При защитата по исков ред разграничаваме: защита на длъжника, защита на конкуриращ взискател, защита на трети лица при изшълнение на парични притезания върху чужда вещ и при въвод във владение.
Общото правило за защитата на длъжника се съдържа в Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът оспорва самото вземане, което се удпвлетворява по време на изпълнителния процес. Предмет на иска – вземането, което се удовлетворява. При изпълняемото право се проявява функцията на защита-санкция в ИП – цели се да се удовлетвори принудително едно право. Това право трябва да е съществуващо. В производството по издаване на изпълнителен лист съществуването на правото не може да се проверява.
Защитата на длъжника чрез иск може да се осъществи чрез предявяване на иск съобразно чл. 439 (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това важи при т. нар. обикновено съдебно решение. Чл. 439 (2) е аргумент за преклузивното действие на СПН.
По отношение на другите решение – неприсъствено по чл. 238 – ответникът може да предяви иск съгласно чл. 240 (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. При постановяването не се провежда съдебно дирене и чл. 439 (2) се тълкува във връзка с чл. 240 – могат да служат като основание на този иск и факти, които са му били известни, но е не могъл да представи по време на процеса.
Решение при признаване на иска – в този случай няма пълно приложение чл. 439 (2) – решението е въз основа на изрично признание, не се мотивира. Във всички случаи факти, които са настъпили след признанието на иска могат да бъдат основание за оспорване на вземането. По отношение на факти, които са съществували, но не са могли да му бъдат известни има противоречие в практиката – би трябвало да се преклудира възможността за иск въз основа на тези новооткрити факти, а защитата се дава чрез отмяна на влязло в сила решение по Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; Другото разбиране е, че институтът прилича на неприсътвеното решение и искът следва да може да се основава на нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
Влязлото в сила съдебно решение – по реда на отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, т.1.
Невлязло в сила решение на въззивен съд – исковия процес, в който се постановява това решениее висящ. Иск за оспорване на вземането е недопустим, а длъжникът следва да се брани чрез обжалване пред ВКС. Жалбата не спира изпълнението, но ВКС може да постанови спиране на принудителното изпълнение, ако се представи надлежно обезпечение. Решението влиза в сила след издаване на решение, жалбата е отхвърлена или въззивното решение не подлежи на касация.
Заповедта за изпълнение:
1. Когато е издадена въз основа на чл. 410 – след като заповедта за изпълнение влезе в сила може да се издаде ИЛ.
2. Издадена въз основа на чл. 417 – съдът заедно със заповедта за изпълнение издава и ИЛ. В срока в поканата за доброволно изпълнение – двуседмичен – може да се подаде възражение, с което да се оспори вземането и длъжникът не трябва да предявява иск. Когато няма възражение – Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. – отрицателен установителен иск на длъжника. В заповедното производство не се провежда съдебно дирене – да се установи, че вземането е безспорно. С исковете по чл. 424 се ограничава основанието, на което може да бъде предявен иск – преклузивно действие на непредявяването на възражение. В тези случаи ще се приложи чл. 424, а не чл. 439 (2).
Първоинстанционно решение, на оето е допуснато предварително изпълнение – чл. 242 (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:1. присъжда вземане, основано на официален документ;2. присъжда вземане, което е признато от ответника;3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. Исковия процес е висящ. Длъжникът ще се защити чрез въззивно и касационно обжалване и не се допуска иск по чл. 439 (2).
Предявяването на исковете по чл. 439 (2), чл. 424 и чл. 240 (2) не води до спиране на изпълнителния процес. По реда на обезпечителния процес длъжникът може да поиска обезпечаване на отрицателния установителен иск чрез спиране на изпълнението. За да допусне съдът тази мярка, длъжникът трябва да предостави убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска или надлежно обезпечение.
В случаите на отмяна по чл. 303 – подаването на молба не води до спиране. ВКС може да спре изпълнението. Освен това ако ВКС отмени решението, трябва да спре изпълнителното производство. При касационното обжалване важи същото – ВКС ще спре изпълнението, ако се представи надлежно обезпечение. Ако отмени решението следва да се спре изпълнението.
