребряване.

4) гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана – става дума за механизми, по които кредиторите ще бъдат удовлетворявани, а не за банкови гаранции, залози или ипотеки.

5) управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана – трябва да се каже ако се предвижда продажба на активи, как ще стане това, как ще се провежда мениджмънта, какви сделки ще се сключват и т.н.

6) влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника – обикновено при всяко оздравително производство броят на работниците и служителите намалява.

Планът може да съдържа и фактически елементи – може да се предвиди продажба на цялото предприятие или на част от него. В този случай оздравителното производство ще тангира с осребряването. Възможно е да се предвиди, че кредиторите ще станат съдружници или акционери като апортират вземанията си. Може да се уговорят и други способи за погасяване на задълженията – новация, опрощаване, даване вместо изпълнение. Планът трябва да се придружава и от пазарна оценка на имуществото. Ако се предвижда продажба на предприятието или част от него към оздравителния план трябва да има проекто-договор (предварителен договор, с подпис на купувача)(чл.700, ал.2, 3 и 4).

Планът може да предвижда назначанане на надзорен орган, който да контролира дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок. Надзорният орган може да е едноличен или колективен. В последния случай той се сътои от 3 до 7 члена. В самия оздравителен план се уреждат реда на свикване, кворум и начин на приемане на решенията от колективен надзорен орган. Контролните функции на НО се изразяват в представяне от страна на длъжника на доклад за дейността си и за изпълнението на оздравителния план, като и самият НО има право да изисква такива сведения. НО също така дава предварително съгласие при взимане на следните решения:

– преобразуване на длъжника;

– съществени организационни промени;

– сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност;
– закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;

– съществена промяна на дейността на длъжника;

– дълготрайно сътредничество от съществено значение за изпълняването на оздравителния план или прекратяване на такова сътрудничество;

1.6. Съдът проверява плана за законосъобразност (чл.701). Ако оздравителният план отговаря на изискванията на закона, съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите. Събранието на кредиторите трябва да се проведе не по-късно от 45 дни след датата на обнародване на определението на съда за допускане на плана. Ако планът не е законосъобразен съдът дава 7дневен срок за отстраняване на нередностите. Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване пед ВКС. Съдът обнародва в ДВ съобщение за провеждането на събранието, като с това кредиторите се считат призовани.

1.7. Събранието на кредиторите може да одобри плана. При одобряването на плана гласуват само кредиторите с приети вземания и такива с признато право на глас по чл.673, ал.3 [(i)представили убедителни писмени доказателства; (ii) с неприето вземане, но предявил иск по чл.694; (iii) с прието вземане, срещу когото е предявен иск п очл.694.]. Гласуването става по класове,които са определени от закона (чл.703):

1) кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;

2) кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4, т.е. кредитори на разноските по несъстоятелността, в закона е определено кои вземания са разноски;

3) кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6, т.е. кредитори с публично-правни везамания;

4) кредитори с необезпечени вземания;

5) кредитори по чл. 616, ал. 2.

Гласуването може да се извърши и неприсъствено, чрез писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. Всеки клас гласува и, за да бъде приет плана трябва да гласува обикновено мнозинство от размера на вземанията. Планът не се счита з апирет, ако срещу него са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания, независимо от класовете, в които се разпределят.

Събранието на кредиторите може да назначи надзорен орган по чл.700а, даже такъв да не е предвиден в оздравителния план.

1.8. За да бъде прието оздравителния план той трябва да отговаря на следните изисквания (чл.705):

1) Всички класове кредитори да са гласували. За да бъде приет планът, е необходимо за него да са гласували кредитори с повече от половината вземания. Ако планът предвижда непълно плащане, то поне един клас с непълно плащане трябва да го е одобрил.

2) Всички кредитори от съответния клас трябва да са поставени при равни условия, различия може да има само по писмено съгласие на ощетените кредитори. Когато има привилегировани кредитори редът за удовлетворяването им се определя от датата на вписване. Това изискване се отнася за хирогарфарните кредитори.

3) Ако има несъгласен с плана кредитор на него трябва да се осигури плащане като при осребряване на имуществото.

4) Планът не може да предвижда кредитор да получи повече от дължимото ме.

5) Планът трябва да отговаря на още 2 условия, които Калайджиев не разглежда: 1) да не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана; 2) да. не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана.

Ако всички тези условия са на лице съдът утвърждава оздравителния план с решение. Това решение по съществото си не е правораздавателен акт, защото съдът не се произнася по правен спор и не може да измени вече приетия план. Съдът извършва проверка единствено за законосъобразност. Решението на съда подлежи на обжалване само пред ВКС.

Възможно е както вече беше казано да има няколко плана. За тяхното утвърждаване от съда в закона има специални правила – чл. 704, ал. 2: Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен. Според Калайджиев тук законодателят се е объркал, защото за втория план не може да са гласували повече от половината вземания.

1.9. Действие на плана (чл.706):

1) Утвърденият от съда оздравителен план е задължителен както за длъжника, така и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Той е задължителен и за онези кредитори, които са гласували срещу него и за онези, които не са присъствали на събранието на кредиторите.

2) Утвърдения план има преобразуващо действие при частично опрощаване, новация и т.н.

3) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, с изключение на тези по чл. 610, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения, тъй като те са 3ти за плана лица.

4) Ако планът е утвърден от съда, договор за продажба на предприятието трябва да се сключи в 1-месечен срок от влизане в сила на решението за одобряване на плана. Ако не се сключи договор в нов 1-месечен срок и продавачът и купувачът имат право на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като компетентен съд е съдът по несъстоятелността. Ако договорът все пак не се сключи съдът възобновява производството по несъстоятелност и обявява длъжника в несъстоятелност (чл.706а). В случай, че се продава цялото предприятие или част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността (чл.706, ал.5).

5) Ако оздравителният план е одобрен от съда, то се прекратява и производството по несъстоятелност. Но ако решението на съда бъде отменено от по-горна инстанция (ВКС), не може да има ново оздравително производство.

1.10. Ако длъжникът не изпълни плана производството по несъстоятелност следва да се възобнови. Легитимирани да искат възобновяване са:

1) кредиторите чиито вземания са преобразувани с него и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията;

2) надзорният орган по чл.700а.

Ако производството бъде възобновено, това няма обратно действие към опрощаването, новацията или частичната продажба. Възобновяването води до тежки последици за длъжника – не може да има ново оздравително производство (чл.709, ал.3).

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: