72. КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Същност на касационното производство. Актове подлежащи на касация.

 

Въпрос № 72

КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

Същност на касационното производство. Актове подлежащи на касация.

Нашето КС е съставено от триинстанционен исков процес. ВКС трета инстанция. На обжалване пред ВКС подлежат:

1. Решения на окръжните съдилища, постановени в качеството им на възвни съдилища, с изключение на:

а/ решение по искове за издръжка, независимот от цената на иска, както и исковете за увеличаване или намаляване на размера на присъдената издръжка;

б/ решенията по брачни искове независимо от вида на брачния иск;

в/ решенията по исковете за парични вземания с цени на иска до 5 000 лв. Цената на иска, а не стойността на обжалвания интерес трябва да бъде под тази сума. Решението е необжалваемо, независимо че окръжния съд е постановил, че то подлежи на обжалване. Ако искът е предявен като частичен, решението на ВС ще подложи на касационно обжалване, въпреки че цената на иска е под 1 000 лв. При частичен иск силата на присъденото нещо обхваща цялото вземане, ако частичния иск бъде отхвърлен – следователно от значение е доколко “пълният” интерес прехварля установената граница. При ОСИ меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на съединените искове.

2. Решенията на апелативните съдилища.
3. Подлежат на КО възивни решения, с които се прогласява нищожността или недопустимостта на решението на първоинстанционния съд и когато ВКС е върнал делото за ново разглеждане.
4. Подлежат на КО тези определения на въззивните съдилища /АС и ОС/, които потвърждават определения на първоначалните съдилища, преграждащи по натаъшното развитие на делото. Такива са при липса на показания или при наличие на определени предпоставки при упражняване на правото на иск, при препис на делото подсъдно на друго съдилище, подведомственост на административния орган, десезиране на съда, поради оттегляне на иска, отказ от иск и т.н. Прекратителни определения във възивното производсто са: – определенията или просрочие на жалбата, при неизпълнение на оказанията за отстраняване в срокна нейните нередности при липса на процесуална предпоставказа упражняване правото на на възивната жалба.

На касационно обжалване подлежи и определение, с което се прекратява възивното производство, решението по което не подлежи на обжалване пред ВКС. Определението на възивния съд, с което се отказва глвано встъпване в процеса подлежи на касационно обжалване. Има някои определения, които по своя предмет и правни последици са равнозначни на решения, разрешаващи със силата на присъдено нещо, спор за материално право – такива са определенията относно измененията на решението в частта му относно разноските, равностойността му на присъдена движима вещ и т.н.

Срокът за подаване на касационна жалба е 30 дни. За начален срок важи същия както и при възивната жалба.

Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, но при касационното обжалване това е възивния съд постановил обжалваното решение. При касационно обжалване непълнотата на доказателстватане е основание за обжалване.

Ако съществуват нередности по касационната жалба, те трябва да бъдат отстранени в седем дневен срок, от получаването на съобщението, ако нередностите не бъдат отстранени в този срок или ако тя не е подадена навреме, тя се връща на нейния подател от възивния съд, чрез който е била подадена. Разпореждането за връщане, постановено от въззивния съд, подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на ВКС. Определенията на тричленния състав на ВКС за връщане на жалбата не подлежат на по-нататъчно обжалване.

Когато касационната жалба е редовна възивния съд изпраща препис от нея и приложенията към нея на противната страна. Тя може в 14 дневен срок от получаването им да даде писмен отговор на касационната жалба. Срокът е преклузивен. Бъде ли пропуснат възивния съд връща отговора на противната страна.

Касационната жалба има присъщия за възивната суспензивен и деволутивен ефект:

а/ тя осуетява влизането в сила на обжалваното решение;

б/ прехвърля делото от възивната към касационната инстанция.

Касационното производство започва с получаване от ВКС на изпратените от възивния съд книжа. ВКС прави проверка дали е редовно сезиран, т.е. дали атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, подадена ли е жалбата от легитимно лице в срок, както и дали тя е редовна. Ако е нередовна се дава срок за отстраняване на нередностите, ако това не стане ВКС връща жалбата. Опредението или разпореждането за връщане, постановено от председателя или от съдията на ВКС, подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВКС. Ако жалбата бъде отхвърлена, конституционното производство се прекратява. Ако жалбата е допустима, ВКС пристъпва към разглеждане на жалбата по същество, което започва с определяне на деня на заседанието и уведомяване на страните, това става чрез обнародване в ДВ или чрез изпращане на съобщение на страните, ако обнародването е възможно.

Касационното дело се разглежда от тричленен състав на ВКС в открито заседание, на това заседание се изслушват страните. Устните изложения и писмената защита са основания за конституционно обжалване.

Касационни основания.

Касационни основания са пороци на решението на възивния съд, които водят до неговата нищожност, недопустимост или неправилност. Нищожността и недопустимостта е както при възивното обжалване.

По важно е неправилността на решението, то обхваща неправилно прилагане на материалния закон, същинските процесуални нарушения и необоснованост на решението.

Първото основание за обжалване на неправилно решение е противоречието на решението със закона. Касае се не за процесуалния закон, а за материалния закон /тук се включват законовите и подзаконовите нормативни актове, международните съглашения, тълкувателни решения на конституционния съд/. Проверката дали решението противоречи на закона става въз основа на фактическите констатации на възивната институция. Неправилното прилагане на закона трябва да е обусловило решението. Причината за противоречие между закона и решението е грешка, която съдът е допуснал, когато е издирвал или прилагал правната норма. Тази грешка може да е свързана с неправилното тълкуване на иначе правилно издържаната правна норма, фактическия състав на делото да е неправилно квалифициран. Противоречие между решението и закона може да възникне след постановяване на решението по силата на нов закон, който с обратна сила преурежда спорното право.

1. Второто основание за обжалване е нарушаване на съдебните процесуални правила. Касае се за допуснато от съда нарушение на процесуалната норма, което трябва да е съществено – трябва да е нарушена норма, която е съществена за правилността на решението. Такива са нередовно призоваване на страните, не е призован свидетел, не е съставен съдебен протокол и т.н. Нужно е нарушената форма да има отражение върху правилността на решението. Съдебното процесуално нарушение е основание за обжалване само в полза на тази страна, чийто процесуални права са били накърнени от него.
2. ГПК не включва изрично необосноваността на решението на възивния съд като основанието за обжалване пред ВКС. Необосноваността на решението опорочва фактическата констатация на съда не поради допуснатото от него процесуално нарушение, а поради допуснатата от него грешка при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани в закона. Такива са грешките на съда при прилагане правилата на логическото мислене. Тези грешки водят до неистински факт, констатация, а оттам и до неправилни правни изводи.
3. Непълнотата на фактическия и документален материял, което е на практика важно основание за обжалване пред възивния съд, не е основание за обжалване в касационно производство, освен когато се дължи на същинско процесуално нарушение допуснати от възивния съд. Ако ВКС отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от възивния съд, пред него ще могат да бъдат изтъкнати новооткрити доказателства и новонастъпили факти.