При обжалването на решение, при което е допуснато предварително изпълнение обжалването не спира изпълнението. Ако въззивния съд отмени решението, трябва да го спре.
Чл. 438 Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
ПРОИЗВОДСТВО по жалби против действията на съдия-изпълнителя
- Компетентен съд – винаги Районен съд по мястото на изпълнението, независимо от кой съд е издаден изпълнителният лист – това е АБСОЛЮТНА подсъдност и нейното изменение по съглашение на страните е изключено
- Жалбата се подава чрез съдия-изпълнителя, чиито действия се обжалват
- Страната, която е получила препис от жалбата, може в 3 дневен срок да подаде писмени възражения по жалбата
- Жалбата трябва да съдържа:
- Името и адреса на страната, която я подава
- Означение на обжалваното действие
- Указание в какво се състои порочността на изпълнителното действие
- В какво се състои искането
- Доказателствата, които жалбоподателят иска да се съберат
- Подпис на жалбоподателя
Ако жалбата не отговаря на тези изисквания, а също и ако не е подписана, на жалбоподателя съдия-изпълнителят праща съобщение да отстрани в 7 дневен срок допуснатите нередности
Защита на участващите в производството лица
Защита на взискателя | Защита на длъжника |
Правна защита – осъществяване чрез принуда от съдия-изпълнител на признатото му с изпълнителния лист притезание.
В този смисъл защитата е поцесуална, но не и материалноправна, това е така, защото той може да бъде недоволен, понеже се засягат интересите му по реда на начина на принудителното изпълнение и от отказа на съдия-изпълнителя да извърши изпълнителните действия. Материалноправната защита тук логически е изключена, тъй като тази защита засяга винаги материалноправното притезание, а взискателят фактически го притежава, след като е образувал изпълнителнот одело. При това положение защитата на взискателя в следствие на принудителното изпълнение е защита чрез жалба, а не искова |
Защитата е двояка, процесуална и материалноправно, или ЗАЩИТА ПО СЪЩЕСТВО
1. Процесуална защита – отнася се до реда и начина на принудителното изпълнение – нередовните действия, извършени при несъблюдаване на изискванията на закона, тези действия, с които се нарушава правната орма и е налице едно неправилно действие на съдебноизпълнителния орган – напр. Неправилно призоваване 2. Материалноправна защита – засяга материалноправното притезание, чието осъществяване се иска в изпълнителния процес – при такава защита длъжникът противопоставя възражения, които се отнасят само до самото материалноправно притезание, като се твърди напр., че това притезание не съществува вече, че то е погасено 3. Защита при несъдебни изпълнителни основания 4. Защита при съдебни изпълнителни основания – оспорването на изпълняемо право става с отрицателен установителен иск, основан само от факти, настъпили след възникване на СПН, т.е. факти, непреклудирани от нея ЗА ДА се защити длъжникът трябва да унищожи порочното съдебно изпълнително основание РЕШЕНИЯ – основание на иска за унищожаването могат да бъдат възражения, които са възникнали преди този момент, означава да се пререши делото СЪДЕБНА СПОГОДБА – искът за отменяне на принудителното изпълнение, предприето въз основа на съдебна спогодба се основава на всички възражения, които отлагат или погасяват изпълняемото право. Ако и да има СПН, съдебната спогодба може да бъде атакувана по исков ред на същите основания като обикновена извънсъдебна спогодба. Унищожаването й става с конститутивен иск Искът за недопустимост на принудителното изпълнение е отрицателен установителен. |
Компетентен съд да постанови спиране на изпълнението е съдът, в чийто район действа съдия-изпълнителят, връчил призовката за доброволно изпълнение. До този съд длъжникът трябва да подаде молба за спиране на изпълнението в 7 дневен срок от деня, когат ое получена призовката за доброволно изпълнение. Според практиката на ВС този срок може да бъде променян.