73. ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛОТО В СИЛА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ.231 ГПК

 

Въпрос № 73

ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛОТО В СИЛА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ.231 ГПК

Същност и обсег на отмяна на влезли в сила решения по чл. 231

Отмяната по чл.231 е извънредно средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, а самостоятелно извън инстанционно производство – развива се след като решението е влязло в сила и процесът е приключил. Тя не обхваща всички видове порочни решения, тя е средство срещу неправилните порочни решения – когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение по причини посочени в чл. 234.

Отмяната може да се определи като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са направилни поради някоя от причините, посочени в чл.231.

  1. Само необжалваеми и ползващи се с СПН решения подлежат на отмяна. На отмяна подлежат и определенията за прекратяване на делото, както и изпълнителни действия /възлагане на имот за публична продан/.
  2. Легитимиран да възбуди производство за отмяна е преди всичко заинтересуваната страна. Такова е лицето обвързано от неизгодно за него решение, което е направилно поради порок по чл.231, засягащ това лице. За да е налице и нтерес, а следователно и право за отмяна, е нужно посочените условия да са налице кумулативно. Няма право на отмяна необвързана страна-трето лице, незасегнатите от порок страни и т.н. Не само главната страна, но и подпомагащата и контролоращата могат да искат отмяна, същото важо и за техните правоприемници, но привличането на подпомагаща страна в производство за отмяна е недопустимо. При някой друг всяка от другите страни може да иска отмяна, отмяната в полза на един е отмяна в полза и на останалите.

Производството за отмяна се насочва срещу лицата, за които решението поражда благоприятни последици. Такива са страните в полза на които е постановено решението и нейния помагач.

Основания за отмяна по чл. 231

Законът посочва изчерпателно тези основания, те не могат да се прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху СПН на решението.

  1. Може да се иска отмяна, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съдебно значение за делото, които при решаването му не биха могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Става въпрос за непълнота на фактическия или документалния материал, което се разкрива след като решението е влязло в сила. Не се дължи на процесуални нарушения на съда или небрежност на страните. Става въпрос за обективна невъзможност да се разкрие истината докато делото е висящо. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение, значение на ЮФ или доказателствени факти. Те трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал на делото, но да не са новосъздадени. /В противен случай те не биха били покрити от СПН и биха послужили като основание за нов иск./ Те са могли да включат към делото, защото са съществували, но не са били известни.

СПН на решението пречи то да се разглежда с новите факти и затова има основание за отмяна по чл.231. Когато новооткритият факт може да бъде изтъкнат като ново основание на иск, предявен от ищеца отмяната е недопустима, ищецът разполага с исков път за защита.

Не е достатъчно страната да твърди, че са налице новооткрити факти, тя трябва да подкрепи твърдението си с писмени доказателства.

Основание за отмяна са обаче не само потвърждения с документ за новоткрити обстоятелства, но и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били вече твърдяни докато е било висящо, но не са могли да бъдат доказани поради липса на документ. Нужно е заинтересованата страна да не е знаела за документа, или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи, отмяната е недопустима.

  1. Може да се иска отмяна и когато по надлежен ред се установи неистиността на показанията на свидетел, на заключението на вещото лице, върху което се основава решението, или престъпното действие на страната във връзка с решението на делото. Общото за всички тези случаи, е че източник на неправилността на решението е извършеното престъпление, трябва престъплението да е установено по надлежен ред с влязла в сила присъда. Престъплението трябва да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната му част. Изисква се връзка между престъпното деяние и решението на делото.
  2. Може да се иска отмяна:

а/ когато решението е основано на документ, който по надлежен ред е бил признат за подправен;

б/ когато е основано на постановление на съда или на друго учреждение, което впоследствие е било отменено. Подправката обхваща както материалната, така и интелектуалната подправка на документите. Тя не обхваща обаче унищожаемостта на документите.

  1. Може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, за същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат, законът предвижда отмяна на това, което е нправилно. Противоречието трябва да съществува между решения изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи. Противоречието трябва да е между решението, а не между мотивите. За да има противоречие е нужно да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени с едното се признават подобренията, а с другото се отричат или предметът на едното дело да се включва в другото / с едното решение се признава делба на равни дялове, а с другото се изменят дяловете/
  2. Страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във водене на делото. Поради това законът предполага, че делото е останало неизпълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решението е неправилно. Достатъчна е тази вероятност. Само страната, която е била лишена от възможност за участие в делото или е била ненадлежно представлявана, може да иска отмяна на постановеното решение. На тези нарушения не може да се позовава насрещната страна.

Отмяна може да се иска и когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована – лично или чрез повереник – поради препятствие, която не е могла да отстрани – т.е поради обективни причини.

  1. Когато страната е била призована чрез обнародване и се е разглеждала като лице е неизвестно местожителство, макар че е имала установено местожителство. Това е една особена хипотеза на ненадлежно призоваване и представяне.

Изрично е изключена възможността за отмяната на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или брака е признат за несъществуващ – т.е. всички решения с които се прекратяват брачните отношения , веднъж влезли в сила, са окончателни.

Нашето законодателство възлага отмяната по чл.231 на ВКС, той действа като отменителен орган независимо дали се касае за влязло в сила решение на районен съд, на окръжен съд, на апелативен съд или на ВКС. В първите три случая отмяната се постановява от тричленен състав, а в последните случаи на петчленен сътав на ВКС. Сезирането на ВКС става с молба на заинтересованата страна, тя трябва да отговаря на изискванията по чл.19/б,а,г,е/ и на чл. 199, ако не отговаря на тези изисквания се дава седемдневен срок за отстраняването на недостатъците и т.н.

Правото да се иска отмяна е ограничено със срок, който е преклузивен. Тя трябва да бъде подадена в срок от 3 месеца от деня, когато страната е узнала за обстоятелствата, които служат за основание за отмяна. Молбата се разглежда от ВКС в открито заседание, на което се призовават страните. Преди да разгледа искането за отмяна по същество ВКС проверява неговата допустимост, ако е недопустимо ВКС го оставя без разглеждане и прекратява производството за отмяна. Ако е допустимо се проверява неговата основателност. ВКС или отхвърля искането или го уважава. Ако решението бъде отменено изпълнението му се спира. Когато го отмени ВКС връща делото за ново разглеждане.

Отмяна на влезли в сила решения по молба на трето лице.

Трето лице е това, което не е взело участие в делото, защото не е било конституирано по надлежен ред като страна, въпреки това техните права, могат да се окажат засегнати от влязло в сила неправилно решение постановено между други лица. Законът им предоставя няколко способа за защита, общото е че те влизат в действие срещу влязло в сила решение, което третото лице е неправилно, така че неоправдано накърнява тяхната правна сфера.

  1. Отмяна по чл.233 – отмяната се постановява от ВКС по реда на самостоятелно извънинстанционно контролно отменително производство. Тази отмяна брани третото лице срещу СПН, която се разпростира спрямо тях по реда неделимост на спорното правоотношение участници, в което са трети лица. Решението при което третото лице се оказва обвързано, втпреки че е лишено от възможността да упражнява правото си на защита може да бъде неправилно, затова се налага отмяна от ВКС. Отмяната на решението възобновява разглеждането на делото, но този път с участие на третото лице, като по този начин се възобновява упражняването на правото на иск, което е било пренебрегнато по първото дело. Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лице, а само тези които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били някой друг. Ако биха били конституирани като главна страна по делото още по големи основания да искат отмяна имат лицата, които би трябвало да бъдат другари /например наследници, трето лице претендиращо семейни права върху имот предмет на делба/

Понеже отмяната трябва да възстанови участие на трето лице в делото и да доведе до постановяване на еднакво решение спрямо всички лица, легитимирани като страни в спора относно неделимото право, решението трябва да бъде отменено не само спрямо третите лица, но и спрямо страните по първоначалното дело.

Производство за отмяна е както по чл.231 с няколко особености:

а/ молбата на третото лице засяга и двете страни по делото, тъй като цели цялостна отмяна на решението. Затова те са заедно насрещни страни в производството за отмяна, другарството случая е задължително;

б/ срокът, в който се иска тази отмяна е 3 месеца и тече от деня, когато третото лице е узнало за влязло в сила решение;

в/ основание за отмяна е неучастието на третото лице, легитимирано да вземе участие в него като трета страна;

г/ надлежния съд, на който делото трябва да се върне за ново разглеждане е винаги първоинстанционния съд. Третото лице спрямо, който СПН се разпростира, но който няма право на отмяна защото няма обезпечено от закона право на участие в делото като глвана страна, не могат да оспорват решението под предлог, че е неправилно.

Защитата на третото лице става по общ исков ред, по повод на иска предявен от третото лице или срещу него. Третото лице не е обвързано със СПН, по този ред третото лице се брани:

  • срещу документната сила на фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на решението, като я оборва инцидентно по делото, по което тя се предявява;
  • срещу неправилно решение постановено между другите лица, което легитимира едно от тях, като притежател на право, принадлежащо на трето лице пропуснало да встъпи главно;
  • срещу изпълнение на неправилно решение, което уврежда трето лице;
  • срещу изп. сила на неправилно решение, когато тя по изключение се разпростира и срещу трети лица.

 

=======================================нннннннн=======================================

ТРУДОВО ПРАВОРАЗДАВАНЕ

Понятие и видове трудови спорове

Нашето законодателство урвжда две категории трудови спорове, условно назовавани “индивидуални” и “колективни”. Съгласно чл. 357 (доп. ДВ бр.25 от 2001 г.) трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.

Стани по трудови спорове по чл. 357 могат да бъдат и колективни субекти. Страни по спорове във връзка с изпълнението на колективни трудови договори са съответно страните на колективния трудов договор. По нашето право това са работодателят и групата от работници или тяхната организация, която е сключила договора.Страна по спор, произтичащ от неизпълнението на колективен ТД може да бъде и отделен работник или служител. Той обаче може да предяваява само индивидуалните си претенции, произтичащи от КТД. Той не може да се конституира като стана вместо синдикалната организация, сключила договара за да може решението да има сила и по отношение на други работници.

Трудови са само споровете, които имат за предмет трудовите отношения.

По отношение на споровете по колективни трудови договори правен характер имат само тези по отношение на изпълнението на КТД.Споровете по сключването им и изменението им са неправни.

Понеже се касае за спорове произтичащи от правоотношение м/у равнопоставени страни, то всеки трудовоправен спор има характера на гражданско дело.

ТРУДОВО ПРАВОРАЗДАВАНЕ

Трудовите спорове по смисъла на чл. 357 КТ са предмет на трудово правораздаване като вид гражданско правораздаване. Тези спорове се уреждат по реда на ГПК, доколкото КТ не установява особени правила. Наличието на особени правила в КТ дава основание производството по трудовите дела да се квалифицира като особено исково производство.

Първата специфика на трудовото правораздаване се състои в установяване на специална система от давностни срокове за предявяване на пртенции, произхождащи от трудови правоотношения.

Установената в КТ давност е по кратка от установената в ЗЗД.

Съгласно чл.358. (1) исковете по трудовите спорове се предявяват в следните срокове:

  1. едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя и за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“;
  2. (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
  3. тригодишен – по всички останали трудови спорове;

Сроковете са по-кратки за да се осигури по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения. За тези срокове се прилагат общите правила за основанията и действието на спирането и прекъсването на давността, както и правилото, че за изтичането на давността не се следи служебно .

Извън уредбата на давностните срокове по чл. 358, ал.1 КТ трудовото законодателство предвижда още един специален давностен срок. Касае се за 10 годишна давност с която се погасяват исковете на работодателя за обезщетяване на вреди от липси по чл.207, ал.3.

Тази давност се отнасе за исковете на работодателя към 3-ти лица получили нещо без правно основание, а спрямо работника на отчетническата длъжност ще се прилага 1 мес. давност за ограничена отговорност. Това се отнася само за случаите в които от отчетническото увреждане са се възползвали 3-ти лица.

Сроковете започват да текат по определен от закона ред, а имено:

  1. за исковете за отмяна на дисциплинарно наказание и за изменение на мястото и характера на работата – от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
  2. за другите искове – от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнявано. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

Производството по трудовите дела е безплатно, тогава когато ищци по него са работници или служители.Съгласно чл. 359 (изм.,ДВ,бр.25 от 2001 г.) производството по трудовите дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудовите дела.

Трудовите дела попадат в общата компетентност на съда. При липса на специална уредба, трудовите спорове ще се подчиняват на общите правила относно родовата и местната подсъдност на делата установена в ГПК.

Трудовите спорове относно освобождаването от длъжност на изборни служители и на държавни служители са изключени от общата компетентност. Те се разглеждат по административен ред или по друг особен ред, предвиден за съответната длъжност.

Чл.361 – трудовите спорове между работници или служители – чужди граждани, и работодатели – чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва във страната, са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено нещо друго.

Подсъдимост на трудовите спорове на български работници или служители в чужбина се урежда от чл.362 – надлежния съд в София. А когато работникът или служителят е ответник – на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

Съществено отклонение от общата правна уредба до 2002 г. Беше необжалваемостта на 1-во инстанционните решения по накои видове трудови спорове. Сега тези текстове в закона са отменени . Необжалваеми са били рещенията с които: 1) е определен размерът на полагащия се на работника или служителя отпуск и 2) работодателя е осъден да предостави на работника си или служителя : безплатна храна, противоотрова, работно облекло или лични предпазни средства.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: